№………./……….11.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 1.11.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно търговско дело №1721 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и е образувано по въззивна жалба на П.Г.Г. срещу решение
№3486/26.07.2019г., постановено по гр.д. №4948/18г. по описа на ВРС, 18с-в, В
ЧАСТИТЕ, с които е била уважена
претенция на заявителя-кредитор ЗД „ЕВРОИНС“АД за установяване на дължимост на
вземанията му за възстановяване на обезщетение, изплатено от застрахователя по
полица „КАСКО на МПС” за покритие на щети по увредено имущество, причинени от
длъжника при ПТП, и лихви за забава, за които е издадена заповед за изпълнение
№ 802/06.02.2018г по ч.гр.д. 1563/18 на ВРС 16 с-в.
Жалбата с вх.№ 60384/19.08.19г
е депозирана по поща в рамките на преклузивния двуседмичен срок(изтичащ на 22.08.19г, считано от връчване на обжалваемото
решение), и е редовна: съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и
приложения по чл. 261 ГПК.
В срока по чл.
263 ГПК въззиваемата страна ЗД „ЕВРОИНС“АД е упражнила правото си на отговор.
Само въззиваемият
предявява и претенция за определяне на
разноски.
По допустимостта на обжалването: Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното първоинстанционното решение. Страните се
представляват от надлежно упълномощени представители с права за настоящата
инстанция (л.69 от дело на ВРС и л.16 от настоящо дело). Сезиран е компетентен въззивен съд за
проверка на подлежащ на обжалване акт. Жалбоподателят има интерес от
упражняване на право на жалба срещу частта от решението, с която са уважени
претенции на насрещна страна. Съдът приема, че въззивното производството е
допустимо.
По предварителните въпроси:
Дължимата авансово
държавна такса е внесена. Жалбата е
надлежно администрирана.
Доклад по въззивната жалба:
Осъденият участник в ПТП, чрез адв. З (САК) сочи процесуални нарушения
по преценка на доказателствата и необосновани изводи, довели до неправилно
приложение на материалния закон. Счита, че въпреки сключването на договора по
полицата за застраховка, между застрахователя и застрахования собственик
(ЕВРОЛИЙЗ АУТО ЕАД) не е възникнало волидно правоотношение, тъй като документът
не е бил подписан от тях. Позовава се на
заключение на експерта, установил, че подписите за застрахователя са копирани,
а не оригинали, а за застраховащото дружество подпис не е изпълнен от посочения
в документа автор, а от лицето Г Н, което не е представляващ и няма
самостоятелен застрахователен интерес, тъй като не ползва застрахования
автомобил. Счита че тези обстоятелства не са отчетени от първата инстанция като
основания за недействителност на договора, уредена в чл. 201 ал.2 КЗ (отм.).
Със сходни съображения се отрича и извода за валидно възлагане на ремонта на
увреденото имущество от застрахователя на доверения сервиз, тъй като
възлагателното писмо също било подписано от лица без представителни правомощия
за застрахователя (Г Н и Д Й). Като необоснован се сочи и извода за осъществена
суброгация на застрахователя поради плащане на обезщетение, тъй като съдът е
приел само че е платена услуга на сервиза, но този ремонт не е бил възлаган от
застраховател, а претенция на увредения собственик изобщо не е била отправяна
нито към застрахователя, нито към участника в ПТП. Моли предявената регресна застрахователна
претенция да бъде отхвърлена като изцяло като недоказана като се отмени
неправилната обжалвана част от решението.
Насрещната страна, чрез адв. Ц (САК) оспорва жалбата с доводи за
правилно и обосновано постановен акт. Счита, че оспорването на автентичността
на документите е било неуспешно поради доказано полагане на подписи от лицата,
сочени за автори на документа. Позовава се на преклудирано възражение за липса
на застрахователен интерес, непосочено в отговора по иска и обосновано едва в
жалбата. Евентуално се позовава на последваща ратификация на договор, сключен
без представителна власт, допустимо според правилото на чл. 201 ал.3 КЗ и след
настъпване на застрахователно събитие. Сочи конклудентни действия на
застраховани по изплащане на премии, които счита за недвусмислено потвърждаване
на обвързаност с клаузите на застраховката. По този повод моли за допускане на
доказателство, което първата инстанция е отказала да събира. Оспорва и доводите
по неавтентичност на възлагателното писмо, като сочи, че посоченото в жалбата
лице е изявило воля от името на застрахования, а не на застрахователя. Счита
фактическия състав на суброгацията за изцяло доказан, като сочи че поемането на
стойността на отремонтиране на повредите представлява точно изпълнение на
задължението на застрахователя да обезщети покрития риск и съответно поражда
регрес спрямо причинителя на събитието, съответно и решението в този смисъл следва
да се потвърди.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззвиният съд
съобразява, че част от доводите на въззиваемия действително не са били въведени
пред първата инстанция, където оспорването на валидността на застрахователната
сделка е било обосновано само с липса на представителна власт на автора на
изявлението на застрахователя и застраховащия. От друга страна обаче,
разпоредбата изискваща преценка на застрахователен интерес е императивна и за
нея съдът е следвало да следи и служебно. Затова този вид възражение не се
преклудира и може да бъде предмет на въззивен контрол при оплакване за
неправилно приложен закон. Твърденията на въззивника по това възражение обаче
се изчерпват с посочване на Г Н като застраховащ без наличие на интерес, а
претенцията на ищеца е основана на твърдения за изпълнение на договор, сключен
от друго лице за застраховане на интерес на дружество, което е било обезщетено
като застраховано лице. В този смисъл самите доводи на въззвиника за третиране
на лицето, фактически изпълнило подпис от името на застраховащ или застрахован
изобщо не съответстват на предмета на делото и не следва да се обсъждат. Разглеждане
на каквото и да е качество на Николов, различно от действията му от чуждо, а не
от свое име, би било без връзка с процесния договор и съответно неотносимо към
предмета на въззивния контрол. Съответно в тази част от жалбата съдът не следва
да подготвя съдебно дирене по факти, пропуснати в доклада на първата инстанция.
Предвид неотносимостта на възражението не се налага и събиране на
поискани от въззиваемия доказателства за опровергаване на основанието му.
За събиране на становищата на страните делото следва да бъде насрочено в
открито съдебно заседание, поради което и на осн. чл. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА
разглеждане въззивна жалба на П.Г.Г.
срещу решение №3486/26.07.2019г., постановено по гр.д. №4948/18г. по описа на
ВРС, 18с-в, В ЧАСТИТЕ, с които е била
уважена регресна претенция на ЗД „ЕВРОИНС“АД за сумите 416.80лв дължимо обезщетение,
изплатено от застраховател за покритие на щети по увредено имущество, причинени
от длъжника при ПТП и 77.35 лв лихви за забава, за които е издадена заповед за
изпълнение.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искане на въззиваемата страна ЗД „ЕВРОИНС“АД за допускане на
заключение на счетоводна експертиза.
На осн. чл. 7
вр. чл. 100 ГПК допълнително указва на
страните да представят справка за разноските пред въззивен съд по чл. 80
от ГПК и доказателства за извършването им, като при пропускане на крайния
срок(даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) правото
им за искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудиран.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 22.01.2020 от
14.30 часа. Да се призоват
страните, чрез пълномощници и адв. З и
адв. Ц.
Препис от определение да се изпрати на страните ведно със съобщение за
насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП. Към книжата за въззивника да се приложи копие от отговор (
наличен към корица).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.