№ 2940
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Наталия П. Лаловска
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100503740 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №3740/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Й. П. Й. ЕГН
********** от гр. София срещу решение №10207 от 29.05.2024г постановено по гр.д.
№17344/2022 г на СРС , 123 състав ; в частта , с която е отхвърлен иска на въззивника да се
осъди „СТРОНГ – ЕС“ ЕООД ЕИК ********* от гр.София да му заплати на основание
чл.200 ал.1 КТ разликата над 15 000 лева до размера от 60 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди /болки и страдания / от трудова злополука на 08.02.2022 г
представляваща падане на заледен участък при връщане от работа на ул. «Пражка пролет»
пред бл.217 в ж. к. «Фондови жилища» , при което Й. е получил счупване на горния край на
лява раменна кост с разместване на фрагментите ; ведно със законната лихва от 08.02.2022 г
до окончателното заплащане на сумата ; както и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в посочената
отхвърлителна част . Счита , че определеното от първоинстанционния съд обезщетение е
занижено и не съответства на претърпените болки и страдания . Извършена е оперативна
намеса за фиксация на фрагментите , от което въззивникът има три белега със загрозяващ
характер . Продължително време въззивникът не е могъл да се обслужва и е разчитал на
чужда помощ . Развил е фобия от падане и не смее да излиза при сняг . Преди злополуката
въззивникът е работил , но вече не може да работи и да води достоен живот . В бъдеще
въззивникът ще продължи да изпитва болки в рамото си и няма да може да движи лявата си
1
ръка в пълен обем . При определяне на обезщетението СРС не е взел предвид
инфлационните процеси и че злополуката е от 2022 г .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС . Определеното от СРС обезщетение за неимуществени вреди от
15 000 лева е справедливо и съответства на претърпените болки и страдания . За сходни
увреждания ВКС е определял дори по-ниски като размер обезщетения .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на
06.06.2024 г и е обжалвано в срок на 20.06.2024 г /по пощата/ .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая
не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Пред настоящият съд се спори само за размера на обезщетението за неимуществени
вреди , като страните не оспорват наличието на трудова злополука установена по
административен ред , съответно качествата си на работодател и работник . Ищецът не е
обжалвала решението на СРС за разликата над 60 000 лева до предявения размер от 90 000
лева , а ответникът не е обжалвал решението на СРС , в частта , с която е осъден да заплати
на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от процесната трудова злополука от 15 000
лева . По тази причина настоящият съд ще обсъди само доказателствата и доводите , които
касаят размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди определяно по
справедливост /чл.52 ЗЗД/ .
Според СРС справедливото обезщетение за неимуществени вреди е 15 000 лева .
Съгласно представена пред СРС епикриза, съставена от лекуващ лекар и началник Клиника
по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Света Ана“ АД – гр.София непосредствено
след трудовата злополука ищецът е постъпил в клиниката на 08.02.2022 г. в 09:17 часа и е
бил изписан от там на 11.02.2022 г. в 09:30 часа. Проведено е оперативно лечение по
спешност чрез кръвна репозиция и поставяне на метална остеосинтеза, медикаментозна
терапия и превръзки, като е изписан с окончателна диагноза „Фрактура коли хумери
синистри. S42.20 Счупване на горния край на раменната кост (хумерус), закрито на лявата
ръка.
Според изслушаната пред СРС съдебно-медицинската експертиза на д-р В.В. в резултат на
претърпяната трудова злополука ищецът е получил „Счупване на горния край на
раменната кост (хумерус), закрито. Фрактурата на лявата раменна кост на ищеца е
2
била с дислокация /разместване/ на фрагментите. След клинично обсъждане е взето
решение за оперативно лечение на ищеца чрез кръвна репозиция и метална остеосинтеза.
Ищецът е изписан на 11.02.2022 г., като му е поставена бинтова имобилизация за 45 дни. На
14-тия следоперативен ден е бил на контролен преглед за сваляне на конците. На 25-ия ден
от изписването е бил на контролен преглед, като му е направена контролна рьография. След
свалянето на бинтовата имобилизация е започнал да раздвижва лявата раменна става. При
направения от д-р В. личен преглед на ищеца, вещото лице е установил наличие на три
оперативни белега по 1 см., както и силно ограничени движения в лявото рамо.
Според вещото лице д-р В.В., полученото увреждане на ищеца едно от тежките счупвания в
горната част на раменната кост, като фрактурата е била с разместване. Това счупване
подлежи на спешна операция, каквато надлежно е била извършена. Медико-биологичния
характер на получената фрактура на ищеца се проявява със силна болка и оток в горната
част на лявото рамо, като движенията в лявата раменна става са невъзможни. При
първоначалния медицински преглед ищецът е бил с болка, оток, видима деформация в
областта на счупването, костни крепитации /при опипване се получава стържещ звук от
разместените фрагменти на фрактурата/, невъзможност за извършване на активни движения
в лява раменна става. Получената от ищеца фрактура по спешност е била оперирана,
наместена и поставена метална остеосинтеза с пирон и винтове. Към момента на прегледа от
д-р В., се прилага раздвижване в областта на лявата раменна става на ищеца. Няма данни за
настъпили усложнения в здравословното състояние при ищеца във връзка с
настъпилите увреждания от трудовата злополука. В следоперативния период ищецът в
продължение на 45 дни е бил с имобилизация, като не е могъл да използва ръката си в
ежедневието му. Според д-р В. ищецът е претърпял болки и страдания около шест месеца,
какъвто е и възстановителния период на получената фрактура, като през първите 20 дни
болките са били с по-интензивен характер. Към настоящия момент ищецът е със силно
ограничени движения в лявата раменна става, което е нормално, като се има предвид
възрастта му. Продължава с раздвижването на лявото рамо.
Според д-р В. в бъдеще ищецът ще има болки в горната част на хумеруса от ревматоиден
характер при по-голямо натоварване на лявата ръка и при промяна на времето, които ще му
останат за цял живот. По делото не са ангажирани от страна на ищеца обективни
установяващи периода на временна нетрудоспособност, за който здравните органи са
разрешили ползване на отпуск по болест.
Според свидетелските показания на съпругата на ищеца – П. Й. след злополуката ищецът
вече не работи . Веднага след злополуката свидетелката отишла в болницата. „Й. пищеше в
болницата. Той не можеше да си подписва документите, които му поднасяха, по тази
причина аз подписах информираното съгласие за операция на счупената ръка на Й.. ……
Оперираха ръката на съпруга ми с поставяне на планка …... В първите дни много го болеше
ръката, беше се подула и Й. пиеше Аулин прахчета по два пъти на ден. Сутрин, като тръгвах
за работа му давах едно и като се прибера надвечер също му давах Аулин.“ Докато Й. е бил
в болницата в продължение на три дни, всеки ден тя и синовете й ходели при Й., защото той
3
не можел да се обслужва сам. В момента, в който ги видел, Й. започвал да плаче. „Той не
можеше нито да стане, нито да се облегне, нито пък физически да се обслужва. Не можеше
да отиде до тоалетна беше с памперси в болницата, след това вкъщи продължихме с
памперси близо месец. Когато го изписаха от Окръжна болница, лявата му ръката беше
подута. Не можеше да ходи до тоалетна. Влизах с него в тоалетната, за да му помогна да си
свали гащите и да се изпишка. Пет дена си взех отпуска след изписването му от болница, за
да мога да съм плътно до него. Й. имаше нужда от моята помощ близо 2 месеца. Като ми
свърши отпуската, тръгнах на работа и сутрин му слагах памперс, а като се прибера Й.
започваше да реве, защото не може сам да се обслужи и е на памперс. Той психически рухна
и не издържаше. Като се прибера му сменям памперса, миех го и пробвах един ден да му
подстрижа брадата, защото не мога да го избръсна, той сам си се бръсне обикновено. Не
можеше да си вдига ръката и не можеше да се избръсне и до сега не може да я вдига до горе.
Когато опитах да му подстрижа брадата започна да реве и да ми казва да не го пипам, така
да си остане. Намерих рехабилитатор, с цел да раздвижи ръката, който идваше вкъщи в
продължение на един месец, всеки ден по един час без събота и неделя. След 3 – 4 месец Й.
можеше да вдига, но не в пълен обем лявата си ръка. С дясната ръка Й. пише. Бръсне се и с
двете ръце лявата и дясната. Най - вече Й. си служеше с дясната ръка преди злополуката.
След този случай той се затвори и до края на юли не е излизал от вкъщи от страх да не
падне. Сега откакто е завалял снега изобщо не излиза от страх да не падне. Когато Й. прави
опити да вдигне по – високо лявата си ръка, тя го боли. От операцията има белези на лявата
ръка между лакътя и рамото, понеже е с планка и разрезът беше доста голям и си остана
белег. След злополуката Й. се промени психически. Затвори се и не излиза както преди.
Вечно го е страх да не падне. Това е една от основните причини да не излиза навън.“
Според СРС състоянието на ищеца го е затруднявало изпълнението на трудови, битови и
социални функции от страна на ищеца, в един продължителен период от време след
злополуката – около шест месеца. Ищецът е бил принуден да търпи затруднения и лишения,
болки и страдания през значителен период от време по причина на трудовата злополука и
трябва да му се определи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева .
Решението на СРС е частично неправилно в обжалваната част .
При преценка по чл.52 ЗЗД съдът взема предвид характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици
настъпили в резултат на телесните увреди. Относимо обстоятелство е и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране на обществено-
оправдана мяра за справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС,
ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при
определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно
посочени в ППВС № 4/1968 г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната
съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение №
158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде размерът на
обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив .
4
В случая като обстоятелства обосноваващи сравнително висок размер на обезщетението са
счупване на горния край на лява раменна кост с разместване на фрагментите ;
наложила се оперативна намеса за наместване на костните сегменти ;
оток и остри болки в раменната става в продължение на минимум 20 дни според СМЕ
;
обездвижване /имобилизация с бинтове/ на рамото за поне 45 дни ;
възстановяване за около до 6 месеца според СМЕ , но продължава да има и ще има
ограничени движения в областта на рамото ;
остатъчни затруднения и болки в рамото /особено при по-голямо натоварване и
промяна на времето/ , предвид и напредналата възраст на ищеца ;
наличие на белези от счупването и операцията ;
Като обстоятелства обосноваващи сравнително по-нисък размер на обезщетението в случая
трябва да се отчете :
наличието на само едно счупване и то при падане от цял ръст , без пряка опасност за
живота /както е например при ПТП/ ;
престой в болницата от три дни ;
имоболизацията е с бинтове ;
няма писмени данни за провеждана рехабилитация ;
възможни болки и затруднения , които да се дължат не от трудовата злополука , а от
напредналата възраст на ищеца /към датата на злополуката ищецът е бил на 78 години/
.
Според настоящия съд при всички тези данни справедливото обезщетение за
неимуществени вреди следва да се определи на 30 000 лева , а не на 15 000 лева . Предвид
наличното счупване , което от вида си е от по-тежките - с разместване на фрагментите ,
което е наложило кръвна оперативна намеса и поставяне на метална остеосинтеза –
обезщетение от 15 000 лева се явява занижено . Рамото на ищеца е било обездвижено за
минимум 45 дни , през което време ищецът е имал затруднения в обслужването си и
значителни болки и страдания . Болки и страдания е продължил да има и след това , но не
толкова интензивни . Съдът не кредитира изцяло показанията на съпругата на ищеца –
свидетелката П. Й. – като частично пристрастни и преувеличени . Счупване на лява раменна
кост не може да обоснове пълна невъзможност за обслужване за продължителен период
от време , особено след изтичане на два месеца от злополуката т.е. вероятно е ищецът да не
е бил „на памперси“ за дълъг период от време , както се твърди от свидетелката .
Показанията на последната за тежки болки и затруднения трябва да се отнесат към първите
дни след изписване от болницата , а не за целия 6-месечен възстановителен период . При два
здрави крака и здрава дясна ръка ищецът не е бил на задължителен постелен режим и е
можел /в началото с чужда помощ/ да става от леглото , да отиде до тоалетна , да се нахрани
и пр.
5
С обезщетението от 30 000 лева се обезщетяват и останалите белези от операцията , както и
затрудненията и бъдещите болки на ищеца в рамото . Последните не са постоянни , нито
много тежки , а са предимно при по-голямо натоварване и при промяна на времето .
По отношение на твърденията , че ищецът е развил „фобия“ от падане , същите не са
доказани с надлежна медицинска документация . Не може да се приеме и че само и
единствено злополуката е попречила на ищеца да води „достоен живот“ и да работи . В
месеците след трудовата злополука е предстояло ищецът да навърши 79 години т.е. не се е
очаквало той да продължи да работи още дълги години или да бъде с особена физическа
активност и жизненост , тъй като това е доста напреднала възраст .
Определеното обезщетение от 30 000 лева съответства на актуалната съдебна практика на
ВКС за подобни счупвания на раменна кост /хумерос/ , като се съобразят и промените в
обществено икономическите условия . Сходни обезщетения са определени в решение №43
от 26.07.2022 г по т.д.№ 450/2021 г, ТК , І ТО на ВКС / 20 000 лева обезщетение , но за ПТП ,
което е още от 2016 г / ; решение №50045 от 06.06.2023 г по т.д. № 347/2022 г, ТК, І ТО на
ВКС / 25 000 лева , ПТП от 2018 г , с допълнителни увреждания , но по-леко счупване / и
определение №730 от 20.02.2024 г по гр.д. № 3009/2023 г, Г. К., ІІІ ГО на ВКС /30 000 лева ,
ПТП от 2021 г /. Особено последният съдебен акт на ВКС е за случай твърде сходен с
процесния и като вид увреждания , и като период на настъпване . Ясно се вижда и
тенденцията към постепенно увеличаване на обезщетенията , съобразно обществено-
икономическите условия .
Претендираното обезщетение пред СРС от 90 000 лева , а пред настоящия съд вече от 60 000
лева , се явява твърде завишено . Подобни обезщетения в практиката на ВКС се присъждат
за няколко счупвания или за комбинирани травми със засягане на важни вътрешни органи ,
включително и за случаи на ПТП и злополуки , в които е имало непосредствена опасност за
живота на пострадалия . Не е справедливо подобни случаи да се приравняват като размер на
обезщетение на процесния случай на падане от цял ръст поради заледена настилка още
повече , че ищецът като лице в напреднала възраст е следвало да бъде изключително
внимателен при подобни обстоятелства .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени частично в обжалваната част
и да се присъдат на въззивника още 15 000 лева обезщетение за неимуществени вреди . В
останалата обжалвана част решението на СРС трябва да се потвърди . На адвокатя на ищеца
пред СРСследва да се присъди допълнително адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска защита . Ответникът трябва да се осъди да заплати допълнителна
държавна такса в полза на СРС и държавна такса в полза на СГС съобразно уважената част
от иска . На адвоката защитавал безплатно ищеца пред СГС трябва да се присъди адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от иска . Ответникът има право на разноски пред
СГС съобразно отхвърлената част от жалбата . При определяне на разноските пред СГС
адвокатските възнаграждения на страните са определени на 3000 лева , като до този размер е
намалено адвокатското възнаграждение на ответника поради прекомерност .
Водим от горното , СЪДЪТ
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №10207 от 29.05.2024г постановено по гр.д.№17344/2022 г на СРС , 123
състав ; в частта , с която е отхвърлен иска на Й. П. Й. ЕГН ********** от гр. София да се
осъди „СТРОНГ – ЕС“ ЕООД ЕИК ********* от гр.София да му заплати на основание
чл.200 ал.1 КТ разликата над 15 000 лева до размера от 30 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди /болки и страдания / от трудова злополука на 08.02.2022 г
представляваща падане на заледен участък при връщане от работа на ул. «Пражка пролет»
пред бл.217 в ж. к. «Фондови жилища» , при което Й. е получил счупване на горния край на
лява раменна кост с разместване на фрагментите ; ведно със законната лихва от 08.02.2022 г
до окончателното заплащане на сумата ; както и в частта , в която Й. П. Й. ЕГН **********
от гр. София е осъден да заплати на „СТРОНГ – ЕС“ ЕООД ЕИК ********* от гр.София
разликата над 6452,18 лева до 8162,50 лева разноски пред СРС ; и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „СТРОНГ – ЕС“ ЕООД ЕИК ********* от гр.София да заплати на основание
чл.200 ал.1 КТ на Й. П. Й. ЕГН ********** от гр. София разликата над 15 000 лева до
размера от 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания / от трудова
злополука на 08.02.2022 г представляваща падане на заледен участък при връщане от работа
на ул. «Пражка пролет» пред бл.217 в ж. к. «Фондови жилища» , при което Й. е получил
счупване на горния край на лява раменна кост с разместване на фрагментите ; ведно със
законната лихва от 08.02.2022 г до окончателното заплащане на сумата .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС , в частта , в която описания иск е
отхвърлен за разликата над 30 000 лева до размера от 60 000 лева , ведно със законната
лихва от 08.02.2022 г до окончателното заплащане на сумата ; както и в частта , в която Й. П.
Й. ЕГН ********** от гр. София е осъден да заплати на „СТРОНГ – ЕС“ ЕООД ЕИК
********* от гр.София 6452,18 лева разноски пред СРС .
ОСЪЖДА „СТРОНГ – ЕС“ ЕООД ЕИК ********* от гр.София да заплати на основание
чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв на адвокат Д. Й. Й. ЕГН **********
допълнително сумата от 750 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ пред СРС .
ОСЪЖДА „СТРОНГ – ЕС“ ЕООД ЕИК ********* от гр.София да заплати на основание
чл.78 ал.6 ГПК по сметка на СРС допълнително сумата от 683,33 лева държавна такса и
разноски пред СРС ; и да заплати по сметка на СГС 300 лева държавна такса .
ОСЪЖДА „СТРОНГ – ЕС“ ЕООД ЕИК ********* от гр.София да заплати на основание
чл.38 ал.2 ЗАдв на адвокат Б. Т. Г. от АК-София сумата от 1000 лева адвокатско
възнаграждение пред СГС .
ОСЪЖДА Й. П. Й. ЕГН ********** от гр. София да заплати на „СТРОНГ – ЕС“ ЕООД
ЕИК ********* от гр.София сумата от 2000 лева разноски пред СГС .
7
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8