Определение по в. гр. дело №89/2025 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 706
Дата: 9 октомври 2025 г. (в сила от 9 октомври 2025 г.)
Съдия: Мария Кръстева Маринова
Дело: 20253000500089
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 706
гр. Варна, 09.10.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20253000500089 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и по реда на чл.274 и сл.
от ГПК.Образувано по подадени въззивна и частна жалба, както
следва.Въззивна жалба, подадена от О. Ч. М., чрез процесуалния й
представител адв.Л.П., против решение №1075/23.10.2024г., постановено по
гр.д.№2500/23г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е отхвърлен
предявеният от О. Ч. М. против Ч. Г. М. и Р. М. насрещен иск в частта му за
осъждане на ответниците да й заплатят солидарно сумата, представляваща
разликата над 27 653, 03 евро, чиято равностойност в лева е 54 084, 62лв., до
29 349, 47 евро, чиято равностойност в лева е 57 402, 57 лв., представляваща
платена продажна цена на отпаднало основание поради разваляне на
сключения на 30.04.2018г. договор за покупко-продажба, за който е съставен
НА №71, том I, рег. №1190, дело №44/30.04.2018г., на осн. чл.55, ал.1, пр.3 от
ЗЗД; 2/ О. Ч. М. е осъдена да заплати на Ч. Г. М. и Р. М. сумата,
представляваща разликата над 4 734, 50лв. до 4 994, 61 лв./т.е. сумата от 260,
11лв./, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски.В
жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявеният иск с пр.осн. чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД
бъде уважен и за разликата над 27 653, 03 евро до 29 349, 47 евро.Претендира
се и да се присъди законна лихва върху присъдената главница по иска с
пр.осн. чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане, по аргумент от чл.214, ал.2, вр. чл.273 от
ГПК.Претендират се разноски.
Въззиваемите Ч. Г. М. и Р. М. в депозирания отговор по въззивната жалба в
1
срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв.И.Р.,
поддържат становище за нейната неоснователност и молят решението на ВОС
да бъде потвърдено в обжалваните му части.
Частна жалба, подадена от О. Ч. М., чрез процесуалния й представител
адв.Л.П., против определение №5625/19.12.2024г., постановено по гр.д.
№2500/23г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е оставена без
уважение подадената от О. Ч. М. молба за допълване на решение
№1075/23.10.2024г., постановено по гр.д.№2500/23г. по описа на ВОС, в
частта за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в размер
на 3 000 лв., на осн. чл. 248, ал.1 от ГПК.В жалбата се твърди, че
определението в обжалваната му част е неправилно по изложените в същата
подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което подадената от О.М. молба с пр.осн. чл.248 от ГПК
бъде уважена, като й се присъдят сторените от нея съдебно-деловодни
разноски по насрещния иск в размер на 3 000 лв., представляващи
адв.възнаграждение.
Въззиваемите Ч. Г. М. и Р. М. в депозирания чрез процесуалния им
представител адв.И.Р. отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от
ГПК поддържат становище за нейната неоснователност и молят
определението на ВОС да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Във въззивната жалба са направени следните доказателствени искания: да
бъдат приети представените от въззивницата пред ВОС с молба от
04.10.2024г. писмени доказателства, представляващи извлечения от банкови
сметки на Ч. Г. М., както и представените със същата молба доказателства за
сторените по първоинстанционното дело от страната съдебно-деловодни
разноски, представляващи адв. възнаграждение.Искането се обосновава с
разпоредбата на чл.266, ал.3 от ГПК, като се твърди, че неправилно ВОС не е
уважил молбата на страната за отмяна хода на устните състезания и
насрочване на ново първо по делото о.с.з., в което страната да има
възможността да представи посочените писмени доказателства и
доказателства за извършени от нея разноски, както и в нарушение на
процесуалните правила не се е произнесъл по своевременно направеното в
условия на евентуалност искане да се възстанови на осн. чл.64 от ГПК срокът
за представяне на доказателства, вкл. за сторените разноски.В отговора по
въззивната жалба въззиваемите поддържат становище за неоснователност на
доказателствените искания на въззивницата поради липса предпоставките,
предвидени в чл.266, ал.3 от ГПК.
Съдът констатира, че с молба вх.№24742/04.10.2024г., депозирана във ВОС
след приключване на първото и единствено проведено пред
първоинстанционния съд о.с.з. на 04.10.2024г., О. Ч. М., ответник по
предявения от Ч. Г. М. и Р. М. главен иск с пр.осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД, ищец по
предявения от същата против тях насрещен евентуален иск с пр.осн. чл.55,
ал.1, пр.3 от ЗЗД, чрез процесуалния си представител адв.Л.П., е отправила
2
искане за отмяна хода на устните състезания предвид твърдяната внезапно
възникнала невъзможност, която страната не е можела да отстрани, за явяване
в о.с.з. на процесуалния й представител адв.Л.П./получил хипертонична криза,
което наложило посещение в лекарски кабинет на 04.10.2024г. в 8, 30ч., след
което дошъл до съда, но не се чувствал добре, поради което изчакал да се
нормализира състоянието му и след като се почувствал малко по-добре се
опитал да се яви в о.с.з., но установил, че същото е приключило/.В условие на
евентуалност в молбата е направено искане за възстановяване по реда на чл.64
и сл. от ГПК на срока за представяне на доказателства, вкл. такива за
сторените от страната съдебно-деловодни разноски.Към молбата са
представени болничен лист от 04.10.2024г., амбулаторен лист от 04.10.2024г.,
извлечение от банкова сметка на О. Ч. М., извлечения от банкови сметки на Ч.
Г. М., списък на разноските по чл.80 от ГПК и доказателства за извършени
такива/разписки за заплатено в брой адв.възнаграждение/.С молбата вх.
№24971/08.10.2024г. е уточнено, че на 04.10.2024г. адв.Л.П. е изчаквал да се
нормализира състоянието му на пейка пред сградата на съда.
С определение №4595/23.10.2024г. първоинстанционният съд е оставил без
уважение искането на страната за отмяна на осн. чл.253 от ГПК на
протоколното определение от 04.10.2024г. за даване ход на устните
състезания, като е приел, че адв.Л.П. не е бил обективно препятстван да се яви
в о.с.з. по изложените в същото съображения.С това определение, а и
впоследствие до първоначалното изпращане на въззивната и частната жалба
за произнасяне на ВАпС, ВОС не се е произнесъл по молбата на страната с
пр.осн. чл.64 от ГПК за възстановяване на срока за представяне на
доказателства, вкл. и такива за сторени разноски, предвид което
производството по въззивното дело е било прекратено с определение
№117/25.02.2025г. и гр.д.№2500/23г. по описа на ВОС, гр.о. върнато на
първоинстанционния съд за произнасяне по молба вх.№24742/04.10.2024г.,
депозирана по гр.д.№2500/23г. по описа на ВОС, гр.о., в частта й, с която се
претендира възстановяване по реда на чл.64 и сл. от ГПК на срока за
представяне на доказателства, вкл. и за сторените по делото от страната
разноски.
След връщане на делото на ВОС с протоколно определение от 25.04.2025г.,
обективирано в протокол №664/30.04.2025г., постановено по гр.д.№2500/23г.
по описа на ВОС/влязло след обжалване в законна сила на 04.09.2025г./,
молбата на О. Ч. М. за възстановяване на срока за представяне на
доказателства, вкл. и сторени по делото разноски, е оставена без
уважение.Прието е, че пропускането на срока да се представят доказателства,
вкл. и за сторените разноски, не се дължи на особени непредвидени
обстоятелства, които не е можело да бъдат преодолени.Посочено е, че адв.П.
не е бил възпрепятстван да се яви в съдебното заседание, а напротив,
последният е седял на пейка в пред сградата на съда/от 9, 13ч. до 9, 26ч./,
заедно с доверителката си, през целия период на заседанието/според
изисканите видеофайлове, представляващи записи от камерите пред
3
централния вход на съдебната палата/, като дори и да се приеме, че адв.П. е
бил възпрепятстван да се яви в заседанието поради здравословни проблеми, не
са били налице пречки доверителката му О.М. да се яви и да уведоми
съдебния състав за създалата се ситуация, предвид факта, че тя се е намирала
пред съдебната палата непосредствено преди началото на заседанието.Прието
е, че неявяването се дължи по-скоро на недобра организация на
пълномощника, предвид изложеното в докладната, изготвена от съдебен
секретар С.Я., а именно, че в 9, 27ч. адв. П. е разговарял със съдебния
секретар Я./факт, който се подкрепя от приобщените файлове с видеозаписи
от камера в десния коридор на първия етаж на съдебната палата/, а именно, че
след като секретарят уведомил адв.П., че съдебното заседание е приключило,
той се изненадал и заявил, че бил записал, че разглеждането на делото е
насрочено за 04.10.2024г. от 9.30ч.Прието е и, че към молбата за
възстановяване на срока не е било приложено изискуемото съгласно чл.18,
ал.2 от НМЕ „Медицинско удостоверение“ по образец, утвърден от министъра
на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което да е отбелязано, че
заболяването на процесуалния представител на ответника не му позволявало
да се яви в открито съдебно заседание.
Съдът приема, че искането за приемане на същите доказателства от
въззивната инстанция е неоснователно поради липса предпоставките,
предвидени в чл.266, ал.3 от ГПК.От първоинстанционният съд не са били
допуснати процесуални нарушения с даване ход на делото в о.с.з. на
04.10.2024г., насрочено за 9, 15ч., за което страните са били надлежно
призовани, нито с отказа му да отмени хода на устните състезания, доколкото
неявяването на процесуалния представител и съответно непредставянето в
о.с.з. на доказателствата не се дължи на особени непредвидени обстоятелства,
които не е можело да бъдат преодолени.Процесуалният представител и
страната са се намирали пред сградата на съда преди започване на съдебното
заседание и неявяването им се е дължало по-скоро на недобра организация на
представителят, който е считал, че делото е насрочено за разглеждане в 9, 30ч.,
а не в 9, 15ч.Касателно представения болничен лист от 04.10.2024г., в същия
не е налице изискуемото се съгласно чл.18, ал.2 от НМЕ удостоверяване, че
заболяването не позволява явяване в открито съдебно заседание.За пълнота на
изложението следва да бъде посочено, че представените писмени
доказателства, представляващи извлечения от банкови сметки на Ч. Г. М., са
вече приети като доказателство по делото от първоинстанционния съд,
представени от ищците.
Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з.
Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивницата О. Ч. М. за приемане
на представените с молба вх.№24742/04.10.2024г., депозирана по гр.д.
№2500/23г. по описа на ВОС, гр.о., писмени доказателства.

НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№89/25г. по описа на ВАпС, гр.о. в
открито съдебно заседание на 21.01.2026г. от 10, 15ч.Да се призоват страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5