Определение по дело №152/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-1158 от 13.05.2025 г., подадена от В. Т. П. от [населено място], с [ЕГН] чрез адвокат Й. К. Л. от АК - Хасково, против Решение № 47 от 02.04.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 101 от 2025 година на Районен съд – Габрово /РСГ/.

С атакуваното съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 27-0000104 от 28.08.2024 г., издадено от началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Габрово, с което на основание чл. 93в, ал. 5 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ на касатора П. е наложена административна санкция – глоба, в размер на 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лв. за извършено нарушение на чл. 27, §.2, изр. първо, предл. второ от Регламент /ЕС/ № 165/2014 от 04.02.2014 г.

На 18.06.2025 г. по делото е проведено открито съдебно заседание, на което е докладвана Молба от 13.06.2025 г. на касационния жалбоподател, с която същият е обективирал искане до Административен съд – Габрово за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, което настоящият съдебен състав намира за допустимо и основателно, поради което следва да го уважи.

1. Запитваща юрисдикция:

Административен съд Габрово, с адрес: Република България, п.к. 5300, [населено място], [улица], тел. за контакти: +359 066 810 722; +359 066 810 706; +359 066 810 723; [тел. номер] (66) 810 700; E-mail: gabrovo-[електронна поща]; delovodstvo@[интернет адрес].

2. Страни по делото:

Касационен жалбоподател: В. Т. П. от [населено място], [жк], вх. А, ет. 3, ап. 6, представляван от пълномощник – адвокат Й. К. Л. от Адвокатска колегия Хасково, с адрес: [населено място], [населено място], [улица].

Ответник касационна жалба: Н. О. отдел „Автомобилна администрация“ – Габрово, с адрес: [населено място], [улица], ет. 5, тел./[тел. номер]; [тел. номер].

Контролираща страна - Прокурор при Окръжна прокуратура Габрово, с адрес: [населено място], пл. „Възраждане“ 1, тел.: +359 066 810 246.

3. Предмет на делото:

С оспореното от касационния жалбоподател Решение на Районен съд Габрово е потвърдено Наказателно постановление № 27-0000104 от 28.08.2024 г., издадено от началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Габрово, с което за нарушение на чл. 27, §.2, изр. 1, предл. 2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г. на същия е наложена глоба в размер на 1500.00 лв. на основание чл. 93в, ал. 5 от Закона за автомобилните превози. Касаторът навежда доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, с който намира, че неправилно е потвърдено това Наказателно постановление, поради което моли за тяхната отмяна, която да бъде постановена от настоящата касационна инстанция.

4. Факти по делото и становища на страните:

С процесното Наказателно постановление на касатора В. Т. П. е наложена глоба от 1 500.00 лв. за това, че на 26.07.2024 г., около 07.37 ч., на път II-44, км. 23+712, на разклон за [населено място], по посока [населено място], като лице, което извършва международен превоз на товари с лиценз по маршрут Австрия – Република България, с моторно превозно средство, попадащо в обхвата на Регламент /ЕС/ № 165/2014 г., използва карта на водача с № 000000000BJBM000, издадена на името на друго лице – А. А., издадена на 24.08.2023 г. от И. А. „Автомобилна администрация“.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд Габрово, който с цитираното по-горе свое Решение го е потвърдил, приемайки деянието, дееца и неговата вина за установени по несъмнен начин.

В касационната си жалба П. изразява становище за неустановеност на нарушението, липса на събрани съществени и относими към спора доказателства, вкл. установяване каква и чия карта е била поставена в тахографа на превозното средство. Не е взета предвидил липсата на обоснована и обективирана преценка на събраните входа на административнонаказателното производство доказателства и непосочването им в НП, което накърнява правото на защита на подведеното под отговорност лице. Във връзка с направеното преюдициално запитване е и възражението на касатора, че санкционната норма на чл. 93в, ал. 5 от ЗАвтП е непропорционална на вида и тежестта на нарушението, като в случая не е изяснено дали и какво разстояние е изминал водачът с чужда карта, дали това е негово първо нарушение, дали той притежава своя карта на водача, която да е валидна и дали така определената санкция, която законодателят е предвидил като фиксирана, а не в определен диапазон, не противоречи на вижданията на СЕС, че принципът за пропорционалност е задължителен за прилагане от държавите – членки на ЕС, вкл. и досежно индивидуализацията на наложената санкция за извършено нарушение. В случая не е направена преценка за такова съответствие, т.к. от една страна не са установени конкретни обстоятелства, свързани с определяне степента на обществената опасност и тежестта на деянието, а от друга страна санкцията е във фиксиран размер.

5. Относими правни норми по българското законодателство:

Закон за автомобилните превози

Чл. 93в /ал. 5/ Водач, който използва карта на водача, издадена на друго лице, се наказва с глоба 1500 лв.

Закон за идминистративните нарушения и наказания

Чл. 27, /ал. 5/ Не се допуска също така определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, освен в предвидените в закон случаи.

6. Право на Европейския съюз:

Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт

Член 27

Използване на карти на водача

1. Картата на водача е лична.

2. Даден водач може да е титуляр на не повече от една валидна карта на водача и има право да използва само своята собствена персонализирана карта на водача. Водачът не може да използва карта на водача, която е повредена или е с изтекъл срок.

Регламент за изпълнение (ЕС) № 646/2012 на Комисията от 16 юли 2012 година за определяне на подробни правила относно глобите и периодичните имуществени санкции съгласно Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета текст от значение за ЕИП

Член 13

Глоби, периодични имуществени санкции и максимални размери

1. Когато в резултат на вземането на решение, предвидено в раздел 2, Комисията установи, че притежателят на сертификата умишлено или поради небрежност е нарушил Регламент (ЕО) № 216/2008 или правилата за неговото изпълнение, тя може да вземе решение за налагане на глоба, която не надхвърля 4 % от годишния доход или оборота на притежателя на сертификата за предходната финансова година.

2. Когато притежателят на сертификата не преустанови нарушението в момента на приемане на решението, посочено в параграф 1, Комисията може в същото това решение да наложи периодични имуществени санкции, които не надхвърлят 2,5 % от средния дневен доход или оборот на притежателя на сертификата за предходната финансова година. Периодичните имуществени санкции могат да бъдат наложени за срок, който тече от датата на уведомлението за това решение до преустановяването на нарушението.

3. За целите на параграфи 1 и 2, предходна финансова година е финансовата година, предхождаща датата на решението, посочено в параграф 1.

4. Глобите и периодичните имуществени санкции са от административен характер.

5. Решението за налагане на глоби и периодични имуществени санкции подлежи на принудително изпълнение.

Член 15

Критерии за прилагането и определянето на размера на глоби и периодични имуществени санкции

1. Когато решава дали да наложи глоби и периодични имуществени санкции и определя размера на тези глоби и санкции, Комисията се ръководи от принципите на ефективност, пропорционалност и възпиране.

2. Във всеки отделен случай Комисията отчита, според наличието им, следните обстоятелства:

а) тежестта на нарушението и неговите последствия, и по-специално последиците и въздействията от такова нарушение по отношение на безопасността и околната среда;

б) степента на усърдие и сътрудничество от страна на притежателя на сертификата при установяване на нарушението и прилагането на коригиращи действия, или в хода на процедурата по неспазване, или възпрепятстване от притежателя на сертификата за разкриване на нарушение и процедурата по неспазване или друга форма на несъобразяване от притежателя на сертификата с искания от Агенцията, Комисията или националния въздухоплавателен орган при прилагането на настоящия регламент;

в) добрата воля на притежателя на сертификата при тълкуване и изпълнение на задълженията, свързани с притежателите на сертификати, в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 или правилата за неговото изпълнение, или всяко доказателство за съзнателна измама от страна на притежателя на сертификата;

г) свързания с този случай оборот и икономическия капацитет на въпросния притежател на сертификата;

д) необходимостта от приемане на временни или спешни мерки;

е) повтаряне, честота или продължителност на нарушението от притежателя на сертификата;

ж) предходни санкции, включително финансови, налагани на същия притежател на сертификат.

3. При определяне на размера на глобата и на периодичната имуществена санкция Комисията отчита вече предприетите на национално равнище или от Агенцията мерки за принудително изпълнение по отношение на притежателя на сертификата въз основа на същите правни основания и същите факти.

Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури:

Чл. 9а. Държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

Решение на Съда на Европейския съюз /шести състав/ от 21.11.2024 г. Дело С-61/2023 г.

7. Мотиви за отправяне на преюдициалното запитване:

Нормата на чл. 93в, ал. 5 от ЗАвтП предвижда фиксирана санкция за посоченото нарушение - водач, който използва карта на водача, издадена на друго лице, в извършването на каквото нарушение е обвинен настоящият касационен жалбоподател. Така определената като константна величина санкция надхвърля минималната работна заплата за страната от 1 077.00 лв., както и средната работна заплата за страната за времето на извършване на твърдяното нарушение и за първото тримесечие на настоящата 2025 година. При наличието на фиксирана санкция, без възможност административнонаказващият орган и съдът да извършат преценка на вида и тежестта на конкретното нарушение и степента на обществената му опасност във всеки конкретен случай и да се наложи санкция в определен диапазон, определен нормативно между посочени минимален и максимален размер.

Съгласно горецитираната норма на чл. 27, ал. 5 от Закона за административните нарушения и наказания, не се допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, освен в предвидените в закон случаи, като в този случай няма такова допускане за определяне на по-нисък размер на санкцията, от така посочения.

По този начин една и съща санкция следва да се наложи за всеки един случай на нарушение от посочения вид, независимо под каква форма на вина е осъществено то – умисъл или непредпазливост; независимо за какъв период е извършено, респективно за какъв пътен участък, като местонахождение и дължина, независимо от това, дали водачът е имал или не карта на свое име в същото време и по какви причини е ползвал чужда такава. Възможно е нарушението да е реализирано при наличието на множество фактически различия в обстоятелствата на неговото извършване, но за всеки един случай следва да се наложи все такава санкция, без отчитане на тези различия и специфики.

Принципът на пропорционалност е задължителен за държавите цленки, що се отнася както до съставите на нарушенията, така и до определянето на правилата относно тежестта на санкциите и преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при тяхното определяне /Решение от 19.10.2016 г., EL-EM-2001, С-501/14, EU:[Наименование]:777, т. 41 и Решение по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, т.43. Строгостта на санкциите следва да бъде в съответствие с тежестта на наказаните с тях нарушения, включително и като гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават основния принцип на пропорционалност. В настоящия случай не е налице преценка относно съответствието на наказанието с извършеното деяние, тъй като определянето на вида и размера на санкцията не е предпоставено от специфика в обстоятелствата и начина на извършване на деянието, съществените му елементи, вкл. формата на вина, поредност на същото за дееца и други елементи от състава на нарушението.

Предвид така изложеното настоящият състав на Административен съд – Габрово намира, че за правилното решаване на спора, с който е сезиран, е необходимо по реда на чл. 267, §.3, във вр. с §.1, б. „а“ и „б“ от ДФЕС да бъде зададен формулираният по-долу въпрос, поради което и на основание чл. 628, чл. 631 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК , Административен съд Габрово, в тричленен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТПРАВЯ преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз на така посочените правни основания по следните въпроси:

1. Съответства ли предвидената в чл. 93в, ал. 5 от Закона за автомобилните превози санкция за нарушението, свързано с ползване на чужда карта на водач, на критериите за прилагане и определяне на размера на глоби и периодични имуществени санкции, предвидени в параграфи 13 и 15 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 646 от 2012 г. на Комисията от 16.07.2012 г. за определяне на подробни правила относно гробите и периодичните имуществени санкции, съгласно Регламент № 216/2008 г. на Европейския парламент и Съвета, уреждащ прилагането на принципа на съразмерност при налагането на глоби и имуществени санкции от страна на Европейската комисия? Съответстват ли тези санкции на принципа на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Европейския съюз, който държавите членки са задължени да спазват, съгласно чл. 5, §.4 от Договор за Европейски съюз, тъй като разпоредбата предвижда санкция във фиксиран и висок за гражданите на Република България размер?

2. Следва ли постановеното от Съда на Европейския съюз Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. да се тълкува и прилага към всички санкционни норми, предвидени в административното законодателство на Република България, като се има предвид, че в т. 53 от него съдът посочва: „… При тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, както предвижда разглежданата в главното производство система от наказания, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза.“. Предвид така изложеното възниква въпросът дали разпоредби от националното законодателство, които предвиждат такъв фиксиран размер на санкциите, каквато е нормата на чл. 93в, ал. 5 от Закона за автомобилните превози, следва да се преценяват за съвместимост с принципа на пропорционалност, заложен в правото на Европейския съюз и в светлината на така цитираното Решение на Съда?

СПИРА производството по настоящото дело – к.а.н.д. № 152 от 2025 г. по описа на същия съд до произнасянето на Съда на Европейския съюз.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от съдебния акт следва да се връчи на страните в едно със съобщението за неговото изготвяне.