Определение по дело №517/2012 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 3185/23.07.2014г. по гр.д.№ 536/2013г. по описа на ОСБ, съдът е уважил предявения иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, като е признал за установено че КРЕДИТОРА- „Р. (Б.)" ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район „С.”, ул.„Н.В.Г.” №18-20, представлявана от Ц. К. П.- Изпълнителен директор и М. Т. П.- Прокурист, има валидно и изискуемо вземане от К. Г. Д., ЕГН [ЕГН], постоянен адрес: [населено място], ул. „М. К.” № .. и В. К. Д., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ул. „М. К.” № .., произтичащо от Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., Анекс № 1 от 10.02.2010г., Анекс № 2 от 30.12.2010г., Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 от 05.03.2012г. към него, в размер на: изискуема главница в размер от 39178.00лева (тридесет и девет хиляди сто седемдесет и осем лева), изискуема редовна лихва в размер на 4551.94лева (четири хиляди петстотин петдесет и един лева и деветдесет и четири стотинки), начислена за периода от 05.03.2012г. до 26.03..2013г. включително, изискуема наказателна лихва в размер на 2743.93лева (две хиляди седемстотин четиридесет и три лева и деветдесет и три стотинки),начислена за периода от 06.08.2012г. до 25.06.2013г. включително, изискуема лихва в размер на 3754.31лева (три хиляди седемстотин петдесет и четири лева и тридесет и една стотинки), дължима съгласно чл. 5.1., във връзка с чл. З., буква "В", буква "Г", буква "Ж" и буква "3" от Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 от 05.03.2012г. към Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., начислена за периода от 12.02.2010г. до 04.03.2012г. вкл., изискуема комисиона за управление в размер на 365.68лева (триста шестдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки), съгласно чл.2., точка 2.1. от Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., дължима за периода от 05.01.2012г. до 04.01.2013г. включително, изискуема комисиона за управление в размер на 376.10лева (триста седемдесет и шест лева и десет стотинки), съгласно чл. 5.2., второ тире от Анекс № 3 от 05.03.2012г. към Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., във връзка с чл. 2., точка 2.1. от Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г.., дължима за периода от 05.01.2011г. до 04.02.2012г. включително, изискуема застрахователна премия в размер на 29.62 лева (двадесет и девет лева и шестдесет и две стотинки), съгласно чл.5.2., първо тире от Анекс № 3 от 05.03.2012г. към Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., във връзка с чл.9.4., чл. 9.5. и чл.9.7. от Общи условия на Р. (България) ЕАД за микрокредитиране на М., дължима за периода от 19.05.20Юг. до 18.05.2011г. включително, ведно със законната лихва върху главницата- 39 178.00лв., считано от датата на подаване на заявлението пред съда по заповедното производство- 26.06.2013г. до окончателното и изплащане.

С решението си първоинстанционния съд се е произнесъл и по въпроса за разноските пред първата съдебна инстанция.

Срещу Решение № 3185/23.07.2014г. по гр.д.№ 536/2013г. по описа на ОСБ, са депозирани в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК, въззивна жалба от адв. Р. Б. от АК Б., като пълномощник на ответницата В. К. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул. „Ш. пл.” № ., ет. . и от адвокат М. Б., АК Б., като пълномощник на К. Г. Д., ЕГН [ЕГН], на адрес: [населено място], ул. „М. К.” № .

С писмена резолюция на съдията докладчик по гр.д.№ 536/2013г. по описа на ОСБ., съдът е оставил въззивните жалби без движение, тъй като не е внесена държавна такса във връзка с въззивното обжалване в размер на 1079.54лв. за всяка една от жалбите, като е задължил жалбоподателите, в едноседмичен срок от получаването на съобщението, да внесат дължимата държавна такса по сметката на АСС, като им е указал неблагоприятните последици от неизпълнението на разпореждането на съда – връщането на въззивните жалби и оставянето им без разглеждане.

В срока за изпълнение на разпореждането на съда и изправянето на нередовностите на въззивните жалби, по делото са постъпили от жалбоподателите- К. Г. Д. и В. К. М., искания на основание чл. 83 ал.2 от ГПК, да бъдат освободени от заплащането на такси във връзка с въззивното обжалване, тъй като не разполагат с достатъчно средства за да заплатят определената от съда такса в размер на 1079.54лв. за всеки един от тях.

Съдът е длъжен за да се произнесе по искането с правно основание чл. 83 ал.2 от ГПК, с което жалбоподателите К. Г. Д. и В. К. М., молят съда да го освободи от внасянето на дължимата по делото във връзка с депозираната въззивна жалба държавна такса, да съобрази обстоятелствата посочени в цитираната законова разпоредба, които са съобразени и с разпоредбата на чл. 23 ал.4 от Закона за правната помощ.

По делото жалбоподателят- К. Г. Д. е представил Декларация за семейно и имуществено състояние, с която е декларирал че е вдовец и има дъщеря, която не живее в едно домакинство с него. Видно е от същата декларация, че деклараторът няма месечни доходи, тъй като е безработен, а няма и взимания от граждански договори, като собственост на К. Г. Д. е само лек автомобил с м „Фолксваген голф”, с регистрационен номер Е 12 92 ВМ. Не са представени доказателства за други странични доходи от свободни професии, хонорари и др. Представена е по делото и декларация от К. Г. Д., че няма влогове в банки, не е акционер или съдружник в дружество. Същият сочи в молбата си по искането за освобождаване от заплащане на такса за въззивното обжалване, че няма друго недвижимо имущество, освен ипотекираното в полза на банката за задължението предмет на настоящото дело. Представено е и медицинско направление от личния лекар на Д., в което е отбелязано, че същият страда от подагра и артеросклероза.

Другият жалбоподателят- В. К. М. е представила Декларация за семейно и имуществено състояние, с която е декларирал че има съпруг- С. А. М. и дете- М. С. М., с които живее в едно домакинство. Видно е от същата декларация, че деклараторката М., получава месечно сумата 340лв. като доход по трудов договор, а съпруга и- С. А. М. получава сума от 800лв. месечно. С допълнителна молба деклараторката В. К. М. заявява че е в отпуск по майчинство, като няма други доходи. Сочи че съпруга и заплаща месечно сума от 430лв., с която погасява кредит в размер на 35 000лв., който е взел още преди сключването на граждански брак. В декларацията си В. К. М. не сочи да е собственик на недвижим имот или на движими вещи на значителна стойност. Не са представени доказателства за други странични доходи от свободни професии, хонорари и др. Представена е по делото и декларация от жалбоподателката В. К. М., че няма влогове в банки, не е акционер или съдружник в дружество. Представени са и доказателства за суми от по 120лв. месечно, с които С. А. М. погасява и сума от 2 700лв., усвоена към 11.05.2013г. като кредит за текущо потребление. Представен е и Договор за залог върху вземанията в полза на кредитора- „Банка ДСК” срещу длъжника С. А. М., срещу получен кредит в размер на 35 000лв.

Разпоредбата на чл. 83 ал.2 от ГПК ясно и точно очертава критериите, които следва да се съобразят при преценката си може ли жалбоподателя по делото да бъде освободен от заплащането на държавна такса във връзка с депозирана от него за разглеждане въззивна жалба срещу съдебно решение на първоинстанционния съд, като в тази насока константна е и съдебната практика/Определение № 567 от 29.10.2009г. по ч.гр.д. № 547/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС на РБ./ Въпрос на фактическа преценка на съда, при спазване на тези критерии – материално и имуществено състояние на лицето, семейно положение, здравословно състояние, трудово заетост, възрастта и други конкретни обстоятелства, относими към възможността му да заплати дължимите такси и разноски по производството по делото.

Анализа на представените по настоящото дело доказателства от жалбоподателите - К. Г. Д. и В. К. М., води на извода че макар двамата да са в трудоспособна възраст, единият е безработен и няма никакви доходи, а другият е в отпуск по майчиноство, като също не декларира никакви странични доходи. Двамата жалбоподатели не разполагат с други странични доходи, не са търговци, не притежават недвижимо имущество, не притежават движими вещи на значителна стойност, като освен това В. К. М. е длъжна да се грижи за издръжката и отглеждането на роденото и дете, а К. Г. Д. страда от хронични заболявания, като се нуждае от постоянно медикаментозно поддържане и лечение.

Съпруга на В. К. М. разполага със средномесечен доход в размер на 800лв., но същият изплаща получени от него кредити и на практика по-голямата част от получаваната от него сума отива за погасяването на тези кредити. Така неговото имуществено положение не може съществено да подобри това на жалбоподателката В. К. М..

Изложеното дава основание за извода, че жалбоподателите К. Г. Д. и В. К. М., не разполагат с достатъчно средства за да заплатят дължимата държавна такса, във връзка с депозираните от тях въззивни жалби, като следва да се отчете че те не разполагат и с движимо или недвижимо имущество на значителна стойност, което да отдават под наем за да получава странични доходи. Налице са основанията за освобождаване на жалбоподателите от заплащане на дължимата държавна такса във връзка с въззивното обжалване на неизгодното за тях решение на първоинстанционния съд, тъй като според съда К. Г. Д. и В. К. М., към настоящия момент не разполагат с достатъчно средства да заплатят определената от съда сума в размер на 1079.54лв. за всяка дена от двете жалби поотделно, поради което искането е основателно и следва да бъде уважено.

Водим от горното и на основание чл. 83 ал.2 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСВОБОЖДАВА К. Г. Д., ЕГН [ЕГН], постоянен адрес: [населено място], ул. „М. К.” № .. и В. К. Д., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ул. „М. К.” № .., от заплащане на държавна такса във връзка с депозирана от тях въззивни жалби срещу Решение № 3185/23.07.2014г. по гр.д.№ 536/2013г. по описа на ОСБ.

Определението на съда подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от съобщението на страните, пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: