№ 7206
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20251100505677 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 5751/01.04.2025 г., постановено по гр.д. № 71013/2024 г. на
Софийски районен съд, 59 състав, съдът е отхвърлил предявените от „ЗК Лев Инс”
АД, ЕИК *********, срещу „Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД, ЕИК
*********, искове с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 1158,03 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
29.11.2024 г., до окончателното изплащане.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил „ЗК Лев Инс” АД, ЕИК
*********, да заплати на „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, ЕИК
*********, сумата от 100 лева, представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца
„ЗК Лев Инс” АД. Поддържа се, че първоинстанционното решение е неправилно.
Твърди се, че за процесното ПТП ответникът е заплатил част от регресното вземане, а
именно – изплатил е сумата от 4165,37 лева. Сочи се, че към момента съществува
остатък в размер на 1158,03 лева. Поддържа се, че за този остатък не е изтекла
петгодишната давност, тъй като тя е била спряна по време на обявеното в страната
извънредно положение. Твърди се, че като не е съобразил това обстоятелство, СРС е
допуснал нарушение на материалния закон. Предвид изложеното се иска отмяна на
първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск. Претендират се
разноски.
В установения за това срок е постъпил отговор от ответника „Застрахователно
дружество ЕВРОИНС“ АД, с който се оспорва жалбата. Поддържа се, че изпратената
1
покана за доброволно погасяване на регресното вземане не прекъсва давността.
Твърди се, че за предявения по делото остатък давността е изтекла, като същата не е
прекъсвана или спирана до момента на предявяване на исковата молба. Сочи се, че с §
49 от ПЗР на ЗМДВИП е прието, че сроковете по КЗ не се променят освен в случаите
по § 44 - § 47 от ПЗР на ЗМДВИП. В тази връзка се сочи, че § 13 от ПЗР на ЗМДВИП
не е приложим в случая. Посочва се, че при условията на евентуалност с отговора на
исковата молба са признати претенциите на ищеца. Моли се да се потвърди
първоинстанционното решение. Претендират се разноски по делото.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от правна и фактическа
страна следното:
СРС е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД. За уважаването този иск ищецът застраховател следва да установи при условията
на пълно и главно доказване: 1/ наличието на валидно застрахователно
правоотношение със собственика на увреденото МПС, произтичащо от договор за
имуществена застраховка „Каско; 2/ наличието на валидно застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключен между ответната страна и водача, причинил процесното
ПТП; 3/ настъпване през периода на застрахователното покритие по двата договора на
ПТП вследствие на противоправното поведение на застрахования при ответната страна
водач; 4/ вид и размер на вредите, причинени на застрахованото от ищеца МПС; 5/
пряка причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и процесното ПТП; 6/
размер на обезщетението, заплатено от ищеца в изпълнение на задълженията му по
договора за имуществена застраховка „Каско”.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Предвид изявленията на ответника в отговора на исковата молба, че при
условията на евентуалност се признава претенцията на „ЗК Лев Инс” АД, по делото са
безспорни следните обстоятелства:
1/ На 04.07.2019 г. е настъпило в гр. Враца, на бул. „Втори юни”, срещу магазин
„Техномаркет”, ПТП между лек автомобил „Форд Мондео”, рег. № ****, управляван
от Р.П.Р., и лек автомобил „Шкода Суперб”, рег. № ****, управляван от З.А.Д.;
2/ Към датата на ПТП лек автомобил „Шкода Суперб”, рег. № ****, е бил
застрахован при „ЗК Лев Инс” АД по договор за имуществена застраховка „Каско”;
3/ „Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД е сключило договор за
застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите за водача на лек автомобил
„Форд Мондео”, рег. № ****, който договор е действал към датата на процесното
ПТП;
4/ На 24.10.2019 г. „ЗК Лев Инс” АД е заплатило в изпълнение на задълженията
си по договора за имуществена застраховка „Каско” обезщетение в размер на 5323,40
2
лева за причинените вреди по лек автомобил „Шкода Суперб”, рег. № ****;
5/ „Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД е възстановило преди
иницииране на делото на „ЗК Лев Инс” АД сумата от 4165,37 лева.
Въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
По доводите за неправилност въззивният съд приема следното:
Съгласно чл. 378, ал. 5 КЗ регресните и суброгационни искове се погасяват с
общата петгодишна давност, считано от датата на плащане от страна на
застрахователя по имуществената застраховка. Последният има право на законна лихва
върху претендираната сума, считано от поканата за плащане, отправена към
застрахователя по застраховка „гражданска отговорност”.
Следователно изпращането на покана за плащане от застрахователя по
имуществената застраховка „Каско” към застрахователя по застраховка „гражданска
отговорност“ на автомобилистите, не прекъсва давността за регресното вземане по
чл. 411 КЗ. Тази покана е от значение само за поставяне на застрахователя по
застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите в забава и за начисляване
на мораторна лихва върху регресното вземане.
В случая застрахователят по имуществената застраховка „Каско” е изплатил на
24.10.2019 г. обезщетение на собственика на увредения от процесното ПТП лек
автомобил. Тоест на 24.10.2024 г. поначало би изтекла петгодишната давност за
регресното вземане към застрахователя по застраховката „гражданска отговорност” на
автомобилистите, покриващ отговорността на водача, причинил виновно ПТП.
В периода на течене на давността обаче е приет специалният Закон за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците. Съгласно чл. 3, т. 2 от
този закон за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да
текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или се придобиват
права от частноправните субекти.
С Решение на Народното събрание на Република България, обн. в ДВ, бр.
22/2020 г., е обявено извънредно положение в Република България, считано от 13 март
2020 г. до 13 април 2020 г. С Решение на Народното събрание на Република България,
обн. в ДВ, бр. 33/2020 г., срокът на обявеното извънредно положение е удължен до 13
май 2020 г. След тази дата срокът на извънредното положение не е удължаван.
С § 13 от ПЗР на ЗИДЗЗ, обн. в ДВ, бр. 44/13.05.2020 г., е предвидено, че
спрелите през извънредното положение срокове продължават да текат след изтичането
на 7 дена от обнародването на ЗИДЗЗ в „Държавен вестник“.
Следователно в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. не е текла погасителна
давност (общо 69 дена).
С посочените 69 дена се удължава възможността на кредитора да търси
принудително събиране на вземанията си след отпадане на извънредното положение.
Тоест към датата 24.10.2024 г. следва да се прибавят 69 дена, за да се определи кога
изтича петгодишната давност за регресното вземане по чл. 411 КЗ. Съдът изчислява,
че в настоящия случай давностният срок за регресното вземане на „ЗК Лев Инс“ АД
изтича на 01.01.2025 г. Предявеният до 01.01.2025 г. иск би бил предявен
своевременно.
Установява се от материалите по делото, че „ЗК Лев Инс” АД е депозирало
искова молба срещу „Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД на 29.11.2024 г. Така
на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД давността за процесното вземане е била спряна,
3
тъй като искът на „ЗК Лев Инс“ АД е бил предявен, преди да изтекат сроковете за това
да се потърси вземането по съдебен ред.
Въззивният съд намира за неправилни изводите на СРС, че в случая към
давностния срок за регресното вземане по чл. 411 КЗ е приложима разпоредбата на §
49 от ПЗР на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение
(ЗМДВИП).
Съгласно § 49, ал. 1 от ПЗР на ЗМДВИП сроковете и производствата по
установяване, деклариране, внасяне, обезпечаване и събиране на задължения за мита,
данъци, включително и акцизи, задължителни осигурителни вноски за фондовете на
държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, Учителския пенсионен
фонд и фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване, държавни и
общински такси и други публични вземания, регламентирани в Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс, Закона за митниците, Закона за акцизите и
данъчните складове, Закона за данък върху добавената стойност, Закона за
корпоративното подоходно облагане, Закона за данъците върху доходите на
физическите лица, Закона за местните данъци и такси, Кодекса за социално
осигуряване, Закона за здравното осигуряване и Закона за хазарта, не се променят,
освен в случаите по § 25 – § 31.
Според § 49, ал. 2 от ПЗР на ЗМДВИП сроковете по Закона за пазарите на
финансови инструменти, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за
дейността на колективните инвестиционни схеми и други предприятия за колективно
инвестиране, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона за
Комисията за финансов надзор, Кодекса за застраховането и част втора от Кодекса за
социално осигуряване не се променят, освен в случаите по § 8 и § 44 – § 47.
Разпоредбите на § 8 и § 44 - § 47 от ПЗР на ЗМДВИП са относими към
изготвянето и представянето на различни отчети и други счетоводни документи пред
Комисията за финансов надзор.
Систематичното тълкуване на § 49, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗМДВИП води до
извода, че целта на законодателя е била да не се изменят освен в изрично предвидени
хипотези сроковете за представяне пред Комисия за финансов надзор на документи от
страна на дружества, чиято дейност е поставена под надзора на държавата (пр:
пенсионни дружества, инвестиционни посредници, застрахователи и т.н.). С § 49 от
ПЗР на ЗМДВИП е уредено изключение, което следва да се тълкува стриктно. В този
смисъл разпоредбата на § 49, ал. 2 от ПЗР на ЗМДВИП е относимо само към
отношенията на застрахователите с Комисията за финансов надзор, но не е приложима
относно давностните срокове за предявяване по съдебен ред на регресни претенции на
застрахователи по имуществена застраховка срещу застрахователи по застраховката
„гражданска отговорност”. Регресните вземания по чл. 411 КЗ са вземания частни
дружества спрямо други частни дружества. Затова към регресните вземания са
приложими общите правила за спиране на давностните срокове по време на
извънредното положение.
Съобразявайки гореизложеното, въззивният съд намира, че искът на „ЗК Лев
Инс” АД неправилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд. Поради
несъвпадение в изводите на първата и въззивната инстанция обжалваното решението
на СРС следва да бъде отменено. Искът на „ЗК Лев Инс“ АД следва да бъде изцяло
уважен предвид изявленията на ответника „Застрахователно дружество ЕВРОИНС”
АД, че исковата претенция се признава, в случай че се установи, че същата не е
погасена по давност. Претендираната от „ЗК Лев Инс“ АД главница в размер 1158,03
лева следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на исковата
молба – 29.11.2024 г., до окончателното плащане.
4
По разноските:
При този изход на спора пред въззивната инстанция първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, в която „ЗК Лев Инс” АД е осъдено да
заплати на „Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД разноски за
първоинстанционното производство в размер на 100 лева.
Право на разноски за производството има само ищецът „ЗК Лев Инс” АД. На
същия следва да се присъдят сторените разноски за заплатена държавна такса в размер
на 50 лева. Следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът
определя в размер на 100 лева. Юрисконсултското възнаграждение е определено в
съответствие с вида на спора, неголямата правна и фактическа сложност на делото и
извършената работа от процесуалния представител на ищеца „ЗК Лев Инс“ АД.
Тоест присъжданите на „ЗК Лев Инс” АД разноски за първоинстанционното
производство са в общ размер от 150 лева.
За въззивното производство „ЗК Лев Инс” АД е претендирало разноски за
заплатена държавна такса в размер на 25 лева. Претендирано е и юрисконсултско
възнаграждение, което при съобразяване на горепосочените критерии следва да се
определи на 100 лева. Следователно присъжданите на „ЗК Лев Инс” АД разноски за
въззивното производство са в общ размер от 125 лева.
Предвид цената на предявения иск на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 5751/01.04.2025 г., постановено по гр.д. №
71013/2024 г. на Софийски районен съд, 59 състав, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, да
заплати на основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД на „ЗК Лев Инс” АД, ЕИК
*********, сумата от 1158,03 лева, представляващи невъзстановена от
„Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, част от изплатено от
„ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, застрахователно обезщетение с включени
ликвидационни разноски за причинени имуществени вреди, настъпили от ПТП на
04.07.2019 г. в гр. Враца, на бул. „Втори юни“, срещу магазин „Техномаркет”, между
лек автомобил „Форд Мондео“, рег. № ****, и лек автомобил „Шкода Суперб“, рег. №
****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба –
29.11.2024 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, да
заплати на основание чл. 78 ГПК на „ЗК Лев Инс” АД, ЕИК *********, сумата от 150
лева, представляващи разноски за първоинстанционното производство, както и
сумата от 125 лева, представляващи разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6