РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. Благоевград, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20241210101832 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба,
подадена от Б. Е. Ц., с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Б**********, ж.к.
А*************, чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.", с адрес
на упражняване на дейността: гр. С*******, бул. „А******* С**********, представлявано
от Д. М. М. - управител, срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С******, р-н „М********", ж.к. „М***********,
********, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н..
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да обяви
нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1190182, сключен
между Б. Е. Ц., с ЕГН ********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „М**********, ****, представлявано от И. В. Д.
и Д. В. Н., на основание чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 вр. с чл. 11, чл. 19 ЗПК;
В условията на евентуалност, в случай, че бъде отхвърлен първоначалния иск, се иска
от съда да провъзгласи нищожността на клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1190182, сключен между Б. Е. Ц., с ЕГН ********** и „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „М.",
ж.к. „М „А. М . А, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н., предвиждаща заплащане на
възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от "Ferratum Bank" в полза
на ответника
Иска се от съда на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да осъди ответника „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „М.",
ж.к. „М************, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н. да заплати на Б. Е. Ц., с ЕГН
**********, сумата в размер на 5 лв. /частичен иск от 128,65 лв./, представляваща платена
при изначална липса на правно основание но договор за потребителски кредит № 1190182,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова
молба до окончателното й изплащане.
1
Претендират се сторените разноски.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК е посочена банкова сметка на ищеца IBAN
BG83CECB979050C6694200, BIC: CECBBGSE.
С молба ищецът е конкретизирал, че сумата в размер на 5, 00 лв. по осъдителния иск
се отнася до недължимо платено възнаграждение за поръчителство.
Твърди се, че на 21.08.2022 г. между ищеца и ответника е сключен договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1190182, съгласно който договор е приложим
ЗПФУР, като страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 300 лева. Сочи
се, че съгласно договора, ищецът е следвала да погаси заема в срок от 1 месец, като е
следвало да върне сумата с лихва 5,12% или 15,36 лв. /или общо 315,36 лв./, като посоченият
годишен процент на разходите е в размер на 49,93%.
Сочи се, че в чл. 5 от Договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с
Поръчителство, предоставено от „Ferratum Bank" в полза на Дружеството ответник.
Твърди се, че при сключването на договора за потребителски кредит никъде не е
посочено в съдържанието на договора какъв е размерът па възнаграждението за
предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. Сочи се, че след като усвоил
сумата от 300 лв., Б. Е. Ц., установил, че освен заемната сума от 300 лв., са му начислили
такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Фератум
България" ЕООД, в размер на 128,64 лв.
Твърди се, че към датата на подаване на иска Б. Е. Ц. е погасил задълженията си по
договора за потребителски кредит.
Поддържа се, че процесния договор е недействителен поради следните причини:
дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито
пък е посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за
предоставяне на кредит - в чл.5.3 от ОУ е посочено като възможност за повишаване
кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително
условие за кандидатстването, каквото се явява всъщност. Твърди се, че ищецът е сключил и
подписал с ответника договор за потребителски кредит, но не е подписвал договор за
поръчителство, както и че такъв не му е бил представян.
Твърди се, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от
ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, както и на евентуалния договор за
допълнителна услуга.
Твърди се, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като
противоречи на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК, като се сочи, че не съдържа начина на изчисляване на
ГПР и липсва яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Посочено
било само ГПР в %, но не е бил посочен начина на изчисляването му, поради което се счита,
че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК.
На следващо място се сочи, че е посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне
на поръчител не е включена като разход но договора, а това е следва да бъде направено,
поради следните причини. Сочи се, че ответникът не предоставя възможност за сключване
на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събира допълнително
възнаграждение. Сочи се, че с това допълнително плащане се покриват разходи във връзка
със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид
сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията.
Твърди се, че посоченият в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не
отговарят на действителните такива. Твърди се, че посочените в договора за заем по-ниски
стойности, представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-
конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д,
2
ал. 1 ЗЗП. Сочи се, че тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19,
ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора.
Поддържа се, че сумата, претендирана от ответното дружество по договор за
поръчителство, несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с
предоставяне на кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗПК. Твърди се в исковата молба, че при
сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на
вноска за гаранция по договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за
потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита.
Сочи се, че действителният размер на ГПР по процесния договор, с включени и разходите за
предоставяне на гаранция по договора за поръчителство, е в размер над 70%. Предвид
горното се твърди, че посочените в договора размери на годишния процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива,
налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора
/чл.22 ЗПК/.
Сочи се, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди
сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя
и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Позовава се на съображение 26
от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно
договорите за потребителски кредити, на решение по дело С-714/22 с предмет
преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд
(България) с акт от 21 ноември 2022 г., постъпил в Съда на 22 ноември 2022 г. във връзка с
тълкуването на член 3, буква ж), член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива
2008/48/ЕО па Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити.
Твърди се, че целият договор за потребителски кредит следва да бъде приет за
недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за предоставяне на банкова гаранция
не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора; начисляването па такса за допълнителна услуга - гарант, чийто размер не е
включен в самия договор и в посочения ГПР налага на потребителя да приеме клауза, с която
не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; договорът е във вреда
па потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и поетите задължения на търговеца и потребителя, налагайки
изключително висока такса за допълнителна услуга.
Счита се, че договорът за потребителски кредит за недействителен на основание чл.
22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК., евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22,
ВР. с чл.11, чл. 19 ЗПК.
Счита се, че клаузата на чл.5 от договор за предоставяне на потребителски кредит №
1190182 е нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща
разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.
С Разпореждане № 2684/08.08.2024 г. съдията-докладчик, след като е извършил
проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с
нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил
препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание,
че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.
131, ал. 2 от ГПК.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника и
връчен на 18.09.2024 година.
3
В указания от съда едномесечен срок на 15.10.2024 г. ответното дружество е
депозирало писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Претендират се сторените в производството разноски.
Оспорва се твърдението на ищеца за липса на право на избор от страна на
потребителя спрямо начина на обезпечаване на задължението за връщане на кредитните
средства. По отношение твърдението на ищеца, че поръчителството от Мултитуюд Банк
(Малта) е задължително условие за сключване на кредитен договор, се сочи, че същото е
неоснователно. Твърди се, че кредитополучателят може да избере свой поръчител или този,
предложен от кредитора, като според сайта на „Фератум България“, потребителят сам
избира обезпечението, следователно сключването на договор за гаранция не е задължително.
Сочи се, че исковете за нищожност или унищожаване на Договора за гаранция са
недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна — Мултитуюд Банк, а не
„Фератум България“ ЕООД.
Навежда се, че Мултитуюд Банк е самостоятелно юридическо лице, банкова
институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на Република
България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване
на единния европейски паспорт, и е вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ.
Твърди се, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по
което Фератум България не е страна. Прогласяването на Договора за гаранция за нищожен,
съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство според
ответника няма да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на Мултитуюд Банк и
така няма да настъпи промяна в патримониума на ищеца.
Твърди се, че ищецът е завел исковете за прогласяването на нищожността, съответно
унищожаването на Договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото, поради което
според ответника същите следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими.
Твърди се, че ищецът сам е избрал Мултитуюд Банк (Малта) като поръчител в
електронния формуляр и, след като е бил информиран за дължимите такси, е подал
заявление за кредит, като е получил преддоговорна информация по e-mail, която изрично
посочва, че за сключването на договора за кредит „Фератум България“ изисква
поръчителство. Сочи се, че ищецът е получил и документи от Мултитуюд Банк,
включително Договор за гаранция, като след като е бил информиран, ищецът е потвърдил
чрез SMS желанието си да сключи договора.
С оглед на това според ответника не може да се говори за заблуждаваща търговска
практика по чл. 68е от ЗЗП, тъй като ответникът не е въвел ищеца в заблуждение относно
избора на поръчител или дължимите суми. Твърди се, че на всеки етап ищецът е бил
информиран за последствията от своя избор, включително за сумите, дължими на
Мултитуюд Банк, ако избере нея за поръчител.
Навежда се, че претенциите на ищеца не са подкрепени с убедителни доказателства,
като исковата молба съдържа общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти и
документи, и не представя ясни доказателства за плащания, възникнали отношения или
суми. Според ответника твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП са неоснователни.
Сочи се, че чл. 5 от договора ясно посочва избраната от ищеца опция за поръчител, без
задължение за сключване. В СЕФ и договора за гаранция се сочи, че подробно са описани
възможностите за обезпечение и дължимите суми към Мултитуюд Банк, които ищецът е
приел доброволно.
Относно твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, се сочи, че договорът за
гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е
незадължителна. Твърдението на ищеца за допълнителни разходи според ответника е
неоснователно, тъй като обезпечението е резултат от оценка на кредитоспособността по
4
закон. Твърди се, че „Фератум България“ е предоставила необходимата информация за ГПР и
условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-
дневен срок, но не е упражнил това си право.
Навежда се, че „Фератум България“ ЕООД и „Мултитуюд Банк“ ЕАД оперират като
отделни икономически субекти, като те имат отделни банкови сметки (видни от
погасителните планове към договора за кредит и договора за гаранция, приложени по
делото). Сочи се, че българското законодателство не забранява договорът за поръчителство
между длъжник и поръчител да бъде възмезден. Счита се, че при определянето на ГПР няма
допуснати нарушения и ищецът е имал цялата необходима информация и време, за да вземе
решение дали сключването на договор е подходящо за него.
С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 19.02.2025г.
на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на предявения осъдителен иск с правно
основание чл. 55 ЗЗД в насока неговото увеличаване, като същия се счита за предявен за
сумата от 128, 64 лв. /сто двадесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/, което е
пълния размер на претендираното вземане.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява, не се явява и
упълномощения процесуален представител-адвокат М., който в писмени становище
поддържа предявените искове, по същество изразява становище за основателност на главния
иск за нищожност, както и на предявения осъдителен иск. Претендират се сторените по
делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание, ответното дружество редовно призовано, не се явява, не се
представлява. В депозирана молба от 20.12.2024 година изразява становище по същество на
делото, като пледира за отхвърляне на предявените искове. Претендират се и сторените по
делото разноски.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и
като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Няма спор по делото, не се оспорва в писмения отговор от ответника и се установява
от приетите по делото писмени доказателства, че между страните е сключен Договор №
1190182/21.08.2022г. за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние/, съгласно
който ищеца в качеството му на кредитополучател е получил сума в размер на 300, 00 лв.,
като е поел задължение да я върне в срок от 45 дни, считано от датата на превеждане на
сумата на заема, като падежната дата е 05.10.2022г. и заемателят се задължава да върне
заема с еднократно плащане, извършено на падежната дата. От договора се установява /чл. 3
от същия/, че за целия период на кредита ответника следва да върне сумата общо от 315,36
лева, която включва сумата по кредита и лихва в размер на 15,36 лв. при договорен лихвен
процент 5, 12 %. В чл. 4 от процесния договор е посочено, ГПР по кредита е в размер на 49,
93.
Установява се от чл. 5 от Договора, че заемът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството, като договорът за поръчителство се
сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. С одобряване от
дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с
обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето
предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване
на заема.
Видно от приетия документ Преддоговорна информация /СЕФ/ в чл. 4, т. 4.3 е
посочено, че размерът на разходите за гарант ще бъде 128,64 лв., като посочените разходи не
се включват в ГПР.
По делото е представена справка за получени плащания по договор за кредит №
5
1190182 на Б. Е. Ц., от който е видно, че сумата по главницата е 300 лева, сума по лихвата –
15,36 лева, падеж – 06.10.2022 година, дата на плащане 15.12.2022 година чрез Изи Пей, в
която е отразено, че по договора са платени суми, както следва: главница – 300 лева, лихва в
размер на 15,36 лева; сума за допълнително избрана незадължителна услуга – 315,36 лева,
която се дължи на лицето, предоставящо услугата и по посочената от него сметка. Съгл. Чл.
16.2 б. „а“ от ОУ на „Фератум България“ ЕООД кредиторът има право да нареди сумата към
лицето, комуто е дължима в случай, че бъде изплатена към кредитора.
По делото е представен и Договор за гаранция /поръчителство/, сключен между
„Фератум Банк“ ЕАД и Б. Е. Ц.. Съгласно чл. 1.5 от договора, договорът, сключен между
Гаранта и Клиента, по силата на който Гарантът предоставя гаранция, като се задължава да
обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от Договора за потребителски кредит,
включително и от Общите условия, които са неразделна част от този договор. Съгласно чл.
1.6 – Таксата за предоставяне на гаранция е в размер общо на 128,64 лева, дължима от
клиента за предоставената гаранция. Таксата за гаранция се заплаща на месечни вноски в
размерите, условията и на падежите, уговорени съгласно Погасителен план, който е
неразделна част от настоящия договор.
По делото е допусната и назначена и съдебно-счетоводна експертиза, както и
коригирана съдебно-счетоводна експертиза, заключенията по които е изготвено от вещото
лице С. Т.. Видно от заключението е, че усвоената сума от Б. Е. Ц. по Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1190182/21.08.2022г е в размер на 300,00 лева.
Вещото лице посочва, че заплатена от Б. Е. Ц. по Договор за предоставяне на потребителски
кредит № 1190182/21.08.2022г е в размер на 644,00 лева, като с получената сума в размер на
644,00 лева, в счетоводството на „Фератум България" ЕООД са погасени задължения в общ
размер на 574,00 лева и сумата от 70,00 лева е отразена като надвнесена сума. Вещото лице
посочва, че са погасени задължения както следва: за погасяване на задължения за главница -
300,00 лева; -за погасяване на задължения за договорна лихва - 15,36 лева; за погасяване на
задължения за допълнително избрана незадължителна услуга „гаранция за обезпечаване на
кредита” -128,64 лева; и -за такси съгласно Тарифата и Общите условия - 130,00 лева, или
общо погасени задължения 574,00 лева. Посочва се, че в т.4 от Договора за кредит е
посочено, че ГПР е в размер на 49,93 %, който включва общ разход по кредита - в размер на
15,36 лева (договорна лихва), а при оскъпяване на кредита със 144,00 лева (15,36 лв
договорна лихва + 144.00 лв такса гарант) ГПР е в размер на 2 304,43 % и надхвърля 46 пъти
петкратния размер на законовата лихва към датата на сключване на Договора за кредит,
което вещото лице е отразило в Справка № 04.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно съединяване иск с правно основание чл.26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал. 1, 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19,
ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП, чл.68г, ал.4 във вр. с чл.68д, ал.1 от ЗЗП за
прогласяване на недействителен договора за кредит поради противоречие със закона; В
условията на евентуалност е предявен иск за нищожност на клауза от договор за
предоставяне на потребителски кредит - правно основание чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22
от ЗПК, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр.
чл.68г, ал.4 във вр. с чл.68д, ал.1 от ЗЗП, чл.143, т.9 от ЗЗП и предявен частичен осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД за връщане на получено без основание.
Предявените искове са допустими, като предявени от субект с правен интерес.
В тежест на ищеца е да докаже, че договора за паричен заем е нищожен на
посочените основания-противоречи на закона, както и че посочената в исковата молба
клауза от Договора - чл. 5, е нищожна на посочените основания-противоречи на закона,
доколкото от тези факти извличат изгодни правни последици, че е погасил задължението си
по договора за потребителски кредит, а в тежест на ответника е да проведе обратно
6
насрещно доказване, за валидността на правоотношението. В тежест на ответника е да
докаже в процеса, че договора е валидно сключен, да докаже възраженията, релевирани в
отговора на исковата молба, да установи валидността на всяка една оспорена като
недействителна клауза, както и че сключването й е при съобразяване на императивните
материални норми. Да се установи,че при скл. на договора не е надвишен размера на ГПР по
чл.19, ал.4 от ЗПК, както и че всяка една оспорена като недействителна клауза е
индивидуално уговорена и не е неравноправна.
-По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД: Ищецът следва да докаже, че е
заплатил претендираната сума на ответника по него, а последният следва да докаже
наличието на правно основание за плащането.
По иска за недействителност на договора за кредит, съдът намира следното:
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за
потребителския кредит - ЗПК (обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) - чл.
9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена - чл. 10,
ал. 1 ЗПК - на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра
- по един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието "траен носител" се
съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК - това е всеки носител, даващ възможност на потребителя
да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й
използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена
информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената
информация). Законът за потребителският кредит допуска възможността договорът за
потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал.
9, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр
съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на
потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на
средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява предоставяне на преддоговорната
информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 (при
използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова
комуникация от разстояние), кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя
преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването
на договора за потребителски кредит. Изискванията за предоставяне на финансови услуги от
разстояние са регламентирани в ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече.
Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР -
това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане,
допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно
посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от
разстояние" - в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, в който е посочено, че това е всяко средство, което
може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно
физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
7
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е: 1
изпълнил задълженията си предоставяне на информация на потребителя; 2 спазил сроковете
по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3 получил съгласието на потребителя за сключването на договора и,
ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право
да се откаже от сключения договор.
За доказване на електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и
електронния подпис - ЗЕДЕП, като изявленията, направени чрез електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях - чл. 18, ал. 2. и 3 ЗПФУР. Електронното изявление е
предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна
информация, а електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с
възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ - чл. 2, ал. 1 и 2 и чл.
3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от закона - за
електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана
с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение
на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но също така допуска страните да се
съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП). Когато посочените предпоставки са налице,
създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато
законът признава - чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР, като възпроизвеждането на
електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му.
За да е налице нищожност, на която и да е договорна клауза тя трябва да има толкова
съществени пороци, че да й пречат да породи правното си действие още към момента на
сключването на договора.
Няма спор по делото, и е обявено за ненуждаещо се от доказване, че между страните
е сключен Договор № 1190182/21.08.2022г. за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от
разстояние/, съгласно който ищеца в качеството му на кредитополучател е получил сума в
размер на 300, 00 лв., като е поел задължение да я върне в срок от 45 дни, считано от датата
на превеждане на сумата на заема, като падежната дата е 05.10.2022г. и заемателят се
задължава да върне заема с еднократно плащане, извършено на падежната дата. От договора
се установява /чл. 3 от същия/, че за целия период на кредита ответника следва да върне
сумата общо от 315,36 лева, която включва сумата по кредита и лихва в размер на 15,36 лв.
при договорен лихвен процент 5, 12 %. В чл. 4 от процесния договор е посочено, ГПР по
кредита е в размер на 49, 93.
Установява се от чл. 5 от Договора, че заемът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството, като договорът за поръчителство се
сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. С одобряване от
дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с
обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето
предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване
на заема.
Видно от приетия документ Преддоговорна информация /СЕФ/ в чл. 4, т. 4.3 е
посочено, че размерът на разходите за гарант ще бъде 128,64 лв., като посочените разходи не
се включват в ГПР.
Сключеният Договор № 1190182/21.08.2022г. за предоставяне на финансови услуги
/заеми/ от разстояние/, по своята правна характеристика и съдържание е договор за
потребителски кредит, съгласно чл. 9 ЗПК, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон ЗПК.
Съдът приема, че процесният Договор за предоставяне на потребителски кредит,
8
отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което попада в приложното поле на
потребителската защита, като приложими са освен правилата на ЗПК, но и правилата на
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. От сключения между страните по делото Договор
за предоставяне на потребителски кредит от 21.08.2022г., се установява, че същият има
характеристиката на договор, сключен от разстояние по смисъла на Закон за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Съгласно нормата на чл. 6 от ЗПФУР, договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик
и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно
или повече. Съдът приема, че с оглед изявлението на кредитополучателят в договора, че дава
съгласието си Кодът за потвърждение, предоставен му от кредитора, който е електронен
подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП, във взаимоотношенията му с дружеството да
има силата на негов саморъчен подпис, процесният договор за кредит е подписан от ищеца с
електронен подпис.
Една от предпоставките за предявяване на иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД
е наличието на правен интерес, който според съда за ищеца е налице, тъй като между
страните съществува спор относно действителността на договор за предоставяне на
потребителски кредит и в частност на клауза от същия.
Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба.
Недействителността на целия договор е обоснована със съществени пороци на клаузи на
договора, а именно - клаузата на чл. 5 от договора, респ. нищожност на основание чл. 10, ал.
1, 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП, чл.68г, ал.4 във
вр. с чл.68д, ал.1 от ЗЗП.
Даже при липса на въведено възражение, съдът е длъжен да констатира и отстрани
всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор.
В правовата държава е въведен принципа на законността (чл. 4 от КРБ), като разпоредбата
на чл. 5 от ГПК сочи законността като основен принцип на гражданския процес и задължава
съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият
интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които
регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в процеса (чл. 6 от ГПК). Съдът
следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1. Е
нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства; 2. Е относимо до формата (външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ); 3. Е налице противоречие с добрите нрави (в този смисъл
решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС; т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и др.); 4. Е налице неравноправна клауза.
В настоящият случай съдът намира, че клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1190182/21.08.2022г., сключен между страните по делото, е
недействителна.
С разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл.
22 от ЗПК. В случая, съдът намира, че са спазени изискванията, уредени от законодателя в
чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 11 и т. 12, както и че чл. 11, ал. 1, т. 8 и т. 9а и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 са
неприложими към посочения договор, предмет на делото. Настоящият съдебен състав счита,
че в случая е налице нарушение на нормата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Закона за
потребителския кредит, според която годишният процент на разходите изразява общите
9
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи/, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит и който се изчислява по формула, съгласно Приложение 1 към закона,
като вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
Легална дефиниция за "Общ разход по кредита за потребителя" е дадена от законодателя в
Параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където
е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждение за посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин се информира
потребителя за възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга, а също и да
прецени икономическите последици от сключване на договора, което ще му даде възможност
да направи избор да сключи или не договора за кредит. В чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е
предвидено, че договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.
Според съда посочения в договора ГПР -49, 93 % е неточен и заблуждава
кредитополучателя /потребителя/. Това е така, тъй като предвиденото в чл. 5 от Договора,
условие за предоставяне на обезпечение, представляващо поръчителство и дължимата по
него сума, следва да се включи в ГПР, съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, в противен
случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР,
което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.
В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина, по който е
формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на
договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна
стойност, при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което не е позволило
на ответника да прецени икономическите последици от сключването на договора, поради
което съдът намира, че той е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл. 5 от
Договора, получаването на кредита е обвързано с условие за предоставяне на обезпечение,
представляващо поръчителство. С тази сума кредитът се оскъпява, най-малкото защото с нея
се покриват разходи, свързани с него и същите са били известни на кредитора. В чл. 19, ал. 4
от Закона за потребителския кредит е предвидено, че Годишният процент на разходите /ГПР/
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република
България. Заплащането на такса за поръчителство води до заобикаляне на нормата на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, тъй като максималният размер на ГПР по потребителския кредит ще
надхвърли допустимия петкратен размер на законната лихва.
В конкретния случай се установи от заключението на вещото лице по назначената
експертиза, че при посочване на ГПР в размер на 49. 93 % в договора, не са включени
разходите, извършени от Кредитополучателя представляващи възнаграждения за
поръчителство по договора за гаранция сключен с поръчителя „Фератум Банк“. При
включване на тези разходи, то ГПР е в размер на 2304,43 % и надхвърля 46 пъти петкратния
размер на законовата лихва към датата на сключване на договора за кредит.
10
Съдът счита, че неравноправна и поради това нищожна е клаузата на чл. 5 от
договора, предвиждаща обезпечение, чрез сключване на договор за поръчителство с
„Ferratum Bank". Кредиторът разполага със задължение и с достатъчно много източници на
информация, да оцени предварително кредитоспособността на потребителя (чл. 16 ЗПК) и
ако оценката му е лоша, той може да откаже да предостави кредит (чл. 18 ЗПК), вместо да
сключи договор. В случая, включването на клаузата за обезпечаване на задължението по
кредита в Договора за предоставяне на потребителски кредит, чрез поръчителство на
посочено и одобрено от кредитора дружество, за което се дължи отделно възнаграждение
противоречи освен на закона и на добрите нрави, а също е налице и заобикаляне на закона,
каквато забрана предвижда чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. На практика тази клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задължението на кредитора за предварителна оценка на
кредитоспособността на длъжника върху последния и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията му. Посоченото в съвкупност и поотделно обуславя извод, че
клаузата на чл. 5 от договора за кредит, изискваща предоставяне на поръчителство от
кредитополучателя е сключена в условията на неравноправност по смисъла на ЗЗП, което я
прави нищожна поради противоречие с чл. 146, ал. 1 ЗЗП, а също и на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответника "Фератум България" ЕООД, че няма
нищо общо с третото за делото лице „Ferratum Bank". В действителност то е самостоятелно
юридическо лице, регистрирано в Малта, което предоставя услуги на територията на
Република България, въз основа на лиценз, издаден от БНБ и вписването му под № 178 в
публичния регистър на БНБ, но връзката между кредитодателя и поръчителят се установява
от факта, че "Ferratum Bank" фигурира /както твърди и самия ответник/ в предварително
определения като типов по характера си договор и в електронните формуляри. Това от своя
страна показва, че двете дружества се намират в икономическа свързаност, сочеща
недобросъвестност, с оглед обективираните права и задължения между двата сключени
договора /този за потребителски кредит и този за поръчителство/, което на практика
представлява разделяне на приходите по кредите между двете формално отделни
юридически лица, с цел да се заобиколи ЗПК и да се консумира недопустима печалба.
Възражението на ответника, че сключването на договор за поръчителство не е задължително
условия за получаване на кредита, тъй като ищецът е могъл да посочи избрано от него лице
за поръчител е неоснователно. Отказът да бъде сключен договор за поръчителство, може да
доведе до отказ да бъде сключен договора за потребителски кредит от страна на кредитора.
Единствената "привилегия", която е била предоставена на кредитополучателя е това, че той
е могъл да избере физическо или юридическо лице, се обезсмисля от изискването, то да бъде
предварително одобрено от кредитора. Фактът, че ищецът е избрал поръчителя да бъде
предварително одобреното от кредитодателя лице и договорът за кредит да бъде сключен
при предоставено от това лице поръчителство не променя извода, че сключване на договор
за поръчителство е задължително условие за получаване на кредита.
От ангажираните доказателства се установява, че не спазено изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК - "Обща сума, дължима от
потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на
потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
11
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия.
Като обща дължима сума по договора е записана 315,36 лева, но в нея не е включено
допълнителното плащане от 128,64 лева по договора за гаранция, който, както бе посочено
по-горе, е задължително условие за предоставянето на заема. С това допълнително плащане
се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да
бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил
законовото ограничение, вземайки предвид посочения от ответника размер, което се
установи и от съдебно-счетоводната експертиза.
Посочването в договора за заем по-ниски стойности на ГПР, представляват невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя
относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора. /В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.;
Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220
от 18.02.2020 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г.
на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр.
д. № 2344/2019 г. / ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се
изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените
плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава
ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК.
На основание изложеното съдът приема, че заемодателят по договора за кредит не е
посочил действителния ГПР по договора за кредит, съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. Поради това и потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер
на сумата, която следва да плати по договора, както и реалните разходи по кредита, които ще
стори. Неспазването на този реквизит от договора, съставлява нарушение на императивната
норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Допълнителен извод за допуснатото нарушение е и
липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора съобразно
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за това кои компоненти формират посочения ГПР.
Липсата на тази методика не дава възможност на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора; налице е невярна информация относно общите
разходи по кредита, което пък води до нелоялна и по- специално заблуждаваща търговска
практика по смисъла на член 6, §1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е
възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го
подтиква, или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен
случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на
сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на чл. 3, § 1 и чл. 4,
§ 1 от Директива 93/13/ЕО и влече на основание чл. 22 от ЗПК недействителност на
договора в неговата цялост. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12 и т. 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя
относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните
12
икономически последици от сключването на договора. /В този смисъл: Решение № 260123 от
25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 07.07.2020 г. на
ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г. и др. / ГПР не се уговаря между страните. Той
представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК,
въз основа на уговорените плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната,
която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на
задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния
договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от
повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и
ако в него не са включени обсъжданите клаузи, като се изходи и от характера на този
договор, който е възмезден и включването на клаузи за ГПР по него е въведено като изрично
изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима
разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на
процесния договор обуславя недействителността на целия договор. В случая следва да бъде
взета предвид и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на
конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тази по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК -
за определяне на ГПР.
На основание изложеното, съдът приема, че предявеният иск за прогласяване
нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1190182, сключен
между Б. Е. Ц., с ЕГН ********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „М.", ж.к. „М*********** представлявано от И.
В. Д. и Д. В. Н. е основателен и следва да бъде уважен.
По предявения евентуален иск следва да се посочи, че доколкото бе признато, че
процесният договор за потребителски кредит е изцяло нищожен, то не е настъпило
вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне по предявения евентуален иск, с които се
претендира да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне
на потребителски кредит № 1190182, сключен между Б. Е. Ц., с ЕГН ********** и
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., р-н „М.", ж.к. „М**********, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н., предвиждаща
заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от "Ferratum
Bank" в полза на ответника.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Уважаването на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
предоставя ищеца да докаже при условията на пълно и главно доказване сключването на
договор за кредит, наличието на основания за нищожност, плащане на процесната сума. В
тежест на ответника е да докаже, че процесната сума е платена на годно правно основание.
Видно от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза е, че сумата в размер
на 128,64 лева, представляваща гаранция за обезпечаване на кредита е изцяло заплатена от
ищеца.
С оглед установената по-горе в мотивите пряка свързаност на възнаграждението за
гарант /поръчител/ с договора за кредит и обусловеност на одобряването на кредита от
представянето на договора за поръчителство, то предвид недействителността не само на
процесната клауза, но и на договора за кредит, договора за гаранция (поръчителство) се
явява лишен от основание с оглед обезпечителния му характер на задълженията на
13
длъжника по договора за кредит. Следователно плащането на възнаграждението по
гаранцията подлежи на връщане от ответника, защото за него е липсвало основание да го
получи, а обстоятелството дали е превел тази сума на третото лице - гаранта, е без правно
значение, тъй като касае вътрешните му отношения с това трето лице. Още повече че
предоставената с договора за гаранция услуга не е в полза на ищеца, а единствено на
ответника.
Доколкото сумата е постъпила в патримониума на кредитора "Фератум България"
ЕООД като плащане по нищожен договор за кредит, то именно той дължи връщането й като
недължимо получена на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
С оглед установеното, съдът намира, че и предявената искова претенция с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД се явява основателна и доказана и като такава следва
да бъде уважена.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК право на разноски има
ищецът, който претендира да му бъдат заплатени разноските съобразно представен списък с
разноски по чл. 80 ГПК, както следва: държавна такса в размер на 100, 00 лв., 300 лева –
депозит за изготвяне на ССЕ, 2000, 00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС,
15,00 лева - куриерска услуга и 1,36 лева - банков превод.
С оглед липсата на възражение от страна на ответника за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, съдът намира, че адвокатското възнаграждение
следва да бъде уважено в пълен размер, за което са представени доказателства, че са платени
в брой, за което е издадена и фактура № **********/18.12.2024 година.
Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото
разноски в общ размер на 2400 лева, представляващи заплатена държавна такса, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
По отношение на претендираните разноски - 15,00 лева - куриерска услуга и 1,36 лева
- банков превод, съдът намира следното:
Съгласно определение № 12119 от 11.10.2017 г. по адм. д. № 6622/2017 г., VII отд. на
ВАС претендираните разноски за комисиони на банката за банков превод не са разноски по
производството по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК и не следва да се присъждат. В същият
смисъл е и практиката на гражданските съдилища - решение № 324952 от 29.01.2018 г. по гр.
д. № 50624/2017 г. на Софийски районен съд, решение № 986 от 21.03.2018 г. по гр. д. №
10243/2017 г. на Районен съд - Пловдив, решение № 530231 от 15.11.2018 г.по гр. д. №
12867/2018 г. на СРС и други. Съгласно определение № 12401 от 18.09.2019г. по адм. д. №
10239/2018 г., II отд. на ВАС разноски, представляващи такси за банков превод не следва да
бъдат присъждани, тъй като те не са свързани с процеса на събиране на доказателства и не
попадат в необходимите за водене на делото, включващи такива за призоваване на
свидетели, вещи лица и за изготвяне на експертизи (арг. от чл. 75 ГПК), както и
възнаграждение за един адвокат (чл. 78, ал. 1 ГПК). Поради това тези разноски не следва да
бъдат заплащани от ответната страна.
На присъждане подлежат разноските, които страната реално е заплатила във връзка с
извършването на определени правни действия в процеса, а направените от страната разходи
за банкови такси и куриерски услуги са за предоставени услуги от трети лица, поради което
те не представляват разноски по смисъла на горните разпоредби и като такива са недължими
за присъждане. В този смисъл е съдебната практика, обективирана в определение № 8868 от
06.07.2020 г. по адм. дело № 3626/2020 г. на ВАС, VI отд., както и в решение № 4387 от
03.12.2021 г. по гр. д. № 41348/2021 г. на СРС, определение № 60382 от 23.12.2021 г. по гр. д.
14
№ 2584/2017 г., Г. К., III г. о. на ВКС, решение № 2208 от 18.03.2022 г. по гр. д. № 68705/2021
г. на СРС, решение № 2900 от 02.04.2022 г. по гр. д. № 69830/2021 г. на СРС, решение №
2408 от 17.02.2023 г. по гр. д. № 34316/2022 г. на СРС, решение № 103 от 14.08.2023 г. по гр.
д. № 705/2021 г. на Районен съд - Първомай, решение № 225 от 29.11.2023 г. по гр.д.№
123/2023 г. на Районен съд - Павликени, решение № 534 от 23.12.2023 г. по гр. д. № 264/2023
г. на Районен съд - Несебър, решение № 171 от 14.05.2024 г. по гр. д. № 624/2023 г. на
Окръжен съд - Пазарджик, решение № 5 55 от 05.06.2024 г. по т. д. № 169/2023 г. на Окръжен
съд - Пазарджик.
Отговорността за разноски е в тежест на страната, която със своето процесуално
поведение е обусловила необходимостта другата страна да поеме разноски, т.е. необходимо е
наличието на причинна връзка, между процесуално поведение на едната страна и
понесените разноски от другатаарг. чл. 78, ал. 2 ГПК (определение № 31 от 07.03.2016 г. по
гр. д. № 3608/2015 г., Г. К., II г. о. на ВКС). В определение № 11961 от 28.09.2020 г.,
постановено по адм. дело № 3626/2020 г. на ВАС по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК
относно банковите такси е посочено, че „Тези разходи не са в пряка причинноследствена
връзка с оспорването на административния акт“. Безспорно и в исковото производство
разходите за банкови такси не са в пряка причинноследствена връзка с поведението на
насрещната страна.
С оглед на горното съдът намира, че не следва да се присъжда в полза на ищеца
сумата от 15,00 лева - куриерска услуга във връзка с депозиране на исковата молба и сумата
от 1,36 лева - банков превод, по изложените по-горе мотиви, а и липса на доказателства за
тяхното извършване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 26 ал.1, предл.1, ЗЗД, вр. с чл. 23 във вр.
с чл. 22 от ЗПК, поради противоречие със закона, Договор № 1190182/21.08.2022г. за
предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние/, сключен между Б. Е. Ц., с ЕГН
********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н „М.", ж.к. „М********** представлявано от И. В. Д. и Д.В. Н..
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „М.", ж.к.
„М**********представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н. ДА ЗАПЛАТИ на Б. Е. Ц., с ЕГН
********** с постоянен адрес гр. Б********, ж.к. А*********, чрез пълномощника си,
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.", с адрес на упражняване на дейността: гр. С****
бул. „А***********, представлявано от Д. М. М. – управител сумата от 128,64 лв. /сто
двадесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща недължимо платена
при изначална липса на правно основание по Договор № 1190182/21.08.2022г. за
предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние/, сключен между Б. Е. Ц., с ЕГН
********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, ведно със законната лихва
върху сумата от 128,64 лв., считано от датата на депозиране на настоящата искова молба -
05.07.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С****, р-н „М*****", ж.к.
„М************* представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н. ДА ЗАПЛАТИ на Б. Е. Ц., с ЕГН
********** с постоянен адрес гр. Б******, ж.к. А********** чрез пълномощника си,
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.", с адрес на упражняване на дейността: гр.
С******, бул. „А*********** представлявано от Д. М. М. – управител сумата от 2400,00 лв.
/две хиляди и четиристотин лева/, представляваща сторени по делото разноски.
15
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК посочва банкова сметка на ищеца, по която може да
бъде заплатена присъдената сума - IBAN BG83CECB979050C6694200, BIC: CECBBGSE.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград в двуседмичен
срок от съобщаването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
16