НОХД № 431/2020 г.
МОТИВИ:
Обвинението е против подс. Ц.Д.Ч. ***, за престъпление по чл.183 ал.1 от НК
за това, че в гр. Пазарджик, след като е осъден с Решение №197/01.03.2012г. по
гражданско дело №346/2012г. на Районен съд гр.Пазарджик,влязло в законна сила
на 01.09.2012г. да издържа свой низходящ-непълнолетния си син-К.Ц.Ч. /роден на ***г./
чрез неговата майка и законен представител Г.Х.П.,съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски,а именно 49 месечни
вноски по 80 лева,за периода от време:от м. януари 2016 г. до м. януари 2020
г., включително или общо дължима сума в размер на 3920 лева.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание, признава се за виновен и
дава кратки обяснения. Заявява, че е изплатил дължимата издръжка, като желае да
се възползва от привилегията на чл.183 ал.3 от НК и да не бъде наказан.
Представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа така
повдигнатото обвинение и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, като с
оглед заплащането на дължимата издръжка да не му се налага наказание.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при
спазване разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Св. Г.П. и подс. Ц.Ч. били съпрузи. От
брака си имали родено едно дете- непълнолетният св. К.Ч., роден на *** г. С
Решение №197/01.03.2012 г. по гражданско дело № 346/2012 г. на Районен съд- Пазарджик,
влязло в сила на 01.09.2012 г., съдът допуснал развод по взаимно съгласие между
св. П. и подс. Ч.. Със същото било утвърдено постигнато споразумение между
двамата относно родителските права върху детето, режима на лични контакти с
него и плащането на издръжка, а именно подсъдимият бил следвало да заплаща на сина
си месечна издръжка в размер на 80 лева чрез неговата майка и законен
представител св. П.. Св. Ч. останал да живее при майка си в гр. Пазарджик. Тъй
като подс. Ч. не изплащал дължимата издръжка, св. П. сезирала прокуратурата.
Въз основа на извършена полицейска проверка било образувано ДП №459/2015 г. по
описа на РУ- Пазарджик за извършено от подс. Ч. престъпление по чл.183 ал.1 от НК като периодът за неплащане на присъдена издръжка на сина му обхващал момента
на влизане на съдебното решение в сила до месец юли 2015 г. В указания му срок
подсъдимият изпълнил задължението си и заплатил дължимата издръжка, поради
което с постановление от 17.07.2015 г., образуваното срещу него наказателно
производство било прекратено на основание чл.183 ал.1 от НК.
Известно време подс. Ч. изпълнявал
задължението си и регулярно заплащал дължимата издръжка. от месец януари 2016
г. обаче той отново преустановил плащанията. В проведената с него
кореспонденция, св. П. настояла Ч. да изпълни задължението си, но последният
отказал, а като причина изтъкнал обстоятелството, че синът му се отдръпнал от
него и не искал да вижда баща си. обаче продължил да не изпълнява задължението
си по заплащане на месечната издръжка на своя низходящ. Поради тази причина св.
П. отново сезирала прокуратурата с жалба. В хода на разследването се
установило, че подс. Ч. не е изплатил общо 49 месечни вноски по 80 лева или
общо сумата от 3 920 лева за периода от м. януари 2016 г. до м. януари
2020 г.
Въз основа събраните доказателства от
проведената проверка по случая, било образувано настоящето производство.
В хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд подс. Ч. представи разписки за
преведени парични суми за издръжка на постр. Ч. в общ размер на 4 150
лева, с които практически бе изплатен целият размер на дължимата издръжка за
инкриминирания период плюс издръжката за месеците февруари и март 2020 г. и без
10 лева- за м. април 2020 г.
Гореописаната фактическа обстановка
съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите П. и Ч., обясненията на
подс. Ч., както и на писмените доказателства, приети по делото и тези
инкорпорирани в доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите, обясненията на подсъдимия, както и събраните писмени
доказателства, т.к. същите са непротиворечиви и взаимно се допълват.
При така
установената фактическа обстановка безспорно се установи, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на
чл.183 ал.1 от НК, тъй като в периода от от месец януари 2016 г. до месец януари 2020 г., в гр.
Пазарджик, след като е осъден с Решение №197/01.03.2012г. по гр.д. №346/2012г.
на РС-Пазарджик, влязло в законна сила на 01.09.2012г., да издържа свой
низходящ- непълнолетния си син К.Ц.Ч. /роден на ***г./, чрез неговата майка и
законен представител Г.Х.П., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, а именно 49 месечни вноски по 80 лева или общо
дължима сума в размер на 3920 лева.
Деянието е извършено виновно, с пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици.
Няма съмнение, че до момента на образуване на ДП срещу подсъдимия, той не е
плащал дължимата издръжка, което се равнява на 49 месечни вноски по 80 лева или
обща сума в размер на 3 920 лева. Тази сума представлява неизпълнение на
задължението за издържа за период от 4 години и 1 месец, считано от м. януари
2016 г. Той е бил наясно с това си задължение и съзнателно не е изпълнил
същото.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, основното от които
справката за съдимост на подс. Ч., е видно, че от страна на съда спрямо
подсъдимият до момента не е била прилагана привилегията, обективирана в
разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК. При това положение привилегированият състав
на посочената правна норма, предвид изплащането на дължимата издръжка до
постановяването на присъдата в първата инстанция, е приложим в настоящото
производство, още повече, че не са настъпили никакви други вредни последици за
детето, чиято издръжка се дължи.
С оглед на гореизложеното съдът, след като призна подсъдимия за виновен по
горепосоченото обвинение, не му наложи наказание.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: