РЕШЕНИЕ
№ 1270
гр. Варна, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Елица Н. Желязкова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501814 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. В. Д., с ЕГН **********, с адрес
гр. Варна, ж.к. „В.В.”, ***, В. Ч. М., с **********, с адрес гр. Варна, ж.к.
„В.В.” *** и А. Н. М., с ЕГН **********, представляван от своята майка и
законен представител М. В. Д., срещу Решение № 2498/02.07.2024г.,
постановено по гр. дело № 4356/2022г. по описа на ВРС, 26-ти състав, в
частта, с която В жалбата се излага, че решението е неправилно, немотивирано
и несъобразено със закона и съдебната практика. Излага се, че ВРС е бил
сезиран с иск по чл.135 ал.1 ЗЗД за обявяване на относителна
недействителност спрямо ищеца на поредица от разпоредителни сделки, както
следва- сделката от 04.02.2021г., с която М. Д. е продала на децата си А. и В.,
недвижимия имот, сделката от 01.12.2021г., с която последните двама са
продали на Й. Ш. недвижимия имот и сделката от 23.03.2022г., с която Ш. е
дарила на сина си В. П. същия имот. Първоинстанционният съд е прогласил
относителната недействителност само на първата сделка, а отхвърлил
исковете по чл.135 ал.1 ЗЗД по отношение на последващите продажба и
дарение. Твърди се, че е допуснато нарушение на материалния закон от ВРС,
тъй като независимо че приел неоснователност на иска за прогласяване на
1
относителна недействителност на последната възмездна сделка, не е
отхвърлил всички искове по отношение на цялата поредица от сделки. Твърди
се, че искът за прогласяване на относителна недействителност е следвало да
бъде отхвърлен по отношение на цялата поредица от сделки, тъй като се касае
за един иск, поради което и няма как част от сделките да са относително
недействителни, а останалата част-не. Цитира се съдебна практика, че се касае
за един иск за прогласяване на относителна недействителност по отношение
на цялата поредица от сделки, а не самостоятелни искове по отношение на
отделните договори. Твърди се, че е налице и процесуално нарушение, тъй
като съдът в доклада си е докладвал отделни искове по отношение на всяка
сделка, а не – един иск срещу поредицата от сделки. Моли да бъде
постановено решение, с което да бъде отменено решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част и искът по чл.135 ал.1 ЗЗД бъде
отхвърлен и по отношение на този договор. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК не е депозиран отговор от въззиваемия Ч.
А. М..
Въззиваемите Й. С. Ш. и В. И. П. също не са депозирали становище.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Ч. М., с
която същият е навел твърдения, че посредством поредица от три сделки
ответниците М. Д. В. М., А. М., Й. Ш. и В. П. са увредили интереса на ищеца
като кредитор, разпореждайки се с имота на длъжника М. Д.. Неколкократно
както в исковата молба, така и в уточнителните такива ищецът се е позовал на
тези факти. Включително е поискано от М. присъединяване на образуваното
след подаване на първоначалната искова молба на гр.д. №258/23г. по описа на
ВРС, образувано по иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД за прогласяване на
относително недействителна на последната увреждаща ищеца сделка.
Присъединяване е допуснато, доколкото са били налице основанията по чл.213
ГПК и съобразно постановките на т.3 от ТР №2/09.07.2019г. по т.д. №2/2017г.
на ОСГТК на ВКС. Твърденията на ищеца, изложени в исковата молба, както и
цитираната тълкувателна уредба дават основание да се приеме, че е предявен
иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД за прогласяване за относително
недействителна по отношение на ищеца М. на поредица от сделки, а именно:
сделката от 04.02.2021г., с която М. Д. е продала на децата си А. и В.,
недвижимия имот, сделката от 01.12.2021г., с която последните двама са
продали на Й. Ш. недвижимия имот и сделката от 23.03.2022г., с която Ш. е
дарила на сина си В. П. същия имот. Предявеният иск с правно основание
чл.135 ал.1 ГПК е един за прогласяване относителна недействителност за
поредицата от сделки, а не са предявени три обективно съединени иска с
правно основание чл. 135 ал.1 ЗЗД за прогласяване на относително
недействителна на всяка от цитираните сделки. И доколкото искът по чл.135
ал.1 ЗЗД е един, то и частично обжалване е недопустимо. Предвид на въззивно
обжалване пред настоящата инстанция е решението, касаещо относителната
недействителност на всички сделки от поредицата независимо че по
отношение на част от тях е постановен отхвърлителен диспозитив. Макар и
въззивниците да нямат интерес да обжалват, то висящността на решението в
тези части – по чл.135 ал.1 ЗЗД, се обуславя от недопустимостта за частично
2
обжалване само по част от иска. Затова и като въззивници в производството
следва да бъдат конституирани Й. С. Ш. и В. И. П., тъй като същите имат
качеството на задължителни и необходими другари по предявения иск с
правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД.
По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения
от страните:
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът и първата
ответница М. В. Д. са бивши съпрузи. След разтрогването на брака по силата
на влязло в сила Решение №2128/14.06.2010 г. по дело № 9226/2009 година, са
били и страни по съдебно производство за делба на придобито в условия на
СИО имущество. След приключилата между страните делба, по силата на
Решение от 20.08.2015 г. по дело № 18208/2010 г. на ВРС, потвърдено от ВОС
с влязло в сила Решение по гр.дело № 3343/2015 г., апартамент №89 в ж.к.
„В.В.“ бил възложен в дял и собственост на Ч. М., а апартамент № 20,
находящ се на четвърти етаж ***, кв. „В.В.“ гр. Варна, на М. В. Д.. Третият
имот - ателие 3 с площ от 22.40 кв.м. на ул. „Х.Т.“ №42, гр. Варна бил признат
за лична собственост на М. В. Д. и въз основа на това бил изключен от
делбата. Излага се, че на 29.09.2008 г., М. В. Д. била сключила договор за
банков заем с „Райфайзенбанк" АД в размер на 18 324, 41 евро. Сочи се, че
кредитополучател по този договор е единствено ответницата Д., като
кредитът бил усвоен изцяло от нея. Като обезпечение на взетия заем,
кредитополучателката М. В. Д. учредила договорна ипотека върху
съсобствения тогава между страните апартамент № 89, представляващ имот с
идентификатор № 10135.4502.195.9.8, находящ се в град Варна ж.к. „В.В.“
бл.306, вход 7, трети жилищен етаж. Тъй като жилището било съсобствено,
ответницата Д. поискала от ищеца М. да се съгласи да стане ипотекарен гарант
по договора за банков кредит. В този смисъл, ап.89 /възложен в дял след
делбата на М./ се явявал ипотекирана лична вещ на ищеца за чуждо парично
задължение, а именно на ответницата. Излага се още, че след делбата
ответницата М. Д. спряла да заплаща месечните вноски по кредита си, поради
което започнал да ги заплаща ищецът М.. За платените вместо
кредитополучателката М. Д. вноски, ищецът М. завел иск, който бил уважен с
Решение №357 на ВОС по дело № 1750/2018г., потвърдено с Решение №
123/10.12.2020 г., постановено по в.гр.д.№ 20203000500364 на Варненски
Апелативен съд, до сумата 18 449, 81 евро, ведно със законната лихва,
считано от 30.10.2018 г. до окончателното изплащане. На основание
издаденото по цитираното гражданско дело изпълнително основание,
взискателят Ч. М. образувал изпълнително дело № 20217190400672 на ЧСИ
С.Я., рег. № 719 в Регистъра на ЧСИ, като общо дължимата от длъжника М. В.
Д. по това дело сума за главница, законна лихва и разноски, възлизала на 58
000 лева. Сумата от 58 000 лв. била за вноските, платени от М. вместо Д. до
октомври 2018 година, а за периода след това ищецът завел нов иск,
3
производството по който било висящо към настоящият момент. За
обезпечение на иска по дело №1750/2018 г. на ВОС ищецът поискал и на
16.10.2018 г. Окръжен съд – гр. Варна наложил възбрана върху собственото на
М. Д. ателие № 3 с площ от 22.40 кв.м., намиращо се на улица „Х.Т.“ *** в гр.
Варна. Към този момент М. Д. притежавала единствен жилищен имот -
полученото в дял при делбата жилище №20, находящо се на четвърти етаж,
***, ж.к. „В.В.“ град Варна. Съобразявайки се с несеквестируемостта на
единствен жилищен имот, ищецът поискал налагане на възбрана единствено
върху ателието № 3. Сочи се, че след приключване на производството с
въззивно Решение №123/10.12.2020 г., постановено по в.гр.д. №
20203000500364 на Варненски Апелативен съд, ответницата М. Д. предприела
редица последователни действия, с които да увреди кредитора си Ч. М., да
намали имуществото си и да направи невъзможно изпълнението на съдебното
решение. Ишецът излага, че такава увреждаща сделка е именно продажбата на
апартамент №20, находящ се на четвърти етаж, *** ж.к. „В.В.“ град Варна,
който ищцата продала на малолетния си син А. Н. М. и на дъщеря си В. Ч. М..
За продажна цена била посочена в нотариалния акт за покупко-продажба
сумата от 18 314,60 лв., като било заявено, че продавачката - майка на двамата
купувачи, е получила парите по банковата си сметка от тях. Сочи се на
следващо място, че на 24.08.2021 година С.Д.С., съпруг на сестрата на М. Д.,
подал заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение, с основание
издаден Запис на Заповед от М. Д., с който последната се задължила към зет
си С.С., със сума в размер на 20 500 лева. Излага се, че ответницата Д., която
към този момент е длъжник на сумата от 58 000 лева, както и на още 5 252
евро за следващия процесен период на погасяване на кредита, се задължила
мнимо към зет си за дълга, срещу който не възразила, въз основа на което била
издадена Заповед 4388/24.08. 2021 г., 18 състав, на ВРС. С.С. образувал
изпълнително дело 20217180401091 при ЧСИ С.Д. №718 с район ВОС,
издадено е Удостоверение по чл.45б ГПК с искане, в случай на разпределени
суми за взискателя Ч. М. по изпълнително дело № 20217190400672 на ЧСИ
С.Я., то С. Д. да бъде присъединен взискател и се посочва, сумата от
разпределението да бъде преведена на ЧСИ С.Д.. Дългът, включен в
разпределението е 22 136,32 лева, който да се плати на С. Д. от публичната
продан на възбраненото ателие № 3. Същото лице - зет на длъжника М. Д.,
участвало в проведения на 22.02.2022 година публичен търг за продажба на
ателие № 3 и го печели, като предлага цена за закупуване от 53 157, 37 лева.
Обявен е за купувач и тъй като се явява и присъединен взискател за 22 136, 32
лева, ЧСИ Я. насрочва датата 14.03.2022 за извършване на разпределение на
сумата, за да си върне сам на себе си купувача С.ов почти 1/3 от продажната
цена, тъй като е и присъединен взискател. До разпределение не се стигнало
поради предприетите действия от М. Д. по обжалване действията на ЧСИ С.
Я. с твърденията, че ателие №3, обект на търга, е нейно единствено и
следователно несеквестируемо жилище. С договор за покупко-продажба,
обективиран в НА № 68 от 01.12.2021 година, след влизане в сила на
въззивното решение и след образуване на изпълнителното дело през
септември 2021 година, децата на М. Д. - А. Н. М. и В. Ч. М. - продали на Й. С.
4
Ш. апартамент №20 в ж.к. „В.В.“, ***, за сумата от 58 674 лева или 30 000
евро, като съгласно текста на акта, малолетния син на М. Д. продал своята част
срещу 735 евро. Твърди се, че всички извършени действия от М. Д., В. М. и Й.
Ш. са извършени единствено и само с цел увреждане на кредитора Ч. А. М. и
възпрепятстване на реализирането на правата му по постановеното
осъдително решение, както и по вече възникналия дълг от последващо
погасяване на вноските по банков кредит към „Райфайзен Банк“ АД, същият
със срок на погасяване 2025 година. Всички участници в сделките с вещно
прехвърлителен ефект, както и при извършените действия по намаляване
имуществото на Д. с поемане на дълг към нейния роднина С.Д.С., знаели за
наличието на дълг на Д. към трето лице и целели защита на интереса на Д. във
вреда на ищеца. В условията на евентуалност ищецът моли съдът да обяви
нищожността на първата прехвърлителна сделка, като изповядана в
нарушение на императивните норми на закона, както и при липса на съгласие,
липса на основание и като привидна. Моли се също така в условията на
евентуалност да бъде обявена за нищожна втората разпоредителна сделка като
привидна, при липса на съгласие и основание. Затова и предявява иск за бъде
прогласена за относително недействителна по отношение на ищеца сделката,
между М. Д. и А. М. и В. М.. Твърди се, че първата изповядана сделка със
страни продавач М.Д. и купувачи – малолетния А. Н. М. и В. Ч. М., е
нищожна по смисъла на чл.26 ЗЗД, като изповядана при нарушение на
императивна норма на закона - чл.38 ЗЗД, в която е посочено, че
представителят не може да договаря сам със себе си, а продавачът М. Д.
действа, като майка и законен представител на малолетния купувач А. М. и
изразява едновременно две насрещни и противоположно насочени воли - на
продавач и купувач по сделката. Отделно се излага, че сделката е нищожна на
осн. чл.26 ЗЗД и поради липса на съгласие и основание - нито продавачът,
нито купувачите са изразили действителна воля за продажба, както и била
сключена като симулативна – страните са искали настъпването на
последиците на продажбата. Навежда се твърдението, че целта е била
единствено осуетяване на продажбата на недвижимия имот - ателие 3, като се
превърне в несеквестируем имот с оглед мнимата продажбата на жилището -
ап.20, явяващ се единствен жилищен имот до този момент. Излага се, че
договорът не е сключен с цел придобиването му от купувачите, а да послужи
за транзитна сделка спрямо последващата такава, при която имотът да
придобие трето лице. Сочи се, че няма действително извършено плащане по
сделката. Навежда се твърдението, че цел на сделката е единствено увреждане
на ищеца и кредитор М., без воля за придобиване на собственост.
Тъй като първата сделка не пораждала транслативен ефект, то такъв
нямала и последващата, обективирана в договор за покупко-продажба с
нотариален акт № 27, том II, рег. № 1548, дело № 71/2021г. на нотариус М.П.,
рег. № 759 в регистъра на НК, вписан в Служба по вписванията - Варна под №
68, том CL, дело № 22541, вх. рег. № 37276 от 01.12.2021г., сключен между В.
Ч. М. и А. Н. М., представляван от неговата майка и законен представител М.
В. Д., от една страна, и Й. С. Ш., на процесния недвижим имот, представляващ
АПАРТАМЕНТ №20. Посочва се, че цената на имота по втората сделка е едва
5
30 000 евро, което е много под пазарната цена за края на 2021 година. Твърди
се, че купувачката Й. Ш. е знаела за наличието на възникналия дълг на
законния представител на продавача А. и е била наясно с неговата ликвидност
и изискуемост и образувано изпълнително дело.
Твърди се още, че с договор за дарение, обективиран в нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 73, том I, рег. № 1548, дело № 71/2022г. на
нотариус М.П. Й. С. Ш. е дарила на сина си В. И. П. процесния недвижим
имот. Това действие също било извършено с цел увреждане на кредитора Ч. А.
М. и възпрепятстване реализирането на правата му по постановеното
осъдително решение. Сочи се още, че сделката е нищожна поради липса на
съгласие и основание – страните не са изразили действителна воля за
дарствено разпореждане и не са искали настъпването на последиците от
дарението, нито от друга правна сделка.
Още в исковата молба се излага, а и се поддържа във всички уточняващи
молби от ищеца, че той като кредитор е увреден чрез поредица от сделки, а
целеният от длъжника краен увреждащ резултат се постигал с осъществяване
на последното действие, на последната сделка. Твърди, че при това положение
може да иска обявяването за недействителни на цялата поредица от действия
или сделки, които го увреждат в това му качество. Независимо от изложеното,
първоначално исковете са били предявени в следния ред:
на основание чл.135 ЗЗД за обявяване недействителността спрямо ищеца
на извършената покупко-продажба с нотариален акт НА 62 том VI дело
1209 вх.рег. 2440 от 04.02.2021 година по описа на Агенция Вписвания
Варна.
В евентуалност на основание чл.26 ал.1 предл.1 и 2 ЗЗД, вр.чл.38 ЗЗД,
чл.40 ЗЗД за обявите нищожността на същата сделка, като изповядана в
нарушение на императивни норми на закона, както и при липса на
съгласие и основание и привидност.
на основание чл.135 ЗЗД за обявяване недействителността спрямо ищеца
на извършената покупко-продажба с нотариален акт НА 68 том CL дело
22541 вх.рег. 37276 дв.вх.рег. 36867 от 01.12.2021 година.
В условията на евентуалност за прогласяване нищожността на основание
чл.26 ЗЗД, вр.чл.24 ЗЗД, вр. чл.42 ЗЗД и на втората продажба, извършена
с НА 68 том CL дело 22541 вх.рег. 37276 дв.вх.рег. 36867 от 01.12.2021
година, като привидна, при липса на съгласие и основание и привидност.
на основание чл.135 ЗЗД за обявяване недействителността спрямо ищеца
на извършеното дарение на недвижим имот с НА № 73, том I, рег. №
1548, дело № 71/2022г. на нотариус М.П., с рег. № 759 в рег. на НК,
вписан в Служба по вписванията - Варна под № 132, том 23, дело № 5183,
вх. рег. № 9160 от 29.03.2022г., сключен между Й. С. Ш. и В. И. П.;
в условията на евентуалност за обявяване за нищожен на договора за
дарение поради липса на съгласие, в евнтуалност липса на основание.
С уточнителна молба от 10.05.2022г. е посочено във връзка с оставяне на
производството без движение, че правният интерес на ищеца определя
главният иск да е този по чл.135 ал.1 ЗЗД, а предявени в условията на
6
евентуалност исковете по чл.26 ал.1 и 2 от ЗЗД.
Независимо от изложеното, извършеният на 05.01.2023г. доклад на
първоинстанционния съд сочи като предявени главни искове тези за
нищожност на сделките, а за прогласяване на относителната им
недействителност – като евентуално предявени.
С молба от 16.01.2023г. ищецът изрично е посочил, че тъй като той като
кредитор е увреден чрез поредица от сделки, то може да иска обевявянето за
недействителни на цялата поредица от действия или сделки, които го
увреждат в това му качество. Сочи, че на основание чл.135 ЗЗД е завел иск и
срещу последния приобретател за обявяване недействителността спрямо
ищеца на извършената покупко-продажба с нотариален акт № 132 том 23 дело
5183/2022г peг. №9160 от 29.03.2022 година по описа на Агенция вписвания , а
при условия на евентуалност, на основание чл.26 ал.1 предл.1 и 2 ЗЗД,
вр.чл.38 ЗЗД, чл.40 ЗЗД, за нищожността на същата сделка, като изповядана в
нарушение на императивни норми на закона, както и при липса на съгласие и
основание. Атакуването на последната сделка като относително
недействителна е извършено в друго производство, като обаче е направено
искане за присъединяването му към настоящото. Излага, че първите две
сделки са предмет на образуваното дело № 4356/2022 година, а сделката,
обективирана в НА № 132/2022 год. е последното действие, с
осъществяването на което се постига крайния увреждащ резултат. В този
смисъл отново твърди, че поредицата сделки да бъдат разгледани в рамките на
едно производство, да бъдат разгледани в тяхната съвкупност от действия и
взаимовръзки, целящи постигането на увреждането на длъжника. Моли за
присъединяване на двете призводство в едно, по първоначално заведените
искове и образуваното вече дело № 4356/2022 г., като в рамките на
настоящото дело бъдат разгледани поредицата от сделки, включително
последната, с които в тяхната съвкупност постигат целеното увреждане на
ищеца.
Поискано е след присъединяването да бъде изготвен нов доклад по
делото с оглед присъединената претенция, с която се постига крайния резултат
на увреждането.
Становището на ответниците е било, че доколкото се атакува поредицата
от сделки, то и следва делата да се съединят и да се гледат в рамките на едно
производство.
С определение №1272/31.01.2023г. делата са съединени, като е отчетено,
че има връзка между тях, доколкото се атакува поредица от сделки като
недействителни.
Независимо от изложеното е извършен нов доклад, като исковете са
докладвани по следния ред:
Искове от Ч. А. М. срещу М. В. Д., А. Н. М., представляван от своята
майка и законен представител М. В. Д. и В. Ч. М.:
1. Иск по чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД за обявяване за нищожен
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-
7
продажба на недвижим имот № 35, том I, рег. № 612, дело № 35/2021г. на
нотариус Б.В., рег. № 124 в регистъра на НК, вписан в Служба по вписванията
- Варна под № 62, том VI, дело № 1209, вх. рег. № 2440 от 04.02.2021 г.,
сключен между М. В. Д., от една страна, и В. Ч. М. и М. В. Д., като родител и
законен представител на А. Н. М., на недвижим имот, представляващ
АПАРТАМЕНТ № 20, поради противоречие с императивна норма на закона, а
именно чл.38, ал.1 от ЗЗД;
2. В условията на евентуалност иск по чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД за
обявяване на горепосочения договор за нищожен поради липса на съгласие,
изразяваща се в липса действителна воля за настъпване последиците на
продажбата;
3. В условията на евентуалност иск по чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД за
обявяване на горепосочения договор за нищожен поради липса на основание;
4. В условията на евентуалност иск по чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД за
обявяване на горепосочения договор за нищожен поради привидност;
4. В условията на евентуалност на предявените искове за нищожност на
договора е предявен иск по чл.135, ал.1 ЗЗД за прогласяване за относително
недействителен спрямо ищеца на договора за покупко-продажба,
- II. Искове от Ч. А. М. срещу А. Н. М., представляван от своята майка и
законен представител М. В. Д., В. Ч. М. и Й. С. Ш.:
1. Иск по чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД за обявяване за нищожен на договор
за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 27, том II, рег. № 4687, дело № 206/2021г. на нотариус М.П.,
рег. № 759 в регистъра на НК, вписан в Служба по вписванията - Варна под №
68, том CL, дело № 22541, вх. рег. № 37276 от 01.12.2021г., сключен между В.
Ч. М. и А. Н. М., представляван от неговата майка и законен представител М.
В. Д., от една страна, и Й. С. Ш., на недвижим имот, представляващ
АПАРТАМЕНТ №20,
2. В условията на евентуалност иск по чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД за
обявяване на горепосочения договор поради липса на основание;
3. В условията на евентуалност иск по чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД за
обявяване на горепосочения договор за нищожен като привиден;
4. В условията на евентуалност на предявените искове за нищожност на
договора е предявен иск по чл.135, ал.1 ЗЗД за прогласяване за относително
недействителен спрямо ищеца на договора за покупко-продажба.
III. Искове от Ч. А. М. срещу Й. С. Ш. и В. И. П.:
1. Иск по чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД за обявяване за нищожен на договор
за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 73,
том I, рег. № 1548, дело № 71/2022г. на нотариус М.П., с рег. № 759 в рег. на
НК, вписан в Служба по вписванията - Варна под № 132, том 23, дело № 5183,
вх. рег. № 9160 от 29.03.2022г., сключен между Й. С. Ш. и В. И. П., на
недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ №20, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***, находящ се в гр. Варна,
8
ж.к. „В.В.“ ***, със застроена площ 56,72 кв.м., състоящ се: две стаи, кухня и
сервизни помещения, при граници самостоятелни обекти с идентификатори:
***, ***, ***, ведно с прилежащото избено помещение № 20, с площ от 3,75
кв.м., както и 2,9134 % идеални части от правото на строеж върху държавна
земя и от общите части на сградата, поради липса на съгласие;
2. В условията на евентуалност иск по чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД за
обявяване на горепосочения договор поради липса на основание;
3. В условията на евентуалност на предявените искове за нищожност на
договора е предявен иск по чл.135, ал.1 ЗЗД за прогласяване за относително
недействителен спрямо ищеца на договора за дарение.
В срока по чл.131 ГПК ответницата М. В. Д. оспорва изцяло така
предявените искове. Оспорва твърденията, че процесните сделки са сключени
със знание и цел за увреждане на ищеца. Оспорва твърдението, че сделките са
симулативни, както и че са сключени при липса на съгласие, основание и в
нарушение на императивна норма на закона и изискванията за
добросъвестност. Оспорва, че сделката, с която ответницата е продала
недвижимия имот на децата си А. М. и В. М., е сключена в противоречие на
императивната разпоредба на чл. 38 ЗЗД /договаряне сам със себе си/. Твърди,
че страните по всяка една от оспорените от ищеца сделки са целели правните
последици на съответната сделка, а основание на всяка е придобиване на
собственост. Излага се, че ответницата има спрямо ищеца насрещни вземания,
с което обосновава, че у ответницата е била налице убеденост, че
имуществените й права са в били в достатъчен обем, за да могат вземанията
на М. спрямо нея да бъдат изцяло погасени. На следващо място сочи, че
приобретателката по втората продажба Й. Ш. не е била запозната с
имуществените и лични отношения между ищеца М. и Д.. Излага, че
прехвърлителите В. М. и А. М. не са познавали ответницата Й. Ш., като
последната е закупила процесния имот чрез посредничеството на брокер.
Твърди, че продажната цена в размер на 30 000 евро е реалната такава, а не е
занижена, предвид че в сградата е имало взрив, който значително понижил
пазарната стойност на имота. Излага, че последната приобретателка Ш. е
действала добросъвестно при сделката, и дори първата сделка да може да бъде
обявена за относително недействителна спрямо ищеца, то когато спрямо
последния приобретател не са налице предпоставките за обявяване на
относителната недействителност, то предявения иск се явява изцяло
неоснователен. Моли за отхвърляне на исковете изцяло.
Ответниците В. Ч. М. и А. Н. М., представляван от тяхната майка и
законен представител – ответницата Д., в срока по чл.131 ГПК депозират
писмен отговор, с който оспорват изцяло така предявените искове. Доколкото
исковете по чл.26 от ЗЗД не могат да бъдат предявени в условията на
евентуалност на иска по чл.135 от ЗЗД се сочи, че производството в частта по
исковете по чл.26 от ЗЗД следва да бъде прекратено. Оспорват, че веригата от
сделки е била насочена към увреждане на ищеца, както и че са знаели за
възможно увреждане. Оспорват и твърденията за нищожност на сделките.
Сочи се, че разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗЗД е императивна, когато има
9
противоречие между интересите на детето и родителя, но конкретната сделка
не уврежда детето А.. Възразяват също така, че сделката е сключена при
съгласие на страните и при наличието на кауза, която е придобивна. По
отношение на втората сделка, сочат, че не са познавали купувача, като
сделката е сключена с посредничеството на брокер и след сключване на
предварителен договор и и разрешение на ВРС. Ш. била заплатила и
уговорената продажна цена от 30 000 евро. Сочи се, че сделката не е
симулативна и не прикрива друга сделка, както и че е с сключена при съгласие
на страните и при наличието на кауза, която е придобивна.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор и от ответницата Й. С. Ш.,
която оспорва исковете. Оспорва договорът с нея да е сключен с цел
увреждане на ищеца като кредитор. Твърди, че договорът е сключен с
посредничеството на „Адрес Недвижими имоти“ АД след сключване на
предварителен договор. Твърди се, че описаното в исковата молба не е било
известно на ответницата при сключване на договора.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор и от ответника В.
И. П., с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва
сключването на процесния договор за дарение от 29.03.2022г. Твърди, че към
момента на изповядване на сделката не е имало образувано съдебно
производство, нито ограничения и/или възбрани върху имота. Оспорва се
твърдението, че договорът е сключен с цел увреждане на ищеца като
кредитор. Твърди се, че Й. С. Ш. се е запознала с В. М. и М. Д. по повод
сключване на предварителен договор за продажба на имота със съдействието
на „АДРЕС Недвижими имоти“, като описаната в исковата молба история не й
е била известна.
ВОС, като съобрази становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Няма спор между страните, че ищецът Ч. А. М. и ответницата М. В. Д.
са бивши съпрузи, чийто граждански брак е прекратен с решение
№2128/14.06.2010 г. по гр.д. №9226/2009 г. на ВРС, влязло в законна сила на
13.07.2010 г. Ответниците В. Ч. М. и А. Н. М. са деца на М. В. Д., като
ответницата М. е дъщеря и на ищеца. След прекратяването на брака между
ищеца и ответницата Д., те са били страни по съдебен спор за делба на
недвижими имоти, като с решение №3542/20.08.2015 г. на ВРС по гр.д.
№18208/2010 г. в дял на ответницата М. В. Д. е възложен недвижим имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. Варна, кв. „В.В.“, ***, с площ от
56, 72 кв.м., а на ищеца е бил възложен недвижим имот, представляващ
апартамент №89, находящ се в гр. Варна, ж.к. „В.В.“, бл.306, вх.7, ет.3, с площ
от 40, 71 кв.м. Ответницата притежавала и недвижим имот, находящ се в гр.
Варна, на ул. „Х.Т.”, №42, представляващ ателие, с площ от 22, 40 кв.м., който
не бил допуснат до делба между бившите съпрузи, а бил признат за лична
собственост на ищцата. Преди прекратяването на брака между страните
10
ответницата М. В. Д., на 29.09.2008 г. сключила договор за банков кредит с
„Райфайзенбанк България” ЕАД, по силата на който банката предоставила на
ответницата кредит в размер на 18 324, 41 евро за потребителски нужди, с
краен срок на погасяване 05.10.2026 г. За обезпечение вземането на банката е
била учредена ипотека върху недвижимия имот, представляващ апартамент
№89, находящ се в гр. Варна, ж.к. „В.В.“, бл.306, вх.7, ет.3, с площ от 40, 71
кв.м., като след прекратяването на брака между Д. и М., последният е станал
собственик на имот, ипотекиран в обезпечение на чужд дълг. Предвид
обстоятелството, че ответницата Д. преустановила изплащането на
погасителните вноски по кредита, ищецът започнал да погасява дълга, като от
месец август 2010 г. до месец октомври 2018 г. изплатил сума в размер на 18
449, 81 лв., след което предявил иск на основание чл.155, ал.2 от ЗЗД.
С решение №357 от 12.06.2020 г. по гр.д. №1750/2018 г. на ВРС,
потвърдено с решение на ВОС, ответницата Д. е била осъдена да заплати на
ищеца посочената сума от 18 449,81 лв. Предявеният от ищеца М. иск по гр.д.
№1750/2018 г. на ВРС е бил обезпечен, като е била издадена обезпечителна
заповед от 16.10.2018 г., с която е наложена възбрана на собствения на
ответницата Д. недвижим имот, представляващ ателие №3 в гр. Варна, ул.
„Х.Т.“ №42, с площ от 22,40 кв.м. Било е образувано изпълнително дело
№20217190400672 по описа на ЧСИ С.Я., с район на действие ВОС, по което
бил извършен опис на имота.
На 03.02.2021 г. с договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт №35, том I, рег. №612, дело № 35/2021г. на
нотариус Б.В., с район на действие РС – Варна ответницата М. В. Д. е продала
собствения си – поставен й в дял по делбеното производство, имот, а именно:
АПАРТАМЕНТ №20, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № ***, находящ се в гр. Варна, ж.к. „В.В.“ ***, със застроена
площ 56,72 кв.м., състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни помещения, при
граници самостоятелни обекти с идентификатори: ***, ***, ***, ведно с
прилежащото избено помещение № 20, с площ от 3,75 кв.м., както и 2,9134 %
идеални части от правото на строеж върху държавна земя и от общите части
на сградата, на децата си В. Ч. М. и А. Н. М., при квоти 97% идеални части за
В. Ч. М. и 3% идеални части за А. Н. М.. При изповядване на сделката
ответницата Д., освен като продавач, е участвала и като представител на
малолетното дете А. Н. М., като от негово име е изразила съгласие за
сключване на договора. Посочената продажна цена от 18 315 лв., е получена
от продавача по банков път, се казва в нотариалния акт. Сумата е била
преведена от ответницата В. Ч. М. по сметка на ответницата Д. чрез четири
превода – два от които на 02.02.2021 г. и два на 03.02.2021 г.
На 10.11.2021 г. ответницата В. Ч. М. и ответницата М. В. Д., действаща
като законен представител на А. Н. М., са сключили предварителен договор за
покупко-продажба на същия горепосочен имот с ответницата Й. С. Ш., като са
се задължили да прехвърлят имота до 06.12.2021 г. за сумата от 30 000 евро, от
които при предварителния договор са били дължими 5 335 евро в полза на
ответницата М. и 165 евро в полза на А. Н. М.. С анекс към същия
предварителен договор от 10.11.2021 г. страните са се споразумели, че
11
купувачът Ш. ще заплати на продавачите и намиращото се в имота
обзавеждане, оборудване и подобрение за сумата от 25 000 евро.
На 30.11.2021 г. е бил сключен окончателният договор за покупко-
продажба на недвижимия имот, обективиран в нотариален акт № 27, том II,
рег. №1548, дело №206/2021г. на нотариус М.П., рег. № 759 в регистъра на НК,
с който имотът е бил продаден на ответницата Ш. за сумата от 30 000 лв., от
която 23 765 евро са преведени по сметка на ответницата В. Ч. М., 735 евро са
преведени по сметка на ответника А. Н. М.. Продажбата на имота на
ответницата Ш. било осъществено с посредничеството на „Адрес недвижими
имоти“ АД, с което дружество ответницата М. В. Д. контактувала. От страна
на ответницата В. Ч. М. бил сключен договор за обслужване във връзка със
закупуване на имот с посоченото дружество, но реално контактите и огледите
на имота се извършвали в присъствието на Д.. Служителят, с когото Д.
контактувала била свидетелката В.Р.Р. – консултант покупко-продажби.
Ответницата Ш. контактувала със служител на същото дружество –
свидетелката Б.Х.А. по повод желанието си да закупи имот. Двете ответници
Д. и Ш. се видели за първи път на огледа на имота, а преди това не се
познавали. След прехвърлянето на имота ответниците М. В. Д., В. Ч. М. и А.
Н. М. напуснали жилището, предмет на продажбата и се установили в гр.
Генерал Тошево. Горните обстоятелства непротиворечиво се установяват от
разпита на свидетелите В.Р.Р., Б.Х.А. и С.Н.В..
От представената по делото заповед №019/17.01.2020 г. на кмета на
район „В.В.“, както и от показанията на свидетелите В.Р.Р. и Б.Х.А. се
установява, че в жилищната сграда, в която се намирал имотът, предмет на
продажбите възникнал инцидент – взрив, в резултат на който във входа на
сградата имало поражения – стените били черни, имало напукани стени,
включително в апартамента, предмет на сделките, което било причина
продажбата на имота да се извърши на по-ниска цена.
На 14.02.2022 г. ответницата М. В. Д. подала заявление до Община –
Варна за разрешаване за промяна на предназначението на имота,
представляващ ателие, с площ от 22, 40 кв.м., в жилище, без извършване на
строителни и монтажни работи. Исканата промяна е била разрешена, след
което ответницата е подала молба до ЧСИ по изпълнително дело
№20217190400672 за отмяна на действията по принудително изпълнение
върху посочения имот, тъй като той се явява единственото жилище на
ответницата. По повод това искане на ответницата и във връзка с подадена от
нея жалба до ВОС, по в.гр.д. №523/2022 г., с определение №971/10.03.2022 г.
съдът е постановил спиране на изпълнителните действия върху недвижимия
имот, до приключване на образуваното дело, инициирано от ответницата Д.,
като впоследствие с решение №403/31.03.2022 г. жалбата на ответницата Д.
срещу действията на ЧСИ по насочване на изпълнението върху имот,
представляващ жилище, което е несеквестируемо, е оставена без уважение.
Междувременно като взискател по посоченото изпълнително дело е било
присъединено друго лице – С.Д.С. със вземане спрямо ответницата М. В. Д. на
стойност 22 136, 32 лв. С протокол от 22.02.2022 г. по изпълнителното дело
ЧСИ е обявила за купувач по проведената публична продан на имота С.С. за
12
сумата от 58 157, 37 лв.
На 29.03.2022 г. ответницата Й. С. Ш. е дарила закупения от
ответниците В. Ч. М. и А. Н. М. имот на своя син – ответника В. И. П.. За
сключения договор за дарение е съставен нотариален акт №73, том I, рег.
№1548, дело №71/2022 г. на нотариус М.П., с рег. № 759 в рег. на НК.
Гореописаните факти се установяват безспорно по делото от всички
събрани по делото доказателства – описани по-горе, както и от показанията на
посочените по делото свидетели В.Р.Р., Б.Х.А. и С.Н.В..
При така установеното от фактическа страна, съдът стигна до
следните правни изводи:
Решението в частта, в която съдът се е произнесъл по исковете за
прогласяване нищожността на трите сделки на подробно описани в исковата
молба основания, отхвърляйки ги, е влязло в законна сила.
Възраженията, наведени в въззиваемата страна Ч. М. в открито съдебно
заседание, досежно недопустимост на жалбата, тъй като доколкото искът за
прогласяване на относително недействителна по отношение на ищеца на
последната от поредицата сделки е отхвърлен, съдът намира за
неоснователно. Налице е прогласяване на относително недействителна по
отношение на М. на сделката по НА № №61/2021г., с която ответницата Д. е
прехвърлила на ответниците М. и М. процесния имот. И доколкото е налице
положително произнасяне по иска, то и интерес от обжалване от страна на
обвързаните от субективните предели на решението ответници е налице.
Съобразно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В
при разглеждане допустимостта на съдебния акт настоящия състав намира
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Ч. М., с
която същият е навел твърдения, че посредством поредица от три сделки
ответниците М. Д. В. М., А. М., Й. Ш. и В. П. са увредили интереса на ищеца
като кредитор, разпореждайки се с имота на длъжника М. Д.. Неколкократно
както в исковата молба, така и в уточнителните такива ищецът се е позовал на
тези факти. Включително е поискано от М. присъединяване на образуваното
след подаване на първоначалната искова молба на гр.д. №258/23г. по описа на
ВРС, образувано по иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД за прогласяване на
относително недействителна на последната увреждаща ищеца сделка.
Присъединяване е допуснато, доколкото са били налице основанията по чл.213
ГПК и съобразно постановките на т.3 от ТР №2/09.07.2019г. по т.д. №2/2017г.
на ОСГТК на ВКС. Твърденията на ищеца, изложени в исковата молба, както и
цитираната тълкувателна уредба дават основание да се приеме, че е предявен
иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД за прогласяване за относително
недействителна по отношение на ищеца М. на поредица от сделки, а именно:
13
сделката от 04.02.2021г., с която М. Д. е продала на децата си А. и В.,
недвижимия имот, сделката от 01.12.2021г., с която последните двама са
продали на Й. Ш. недвижимия имот и сделката от 23.03.2022г., с която Ш. е
дарила на сина си В. П. същия имот.
Затова и настоящият състав намира, че предявеният иск с правно
основание чл.135 ал.1 ГПК е един за прогласяване относителна
недействителност на поредицата от сделки, с които като краен резултат се
уврежда интереса на кредитора, а не са предявени три обективно съединени
иска с правно основание чл. 135 ал.1 ЗЗД за прогласяване на относително
недействителна на всяка от цитираните сделки, каквито искове е разгледал и
по които се е произнесъл първоинстанционния съд. И доколкото искът по
чл.135 ал.1 ЗЗД е един, то и частично обжалване – само досежно произнасяне
по иска за относителна недействителност на една от сделките, е недопустимо.
Респективно, обжалването на решението в частта, касаеща една от сделките,
част от поредицата сделки, предмет на иска по чл.135 ал.1 ЗЗД, възстановява
висящността и на останалите сделки- които са част от поредицата сделки,
независимо че последните две не са изрично обжалвани. Макар и
въззивниците да нямат интерес да обжалват решението в частите, в които
исковете срещу тях са отхвърлени, то висящността на решението в тези части
– по чл.135 ал.1 ЗЗД, се обуславя от недопустимостта за частично обжалване
само по част от предявения един иск за обявяване относителна
недействителност на поредицата от три сделки и то именно защото искът е
един, а не са предявени три обективно съединени иска.
След като определи предметът на въззивното производство, настоящият
състав намира, че решението в частта, с което съдът се е произнесъл по искове
с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД е недопустимо. Горните мотиви
настоящият състав сформира, като съобрази наведените от ищеца в исковата
молба твърдения, както и обусловените от правния интерес на ищеца искания
за защита на увредените му интереси, и на основание тълкувателните
разпоредби на ТР №2/09.07.2019г. по т.д. №2/2017г. на ОСКТГ на ВКС.
Същото сочи, че когато кредиторът е увреден не чрез една, а чрез поредица от
правни действия или сделки, като целеният от длъжника краен увреждащ
резултат се постига с осъществяване на последното действие или сделка,
кредиторът може да иска обявяването за недействителни на цялата поредица
от действия или сделки, които го увреждат в това му качество. В този случай
преценката дали е налице знание за увреждането - когато такова се изисква, се
извършва с оглед на последния приобретател от поредицата. Касае се за един
иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, с който се иска обявяване на
относителната недействителност на цялата поредица от увреждащи кредитора
действия или сделки, а не до отделни искове за обявяване на всяко едно
действие или сделка за относително недействителна отделно от останалите. С
оглед на това е невъзможно всяка една от сделките да бъде обявена за
относително недействителна, независимо от другата сделка, и затова
предварителното обявяване на относителната недействителност на първото
действие или сделка не може да бъде разглеждано като предпоставка за
допустимост или за основателност на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване
14
на относителната недействителност на последващите действия или сделки.
Доколкото се касае за един иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, въпросът за
относителната недействителност на всяко едно от поредицата от увреждащи
действия или сделки не може да бъде разглеждан в самостоятелно
производство по чл. 135, ал. 1 ЗЗД отделно от останалите, а този въпрос се
разрешава в производство, в което е предявен искът за обявяване на
относителната недействителност на цялата поредица от действия или сделки,
при отчитане на съществуващите между тях взаимовръзки.
Настоящият състав намира, че наведените от ищеца в исковата молба и в
уточнителните такива твърдения са били за поредица от сделки, с които се
уврежда интереса му като кредитор. На това основание е поискал и
присъединяване към образуваното вече производство на друго такова, с което
е атакувана като относително недействителна и на още една сделка от
поредицата, извършена преди вписване на първоначалната искова молба. ВРС
законосъобразно и съобразявайки тълкувателната практика е съединил двете
дела, приемайки че следва да бъдат разгледани в рамките на едно
производство. Недопустимо обаче ВРС е приел, че е сезиран с множество
искове с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД по отношение на всяка от трите
сделки, неотчитайки по този начин взаимовръзката между тях. Както вече се
изложи, касае се за един иск, с който се иска обявяване на относителната
недействителност на цялата поредица от увреждащи кредитора сделки, а не до
отделни искове за обявяване на всяко едно действие или сделка за относително
недействителна отделно от останалите. Произнасяйки се по отделни искове,
каквито самостоятелно не са предявени, тъй като твърденията на ищеца, а и
правният му интерес не са обуславяли такава възможност, ВРС е постановил
недопустимо решение - по непредявени искове. Затова и решението в частта, с
което ВРС се е произнесъл по исковете с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД
следва да бъде обезсилено и делото върнато на ВРС са произнасяне по
предявения иск за обявяване по отношение на ищеца М. за относително
недействителна на цялата поредица от три сделки, с която кредиторовия
интерес се уврежда.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и доколкото не е
налице произнасяне по същество, разноски не следва да бъдат присъждани.
Направените пред настоящата инстанция следва да бъдат съобразени от
първоинстанционния съд при решаване спора по същество.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 2498/02.07.2024г., постановено по гр. дело №
4356/2022г. по описа на ВРС, 26-ти състав, в частите, с които:
- е обявен за относително недействителен спрямо ищеца Ч. А. М., с ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ж.к. „В.В.” ***, договор за покупко-продажба
15
на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №35, том I, рег. №612, дело
№ 35/2021г. на нотариус Б.В., с район на действие РС – Варна, с който
ответницата М. В. Д. е продала на ответниците В. Ч. М. и А. Н. М.,
представляван от своята майка и законен представител М. В. Д., следния
недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ №20, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, находящ се в гр. Варна,
ж.к. „В.В.“ ***, със застроена площ 56,72 кв.м., състоящ се от: две стаи, кухня
и сервизни помещения, при граници самостоятелни обекти с идентификатори:
***, ***, ***, ведно с прилежащото избено помещение № 20, с площ от 3,75
кв.м., както и 2,9134 % идеални части от правото на строеж върху държавна
земя и от общите части на сградата, при квоти 97% идеални части за В. Ч. М. и
3% идеални части за А. Н. М., на осн. чл.135 ал.1 ЗЗД;
- е отхвърлен предявеният от Ч. А. М., с ЕГН **********, с адрес гр.
Варна, ж.к. „В.В.” ***, против В. Ч. М. , с **********, с адрес гр. Варна, ж.к.
„В.В.” ***; А. Н. М., с ЕГН **********, представляван от своята майка и
законен представител М. В. Д. и Й. С. Ш., с ЕГН **********, с адрес с.
Звездица, общ. Варна, иск с правно основание по чл.135 ал.1 от ЗЗД, за
обявяване на недействителен спрямо Ч. А. М. на договора за покупко-
продажба, обективиран в нотариален акт №27, том II, рег. №4687, дело
№206/2021г. на нотариус М.П., рег. №759 в регистъра на НК, с който В. Ч. М.
и А. Н. М., представляван от своята майка М. В. Д., продават на Й. С. Ш.
следния недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ №20, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, находящ се в гр. Варна,
ж.к. „В.В.“ ***, със застроена площ 56,72 кв.м., състоящ се от: две стаи, кухня
и сервизни помещения, при граници самостоятелни обекти с идентификатори:
***, ***, ***, ведно с прилежащото избено помещение № 20, с площ от 3,75
кв.м., както и 2,9134 % идеални части от правото на строеж върху държавна
земя и от общите части на сградатам
- е отхвърлен предявеният от Ч. А. М., с ЕГН **********, с адрес гр.
Варна, ж.к. „В.В.” ***, против Й. С. Ш. , с ЕГН **********, с адрес с.
Звездица, общ. Варна и В. И. П., с ЕГН ********** от с. Звездица, общ.
Варна, иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД за обявяване на недействителен
спрямо Ч. А. М. на договора за дарение, обективиран в нотариален акт № 73,
том I, рег. № 1548, дело № 71/2022г. на нотариус М.П., с рег. № 759 в рег. на
НК, с който Й. С. Ш. дарява на В. И. П. следния недвижим имот, а именно:
АПАРТАМЕНТ №20, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № ***, находящ се в гр. Варна, ж.к. „В.В.“ ***, със застроена
площ 56,72 кв.м., състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни помещения, при
граници самостоятелни обекти с идентификатори: ***, ***, ***, ведно с
прилежащото избено помещение № 20, с площ от 3,75 кв.м., както и 2,9134 %
идеални части от правото на строеж върху държавна земя и от общите части
на сградата.
ВРЪЩА делото на ВРС за произнасяне по предявения иск с правно
основание чл.135 ал.1 ЗЗД за прогласяване за относително недействителна по
отношение на ищеца Ч. М. на поредицата от сделки, извършена от
16
ответниците с НА № 35/03.02.2021г., НА №27/30.11.2021г. и с НА №
73/29.03.2022г.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните с касационна жалба пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17