Р Е Ш Е Н И Е № 69/29.5.2020 г.
29.05.2020 г., гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД четвърти административен състав
На двадесет и втори
май
2020 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар
В. Митева
Прокурор Георги
Георгиев
като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Административно дело № 47 по описа на 2020 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и
следващите от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на ЕТ“В.-ТРАНС-В.В.“ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. *, ул.*, чрез адвокат Д.Н. от ЯАК, със
съдебен адрес: ***, *против Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда" със седалище София, бул."Княз Александър Дондуков" №3,
представлявана от изпълнителния директор, с цена на иска
600 /шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди от заплатено адвокатско възнаграждение,
в резултат на незаконосъобразно отменено НП № 28-0000770 от 10.04.2019 г.,
издадено от Директор на дирекция „Инспекция по труда“, гр.Ямбол, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на влизане в сила на отменителното решение на ЯРС - 24.10.2019г. до
окончателното й изплащане, като се претендират и направените в настоящото
производство разноски.
По исковата молба е постъпил Писмен отговор с вх.№
508/25.02.2020 г. от ответника Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, гр.София, чрез юрисконсулт Н. К., с който е заявено, че не се оспорва
по основание и по размер възнаграждението, което е заплатено пред двете съдебни
инстанции по делото и в тази част иска се признава. По отношение на претендираната лихва с отговора е заявено, че в тази част
искът не следва да бъде уважаван, тъй като няма покана до ответника и по
аргумент, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска. Доколкото
отношенията между страните могат да бъдат уредени извънсъдебно се счита, че не
се следват и разноски в полза на ищеца по настоящото дело. Предлага се
споразумение на ищеца.
В съдебно заседание ищецът
своевременно и редовно призован изпраща
процесуалния си представител, който
поддържа предявения иск по основание и размер и представя списък на разноските
направени от ищеца по предявяване на иска.
Ответната страна своевременно и
редовно призована изпраща процесуалния
си представител, който оттегля
предложението за споразумение, тъй като не е изрично упълномощен да сключва
такова. Счита, че на осн. чл. 78, ал.2 от ГПК
разноските в производството следва да се присъдят в тежест на ищеца.
Представителят на Окръжна прокуратура - Ямбол намира исковата
претенция за основателна по изложените в исковата молба съображения. Предлага да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на сумата
общо 600 лева, ведно със законовата лихва, считано от 24.10.2019 г.
Относно направеното искане от ответника
за освобождаване от направените разноски в настоящото производство, намира
същото за основателно, като счита, че са налице основанията по чл.78, ал.2 от ГПК по съображенията, подробно изложени в отговора на ответника към исковата
молба, които споделя. В тази насока намира за коректно позоваването на
постановен съдебен акт по Административно дело № 2648/2018 г. на Върховния
административен съд, Отделение ІV.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе пред вид становищата на страните приема за установено
следното:
С
Наказателно постановление № 28-0000770/10.04.2019 г. издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” - Ямбол на ЕТ“В.-Транс-В.В.“ с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. *,
ул.* на основание чл. 416, ал.5 вр.
с чл. 414, ал.3 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева за извършено административно
нарушение на чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
По жалба на дружеството срещу процесното НП е образувано анд № 489/2019г.
по описа на Районен съд – Ямбол.
С Решение № 180/19.07.2019 г. по делото, Наказателно
постановление № 28-0000770/10.04.2019 г.
на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Ямбол
е отменено изцяло като
незаконосъобразно.
По анд № 489/2019г. по описа на Районен съд –
Ямбол /л.5/ е представен договор за правна защита от 16.04.2019г. и пълномощно по силата на което ищеца е
упълномощил адвокат Д.Н. *** да
осъществява процесуално представителство пред ЯРС, във връзка с
образуването и воденето на дело по
обжалване на процесното НП, срещу договорена и
внесена сума в размер на 300 лева. По
делото е проведено открито съдебно заседание на 19.06.2019 г., в което упълномощения
процесуален представител е взел участие.
Решение № 180/19.07.2019г. по анд № 489/2019г.
на ЯРС е обжалвано от страна на
Дирекция „Инспекция по труда” - Ямбол пред Административен съд –Ямбол, като е
образувано канд № 125/2019г. по описа на последния,
като с Решение № 124/24.10.2019г. по
което, съдът е оставил в сила решението на ЯРС. В производството по канд № 125/2019г. по
описа на ЯАС ищецът е бил представляван от адв. Н. за
което видно от представения ДПЗС № 74816 от 01.10.2019г. е договорено и внесено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
В настоящото производство е прието като доказателство цялото анд № 489/2019г. по описа на Районен съд – Ямбол, както и канд
№ 125/2019г. по описа на ЯАС.
При така установена фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Претенцията на ищеца е за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди в размер общо на 600/шестстотин/ лева, от заплатено адвокатско възнаграждение, в резултат на незаконосъобразно издадено Наказателно
постановление № 28-0000770/10.04.2019 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда”-гр.Ямбол,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на влизане в сила на отменителното решение на
ЯРС, т.е от 24.10.2019г. до
окончателното й изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК, гражданите и
юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение на вреди, причинени
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи
и длъжностни лица, а съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви
след отмяна на административния акт по съответния ред. В случая, видно от
приетите по делото доказателства Наказателно
постановление № 28-0000770/10.04.2019 г. на Дирекция „Инспекция по
труда”-гр.Ямбол
от което се твърди, че са произтекли имуществени вреди за ищеца е отменено с Решение № 180/19.07.2019г.
по анд № 489/2019г. на ЯРС, влязло в сила на
24.10.2019г.
Първоинстанционното и касационното
съдебни производства са приключили преди изменението на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
от 29.11.2019 г.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за
завеждане на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и развиване на процедурата по чл. 203
и сл. от АПК и искът е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият
е основателен, по следните съображения:
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ е посочено,
че обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Пряка последица означава директно
въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице, не би
претърпяло вреди, ако не бе незаконосъобразния административен акт.
Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината за
дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват
следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностни лица на държавата или общината, при или по повод на изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който
и да е от трите елемента на посочения
фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В настоящия случай досежно доказването на елементите от фактическия
състав на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ,
от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства се налага извода, че безспорно е налице незаконосъобразна дейност на
административен орган, претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на
причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и
настъпилия вредоносен резултат.
Както вече бе посочено налице е
постановено и влязло в сила Решение № 180/19.07.2019г. по анд № 489/2019г. на ЯРС, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 28-0000770/10.04.2019 г. на Дирекция „Инспекция по
труда”-гр.Ямбол.
Същото следва да се приеме като безспорно доказателство за наличието на
незаконосъобразна дейност на административния орган.
По отношение на претендираното обезщетение в
размер общо на 600 лева, съставляващо
заплатена от ищеца сума в размер на 300 лева за правна защита и съдействие и за
процесуално представителство по анд № 489/2019г. по описа на ЯРС и заплатена сума в размер
на 300 лева за правна защита и съдействие и за процесуално представителство
по канд
№ 125/2019г. по описа на ЯАС, от
представените по делото писмени доказателства - договори за правна защита,
действително се установява заплащането на договорената сума от 600 лева от страна на ищеца на адв.
Д. Н. ***. Жалбата по която е образувано
производството пред ЯРС е изготвена от
процесуалния представител, като същия
е взел участие в проведеното
съдебно заседание по делото, както и в
проведеното на 03.10.2019г. съдебно заседание пред касационната инстанция. Процесното възнаграждение не е завишено и същото представлява минималния размер предвиден в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/Наредбата/. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл.
18, ал. 2 от Наредбата, предвижда за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението да се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от
300 лева.
Предвид отмененото по съдебен път наказателно постановление, то
претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното адвокатско
възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото НП. В този
смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016
г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при предявяване пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ
за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този
закон.
Процесното тълкувателно решение е задължително за изпълнение
от съдилищата, с оглед разпоредбата на чл. 130, ал.2 от ЗСВ, съгласно която
тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за
органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
С оглед на това, настоящия съдебен състав приема, че е налице и третата
кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ,
а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Предвид изложеното, заявената искова претенция за обезщетяване на вреди,
съставляващи направени от ищеца разноски в хода на оспорване на наказателното
постановление в производството по анд № 489/2019г. по
описа на ЯРС и в производството по канд
№ 125/2019г. по описа на ЯАС, се явява
основателна и доказана до размера на 600 лева.
Ищецът е направил искане и за присъждане на законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на влизане в сила на
отменителното решение на ЯРС - 24.10.2019г. до
окончателното й изплащане. Законната
лихва върху присъдената сума, съгласно т.4 от ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС е
дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите
административни актове. В този смисъл е актуалната съдебна практика на ВАС на
РБ, обективирана в
Решение № 15751/17.12.2018 г. по адм. д. № 10945/2017 г., Решение №
15731/17.12.2018 г. по адм.
д. № 9403/2017 г. и др. В случая отменителното
решение на ЯРС е влязло в сила на 24.10.2019г., поради което именно това е
датата от която ответникът дължи лихви върху присъдената сума.
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на
ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца
и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. По
делото не бе направено надлежно признание на иска, нито предложение за
постигане на споразумение по отношение на исковата претенция във всичките й
части. Предпоставките по чл. 78 ал. 2 от ГПК са кумулативни-„Ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца.“
В
този смисъл не могат да бъдат споделени доводите на
процесуалния представител на ответника за недължимост
на разноски в настоящото производство. Както се сочи и в определение № 500 от
16.07.2013г. по ч.т.д. № 2326/2013г. на І т.о. на ВКС „смисълът на въведената в
чл. 78 ал. 2 ГПК кумулативност на предпоставките за
освобождаване от отговорността за разноски, е да бъде облекчен ответника от
такива, от които ищецът би могъл да спести, съобразявайки се с демонстрирано от
ответника предходно на завеждане
на иска поведение, предполагащо
признаването му“.
С оглед изхода на делото претенцията на процесуалния представител на
ищеца за присъждане на разноски е основателна. По делото е представено пълномощно
и ДПЗС № 80931 от 12.02.2020г. за договорено
и внесено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, както и списък
на разноските в същия размер. Така заплатено адвокатско възнаграждение е в минималния размер от 300 лева предвиден в разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т.
1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за дела от такъв вид. Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда"
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца като разноски по делото
сумата от 310 лева, от които 300 лева адвокатско възнаграждение и 10 лв.
внесена държавна такса, съобразно чл.9а,
ал.1 от ЗОДОВ вр. с чл. чл. 2а, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 203, ал. 1 от АПК, ЯАС, четвърти
административен състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" със седалище София,
бул."Княз Александър Дондуков" №3, да заплати на ЕТ“В.-ТРАНС-В.В.“
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. *, ул.*, чрез адвокат Д.Н. от ЯАК, със
съдебен адрес ***, *сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди от заплатено адвокатско възнаграждение, в резултат на незаконосъобразно издадено
Наказателно постановление № 28-0000770/10.04.2019 г. от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда”-гр.Ямбол, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.10.2019г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда" със
седалище София, бул."Княз Александър Дондуков" №3 да заплати на ЕТ“В.-ТРАНС-В.В.“
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. *, ул.*, чрез адвокат Д.Н. от ЯАК, със
съдебен адрес ***, *сумата от 310
(триста и десет) лева,
представляваща направени съдебни
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му пред Върховния административен съд.
Решението да се съобщи на страните по реда на чл.138 от АПК.
СЪДИЯ: /п/ не се чете