№ 1207
гр. Горна Оряховица, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20254120100354 по описа за 2025 година
В исковата молба се твърди, че ищецът А. Д. А. сключил с ответното
дружество "Кредисимо" ЕАД договор за паричен заем № 2935116/07.03.2024
г. По силата на договора му била предоставена сумата от 3349,16 лева при
годишен лихвен процент от 39,61% и годишен процент на разходите – 47,65 %.
Сочи, че във връзка с чл. 4 от договора за паричен заем сключил с втория
ответник - "Ай тръст" ЕООД договор за предоставяне на поръчителство. Сочи,
че във връзка с договора за поръчителство, следвало да заплати на
дружеството заемател "Кредисимо" ЕАД сума в размер на общо 2846,64 лв.,
представляваща възнаграждение за поръчителство, чието заплащане било
разсрочено заедно с вноските за погасяване по договора за паричен заем.
Сочи, че съгласно чл. 4 от договора, сключен с "Кредисимо ЕАД следвало да
осигури обезпечение под формата на: банкова гаранция или одобрено от
заемодателя дружество – поръчител. Била реализирана третата възможност,
поради което бил сключен договорът с ответника "Ай тръст" ЕООД. Счита, че
договорът за паричен заем е нищожен поради противоречието му с
императивни правни норми. Сочи, че предвиденото възнаграждение за
гаранта, представлявало част от ГПР по кредита, което не било включено и
така годишният процент на разходите надхвърлял допустимия по закон
размер. Намира, че договорът противоречи на разпоредбите на чл. 10, ал.
1
1, чл. 11, ал. 1 и чл. 12 ЗПК и при сключването му не са спазени разпоредбите
на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Развива подробни съображения за нищожност на
договора за паричен заем. Счита, че с оглед предвидените възможности
единствената достъпна за заемателя опция е сключването на договор за
поръчителство с избрано от заемодателя юридическо лице, което е свързано с
него и на чийто капитал е едноличен собственик, а именно – "Ай тръст"
ЕООД. Ето защо намира и сключеният с втория ответник договор за
поръчителство за нищожен. Сочи, че последният няма основание, тъй като
обезпечава задължения по нищожен договор за паричен заем. Счита, че
същият противоречи, както на императивни разпоредби на ЗЗД относно
предоставянето на поръчителството, така и на добрите нрави. Навежда
твърдения, че поради накърняването на принципа на "добри нрави" с
регламентираното възнаграждение за поръчител по процесния договор, се
достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца, с цел
изгода на кредитора. Сочи наличие на свързаност между дружествата
"Кредисимо" ЕАД и ответника "Ай тръст" ЕООД, като печалбата на ответника
се разпределяла в полза на едноличния собственик на капитала му, а именно -
"Кредисимо" ЕАД. На следващо място поддържа, че поради нищожния
характер на атакувания договор, ищецът не е следвало да заплаща
възнаграждението за поръчителя, нито договорна лихва, а единствено чистата
стойност на главницата. Поради тези и останалите подробно изложени
съображения моли съда да признае за установено в отношенията му с
ответниците нищожността на процесните договори за заем и поръчителство.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
"Кредисимо" ЕАД. Със същия оспорва предявените искове по основание и
моли същите да бъдат отхвърлени в цялост. Не оспорва обстоятелството, че
между страните е сключен договор за потребителски кредит №
2935116/07.03.2024 г. Поддържа, че договорът между страните не бил
сключен, т.к. бил под отлагателно условие, съответно ищецът не е усвоил
сумата от 3349,16 лв. Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване
на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и
платимо на "Ай тръст" ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19
ЗПК. По съображения изложени в отговора счита, договорът за предоставяне
2
на поръчителство, бидейки незадължителен, не попада в хипотезата на § 1, т. 1
от ДР на ЗПК, респ. разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и няма
нарушения на чл. 19 ЗПК. Подробно описва процедурата по отпускане на
кредит. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между
ищецът и "Ай тръст" ЕАД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от
ЗЗД и уговореното в него възнаграждение не попада в обхвата на общите
разходи по кредита. По силата на договора за предоставяне на поръчителство
"Ай тръст" ЕООД се е задължило да извърши за сметка на доверителя (ищеца)
възложените от него действия, а именно да отговаря пред кредитора
"Кредисимо" ЕАД солидарно с него за изпълнението на всички негови
задължения по договора за кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията по кредита. Поради тези и останалите
подробно изложени съображения, моли предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор от "Ай тръст" ЕООД ответникът оспорва,
както допустимостта, така и основателността на предявените искове. Счита, че
ищецът няма правен интерес от предявяване на установителни искове за
прогласяване нищожността на договорите. Описва механизма на сключване на
договора за кредит и този за предоставяне на поръчителство. Навежда
твърдения, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство
става след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните
параметри на кредите вече са договорени между страните. Сочи, че
сключването на договора става в рамките на независимата електронна среда
на "Ай тръст" ЕООД, до която "Кредисимо" ЕАД няма достъп. Моли съда да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съобразно нормата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца по предявените искове с правно основание по чл. 26,
ал. 1, предл. 1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК /срещу ответника "Кредисимо" ЕАД/ и с
правно основание по чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК /срещу
ответника "Ай тръст" ЕООД/, е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
3
последици, a именно: че между него и ответниците са възникнали
облигационни отношения по договор за паричен заем № 2935116/07.03.2024 г.
и договор за поръчителство, сключен във връзка с договор за паричен заем №
2935116/07.03.2024 г., както и че първият от тях противоречи на закона, а
вторият е сключен за обезпечаване на нищожна сделка, че е усвоил сумата от
3349,16 лв.
В тежест на ответниците е да докажат възраженията си, че договорът за
паричен заем е сключен под отлагателно условие, което не се е сбъднало.
Видно от приетите по делото заключения по назначените съдебно
счетоводна и съдебно техническа експертизи е, че ищецът е регистрирал в
платформата на „Кредисимо“ ЕАД заявление с № 2935116 за предоставяне на
кредит в размер на 3349,16 лв., за срок от 24 месеца, но заявлението му не е
одобрено от кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД. Ищецът не доказа, а и от
приетите заключение по експертизите е видно, че не е отразен изходящ превод
за сумата от 3349,16 лв. главница.
С оглед изложеното следва да се приеме, че между страните не е
възникнало валидно облигационно отношение за преодоставяне на заем, т.к.
същият е реален договор, което е и отлагателно условие за влизане в сила и
сключването на договор за поръчителство. Не се установи сключването на
валиден договор за заем, както и договор за поръчителство, който да е
породил действие. Ищецът не ангажира доказателства в подкрепа на
твърдението си, че е получил сумата от 3349,16 лв. Изложеното налага извод
за неоснователност на предявените искове. Същите следва да бъдат
отхвърлени без да се обсъжда въпросът налице ли са останалите материални
предпоставки.
По разноските:
Ищецът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати
в полза на ответника „Кредисимо“ ЕАД сумата от 150 лв. за юрисконсултско
възнаграждение и сумата от 800 лв. за заплатени депозити за вещи лица.
Ищецът следва да бъде осъден на основание чл.78, ал. 3 ГПК да заплати
в полза на ответника „Ай Тръст“ ЕООД сумата от 150 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Д. А., ЕГН **********, адрес: с. П.,
общ.Г.О., ул."*** срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ********* иск за признаване
за установено между страните, че договор за потребителски кредит №
2935116/07.03.2024 г. е недействителен, поради противоречие със закона - чл.
22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Д. А., ЕГН **********, адрес: с. П.,
общ.Г.О., ул."*** срещу „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК ********* иск за признаване
за установено между страните, че договор за предоставяне на поръчителство
от 07.03.2024 г., към договор за потребителски кредит с „Кредисимо„ ЕАД №
2935116/07.03.2024 г., сключен с „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК ********* е
нищожен.
ОСЪЖДА А. Д. А. с ЕГН **********, с настоящ адрес: с. П., общ. Г.О.,
ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 950
лева (деветстотин и петдесет лева), представляваща съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА А. Д. А. с ЕГН **********, с настоящ адрес: с. П., общ. Г.О.,
ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 150
лева (сто и петдесет лева), представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
5