Р Е Ш Е Н И Е
№ 7
Гр. Разград, 02 февруари 2022 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
публично заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора ТИХОМИР
ТОДОРОВ разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА касационно дело № 199
по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба против Решение № 236/18.08.2021 г.,
постановено по АНД № 302/2021г. по описа на Разградски районен съд, с което е потвърдено
Наказателно постановление (НП) № В-0051027 от 20.04.2021г. на Директора на РД –
Варна към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД (БТК) на основание чл. 222а от Закона за
защита на потребителите (ЗЗП) е наложена имуществена санкция в размер на 500
лв. за нарушение на чл. 113, ал. 1 от същия закон.
Недоволно от решението е останало наказаното дружество. В жалбата си сочи, че
това решение е неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила и
норми и в противоречие с материалния закон, поради което моли съда да го отмени,
ведно с произтичащите от това законни последици. Претендира и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120 лв.
Ответникът по касационната жалба не се представлява в съдебно заседание и
не ангажира съда със становище по спора.
Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави
в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.
Разградският административен съд след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на обжалваното решение на основание чл.218, ал.2 от АПК, констатира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен
акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна.
В хода на съдебното производство пред районния съд са събрани възможните и
относими доказателства, които установяват фактите и обстоятелствата от значение
за настоящия спор.
Те сочат, че по повод подадена жалба
на 04.03.2021г. служители на КЗП извършили проверка в магазин „Виваком“,
находящ се в гр. Разград, стопанисван от
касатора. При нея установили, че на 19.10.2020г. е закупен мобилен телефон XIAOMI
Redmi Note 9 Pro с IMEI 86172052025837 от И. К. На 15.01.2021 г. е предявена рекламация
от него, регистрирана чрез сервизна карта № **********. В същата е описана
повредата по следния начин - „По време
на разговор телефонът прекъсва и се изключва, не приема ,,sd" картата,
когато се използват слушалките и след като се премахнат остава в режим
„включени слушалки“, като отново не може да се разговаря.“. В графа „Забележки
външен вид“ е записано „Нормални следи от употреба“. С Протокол за отказ от
гаранционно обслужване № 085009050912/ 25.01.2021 г., издаден от „Сръчко
сервиз" ЕООД, е отказан гаранционен ремонт на основание описаното
заключение - „Доказателства за проникване на неизвестна течност влага. Активен
индикатор.". Обстоятелство, което не е отразено при приемане на поръчката.
Тъй като не били представени документи, удостоверяващи привеждане на потребителската
стока в съответствие с договора за продажба, проверяващите са приели, че с
противоправното си бездействие от обективна страна БТК е извършила нарушение по
чл. 113, ал. 1 от ЗЗП и срещу дружеството е съставен АУАН №К-005127/
18.03.2021г. Отразените в АУАН обстоятелства са изцяло възприети от наказващия
орган и при идентично описание на нарушението от фактическа и правна страна на
основание чл. 222а от ЗЗП той е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в
размер на 500 лв. С решението си Разградският районен съд е потвърдил това НП
като законосъобразно. Изложените от него съображения напълно се споделят и от
настоящата инстанция.
В хода на касационното производство са настъпили промени в нормативната
уредба. С приемането на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови
услуги и за продажба на стоки (ЗПЦСЦУПС), обн. в Държавен вестник бр. 23 от
19.03.2021г., който е в сила от 01.01.2022г. както посочената нарушена
разпоредба на чл. 113 от ЗЗП, така и приложената санкционна норма на чл. 222а
от ЗЗП са отменени. Аналогични на тях са разпоредбите на чл. 34 и чл. 70 от
новия ЗПЦСЦУПС. В § 9 от ПЗР на ЗЗП обаче е предвидено, че висящите съдебни
производства по дела, образувани по реда на глава пета, раздел II
"Гаранция на потребителската стока" (вкл. и чл. 113) и раздел ІІІ
"Рекламации" на Закона за защита на потребителите, се довършват по
реда на този закон. Наред с това в § 11 от ПЗР на ЗПЦСЦУПС е посочено, че този
закон влиза в сила от 1 януари 2022 г. и
се прилага за договори за продажба на стоки, сключени след тази дата.
Анализът на тези разпоредби сочи, че настоящето производство следва да приключи
при приложението на ЗЗП, тъй като се касае за неизпълнение на задължение по чл.
113, ал. 1 от ЗЗП във връзка с договор за продажба на стока, сключен преди
01.01.2022г.
В хода на административното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Както АУАН, така и НП са постановени от компетентни
органи, в кръга на техните правомощия, при спазване на процесуалните правила и
норми и изискванията за форма. Описанието на вмененото административно нарушение е достатъчно ясно,
точно и конкретно и съдържа всички необходими индивидуализиращи белези. Въз
основа на него наказаното дружество е могло да разбере какво е деянието, за което
е обвинено и в пълен обем да реализира правата си по неговото оспорване.
Правилно са приложени и съответните законови разпоредби.
Анализът на събраните гласни и писмени доказателства установява по
категоричен начин, че жалбоподателят от обективна страна е осъществил вмененото
административно нарушение по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП, тъй като не е изпълнил задължението си да
приведе рекламираната стока в съответствие с договора за продажба.
Отговорността за съответствие (по смисъла на чл. 112 - чл. 114 от ЗЗП) е обща отговорност за недостатъци, която произтича
по силата на закона и не зависи от волята на продавача. С разпоредбата на чл.108
от ЗЗП е въведена оборима законова презумпция. Според нея всяко несъответствие
на потребителската стока с договора за продажба, което се прояви до 6 месеца след
доставянето на стоката, се смята, че е съществувало при доставянето й, освен
ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или
на характера на несъответствието. В случая рекламацията е предявена в рамките
на този срок и в тежест на наказаното дружество е било да докаже, че
несъответствието се дължи на обстоятелства, които оборват това установено от
закона предположение. Категорични и безспорни доказателства в тази насока не са
ангажирани. С оглед на това съдът намира, че правилно и обосновано е ангажирана
административната отговорност на търговеца на основание чл.222а от ЗЗП.
Наложената имуществена санкция е в минималния размер, определен от закона, и
липсва възможност и основание тя да бъде намалена или изменена, предвид забраната,
регламентирана в разпоредбите на чл.27, ал.4 и ал.5 от ЗАНН.
В този смисъл са изложените фактически и правни изводи в обжалваното
решение. Същото се явява валидно,
правилно и законосъобразно, поради което следва да се остави в сила.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №236/18.08.2021 г., постановено по АНД № 302/2021г. по описа на
Разградския районен съд
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/