Р
Е Ш Е
Н И Е № 4948
гр.
Пловдив, 20.12.2019 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – IV
гр. с., в публично съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и деветнадесета
година
Председател: Димитрина Тенева
при
секретаря Диана Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16279
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно комулативно съединени искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД
и 430 от ТЗ, и чл. 86 от ЗЗД.от "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, район „Лозенец", бул. "Никола Вапцаров" № 55, ЕКСПО
2000, представлявана от А.В.А.- *** и М.Т.П.-***, чрез ****К.,
против М.Т.Б. с ЕГН ********** с адрес *** и М.Г.Ш. с ЕГН ********** с адрес ***
за осъждане ответниците да
заплатят солидарно на ищеца сумата от 20
024.25 лева (двадесет хиляди двадесет и четири лева и двадесет и пет
стотинки)-главница, от които редовно
падежирала (просрочена) главница, формирана от неплатени вноски с падежи
от 15.11.2014г. до 15.09.2018г. включително - 3132.81 лева (три хиляди сто тридесет и два лева и осемдесет и
една стотинки), и предсрочно изискуема
главница в размер на 16891.44
лева (шестнадесет хиляди осемстотин деветдесет и един лева и четиридесет
и четири стотинки); ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на завеждане на настоящата искова
молба до окончателното изплащане; сумата
от 6523.09 лева (шест хиляди
петстотин двадесет и три лева и девет стотинки) възнаградителна лихва начислена за периода от 15.09.2015г. до
15.09.2018г. включително; сумата от 112.90
(сто и дванадесет лева и деветдесет стотинки), от която: наказателна
лихва в размер на 61.97 лева върху
просрочени главници за периода от 15.11.2014г до 15.08.2015г. и начислена от
15.09.2015г до 11.10.2018г. вкл., и наказателна лихва в размер на 50.93 лева върху просрочени главници
за периода от 15.09.2015г до 15.09.2018г. и начислена от 15.09.2015г до
11.10.2018г. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и
първия ответник е сключен договор за кредит на 05.07.2007 г. за сумата от 18270
лв. Вземането е обезпечено от поръчителя М.Ш.. Срокът за погасяване е
15.01.2028 г., установен след изменение от 12.02.2013 г. За първите 6 месеца е
уговорена фиксирана лихва в размер на 10,50 % (представляваща
стойност на банковия ресурс с шест пункта надбавка годишно. След това де се
дължи годишна лихва от 12,50 % ( формирана от стойността на банковия ресурс и 8
пункта годишна надбавка. В договора е уговорена и неустойка , като наказателна
надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно. Плащането се извършва на
вноски. Сумата е усвоена на 05.07.2007 г. Плащанията са спрени в периода
15.11.2014-15.09.2018 г. С това са настъпили основания за предсрочна
изискуемост на задължението. Същата е обявена с предявяване на исковата молба. До
длъжника и поръчителя са изпратени покани, надлежно връчени на 13.07.2018 г. и
10.07.2018 г. за заплащане на задължението. Въпреки това неизпълнението е
продължило. Поради това се дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва от момента на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В предоставения срок за
отговор ответницата М.Б. не заявява становище.
Ответницата М.Ш.
оспорва иска, като сочи, че отговорността и на поръчител не е своевременно
ангажирана. Изтекъл е предвидения в закона 6-месечен преклузивен срок от
настъпване на изискуемостта на задължението или от падежиране на отделните
главници. Договорът е недействителен поради противоречие със Закона за
потребителския кредит-налице е клауза позволяваща едностранна промяна на
лихвата; липсват условия за освобождаване на обезпечението, не е ясно каква
застраховка е сключена и какви са нейните условия и разходи.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
От
представените писмени доказателства-договор за банков кредит от 05.07.2007 г.,
анекси от 29.09.2009 г.; 14.02.2011 г.; 12.02.2013 г. и погасителни планове към
тях се установява, че на 05.07.2007 г. между страните е постигната договорка за
отпускане на М.Б. от Райфайзенбанк (България) ЕАД потребителски кредит в размер
от 18270 лв., като част от него ще рефинансира дълг по договор за кредит между
страните от 13.01.2005 г. Срокът за погасяване е до 15.01.2028 г.,
на вноски съобразно одобрен от страните погасителен план. Вземането е
обезпечено с поръчителството на М.Ш.. За
първите 6 месеца от срока е уговорено заплащане
на фиксирана
лихва в размер на 10,50 % (представляваща стойност
на банковия ресурс с шест пункта надбавка годишно. След изтичане
на този срок се
дължи годишна лихва от 12,50 % ( формирана от стойността на банковия ресурс и 8
пункта годишна надбавка. Банката има право на едностранна промяна на лихвата, за
което следва да уведоми кредитополучателя. При забава на плащане с повече от
150 дни настъпва автоматична предсрочна изискуемост, за което следва да се
уведоми кредитополучателя и поръчителя.
От
изготвеното заключение от 24.09.2019 г. по извършената ССЕ е видно, че
предоставената в заем сума е преведена на кредитополучателката по банковата и
сметка на 05.07.2007 г. Към 12.10.2018 г. просрочената главница е в размер на
3132,81 лв. (касаеща задължения за период а15.11.2014-15.09.2018 г. и
предсрочноизискуемата главница-16891,44 лв. Договорната лихва за просрочената
главница, дължима в периода 15.09.2015-15.09.2018 г. , изчислена за периода
15.09.2015-15.09.2018 г. е 6523,09 лв. Наказателната лихва върху главницата с
падеж 15.11.2014-15.08.2015 г. за
периода 15.09.2015-11.10.20108 г. е 325,23 лв., а върху главницата с настъпил
падеж 15.09.2015-15.09.2018 г. , изчислена за периода 15.09.2015-11.10.2018 г.
е 49,88 лв.
От
приложените писма (лист 19 -22 от приложеното ч. гр. д. 15160/15 г. на ПРС ) е
видно, че банката е обявила предстрочна изискуемост на задължението по договора
считано от 13.08.2015 г., за което е уведомила поръчителя на 25.08.2015 г.
Предвид
така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Не
се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че
между страните е сключен договор за кредит на 05.07.2007 г., с последвали
анекси от 29.09.2009 г.; 14.02.2011 г.; 12.02.2013 г. по който
кредитополучателката М.Б. дължи връщане на предоставената в заем сума от 18270
лв., както и, че изпълнението на задължението е обезпечено с отговорността на
поръчителя М.Ш.. С оглед отправеното твърдение от ищеца за настъпила предсрочна
изискуемост на цялото задължение по договора и отправеното възражение от
ответницата Ш. за настъпили обстоятелства прекратяващи поръчителството и
отпадане на отговорността и за изпълнение на задължението съдът намира, че
кредитора е упражнил правото си на обявяване на предсрочна изискуемост на
всички вземания по договора, считано от 13.08.2015 г., когато е изготвил и
изпратил първите писма-съобщения до длъжника и поръчителя по процесния договор.
Тъй като тома уведомление е достигнало до поръчителя на 25.08.2015 г., следва де
се приеме, че от този момент започва да тече и срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД и
съответно към момента на предявяване на иска 12.10.2018 г. определният
шестмесечен такъв е изтекъл. Не са налице твърдения и доказателства
установяващи обстоятелства по чл. 147, ал. 2 от ЗЗД за продължаване на срока на
договора след обявената изискуемост, със съгласието на поръчителя, което е
пречка да се приеме, че изискуемостта на притендираните вземания за главница е
настъпила от 29.06.2018 г.-момент на изготвяне и изпращане на нови уведомления
до ответниците за настъпилата изискуемост, както се притендира от страна на
ищеца.
Предвид
изложеното съдът намира, че иска се явява неоснователен по отношение на
ответника М.Ш. и същия следва да се отхвърли.
С
оглед вида на възникналото между страните кредитор и длъжник правоотношение, от
което произтича процесното задължение и отправените от ответницата Б.
възражения за недължимост поради недействителност на договора и анексите, в
следствие нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, допуснати нарушение
на добрите нрави, наличие на неравноправни клаузи, нарушения на императивни
правни норми уреждащи правовия ред, за които съдът следи и служебно при
проверка на основанието пораждащо задължението, настоящия състав намира че на
първо място следва да се обсъдят въпросите за съответствието на постигнатите в
договора уговорки с разпоредбите на ЗПК, действал към момента на сключването.
Съгласно чл.
14 ЗПК (отм. ДВ бр. 18/2010 г.) Когато не са спазени
изискванията на чл. 6, чл. 7, т. 4 -
14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1
и чл. 10, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по
чл. 14, ал. 2
- изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в ал.
2, а именно , че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Действително
договорът и анексите към него са сключени в писмена форма и в няколко
екземпляра, съобразно броя на страните по него, както и не се притендират
задължения, които да не са уговорени. Липсата обаче на доказателства
установяващи представяне на преддоговорна информация на длъжника и поръчителя,
както и връчване на предназначените за тях преписи сочат нарушение на чл. 6,
ал. 1 и 2 от ЗПК.
По отношение записания лихвен
процент съдът намира, че липсва уточнение за базата, върху която се начислява
същият – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Това
води до неяснота относно начина на разпределяне на лихвата във времето на
погасяване, а оттам - и до начина на формирана на възнаградителната лихва. Независимо,
че лихвения процент е фиксиран в договора трябва да са посочени условията за
прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи
проверка кога и как е начислен и дали отговаря на упоменатия от кредитора
фиксиран размер от 10,50 % и 12,50%. На следващо място договорът трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция
по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се
изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация
на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора. В процесния договор кредиторът е посочил като абсолютна стойност
лихвения процент по заема и ГПР, без ясно да определи методиката на формиране
на годишния процент на разходите по кредита-кои компоненти включва и как се
формира. Доколкото разпоредбите на ЗПК
сочат, че годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, за да бъде същия ясен и разбираем за потребителя трябва да
предоставя информация за всички включени разходи, които той ще направи по повод
отпуснатия кредит. Такава яснота не е налице.
Предвид изложеното съдът
намира, че е налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗПК е налице, което само по себе си е достатъчно, за да се приеме, че договорът
е недействителен, на основание чл. 14, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл.
1 ЗЗД. Това по аргумент на чл. 14, ал. 2 от ЗПК сочи наличие на предпоставки за
връщане от длъжника само на чистата стойност на кредита без лихви или други
разходи. Доколкото се установява от изготвеното заключение по извършената ССЕ,
че размера на усвоената и непогасена главница е 20024,25 лв. то иска се явява
основателен и следва да се уважи само за тази сума, ведно със законната
лихва върху нея от подаване на исковата молба до окончателното
и изплащане.
Предвид
изхода на делото на ищеца се дължат разноски, съразмерно на уважената част- за
държавна такса в размер от 800,97 лв. и 112,66 лв. за възнаграждение за вещо
лице, както и юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лв. На ответницата Б.
следва да се присъдят разноски в размер от 37,55 лв. за разходи за ССЕ и
адвокатско възнаграждение в размер от 794,16 лв. изчислено съобразно
отхвърлената част от иска -6636,15 лв. и при условията на чл. 38, ал. 8 от ЗА
вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните възнаграждения на адвокатите
при начисляване и на съответния ДДС. На ответницата Ш. следва да се присъди
притендираната сума 1329,80 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Т.Б. с ЕГН **********
с адрес *** да
заплати на "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, район „Лозенец", бул. "Никола Вапцаров" № 55, ЕКСПО
2000, представлявана от А.В.А.- ***и М.Т.П.-***сумата
от 20 024.25 лева (двадесет хиляди двадесет и четири лева и
двадесет и пет стотинки)-главница, от които редовно падежирала (просрочена) главница, формирана от неплатени
вноски с падежи от 15.11.2014г. до 15.09.2018г. включително - 3132.81 лева (три хиляди сто тридесет
и два лева и осемдесет и една стотинки), и предсрочно изискуема главница в размер на 16891.44 лева (шестнадесет хиляди осемстотин деветдесет и един
лева и четиридесет и четири стотинки); ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на
настоящата искова молба до окончателното изплащане;, както и сумата от 1063,63 лв.(хиляда шестдесет и три лева и шестдесет и
три ст.) за разноски за производството.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: град София, район „Лозенец", бул.
"Никола Вапцаров" № 55, ЕКСПО 2000, представлявана от А.В.А.- ***и М.Т.П.–***против М.Т.Б.
с ЕГН ********** с адрес *** иск за заплащане на сумата
от 6523.09 лева (шест хиляди
петстотин двадесет и три лева и девет стотинки) възнаградителна лихва начислена за периода от 15.09.2015г. до
15.09.2018г. включително; сумата от 112.90
(сто и дванадесет лева и деветдесет стотинки), от която: наказателна
лихва в размер на 61.97 лева върху
просрочени главници за периода от 15.11.2014г до 15.08.2015г. и начислена от
15.09.2015г до 11.10.2018г. вкл., и наказателна лихва в размер на 50.93 лева върху просрочени главници
за периода от 15.09.2015г до 15.09.2018г. и начислена от 15.09.2015г до
11.10.2018г.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: град София, район „Лозенец", бул.
"Никола Вапцаров" № 55, ЕКСПО 2000, представлявана от А.В.А.- ***и М.Т.П.–***против
М.Г.Ш.
с ЕГН ********** с адрес *** иск за заплащане на сумата от 20 024.25 лева (двадесет
хиляди двадесет и четири лева и двадесет и пет стотинки)-главница, от които редовно падежирала (просрочена) главница, формирана
от неплатени вноски с падежи от 15.11.2014г. до 15.09.2018г. включително - 3132.81 лева (три хиляди сто тридесет
и два лева и осемдесет и една стотинки), и предсрочно изискуема главница в размер на 16891.44 лева (шестнадесет хиляди осемстотин деветдесет и един
лева и четиридесет и четири стотинки); ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на
настоящата искова молба до окончателното изплащане; сумата от 6523.09 лева (шест хиляди петстотин двадесет и три лева и девет
стотинки) възнаградителна лихва начислена
за периода от 15.09.2015г. до 15.09.2018г. включително; сумата от 112.90 (сто и дванадесет лева и
деветдесет стотинки), от която: наказателна лихва в размер на 61.97 лева върху просрочени главници
за периода от 15.11.2014г до 15.08.2015г. и начислена от 15.09.2015г до 11.10.2018г.
вкл., и наказателна лихва в размер на 50.93
лева върху просрочени главници за периода от 15.09.2015г до 15.09.2018г.
и начислена от 15.09.2015г до 11.10.2018г.
ОСЪЖДА
"Райфайзенбанк (България)" ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град София, район „Лозенец", бул. "Никола
Вапцаров" № 55, ЕКСПО 2000, представлявана от А.В.А.- ***и М.Т.П.–***да
заплати на М.Т.Б.
с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 37,55 лв. (тридесет и седем
лева и петдесет и пет ст.) за разноски по производството.
ОСЪЖДА
"Райфайзенбанк (България)" ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град София, район „Лозенец", бул. "Никола
Вапцаров" № 55, ЕКСПО 2000, представлявана от А.В.А.- ***и М.Т.П.–***да
заплати на М.Г.Ш.
с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1329,80 лв. (хиляда триста
двадесет и девет лева и осемдесет ст.) за адвокатско възнаграждение по
производството.
ОСЪЖДА
"Райфайзенбанк (България)" ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град София, район „Лозенец", бул. "Никола
Вапцаров" № 55, ЕКСПО 2000, представлявана от А.В.А.- ***и М.Т.П.–***да
заплати на Д. Г.Б. с личен № *****с адрес *** сумата от 794,16 лв.
(седемстотин деветдесет и четири лева и шестнадесет ст.) за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ:/п/
Димитрина Тенева
Вярно
с оригинала: Ц.В.