Р Е
Ш Е Н И Е
№І-89 07.08.2019 година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, гражданско
отделение, в публичното заседание на
десети юли през две хиляди и
деветнадесета година, в открито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с. Марина Мавродиева
Прокурора………….
При
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 868
по описа за 2019 година на Бургаски Окръжен съд, за да се произнесе , взе
предвид следното:
Производството
по делото е с правно основание чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“
ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление-гр.Пловдив,ул.“Хр.Данов“№37,
чрез юрисконсулт Кристиян Николаев Николов, против Решение №1028/07.05.2019г.,постановено
по гр.д.№ 9285/2018година по описа на РС-Бургас.
С обжалваното решение ответника-въззивник „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД е осъден да заплати на ищеца С.В.С. с ЕГН ********** ***, сумата от 409,68лева,
представляваща заплатена от ищeца сума за допълнително начислена електроенергия
за обект, находящ се в гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“,бл. 66,вх.5,ет.3, за периода от 14.12.2016г. до 14.03.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба-14.12.2018г.
до окончателното плащане на сумата;ответното дружество е осъдено да заплати на
ищеца С. съдебно-деловодни разноски в размер на 350 лева.
Във въззивната жалба се
твърди, че така постановеното решение е неправилно, необосновано, постановено
при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон.Твърди се,
че макар първоинстанционният съд да възприел наличие на валидно правно
основание за извършеното преизчисление/ Решение № 111/17.07.2015г. на ВКС по
т.д.№ 1650/2014г. ,Іт.о., докладчик съдията Тотка Калчева/,ответното дружество
не било доказало наличието на ред за уведомяване на клиента в Общите си
условия. Излагат се подробни
доводи и съображения за наличие на правно основание ,възоснова на което
ответното дружество- настоящ въззивник, да извърши корекцията на сметки. Сочи
се задължителна практика на ВКС –Решение № 118/18.09.2017г. на ВКС по т.д.№
961/2016г., ІІт.о. ТК- докладчик съдията Анна Балева, в която изрично била
развита тезата, че старите Общи условия на крайните снабдители съдържали
изричен ред за уведомяване на клиентите и не било необходимо приемане на нови
ОУ, тъй като старите общи условия съдържали такъв.Твърди се, че клаузата на
чл.28,ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично указвал реда, по който крайният снабдител уведомява клиента за
дължимите от него суми при извършена корекция на сметки; тази клауза никога не
била обявявана от съда за нищожна и максимално
пълно уреждала отношенията на страните във връзка с уведомяването, още
повече , че с чл.42 от ОУ на ЕВН ЕС изрично било регламентирано, че клиента
получава всички уведомления във връзка с доставката на ел.енергия на адреса, изрично посочен в заявлението за
започване на продажба на ел.енергия.Отделно от това обжалваното решение било
незаконосъобразно тъй като в мотивите на същото районния съд не отразил още
няколко промени в законодателството, които пряко регулирали обществените
отношения по правния спор; обсъдени са правилата на ПИКЕЕ ОТ 13.11.2013г., както и се сочи, че с оглед измененията в ЗЕ
от 17.07.2012г. ,последното от които е от 29.01.2015г. въззивното дружество
внесло в КЕВР множество заявления за приемане на нови Общи условия, но КЕВР не
инициирал такава процедура с аргумента, че ПИКЕЕ е уредил този въпрос. В случая
нямало твърдения за неизпълнение на договора от страна на клиента, за да било необходимо
доказването на виновно неизпълнение; било без значение и авторството на
манипулацията, тъй като ЗЕ и ПИКЕЕ въвеждали обективна отговорност на
потребителя в случаите, когато средството му търговско измерване отчита
неправилно електрическата енергия, която той консумира.Излагайки факти, които
въззивникът намира, че били категорично установени по делото, моли отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго такова, с което
предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен; моли за присъждане на
разноските в двете съдебни инстанции. В случай, че въззивната инстанция намери
обжалваното решение за правилно, заявява възражение против размера на
адвокатското възнаграждение като прекомерен, като в тази връзка сочи задължителна съдебна практика по спорове
от такъв характер, възприета с т.3 на ТР, постановено на 06.11.2013г. по
т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание
въззивното дружество не се представлява ; с писмена молба процесуалният му
представител поддържа въззивната жалба и моли уважаването й , както и присъждане
на разноските по делото,като се позовава
и на Решение № 124/18.06.2019г., постановено по
гр.д.№ 2991/2018г. ГК на ВКС ІІІ-то г.о. ,препис от което прилага с писменото
си становище. В писменото становище заявява и възражение за прекомерност на
претендираното от въззиваемия адвокатско възнаграждение, в случай, че същото
надвишава минималния размер ,предвид с изрично посочени в становището
нормативни разпоредби.
Писмен отговор по
въззивната жалба е предявен от въззиваемият
С.В.С. чрез процесуалния му представител
адвокат Боян Койнов, в който отговор заявява
обстоятелствени доводи и съображения по всяко от съображенията в
жалбата, моли оставянето й без уважение; моли за присъждане на разноските по
делото.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния
представител на въззиваемият- адвокат Боян Койнов, поддържа писмения отговор по
жалбата ,представя списък на разноските и моли присъждането им.
Разгледаният иск е с
правно основание чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно посочената
разпоредба съдът се произнася по правилността на атакуваното решение съобразно
посоченото в жалбата. В случая съдът намира
обжалваното решение за правилно, поради което следва да бъде потвърдено,
като въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд,
като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря -
съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на
чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК.
В допълнение към тях и в отговор
на доводите на жалбоподателя,въведени във въззивната жалба, въззивният съд
намира за необходимо да изложи само следното:
Безспорно е, че
съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал.
2, т. 6 от ЗЕ,
крайният потребител продава ел. енергия при публично известни Общи условия,
които трябва да съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметката, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. В случая се касае за единна
нормативна база, произтичаща от законовата разпоредба в ЗЕ, правилата въведени
с ПИКЕЕ и Общите условия, касаещи задължение за крайния снабдител с ел. енергия
да посочи ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по смисъла
на чл. 98а от ЗЕ и да създаде правила по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ за измерване на количеството
ел. енергия, регламентиращи принципите за измерването й.
В този смисъл с
изменението в Закона за енергетиката, считано от 17.07.2012 г., и
приемането на ПИКЕЕ, съществува законово основание за извършване на едностранна
корекция на сметките на потребителя. Същевременно обаче Общите условия не са
съгласувани с направените изменения в другите два акта- че промяна в Общите
условия в този смисъл към момента не е налице, поради което въззивното
дружество не може да извършва едностранна корекция на сметката на потребителя.
В Общите условия,
действащи между страните за процесния период
от време, не е предвиден такъв ред за уведомяване на клиента, който е
една от материалноправните предпоставки за извършване на едностранна корекция.
Посочената от въззивника в жалбата му разпоредба на чл. 28, ал. 2 от Общите условия,
регламентира уведомяването на клиента за вече начислените суми при извършената
корекция на сметката, които следва да бъдат заплатени. Тази разпоредба обаче не
е съобразена в новите законови изисквания - чл. 98а, ал.
2, т. 6 от ЗЕ,
съгласно който текст Общите условия
задължително съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция
на сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ.
Граматическото тълкуване на посочената
разпоредба води до извода, че редът за уведомяване следва да е предхождащ
корекцията и да е по време на нейното извършване. В Решение № 111/17.07.2015
г., по описа на ВКС на РБ, постановено по т. дело № 1650/2014 г. е посочено, че
едностранни корекции са допустими само ако крайният снабдител е изпълнил
задължението си по чл. 98а, ал.
2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ – да предвиди в Общите условия
на договорите ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка и правила за измерване на
количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за
извършване на корекция на сметките за доставената електрическа енергия.
В настоящия случай, ОУ
на въззивното дружество не съдържат ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, същите не са приведени в
съответствие с новоприетата нормативна уредба, поради което не са налице
предпоставките за коригиране на сметките на клиентите при доказано неточно
отчитане на потребената електрическа енергия. В този смисъл, съдът намира, че е
неоснователно направеното възражение в този смисъл във въззивната жалба.
При
преглед на постановената в годините по реда на чл.290 от ГПК задължителна
съдебна практика /както правилно е посочил и първоинстанционният съд /се
установява обосновано и последователно поддържане и прилагане на принципа
на правото,че обективна отговорност за
вреди може да възникне само по силата на закон,като в останалите случаи е
недопустимо такава да бъде ангажирана без виновно поведение на
гражданско-правния субект. Така в решения №19/21.02.14г. по т.д.№2014/13г. на
II т.о. на ВКС, №12/11.02.13г. по т.д.№1080/11г., №200/30.12.13г. по
т.д.№983/12г. , №97/28.07.15г. по т.д.№877/14г. на I т.о. на ВКС,
№30/23.04.15г. по т.д.№1118/14г. на II т.о. на ВКС, №173/16.12.15г. по
т.д.№3262/14г. на II т.о. на ВКС и др. се приема,че за извършвани в периода до
17.07.2012г. /когато влиза в сила изменението на разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6
от ЗЕ – обн. ДВ бр.54/2012г./ корекциите на сметки са допустими само когато
отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на
неправомерно действие на
потребителя,доставчикът е установил периода на грешното измерване или
неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за минал
период.
Така формираната практика е
останала актуална и за последващия период от 17.07.2012г. до 16.11.2013г. /т.е.
до влизането в сила на
новите ПИКЕЕ – обн. ДВ бр.98/2013г./, съгласно решение №115/20.05.2015г. по
гр.д.№4907/2014г. на IVг.о. на ВКС.Предвид §199 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗЕ,съгласно
който до приемането на подзаконовите нормативни актове ,посочени в чл.83 ал.1
от ЗЕ,се прилагат действащите подзаконови нормативни актове,респ. общите
административни такива,доколкото не противоречат на закона,с това решение на
ВКС е прието,че не съществува законово основание за доставчика на електрическа
енергия едностранно да коригира сметките на потребителите само поради
обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната
електроенергия,без да е доказан периодът на същото и без да е доказано виновно
поведение от страна на потребителя.
С
последващи решение №111/17.07.15г. по т.д.№1650/14г. на I т.о.,решение
№173/16.12.2015г. по т.д.№3262/2014г. на II т.о. и решение №203/15.01.2016г. по
т.д.№2605/2014г. на I т.о. ВКС ,както и реш. № 118/18.09.2017 г. на ВКС по т-д.
№ 961/2016 г.на II т.о. се приема,че с изменението на ЗЕ от 2012г. вече
съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия,но само ако е
изпълнил задължението си по чл.98а ал.2 т.6 и по т.83 ал.1 т.6 ЗЕ за
предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,начините и местата
за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена,неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия.
Тези правила,представляващи
подзаконов нормативен акт, са приети,съгласно законовата делегация на чл.83
ал.1 т.6 и ал.2 от ЗЕ,от компетентния орган – КЕВР и са действащи от влизането
им в сила – на 16.11.2013г. В чл.47-чл.51 от тях са регламентирани случаите,в
които е допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при
неизмерена,неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините,по
които следва да бъде извършено преизчислението на количеството потребена
такава. Тези случаи като цяло се свеждат до две групи – на констатирано
обективно неизмерване,неправилно или неточно измерване и на субективно
въздействие върху измервателната система. С първата, е въведена обективна
отговорност на потребителя, като изключение от общото правило за наличие на
вина при ангажиране отговорността за вреди – корекция се допуска при липса на
средство за търговско измерване или при установено несъответствие на
метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско
измерване /СТИ/ със заложените нормативи /т.е. при отчитане на грешки извън
допустимите/. Втората група случаи обхваща тези,при които при извършена
проверка е констатирано нарушение целостта и/или функционалността на
измервателната система, добавяне на чужд елемент, – обстоятелства,предполагащи
намеса на субективен фактор,при която се променя схемата на свързване,водещо до
неотчитане или неправилно отчитане на потребената електроенергия.И в двата
случая се съставя констативен протокол,подписан от представител на оператора и
потребителя /или от заместващи го две независими лица,присъстващи като
свидетели/ - чл.47 ал.1-ал.3 ПИКЕЕ. За защита както на обществения,така и на
личния интерес на всяка от страните по договора за продажба на електроенергия с
правилата е предвиден
съответен,гарантиращ обективното установяване наличието на
обстоятелствата, водещи до ангажиране отговорността на потребителя. Тази
гаранция е постигната с участието на независим орган. В случай,че се касае до
грешка при отчитането, извън допустимата, наличието на такава се доказва с
протокол от проверка на СТИ,извършена от компетентния орган за метрологичен
надзор,на когото операторът е длъжен да изпрати демонтираното при проверката
СТИ,съгласно чл.47 ал.5 изр.2 ПИКЕЕ. В случаи на нерегламентирано вмешателство
в измервателната система,доколкото то е свързано с посегателство върху
собственост на оператора на съответната електроразпределителна мрежа,която се владее и стопанисва от самия него, за да се
гарантира обективност на извършените действия,наличието на неправомерното
действие следва да бъде удостоверено с подписа на представител на полицията,
който задължително присъства на проверката, съгласно чл.48 ал.2
ПИКЕЕ.Последното прави изготвения констативен протокол по чл.47 ПИКЕЕ официален
свидетелстващ документ,ползващ се с материална доказателствена
сила.Разпоредбата на чл.48 ал.2 ПИКЕЕ е от императивен порядък.Въведените с нея
задължителни изисквания да е налице констативен протокол от извършена
проверка,той да е съставен по реда на чл.47 ПИКЕЕ , в присъствието и с подпис
на органа на полицията /„корекцията … се извършва само въз основа“-цит. на
такъв протокол/, представляват задължителни елементи на основанието,от което
възниква правото на оператора на съответната мрежа да извършва корекции,респ. - на крайния
снабдител да претендира заплащане на суми произтичащи от упражняването на това
право.
Следва да се посочи, че както правилно е посочил и
първоинстанционният съд и
както бе казано по-горе ,че с приемане на посочените изменения в ЗЕ и приемането на
ПИКЕЕ, вече е налице законово основание за извършване на едностранна корекция.
В този смисъл ,както
бе цитирано по-горе ,в решение
№ 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т.д. № 1650/2014 г., I т.о., ТК се сочи на възможност за крайния снабдител да
извършва корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. " С
изменението на закона се въвежда нова уредба на обществените отношения,
доколкото законодателно е предвидено право на крайния снабдител на електрическа
енергия да извършва корекция на сметки на потребители. Законодателят е вменил
задължение на електроразпределителното дружество да създаде правила за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, за извършване на корекция на сметките и за уведомяването
на клиентите". Наред с това, е предвидено задължение за крайния снабдител
с електрическа енергия, в общите условия на договорите, да посочи ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка по чл. 98а, ал.2,
т.6 ЗЕ и да създаде правила по чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. Крайният извод, който касационната инстанция
прави е, че "с изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/12 г.
съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е
изпълнил задължението си по чл. 98а, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ за
предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електрическа енергия".
Следователно, за да може да извършва
едностранно коригиращи сметки, крайният снабдител следва да приведе своите Общи
условия в съответствие с новоприетата и вече действащата нормативна уредба,
като инкорпорира в тях така приетите правила и по този начин да ги направи част
от договорите, сключени с клиентите.
В настоящия казус, макар периодът, за който е
съставена едностранната коригираща сметка, да се обхваща от действието на
законовите изменения и новите ПИКЕЕ, не е изпълнено условието - в ОУ да е
предвиден ред за уведомяване на клиента и на правилата за измерване, вкл. и за
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и извършване
на корекция. Действащите понастоящем ОУ на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС не намират
приложение, първо, защото са приети на 10.05.2008 г. - преди законовата промяна
в ЗЕ и второ, защото технически норми от ОУ, уреждащи механизма на извършване
на корекциите са обявени по съдебен ред за нищожни, като например чл. 54, ал.2
ОУ ЕВН ЕР /със съдебно решение № 1259/01.07.14 г. по гр.д.№ 3628/14 г. на ПОС/,
т.е. такъв механизъм според договора вече не съществува.
В тази връзка, особено актуално и приложимо е Решение
№ 173 от 16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 на ВКС, II т.о., в което, при
аналогичен случай е прието, че не е достатъчно в ОУ да е предвидено само, че
снабдителят ще уведомява клиента за едностранната корекция, но изрично следва
да се предвиди и специален ред за това. В допълнение в същото решение се
приема, че: "...снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл. 98а ал.2,
т.6 ЗЕ: да издаде и публикува нови ОУ, чието съдържание да отговаря на изискванията
в цитираната законова разпоредба, доколкото в заварените общи условия липсва
уреден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за
корекция...", която постановка е напълно приложима и към процесния случай.
В хода на
производството ответника не е представил доказателства, които да обосноват
категоричния и недвусмислен извод, че
ответното дружество е доставило на ищеца и той е потребил ел. енергия в размер
на 2833 кВтч, която му е била начислена от ответника и впоследствие заплатена
от ищеца.Видно от заключението на вещото лице по назначената от районния съд СТЕ, в настоящия случай не било възможно да се
извади разпечатка от паметта на СТИ и да се установи точно началния момент на
неточното измерване на електрическа енергия.Начислената стойност на
електроенергия е само по показанията,
снети от товаровия график,невизуализиран за потребителя;проверката дори
формално да е извършена в присъствието на абоната или негов представител, на
практика го лишава от възможността да упражни контрол върху показанията,
съобразно чл. 10 от ПИКЕЕ.
Следва да се отбележи
още, че съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора
на електропреносната мрежа или на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 ПИКЕЕ данните от измерването,
съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален или
дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на измервателната
система. Не без значение е и
факта, че проверката в БИМ, на която също се позовава ответника при
съставяне на становище за начисляване на ел. енергия и от която обосновава
реалната доставка и съответното й потребление от абоната, е изготвена на
27.04.2018г.-повече от една година след
проверката и демонтажа на СТИ на 14.03.2017г.
Настоящия състав е
запознат с цитираната от въззивника практика на ВКС/
Решение № 124/18.06.2019г., постановено по гр.д.№ 2991/2018г. ГК на ВКС ІІІ-то
г.о./. Същата не е приложима в конкретната хипотеза,
доколкото както бе по сочено по-горе от заключението по СТЕ е видно, че не може
да се определи начален момент, от който е започнало неизмерване на ел. енергия,
като същия би могъл да бъде и по-дълъг от 90 дни. В настоящия случай ответника
не е доказал кога и дали изобщо
заплатената от ищеца и претендирана по настоящето дело стойност на електрическа
енергия е доставена на абоната и дали
изобщо е доставена през визирания в корекцията
срок, поради което и не е налице основание да се приеме, че по аналогия
с чл. 183 от ЗЗД потребителя дължи нейното
заплащане.
В този смисъл, коригирането на сметките
само възоснова на обективния факт на констатирано неточно отчитане на
доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика средства за
търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя,
препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като
нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение
и установения в чл. 82 от ЗЗД принцип за виновния характер
на договорната отговорност. Поради това и предвидената с измененията в ЗЕ
възможност за доставчика на ел.
енергия да коригира едностранно сметките на потребителите не изключва
доказването, че установеното неизмерване, неправилно и/или неточно измерване
електрическа енергия се дължи единствено на поведението на потребителя, каквото
доказване в случая не бе осъществено. Приетият като доказателство констативен
протокол за техническа проверка, както и събраните доказателства не установяват
по несъмнен начин, че именно ищеца или друго лице, действащо с негово знание и
съгласие, е осъществил неправомерния достъп до електромера и схемата на
свързване, довело до неотчитане на ел.
енергията, поради което и нетовата отговорност за вреди не може да се
реализира. Ето защо, коригирането на сметката на потребител за вече доставена ел. енергия само възоснова на обективния
факт на констатирано неточно отчитане, следствие на неправомерно
присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие
върху СТИ без да се държи сметка за авторството, както и без да се установи
точния период на неотчитане на консумираната ел.
енергия противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на
договорната отговорност.
В тази връзка крайния извод, до който е
достигнал БРС, е правилен, като правилно е прието, че ответникът незаконосъобразно/без правно основание, е коригирал едностранно
сметката на потребителя-ищец, поради което и последният със
заплащането й неоснователно се е обеднил, а въззивното дружество се е
обогатило.
Мотивиран от изложеното и
като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция фактически и
правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил районния съд в
атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде
потвърдено.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, при положение, че се касае за предявен иск с цена под 5 000 лева, БОС
намира, че настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
На
основание чл. 81 ГПК и с оглед заявеното от въззиваемия искане за присъждане на
разноските по делото, като съобрази изхода по спора /чл.78,ал.3 ГПК/ и
възражението на въззивното дружество по
чл.78,ал.5 ГПК намира същото възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за неоснователно, тъй като представеният от адвокат К. договор
за правна защита и съдействие е съобразено с нормите на чл.7,ал.2,т.1 от Наредба
№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300 лева.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1028/07.05.2019г., постановено по
гр.д.№ 9285/2018г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“
ЕАД град Пловдив с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление- град
Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“№37, да заплати на С.В.С. с ЕГН ********** ***
съдебно-деловодни разноски, извършени пред БОС за адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева/ триста лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.