№ 381
гр. Стара Загора, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Велина Пенева
при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева
като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело №
20245530104316 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422
ГПК вр. с чл.9, ал.1 ЗПК във връзка с чл.6 ЗПФУР и с правно основание чл.422 ГПК вр. с
чл.86, ал.1 ЗЗД,
Ищецът твърди, че на ***г., в качеството си на кредитодател сключил с ответницата
С. П. О., в качеството й на кредитополучател, Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № ***, като същият бил сключен при условията на 3ПФУР. Сключването на
самия договор било извършено въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес:
www.minizaem.bg. На същия електронен адрес били публикувани и общите условия за
предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора ставало
след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркирано на
полето “Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приемал същите.
След това кандидатът получавал и-мейл, в който се съдържала преддоговорна информация
за условията на договора. Ако кандидатът бъдел одобрен, той получавал на личния си и-
мейл договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването ставало по
следния начин: клиентът получавал чрез съобщение на предоставения от него телефонен
номер четирицифрен, уникален код. Той получавал втори и-мейл, в който се съдържал
специален линк, като след отварянето му следвало да въведе получения от него код. По
преценка на съответните служители се провеждал разговор, с който се потвърждавало
сключването. Този разговор не бил задължителен елемент от процедурата по сключването.
Чрез него повторно се потвърждавало сключването на договора. При кандидатстване
ответникът посочил следния телефонен номер: ********** и следния имейл:
sеverina**********@*****.***. Активиращият код бил 4459. Сключването на договора чрез
1
електронната платформа се явявало годно доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във
вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. В хода на
кандидатстване кредитополучателят изпратил снимка на личната си карта, от което е видно,
че предоставените лични данни съвпадали. Предоставена била и снимка от вайбър профил.
От нея било видно, че е регистриран с телефонния номер, с който е сключен договора.По
този начин кредитополучателят сключил договора за предоставяне на кредит от разстояние,
а кредитодателят му изпратил съобщение по телефон, с което го уведомил, че паричните
средства са преведени по посочения от него начин. Гореописаната процедура била
извършена от ответника, в резултат на което на същия бил отпуснат кредит с главница в
размер на 1000.00 лв. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора кредитодателят се задължил да
преведе на кредитополучателя сума в размер на 1000.00 лв. Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора
предаването на сумата следвало да бъде извършено по посочен от кредитополучателя начин.
В случая сумата била преведена по банкова сметка с титуляр ответницата О., а именно: в
„Юробанк (България)“ АД с IBAN BG45BPBI81701064071702, BIC BPBIBGSF. Видно от
чл. 4, ал. 3, т. 2 от договора за кредит вземането за главница в размер на 1000.00 лв. било
дължимо на десет вноски, всяка от които в размер на 100.00 лв. за периода 14.07.2023г. -
09.04.2024г. Ответницата погасила главница в размер на 200.30 лв., с което били изцяло
погасени вноските за 14.07.2023г. и 13.08.2023г., като от вноската за 12.09.2023г. били
погасени 0.30 лв. Цялото вземане за главница падежирало преди подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение. Поради това, следвало да се уважи цялата искова
претенция по заявление и по настоящата искова молба за главница, а именно за остатъка от
вноската за 12.09.2023г., както и за периода до 09.04.2024г., която сума възлизала в размер на
799.70 лв. При изплащане на вноските по кредита клиентът следвало да преведе освен
дължимата главница, още и договорна лихва, която била фиксирана и не търпяла изменения
по време на договора. Договорната лихва била уточнена в договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т.
3 от него лихвеният процент бил в размер на 40.15 %. Погасена била договорна лихва за
периода ***г. до 13.08.2023г. Претендира се договорна/възнаградителна лихва за периода
13.08.2023г. до 09.04.2024г., възлизаща в размер на 118.80 лв. Кредитът бил изцяло
падежирал на датата на последната дължима вноска по погасителен план, а именно
09.04.2024г. Същият не бил погасен. Поради това на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД
ответникът бил в забава от датата на падежиране на целия кредит - 09.04.2024г. Съответно
това била първоначалната дата на претендирания период. Крайната дата на претендираната
лихва - 18.06.2024г. била произволно избрана, така че да съвпадне с датата на входиране на
заявлението в съда. С оглед горното претендира вземане за законна лихва в размер на 21.75
лв. Ищецът правил опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред.
Същите били безуспешни, тъй като ответникът не погасявал задълженията си съгласно
договореното. Предвид горното ищецът депозирал пред Районен съд – Стара Загора
заявление за издаване на заповед за изпълнение, в резултат на което било образувано ч.гр.д.
№ 3484/2024г. по описа на РС – Стара Загора. По същото била издадена заповед за
изпълнение, която била надлежно връчена на ответника по делото. Ответникът подал
възражение срещу така издадената заповед за изпълнение и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1
2
от ГПК съдът указал да предяви установителен иск, за да докаже вземането си. Предвид
горното за ищеца се породил правен интерес от завеждане на настоящото дело.
Искането до съда е да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумата от 940.25 лв., от които: 799.70 лв.
главница по предоставения кредит, със 118.80 лв. договорна/възнаградителна лихва за
периода от 13.08.2023г. до 09.04.2024г., с 21.75 лв. лихва/обезщетение за забава за периода от
датата на забавата - 10.11.2023г. до 19.01.2024г., ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение /27.06.2024г./ до пълното погасяване на дължимата сума, за което вземане има
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3484/2024г. по описа на Районен съд – Стара
Загора.
Претендира сторените в настоящото и заповедното производство разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с който се
оспорват така предявените искове. Твърди се, че С. П. О. не е кандидатствала за получаване
на потребителски кредит чрез сайта на ищеца, не е подписвала договор за потребителски
кредит и не била получавала суми по него. Оспорва се твърдението, че ответницата е
получавала съобщение за изискуемост на сключения от нея кредит, както и това, че е
търсена по какъвто и да било начин от ищеца за неговото погасяване. Поради тези причини
ответницата оспорила, респективно възразила срещу издадената против нея заповед за
изпълнение. При условията на евентуалност твърди, че ако посочените по-горе документи са
били изготвени и/или подадени от името на С. П. О., то към датата на евентуалното
сключване на договора и към настоящия момент С. П. О. е страдала и страда от душевна
болест, която я възпрепятства да се грижи за своите работи, поради което същата не би могла
да разбира какво подписва, съответно какви изявления прави. В тази връзка прави
възражение за унищожаемост на договора поради сключването му от недееспособно лице.
Оспорва се твърдението, че С. П. О. е получила сумата от 1000.00 лв., поради което тя не
дължала нейното връщане.
В съдебно заседание ищцовата страна не се представляват, ответницата се
представлява от процесуален представител, изслушани са свидетели.
Приложено е гр. дело 3484/2024г. по описа на РС Ст. Загора по настоящото
производство.
От фактическа страна:
По подадено заявление по чл.410 ГПК от ищеца „Изи финанс“ ЕООД срещу
длъжника С. П. О. по ч. гр. д. 3484/2024г. по описа на РС Ст. Загора, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №1871/06.08.2024г. за сумата от 799,70лв - главница,
118,80лв- договорна лихва от 13.08.2023г. до 09.04.2024г., 21,75 лв- лихва за забава от
09.04.2024г. до 18.06.2024г. и законна лихва от 27.06.2024г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 25лв държавна такса и 50лв -юрисконсултско възнаграждение.
3
По делото е представено копие от Договор за предоставяне на кредит №***/***г.,
сключен между ищцовото дружество и ответницата по силата на който кредитодателя
предоставил на кредитополучателя като кредит сумата от 1000лв, срока за погасяване на
кредита бил 300дни, обща дължима сума 1181,50лв, ГПР-48,44%, в договора е налице и
погасителен план.
Приложени по делото са Общи условия към договорите за предоставяне на кредит от
„Изи финанс“ ЕООД.
Приложена по делото е Кореспонденция във връзка с договора за кредит.
Приложено по делото е копие от лична карта на С. П. О..
Налице по делото е Преводно нареждане за кредитен превод от ***г., в което като
получател се сочи името на ответницата, наредител е ищцовото дружество, за сумата от
1000лв. Срещу реквизита „основание за превод“ се сочи- дог. за заем ***.
Видно от заключението по приетата съдебно-техническа експертиза е, че е изпълнена
процедурата по кандидатстване за Договор за кредит №***, установено е, че ответницата
има регистриран профил в системата на дружеството, предоставила е лични данни в хода на
тази процедура, на ответницата били изпратени имейли в хода на процедурата по сключване
на договора за кредит, на ответницата е изпратен СМС с уникален код за сключване на
договора за кредит на посочен от него телефонен номер. Договора за кредит бил активиран.
Видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза е, че е преведена сума в
размер на 1000лв по банкова сметка в „Юробанк България“ АД, с титуляр С. П. О., превода е
постъпил с основание договор за заем *** на ***г., размера на законната лихва върху
претендираната главница в размер на 799,70лв според вещото лице е 21,75лв за периода
09.04.2024г. до 18.06.2024г.
В хода на делото е разпитана като свидетел Л. П. О.- майка на ответницата, видно от
показанията й е, че дъщеря й страдала от параноидна шизофрения, заболяването й започнало
през 2008г. С. се лекувала един месец в Клиника „Свети Наум“ гр. София. Една година след
лечението заживяла сама на квартира в гр. София, спряла си лечението, три месеца след това
изпаднала в криза. След посещение при психиатър й била изписана ампула Абилифай,
лекарство което се слагало веднъж на 30 дни мускулно-замествало другите лекарства.
Периодично С. заминавала да живее в гр. София, след това се връщала, разполагала със
смартфон. Мъчела се да започне работа, но като започнела се задържала 2-3 месеца, в
момента била без работа. Не била казвала на близките си, че тегли кредити.
От показанията на св. В. Г. Ц.-кръстница на ответницата е видно, че познавала С. от
раждането й. Последните седем-осем години ответницата била друг човек, трудно
осъществявала контакт с нея. Ответницата рядко говорела със свидетелката, смеела се без
повод. Донякъде можела да се грижи за себе си., имало периоди когато живеела в гр. София.
Свидетелката изнася, че знаела за това, че С. е теглила кредити, това не било кой знае каква
философия да го направи чрез смарт телефона. С. не разбирала стойността на парите. Често
си внушавала, че има мисия за нещо и дарявала пари.
4
От правна страна:
Безспорно се установява в настоящото производство, че между ищцовото дружество
и ответницата бил сключен договор за потребителски кредит №***/***г. –същото се
потвърждавата от заключението по приетата съдебно-техническа експертиза, така също и от
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, а превода на сумата по същия договор-
1000лв е извършен по сметка с титуляр ответницата в „Юробанк /България/“ АД на ***г. –
налице по делото е Преводно нареждане за кредитен превод от ***г. документа е приет като
писмено доказателство по делото и неоспорен от ответната страна.
Съгласно сключеният договор, кредитодателя се е задължил да предостави на
кредитополучателя като заем определена в договора сума, която последния е следвало да
върне.
По изложените съображения съдът приема, че в случая са възникнали валидни
правоотношение по такъв тип договор за потребителски кредит, по което всяко едно от
лицата дължи изпълнение. Установява се, че сумата е получена от кредитополучателя.
Що се касае до възражение на ответната страна за получаване на съобщение за
изискуемост на сключения договор за кредит, то видно от раздел Комуникации т.3 от
Общите условия към договорите за предоставяне на кредит от „Изи финанс“ ЕООД е, че
всички изпратени електронни изявления и документи в персоналния акаунт на потребителя
на сайта поддържан от кредитора както и получените на посочената от потребителя ел.
поща ще се считат за узнати от потребителя в деня на получаването им. В чл.1 ал.2 от
договора е уговорено, че потребителя се съгласява да бъде уведомяван за състоянието на
договора за кредит на предоставена от него ел. поща, а именно:
******************@*****.***, като дава съгласие на посочената в предходното изречение
ел. поща да бъде уведомяван за настъпила предсрочна изискуемост. Видно от представената
по делото кореспонденция между ответницата и ищцовото дружество е, че са налице
изпратени по ел. път съобщения до същата за просрочия и закъснения по процесния договор
за кредит.
Що се касае до възражението за унищожаемост на договора поради сключването му
от недееспособно лице- В отговора на искова молба се прави възражение за унищожаемост
на договора поради сключването му от недееспособно лице. Съгласно чл.27 ЗЗД
унищожаеми са договорите сключени от недееспособни. По делото обаче не е представено
съдебно решение, от което да е видно ответницата да е поставена под запрещение. От друга
страна, за да се претендира унищожаемост на договора на основание чл.31 ЗЗД е
необходимо същия да е сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло
да разбира или да ръководи действията си-такова обаче възражение в законоустановения
срок не е направено от ответната страна. Тоест изначално дееспособност не се твърди от
ответната страна да е налице при ответницата, а възражението направено в срока за отговор
на искова молба е такова по чл.27 ЗЗД-тоест, че последната е недееспособна, за каквато
недеспособност съдът намира, че липсват доказателства.
Предвид горното съдът намира, че възражението за унищожаемост на договора
поради сключването му от недееспособно лице не е основателно и като такова не следва да
5
бъде уважено.
Предвид установеното в настоящото производство искът предявен от страна на „Изи
финанс“ ЕООД следва да бъде уважен, защото безспорно установено, е че сумата по
договора за потребителски кредит е била отпусната и усвоена, в тежест на ответника е да
установи факта на погасяване на дълга по кредита, като същият не е ангажирал
доказателства в този смисъл. Предвид гореизложеното искът на ищцовото дружество се
явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат
направените по настоящото производство разноски в размер на: 25лв държавна такса, 50лв
юрисконсултско възнаграждение, 900лв съдебно-техническа експертиза, 250лв съдебно-
счетоводна експертиза, както и разноските по ч. гр. дело №3484/24г.: 25 лв държавна такса,
50 лв юрисконсултско възнаграждение .
Така мотивиран Старозагорски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца „Изи финанс“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София 1408 р-н Триадица ЖК „Иван
Вазов“ ул. „Балша“ №17 ап.1 представлявано от Борислав Иванов Николчев, че ответника С.
П. О. ЕГН: ********** от *** му дължи сумата от 799,70лв. -главница по предоставен
кредит по Договор за предоставяне на кредит №***, сумата от 118,80лв. -договорна
възнаградителна лихва за периода от 13.08.2023 до 09.04.2024г., сумата от 21,75лв. - лихва
обезщетение за забава за периода от 09.04.2024г. до 18.06.2024г., както и законна лихва за
забава върху главницата, считано от 27.06.2024г. до окончателното заплащане на главницата,
за които суми е издадена в полза на „Изи финанс“ ЕООД ЕИК *********, против С. П. О.
ЕГН: **********, заповед №1871/06.08.2024г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №3484/2024г. по описа на РС Ст. Загора.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. П. О. ЕГН: ********** от *** да заплати
на „Изи финанс“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София 1408
р-н Триадица ЖК „Иван Вазов“ ул. „Балша“ №17 ап.1 представлявано от Борислав Иванов
Николчев, направените деловодни разноски в общ размер на 1225лв по настоящото
производство и 75лв деловодни разноски по частно гражданско дело № 3484/2024г. по описа
на РС Ст. Загора.
6
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред ОС Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7