№ 16637
гр. С., 09.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110154417 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от адвокат Г. И. Ч., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „Т.У.“ № 1,
срещу Д. В. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., квартал „К.“, ул. „Полк. С.Б.“ № 84, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3800,00 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на нанесена й от ответника
обида, с изпратено съобщение от мобилен телефон на 17.06.2023 г., в 09.43.31 часа, със
следния текст: „Но разбирам, това е била Вашата цел да манипулирате, да лъжете и да
печелите пари с чуждото нещастие“, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 04.10.2023 г. до окончателното плащане.
Претендират се разноски.
С исковата молба са представени следните документи за приемането им като писмени
доказателства по делото: Постановление на младши прокурор при СРП от 19.07.2023 г. по
пр.пр. № 34453/2023 г.; Сигнал до 06 РПУ, вх. № **********/19.06.2023 г., Становище,
Декларация, известие за изпращане на пратка, копия от текстови съобщения.
Направено е искане за допускане на един свидетел при режим на довеждане.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв.
С отговора са представени: копия от текстови съобщения, Покана за доброволно
изпълнение, Изпълнителен лист, Платежно нареждане за кредитен превод, декларация,
Решение № 9752/08.06.2023 г., постановено по гр.д. № 5936/2023 по описа на Софийски
районен съд, 40 състав, пълномощно.
Направено е искане за допускане до разпит на двама свидетели при режим на
довеждане.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК, са предявени насрещни искове за осъждане на Г. И. Ч.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „Т.У.“ № 1, да заплати на Д. В. С., ЕГН: **********, с
адрес: гр. С., квартал „К.“, ул. „Полк. С.Б.“ № 84, следните суми: сумата от 2500,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени негативни изживявания, вследствие направени от адв. Ч. твърдения в исковата
молба, че Д. С. се е държала арогантно и че е дълбоко комплексиран човек, както и сумата
от 484 лева, представялваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие
бездействието на адв. Ч. да уведоми Д. С. по какъв начин да погаси задължението за
разноски по гр.д. № гр.д. № 5936/2023 по описа на Софийски районен съд, 40 състав.
Претендират се разноски.
1
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на насрещната искова молба, както и на предявените
искове, и другите искания и възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с
определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното: Следва
да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба и отговора
документи. За изясняване на делото от фактическа страна на ищеца следва да бъде допуснат
до разпит поискания свидетел. На ответника следва да бъде допуснат до разпит 1 свидетел
при режим на довеждане, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК, следва да бъде оставено без
уважение искането на ответника за допускане на втори свидетел за същите обстоятелства.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийски районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.05.2025г. от
14.50 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО:
Предявен е иск от адвокат Г. И. Ч., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „Т.У.“ № 1,
срещу Д. В. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., квартал „К.“, ул. „Полк. С.Б.“ № 84, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3800,00 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на нанесена й от ответника
обида, с изпратено съобщение от мобилен телефон на 17.06.2023 г., в 09.43.31 часа, със
следния текст: „Но разбирам, това е била Вашата цел да манипулирате, да лъжете и да
печелите пари с чуждото нещастие“, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 04.10.2023 г. до окончателното плащане.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ответницата Д. С. е била лице за контакт на своя баща
- В. С., от чието име, в качеството му на ищец, адвокат Ч. е завела гр. д. № 5936/2023 година,
40 състав на СРС. На 08.06.2023 г., съдът се произнесъл с решение, което било публикувано
в интернет страницата на съда. След като ищцата прочела и се запознала със съдържанието
му, установила, че предявеният иск е оставен без уважение, а решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок пред СГС. Ищцата съобщила с текстово съобщение по
мобилен телефон новината на Д. С., като след научаване на резултата от заведеното дело, в
продължение на седмица от страна на Д. С. последвали над 15 текстови съобщения и над 20
позвънявания по телефона на адвокат Ч.. На 15.06.2023 г. адв.Ч. изпратила по куриерска
фирма „Спиди“ всички налични у нея копия от документи, ведно с решението и
съобщението, които получила от съда, както и свое писмено становище по казуса, с което
обяснила , че след като пълномощията й са за една съдебна инстанция, те са изтекли и
отношенията адвокат - клиент са приключени. За изпратеното писмо по куриер информирала
с тестово съобщение Д. С., но независимо от това, позвъняванията по телефон и писането на
съобщения от страна на Д. С. до ищцата, станали още по-настоятелни и агресивни. Ищцата
поддържа, че в изпратените до нея съобщения се четат обидни изводи и квалификации,
отправени със злобен и заядлив тон, както и изявления - предупреждения, в които се заявява
в прав текст, че ответницата щяла да идва всеки ден до кантората, докато се осъществи
възможност за разговор на живо. След тази умишлена психологическа атака, ищцата се
обърнала за съдействие към органите на реда в страната, като с цел да не бъде провокирано
още по - агресивно поведение от страна на ответницата, ищцата напълно съзнателно не
отговаряла на обажданията и не връщала съобщения. В постановлението по образуваната по
сигнал на ищцата пр. пр. № 34435/2023 година на СРП с дата 20.07.2023, се установило, че
2
мотивът на Д. С. за случилото се е, че „ищцата била загубила делото“. Твърди, че на
17.06.2023 г. ответницата изпратила до ищцата следното съобщение: „Но разбирам, това е
била Вашата цел да манипулирате, да лъжете и да печелите пари с чуждото нещастие.", с
което ответницата й нанесла тежка обида, засягаща личните качества, честта и
достойнството й, както като физическото лице, така и в качеството й на адвокат. Ищцата
излага твърдения, че вследствие на отправените от ответницата обидни и аругантни
съобщения, била дезорганизирана при изпълнение на преките си задължения, тъй като
телефонът звънял в продължение на седмица всеки ден, като имало дни през няколко
минути, което било неприятно, дразнещо и умишлено отклонявало вниманието й от
изпълнението на задачите за деня, действало й травмиращо. Отделно от това излага
съображения за нарушени стойности на кръвното налягане, което било много рисково. Това
състояние продължавало с часове и се отразява на координацията й, сърдечния пулс,
страдала от безсъние и бодърстване, което водело до неработоспособност. Поддържа, че
обезщетение в размер на 3800 лева е справедливо по своя размер, тъй като нарушението
засяга, както човешкото достойнство на ищцата, така и работата й като адвокат.
В срока по чл. 131 ГПК, ответника е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск. Твърди, че потърсила адв. Ч. във връзка с прекратяване на
съсобствеността върху лек автомобил. Посетила я в кантората, като заплатила 100 лева
хонорар за консултация, която продължила по-малко от един астрономически час. Твърди, че
адв. Ч. дори не пожелала да се запознае с документите, но заявила, че ще се заеме с нейния
случай, като пискала хонорар от 800 лева. На последващата им среща в кантората на адв. Ч.,
ответницата обстойно, надлежно и вярно разказала хронологията на придобиването на
съсобствения автомобил. След изготвяне на исковата молба, адв. Ч. прочела исковата молба,
в която имало неточнсти и за което Д. С. й обърнала внисмание да коригира пред съда. След
като последната се запознала с отговора на исковата молба на ответника, тя попитала кога
трябва да заплати хонорара от 1000 лева, който се претендира, като адв. Ч. й отговорила, че
ако загубят делото, то ще продължи в СГС и след евентуална загуба на втора инстанция,
тогава се заплащал адвокатския хонорар на ответника. Въз основа на това, Д. С. останала с
впечатлението, че адв. Ч. ще довърши делото и ще я представлява и пред СГС. Поддържа
още, че фактическата грешка, която била допуснала адвокатката в исковата молба, не била
отстранена и в съдебно заседание, а напротив същата била изложена като съображение и в
писмената защита. Излагата се съображения, че въз основа на тези неверни твърдения на
адв. Ч., са загубили делото, което било видно от мотивите на Решение № 9752 по гр. д №
5936/202Зг, по описа на СРС, 40-ти състав. Твърди, че противно на етичните правила на
адвокатите, адв. Ч. я информирала за решението на съда чрез изпращането на смс, като на
12.06.2023 г. в 13:56 ч. провела последния си разговор с адв. Ч.. Ответницата поддържа, че
адв. Ч. се държала доста враждебно по телефона, като на 13.06.2023 г. спряла да отговаря на
позвъняванията й, като единствено я информирала на 15.06.2023 г., чрез смс, че й изпраща
решението и останалите документи по куриер. Поддържа, че поради невъзможността за
комуникация с адв.Ч. и последяващите й действия по обжалването на решението на СРС, е
изгубила възможността да организира зашитата си по делото. Вследствие на това, срещу
баща й било образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Ренета Милчева с per. № 790 и
по делото били заплатени допълнителни разноски в размер на 484 лева. Твърди, че във
връзка с гореизложеното и липсата на комуникация, изпратила няколко смс-са и направила
известен брой позвънявания на мобилния телефон. Оспорва предявения иск, като поддържа,
че не е причинила душевни страдания и влошаване на здравословното състояние на ищцата.
Поддържа, че не е установена причинно-следствената връзка между поведението на
ответника и вредата, настъпила в резултат от него.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК, са предявени насрещни искове за осъждане на Г. И. Ч.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „Т.У.“ № 1, да заплати на Д. В. С., ЕГН: **********, с
адрес: гр. С., квартал „К.“, ул. „Полк. С.Б.“ № 84, следните суми: сумата от 2500,00 лева,
3
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени негативни изживявания, вследствие направени от адв. Ч. твърдения в исковата
молба, че Д. С. се е държала арогантно и че е дълбоко комплексиран човек, както и сумата
от 484 лева, представялваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие
бездействието на адв. Ч. да уведоми Д. С. по какъв начин да погаси задължението за
разноски по гр.д. № гр.д. № 5936/2023 по описа на Софийски районен съд, 40 състав.
Претендират се разноски.
В насрещната искова молба се твърди, че изнесените от адв. Ч. твърдения в исковата
молба, че „такава арогантна, нахална и груба демонстрация на поведение и отношение от
страна на Д. С. към мен издава дълбоко комплексиран човек, който не се справя добре с
управлението на личния си живот и смята, че като изсипе като порой собствените си
недостатъци над личността на друг човек, е героична постъпка, която я издига в собствените
й очи, че е осъществила нещо важно, по категоричен начин говори за липса на контрол на
физическо лице“, са категорично невярни, опозоряващи, накърняващи професионалния и
личения й имидж, публично унижаващи, уронващи престижа и репутацията й. Поддържа че
твърденията и внушенията на адв. Ч., всички направени пред надлежни властимащи органи
са й причинили множество негативни преживявания, като я подлагат на интензивен
психически и емоционален стрес, който продължава и до днес. В резултат на твърденията в
исковата молба, Д. С. изпаднала в дълбоко депресивно състояние, свързано със силно
негативни психически преживявания и била сериозно дискредитирана и злепоставена, което
повлияло на психическото й равновесие и самочувствието й в обществото. Твърди, че
силният стрес, на който била подложена се отразявал не само на психическото, но и на
физическото й състояние, водещо до хронично главоболие. Също така се чувствала
изключително неспокойна, трудно заспивала, губела апетита си и се чувствала несигурна,
поради факта, че се наложило да дава обяснение пред органите на досъдебно производство.
Поддържа, че жестоката атака на адвокат Ч. е довела до възникването на силно възмущение,
гняв, негодувание, чувство за несправедливост, омерзение. Твърди, че във връзка с
абсолютната незаинтересованост от страна на адв. Ч. и фактът, че същата не я е уведомила и
не й е обяснила по какъв начин и в какви срокове трябва да плати хонорара на ответната
страна, ищцата била осъдена на допълнителни разноски, обективирани в изпълнително дело
№ 1543/2023 г. по описа на ЧСИ Ренета Милчева, което довело до финансови загуби за нея.
В срока по чл. 131 ГПК ответника по насрещния иск, е подала писмен отговор, с
който оспорва предявените искове. Излага съображения, че предявяването на иск срещу
даден ответник и излагането в исковата молба на конкретните обстоятелства, дали повод за
завеждането на иска не би могло да бъде основание за ангажиране на деликтната
отговорност на ищеца.
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
всеки от ищците претендира права от виновно и противоправно поведение на ответника.
2. ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените главен и насрещен иск е чл. 45
ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават: няма такива.
4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: няма такива.
5. РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва: всеки от ищците следва да докаже противоправно поведение на ответника,
настъпили вреди по вид и размер, както и причинната връзка между поведението на
ответника и причинените вреди.
Всеки от ответниците следва да обори законоустановената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД
презумпция за вина.
6. Факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива.
4
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че
съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и писмения отговора доказателства, а
именно: Постановление на младши прокурор при СРП от 19.07.2023 г. по пр.пр. №
34453/2023 г.; Сигнал до 06 РПУ, вх. № **********/19.06.2023 г., Становище, Декларация,
известие за изпращане на пратка, копия от текстови съобщения, копия от текстови
съобщения, Покана за доброволно изпълнение, Изпълнителен лист, Платежно нареждане за
кредитен превод, декларация, Решение № 9752/08.06.2023 г., постановено по гр.д. №
5936/2023 по описа на Софийски районен съд, 40 състав.
ДОПУСКА изслушването на един свидетел при режим на довеждане от страна на
ищеца за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба. УКАЗВА на ищеца
да осигури присъствие на свидетеля за първото съдебно заседание, като това е крайният
срок за събиране на това доказателство.
ДОПУСКА изслушването на един свидетел при режим на довеждане от страна на
ответника за установяване на обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба и в
насрещната искова молба. УКАЗВА на ответника да осигури присъствие на свидетеля за
първото съдебно заседание, като това е крайният срок за събиране на това доказателство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане до разпит на втори
свидетел, на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото съдебно заседание могат да
изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в горепосочения
срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи
на особени непредвидени обстоятелства.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОГОДБА и към МЕДИАЦИЯ.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, като на ответника
Д. С. се връчи и препис от отговора на насрещния иск.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5