№ 25
гр. Б.С., 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цветелина Н. Харалампиева
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Цветелина Н. Харалампиева Гражданско дело
№ 20241410100217 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с Вх. № 899/16.02.2024 г.
депозирана от „ А1 България „ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.С., п.к. 1309, район „ Илинден „, ул.“ Кукуш „ №1,
представлявано от А.В.Д. и М.М. – македонски гражданин, чрез
пълномощника си адв.Х.М. от САК против М. И. К., ЕГН:********** от
гр.Б.С., обл.В., ул.“ Родопи „ №86 с предявен иск с правно основание чл.422,
ал.1, вр.чл.415, ал.1, т.2 и чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД,
вр.чл.86 от ЗЗД, вр.чл.92 от ЗЗД, за приемане за установено по отношение на
ответника, на вземането, предмет на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №764/06.10.2023г., издадена по ЧГД
№1318/2023г. по описа на РС – Б.С., т.е., че ответникът дължи на ищцовото
дружество, както следва - сума в размер на 5600.88 лева - главница по рамков
договор за електронни съобщителни услуги и продукти за изплащане с
№*********, сключен между „ А1 България „ ЕАД / с предишно
наименование „ Мобилтел „ ЕАД / и длъжника, неустойка в размер на 744.40
лева , ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК – 05.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените разноски в заповедното и исковото
производство.
В исковата молба се сочи, че между ищцовото дружество и ответника е
сключен договор №*********/03.06.2021г., който договор бил с рамков
характер и с предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги /
1
мобилни услуги за SIM карти с телефонни номера, телевизия, интернет и др. /
и продукти / апарати / на изплащане.Твърди се, че различните услуги и
продукти били предоставени от ищцовото дружество на ответника чрез
подписването на допълнителни индивидуални договори и/или приложения
към рамковия договор:
- с Приложение №1 от 03.06.2021г., ищцовото дружество предоставило
на ответника мобилни услуги за SIM карта с телефонен номер **********,
като избраният от ответника като абонат тарифен план за услугата бил с
месечна абонаментна такса в размер на 45.99 лева, без ДДС , както и пакет от
услуги за SIM карти с телефонен номер **********, **********, **********,
като абонат тарифен план за услугата бил с месечна абонаментна такса в
размер на 34.99 лева, без ДДС
- с договор за продажба на изплащане от 09.08.2021г. ищцовото
дружество продало на ответника продукт – Smart Watch Huawei GT 2 Pro Sport
Black.
- с договор за продажба на изплащане от 12.11.2021г. ищцовото
дружество продало на ответника продукт – Hanset Apple Ipfone
12ProMax128GB.
- с договор за продажба на изплащане от 06.12.2021г. ищцовото
дружество продало на ответника продукт – Lenovo IP3 15.6^FHD.
- останалите услуги, използвани от ответника в качеството му на абонат
на ищцовото дружество извън избраните тарифни планове – допълнително
проведени разговори, изпратени съобщения, използвани мобилни данни,
пакети минути и интернет, телевизионни програми и др. подобни, се
таксували съгласно ценоразписа на мобилния оператор, посочен в отделно
приложение и достъпен на интернет адреса на оператора;
Отразено е, че за неуредените в индивидуалните договори въпроси, се
прилагали правилата на ОУ, които имали задължителна сила за абонатите и се
удостоверявало чрез подписа им под договорите за услуги, съгласно чл.6 от
ОУ.
Сочи се, че на основание сключените договори и във връзка с
предоставяните услуги и продукти на изплащане, ищцовото дружество
издавало ежемесечни фактури / съгласно чл.26.4 от ОУ, заплащането на
услугите и продуктите се извършвало въз основа на месечна фактура, издавана
на името на абоната /.Във фактурите били отразени таксите за ползваните от
потребителя електронни съобщителни услуги, както и месечните вноски за
предоставените му продукти на изплащане.Във всяка фактура било отразено
подробно потреблението на абоната за съответния период, в т.ч. абонаментна
такса, брой проведени разговори, времетраене, изпратени съобщения, към кой
оператор, използвани мобилни данни, за коя SIM карта или услуга, използван
интернет, телевизионни програми и др.
2
Отразено е, че съгласно чл.26.5 от ОУ, мобилният оператор предоставял
на абоната 15 – дневен срок след издаването на всяка една фактура, за
плащането на посочената в нея сума, през който период от време, вземането
било ликвидно, а след изтичането на срока, ставало изискуемо.
Твърди се, че в процесния случай по отношение на ответника били
налице изискуеми незаплатени задължения по горепосочените договори
Твърди се още, че поради неизпълнение на задълженията си в срок,
ответникът дължал на ищцовото дружество обезщетение в размер на
законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, поради което се иска
обезщетение под формата на законна лихва за забава, считано от датата,
следваща датата на настъпване на падежа на всяка една от фактурите до
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 05.10.2023г.
Сочи се, че издадените от ищцовото дружество фактури не били
оспорени от ответника в срок, съгласно ОУ, според който месечните сметки на
потребителите могат да бъдат оспорени пред мобилния оператор в 6-месечен
срок, след датата на издаване на фактурата за тях.Това водело до извод, че
мобилния оператор бил изпълнил задълженията си, произтичащи от
сключените с ответника договори, поради което за ответника като потребител
възниквало задължението за заплащане на получените електронни
съобщителни услуги и продукти на изплащане.
В подкрепа на иска са представени заверени копия от следните писмени
доказателства:ОУ на „ А1 „ / Мобилтел / ЕАД; Рамков договор, ценова листа;
фактури за претендираните суми; документ за платена държавна такса и
пълномощни.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника чрез особен
представител адв.И. Г. ВАК, е постъпил писмен такъв.
С отговора се счита, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и
недоказан. От представените доказателства било налице видимо
несъответствие при положените подписи от ответника върху договорите и
приемо-предавателните протоколи и декларации, което не доказвало реалното
предоставяне на процесните услуги и устройства. На следващо място се сочи,
че съгласно ОУ по договора, ищецът има право да прекрати същият, след
изпращане на едномесечно предизвестие до потребителя, като такова
доказателство по делото липсвало.
Твърди се, че съгласно чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза е всяка
уговорка във вреда на потребител, не отговаряща на добросъвестност, каквато
била клаузата за неустойка в процесния договор. При горното се счита, че бил
нарушен принципа на равнопоставеност, поради което било налице
противоречие на клаузата за неустойка с нормите на чл.143, ал.1, т.9, т.18 и
т.19 от ЗЗП.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, като с
протоколно определение заключението на вещото лице е прието от съда.
3
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа
страна:
От представените по делото писмени доказателства - Договор №
№*********/03.06.2021г., Общи условия, Фактури и сметки за начислени
неустойки се установява, че ищцовото дружество и ответникът са сключили
договор, който договор е с рамков характер и с предмет предоставяне на
електронни съобщителни услуги / мобилни услуги за SIM карти с телефонни
номера, телевизия, интернет и др. / и продукти / апарати / на изплащане.
Услугити и продуктити са предоставени от ищцовото дружество на ответника
чрез подписването на допълнителни индивидуални договори и/или
приложения към рамковия договор:
- с Приложение №1 от 03.06.2021г., ищцовото дружество предоставило
на ответника мобилни услуги за SIM карта с телефонен номер **********,
като избраният от ответника като абонат тарифен план за услугата бил с
месечна абонаментна такса в размер на 45.99 лева, без ДДС , както и пакет от
услуги за SIM карти с телефонен номер **********, **********, **********,
като абонат тарифен план за услугата бил с месечна абонаментна такса в
размер на 34.99 лева, без ДДС
- с договор за продажба на изплащане от 09.08.2021г. ищцовото
дружество продало на ответника продукт – Smart Watch Huawei GT 2 Pro Sport
Black.
- с договор за продажба на изплащане от 12.11.2021г. ищцовото
дружество продало на ответника продукт – Hanset Apple Ipfone
12ProMax128GB.
- с договор за продажба на изплащане от 06.12.2021г. ищцовото
дружество продало на ответника продукт – Lenovo IP3 15.6^FHD.
От приложените обобщени фактури и сметки за начислени неустойки се
установява, че за периода 14.12.2021 г. до 23.05.2022 г. ответникът е дължал
неизплатени суми за предоставени услуги и неустойки за неплатени месечни
абонаментни такси (три месечни такси), за направените отстъпки от цени на
ползвани услуги.
Поради неплащане в срок на дължимите по цитираните договори услуги
(неплащане продължило повече от 124 дни), са прекратени Договорите
.Едностранното прекратяване на договора/ите е уговорено в чл. 54.12 от
Общите условия на А1, тъй като забавата в плащанията е продължила повече
от 124 дни.
По делото е прието и заключение на допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът възприема като обективно, пълно и всестранно
изготвено по поставените въпроси, съгласно компетентността и специалните
4
знания на вещото лице в конкретната област.
От заключението безспорно се потвърждава, че между страните за
сключени описаните по-горе договори за ползване на мобилни услуги,
тарифни планове и промоционални отстъпки, предоставени със системен
партиден номер, като част от общ Рамков договор, идентифициран с неговия
уникален номер ********* от 03.06.2021г. Вещото лице е установило, че
ответникът е преустановил плащанията си към ищеца и е изпаднал в забава,
съгласно общите условия на А1 от дата 14.12.2021 г. Видно от заключението
на експертизата, вещото лице е установило, че размерът на неустойките от
икономическа и счетоводна гледна точка е формиран правилно и в
съответствие с процесния договор и съответните приложения към него, като
неустойките са изчислени коректно. Обобщения извод на вещото лице е, че
задълженията по компоненти, съгласно процесните договори и
споразуменията към тях, в абсолютна стойност са: Главница – 3 572,14 лева;
Неустойка – 2 028,74 лева; Мораторна лихва – 744,40 лева, или общия размер
на дълга, без мораторната лихва възлиза на 5 600,88 лева, а общия размер на
дълга, с мораторната лихва възлиза на 6 345,28 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът намира, че предвид събраните по делото доказателства, както и
приетото по делото заключение на ССчЕ, дават основание за извода, че
страните са били във валидно правоотношение, възникнало въз основа на
сключения между тях Рамков договор, идентифициран с неговия уникален
номер ********* от 03.06.2021г., приложения и договори към него за ползване
на мобилни услуги и мобилен интернет и устойства.
В настоящия случай ответника притежава качеството „потребител“ по
смисъла на § 13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП), а според чл.143 от ЗЗП „неравноправна клауза“ в
договор, сключен с потребител е всяка уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. За нищожността на такава клауза съдът следи служебно и без да
е наведено възражение от ответника – Решение на Съда от 26.04.2012г. по
дело С-472/10 на Съда на Европейския Съюз и Решение № 23/07.07. 2016г. по
т.д. № 3686/2014г. на ВКС, ТК, І т.о.
Безспорно се установи, че сключените с ответника договори са
едностранно прекратени от ищцовото дружество, съгласно чл. 54.12 от ОУ,
поради допусната от страна на ответника забавата на плащането на
дължимите суми в продължение на повече от 124 (сто двадесет и четири) дни.
Ответникът е изпаднал в забава на 14.12.2021 г., когато са изтекли тези 124
дни забава в плащанията по договора. След това е издадена първата обобщена
фактура / от общо 41 издадени / за забавените плащания – т.е вземането на
ищеца е станало изискуемо спрямо ответника (след изтичане на
5
предоставения срок за доброволно плащане на забавените суми).
Претендираната сума за неустойка, съгласно представения договор, се
дължи за предсрочно прекратяване на договора за фиксирани услуги, като
размерът на неустойката е равен на сбора от всички стандартни месечни
абонаментни такси /без отстъпките/, дължими до изтичане на срока на
ползване на услугите, но не повече от трикратния размера на абонаментната
такса. При така заявен начин на формиране на неустойката, клаузата, въз
основа на която се претендира тя, противоречи на добрите нрави, тъй като е
уговорена извън присъщите на всяка неустойка обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции, предвид задължителните указания в Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, с които
съдилищата следва да се съобразят.
В настоящия случай, процесната неустойка дава право на оператора да
получи част от вземането си по договора, като сам той е освободен от
задължението да предоставя съответните услуги, поради прекратяване на
правоотношението. Тоест, операторът се стреми да капитализира приход,
който дори би бил по- значителен от този, който би получил, ако договорът не
бе предсрочно прекратен ( доколкото неустойката се формира от стандартни
месечни такси, съобразно тарифата на оператора, а не от преференциални
такива ).Това създава условия за неоснователно обогатяване на оператора и
нарушава принципа за справедливост.
С оглед начина, по който е уговорена процесната неустойка, размерът й
и условията, при които тя се дължи, съдът приема още, че е налице
обосновано предположение за противоречие на клаузата с чл. 143, ал. 2, т. 5 и
т. 15 ЗЗП. Целта на неустойката е да обезпечи и обезщети настъпилите вреди
от съответното неизпълнение. В случая обаче е неясно по какъв начин
процесната неустойка е съизмерима с вредите за оператора от прекратяването
на договора. В този порядък, неустойка в размер на три месечни абонаментни
такси ( по стандартни условия на оператора, а не преференциални такива ),
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение. Получаването на неустойката пък, предвид
начина по който тя е уговорена, предполага заобикаляне и на чл. 143, ал. 2, т.
15 ЗЗП, тъй като налага на потребителя да изпълни своите задължения – да
плати абонаментните такси за поне три месеца /при това стандартните, а не
договорените/, без операторът реално да предоставя мобилни услуги за същия
период. Ето защо съдът приема, че клаузата на чл. 6.1 от сключения между
страните договор е нищожна, поради което предявеният установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за дължимост на сумата за неустойка в
размер на 2 028, 74 лева и мораторна лихва в размер на 744.40 лева, ведно със
законната лихва по чл.86 от ЗЗД се явява неоснователен и като такъв ще
следва да бъде отхвърлен, като с оглед неравноправната клауза, ответникът
следва да заплати само дължимата се от него главница.
По отношение на приетото заключение по изготвената ССЕ, съдът
6
намира, че въпреки правилното изчисляването на неустойките по договора,
формиращата ги клауза е неясна и сама по себе си, нищожна. Съдът намира от
правна страна, че това обстоятелството представлява заместваща престация,
без предоставяне на услуга.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 05.10.2023 г. ответникът не
дължи на ищеца претендираната сума от 2 028,74 лв. – неустойки за
неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги за периода от
19.11.2021г., както и мораторна лихва върху цялата сума в общ размер на
744,40 лв, както и законната лихва върху сумата от 2 028,74 лв. от датата на
образуване на ч.гр.д. 1318/2023г. – 05.10.2023г., за които претенции е издадена
Заповед за изпълнение № 764/06.10.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело №
1318/2023 г. по описа на РС Б.С..
При горните мотиви, съдът приема, че към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 05.10.2023 г. ответникът дължи на ищеца
претендираната сума от 3 572,14 лв. – главница за неплатени суми за ползвани
електронни съобщителни услуги за периода от 19.11.2021г., както и законната
лихва върху сумата от 3 572,14 лв. от датата на образуване на ч.гр.д.
1318/2023г. – 05.10.2023г., за която претенция е издадена Заповед за
изпълнение № 764/06.10.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 1318/2023 г.
по описа на РС Б.С..
По разноските:
Претендират се от ищеца направените разноски както в заповедното,
така и в исковото производство. В заповедното производство са направени
разноски в общ размер на 867,63 лева, от които 126,91 лева държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 740,72 лева. В исковото производство,
съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, са направени разноски в общ
размер на 2 874,02 лева, от които 126,91 лева държавна такса, 1 512,11 лева
адвокатско възнаграждение, 935,00 лева депозит за особен представител и
300,00 лева депозит за вещо лице.
Съобразно изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
направените разноски от ищеца следва да се присъдят по съразмерност.
Така мотивиран, Белослатинският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. И. К.,
ЕГН:********** от гр.Б.С., обл.В., ул.“ Родопи „ №86, че дължи на „ А1
България „ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
7
п.к. 1309, район „ Илинден „, ул.“ Кукуш „ №1, сума в размер на 3 572,14 лева
/ три хиляди петстотин седемдесет и два лева и 14 стотинки / - главница по
рамков договор за електронни съобщителни услуги и продукти за изплащане с
№*********, сключен между „ А1 България „ ЕАД / с предишно
наименование „ Мобилтел „ ЕАД, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 05.10.2023г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния размер
на претенцията от 2 773,14 лева /две хиляди седемстотин седемдесет и три
лева и 14 стотинки /.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. И. К., ЕГН:**********
от гр.Б.С., обл.В., ул.“ Родопи „ №86 ДА ЗАПЛАТИ на „ А1 България „ ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.С., п.к. 1309, район „
Илинден „, ул.“ Кукуш „ №1, сума в размер на 485.88 лева / четиристотин
осемдесет и пет лева и 88 стотинки /, представляваща сторените в
заповедното производството разноски, съобразно уважанета част на иска, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата до пълния й размер от 381.75 лева /
триста осемдесет и един лев и 75 стотинки /.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. И. К., ЕГН:**********
от гр.Б.С., обл.В., ул.“ Родопи „ №86 ДА ЗАПЛАТИ на „ А1 България „ ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.С., п.к. 1309, район „
Илинден „, ул.“ Кукуш „ №1, сума в размер на 1 609,45 лева / хиляда
шестотин и девет лева и 45 стотинки /, представляваща сторените в исковото
производството разноски, съобразно уважанета част на иска, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата до пълния й размер от 1 264,57 лева /
хиляда двеста шейсет и четири лева и 57 стотинки /.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. В. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
8