Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 21.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети декември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието
на прокурора ............................................, като разгледа
докладваното от съдия Христова а.х.д. № 447/2020г. по описа на Административен съд Ловеч, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК във връзка с
чл.211 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Административното дело е образувано по жалба на мл.
инспектор М.М.М. с ЕГН **********, мл. автоконтрольор І степен в група „Охрана
на обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” към
РУ Троян при ОД на МВР Ловеч, подадена срещу Заповед № 295з-1791/18.09.2020г.
на Директора на ОД на МВР Ловеч. С оспорения акт на основание чл.204, т.3, във
връзка с чл.199, ал.1, т.3, предл.3 и чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР, на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение” за
срок от три месеца за извършено от него дисциплинарно нарушение.
В жалбата си М. излага, че заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е незаконосъобразна поради съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби. Твърди, че в заповедта има противоречие между мотиви и диспозитив,
както и между словесното описание и цифровата квалификация на нарушението,
наказанието е наложено в нарушение на принципа на съразмерност и не отговаря на
тежестта на твърдяното нарушение. Излага, че в акта липсва преценка на органа
за тежестта на извършеното нарушение и настъпилите от него последици, обстоятелствата,
при които е извършено, както и за формата на вината и цялостното му поведение. Моли
съдът да отмени оспорената заповед и да му присъди разноските в производството.
В съдебно заседание и в писмена защита оспорващият чрез
упълномощен адвокат поддържа жалбата и иска отмяна на заповедта, като излага
доводи по същество за нейната незаконосъобразност и претендира направените
разноски по делото.
В съдебно заседание ответникът чрез упълномощен
юрисконсулт ангажира становище за неоснователност на жалбата и за правилност и
законосъобразност на заповедта.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 07.08.2020г. в ОД на МВР Ловеч е постъпил обобщен
доклад с рег.№ 4575р-1744/06.07.2020г. по описа на дирекция „Инспекторат“,
утвърден от министъра на вътрешните работи на 13.07.2020г. Докладът е бил
изготвен след извършена тематична проверка по създадената организация и
изпълнение на дейността по направление „Пътна полиция“ в изпълнение на
министерска заповед. С доклада са били констатирани редица нарушения и
Директорът на ОД на МВР Ловеч със своя Заповед рег.№ 295з-1341/22.07.2020г.
образувал дисциплинарно производство срещу държавните служители, посочени в доклада,
сред които и М.М.. Служителите били запознати със заповедта за образуване на
дисциплинарно производство и с правата им в последното, за което бил изготвен
протокол.
Назначената от ДНО комисия е извършила проверка на
изложеното в доклада, приобщила е към преписката сведения на полицейските
служители и други доказателства, снела е сведения и обяснения от служители на
РУ Троян, изискала и получила е сведения от дирекция „Човешки ресурси“ и РУ
Троян, както и кадрови справки и длъжностни характеристики на служителите. За резултата
от дисциплинарното производство е била изготвена обобщена справка рег.№ 295р-12515/18.08.2020г.
В справката по отношения на настоящия жалбоподател било посочено, че на 17.04.2020г.
той издал АУАН сер.GA № 149886 против гражданин, управлявал лек автомобил
след употреба на алкохол. Служителят извършил на водача проверка за алкохол с
техническо средство Дрегер 7410 и му издал талон за медицинско изследване, тъй
като нарушителят не приел показанията на техническото средство. Талонът бил
връчен на лицето и в него било посочено да се яви до 45 минути в сградата на РУ
Троян. Там мл.инсп. М. му направил две поредни изследвания с доказателствен
анализатор, като второто отчело 0,94 ‰. Комисията приела,
че мл.инсп. М. е извършил и пробата с техническо средство, и пробата с
доказателствения анализатор, с което е нарушил т.6 от Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи „Установяване на употребата на алкохол с доказателствен анализатор да се
извършва от полицейски орган, различен от органа, установил с техническо
средство употребата на алкохол от проверяваното лице”. В справката изрично
било посочено, че във връзка с министерската заповед е било проведено обучение
на служителите и те са запознати със заповедта. Направен е бил извод, че М.М.М.
е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1,
предл.3 от ЗМВР „Неизпълнение на заповедите на министъра на вътрешните работи“,
за което на основание чл.199, ал.1, т.3, предл.3 от ЗМВР „лошо изпълнение на
заповеди“ се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение” за срок от 3 до 6 месеца.
Преди изготвяне на справката в хода на дисциплинарното
производство са били взети писмени обяснения от жалбоподателя рег.№ 1762р-14164/03.08.2020г.,
в които последният изложил, че доказателственият анализатор не бил сверен с
лятното часово време и че е попълнил талон по образец, получен от домакина на
РУ Троян, както и че му е било проведено обучение в РУ Троян за работа с
доказателствен анализатор във връзка с министерска Заповед №
8121з-515/14.05.2018г., но той не обърнал внимание на заповедта, прикачена към
протокола за обучението.
Жалбоподателят бил запознат с обобщената справка, за
което се подписал лично на нея. Била му връчена и покана за запознаване със
справката и даване на допълнителни писмени обяснения или възражения до ДНО,
като той подписал протокол, че се е запознал с обобщената справка и материалите
по дисциплинарното производство и е уведомен, че в срок от 24 часа може да даде
допълнителни обяснения или възражения. Жалбоподателят не се е възползвал от
тази възможност, като в преписката е налично единствено писмено възражение от
двама други служители. По повод изложеното в тези възражения, ДНО със заповед №
295з-1576/21.08.2020г. удължил срока на дисциплинарното
производство до 10.09.2020г., за да могат да се съберат допълнителни
доказателства от комисията. Жалбоподателят бил запознат и с тази заповед.
Въз основа на констатациите в обобщената справка, дисциплинарноразследващият
орган (ДРО) е изготвил становище рег.№ 1762р-16539/09.09.2020г. до Директора на
ОД на МВР Ловеч с предложения за наказания на служителите с установени
нарушения, като за жалбоподателя предложил да му се наложи дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца.
След получаване на материалите по дисциплинарното
производство, дисциплинарнонаказващият орган (ДНО) изпратил на жалбоподателя
покана за даване на писмени обяснения, връчена лично на М. на 14.09.2020г. Жалбоподателят
не подал в предоставения му срок писмени възражения, удостоверено в Протокол
рег.№ 359р-19130/17.09.2020г.
За
приключване на образуваното дисциплинарно производство, Директорът на ОД на МВР
Ловеч, на основание чл.204, т.3, във вр. с чл.199, ал.1, т.3, предл.3, чл.197,
ал.1, т.2 от ЗМВР е издал обжалваната заповед № 295з-1791/18.09.2020г., с която
е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение” за
срок от три месеца за неизпълнение на т.6 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
на министъра на вътрешните работи, прието за нарушение на служебната
дисциплина. В заповедта освен подробното излагане на мотиви, фактически и
правни основания, изрично ДНО е обсъдил тежестта на извършеното нарушение и
настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата
на вината и цялостното му поведение – награди и наказания до момента, поради
което е наложил наказание в минималния законов размер.
От ответника са представени още по делото ежедневната
форма на отчет на наряда за 17.04.2020г., състоящ се от жалбоподателя и
полицейския служител С.П.П., протокол за проведено обучение на служители в РУ
Троян за работа с доказателствен анализатор Drager Alcotest 7110 Evidential, от
които се установява, че и двамата служители от наряда са преминали такова
обучение, и извадка от Дневник за отразяване на резултатите от използваните
технически средства за дата 17.04.2020г.
Към административната преписка освен изброените
по-горе доказателства са представени от ответника и редица доказателства,
касаещи дисциплинарното производство против останалите шестима служители.
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (заповедта
е връчена лично на М. на 18.09.2020г., а жалбата е подадена на 28.09.2020г. по
пощата, видно от клеймото върху плика и е постъпила при АО на 30.09.2020г.).
Оспорената заповед съдържа волеизявление на издателя на акта, с което се
засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно
жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и
интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по
делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд,
втори административен състав намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при
служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна
проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването
на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Не се спори между страните, че М.М.М. е държавен
служител в ОД на МВР Ловеч на длъжност мл. автоконтрольор І степен в група
„Охрана на обществения ред“ от сектор „Охранителна полиция“ към РУ Троян при ОД
на МВР Ловеч. В това си качество същият е държавен служител по смисъла на чл.142
и чл.143 от ЗМВР. Също безспорно е между страните обстоятелството, че М.С.М.
при издаване на процесната заповед е имал качеството Директор на ОД на МВР
Ловеч, която длъжност е сред изброените в чл.204, т.3 от ЗМВР „ръководители на
структурите по чл.37“, следователно разполага с компетентност да налага
дисциплинарно наказание от посочения вид по отношение на жалбоподателя (писмено
предупреждение – чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР). Поради изложеното съдът намира, че
заповедта е издадена от териториално и материално компетентен орган, упражняващ
дисциплинарната власт по отношение на служителя.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма,
съдържа задължените реквизити по чл.210, ал.1 от ЗМВР, мотивирана е с излагане
на фактически и правни основания, подписана е от нейния издател. Не е налице
твърдяното от оспорващия противоречие между мотиви и диспозитив на акта: в
мотивите органът е описал подробно обстоятелствата, при които е било извършено
нарушението и самото нарушение – лошо изпълнение на министерска заповед, като в
диспозитива е наложил съответстващото му дисциплинарно наказание. При
издаването й съдът не установи допуснати съществени нарушения на специалните
административнопроизводствени правила, противно на възраженията в жалбата.
Дисциплинарното производство е започнало с издаване на заповед, връчена за
запознаване на лицето. Преди да бъде наложено дисциплинарно наказание, органът
е запознал жалбоподателя с изготвената справка и предложение за наказание,
както и със събраните по дисциплинарната преписка доказателства, и му е дал
възможност да представи писмени обяснения и възражения, т.е. предоставил е възможност
на служителя да се защити (арг. чл.207, ал.8, т.1 и ал.10 от ЗМВР), а и
възражения за нарушения в тази връзка не се правят от М.. Заповедта е издадена
в сроковете по чл.195, ал.1 от ЗМВР. При определяне вида и размера на
дисциплинарното наказание органът изрично е обсъдил и е взел предвид тежестта
на нарушението и настъпилите от него последици, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител, като му е наложил минималното предвидено в
закона наказание за вмененото му нарушение, поради което твърденията в тази
насока на оспорващия са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.210, ал.2 от ЗМВР заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на М. срещу
подпис и на нея е отбелязана датата на връчване.
Съдът след съвкупна преценка на приобщените по делото
доказателства намира, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с
приложимите материалноправни разпоредби.
Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се
реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява
нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените
дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл.194, ал.2
от ЗМВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо
виновно извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото по
закон поведение на държавен служител от МВР.
В процесния случай жалбоподателят е наказан за
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1
(неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на
вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките
ръководители) във вр. с чл.199, ал.1, т.3, предл.3 от ЗМВР, а именно за лошо
изпълнение на заповед. Като такова лошо изпълнение е прието неспазването на т.6
от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи.
Точка 6 от горната министерска заповед императивно
разпорежда „Установяване на употребата на алкохол с доказателствен анализатор
да се извършва от полицейски орган, различен от органа, установил с техническо
средство употребата на алкохол от проверяваното лице”. В случая безспорно е
установено, че М. е бил член на наряда на 17.04.2020г., извършил е проверка за
употреба на алкохол на водач с техническо средство Дрегер 7410, съставил му е
АУАН и му е издал талон за изследване, след което в сградата на РУ е извършил
на водача и проверка за употреба на алкохол с доказателствен анализатор Дрегер
Alcotest 7110. Извършената проверка с доказателствен анализатор е вписана и в
специалния дневник за отразяване на резултатите от използваните технически
средства, като за дата 17.04.2020г. жалбоподателят е извършил две поредни проби
на лицето, от които първата с показание „интерференция“ и втората с показание 0,94
‰.
Безспорно е установено още по делото, че М. е запознат
със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи и с
изменящата и допълваща я Заповед № 8121з-825/19.07.2019г. на министъра на
вътрешните работи, като се е подписал лично в съответните протоколи.
Доказателствата в преписката установяват, че и двамата служители от наряда от 17.04.2020г.
са преминали обучение за работа с доказателствен анализатор Дрегер Alcotest
7110 – на 23.07.2018г., поради което всеки от тях е можело да извърши пробата с
доказателствен анализатор.
Следователно, от всичко изложено дотук и при
положение, че е имало друг служител, който е можел да извърши пробата с
доказателствен анализатор, съдът приема за установено, че с гореописаните действия
жалбоподателят е извършил виновно вмененото му нарушение на служебната
дисциплина, съставляващо неизпълнение на разпоредбата на т.6 от Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи – извършил е на водач-нарушител
и проба с техническо средство, и проба с доказателствен анализатор. Доказано е
по делото, че М.М. е запознат с министерската заповед по време на проведено
обучение, а обстоятелството, че се е подписал в протокола, без да я прочете, не
го освобождава от отговорност, а по-скоро говори за небрежност при изпълнение
на служебните му задължения. Нито в относимата Наредба № 1 от 19.07.2017г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, нито в министерската заповед има забрана
пробата с доказателствен анализатор да се извършва от другия член на наряда –
забраната е да я извърши същият служител, който е извършил и пробата с
техническо средство.
Ето защо, според настоящия състав поведението на М.
представлява основание за налагане на дисциплинарно наказание, поради което законосъобразно
съгласно чл.199, ал.1, т.3, предл.3 от ЗМВР на служителя е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца. Последното е съответно по вид на извършеното
дисциплинарно нарушение и е в законовия минимум по чл.199, ал.2 от ЗМВР.
Неоснователни са възраженията в жалбата и в хода по
същество на пълномощника на жалбоподателя, че в заповедта има противоречие
между словесното описание и цифровата квалификация на нарушението. Навсякъде в
заповедта действията на М. са описани като нарушение на служебната дисциплина,
а не на служебните задължения, а самото нарушение непротиворечиво е описано
като „неизпълнение на т.6 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи“. За горното нарушение – „лошо изпълнение на заповед“, на
оспорващия е наложено съответстващото му дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“, като ДНО правилно е издирил и приложил относимата към случая разпоредба
на чл.199, ал.1, т.3, предл.3 от ЗМВР.
При издаване на оспорената заповед е спазен и принципа
за съразмерност, противно на оплакванията в жалбата. Дисциплинарните нарушения
на служителите в МВР са регламентирани в чл.194, ал.2 от ЗМВР, като първото от
тях е „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на
министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР
и на преките ръководители“. Дисциплинарните наказания също са регламентирани в
закона, като в зависимост от тежестта на нарушението са предвидени и съответни
наказания. За нарушението, извършено от жалбоподателя (лошо изпълнение на
заповед), относимото дисциплинарно наказание е „писмено предупреждение“, като
при отчитане на обстоятелствата по чл.206, ал.2 от ЗМВР на М. е наложено
наказание в минималния законов срок.
Спазена е и целта на закона – при извършени
дисциплинарни нарушения от органите, на които законът е възложил да следят за спазване
на правилата и установения ред в държавата, да им се налагат дисциплинарни
наказания, съответстващи на тежестта на нарушенията.
Останалите доводи на пълномощника на оспорващия за
липса на утвърдени от органа правила за извършване на проби с доказателствен
анализатор са неотносими, тъй като на първо място такива правила са
регламентирани в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, и на следващо място жалбоподателят не е привлечен към
дисциплинарна отговорност за неизпълнение на служебни задължения или за пропуски
в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност,
а за лошо изпълнение на министерска заповед.
Предвид гореизложеното съдът счита, че обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при
издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, съобразена е с материалноправните разпоредби и с целта, която
преследва закона, поради което не са налице основания за отмяната й, а
подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото разноски на жалбоподателя не
следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно
от АПК, Ловешки административен съд, втори административен състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М.М. с ЕГН **********, мл.
автоконтрольор І степен в група „Охрана на обществения ред” от сектор
„Охранителна полиция” към РУ Троян при ОД на МВР Ловеч, против Заповед №
295з-1791/18.09.2020г. на Директора на ОД на МВР Ловеч, с която на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение” за
срок от три месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на оспорване на
основание чл.211, изр. трето от ЗМВР.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: