Решение по дело №181/2017 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260152
Дата: 26 май 2021 г. (в сила от 6 август 2021 г.)
Съдия: Симеон Симеонов Михов
Дело: 20172100900181
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 април 2017 г.

Съдържание на акта

                          Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Номер 196                                  26.05.2021 година                    Град Бургас

 

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд                                                     граждански състав

На двадесет и девети април             Година две хиляди и двадесет и първа

В открито заседание в следния състав:

                                                    

                                                    Председател:    Симеон Михов                                                 

                                                            Членове:                                                        

                                       Съдебни заседатели:   

Секретар            Стойка Вълкова 

Прокурор                              

като разгледа докладваното от                    С.Михов

търговско дело номер               181            по описа за     2017 година.

 

                   Производството по делото е образувано по повод искова молба от А. И.П., р.гражданин, роден на *** г. в П. к., Р., притежаващ международен паспорт *** издаден на ***2013г. от *, с адрес в Р.: гр.С. П., ул.“Г.“ *, блок *, ап.*, чрез пълномощник адв.Теодора Станоева – Шиварова от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Трайко Китанчев“ № 26, ет.2 против А.Н.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за призоваване и съобщения: гр.Бургас, ул.“Оборище“ № 90 ет.1-2, адв.Евгений Мосинов от АК-Бургас   (вече покойник), да бъде осъдена да заплати сумата от общо 67 222.38 лв., представляваща обезщетение за забава като размер на дължима законна лихва за периода от 20.04.2014г. до 19.04.2017г. върху сумата от 253 300 лв. дължима главница по договор за продажба на дружествени дялове от 19.04.2012г. за закупени 2533 дружествени дяла всеки на стойност от по 100 лв., от капитала на „Минъч“ ЕООД с ЕИК *********, понастоящем с име „Ютокар“ ООД, както и да заплати направените по делото разноски. Сумата обхваща следните претенции: за сумата от 37 789.19 лв. като дължима лихва за забава върху сумата от 253 300 лв. за периода от 20.04.2014 до 07.10.2015г. вкл.; сумата от 7498.13 лв. като дължима лихва за забава върху сумата от 228 300 лв. за периода от 08.10.2015 до 02.02.2016г. вкл.; сумата от 21 935.06 лв. като дължима лихва за забава върху сумата от 178 300 лв. за периода от 03.02.2016 до 19.04.2017г. В исковата молба се твърди, че на 19.04.2012г. е сключен договор между страните с нотариална заверка на подписите, като А.П. е придобила 2533 дружествени дяла всеки на стойност от по 100 лв. или общо за 253 300 лв., от капитала на „Минъч“ ЕООД с ЕИК *********, понастоящем с име „Ютокар“ ООД. Ответницата и до момента не е платила договорената сума. По молба на Ал.П., е било образувано ч.гр.д.№ 489/2015г. по описа на РС-Поморие и издаден в полза на ищеца изпълнителен лист за сумата от 25 000 лв., предявена частично от общо 253 300 лв. Образувано е било изп.д.№ 279/2015г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров, с присъединено вземане за сумата от 50 000 лв. по повод издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 38/2016г. по описа на РС-Поморие.

Ответницата П. в отговора на исковата молба твърди, че исковете са недопустими, поради противоречие с посочените правопораждащи факти. По същество оспори основателността и доказаността на предявените искове. 

В допълнителната си искова молба, ищецът пояснява, че е претендирал главниците по договора за продажба на дялове частично, което е довело и до намаляване на дължимите лихви и съотв. до различни падежи. Изрично се твърди, че лихвите са дължими по повод договор за продажба на дружествени дялове на посоченото търговско дружество, а не по договор за заем.

В отговора на допълнителната искова молба, пълномощникът на П. твърди, че са налице редица други образувани дела между страните по повод претенциите на ищеца, чието приключване следва да се изчака.    

В съдебно заседание, пълномощникът на ищцовата страна поддържа предявените искове, като счита, че като доказани по основание и размер, следва да бъдат уважени изцяло. Ангажира съдебно-счетоводна експертиза.

Ответницата П. чрез процесуалния си представител изрази становище, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, а самото производство по делото е недопустимо. Поддържа направените възражения с отговорите.  

 

                   Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Съдът приема, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Внесена е дължимата държавна такса.

Предявените искове са с правно основание чл.86 от ЗЗД.

Между страните не се спори, че „Минъч“ ЕООД с ЕИК *********, понастоящем е с променено име и структура - „Ютокар“ ООД, но към момента на завеждане на исковата молба е продължавало да извършва търговска дейност.

Видно от приложения договор за продажба на дружествени дялове (л.5-7 по делото), на 19.04.2012г. в Бургас, П. в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на „Минъч“ ЕООД с ЕИК ********* се е съгласил да продаде на С. Е., И. А.и А.П. дялове в дружеството, като за ответницата това са 2533 дяла всеки по 100 лв. на обща стойност 253 300 лв. Това е станало след подадена молба от П. (л.14). По повод претенциите на ищеца, са били издадени против ответницата изпълнителен лист № 354/ 02.10.2015г. по ч.гр.д.№ 489/2015г. за сумата от 253 000 лв. (явно главница) и 1600 лв. разноски и изпълнителен лист № 51/ 29.01.2016г. по ч.гр.д. № 38/2016г. – двете дела по описа на РС-Поморие, 50 000 лв. и 2300 лв. разноски. С изпълнителен лист № 117/ 03.04.2017г. по ч.гр.д.№ 185/2017г. по описа на РС-Поморие, П. е била осъдена да заплати на П. сумата от 178 300 лв. и 6766 лв. разноски.

С влязло в сила решение № 124/ 25.08.2017г. по гр.д.№ 234/2016г. по описа на РС-Поморие, оставено в сила с решение № I-10/ 22.02.2018г. по в.гр.д.№ 56/2018г. по описа на ОС-Бургас и недопуснато до касационно обжалване с определение № 97/ 13.02.2019г. по т.д.№ 1735/2018г. на ВКС, ТК, второ о. (л.85-97), е прието за установено, че П. дължи на П. сумата от 25 000 лв. представляваща част от цена в размер на 253 лв., дължима по договор за продажба на дружествени дялове от 19.04.2012г. С влязло в сила на 09.11.2020г. решение № 109/ 18.03.2019г. по т.д.№ 49/2018г. по описа на ОС-Бургас, оставено в сила с решение № 98/ 19.09.2019г. по в.т.д.№ 175/2019г. по описа на Апелативен съд - Бургас и недопуснато до касационно обжалване с определение № 627/ 09.02.2020г. по т.д.№ 154/2020г. на ВКС, ТК, първо о. (т.д.№ 49/2018г. приложено в цялост), е прието за установено, че П. дължи на П. сумата от 178 300 лв. представляваща част от цена в размер на 253 000 лв., дължима по договор за продажба на дружествени дялове от 19.04.2012г.

Според заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза (л.47-52), дължимата обща лихва от 67 222.38 лв. е получена след изчисляване на лихвите по отделните претенции за търсени главници по всяко от водените дела между страните.

 

Представените доказателства водят до извод за неоснователност на исковете. Съобразно влезлите в сила съдебни решения, А.П. дължи на А.П. сумите от 25 000 лв. и 178 300 лв. по силата на сключения договор за продажба на дружествени дялове от 19.04.2012г. За сумата от 50 000 лв., за която е издаден изпълнителен лист № 51/ 29.01.2016г. по ч.гр.д. № 38/2016г. по описа на РС-Поморие, липсват приложени доказателства. Т.е. доказаната главница е общо 203 300 лв. При това положение, съдът не би могъл да приеме за доказани претенциите, предвид структурирането им в петитума – сумата от 37 789.19 лв. се търси върху цялата сума от 253 300 лв. за посочения период, сумата от 7498.13 лв. върху сумата от 228 300 лв. за последващ период и накрая 21 935.06 лв. върху главница от 178 300 лв.

 Предвид отхвърлянето на исковете, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, А.П. следва да заплати в полза на А.П. направените разноски, но доказателства за такива не бяха представени, вкл. списък по чл.80 от ГПК.  

Мотивиран от горното и на основание чл.86 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от А. И.П., р.гражданин, роден на *** г. в П. к., Р., притежаващ международен паспорт *** издаден на ***2013г. от *, с адрес в Р.: гр.С. П., ул.“Г.“ *, блок *, ап.*, чрез пълномощник адв.Теодора Станоева – Шиварова от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Трайко Китанчев“ № 26, ет.2 против А.Н.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, искове да бъде осъдена да заплати сумата от общо 67 222.38 лв., представляваща обезщетение за забава като размер на дължима законна лихва за периода от 20.04.2014г. до 19.04.2017г. върху сумата от 253 300 лв. дължима главница по договор за продажба на дружествени дялове от 19.04.2012г. за закупени 2533 дружествени дяла, всеки на стойност от по 100 лв. от капитала на „Минъч“ ЕООД с ЕИК *********, понастоящем с име „Ютокар“ ООД, а именно: сумата от 37 789.19 (тридесет и седем хиляди седемстотин осемдесет и девет лв. деветнадесет ст.) като дължима лихва за забава върху сумата от 253 300 лв. за периода от 20.04.2014 до 07.10.2015г. вкл.; сумата от 7498.13 (седем хиляди четиристотин деветдесет и осем лв. тринадесет ст.) като дължима лихва за забава върху сумата от 228 300 лв. за периода от 08.10.2015 до 02.02.2016г. вкл.; сумата от 21 935.06 (двадесет и една хиляди деветстотин тридесет и пет лв. шест ст.) като дължима лихва за забава върху сумата от 178 300 лв. за периода от 03.02.2016 до 19.04.2017г., като неоснователни.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.              

 

 

                                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: