РЕШЕНИЕ
№ 287
гр. Нови пазар, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20243620101537 по описа за 2024 година
Делото е с предмет обективно и субективно кумулативно съединени искове по чл. 124
ГПК.
Исковата молба е предявена от ищцата Ф. Ш. Й. от с. В., общ. Н., представлявана от адв.М.
Е. от АК град Р. срещу ответниците М. Ю. М. от с. В. и Е. С. М. и Р. И. М., двамата от гр.
Ш..
Предявени са два обективно и субективно кумулативно съединени иска, както следва:
1/ Иск по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване на право на собственост спрямо ответника,
снабдил се с констативния нотариален акт – М. Ю. С., за признаване спрямо него, че ищецът
е собственик на ½ от процесния имот недвижимия имот, описан в НА №*, том *, дело №*/*
г., който включва недвижим имот, представляващ ПИ с кадастрален номер *** находящ се в
с. В. с площ от 2427 кв.м. и построените в тази част постройки с идентификатори №№ ***.;
***. и ***.. относно сграда с идентификатор ***. е посочено, че е била налична към датата
на издаване на НА, но не е била описана в него.
Иска се отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на издадения КНА в полза на ответника М.
Ю. С. № *, том *, дело № */* г. по описа на Нотариус с рег. № * на НК.
Цената на иска е 2855,70 лв.
2/ иск по чл. 108 ЗС, срещу ответниците Е. С. М. и Р. И. М., двамата от гр. Ш., да бъдат
осъдени да й предадат владението върху нейната част от дворното място ½ ид.ч. от
1
недвижим имот, представляващ ПИ с кадастрален номер *** находящ се в с. В. с площ от
2427 кв.м. и построените в тази част постройки с идентификатори №№ ***.; ***., ***. и
***..
Цената на иска е 2855,70 лв.
Ищцата твърди, че е наследник на Ш.Ю.А. (Ш. Ю.А.), който през 1977 г. с договор за
покупко – продажба и с НА №*, том *, дело №*/* г. на РС Н., е придобил къща от две стаи и
салон и пристроена км нея кухня и стая, находящи се в северозападната част на парцела с ½
ид.ч. от застроеното и незастроеното дворно място , цялото от 2010 кв.м., находящо се в с.
В., обл. Ш., съставляващо по плана на с.с пл.св. №* УПИ -*, кв. *, който имот по сега
действащия КП на с. В., е ПИ с идентификатор *** с площ от 2427 кв.м. и при граници:
улица, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с
идентификатор ***, ведно с построените в имота сграда с идентификатор *** със застроена
площ от 53 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – жилищна сграда, еднофамилна; сграда с
идентификатор ***. със застроена площ от 29 кв.м., брой етажи 1, с предназначение –
жилищна сграда, еднофамилна; сграда с идентификатор ***. със застроена площ от 85 кв.м.,
брой етажи 1, с предназначение – селскостопанска сграда и сграда с идентификатор ***. със
застроена площ от 8 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – селскостопанска сграда.
Ищцата твърди, че преди години административният адрес на имота е бил с. В., ул. „Ю.“ №
*.
Ищцата сочи, че е единствен наследник на баща си (съпругата му и майка на ищеца,
В.Ю.А.. е починала на *** г.).
Ищцата твърди, че останалата ½ ид.ч. от имота е била собственост на М. Ю. С., първият
ответник по делото.
Ищцата твърди, че съгласно НА № *, том *, рег. №*, дело №*/* г. на Нотариус с рег. № * НК,
ответникът М. С. се е снабдил с констативен нотариален акт по давностно владение за
собственост на целия имот, вкл. и на частта на ищеца.
На 05.02.2024 г. с НА №*, том *, рег.*, дело №*/* г. на Нотариус с рег. № * на НК за покупко
– продажба, ответникът М. С. е продал целият имот на втория ответник Е. С. М., който по
това време е имал сключен брак с Р. И.ова М., и имота е придобит в режим на СИО от тях.
Купувачите са останалите двама ответници по делото.
Ищцата твърди, че през 2021 г. е извършвала ремонт на сградите в имота, влизала е
спокойно до м. март 2021 г.
През пролетта на 2024 г. ищцата се завърнала в Б. и решила да ремонтира сградите в имота
на баща си, за да ги направи годни за ползване от нея, децата и внуците й. Когато отишла в
бащиния си имот, ищцата установила, че бравата на портата е сменена. Обадила се на
ответника Е., който и заявил че той е сменил бравата, защото имота е вече негов, и тя няма
право върху имота. Тогава ищцата установила след проверка за титуляра на партидата за ток,
2
че имота е прехвърлен на втория ответник. Установила и това, че административният адрес
на имота също бил променен на ул. „Ч. В.“ №*. След това, през м. октомври 2024 г. ищцата
се бил консултирала с нотариус за снабдяването с констативен нотариален акт за полагащата
му се част, оставеното в наследство от баща й имущество и тогава узнала, че целият имот е
станал собственост на ответника Е. М..
Ищцата твърди, че ответникът М. С. неоснователно се е снабдил с констативен нотариален
акт за собственост на целия имот, с което е нарушил и оспорил правото й на собственост
върху ½ ид.ч. от него, ведно с построените в него сгради.
Ищцата твърди, че ответникът М. С. като се е разпоредил с целия имот в полза на ответника
Е. М., е нарушил притежаваните от него права, поради което продажбата е нищожна, а с
поведението си ответникът Е. оспорва нейните права на собственост в съсобствения имот.
Предвид на горното ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае спрямо
ответника М. С., че ищцата е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот, който имот по сега
действащия КП на с. В., е ПИ с идентификатор *** с площ от 2427 кв.м. и при граници:
улица, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с
идентификатор ***, ведно с построените в имота сграда с идентификатор *** със застроена
площ от 53 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – жилищна сграда, еднофамилна; сграда с
идентификатор ***. със застроена площ от 29 кв.м., брой етажи 1, с предназначение –
жилищна сграда, еднофамилна; и сграда с идентификатор ***. със застроена площ от 8 кв.м.,
брой етажи 1, с предназначение – селскостопанска сграда.
Ищцата уточнява, че сградите, за които претендира са били налични към момента на
придобиването им от баща й, и се намират в северозападната част на парцела. Относно
сграда с идентификатор ***. със застроена площ от 85 кв.м., брой етажи 1, с предназначение
– селскостопанска сграда, сочи, че същата е била налична в имота към момента на
придобиването на собствеността от баща й, но не е описана в нотариалния акт през 1977 г.
Иска се отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, на издадения в полза на ответника М. С. НА
№ *, том *, рег. №*, дело №*/* г. на Нотариус с рег. № * НК, до размера на ½ ид.ч. от
процесния имот.
Относно вторият иск по чл. 108 ЗС спрямо ответниците Е. С. М. и Р. И. М., ищцата моли
съда да признае спрямо ответниците Е. С. М. и Р. И. М., двамата от гр. Ш., че тя е
собственик на ½ от процесния имот, ведно с описаните и построени в него сгради, както и
да ги осъди да й предадат владението върху нейната част от дворното място ½ ид.ч. и
построените в имота постройки с идентификатори ***., ***. и ***..
От името на ответниците М. Ю. С., Е. С. М. и Р. И. М., всички представлявани от адв. М. Д.
от АК Ш., е постъпил писмен отговор, с който се оспорват основателността на предявените
3
от ищцата искове.
Оспорват посочените от ищцата факти относно правата, които е имал нейният праводател,
конкретно правото на ½ ид.ч. от целия имот и съответните сгради в него. Ответниците
твърдят, че съгласно НА №*/1964 г. собственик на целия имот, установено по реда на
обстоятелствена проверка въз основа на давностно владение бил М. Ю. С.. Ответниците
твърдят, че от момента на придобиване на имота от ответника М. С. до момента на
продажбата му на втория и третия ответник, той е владял целия имот и никой не е оспорвал
собствеността му.
Ответниците твърдят, че ответникът М. С. е направил пристройка и лятна кухня до
съществуващата сграда.
Представят частен договор от 1990 г. за покупко – продажба, според който синът на М., С. е
закупил от Н. (* на Ш.) имот от около 1000 кв.м. без да идентифициран същия, но според
ответниците става въпрос за претендираната от ищцата част от имота. Според ответниците
до 1990 г. Ш. е бил в имота, но впоследствие го е напуснал и се е установил трайно в *,
където е починал.
Ответниците твърдят, че ищцата никога не е идвала в имота, за който има претенции.
Живели са в друг имот в същото село, който по – късно е бил продаден.
Ответниците представят квитанции за плащани от тях данъци и такси.
Ответниците твърдят, че повторното снабдяване с нов констативен нотариален акт е станало
поради изгубването на първия от 1964 г., но това не променя факта, че собственик на целия
имот е бил ответникът М. С.ов.
Предвид на горното, ответниците молят съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, установи следната
фактическа обстановка:
Ищцата Ф. Ш. Й. от с. В. е наследник по закон на Ш. Ю.А., починал на 29.10.2013 г., който
е неин баща, и който през годините е носел имената Д.Н.А. и Ш.Ю.А., съгласно
удостоверение за наследници и удостоверение за идентичност на лице с различни имена.
Други наследници, освен ищцата, наследодателят няма (съпругата му В.А. е починала на ***
г.).
Ищцата претендира наследяване на право на собственост върху ½ ид.ч. от процесния имот,
на основание НА №*, том *, дело №*/* г. на НПРС, л. 9 от делото, съгласно който
наследодателят й Ш. Ю.А. е купил от А.Ю.М. с договор за покупко – продажба, къща от две
стаи и салон и пристроена км нея кухня и стая, находящи се в северозападната част на
парцела с ½ ид.ч. от застроеното и незастроеното дворно място, цялото от 2010 кв.м.,
находящо се в с. В., обл. Ш., съставляващо по плана на с.с пл.сн. №* УПИ -*, кв. *, при
4
граници на целия парцел: от две страни улици, Р.Х. и Ю.И..
Ответниците М. Ю. С. и Е. С. М. са роднини по права линия, като първия е дядо на втория,
съгласно приетото по делото удостоверение за наследници на С. М. С.а, л. 125 от делото.
Ответницата Р. И. М. е съпруга на ответника Е..
Ответниците оспорват правото на собственост на ищцата, легитимирайки за собственици на
целия процесен имот, съгласно НА за собственост на недвижим имот по обстоятелствена
проверка №*, том *, дело № */* г., издаден от НПРС, л. 88 от делото, М. Ю. С. е признат за
собственик на къща с плевня със строено и незастроено дворно място от 2010 кв.м.,
находящо се в с.В., образуващо по плана урегулиран парцел */* от кв.*, целият от 2080 кв.м.,
при граници: от две страни улици и А. Х..
В годината на придобиването на имота, през 1964 г., съгласно обяснителна записка по
делото, л. 90, М. М. Ю. е построил лятна кухня с навес с площ от 24 кв.м.
Ответниците са представили договор за продажба на недвижим имот с нотариална заверка
на подписите в кметството на с. В. от 12.12.1990 г., л. 123 от делото, съгласно който Н. М.С.
е продал на С. М. Ю. къща, сайвант, с дворно място около 1000 кв.м., при граници: Р.Х., М.
Ис ..., и Х.Ю..
На 27.05.2022 г. ответникът М. Ю. С. се снабдил с констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по давностно владение и наследство, НА № *, том
*, рег.№*, дело №*/* г., издаден от Нотариус с рег. № * на Нотариалната камара, л. 14, с
който е признат за собственик на дворно място с площ 2010 кв.м., ведно с построените:
жилищна сграда със застроена площ 59 кв.м., жилищна сграда със застроена площ 46 кв.м.,
за който имот е отреден УПИ -* в кв.* по плана на с. В..
С НА за покупко - продажба на недвижим имот №*, том *, рег.№ 570, дело №*/* г., издаден
от Нотариус с рег.№ * на Нотариалната камара, л. 15, М. Ю. С. е продал на Е. С. М. дворно
място с площ 2010 кв.м. ведно с построените в него жилище с площ по данъчна оценка 59
кв.м. и жилище с площ по данъчна оценка 46 кв.м., находящо се в с.В., съставляващо по
плана на същото село УПИ -* от кв.* при съседи: от две страни улици, УУПИ *, УПИ*, 161.
Имота, описан в посочените нотариални актове е предмет на правен спор за собственост
между страните по делото и същия след одобряването на кадастралната карта за с. В.,
одобрена със Заповед № РД*-* г. на ИД на АГКК-С., приложена на л. 13 от делото,
представлява:
ПИ с кадастрален номер ***, находящ се в с. В. с площ от 2427 кв.м., предназначение на
5
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м.), ведно с
построените в него постройки с идентификатори №№ ***.1, със застроена площ от 56 кв.м.,
бр.етажи 2, предназначение – жилищна еднофамилна; ***. със застроена площ от 53 кв.м.,
бр.етажи 1, предназначение – жилищна еднофамилна; ***. със застроена площ от 29 кв.м.,
бр.етажи 1, предназначение – жилищна еднофамилна; ***. със застроена площ от 85 кв.м.,
бр.етажи 1, предназначение – селскостопанска сграда; ***. със застроена площ от 8 кв.м.,
бр.етажи 1, предназначение – селскостопанска сграда; ***.6 със застроена площ от 17 кв.м.,
бр.етажи 1, предназначение – селскостопанска сграда; ***. със застроена площ от 33 кв.м.,
бр.етажи 1, предназначение – селскостопанска сграда; ***. със застроена площ от 48 кв.м.,
бр.етажи 1, предназначение – селскостопанска сграда; ***. със застроена площ от 75 кв.м.,
бр.етажи 1, предназначение – селскостопанска сграда.
Претенцията на ищцата е за ½ ид.ч. от процесния имот, конкретно за означената на скицата
вляво част от него. Целият имот е с кадастрален номер *, който на скицата е разделен на две
половини, в лявата от която се намират постройки с номера 2, 3, 5 и 4. В дясната половина
на имота се намират сгради с номера 9, 6, 1, 7 и 8.
Разпитаните по делото свидетели, след предявяване на скицата на л. 13 от делото, по делото
установяват следното:
Имотът, придобит от бащата на ищцата, от дядо *, включва лявата част на имот с
кадастрален номер *, и включва намиращите се в тази част сгради с №№ 2, 3, 4 и 5. Този
имот е бил някога на А., който го е продал преди да замине за РТ на * през 1977 г. Това се
установява от показанията на свидетеля Г.Р., л. 152-154. На л. 153, свидетелят уточнява, че
през 1978 г., е купена къщата на Ф., баща й. Свидетелят подчертава, че „имотът, който
включва зад границата постройките 2,3 и 4 винаги е бил самостоятелен, някога е бил на А.,
който го продава на бащата на Ф. – *, а този имот, тогава, върху който е написано числото
„150“ и включва постройките 6, 7 и 8, това е отделен имот, който е на дядо М.“.
Казаното от св. Р. се потвърждава и от показанията на св. И.Е., който освен че е най –
възрастен от всички свидетели, в най – пълна последователност описва преминаването на
собствеността върху спорната част от имота. Свидетелят И.Е. сочи, че първоначално имотът
бил на А., л. 154, който всъщност е по – голям от М.. Свидетелят не е сигурен дали А. е брат
на самия М. или на неговия баща, но е сигурен, че двамата са роднини, пак на л. 154.
Свидетелят сочи, че след като А. заминал за * през 1978 г., имотът бил в* от „един от Ц.,
Т.А. се казва, той сетне замина, * доде там, след това Н. почна ди живее там“. Свидетелят
сочи, че оградната мрежа между двете части на имота е от 1990 г., като на л. 155 уточнява
„откакто я взе М. през 1990 г.“.
Свидетелят уточнява, че къщата на дядо М. е номер 7, а 2 и 3 не стават за живеене, както и
че в момента Е. живее в имота в № 150, ползва цялата къща. За имота на Е. се влиза откъм
улицата, където пише №*, а входът на дядо * е от долната улица, откъм № * и къщата с № 4
6
на пристройката.
Според свидетеля А.М., л. 156, който живее непосредствено срещу процесния имот, в имот с
пл.сн. № 516, на скицата на л. 13, сочи, че първоначално в имота е живял А., а след това
дошъл Н.. Свидетелят сочи, че е чувал, че * е живял в имота, но той имал къща до
стопанския двор, и след като отишъл да живее в нея, в имота дошъл Н.. Н. продал имота на
бащата на Е. – С. през 1900-1991 г. От тогава в имота не са живели други хора според
свидетеля.
Показанията на свидетелите Н.А., С.А. и Н.Х. сочат, че имота на ищцата граничел с имота
на дядо М. (л. 144), като между двата имота е имало мрежа. В имота на дядо * е имало една
малка къща. Според св. Н.Х. имота, за който претендира ищцата бил придобит през
1977/1978 г. и бил купен от неин чичо, преди да се изселят за * (л.148). Имотът бил купен от
бащата на ищцата. Свидетелката уточнява, че имота на ищцата е различен от имота на М.,
като казва, че „на М. е следващата къща. Не в същия двор, различни имоти са“.
Свидетелката ясно описва имота на чичо си, който бил този с номер 523 (съседен на имота,
за който пертендира ищцата). Свидетелката Х. ясно сочи на л. 149, че имота върху който е
написана цифрата 150 и граничи с три улици е на М.. В имота на Ф., попадат нарисуваните
сграда 2, 3, 4, като тя влиза в имота от долната улица, а М. влиза от горната улица.
Свидетелката сочи и това, че през 2017 г. купила сено от дядо М., който го бил струпал в
имота на Ф..
Свидетелката Н.А. сочи, че имота от лявата половина на имот № 150 е на *, а другата
половина е на дядото на ответника (л. 150). Сочи, че между двата имота имало ограда от
мрежа.
Всички свидетели уточняват, че Н., който бил продал през 1990 г. с посочения договор на С.
М. Ю. къща, сайвант, с дворно място около 1000 кв.м., е чичо на ищцата, съпруг е на
сестрата на баща й. Разпитаните свидетели, при това на ответниците обаче сочат еднозначно,
че той не е бил собственик на имота, както сочи св. И.Е. на л. 155 „Не е бил собственик, ама
я е продал. Секретарката направила пълномощно“.
От съвкупната оценка на свидетелските показания се установява, че Н. е живял за кратко в
имота, няколко години, докато си купи друга къща, в която живее и в момента.
Отново от съвкупният анализ на гласните доказателства се установява, че в имота, за който
ищцата има претенции са засадени овощни дървета, а къщата в него е неизползваема.
По делото се установи и това, че към момента имотът се ползва от Е. и дядо му (М.), в него
те гледали животни и сеели люцерна. Установено е и това, че ответникът Е. не допуска
ищцата в имота, като в тази насока са категоричните показания на св. Н.А., която твърди, че
през 2024 г. е присъствала на разговор между ищцата и отв. Е., който й казал да не влиза в
имота, защото бил негов.
За установяване на претендираното право на собственост от ищцата, по делото е назначена
съдебно техническа експертиза, л. 204-209 от делото, въз основа на която е прието следното:
7
1/ Имотът, описан в НА №*, том *, дело * от 1977г. от 22.07.1977г., съответства на 1/2
ид.част от имот с пл. № 150, за който е отреден УПИ -* в кв.* по плана на с.В., ведно с къща
и лятна кухня, разположени в северозападната част на имота, съответства на 1/2 ид.част от
имот с идентификатор *** по КККР с. В., ведно със сгради с идентификатори ***.2 и
***.3 по КККР на с. В..
Вещото лице е установило и това, че имотът, описан в НА № *, том *, рег*, дело №*/*. и НА
№*, том *, рег.*, дело №*/* г. съответства на имот с пл.№150, за който е отреден УПИ -* в
кв.* по плана на с.В., ведно с жил.сграда със застроена площ 59 кв.м. и жил.сграда със
застроена площ 46 кв.м.
По кадастрална карта имотът, описан в нотариални актове № *, том *, рег. №*, дело №*/*. и
№*, том *, рег.*, дело №*/* г. съответства на имот с идентификатор *** по КККР с.В., ведно
със сгради с идентификатори ***.1 и ***.3 по КККР на с.В..
Дворното място, описано в Нотариален акт №*, том *, дело * от 1977г., представлява 1/2
ид.част от дворното място, описано в нотариални актове № *, том *, рег*, дело №*/*. и №*,
том *, рег.*, дело №*/* г.
Лятната кухня, описана в Нотариален акт №*, том *, дело * от 1977г., съответства на
жил.сграда със застроена площ 46 кв.м., описана в нотариални актове № *, том *, рег*, дело
№*/*. и №*, том *, рег.*, дело №*/* г.
2/ Вещото лице е установило и това, че описаните в НА № *, том *, рег*, дело №*/*. и НА
№*, том *, рег.*, дело №*/* г. сгради се индивидуализират като сгради с идентификатори
***.1 и ***.3 по КККР на с.В.
3/ Според заключението на вещото лице, имотът, описан в НА №*, том* дело №*/*г.,
съответства на имот с пл.№ 150, за който е отреден УПИ -* в кв.* по плана на с.В., ведно с
къща и плевня.
По кадастрална карта имотът, описан в нотариален акт №191, том* дело №*/*г., съответства
на имот с идентификатор *** по КККР с.В.. Сградата, описана като плевня, съответства на
сграда с идентификатор ***.8 по КККР на с. В..
Сградата, описана като къща, съответства на сграда с идентификатор ***.2 по КККР на с.В..
Изготвена е комбинирана скица, съдържаща актуална кадастрална карта на имот с
идентификатор *** по КККР на с.В., граници на имот с пл. №150 и граници на УПИ * от
кв.* по плана на с.В..
В обстоятелствената част на експертизата, на л. 2 е посочено, че описаната площ от 2010
кв.м. в нотариалните актове с номера №*/1964г., № */*г., № */2022г. и №*/2024 г. отговаря на
площта на имота според действащите към момента на тяхното издаване планове, съответно
този от 1927 г.
8
Вещото лице е изготвило Приложение № 2, снимки на съществуващите в целия имот сгради:
№ 1 и 7, на снимката горе, № 2, 3 и 5 на снимката по средата и на №*, на снимката най –
долу на л. 209.
По делото са представени от ответниците и копия на вносни бележки за платени от тях
данъци за целия имот, само за 1998 и за 2015-2016 г., предвид посочения в тях отчетен
период, л. 92-97.
Прието е по делото и копие на нотариалното дело по издаване на втория констативен
нотариален акт в полза на ответника М. С., л. 169-189.
В обобщение на представените писмени и гласни доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Ответникът М. Ю. С., който бил признат за собственик на целия имот, съгласно НА №*, том
*, дело № 3*/* г., издаден от НПРС, л. 88 от делото, е построил в него лятна кухня с навес с
площ от 24 кв.м., за което е получил надлежно разрешение за строеж. През цялото време той
е живял в източната част на имота, тази върху която е поставена цифрата „150“ и в която по
сегашната скица са изградени сгради с №№*,7, 8 и 9.
Бащата на ищцата, Ш.Ю.А. е придобил и е станал собственик на половината от имот, който
сега представлява ПИ с кадастрален номер ***, находящ се в с. В., целият с площ от 2427
кв.м., като неговата част от имота е разположена в западната му част (лявата) и върху тази
част са постройки със сегашни идентификатори №№ ***.2; ***.3 и ***.5, съгласно скицата
на л. 13 от делото.
Бащата на ищцата е придобил ½ ид.ч. от имота по силата на покупко продажба, като го е
купил от А.Ю.М. през 1977 г., който св. И.Е. назовава с името Т.А. и е от с. Ц., и самият той
го е купил от А., който е роднина на отв. М. С.. За родството между А. и ответникът М. Ю.
С. свидетелстват показанията на св. Г.Р., л. 153 и на св. И.Е., л. 154.
Между имота на * А. и на отв. М. С. от 1990 г. е имало оградна мрежа, която ги е разделяла,
което личи и от скицата на л. 13.
След покупката на имота бащата на ищцата е живял в своята част от имота, но след това го
е напуснал и се е преместил да живее в бащината си къща, където и починал. След смъртта
му този имот бил продаден от ищцата.
През 1987-89 г. семейството на ищцата се изселило в *, но баща й се върнал в къщата на
баща си, близо до стопанския двор (св. Г.Р., л. 152, св. И.Е., л. 155). След конфликт между
бащата на ищцата и дядо й, наследодателят й се преместил да живее в процесния имот. След
смъртта на дядото на ищцата, баща й отново се преместил в бащиния дом, където е живял
до смъртта си през 2013 г.
След като наследодателят на ищцата напуснал процесния имот и се преместил да живее в
9
бащината си къща, в имота на * дошъл да живее Н., който е свако на ищцата, съпруг на
сестрата на баща й. Той живял в имота кратко, няколко години (2-3 години), докато си купи
къща и се премести със семейството си в нея.
През 1990 г. Н. М. продал на С. (С.) М. Ю., баща на ответника Е. С. М. 1000 кв.м. от целия
имот, като всички сочат, че това е частта на Ш., в която той е живял. За продажбата бил
изготвен договор с нотариална заверка на подписите, извършена от Кмета на с. В., който не
е обявяван за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
През цялото време ответникът М. е живял в източната част на имота с пл.№ 150, за който е
отреден УПИ -* в кв.* по плана на с. В., както сочат свидетелите, в имота граничещ с три
улици и с построените в него сгради с №№*, 7, 8 и 9.
Към момента ответникът М. живее при своите близки, а ответниците Е. и съпругата му
живеят в гр. Ш.. Те ползват целия имот, вкл. и двора на частта купена от * А..
По правото:
Предявените искове са два – положителен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК от ищцата
спрямо ответника М. С. и осъдителен иск по чл. 108 ЗС, съдържащ имплицитно в себе си и
установяване на правото на собственост от ищцата срещу ответниците Е. С. М. и Р. И. М..
По иска по чл. 124 ГПК.
По този иск, съгласно разпределената по делото доказателствена тежест, която се носи от
ищцата, доколкото искът е предявен като положителен установителен, ищцата следва да
докаже правата на собственост, които твърди че притежава като наследник, в т.ч че нейният
наследодател е бил собственик на ½ ид.ч. от имота, за който тя претендира право на
собственост, ведно с построените в него сгради.
Съдът приема, че по делото е безспорно доказано, че наследодателят на ищцата, Ш.Ю.А.
(Ш. Ю.А.), е придобил чрез покупко – продажба през 1977 г., съгласно НА №*, том *, дело
№*/* г. на РС Н., е придобил къща от две стаи и салон и пристроена към нея кухня и
стая, находящи се в северозападната част на парцела с ½ ид.ч. от застроеното и
незастроеното дворно място, цялото от 2010 кв.м., находящо се в с. В., обл. Ш.,
съставляващо по плана на с.с пл.сн. №* УПИ -*, кв. *.
Според установеното от вещото лице, имотът, описан в НА №*, том *, дело * от 1977г. от
22.07.1977 г., съответства на 1/2 ид.част от имот с пл.№150, за който е отреден УПИ -* в кв.*
по плана на с.В., ведно с къща и лятна кухня, разположени в северозападната част на имота,
съответства на 1/2 ид.част от имот с идентификатор *** по КККР с.В., ведно със сгради с
идентификатори ***. и ***. по КККР на с.В..
Описаната в Нотариален акт №*, том *, дело * от 1977г., лятната кухня, от своя страна
съответства на жилищната сграда със застроена площ 46 кв.м., описана в нотариални актове
№ *, том *, рег*, дело №*/*. и №*, том *, рег.*, дело №*/* г.
10
Тази част от имота е била ползвана от бащата на ищцата, като за кратко време в нея е живял
и * му Н. (съпруг на сестра му) със семейството си. През това време от 2-3 години, самият *
е отишъл да живее в бащиния си имот, който се намирал на друго място, както го описват
св. Севда Аврамова, св. Н.А., св. И.Е. и останалите, като „горната къща“, която след смъртта
му е била продадена от ищцата.
Съдът приема, че бащата на ищцата е собственик на претендирания от нея имот, който
представлява 1/2 ид.част от ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 2427 кв.м. и при
граници: улица, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор
***, ПИ с идентификатор ***, ведно с построените в имота сгради: с идентификатор ***.
със застроена площ от 53 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – жилищна сграда,
еднофамилна; сграда с идентификатор ***. със застроена площ от 29 кв.м., брой етажи 1, с
предназначение – жилищна сграда, еднофамилна; сграда с идентификатор ***. със застроена
площ от 85 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – селскостопанска сграда и сграда с
идентификатор ***. със застроена площ от 8 кв.м., брой етажи 1, с предназначение –
селскостопанска сграда.
Съдът приема, че ответникът М. Ю. С. не е станал собственик на целия имот, независимо от
признатото му с НА №*, том *, дело № 3*/* г., издаден от НПРС, л. 88 от делото, право на
собственост по давностно владение върху къща с плевня със застроено и незастроено
дворно място от 2010 кв.м., находящо се в с.В., образуващо по плана урегулиран парцел */*
от кв.*, целият от 2080 кв.м., при граници: от две страни улици и А. Х.. Той е владял през
цялото време източната част от този имот, като между неговия имот и този на
наследодателя на ищцата е имало мрежа, която ги е разделяла. Тази мрежа, според
свидетелите е от 1990 г. възражението му, че бил собственик по силата на упражнявано и
признато с нотариалния акт давностно владение не се доказва. Никой от разпитаните
свидетели не сочи ответникът М. да е владял имота, целия, в т. ч. и частта на бащата на
ищцата, в периода от 10 години преди издаването на констативния нотариален акт от 1964 г.
Всички свидетели сочат, че той е живял в североизточната част от имота, между трите
улици, в частта, където са сгради с номера 6, 7, 8 и 9, но след 1990 г.
Обстоятелството, че ответникът е ползвал частта от имота, която е била на бащата на
ищцата, при това единствено е ползвал двора, а не сградите в него, които според снимките
на л. 209, Приложение № 2 към експертизата, са във видимо лошо състояние (за сгради с №
№ 2, 3 и 5 на снимката по средата) за разлика от сградите в неговата част от общия имот (№
1 и № 7, на снимката най – горе) дава основание на съда да приеме, че ответникът М. С. е
бил държател на частта на ищцата по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС, но не и добросъвестен
неин владелец по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС. Обстоятелството, че северозападната част от
имота принадлежи на бащата на ищцата е било добре известно на ответника М., а
доказателство, че същия не се е възприемал като пълноправен собственик на целия имот е и
отношението му към сградите в имота на ищцата. Ответникът М. С. е ползвал двора, в който
е отглеждал животни и плодовете на овощните насаждения. В двора е сял също и люцерна,
11
която после е продавал и за това се събраха достатъчно доказателства по делото.
Представените по делото доказателства, за платени от името на ответника М. С. данъци за
имота са единствено за 1998 г. и за 2015 г., като те не представляват доказателство за
промяна на неговото намерение за държане в своене на процесния имот. Плащането на
публични задължения не променя намерението на упражняваната фактическа власт от
държане на владение и не прави плащащия ги собственик на целия имот с идентификатор
***, в т.ч. и на частта на ищцата.
Представеният от ответниците договор за продажба на недвижим имот с нотариална заверка
на подписите в кметството на с. В. от 12.12.1990 г., л. 123 от делото, съгласно който Н. М.С.
е продал на С. М. Ю. къща, сайвант, с дворно място около 1000 кв.м., при граници: Р.Х., М.
Ис ..., и Х.Ю., също не е породил жалания от ответниците вещноправен ефект, доколкото на
първо място този договор е сключен от несобственик в лицето на Н. Сюлейманов, а на
следващо място този договор не е обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал.3 ЗЗД. Това, че
продавачът по този договор Н. Сюлейманов не е собственик се установи по безспорен начин
от събраните по делото гласни доказателства, като най – красноречиви в това отношения са
показанията на св. И.Е. на л. 155. Следователно той не би могъл да прехвърли права,
каквито не притежава и това е било известно не само на него самия, а и на „купувача“ по
договора С. М. Ю., който всички свидетели и ответниците в отговора сочат, че е син на М.
Ю. и баща на ответника Е.. След като М. е бил признат съгласно констативен нотариален акт
за собственост за собственик на целия имот, няма причина синът му да купува половината
площ и част от сградите в него от несобственика, а само обикновен ползвател на имота Н. (*
на *). С този договор, макар и недействителен, всъщност ответниците са направили
признание и на правата, които е имал самия Ш. Ю.А. и докато той е живял в другата къща, а
* му Н. в спорния имот, е изготвен предварителния договор за продажба.
В този смисъл, съдът счита, че сключването на този договор и позоваването на него от
страна на ответниците представлява своеобразно признание на правата на собственост на
Ш. Ю.А. върху половината от целия имот с пл.сн. № 150.
Ищцата, макар и трайно установила се да живее в *, си е идвала през отпуските и е
посещавала имота, като е отсядала при свои роднини. Извършваните от нея посещения в
имота се потвърждават както от гласните доказателства, така и от справката за граничните
преминавания на същата за последните 5 години, л. 190. Обстоятелството, че не е отсядала в
имота си или не е обработвала двора не отменя качеството й на собственик по наследство на
частта от имота, придобита от баща й.
Съгласно посоченото в ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, „Презумпцията на чл. 69 ЗС се
прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността
им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един
от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание,
което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е
12
достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79
ЗС“. В ТР е посочено, че независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността,
е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите
идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се
позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Същевременно в
редица свои решения ВКС сочи, че упражняването на владението върху целия имот, с
намерение за своене и на частта на наследодателя на ищцата, следва да е открито
демонстрирано спрямо собственика, за да се обезпечи възможността последният да
предприеме действия за защита на правото си. В този смисъл са Решение №*1 от 7.07.2022 г.
на ВКС по гр. д. № *59/2020 г., I г. о., ГК, Решение № 115 от 28.10.2016 г. на ВКС по гр. д. №
*77/2016 г., II г. о., ГК, Решение №*8/02.08.2013 г. на ВКС по гр. д. №*03/2012 г., I г. о., ГК,
както и Определение № 35 от 2.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № *59/2020 г., I г. о., ГК,
Определение №*0399 от 17.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3018/2021 г., I г. о., ГК и др. В
Определение № 36 от 8.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3740/2021 г., I г. о., ГК е посочено, че
манифестиране на намерението за своене е необходимо в случай, че съсобственик
/сънаследник/ на една обща вещ се позове на придобивна давност за чуждите идеални части
от вещта, по отношение на които се явява държател. В цитираните решения е подчертано, че
намерението за своене следва да е демонстрирано не пред третите лица, каквито се явяват и
свидетелите по настоящето дело, а спрямо собственика на имотите, т.е пред ищцата, за да се
обезпечи възможността тя да предприеме действия за защита на правото. От свидетелските
показания не се установява ответникът М. да е демонстрирал пред ищцата намерение за
своене, вкл. свидетелите на ответниците сочат, само за факта на владение на имотите, но не
и за демонстрирано пред ищцата намерение за своене на имота като собствен. Такова
изявление е било направено за първи път през 2024 г. от ответника Е. в телефонен разговор с
ищцата, но не изказаните по телефон забрани, а фактическите действия са определящи за
промяната на държането във владение.
Не представлява намерение за своене на имота и повторното снабдяване с нотариален акт за
собственост въз основа на давностно владение в рамките на нотариалното производство,
доколкото това е направено не пред собствениците на владяната вещ, а пред трети лица, вкл.
и пред нотариуса. В този смисъл е Решение № 204 от 11.01.2013 г. на ВКС по гр. д. №
272/2012 г., II г. о., ГК,Определение № 3968 от 29.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 797/2024 г., I
г. о., ГК и мн.др.
Предвид на горното, съдът намира, че предявеният от ищцата иск по чл. 124 ГПК спрямо
ответника е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло, като се признае спрямо
ответника М. Ю. С., че ищцата е собственик на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор ***,
целият с площ от 2427 кв.м. и при граници: улица, ПИ с идентификатор ***, ПИ с
идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ведно с
13
построените в имота сгради: с идентификатор *** със застроена площ от 53 кв.м., брой
етажи 1, с предназначение – жилищна сграда, еднофамилна; сграда с идентификатор ***.с
застроена площ от 29 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – жилищна сграда,
еднофамилна; сграда с идентификатор ***. със застроена площ от 85 кв.м., брой етажи 1, с
предназначение – селскостопанска сграда и сграда с идентификатор ***. със застроена площ
от 8 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – селскостопанска сграда.
Конкретното разделяне на имота на ищцата от имота на ответника М. не е предмет на
делото и съдът не следва да се произнася по въпроса относно фактическото им
разграничаване, следва да се признае обаче, че на скицата на л. 13 от делото, то е ясно
очертано.
По приложението на чл. 537, ал. 2 ГПК.
В полза на ответника М. Ю. М. с постоянен адрес в с. В., общ. Н., са издадени два
констативни нотариални акта. Това са
НА №*, том *, дело № */* г., издаден от НПРС, л. 88 от делото, с който М. Ю. С. е признат за
собственик на къща с плевня със застроено и незастроено дворно място от 2010 кв.м.,
находящо се в с.В., образуващо по плана урегулиран парцел */* от кв.*, целият от 2080 кв.м.,
при граници: от две страни улици и А. Х. и
НА № *, том *, рег. №*, дело №*/* г. на Нотариус с рег. № * НК, л. 14, с който М. С. е
признат за собственик на дворно място с площ 2010 кв.м., ведно с построените: жилищна
сграда със застроена площ 59 кв.м., жилищна сграда със застроена площ 46 кв.м., за който
имот е отреден УПИ -* в кв.* по плана на с. В..
Издадените два констативни нотариални акта, с които ответникът на два пъти се легитимира
за собственик на целия имот, не се ползват с материална доказателствена сила, а само с
формална такава, относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост. Нотариалното удостоверяване има за цел да даде известност на вече настъпила
правна последица от установеното пред нотариуса, както и формално да легитимира
титуляра на акта за собственост като такъв пред третите лица. Създадената от този
констативен нотариален акт формална доказателствена сила касае установените пред
нотариуса факти, но не и че същите действително легитимират молителя в нотариалното
производство като собственик на имотите. Поради опровергаването на формалната
доказателствена сила на посочения констативен нотариален акт от доказателствата по
настоящето производство, както и поради това, че същия засяга имуществените права на
собственост на ищцата за притежаваната от нея ½ ид.ч. от имота, за който се отнасят, то
същите на основание чл. 537, ал. 2 ГПК следва да бъдат отменени частично.
Отмяната и на двата констативни нотариални акта се налага служебно от съда, предвид
разпоредбата на чл. 537, ал. 2 ГПК, като последица от уважаването на иска за собственост
предявен от ищцата, независимо от нейното заявено в исковата молба желание за отмяна
единствено на втория по време констативен акт.
14
Издадените констативни нотариални актове съответстват на сега съществуващия по
одобрената кадастрална карта и регистри имот с идентификатор ***, находящ се в с. В. с
площ от 2 427 кв.м., предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: Ниско застрояване (до 10 м.), ведно с построените в него постройки с
идентификатори №№ ***., със застроена площ от 56 кв.м., бр.етажи 2, предназначение –
жилищна еднофамилна; ***. със застроена площ от 53 кв.м., бр.етажи 1, предназначение –
жилищна еднофамилна; ***.3 със застроена площ от 29 кв.м., бр.етажи 1, предназначение –
жилищна еднофамилна; ***. със застроена площ от 85 кв.м., бр.етажи 1, предназначение –
селскостопанска сграда; ***. със застроена площ от 8 кв.м., бр.етажи 1, предназначение –
селскостопанска сграда; ***. със застроена площ от 17 кв.м., бр.етажи 1, предназначение –
селскостопанска сграда; ***.7 със застроена площ от 33 кв.м., бр.етажи 1, предназначение –
селскостопанска сграда; ***. със застроена площ от 48 кв.м., бр.етажи 1, предназначение –
селскостопанска сграда; ***. със застроена площ от 75 кв.м., бр.етажи 1, предназначение –
селскостопанска сграда.
Предвид на горното и на основание ч. 537, ал. 2 ГПК, съдът следва да отмени частично до
размера на ½ ид.ч. издадените НА №*, том *, дело № 3*/* г., издаден от НПРС, с който М.
Ю. С. е признат за собственик на къща с плевня със застроено и незастроено дворно място
от 2010 кв.м., находящо се в с.В., образуващо по плана урегулиран парцел */* от кв.*, целият
от 2080 кв.м., при граници: от две страни улици и А. Х. и
НА № *, том *, рег. №*, дело №*/* г. на Нотариус с рег. № * НК, с който М. Ю. С. е признат
за собственик на дворно място с площ 2010 кв.м., ведно с построените: жилищна сграда със
застроена площ 59 кв.м., жилищна сграда със застроена площ 46 кв.м., за който имот е
отреден УПИ -* в кв.* по плана на с. В..
По иска по чл. 108 ЗС.
Искът е предявен срещу ответниците Е. С. М. и Р. И. М., които се легитимират като
собственици на целия имот по силата на НА за покупко - продажба на недвижим имот №*,
том *, рег.№ 570, дело №*/* г., издаден от Нотариус с рег.№ * на Нотариалната камара, л. 15,
с който дядото на първия от купувачите, М. Ю. С. му е продал дворното място с площ 2010
кв.м. ведно с построените в него жилище с площ по данъчна оценка 59 кв.м. и жилище с
площ по данъчна оценка 46 кв.м., находящо се в с.В., съставляващо по плана на същото село
УПИ -* от кв.* при съседи: от две страни улици, УУПИ *, УПИ*, 161.
По иска по чл. 108 ЗС, ищцата също следва да докаже, че тя като наследник на
наследодателят си е собственик на процесния имот, както и че същия се владее от
ответниците Е. С. М. и Р. И. М., за които твърди че не са станали негови собственици.
15
За да бъде доказан иск, основан на чл. 108 ЗС, необходимо е да са налице три предпоставки.
Първата е ищецът да докаже, че е собственик на вещта в съответствие с изискванията за
собственост, т.е. вещноправен титул, на второ място, вещта да се владее или държи от
ответника и трето да няма основание за това владение или държане.
Съдът прие относно предявения от ищцата иск по чл. 124 ГПК спрямо първия ответник, че
тя е собственик по наследство на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 2427
кв.м. и при граници: улица, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с
идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, както и на построените в имота сгради: с
идентификатор ***. със застроена площ от 53 кв.м., брой етажи 1, с предназначение –
жилищна сграда, еднофамилна; сграда с идентификатор ***. със застроена площ от 29 кв.м.,
брой етажи 1, с предназначение – жилищна сграда, еднофамилна; сграда с идентификатор
***. със застроена площ от 85 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – селскостопанска
сграда и сграда с идентификатор ***. със застроена площ от 8 кв.м., брой етажи 1, с
предназначение – селскостопанска сграда.
От горното следва, че ищцата е доказала наличието на първата необходима предпоставка за
уважаване на иска по чл. 108 ЗС спрямо двамата ответници.
Като е прехвърлил въз основа на възмездна сделка целият имот ответникът М. С. е
прехвърлил на внука си Е. С. М. несъществуващи за него права на собственост, доколкото
по делото се установи, че половината от прехвърления имот е принадлежал на Ш. Ю.А.,
наследодател на ищцата Ф. Ш. Й.. Както бе посочено по – горе, констативният нотариален
акт, относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, не
се ползва с материална доказателствена сила, така както изисква чл. 179, ал. 1 ГПК. В този
смисъл е посоченото в ТР № 11 от 31.03.2013 г. по т. д. № 11/2011 г. на ОСГК на ВКС, както
и Решение № 19/25.03.2015 г. по гр. д. № 7783/2013, II г. о., Решение № 113 от 31.07.2014 г.
по гр. д. №*740/2013 г., I г. о., Решение № 239 от 30.12.2015 г. по гр. д. №*619/2014 г., I г. о. и
мн. др.
Извършаната след снабдяването с втория по време констативен нотариален акт
разпоредителна сделка – покупко – продажба от ответника М. С. не може да се изпълни
предназначението на самия договор и купувачът по него не може да придобие правото на
собственост, извън действително притежаваната от продавача част от имота. В този смисъл
е посоченото в Решение №*54 от 29.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 578/2010 г., IV г. о., ГК, че
приобретателят на имот от несобственик не придобива право на собственост. Договорът за
покупко-продажба е действителен договор, който обаче не поражда вещен ефект по
отношение на неговия приобретател, тъй като действителният собственик на имота не е
загубил своите права.
По този начин ответникът купувач Е. С. М., а по силата на съпружеската имуществена
общност и неговата съпруга Р. И. М. не са станали собственици на целия купен имот, а само
на ½ ид.ч. от него, доколкото толкова е имал и праводателят им, а останалата част от имота,
към момента на сделката през 2024 г. е принадлежала на ищцата по наследство от нейния
баща.
16
Относно наличието на втората предпоставка по иска по чл. 108 ЗС, конкретно, че имота се
владее изцяло от ответниците, се установи, че към момента на предявяване на иска,
ответниците владеят целия имот. Те ползват двора – отглеждали са в него животни,
засаждали са различни земеделски култури и са ги ползвали. Не са поддържали постройките,
но това не означава, че не владеят имота на ищцата.
В този смисъл са показанията на св. Н.Х., л. 149 от делото, която сочи, че през 2017 г. лично
е купувала сено от М., което било струпано в двора на Ф.. Свидетелката Н.А. сочи на л. 151,
че е станала свидетел как Е. е отказал достъп на ищцата в имота, казал й, че няма право да
влиза в имота, в неговия двор, защото бил негов, а според св. И.Е., ответиците владеят
имота от 1990 г., л. 154.
Предвид на горното, съдът приема, че е налице доказаност и на втората предпоставка по
иска по чл. 108 ЗС.
Относно третата предпоставка по иска по чл. 108 ЗС, липсата на основание от страна на
ответниците за владение на имота, съдът намира, че същата е също доказана по безспорен
начин. Установи се, че са придобили собствеността върху целия имот по силата на НА №*,
том *, рег.№ 570, дело №*/* г., с който Е. С. М. е купил от дядо си М. Ю. С. целия имот.
Посочено бе, че извършената сделка не е произвела вещноправен ефект, поради което и
купувачът по нея не е придобил вещното право на собственост върху целия прехвърлен
имот, а само върху половината от него с прилежащите в североизточната част от двора
сгради, съответно с номера №№*, 7, 8 и 9.
От момента на извършване на сделката, по отношение на частта от имота, принадлежаща на
ищцата по делото не е изтекла нито кратка, нито дълга придобивна давност, доколкото
кратката изисква поне 5 години необезпокоявано владение на имота като добросъвестен
владелец, съгласно чл. 79, ал. 2 ЗС или 10 години ако е недобросъвестен владелец, съгл.ал. 1.
От придобиването на имота през 2024 г. не е изтекъл период от време на самостоятелно
владение на имота, който да обоснове наличието на правно основание за владение и на
частта на ищцата.
Предвид на горното, съдът приема, че искът по чл. 108 ЗС, предявен от ищцата срещу Е. С.
М. и Р. И. М., е основателен и същите следва да бъдат осъдени да й предадат владението
върху съответната част от дворното място (северозападната част), ведно с построените в
него сгради с №№ 2, 3, 4 и 5.
Предвид на горното, съдът приема, че предявените от ищцата искове са основателни и
доказани изцяло и следва да се уважат.
17
Относно разноските по чл. 81 от ГПК.
От името на ищцата е приложен списък по чл. 80 от ГПК за направените разноски, съгласно
който се претендират такива.
Общия размер на претендираните от ищцата разноски е 1439,48 лв., от които за ДТ по
сметка на съда са платени 105 лв., ДТ за вписване на исковата молба 10 лв. и 318 лв. за вещо
лице. Претендират се и платените банкови такси за извършените парични преводи за ДТ, в
общ размер от 6,48 лв.
Претендираното възнаграждение включва и заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 1000 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие.
От името на ответниците се претендират общо 2118 лв., от които 318 лв. за вещо лице и 1800
лв. възнаграждение за адвокатска защита по делото.
Разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Поради уважаването на предявените от ищцата искове изцяло като основателни и доказани,
на ищцата следва да се присъдят претендираните разноски в пълен размер от 1439,48 лв.,
вкл. и с направените от ищцата разноски за банковите такси, доколкото тези разноски са във
връзка с воденото дело.
Отговорността за разноски е разделна по всеки от предявените искове, поради което и по
иска по чл. 124 ГПК ответникът М. С. дължи на ищцата за разноски сумата от 719,74 лв., а
по иска по чл. 108 ЗС ответниците, Е. и Р. дължат общо 719,74 лв., доколкото те са
необходими другари (съпрузи) и действат като една страна по делото. Отговорността на
съпрузите за разноски е солидарна.
С оглед решението по делото, на ответниците не се дължат разноски по арг. на обратното на
чл. 78, ал. 3 ГПК, поради това, че няма отхвърлени искове.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено на основание чл. 124 от ГПК спрямо М. Ю. С. с ЕГН **********
от с. В., общ. Н., ул. „Ч. В.“ №*, че Ф. Ш. Й. с ЕГН ********** с пост. Адрес в с. В., общ.
Н., обл. Ш., ул. „Х.Б. №*, е собственик на 1/2 ид.ч. (една втора идеална част) от следния
недвижим имот:
ПИ с идентификатор *** с площ от 2427 кв.м. (две хиляди четиристотин двадесет и седем
18
кв.м.), при граници: улица, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с
идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ведно с построените в тази част
(северозападна част) от имота сгради: сграда с идентификатор ***. със застроена площ от 53
кв.м., брой етажи 1, с предназначение – жилищна сграда, еднофамилна; сграда с
идентификатор *** със застроена площ от 29 кв.м., брой етажи 1, с предназначение –
жилищна сграда, еднофамилна; сграда с ***. със застроена площ от 85 кв.м., бр.етажи 1,
предназначение – селскостопанска сграда; и сграда с идентификатор ***. със застроена площ
от 8 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – селскостопанска сграда.
На основание чл. 537, ал.2, изр.3-то ГПК, ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО до размера на ½ ид.ч.
(една втора) издадените в полза на М. Ю. С. с ЕГН ********** от с. В., общ. Н. констативни
нотариални актове, както следва:
НА №*, том *, дело № */* г., издаден от НПРС, с който М. Ю. С. с ЕГН ********** от с. В.,
общ. Н. е признат за собственик на къща с плевня със застроено и незастроено дворно място
от 2010 кв.м., находящо се в с.В., образуващо по плана урегулиран парцел */* от кв.*, целият
от 2080 кв.м., при граници: от две страни улици и А. Х. и
НА № *, том *, рег. №*, дело №*/* г. на Нотариус с рег. № * НК, с който М. Ю. С. с ЕГН
********** от с. В., общ. Н. е признат за собственик на дворно място с площ 2010 кв.м.,
ведно с построените: жилищна сграда със застроена площ 59 кв.м., жилищна сграда със
застроена площ 46 кв.м., за който имот е отреден УПИ -* в кв.* по плана на с. В..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 ЗС, спрямо Е. С. М. с ЕГН
********** от гр. Ш., ул. „Г.“ №*, ет.*, ап.* и Р. И. М. с ЕГН от гр. Ш., ул. „Г.“ №*, ет.*,
ап.*, че Ф. Ш. Й. с ЕГН ********** с пост. Адрес в с. В., общ. Н., обл. Ш., ул. „Х.Б. №*, е
собственик по наследство на следния недвижим имот:
ПИ с идентификатор *** с площ от 2427 кв.м. (две хиляди четиристотин двадесет и седем
кв.м.), при граници: улица, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с
идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ведно с построените в тази част
(северозападна част) от имота сгради: сграда с идентификатор ***.2 със застроена площ от
53 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – жилищна сграда, еднофамилна; сграда с
идентификатор ***. със застроена площ от 29 кв.м., брой етажи 1, с предназначение –
жилищна сграда, еднофамилна; сграда с ***. със застроена площ от 85 кв.м., бр.етажи 1,
предназначение – селскостопанска сграда; и сграда с идентификатор ***. със застроена площ
от 8 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – селскостопанска сграда, КАКТО И
ОСЪЖДА Е. С. М. с ЕГН ********** от гр. Ш., ул. „Г.“ №*, ет.*, ап.* и Р. И. М. с ЕГН от
гр. Ш., ул. „Г.“ №*, ет.*, ап.*, ДА ПРЕДАДАТ на Ф. Ш. Й. с ЕГН ********** с пост. Адрес в
с. В., общ. Н., обл. Ш., ул. „Х.Б. №*, владението на имота.
19
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, М. Ю. С. с ЕГН ********** от с. В., общ. Н.,
ул. „Ч. В.“ №*, ДА ЗАПЛАТИ на Ф. Ш. Й. с ЕГН ********** с пост. Адрес в с. В., общ. Н.,
обл. Ш., ул. „Х.Б. №*,направените по делото разноски в размер на 719,74 лв. (седемстотин и
деветнадесет лева седемдесет и четири ст.).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Е. С. М. с ЕГН ********** от гр. Ш., ул. „Г.“
№*, ет.*, ап.* и Р. И. М. с ЕГН от гр. Ш., ул. „Г.“ №*, ет.*, ап.*, ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО на Ф. Ш. Й. с ЕГН ********** с пост. Адрес в с. В., общ. Н., обл. Ш., ул.
„Х.Б. №*, направените по делото разноски в размер на 719,74 лв. (седемстотин и
деветнадесет лева седемдесет и четири ст.).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от
връчването му на страните, съгласно чл.259, ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
20