Определение по дело №77/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е на основание чл.258 и сл ГПК.

Против решение № 1897/06.04.2009г.,постановено по гр.д.№ 617 /08 по описа на РС Б. жалби са подадени както от ищеца,така и от ответниците по спора.

Ищецът Г. Б. М. обжалва решението в частта,с която е отхвърлен предявения от него установителeн иск против С. М. и Л. М., за собственост на 5/6 ид.ч. от мазе и таван на построената в дворното място триетажната жилищна сграда.В жалбата са направени оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт.Твърди се,че ТР № 34/83 г. ОС ГК ВС ,на което съдът се е позовал,за да направи правните си изводи е приложено неправилно и в разрез с указанията,съдържащи се в него.Няма пречка според въззивника общите части да се притежават от отделни лица.Сочи също така,че съдът не е направил разграничението между общи части по естеството си и по предназначение.Моли да се отмени съдебния акт в обжалваната част и се постанови друго,с което се уважи претенцията.

С. Б. М. и Л. Д. М. обжалват решението в частта,с която е признато за установено спрямо тях,че Г. Б. М. е собственик на 5/6 ид.ч. от дворното място на основание завещание,дарение и наследствено правоприемство,представляващо УПИ V имот № 12 кв.85 по плана на Б.с идентификатор по кадастралната карта 04279.604. 173,целия с площ от 244 кв.м.,както и в частта,с която е отменен констативния им нотариален акт за собственост над размера от 1/6 ид.ч.Правят оплакване за незаконосъобразност на съдебния акт.Изтъкват,че съдът не се е произнесъл по възражението им за накърняване на запазената част на С. М.,както и е признал ищецът за собственик и "по дарение", а не е установено такова придобивно основание.Моли да се отмени решението и съдът се произнесе и по въпроса за запазената част на С. М. от дворното място.Претендират и сторените разноски.

Подадените въззивни жалби са допустими,като постъпили в срок,от страни по делото,които имат право и интерес да обжалват постановения съдебен акт.

От събраните по делото доказателства,преценени отделно и в съвкупност,съдът прие от фактическа и правна страна следното :

Ищецът Г. М. и ответникът С. М. са братя, низходящи и единствени наследници на Б. С. М.,починал през 2007г. и съпругата му М. М.,починала през 1993г.Бракът на последните датира от 22.11.1942 г.

През 1965 г.,видно от нот.акт № 56/65 г. бащата на М. М. й е отстъпил право на строеж в парцел V кв.85 по плана на Б. на зимника под целия първи етаж,втория етаж и тавана над втория етаж. С нот.акт № 163 през 1966г. баща й е отстъпил и правото на строеж върху първия етаж от бъдещата сграда.През 1967 г. с договор за покупко-продажба на името на М. М. е прехвърлено и правото на собственост върху дворното място,като няма спор,че парцел V,сега по кадастралната карта е имот с идентификатор 04279.604.173 с площ от 244 кв.м.

С нот.акт №150/78 г. на ищеца Г. М. е учредена суперфиция за надстрояване на ІІІ жилищен етаж.Преди това,през 1975 г. М. и Б. М. са дарили на ответника първия етаж от построената в имота жилищна сграда с площ на етажа от 74 кв.м.През 1992г. двамата съпрузи са прехвърлили на сина на ответника втория етаж от жилищната сграда,с площ от 74 кв.м.През 1994г. бащата Б. М. е дарил на ищеца 2/3 ид.ч. от тавана на жилищната сграда с площ целия от 74 кв.м.През 1998г. му е завещал със саморъчно завещание 4/6 ид.ч. от мазето на сградата и 4/6 ид.ч. от дворното място.

Ищецът се е снабдил с констативен нотариален акт по завещание и наследство за 5/6 ид.ч. от поземления имот, от мазето на сградата и от таванския етаж,който има отделен идентификатор.

От своя страна ответниците на основание наследство и давност са се снабдили с констативен нотариален акт за 1/2 ид.ч. от таванския етаж и мазето /нот.акт № 102 д.№ 280/07 на Нотариус А. ,а само С. М. по наследство за 1/2 ид.ч. от дворното място /нот.акт № 172 д.№162/07 на Нотариус А..

Вещото лице Ч. е докладвало,че изградената първоначално сграда е била двуфамилна с два отделни самостоятелни етажа.В писменото заключение е отбелязал ,че към всеки жилищен етаж има предвидени сервизни помещения и не се налага да се обслужват от намиращите се в сградата мазета и тавани.В съдебно заседание е внесло друга фактическа обстановка,като е пояснило,че към жилищата на етажите няма килер.Мазетата не са преустроени и функционират като килер. Според вещото лице след надстрояването,тавана е изграден във вида,както е бил преди това и се е позовал на архитектурния проект.

От приложения констативен протокол от 27.06.2008г. на Община Б. може да се установи,че допълващото застрояване в имота се състои от два гаража ,построени с разрешение за строеж на името на двамата братя, два навеса и барака.Навесите и бараката в дворното място по данни на свидетелката М. се ползват по равно от страните.Същата свидетелка дава показания,че тавана представлява в едната част подпокривно пространство,ползвано от С. и Г. М. а в друга- отделни тавански стаи,като стаите се ползват от ищеца.Подстълбищното пространство и едно от мазетата се ползва от С. М.,а останалата стая и мазе се ползва от Г. М..От показанията й може да се извлече,че това състояние е в период не по-кратък от 10 години.

Св.А. дава същите данни за ползването,като пояснява,че стаите на тавана са четири и се ползват от Г. М.,а С. М. ползва подпокривното пространство от около 1980г..Св.Ш. твърди,че е ползвала стая от тавана,която е била на ответниците за периода 1978-84г.,а след това е имало други квартиранти до 1992-93г.,след което Г. е завзел стаята. Св.Г.,който е бил квартирант в мазето твърди,че наем е плащал на Б. М.,а след това на сина му Г..

При така установеното от фактическа страна ,от правна съдът съобрази следното :

Предявен е установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 ГПК ,съединен с искане за отмяна на констативен нотариален акт.

Ищецът е изложил обстоятелства и е претендирал правото на собственост на основание завещание и наследствено правоприемство на 5/6 ид.ч. от дворното място и мазето и по дарение и наследство на 5/6 ид.ч.тавана на триетажна жилищна сграда,построена в ПИ с идентификатор 04279.604.173 по кадастралната карта на Б..

РС Б. е приел,че иска е основателен по отношение на дворното място,а по отношение на правата на собственост на ищеца за тавана и мазето е отхвърлил иска,като е приел,че тавана е обща част на сградата,а по отношение на мазето,че не е установена собствеността,съобразно принадлежността към етажите.

За да се произнесе по основателността на жалбите и на двете страни ОС Б. приема,че в поземления имот е създадена етажна собственост към 1975 г.,когато родителите Б. и М. М.,прехвърлят на сина си С. М. първия етаж от сградата,за който е установено,че представлява самостоятелно жилище.През 1978 г. е учредено право на надстрояване на Г. М. и строежа е реализиран,като над третия етаж е построен таван,а през 1992г. първоначалните собственици на дворното място и двуетажната сграда прехвърлят и притежавания към този момент от тях втори жилищен етаж.

Следователно,при така създадената етажна собственост, важи разпоредбата на чл.38 ал.1 и 2 ЗС ,а именно,че при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване. Може да се уговори, частите на сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват.

По силата на тази разпоредба съдът приема,че ПИ,представляващ двора на сградата е обща част и принадлежи на всички етажни собственици,като първите собственици , съпрузите М. и Б. М. не са запазили собствеността си,след като през 1975 г. са прехвърлили етаж, през 1978 г. са учредили право на строеж, а през 1992г. са прехвърлили притежавания от тях етаж.Т.е. етажна собственост е създадена с прехвърлителните сделки на предишните собственици.С оглед на това не намира приложение и разпоредбата на чл.63 ал.2 ЗС за да се приеме,че родителите са запазили в притежание правото на собственост върху земята,отделно от сградата.В ТР № 154 /64 г. по гр.д.№ 131 /64 ОСГК подробно е разяснено,че единствено при суперфиция може да съществува разделна собственост,между дворното място и сградата.Когато такава етажна собственост е създадена въз основа на транслативна сделка,то ведно с обекта в етажната собственост,приобретателят придобива и част от дворното място,което вече има статут на обща част.ВКС в мотивите на едно от решенията си -това № 465/21.06.2000г. по гр.д.№ 1568/99 ІV г.о. /Бюлетин ВКС бр.3/2000 г.стр.29/ приема,че дори и когато етажната собственост е създадена чрез отстъпване на право на строеж,парцела върху който е построена сградата с множество самостоятелни обекти,загубва самостоятелното си значение,тъй като ги обслужва и се подчинява на режима на етажната собственост.В настоящия казус дворното място е с малка площ от 244 кв.м.,от които 74 кв.м. застроени с триетажната сграда и според съда не може да има други функции за стопанска дейност,освен като обслужващо сградата.

Като обща част на сградата,в която наследодателите на страните към момента на смъртта си са нямали жилищни обекти,правото на собственост върху дворното място не им е принадлежало,поради което и Б. М. не е могъл да прехвърли валидно права чрез завещателното разпореждане,а Г. М. да ги получи след смъртта му,а и двамата братя не могат по наследство от майка си да придобиват идеална част от дворното място,нито по давност в различно съотношение спрямо стойността на етажите им.За правата им на собственост е приложим чл.40 ал.1 ЗС.

Но тъй като съдът е обвързан със заявената претенция за собственост и изтъкнатите в исковата молба основания,следва да отрече правата на ищеца върху дворното място,претендирани по завещание и наследство.

При така направените изводи за липса на права на завещателя Б. М.,съдът не обсъжда въпроса дали със завещанието е накърнена запазената част на С. М. и не се произнася по това възражение.

Направените от въззивният съд изводи относно основателността на претенцията са различни от тези на РС Б.решението в частта,с която са признати права на собственост на ищеца Г. М. следва да се отмени и се постанови друго,с което се отхвърли иска.

Установено е по делото,че мазето на сградата не е общо помещение,а се състои от подстълбищно пространство и други три стаи.Не е променено предназначението на мазето,като складово помещение ,съгласно обясненията на експерта Ч.,дадени в съдебно заседание.Отделните помещения в мазето нямат самостоятелно съществуване,а са принадлежност към отделните етажи,тъй като следват собствеността на главната вещ-чл.98 ЗС.Към момента на смъртта на наследодателите на страните,те не са били собственици на жилищни обекти в сградата и не са могли да запазят правата си само на реална част от вещ,поради което ОС Б. приема отново,че ищецът не може на сочените основания да претендира права на собственост на 5/6 ид.ч. от мазето,защото никой не може да получи права от праводател,който не ги е притежавал.

В тази част решението на РС Б. следва да се потвърди.

Що се касае до таванския етаж,заснет като отделен обект и състоящ се от четири стаи и подпокривно пространство,правилно РС Б. се е позовал на ТР 34/83 ОС ГК.Тавана е обща част по естеството,когато представлява подпокривното пространство,а там,където са обособени стаи е обща част по предназначение.Съгласно горецитираното ТР по отношение на тавана,когато е обособен като отделни стаи със съгласието на всички етажни собственици,може да се вземе решение да обслужва част от етажните собственици и да е принадлежност към техните жилища.Съдът не констатира,че е било взето такова решение.По данни на св.Ш.,за която няма основание да не бъдат кредитирани показанията,в един момент стая от тавана е ползвал и С. М.,която му е отнета насилствено.

Независимо от това,с оглед изложените съображения,че Б. и М. М. не са имали права на собственост в общите части на сградата,тъй като са нямали жилищни обекти още към 1992г.,ищецът не е могъл да придобие права на основание дарение ,извършено през 1994г. и наследство и искът му е неоснователен и за таванското помещение .

Макар и ответниците С. и Л. М. да не са собственици на основанието,на което са се снабдили с нотариални актове и за такъв размер права,то не следва да се уважава искането за отмяна на нотариалните им актове,защото това следва да се осъществи единствено,ако искът за собственост на ищеца на соченото основание е уважен.

От страна на ответниците се претендират разноски,които следва да им се присъдят в пълен размер и за двете инстанции.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 1897/06.04.2009г.,постановено по гр.д.№ 617 /08 по описа на РС Б. в частта , с която е признато за установено по отношение на С. Б. М. и Л. Д. М. и двамата с адрес: Б. ул. “Т. М. № 46, В. А, . 1, че Г. Б. М. и с адрес: Б. ул. “Т. М. № 46, В. А, . 3, на основание завещание, дарение и наследствено правоприемство, е собственик на 5/6 /пет шести/ идеални части от дворно място /поземлен имот/, представляващо УПИ V /пети/, имот пл. № 12 /дванадесет/ в кв. 85 /осемдесет и пет/ по плана на Б. с идентификатор № 04279.604.173 /нула четири две седем девет, точка, шест нула четири, точка, едно седем три/ по Кадастралната карта на Б. целият с площ от 244 /двеста четиридесет и четири/ кв.м., при граници /съседи/: имот с идентификатор 04279.604.372; имот с идентификатор 04279.604.196; имот с идентификатор 04279.604.172 и имот с идентификатор 04279.604.175, както и в частта с която е отменен н.а. № 172, том І, рег. № 2246, дело № 162/2007 г. на Нотариус Д. А. с рег. № 474 на Нотариалната камара и с район на действие този на Районен съд - Б. вписан като Акт № 31, том ІІ, дело № 1097/2007 г. в Службата по вписванията - Б. с който С. Б. М. и Л. Д. М. и двамата с адрес: Б. ул. “Т. М. № 46, В. А, . 1, са признати за собственици на ½ /една втора/ идеална част от поземлен имотс идентификатор № 04279.604.173 /нула четири две седем девет, точка, шест нула четири, точка, едно седем три/ по Кадастралната карта на Б. целият с площ от 244 /двеста четиридесет и четири/ кв.м., при граници /съседи/: имот с идентификатор 04279.604.372; имот с идентификатор 04279.604.196; имот с идентификатор 04279.604.172 и имот с идентификатор 04279.604.175, за над 1/6 /една шеста/ идеална част от имота,вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ иска на Г. Б. М. за признаване за установено по отношение на С. Б. М. и Л. Д. М. и двамата с адрес: Б. ул. “Т. М. № 46, В. А, . 1, че Г. Б. М. и с адрес: Б. ул. “Т. М. № 46, В. А, . 3, на основание завещание и наследствено правоприемство, е собственик на 5/6 /пет шести/ идеални части от дворно място /поземлен имот/, представляващо УПИ V /пети/, имот пл. № 12 /дванадесет/ в кв. 85 /осемдесет и пет/ по плана на Б. с идентификатор № 04279.604.173 /нула четири две седем девет, точка, шест нула четири, точка, едно седем три/ по Кадастралната карта на Б. целият с площ от 244 /двеста четиридесет и четири/ кв.м., при граници /съседи/: имот с идентификатор 04279.604.372; имот с идентификатор 04279.604.196; имот с идентификатор 04279.604.172 и имот с идентификатор 04279.604.175, както и за отмяна на н.а. № 172, том І, рег. № 2246, дело № 162/2007 г. на Нотариус Д. А. с рег. № 474 на Нотариалната камара и с район на действие този на Районен съд - Б. вписан като Акт № 31, том ІІ, дело № 1097/2007 г. в Службата по вписванията - Б. с който С. Б. М. и Л. Д. М. и двамата с адрес: Б. ул. “Т. М. № 46, В. А, . 1, са признати за собственици на ½ /една втора/ идеална част от поземлен имотс идентификатор № 04279.604.173 /нула четири две седем девет, точка, шест нула четири, точка, едно седем три/ по Кадастралната карта на Б. целият с площ от 244 /двеста четиридесет и четири/ кв.м., при граници /съседи/: имот с идентификатор 04279.604.372; имот с идентификатор 04279.604.196; имот с идентификатор 04279.604.172 и имот с идентификатор 04279.604.175.

В останалата част ПОТВЪРЖДАВА решението.

ОСЪЖДА Г. Б. М. с адрес: Б. ул. “Т. М. № 46, В. А, . 3, да заплати на С. Б. М. и Л. Д. М. и двамата с адрес: Б. ул. “Т. М. № 46, В. А, . 1, сумата от 409 /четиристотин и девет/ лв.,направени разноски пред двете инстанции.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател : Членове :