Р Е Ш Е Н И
Е
№………./07.11.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на осми октомври
през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ:
Златина Кавърджикова
Иванка
Дрингова
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело № 1589 по описа
за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 56634/01.08.2019г. на „Енерго - Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г, чрез пълномощника адв. Н.Б.,
срещу решение № 3197 от 11.07.2019г., постановено по гр.дело № 88/2019г. на
Варненския районен съд, ХІV-ти състав, с което е прието за установено, че
„Енерго-про продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
град Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ 258 дължи на „Морски
дюнер“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Здравец,
общ.Аврен, ул. „Свети Арх.Михаил“ № 18 сумата 834,92 лева, представляваща
недължимо платена от Д.Т.С., ЕГН ********** на 16.11.2018г. без основание цена
на ел.енергия по корекция на сметка за обект с абонатен №********** и клиентски
№********** с адрес на потребление гр.Варна, ул.“Генерал Колев“№83, вх.Д,
ет.3,ап.110 за периода 08.08.2017г. – 05.11.2017г, за което е издадена фактура
№**********/12.11.2018г., като вземането е прехвърлено в полза на заявителя с
договор за цесия от 21.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 23.11.2018г. до окончателното изплащане на
сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №
8913/26.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 17877/18 г. на РС Варна, на осн.чл.422,
вр.чл.55, ал.1, предл.1, вр.чл.99, ал.3 ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за неправилност и необоснованост на
решението в обжалваната му част, като постановено в разрез с доказателствения
материал. Излагат се доводи за спазена нормативно установена корекционна
процедура и за наличие на законно основание за дължимост и плащане на
процесната сума. Отправеното искане е да се отмени решението в обжалваната част
и да се постанови друго, с което да се уважи изцяло предявения установителен
иск. Претендира присъждане на направените съдебно – деловодни разноски пред
двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по
жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за изцяло правилно и законосъобразно. Моли
за потвърждаване на решението и присъждане на сторените във въззивното
производство разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание
чл.422 от ГПК от „Морски дюнер“ ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби“ АД за
установяване вземането на кредитора по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №
1039/13.02.2018г., издадена по ч.гр.д.№ 17877/18 г. на РС Варна за следните
суми: 834.92 лева, представляваща недължимо платена от Д.Т.С., ЕГН: **********
на 16.11.2018г. без основание стойност за коригирана потребена ел.енергия за
обект с абонатен №********** и клиентски №********** с адрес на потребление
гр.Варна, ул.“Генерал Колев“№83, вх.Д, ет.3,ап.110 за периода 08.08.2017г. –
05.11.2017г, за което е издадена фактура №**********/12.11.2018г., като
вземането е прехвърлено в полза на заявителя с договор за цесия от
21.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 23.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че има вземане от ответника, произтичащо от недължимо
платена от абоната Д.Т.С., ЕГН: ********** на 16.11.2018г. без основание
стойност за коригирана потребена ел.енергия за обект с абонатен №********** и
клиентски №********** с адрес на потребление гр.Варна, ул.“Генерал Колев“№83,
вх.Д, ет.3,ап.110 за периода 08.08.2017г. – 05.11.2017г., за което е издадена
фактура № **********/12.11.2018г. и същото вземане е прехвърлено в полза на
заявителя с договор за цесия от 21.11.2018г., за което ответното дружество е
уведомено на 22.11.2018г.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата
молба, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск.
С обжалваното решение предявеният положителен установителен иск е уважен.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск
е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приложеното
ч.гр.д. № 17877/2018г. по описа на
ВРС, ХХV-ти състав е видно издаването на заповед за изпълнение № 8913/26.11.2018г. в полза
на „Морски дюнер” ЕООД срещу
„Енерго - Про Продажби” АД за сумата
от 834,92 лева, представляваща недължимо платена от Д.Т.С., ЕГН ********** на
16.11.2018г. без основание цена на ел.енергия по корекция на сметка за обект с
абонатен №********** и клиентски №********** с адрес на потребление гр.Варна,
ул.“Генерал Колев“№83, вх.Д, ет.3,ап.110 за периода 08.08.2017г. –
05.11.2017г., за което е издадена фактура №**********/12.11.2018г., като
вземането е прехвърлено в полза на заявителя с договор за цесия от
21.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 23.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата. В
срока по чл.414 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта, което е
обусловило правния интерес на кредитора за предявяване на специалния
установителен иск по чл.415 от ГПК.
От протокол за техническа проверка №
1103718 от 05.11.2017г. се установява, че при извършена проверка на електромер,
обслужващ обекта на абонат Д.С. на адрес *** е констатирано от служители на
„Енерго-Про Мрежи“ АД, че е налице грешка при отчитане на преминаващата през
СТИ ел.енергия. Същото е
демонтирано за експертиза в БИМ.
От КП № 2023/06.11.2018г. на БИМ,
Регионален отдел Варна се установява, че е манипулирана ел.верига на СТИ - има
вмешателство в корпуса на същия чрез добавяне на чуждо тяло дистанционно устройство
за въздействие, вследствие на което електромерът е извън класа си на точност,
не отговаря на техническите изисквания и на метрологичните характеристики. Въз
основа на същия протокол е изготвена справка от 06.11.2018г. за корекция на ел.
енергия на осн. чл. 48, ал.1, т.Б от ПИКЕЕ за периода от 08.08.2017г. до
05.11.2017г. или общо за 90 дни.
Представено е дебитно известие до
абоната, изготвено към фактури на стойност 834.92 лева. Посочено е основание за
издаването на дебитното известие, а именно КП № 1103718/11.11.2018 г.
Ищцовото търговско дружество е
представило договор за прехвърляне на вземанията от 21.11.2018г., по силата на
който абонатът Д.С. е прехвърлил на „Морски дюнер“ ЕООД вземането си от
ответника „Енерго-Про Продажби” АД в размер на 834,92 лева, представляваща
заплатена на 16.11.2018г. без основание стойност на начислено количество
ел.енергия за периода 08.8.2017г. – 5.11.2017г. относно издадена ф-ра №
**********/12.11.2018г, начислена от длъжника при липса на основание, за обект
с абонатен № ********** и кл.№ **********, с адрес на потребление гр. Варна,
бул.Генерал Колев № 83, вх.Д, ет.3, ап.110 и титуляр на партидата Д.Т.С., на
осн.чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. С уведомление от Д. Стойчев ответното дружество
е уведомено за договора за цесия от 21.11.2018г.
От заключението на проведената СТЕ,
се установява, че на абоната е начислено служебно количество ел.енергия за
процесния период от 90 дни, което по действащи цени на електроенергията,
утвърдени от ДКЕВР – 0,18603 лева за 1 квтч - средно за периода се получава
обща сума за плащане в размер на 834.92 лева, с начислен ДДС. Становището на
експерта е, че служебно начисленото количество ел.енергия може да бъде
доставено служебно на абоната с оглед комутационните проводници в таблото и
тази на процесния електромер с ток 85 А и е възможно реално да бъде потребено
от него.
Свидетелят Николов заявява, че е
участвал на проверката, електромерите се намират в мазите на жилищната сграда.
Тъй като абонатът не бил намерен, се подписали двама свидетели, които се
запознали с констатациите в протокола и го подписали.
Страните не спорят, че процесната сума в размер на 834,92 лева е
платена от абоната - цедент на ответника.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
За
уважаването на предявения положителен установителен иск е необходимо ищецът да
докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът - възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е
фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
В конкретния
случай ищецът, сега въззиваем, следва да докаже наличието
на имуществено разместване между цедента по договора за цесия и ответника,
тоест фактическото предаване на материалното благо и получаването му от другата
страна; твърденията си за наличие на валиден договор за цесия, имащ за
предмет съществуващо вземане от ответника в размер на исковата сума, в това
число надлежното упълномощаване на сключилото договора за цесия лице от името
на цедента; факта и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор
за извършеното прехвърляне на вземането и надлежното упълномощаване на
изпратилото поканата лице от цедента.
От своя страна ответникът, сега въззивник, следва да установи основанието и размера на вземането си и по –
конкретно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно е коригирал
сметката на абоната и е начислил процесната сума.
Безспорно между страните е, че ищецът е потребител на ел. енергия по
смисъла на ОУ и че страните са обвързани от валидно облигационно
правоотношение, основано на договор за продажба на ел. енергия. От събраните
доказателства по делото се установява, че СТИ отговаря на изискванията за
точност при измерване на ел. енергия, а фактурираните количества ел. енергия са
остойностени правилно.
Съобразно разпоредбата на чл. 48, ал.1 ПИКЕЕ, при липса на средство за
търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се
установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка
извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни.
Разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 1 Б ПИКЕЕ сочи, че за небитови
клиенти при липса на точен измерител количеството електрическа енергия се
изчислява като една трета от пропускателната способност на средството за
търговско измерване, а при липса на средство за търговско измерване – по една
втора от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели,
проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при
ежедневно 10 - часово натоварване. В заключението си по допуснатата съдебно –
техническа вещото лице посочва, че определената с корекцията крайна цена на
допълнително начислено количество ел. енергия е съобразено с посочената
методология на чл. 48, ал.1, т.2 „б”, съобразно изготвеното заключение.
От друга страна следва да се съобрази обстоятелството, че разпоредбите
на чл. 1-47 и чл.52–56 от ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното измерване, както и последиците
при констатирано такова, са отменени с решение № 1500 от 06.02.2017г. на
ВАС по адм. д. № 2385/2016г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). На основание чл.
195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародването на съдебното решение. Следователно посочените
разпоредби от ПИКЕЕ, в частност нормата на чл. 47, са неприложими към съдебно
предявения спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е
извършена на 05.11.2017г.
Същевременно в действащите ОУ липсват норми, регламентиращи процедурата
по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране. Това обуславя и
извода на съда, че към датата на проверката и предвид отмяната на чл.41 - 47 от
ПИКЕЕ липсват правила и ред за извършване на проверки за метрологична,
функционална и техническа изправност на СТИ, въз основа на които да бъдат
приложени корекционните процедури по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ
/чл.48-чл.51/.
Предвид изложеното настоящият
съдебен състав намира предявения иск за доказан, поради което следва да бъде
уважен изцяло.
Поради съвпадане на правните изводи
на двете съдебни инстанции, съдът приема, че обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на спора и
отправеното искане въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна
направените разноски пред въззивната инстанция, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение на размер на 300 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното, съставът
на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3197 от 11.07.2019г.,
постановено по гр.дело № 88/2019г. на Варненския районен съд, ХІV-ти състав, с
което е прието за установено, че „Енерго-про продажби“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав
Варненчик“ 258 дължи на „Морски дюнер“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с.Здравец, общ.Аврен, ул. „Свети Арх.Михаил“ № 18 сумата
834,92 лева, представляваща недължимо платена от Д.Т.С., ЕГН ********** на
16.11.2018г. без основание цена на ел.енергия по корекция на сметка за обект с
абонатен №********** и клиентски №********** с адрес на потребление гр.Варна,
ул.“Генерал Колев“№83, вх.Д, ет.3,ап.110 за периода 08.08.2017г. – 05.11.2017г,
за което е издадена фактура №**********/12.11.2018г., като вземането е
прехвърлено в полза на заявителя с договор за цесия от 21.11.2018г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
23.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 8913/26.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 17877/18
г. на РС Варна, на осн.чл.422, вр.чл.55, ал.1, предл.1, вр.чл.99, ал.3 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Енерго
- Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик”, № 258, Варна Таурс – Г да заплати
на „Морски дюнер“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
с.Здравец, общ.Аврен, ул. „Свети Арх.Михаил“ № 18 сумата от 300 лв. /триста
лева/, представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: