№ 145
гр. Враца, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Росица Ив. Маркова
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско
дело № 20221400500129 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Й. Й., ЕГН **********,
представляван по пълномощие от адв.Ц.С. от АК-Враца, срещу Решение
№260003/10.01.2022г., постановено от Районен съд-Мездра по гр.д.
№633/2016г., в частта, с която е осъден да заплати на М. Х. Й., ЕГН
********** сумата 3 000лв. ведно със законната лихва, считано от
12.07.2018г. до окончателното й изплащане.
В жалбата се инвокира оплакване за неправилност на решението в
обжалвана част, като се сочи, че преди приключване на устните състезания
между посочените страни на 21.09.2018г. е постигнато споразумение, което е
представено по делото и с което правният спор е прекратен. Въззивникът
настоява, че районният съд неправилно е намерил за основателна претенцията
по сметки в делбеното производство, тъй като постигнатото между
посочените страни споразумение има характера на спогодба, която е следвало
да се вземе предвид с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК.
Нататък в жалбата се развиват съображения, че съгласно чл.202 ГПК
1
съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а да го обсъди
заедно с всички доказателства по делото, като оценката на това заключение
следва да се мотивира от съда, което в обжалваното решение не е направено.
Въззивникът заявява, че след сключването на споразумението от
21.09.2018г. М.Й. е получил по банков път конкретно посочени в жалбата
суми, за което представя служебна бележка, издадена от "Стил Трейд"ООД на
25.01.2022г., както и самото споразумение от 21.09.2018г. с номера на
заверката от кмета на с.Кунино.
Искането на въззивника е в обжалваната част първоинстанционното
решение да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с
което претенцията по сметки бъде отхвърлена. Претендират се разноски.
Чрез пълномощника си адв.Т.Т. от АК-Враца въззиваемият М. Х. Й. е
подал отговор, в който оспорва въззивната жалба и моли в обжалвана част
решението да бъде потвърдено.
В отговора се сочи, че посочената в жалба сума е присъдена от районния
съд по заявена в делбеното производство претенция по сметки във втората
фаза на делбата, и тя представлява стойността на получения от въззивника
доход от идеалната част от всички делбени имоти, полагащи се на
въззиваемия за периода 2008г.-2017г. вкл., ведно със законната лихва от
завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане. Твърди се, че
въззивникът не е плащал нито на въззиваемия, нито на неговия баща каквито
и да било суми съобразно с дела им от наследството, въпреки че е получавал
добиви от имотите в натура и в пари.
Според въззиваемия изводът на районния съд за дължимост на сумата 3
000лв., представляваща стойността на получения от въззивника доход от
идеалната част от делбените имоти, е правилен. По отношение на цитираното
в жалбата споразумение въззиваемият твърди, че е бил притиснат да го
сключи в хода на делото без да има воля за това, както и че същото касае друг
период на арендното плащане по договор за аренда №58, том І, вписан в СВ
при РС-Мездра под №263/11.03.2015г. Въззиваемият оспорва твърдението, че
с посоченото споразумение страните са прекратили правния спор, тъй като
същото не е одобрено от съда съобразно изискванията на чл.234, ал.1 ГПК.
Прави се искане в обжалваната част решението да бъде потвърдено, като
се претендират разноски за тази инстанция.
2
Останалите въззиваеми не са подали отговор на въззивната жалба.
С акта си по чл.267 ГПК съдът е приел, че въззивната жалба е редовна и
допустима, поради което същата е внесена за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Представеното с въззивната жалба споразумение от 21.09.2018г. не е
прието, тъй като е представено в оригинал пред районния съд. С оглед на
това, че представената служебна бележка е с дата 25.01.2022г., т.е. е за
нововъзникнали обстоятелства, същата е приета като доказателство в
хипотезата на чл.266, ал.2, т.2 ГПК.
За произнасянето си по основателността на въззивната жалба окръжният
съд взе предвид следното:
Обжалваното решение е постановено във втората фаза по извършване на
делбата, допусната с влязло в сила Решение №55/21.03.2017г. между М. Х. Й.,
Д. Й. Й., Ц. П. С., М. П. С., А. Т. Б., Т. А. Б. и М. А. С. по отношение на
земеделски имоти. С него в дял на въззивника Д.Й. са поставени два
поземлени имота в землището на с.Кунино, като същият е осъден да заплати
на въззиваемия М.Й. сумата 3 000лв. по предявена от него претенция по
сметки, ведно със законната лихва, считано от 12.07.2018г. до окончателното
й изплащане.
Пред районния съд е представено споразумение със заверка на
подписите, извършена от кмета на с.Кунино на 21.09.2018г. Споразумението е
подписано за уреждане на отношенията между съделителите по делото Д. Й.
Й. и М. Х. Й. и в него е прието, че същите прекратяват правния спор, като се
споразумяват М.Й. да получава вместо Д.Й. частта от арендното плащане по
Договор за аренда №58, том І, вписан в Служба по вписванията при РС-
Мездра под №263/11.03.2015г., съответстваща на притежаваните от първия
съделител идеални части от общите им наследствени имоти, описани в този
договор, за времето от сключване на споразумението до 30.09.2025г.
Страните са декларирали, че след влизане в сила на споразумението ще
считат, че са уредили всичките си взаимоотношения и нямат други
претенции. В съдебното заседание на 09.10.2018г., в което споразумението е
представено, съделителят М.Й. е заявил, че е подписал споразумението, но не
знае какъв е предметът му и какви суми ще получи, поради което не е
съгласен с него и "оттегля" подписа си.
3
С въззивната жалба е представена служебна бележка изх.
№006/25.01.2022г., издадена от "Стил Трейд"ООД за това, че М. Х. Й. е
получавал по банков път рента от земеделска земя, находяща се в землището
на с.Кунино, по договор за аренда, подписан от Д. Й. Й., на общо пет вноски в
периода от 05.12.2017г. до 27.11.2021г., като е посочена общо получена сума
в размер на 3 337.56лв.
Като взе предвид твърденията и възраженията на страните, и след
самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд
приема, че в обжалваната част първоинстанционното решение е правилно.
Спорът се концентрира около въпроса за уреждане на отношенията
между двама от съделителите – М.Й. и Д.Й. по предявена от първия
претенция по сметки, основана на получаван от втория доход от идеалната
част от всички имоти, допуснати до делба. На тази претенция съделителят Й.
противопоставя единствено твърдение за уреждане на отношенията между
него и съделителя Й. с постигнатото между тях споразумение.
Като взе предвид съгласието на двамата съделители, обективирано в
споразумението от 21.09.2018г., окръжният съд намира, че не е доказана обща
воля на договарящите за окончателно уреждане на отношенията им по
сметките в делбеното производство, предмет на предявената от Й. претенция.
Споразумението не съдържа достатъчно конкретни и ясни клаузи, за да бъде
обоснован извод, че съгласието на Й. да получава вместо Й. част от арендното
плащане по сключен от последния договор за аренда може да бъде тълкувано
като такова за получаване на престация, която да удовлетворява претенцията
му по сметки в делбеното производство. Нещо повече, въззваемият Й. е
заявил изрично пред районния съд, че подписаното споразумение е с неясен
предмет и е направил допустимо оттегляне на даденото съгласие.
Горният извод на въззивния съд не се разколебава и от представената
пред тази инстанция служебна бележка, издадена от "Стил Трейд"ООД за
получавани от въззиваемия суми по договор за аренда, сключен от
въззивника, тъй като от документа не става ясно за какви и кои конкретно
земеделски имоти е сключеният договор за аренда, при което не може да се
направи извод, че с тези суми се удовлетворява вземането на Й. по сметките в
делбеното производство.
По тези съображения окръжният съд счита, че в обжалваната част
4
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото в полза на въззиваемия следва да бъдат
присъдени направените пред тази инстанция разноски в размер на 600лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260003/10.01.2022г., постановено от Районен
съд-Мездра по гр.д.№633/2016г., в частта, с която Д. Й. Й., ЕГН ********** е
осъден да заплати на М. Х. Й., ЕГН ********** сумата 3 000лв., ведно със
законната лихва, считано от 12.07.2018г. до окончателното й изплащане.
В останалата част като необжалвано решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Д. Й. Й., ЕГН ********** да заплати на М. Х. Й., ЕГН
********** направените пред въззивната инстанция разноски в размер на
600лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5