№ 22576
гр. ., 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВО В. ВЪТЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело №
20251110113600 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД.
Ищецът Ц. Б. С. твърди, че е страна по договор за потребителски кредит
№ ./12.12.2024 г., сключен с ответника „.“ ЕООД, съгласно който ищецът е
следвало да върне получената сума от 500 лв. на три вноски, при лихва от
32.80 лв., при ГПР 49,65% и ГЛР 38,95 %. Поддържа, че клаузата в чл. 10 от
горния договор е предвиждала неустойка с обезщетителен характер,
възникваща в случай, че в срок от 3 дни от сключване на този договор ищецът
не представи обезпечение, изразяващо се в поръчителство на едно физическо
лице. Сочи, че ответникът му е начислил неустойка в размер на 149,85 лв.,
като по този начин общото задължение по споменатия договор е било в размер
на 682,65 лв. Излага доводи относно нищожност на целия договор на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, а в
условията на евентуалност – нищожност на клаузата, предвиждаща неустойка,
описана по – горе, поради противоречието с разпоредбите на чл. 33 ЗПК и
чл .143, ал. 1 ЗЗП
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „.“ ЕООД признава предявения
отрицателен установителен иск, като счита, че не е дал повод за завеждане на
делото и моли разноските да се възложат в тежест на ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД
е да докаже сключването на процесния договор за предоставяне на заем с
посоченото в исковата молба съдържание на оспорената клауза, което
противоречи на императивна законова разпоредба и/или на добрите нрави.
С доклада си по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът
е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по
делото са всички обстоятелства, включени във фактическия състав на
спорното право - че между страните е сключен договор за паричен заем
договор за потребителски кредит № ./12.12.2024 г., по силата на който ищецът
е получил в заем сумата от 500 лв., като съобразно клаузата на чл. 10 от
договора, която е нищожна, се дължи плащане на неустойка поради
неизпълнение на задължение на ищеца за представяне на обезпечение в срок.
Доколкото по делото е признато претендираното право, следва да бъде
постановено решение, основано на признание на иска. Същевременно, съдът
не установи наличие на обстоятелствата, визирани в чл. 237, ал. 3 ГПК,
явяващи се пречка за постановяване на такова решение.
По разноските:
При този изход на спора разноските следва да се възложат на ответника.
Съдът приема, че в основата на предявения от ищеца – потребител
установителен иск стои обективният факт на нищожна клауза в сключен
между страните потребителски договор. Наличието на този факт поражда
право на потребителя да поиска обявяване на нищожността по съдебен ред.
Сезирането на съда представлява необходимото условие за упражняване на
субективното право на освобождаване от нищожната договорна клауза.
За пълнота съдът отбелязва, че евентуалното възлагане на разноските
върху ищцовата страна, въпреки уважаването на иска, противоречи на
тълкуването, дадено в решението от 16.07.2020 г. по съединени дела С‑224/19
и С‑259/19 на Съда на Европейския съюз. Тъй като ищецът има качеството на
„потребител“, а спорът е свързан с нищожна договорна клауза,
освобождаването на ответника от отговорност за разноски чрез прилагане на
чл. 78, ал. 2 ГПК би създало съществена пречка за упражняване на правото на
ефективен съдебен контрол, гарантирано от Директива 93/13/ЕИО относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. При упражняване на
правото си да се освободи от неравноправни клаузи в потребителски договор,
потребителят не може да бъде задължаван да доказва извънпроцесуални
действия на ответника, за да получи право на разноски в съдебното
производство. В основата на предявения иск стои твърдението за нищожност
на договор/договорна клауза, което само по себе си поражда правото на
потребителя да поиска обявяването на тази нищожност по съдебен ред. Ето
2
защо настоящият състав намира, че право на разноски има само ищцовата
страна и разноски на ответника не се следват. От изложеното по – горе съдът
намира, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски
за заплатена държавна такса в размер на 50 лв. В полза на адвокат М. В. М. от
АК . следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален
размер от 480 лева с включен ДДС, по реда на Закона за адвокатурата (ЗА),
тъй като по делото ищецът е защитаван от адвокат безплатно, на основание чл.
38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата, за което е сключен договор за
правна защита и съдействие от 24.01.2025 г. (лист 36 от гр.д. делото).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Ц. Б. С., ЕГН
**********, със съдебен адрес в гр. ., ул. „.“ № 3б, ет. 3, ап. 11, срещу „.“
ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. ., ул. „.“ № 11, вх. В, ет.
3, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2
ЗЗД, че сключения между „.“ ЕООД и кредитополучателя Ц. Б. С., Договор за
потребителски кредит № ./12.12.2024 г., е нищожен.
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. .,
ул. „.“ № 11, вх. В, ет. 3, да заплати на Ц. Б. С., ЕГН **********, със съдебен
адрес в гр. ., ул. „.“ № 3б, ет. 3, ап. 11, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
50 лв., разноски в производство.
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. .,
ул. „.“ № 11, вх. В, ет. 3, да заплати на адвокат М. В. М. от АК ., с адрес в гр. .,
бул. „Пещерско шосе“, № 81, ет. 3, ап. Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 480 лв., разноски в производството за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3