Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 57 15.05.2019 г. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на петнадесети април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Ралица Вълчева,
като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 66
по описа за 2019, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.268. от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на Л. М. Й. от гр. Р., ж.к. „*****” № **, ап. **, срещу Решение № 34 от 11.02.2019 на директора на ТД
на НАП Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Разпореждане
с изх. № С190017-137-0000461 от 23.01.2019 год. и Разпореждане за
присъединяване с изх. № С190017-105-0016681 от 28.01.2019 год. на старши публичен
изпълнител в отдел „ОСПВ”, Дирекция „Събиране” при ТД на НАП Варна, ИРМ
Разград.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, тъй
като за жалбоподателят бил налице материален интерес в размер на 1822,29 лв.,
който е в резултат на грешно определена дата на изтичане на давностния срок
28.12.2018 год., вместо 28.12.2017 год. От съда се иска да отмени датата
28.12.2018 год. като дата на изтичане на давностния срок за събиране на
наложената глоба с НП № 002 от 28.05.2014 год., влязло в сила на 28.12.2015
год. и да постанови като дата на изтичане на давностния срок 28.12.2017 год. Да
постанови връщане на неправомерно
събраните суми в размер на 2512,27 лв.
на 14.11.2018 год., както и да отмени Разпореждане за присъединяване с изх.
№ С190017-105-0016681 от 28.01.2019 год.
Ответникът - Директора на ТД на НАП Варна, чрез
процесуалният си представител – главен юрисконсулт А., оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана. Иска от съда да отхвърли жалбата и да му
присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 500 лв.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Срещу оспорващия Л. М. Й. в ТД на НАП -Варна е било образувано
изпълнително дело № *********/2017 год. за принудително събиране на публични
вземания сред които 3000 лв. глоба по НП
№ 002 от 28.05.2014 год. на Комисията за публичен надзор над регистрираните
одитори и 20 лв. глоба по фиш № С780948 от 08.08.2016 год. на ОД на МВР-
Силистра.
С постановление за налагане на обезпечителни
мерки № С180017-022-0012883 от 08.03.2018 год. /л.169/, публичния изпълнител е
наложил на оспорващия Л. Й. запор върху наличните и постъпващи суми в ******** за сумата от 3666.08 лв.
С възражение вх. № 7830 от 10.10.2018 год. /л.116/
оспорващият е поискал от публичния изпълнител да отпише задължението по фиш №
С780948 от 08.08.2016 год., тъй като
същото е платено, а задължението от 3000 лв. по НП № 002 от 28.05.2014
год. да бъде отписано като погасено по давност.
С
Разпореждане изх. № С 180017-137-0011106 от 24.10.2018 год. /л.114/
публичният изпълнител отказал да прекрати поради изтекла погасителна давност
събирането на глобата от 3000 лв. по НП № 002 от 28.05.2014 год. Разпореждането
е връчено на оспорващия на 30.10.2018 год., а жалбата срещу него е подадена на
02.11.2018 год.
С разпореждане изх. № С180017-125-0383363 от
19.12.2018 год. /л.79/ публичния изпълнител е разпределил постъпила по
изпълнително дело № *********/2017 год. сума от 2512,27 лв., като с част от нея
е погасил 1822,29 лв. от задължението на оспорващия в размер на 3000 лв. по НП
№ 002 от 28.05.2014 год.
С Решение № 262 от 28.12.2018 год. на директора
на ТД на НАП Варна /л.77-78/ е отменено Разпореждане изх. № С
180017-137-0011106 от 24.10.2018 год. и преписката е върната на публичния
изпълнител за ново произнасяне съобразно мотивите на решението.
С разпореждане изх. № С 190017-137-0000461 от
23.01.2019 год. /л.72/, връчено на
оспорващия на 28.01.2019 год./л.71/, публичния изпълнител е прекратил поради изтекла погасителна
давност събирането по ИД № *********/2017 год. на сумата от 1177,71 лв. глоба
по НП № 002 от 28.05.2014 год. и е отписал същата като задължение на основание
чл. 173 от ДОПК. Също така е отказал да прекрати поради изтекла погасителна
давност събирането на глоба от 20 лв. по фиш № М93412 от 23.10.2018 год.
С Разпореждане изх. № С190017-105-0016681 от
28.01.2019 год. /л. 70/, връчено на оспорващия на 28.01.2019 год. /л.69/,
публичния изпълнител е присъединил за събиране по ИД № *********/2017 год.
публично задължение глоба в размер на 20 лв. по фиш № М934123 от 23.10.2018
год. на ОД на МВР -Разград. Към преписката е представено извлечение от данни за
плащане от СИБАНК /л.68/, от което е видно, че глобата по фиш № М934123 от
23.10.2018 год. е платена на 30.10.2018 год.
С Постановление изх. № С190017-024-0003242 от 28.01.2019 год.
/л.67/, връчено на оспорващия на същата дата /л.64/, публичния изпълнител е
отменил наложения с постановление за налагане на обезпечителни мерки №
С180017-022-0012883 от 08.03.2018 год. ЗАПОР
върху наличните суми в ******* на оспорващия Й. поради погасяване на публичното задължение.
С Разпореждане изх. № С 190017-035-0207687 от
28.01.2019 год. /л.65/, връчено на оспорващия на същата дата /л.64/, публичния
изпълнител е прекратил производството по ИД № *********/2017 год. срещу Л. Й.
Жалбата
срещу разпореждания с изх. № С
190017-137-0000461 от 23.01.2019 год. и изх.
№ С190017-105-0016681 от 28.01.2019 год. е депозирана до директора на ТД на НАП
Варна на 01.02.2019 год.
С Решение № 34 от 11.02.2019 /л.17/ директорът
на ТД на НАП Варна е оставил жалбата без разглеждане. За да постанови
решението си административният орган е приел, че след прекратяване на
принудителното изпълнение по ИД №
*********/2017 год. за оспорващия не е налице правен интерес за обжалване на
основание чл. 266, от ДОПК издадените
преди това разпореждания на публичния изпълнител. Решението е връчено на Й. на 18.02.2019 год., съгласно известие за доставка
/л.18/, а жалбата срещу него е постъпила на 21.02.2019 год.
Разградският административен съд при така
установената фактическа обстановка приема от правна страна следното:
Жалбата като подадена от надлежна страна –
адресат на оспорения акт, в срока предвиден в чл. 168, ал. 1 от ДОПК и срещу
акт подлежащ на съдебен контрол след изчерпване на задължителното обжалване по
административен ред, е процесуално допустима.
Оспореното решение е издадено от компетентен
орган в изискуемата се писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за издаването
му. Административният орган не е допуснал съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаване на решението, а и такива
не се твърдят от оспорващия.
Решението не противоречи на материалния
закон. Разпореждането с изх. № С
190017-035-0207687 от 28.01.2019 год. за
прекратяване на ИД № *********/2017 год.
е било връчено на оспорващия на 28.01.2019
год. и срокът за обжалването му е изтекъл на 04.02.2019 год. По делото
няма данни това разпореждане да е обжалвано, а и жалбоподателят не твърди
такова обстоятелство, поради което разпореждането за прекратяване на ИД №
*********/2017 год. е влязло в сила на 05.02.2019 год.
Ето защо при постановяване на Решение № 34 от
11.02.2019 за жалбоподателя не е бил налице правен интерес от оспорването на разпореждания
с изх. № С 190017-137-0000461 от 23.01.2019
год. и с вх. № С190017-105-0016681 от 28.01.2019 год., тъй като към този
момент изпълнителното дело, по което тези разпореждания са постановени е било
прекратено с влязло в сила разпореждане. Към момента на постановяване на Решение № 34
от 11.02.2019 в правния мир не е съществувало висящо ИД № *********/2017 год.,
по което са били постановени обжалваните разпореждания.
Що се касае до искането на оспорващия да му
бъдат възстановени неправомерно според него събрани суми, с които са погасени
публични задължения следва да се посочи, че то не може да бъде разглеждано в
производството по обжалване на действията на публичния изпълнител, тъй като в
ДОПК е уредено особено производство по
чл. 129 и следващите от ДОПК, което може да бъде образувано по изрично искане
на оспорващия отправено до органа по приходите.
Предвид изложеното съдът приема, че
обжалваното решение е валиден административен акт, издаден в предвидената в
закона форма, при спазване на процесуалните правила и материалноправните разпоредби по неговото
издаване, поради което жалбата срещу
него следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на
спора и предвид своевременно направеното искане от ответника за присъждане на
разноски по делото, съгласно чл. 161, ал.1 от ДОПК следва да се осъди оспорващият да заплати сумата в
размер на 300 лв., определена на основание чл. 10, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така
и на осн. чл. 268, ал.2 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Л. М. Й. от гр. Р., ж.к.
„*******” № **, ап. **, срещу Решение № 34 от 11.02.2019 на директора на
Териториална дирекция на Националната
агенция по приходите Варна.
ОСЪЖДА Л. М. Й. с ЕГН ********** от гр. Р., ж.к.
„********” № **, ап. ** да заплати на Териториална дирекция на Националната агенция по приходите Варна
сумата от 300 лв. /триста лева/,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия:/п/