№ 17501
гр. София, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110156878 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК
Производството е образувано по подадена искова молба от Е. Д. М.
против Народното събрание на Република БЪЛГАРИЯ и МИНИСТЕРСТВО
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с която се иска ответниците да бъдат осъдени,
всеки един от тях, да заплатят на ищеца сумата от 24 000 лева,
представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
вследствие на изказване на Ц*, като депутат в периода от 15.09.2009 г.-
23.10.2018 г.
Ищецът Е. М. (освободен от внасяне на такси и разноски на основание
чл. 83, ал. 2 от ГПК и с предоставена правна помощ по чл. 95 от ГПК – л. 18 и
19 от делото) навежда в исковата молба и уточняващи я молби следните
обстоятелства за обосноваване на исковата претенция: нанесени му
неимуществени вреди поради засягане на презумпцията за невиновност от
противоправното поведение на Ц*, в качеството му на вицепремиер и
министър на вътрешните работи и представител на политическа партия ГЕРБ,
която е била с мнозинство в Народното събрание на Република България, и
депутат (така молби на л. 24 и 29 от делото), изразяващо се в организиране на
негативна медийна кампания срещу него; осъществяване на тази медийна
кампания чрез клеветнически и обидни твърдения в БНТ и вестник Дневник
по отношение на него, наричайки го „К*“ и обвинявайки го в предприемане от
него при влязла в сила осъдителна присъда от 2009 г. на действия по
1
„убиване“ и „грабеж“, които твърдения са и направени при липса на влязла в
сила осъдителна присъда; достояние на тези твърдения до широк кръг от хора
чрез различни медии през периода 15.09.2009 г.- 23.10.2018 г.
Претендира осъждане на всеки от двамата ответници на сумата от 24
000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди.
Ответниците в срока по чл. 131 от ГПК са подали отговор на исковата
молба:
Ответникът Народното СЪБРАНИЕ на Република БЪЛГАРИЯ възразява
за недопустимост на исковата претенция по отношение на него поради
невъзможност надлежната му легитимация да се изведе от очертания в
исковата молба спор, обоснован и с качеството на Ц*, което изключвало и при
прогласения принцип за разделение на властите и да осъществява
представителство на законодателния орган, който не е пасивно легитимиран и
по иск срещу държавата за обезщетение за вреди. Навежда при евентуалност и
възражения за неоснователност на претенцията поради липсата на
противоправно деяние, което да обосновава отговорност на Народното
събрание като законодателен орган, който дори и не е възложител на работа,
съответно отсъствие на всички останали елементи от фактическия състава на
отговорността, и погасяване на претендираното вземане поради изтекла
погасителна давност;
Ответникът МВР навежда възражения за неподсъдност на спора на
гражданския съд и за недопустимост на разглеждането на исковата претенция
по реда и при условията на ЗОДОВ, тъй като изявлението пред медия на
тогавашния зам.министър-председател и министър на вътрешните работи не е
направено при или повод изпълнение на възложената му работа като
административен орган и не представлява част от осъществяваната от него
административна дейност. Навежда и възражения за неоснователност на
исковата претенция поради липса на нарушение на претендирани права,
гарантирани и във вътрешното право на страната, и за завишаване на размера
на претендираните вреди.
В открито съдебно заседание (о.с.з.), проведено на 29.07.2024 г. (л.15-16
от гр. д. № 25417/2024 г. по описа на СРС), ищецът лично уточнява, че искът
е срещу Ц*, който в качеството си на представител на Народното събрание
изказал обидни думи. Ищецът лично казва и което е записано в протокола, че
поддържа уточнителната молба, че делото е заведено срещу Ц* в качеството
на народен представител на най-голямата политическа партия и нарушил
Правото на ЕС и неговите права. Твърди, че е предявил иска срещу него не в
лично качеството, а като представител на двете институции.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се представлява от
назначения служебен адвокат – адв. И. Ю. (л.8 от ч. к. гр. д. № 2373/2022 г. по
описа на ВКС). В първото по делото съдебно заседание ищецът се явява лично
и поддържа ИМ (гр. д. № 25417/2024 по описа на СРС).
2
Ответниците се представляват от представители. Поддържат ОИМ.
Претендират разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от
фактическа страна:
По допустимостта на иска и производството
Ищецът е освободен от държавни такси.
Неколкократно съдът и по гр. д. № 12699/2022 и по гр. д. № 16604/2018
г. и двете по описа на СГС и по гр. д. № 25417/2024 г., по описа на СРС съдът е
оставил без движение исковата молба, с указания за уточни за кой период иска
обезщетение, следствие на изказвания на Ц* и за кой период неговият
работодател по чл.49 ЗЗД следва да отговаря. Това е така, тъй като не може в
един и същ период, лицето Ц* да е бил член на Народното събрание или да е
бил политическа фигура като министър, зам. министър – председател по ЗА в
МВР. Следователно не може да се ангажира отговорността едновременно за
един и същ период от едно и също лице срещу двама негови работодатели.
При това положение съдът приема, че в указанията срок ищецът не отстранил
нередовности в срок, поради което исковата молба, следва да бъде върната, на
основание чл.129, ал.3 ГПК.
Второ, претендират се вреди от изказвания на лицето Ц*, в качеството
му на депутат. Същия има функционален имунитет. При това положение не е
деликтоспособност. Искът срещу работодателите на това лице е недопустимо,
тъй като същото се ползва с имунитет и същите не са легитимирани нито по
материално, нито по процесуално право да отговорят по предявените искове.
В този смисъл са: Определение № 146 от 7.07.2016 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 2471/2016 г., II г. о., ГК, докладчик съдията К*, Определение № 23 от
15.01.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5947/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
К*, Определение № 60354 от 4.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1126/2020 г., IV
г. о., ГК, докладчик председателят А*, Определение № 336 от 6.07.2017 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 2550/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Б* и
други.
Редът е по ЗОДОВ, но с оглед определението на ВАС, искът е по ЗЗД.
Ищецът не отстранява в срок нередовности. Исковата молба е оставена
без движение с разпореждане № 1968/26.01.2023 г. по гр. д. № 12699/2022 г. по
описа на СГС. Указанията са връчени лично на служебен адвокат И. Ю. (л.23
от делото). В указания срок уточнява, че исковата претенция е заради
изказвания на ответника като народен представител. Уточнява, че предявява
иска срещу МС и МВР за тези изказвания. Следователно ищецът не уточнява,
т.е. не отстранява в срок нередовности за това какъв е правният интерес да
води делото срещу двамата ответниците. Липсват посочване на факти и
обстоятелства, които да установят правен интерес за иска срещу МС и МВР.
Ето защо съдът приема, че и на това основание ищецът не е отстранил в срок
3
нередовности.
С оглед изложеното, съдът е приел, че исковете не са допустими и не са
отстрани в срок нередовности. Производството следва да се прекрати, на
основание чл.129, ал.3 и чл.130 ГПК.
С определение № 91/03.01.2025 г. по гр. д. № 56878/2024 г. по описа на
СРС съдът е прекратил производството. Определението е отменено, съгласно
Определение № 6997/08.04.2025 г. по в. ч. гр. д. № 2032/2025 г. по описа на
СГС, като въззивният съд е приел, че указанията на съдът за отстраняване на
нередовности не са връчени на служебния адвокат на ищеца. Настоящият
съдебен състав не е съгласен с това, тъй като указанията по чл.129, ал.2 ГПК
са връчени на процесуалния представител на ищеца (л.23 от гр. д. №
12699/2022 г. по описа на СГС), а на ищеца е дадена възможност в о.с.з. да
уточни претенцията си на чисто български език (л.15-16 от гр. д. №
25417/2024 г. по описа на СРС). Освен това още неколкократно ищецът прави
опити да отстрани нередовности, но не ги отстранява (л.87,101 от гр. д. №
12699/2022 г. по описа на СГС). Нито в о.с.з., нито в много уточняващи
молби, ищецът не извежда правен интерес от делото срещу двамата
ответници. Ищецът уточни, че исковете не са в лично качество, а като
представител на Народното събрание. При това положение указанията, дадени
в Определение № 6997/08.04.2025 г. по в. ч. гр. д. № 2032/2025 г. по описа на
СГС са изпълнени, защото вече са се осъществили.
С определение № 18139/22.04.2025 г. по гр.- д. 56878/2024 г. по описа на
СРС, съдът е прекратил производството, поради недопустимост и
неотстраняване на нередовности на ИМ. Определението е отменено, съгласно
Определение № 15476/15.07.2025 Г., тъй като РС е следвало за пореден път да
дава указания па чл.129 ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че не следва
да се дават повече от един път указания по чл.129 ГПК, тъй като ще наруши
принципа за безпристрастност.
Съгласно ТР № 6/15.01.2019 г.- по тълк. д. № 6/2017 г. на ВКС,
ОСГТК на ВКС, производството по реда на Глава XXI ГПК е при пълен
въззив, а не ограничен, поради което въззивният съд разглежда всички
предпоставки за надлежното съществуване и упражняване право на иск.
Преминатият контрол по реда на Глава XXI ГПК означава, че производството
е допустимо, поради осъществената проверка, при която въззивният съд няма
задължение да прави правилността само на основанията, въведени в частната
жалба и в мотивите на съдебния акт, но изцяло да провери допустимостта на
производство, без за това да са въведени твърдения.
При това положение след като въззивният съд СГС приема, че
определението по чл.130 ГПК е неправилно и постановява връщане на делото
за разглеждане по същество, следва, че делото е искът е редовен и допустим.
Съгласно чл.278, ал.3 ГПК първоинстанционният съд е задължен да
изпълни указанията на съда и да разгледа иска по същество.
Ето защо съдът следва да се произнесе по същество на спора.
4
По основателността на иска
Производството е образувано по подадена от Е. Д. М. против Народното
събрание на Република БЪЛГАРИЯ и МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ искова молба, с която е предявен иск с правна квалификация чл.49
ЗЗД
Предявени са искове с с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД.
Претендира осъждане на всеки от двамата ответници на сумата от 24
000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди.
С определението по чл.140 ГПК е признато за безспорно и ненуждаещо
от доказване между страните, че към 15.12.2009 г. третото лице Ц* е заемал и
изпълнявал функции на длъжностите зам.министър-председател и министър
на вътрешните работи, като останалите обстоятелства не са безспорни и се
нуждаят от доказване
Претендираното право произтича от следните обстоятелства: в
изпълнение на възложена от ответниците работа трето лице, в резултат на
противоправно деяние, да е причинило неимуществени вреди на ищеца,
изразяващи се в причинен му психически тормоз. Обстоятелството дали
соченият като обиден израз „К*“ обективно има унизителен характер с оглед
приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, за
зачитане на честта и достойнството на всекиго, съответно дали изложеното за
осъждане на ищеца с влязла в сила присъда и предприето от него в
изявлението е опозоряващо за личността, касае спора по същество, по който
съдът следва да вземе отношение с решението по делото. Следователно в
тежест на ищеца е да докаже наличието на следните материалноправни
предпоставки в съотношение на кумулативност: ответниците – НС и МВР, да
са възложили на зам.министър-председателя и министър на вътрешните
работи Ц* извършване на дейност, част от съдържанието на която да е
представяне пред медиите на резултати от разследването, при което същият да
е нарекъл ищеца „К*“ и да го посочил като предприел при влязла в сила
осъдителна присъда от 2009 г. на действия по „убиване“ и „грабеж“;
изявлението, за което се твърди да е унизително и опозоряващо
(клеветническо) за достойнството, честта и доброто му име на ищеца; да е
станало в присъствието на ищеца, като под „присъствие“ следва да се разбира
по начин, предполагащ той да е във фактическа възможност да възприеме
обидните твърдения, и съответно пред широк кръг от хора относно
опозоряващите за него обстоятелства с приписването му на предприети от
него „престъпни деяния“ и при наличие на „влязла в сила присъда“; да е
възприел тези твърдения; претърпяване на вреди – психически страдания от
направените обидни и клеветнически твърдения, засягащи и приложимата за
него презумпция за невиновност, и всички обстоятелства, които имат значение
за определяне на размера на обезщетението по справедливост.
В тежест на ответниците да докажат, че част от изложеното от третото
5
лице, съдържащите се в тях твърдения за факти, обосноваващи исковата
претенция за обезвреда, са верни, както и да обори презумпцията на
виновност, за което същите не сочат доказателства.
Отговорността на възложителя има обезпечително-гаранционна
функция. Тя не произтича от вината на възложилия работата и затова няма
място за презумптивна виновност и за нейното опровергаване. Лицето, което е
възложило работата, може да се освободи от отговорност, ако докаже, че
прекият причинител на вредата не е осъществил деликтен състав с
поведението си, тъй като не е действал виновно или вредата не е настъпила от
дейност, осъществявана при или по повод на възложената работа.
Претендират се вреди от изказвания на лицето Ц*, в качеството му на
депутат. Същия има функционален имунитет. При това положение не е
деликтоспособност. Искът срещу работодателите на това лице е недопустимо,
тъй като същото се ползва с имунитет и същите не са легитимирани нито по
материално, нито по процесуално право да отговорят по предявените искове.
В този смисъл са: Определение № 146 от 7.07.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2471/2016 г., II г. о., ГК, докладчик съдията К*, Определение № 23 от
15.01.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5947/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
К*, Определение № 60354 от 4.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1126/2020 г., IV
г. о., ГК, докладчик председателят А*, Определение № 336 от 6.07.2017 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 2550/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Б* и
други.
Въпреки разпределената доказателствена тежест, ищецът не успя да
докаже деликт, нито вреда. По делото не се установи причинно-следствената
връзка между недоказания деликт (противоправно поведение на ответниците
– техните служители, работници) и недоказаната вреда.
По делото липсват доказателства за размера на вредите.
С оглед изложеното, съдът приема, че исковете са неоснователни и
недоказани по размер и следва да се отхвърлят изцяло.
По разноските
С оглед изхода на делото, ответниците имат право на разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Двамата ответници претендират разноски по чл.78, ал. ГПК. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, съдът приема, че следва да се
определят разноски в минимален размер по НЗПП, който към 30.09.2025 г. е в
размер на 100.00 лева.
Ето защо ищецът следва да бъде осъден да заплати на всеки един от
ответниците сумата от 100 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователни и недоказани, предявените
от Е. Д. М., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Д* срещу НАРОДНОТО
СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, пл. „Народно
събрание“ №2, ЕИК по Булстат / И МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ, гр. София, ул. „Шесто септември“ № 29, ЕИК по Булстат *,
субективно съединени искове с правна квалификация чл.49 ЗЗД, с който
се иска ответниците да бъдат осъдени, всеки един от тях, да заплатят на
ищеца сумата от 24 000 лева (двадесет и четири хиляди лева),
представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
вследствие на изказване на Ц*, като депутат в периода от 15.09.2009 г.-
23.10.2018 г.
ОСЪЖДА Е. Д. М., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Д* да заплати на
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, пл.
„Народно събрание“ №2, ЕИК по Булстат / сумата от 200.00 лева (двеста
лева), представляващи разноски по гр. д. № 56878/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Е. Д. М., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Д* да заплати на
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, гр. София, ул. „Шесто
септември“ № 29, ЕИК по Булстат * сумата от 200.00 лева (двеста лева),
представляващи разноски по гр. д. № 56878/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните – на ищеца чрез
началник на Затвора в гр. София, на неговия служебен адвокат, на двама
ответници.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7