Р Е Ш Е Н И Е
№ 394/15.06.2023 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд – Монтана, ІV-ти съдебен състав в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова и с участието на прокурор Цветкова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 362 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 110 и § 4б от ДР на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба подадена от лишения от свобода М.Б.В., изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ Бойчиновци към затвора гр. Враца, с която оспорва издадена заповед № Л-1327/02.05.2023 г. на началник сектор ЗООТ Бойчиновци, с която на основание чл. 104, ал. 2 във вр. чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, потвърдена с решение № 8064/12.05.2023 г. на началника на затвора гр.Враца, на основание чл. 110, ал. 5, т. 2 от ЗИНЗС. В жалбата се твърди, че издадената заповед е неоснователна и незаконосъобразна, издадена в противоречие с действителните факти и обстоятелства.
В съдебно заседание жалбоподателя В., доведен от органите на ОЗ "Съдебна охрана" се явява лично, като поддържа жалбата си. По съществото на делото заявява, че нито е внасял, нито знае откъде са тези „дунапренова гъба“, но т.к. не му е предоставен дюшек, той я е ползвал с такава цел. Моли за отмяна на оспорената заповед.
Ответникът по жалбата – Началник сектор Затворническо общежитие от открит тип /ЗООТ/ Бойчиновци към Затвора гр. Враца издал оспорената заповед, не се явява и не изразява становище по жалбата. От юрк.Христова се излагат доводи за недопустимост на жалбата. В постъпило подробно писмено становище се оспорва жалбата, твърди се, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответната писмена форма, съобразно процесуалните правила, материалния закон и неговата цел. Моли за отхвърляне на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано писмено заключение за основателност на жалбата, тъй като в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения, сочи се, че не е изпълнена и процедурата по чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС да се изслуша нарушителят преди налагане на наказанието, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила и е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.
Жалбата е допустима. Производството е инициирано от лице, което е адресат на процесната заповед, поради което за него е налице правен интерес да я оспори. Заповед № Л- 1327/02.05.2023 г. на началник сектор ЗООТ Бойчиновци е оспорена по административен ред пред началник на затвора гр. Враца, който с решение № 18064/12.05.2023 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна.
По аргумент от чл. 98, ал. 2 АПК в случая на обжалване пред съда подлежи първоначално издадената заповед.
Предвид данните по делото, същата е оспорена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, вр. § 4б, ал. 1 от ДР на ЗИНЗС, тъй като решението е получено от жалбоподателя на 12.05.2023 г., а жалбата е подадена до Административен съд Монтана на 17.05.2023 г.
/пощенското клеймо от 18.05.2023 г./.
По отношение на заявеното твърдение за недопустимост на жалбата, поддържано от процесуалния представител на ответника.
С обжалваната заповед на М.Б.В. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 104, ал. 2 във вр. чл. 101, т. 1 ЗИНЗС. Чл. 104, ал. 1 ЗИНЗС гласи, че дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана заповед на началника на затвора. Чл. 102—106 ЗИНЗС уреждат процесуалните правила за налагане на наказанията, а чл. 107—109 ЗИНЗС – изпълнението на наказанията. Чл. 110 ЗИНЗС урежда реда и начина за обжалване на дисциплинарни наказания, като издадени от началниците на затворнически общежития заповедите, подлежат на обжалване пред началника на затвора. Действително за разлика от чл. 111 ЗИНЗС, който се отнася до обжалването на наложено дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия и предвижда изрично пряк съдебен контрол на тези заповеди пред административния съд, както и касационно оспорване на решението на административния съд, чл. 110 ЗИНЗС предвижда изрично само оспорването по административен ред.
Обжалваната заповед обаче безспорно има характер на административен акт, тъй като с нея се упражнява спрямо лицето държавна принуда от страна на специализиран орган по изпълнение на наказанията, чиито актове, действия или бездействия във връзка с изпълнението на наказанията са административни, по аргумент от т. 8 от мотивите на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 2/2014 г., ОСГК и І и ІІ колегия на ВАС. Установената до 2020 г. практика не допуска съдебно обжалване в подобни случаи, но със Закона за изменение и допълнение на ЗИНЗС, обн. в ДВ бр. 105 от 2020 г. и в сила от 15.12.2020 г. е въведена нова допълнителна разпоредба - § 4б, който гласи, че разпоредбите на глава десета от АПК , относно оспорването на административните актове пред първата инстанция, се прилагат и в случаите, когато не е предвидено изрично в този закон обжалване на индивидуални административни актове на органите по изпълнение на наказанията. Производствата се разглеждат пред административния съд по местоизпълнение на наказанието, чието решение е окончателно.
С тази допълнителна разпоредба изрично в закона се закрепя принципът на инстанционен съдебен контрол пред административните съдилища на актовете на органите по изпълнение на наказанията и се уеднаквяват процедурите по обжалване, както се установява от мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗИНЗС рег. № 054-01-104/13.11.2020 г., с който е внесено приетото изменение.
Предвид изложеното според настоящия състав заповед № Л- 1327/02.05.2023 г. на началник ЗООТ Бойчиновци“, с която на л. св. В. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС е годен за обжалване индивидуален административен акт, за който е приложим § 4б, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗИНЗС, предвиждащ инстанционен съдебен контрол по същество.
По изложените по - горе съображения, не се възприемат доводите на ответника за недопустимост на депозираната от В. жалба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на фактите, изведени от събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор, че жалбоподателят изтърпява наложено му наказание „лишаване от свобода“ в затворническо общежитие от открит тип /ЗООТ/ Бойчиновци към затвора гр. Враца.
Оспорената заповед е издадена от началник ЗООТ Бойчиновци към затвора гр. Враца, за това, че на 19.04.2023 г. около 14.00 часа при обход на спалните помещения, е установено че няколко лишени от свобода, в т.ч. и л.св.В. „притежават дунапренови гъби без документ за собственост“ Неразрешените вещи са иззети с протокол, а писмените обяснения по случая са дадени от л. св. В.. Фактическата обстановка е констатирана в докладна записка № 6678/20.04.2023 г. изготвена от мл. експ. Румен Стоянов Христов ДКО към затвора Враца, а предложението за дисциплинарно наказание е изготвено от ИСДВР Дреновска; ИСДВР Спасова и ИСДВР Петкова, където се твърди, че посочените лишени от свобода, в т.ч. В. е нарушил разпоредбата на чл. 97, т. 3 от ЗИНЗС и същото се явява дисциплинарно нарушение, съгласно чл. 100, ал. 1 във вр. чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС и и предлагат на основание чл.101, ал.1 ЗИНЗС да бъде наказан с“писмено предупреждение“. На 19.04.2023 г. В. е дал писмено обяснение, към което има отбелязване, че на 24.04.2023 г. Н.С. на ЗООТ Враца лично го е изслушал и приел писмените обяснения.След което съобразно разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗ, характера и тежестта на извършеното нарушение и поведението му, на основание чл. 104, ал. 2 във вр. чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС, същият е наказан с „писмено предупреждение“ с оспорената заповед № Л-1237/02.05.2023 г. на началника на ЗООТ Бойчиновци, , потвърдена с решение № 8064/12.05.2023 г. на основание чл. 110, ал. 5, т. 2 от ЗИНЗС от началник на затвора гр. Враца.
Във връзка с поисканото от оспорващия В* писмено доказателство, дали във вещевия му картон е записан/ заприходен предоставен му дюшек е получен отговор от началника на затвора гр.Враца рег.№ 5425/05.06.2023 г. В същия изрично е посочено, че администрацията на затвора не разполага с документ, удостоверяващ получаването на дюшек от л.св.В. при настаняването му в ЗООТ Бойчиновци. Но също така в склада не са заприходени дунапренови гъби/дюшеци/, а такива могат да се получат след молба и становище от медицинско лице./л.52 от делото/ .
Такава е фактическа обстановка, установена от събраните писмени доказателства.
Съгласно чл. 168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, поради което достигна до следните правни изводи:
Издателят на оспорената в настоящото производство заповед № Л- 1237/02.05.2023 г. началник ЗООТ Бойчиновци, затвора гр. Враца е компетентно лице по смисъла на чл. 104, ал. 2 от ЗИНЗС, поради което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
При издаването на оспорваната заповед са спазени сроковете по чл. 106, ал. 1 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 97, т. 1 от ЗИНЗС“Лишените от свобода не могат да: 1. внасят и държат при себе си неразрешени предмети, а настанените в заведения от закрит тип - и пари;“.
В оспорената заповед е посочено, че „ …на 19.04.2023 г. около 14.00 часа при обход на спалните помещения, е установено че няколко лишени от свобода, в т.ч. и л.св.В. „притежават дунапренови гъби без документ за собственост...“, т. е. липсва отразяване на конкретното изпълнително деяние с което е осъществено дисциплинарното нарушение от страна на дисциплинарно наказаното лице, тъй като законодателя е посочил няколко хипотези на „внасят и държат при себе си“, което в конкретната заповед не е отразено, а същото се явява съществено досежно съставомерните признаци на извършеното деяние.
Оспорената заповед е издадена за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 1 във вр. чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗ което урежда налагане на дисциплинарно наказание на лишените от свобода при извършени от тях дисциплинарни нарушения. Съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние, действие или бездействие, извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.
В конкретния случай не само не е посочено в оспорената заповед какво е конкретното изпълнително деяние осъществено от лишения от свобода посочено по-горе и уредено с правната норма като „внасят и държат при себе си, но и не са събрани безспорни доказателства за наличието на виновно поведение от страна на жалбоподателя. Фактите събрани в хода на административното производство и в хода на съдебното безспорно установяват, че въпросните“дунапренови гъби/дюшеци“ са се намирали в спалното помещение още при постъпването на В. ***, а т.к. дюшек не му е предоставен, същият е ползвал този, находащ се в спалното помещение.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.
Отделно от това разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС за изслушване на лицето по отношение на което се налага дисциплинарно наказание е изпълнена формално, без да са отразени конкретните му обяснения за това. Ако ответникът беше спазил разписаната от законодателя процедура за лично изслушване, обективирано в надлежен протокол отделно от дадени преди това обяснения, би констатирал отразеното по-горе, а именно както изпълнителното деяние, така и виновното поведение на лишения от свобода досежно вмененото му дисциплинарно нарушение по чл. 97, т. 1 от ЗИНЗС.
Предвид изложеното съдът счита, че обжалваната заповед е издадена при същество нарушение на процесуалните правила и материалния закон, поради което следва да отмени същата като незаконосъобразна.
Поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 110 във вр. § 4б от ДР на ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на л.св. М.Б.В., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ Бойчиновци, затвора гр. Враца, заповед № Л- 1237/02.05.2023 г. издадена от началник ЗООТ Бойчивоци, с която на основание чл. 104, ал. 2 във вр. чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, потвърдена с решение № 8064/12.05.2023 г. на началник затвора гр. Враца.
Решението не подлежи на касационно оспорване по аргумент от § 4б от ДР на ЗИНЗС.
На основание чл. 138, ал. 3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: