РЕШЕНИЕ
№ 1191
гр. Кюстендил, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мария Ем. Антова
при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова
като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело №
20251520101125 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба вх. № 5152/05.05.2025г. по
описа на КРС, подадена от „МГ ШУС“ ЕООД против В. Ж. А.. В исковата
молба се твърди, че страните са били в трудово правоотношение, доколкото
между ищеца в качеството му на работодател и ответницата в качеството й на
работник бил сключен Трудов договор № 1039/01.08.2024г., на основание
чл.67, ал.1, т.1 вр. чл.70, ал.1 КТ със срок за изпитване 6 месеца в полза на
работодателя. Ответницата била назначена и изпълнявала длъжността
„Производител, обувки /ръчно/“, с код по НКПД: 75361012, в отдел „МГ
ШУС“ЕООД, с месторабота в гр. Кюстендил, на пълно работно време, с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 965 лева и
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит – 0,6% за всяка година трудов стаж при настоящия работодател, за всяка
година трудов стаж на същата, сходна или със същия характер работа,
длъжност или професия. На 01.10.2024г. ответницата отправила до ищеца
писмена молба с вх. № 1043/01.10.2024г. за освобождаване от заеманата от нея
длъжност по нейно желание, считано от 01.10.2024г., като изрични посочила,
че срокът за предизвестие няма да бъде спазен от нейна страна. Ищецът издал
Заповед № 879/01.10.2025г., с която прекратил трудовото правоотношение
между страните на основание чл.326, ал.1 и ал.2 КТ. В заповедта изрично било
посочено, че ответницата дължи да заплати обезщетение по реда на чл.326,
ал.2 във вр. с чл.220, ал.2 КТ в размер на едно брутно трудово месечно
възнаграждение за срока на неспазеното предизвестие. Заповедта и трудовата
книжка били връчени на ответницата лично на 01.10.2024г. Последната обаче
1
не изпълнила това свое задължение за плащане на посоченото обезщетение.
Поради тази причина ищецът й изпратил покана за доброволно изпълнение,
връчена на ответницата на 19.11.2024г., но отново не последвало плащане от
нейна страна. Съответно, ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, с оглед на което било образувано ч.гр.д. № 200/2025г. по описа на
РС – Кюстендил. Искането към съда е да признае за установено на основание
чл.422 ГПК във вр. с чл.220, ал.1 във вр. с чл.326, ал.1 и ал.2 КТ, че
ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 965 лева – главница,
представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие по Трудов
договор № 1039/01.08.2024г., сключен между страните, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски и в двете
производства.
Ответницата по иска не изразява становище по предявяването на
същия, не се явява в съдебно заседание и не е направила искане делото да се
гледа в нейно отсъствие. На ответницата са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно
заседание с Определение рег.№ 749/27.06.2025г. Ответницата не е подала
възражение по реда на чл.415 ГПК.
Искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и ангажираните писмени доказателства, а именно:
Трудов договор №1039/01.08.2024г.; Писмена молба с вх.№ 1043/01.10.2024г.
от работника за освобождаване от длъжност до работодателя; Заповед №
879/01.10.2024г. за прекратяване на трудовото правоотношение;
Уведомително писмо с изх. № 2091/19.11.2024г.; Доказателства за изпращане
и получаване на Уведомително писмо с изх. № 2091/19.11.2024г. чрез
„Български пощи“ ЕАД; Справки от НАП за регистриран и прекратен трудов
договор № 1039/01.08.2024г.; Фишове за начислени и изплатени трудови
възнаграждения на В. Ж. А. за периода м.08.2024г. до м.09.2024г.; Разпечатка
от ТР – АВ за актуалното състояние на „МГ ШУС“ ЕООД.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 вр.
чл.239, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по
искане на ищеца, направено в молба от 21.10.2025г.
На основание чл.239, ал.2 ГПК съдът не излага мотиви по същество
на спора.
По разноските: При този изход от спора право на разноски има само
ищеца, който е сторил разноски в размер общо на 850 лева в заповедното и
исковото производство (по 25.00 лева за държавна такса и по 400 лева за
адвокатско възнаграждение).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „МГ ШУС“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград,
2
ул.“Стефан Стамболов“ №1, ет.2, офис 1, представлявано от управителя М. В.
С., че В. Ж. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.****, му дължи
сумата в размер на 965.00 лв. /деветстотин шестдесет и пет/ лева,
представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие от работника,
дължимо на основание чл.220, ал.1 във вр. с чл.326, ал.1 и ал.2 КТ в размер на
едно брутно месечно трудово възнаграждение за срока на неспазеното
предизвестие, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване
на заявлението – 23.01.2025г., до окончателното изплащане на вземането, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 24.01.2025г. по гр.д. № 200/2025г. по описа на РС - Кюстендил.
ОСЪЖДА В. Ж. А., ЕГН **********, да заплати на „МГ ШУС“
ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сторените разноски в
размер общо на 850 лв. /осемстотин и петдесет/ лева в заповедното и исковото
производство (по 25.00 лева за държавна такса и по 400 лева за адвокатско
възнаграждение).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
3