№ 113
гр. Харманли, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселин Хр. Коларов
при участието на секретаря Елена Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело №
20215630101287 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове, намиращи правно основание в чл. 432
ал.1 вр. чл. 429 ал.1 т.1 от Кодекс за застраховането и иск за лихви с правно основание чл.
86 от Закон за задълженията и договорите.
В исковата молба се твърди, че във връзка с настъпило застрахователно събитие
на 07.ІХ.2017г., на АМ „Марица“, посока Хасково - Харманли, в участъка при км. 65+500
дясно, констатирано с Протокол за ПТП № 1577524 от 07.ІХ.2017г. на МВР, били причинени
имуществени щети на Агенция „Пътна инфраструктура“ - Областно пътно управление -
Хасково, като била увредена предпазна еластична ограда с дължина 28 линейни метра.
С претенция за нанесена щета, описана в Писмо изх. № 53-00-1048/ 01.ХІ.2017г.
ищеца уведомил ответника ЗК „Евроинс“ АД за настъпилото застрахователно събитие.
Твърди се, че ищеца съставил количествено-стойностна сметка, в която били
описани причинените действителни щети, изразяващи се в увреждането на 28линейни метра
предпазна еластична ограда, като общата стойност на щетата, включваща транспортни
разходи и монтаж била в размер на 2 871.36лв. Същата била приложена заедно с протокола
за ПТП и със снимков материал към уведомителното писмо - претенция на ищеца.
В исковата молба са описани обстоятелствата и причините за настъпилото ПТП,
съгласно описанието по протокола за ПТП както следва: Водачът П. М. Т. ЕГН ***0, от с.
Костиево ул.“***“ № *** обл. Пловдив, при управление на лек автомобил марка „Рено
Канго“ с peг. № PB *** ЕК на 07.ІХ.2017г. на АМ „Марица“, посока Хасково - Харманли , в
участъка при км.65+500 дясно, не съобразява скоростта за движение с пътните условия, губи
управление над автомобила и се удря в крайпътната предпазната еластична ограда
(мантинела), от което произлизат материалните щети.
Твърди се, че към момента на настъпване на застрахователното събитие-
07.ІХ.2017г. за въпросното МПС била сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ между собственика на автомобила „Пимк“ ООД и ЗК „Евроинс“АД - полица
№ МС7 163001820990, със срок на валидност от 11.VІІ.2017г. до 10.VІІ.2018г. (посочена в
протокола за ПТП).
Твърди се, че не било постъпило плащане на стойността на причинената вреда от
страна на ответника. Срокът за произнасяне и плащане на стойността на обезщетението по
1
щетата бил изтекъл, поради което за ищеца възникнал правен интерес от завеждане на
настоящия иск за изплащане на обезщетението по щетата за общата сума от 3 156.36лв. от
които 2 871.36лв. - главница и 285лв. - лихва за забава за периода от 07.ІХ.2017г. - датата на
увреждането до датата на завеждане на исковата молба.
Сочи се, че увредените ограничителни системи за пътища (мантинели)
представляват „пътна принадлежност“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на Закона за пътищата и
са един от основните елементи на пътя, съгласно чл.5 ал.1 т.3 от ЗП. Пътищата, на които са
причинени вредите били републикански и същите се стопанисвали и поддържали от
Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез специализирани звена - областни пътни управления,
на основание чл.19 ал.1 и ал. 2 т.4 във вр. с чл.22 ал.1 от ЗП.
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да
осъди ответника ЗК „Евроинс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1592, бул."***" № 43, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ -
Областно пътно управление - Хасково застрахователно обезщетение за настъпилата щета,
както следва: сумата 3 156.36лв., от които 2 871.36лв. - главница и 285лв. -лихва за забава за
периода от 07.ІХ.2017г. - датата на увреждането до датата на завеждане на исковата молба,
както и законната лихва върху главницата, от момента на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Претендира се присъждане на разноски и адвокатско/юрисконсултско
възнаграждение.
В законоустановения едномесечен срок ответника ЗК „Евроинс“ гр. София, чрез
пълномощника юрисконсулт В.К. е депозирал отговор на исковата молба , в който е
изразено становището, че предявените искове са допустими, но неоснователни и недоказани.
С отговора на исковата молба е заявено че не се оспорва: наличието на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите с обект МПС марка „Рено“, с peг. № РВ *** СК, обективирано в
застрахователна полица № BG/07/117001820990, валидна от 11.VІІ.2017г. до 10.VІІ.2018г. и
обстоятелствата във връзка с настъпването на механизма на процесното ПТП.
Твърди се, че до ответника е изпратена Претенция за нанесена щета в размер на
2871.36лв., за което била образувана щета № ********** от 03.ХІ.2017г. във връзка с
процесното ПТП. На основание на предявената претенция ЗД „Евроинс“ АД, одобрило да се
изплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата в размер на 2254.20лв. , която била
изплатена на 23.ХІ.2017г. по посочената в претенцията банкова сметка.
Твърди се, че вече погасеното чрез плащане вземане за обезщетение по
регресната претенция на ищеца в размер на 2 254.20лв. било определено по реда на
действащата в момента на настъпване на процесиите събития нормативна уредба и съдебна
практика, както и същата била с приспаднати вторични суровини от увредените съоръжения.
В отговора подробно са изложени съображения защо според ответника
претендираното от ищеца обезщетение в размер на 2 871.36лв. надвишава стойността на
действително претърпените имуществени вреди.
В отговора се сочи, че ищеца има сключен договор с дружеството, извършило
ремонта на увредената СПО, в който договор са уговорени цените и дейностите, които
извършва фирмата изпълнител „Юпитер 05“ ООД.
При условията на евентуалност са изложени съображения че определената
стойност на щетата е силно завишена и не отговаря на действително претърпените
увреждания.
Сочи се, че съгласно чл.386 ал.2 от КЗ във вр. с чл. 400 от КЗ застрахователното
обезщетение е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, т.е. настъпването на ПТП, затова гаранционно- обезпечителната
отговорност на застрахователя по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ не
може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, но не може да е по-
ниска от установената с методиката в Наредба № 24/2006г. В този смисъл била и правната
норма на чл.15 ал.2 от Наредбата, която уреждала правилото, че при частични вреди,
какъвто бил настоящият случай обезщетението не може да надвишава действителната
стойност на увреденото имущество, като действителната стойност на увреденото имущество
се определя от експертна комисия и не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност
2
към деня на настъпване на събитието.
Пълномощника на ответника счита, че в процесния случай, ищецът е платил
сума, по-голяма от реално претърпяната вреда по сключена от него доброволна
имуществена застраховка, но това не бива да се вменява в тежест и отговорност на
ответника.
С оглед изложените съображения за неоснователността на иска за главницата,
пълномощника на ответника счита за неоснователен и иска по чл. 86 от ЗЗД. В условията на
евентуалност, ако съда счете главния и акцесорния иск за основателни, се прави възражение
за настъпила погасителна давност по отношение на иска за лихва, тъй като вземането за
лихва съгласно чл.111 б. в от ЗЗД се погасява с изтичане на тригодишна давност. Лихвата в
настоящото производство се претендирала от 07.ІХ.2017г., а искът бил предявен на
23.ХІІ.2021г.
Моли съда да постанови решение с което да отхвърли така предявените искове
като неоснователни и недоказани.
Претендира се присъждане на съдебни разноски.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните прие за установено следното:
Страните не спорят относно станалото на 07.ІХ.2017г., на АМ „Марица“, посока
Хасково - Харманли, в участъка при км. 65+500 дясно, пътнотранспортно произшествие за
което е съставен Протокол за ПТП № 1577524 от 07.ІХ.2017г. на МВР, при което П. М. Т.
ЕГН ***0, от с.Костиево ул.“***“ № *** обл. Пловдив, като водач на лек автомобил марка
„Рено Канго“ с peг. № PB *** ЕК, не съобразява скоростта за движение с пътните условия,
губи управление над автомобила и се удря в крайпътната предпазната еластична ограда
(мантинела).
Не се спори , че в следствие на настъпилото ПТП са причинени имуществени
щети на Агенция „Пътна инфраструктура“ - Областно пътно управление -Хасково -
увредена предпазна еластична ограда с дължина 28 линейни метра.
Съгласно представената от ищеца количествено-стойностна сметка по щета от
07.ІХ.2017г., общата стойност на разходите за демонтаж на стара, единична ограничителна
система за пътища, транспортни разходи и доставка и монтаж на нови ограничителни
системи за пътища възлиза на 2 871.36лв. с ДДС
Не се спори също така, че към момента на настъпване на застрахователното
събитие- 07.ІХ.2017г. за МПС „Рено Канго“ с peг. № PB *** ЕК е била сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила
„Пимк“ ООД и ЗК „Евроинс“АД - полица № МС7 163001820990, със срок на валидност от
11.VІІ.2017г. до 10.VІІ.2018г. (посочена в протокола за ПТП).
От страна на ответника се твърди , а и от представеното заверено като препис
ксерокопие на Авизо Преводно нареждане от 23.ХІ.2017г. се установява, че на ищеца е
заплатена сумата от 2 254.20лв. по щета № **********, образувана във връзка с ПТП-то от
07.ІХ.2017г. Това не се оспорва и от проц. представител на ищеца, който в нарочна молба е
признал извършването на това плащане.
Съгласно приетото заключение по назначената по делото съдебно техническа
експертиза, стойността на уврежданията на 28м. крайпътната предпазната еластична ограда
(мантинела), при станалото ПТП на 07.ІХ.2017г. ,възлиза в размер на 2 746.56лв.
Вещото лице е определило и стойността на негодните и заменените детайли на
процесната еластична ограда – по средна пазарна цена за скрап към датата на
произшествието - 121.03лв.
В съдебно заседание вещото лице уточнява , определената стойност вклйчва труд
и материали, без транспортни разходи.
При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 432 ал.1 от Кодекс на застраховането увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от
кодекса, а именно след отправяне към застрахователя на писмена застрахователна
претенция, съдържаща пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
3
плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура. За
основателността на така предявения иск е необходимо ищецът при условията на пълно и
главно доказване да установи, че на посочената дата – 07.ІХ.2017г. е настъпило пътно
транспортна произшествие по вина на водача на лекия автомобил марка „Рено Канго“ с peг.
№ PB *** ЕК - П. М. Т., в резултат на което е претърпял твърдените имуществени вреди по
вид и размер; наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния
резултат; че автомобилита на виновния водачи е застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, действаща към датата на настъпване на ПТП; че е
уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно събитие,
съответно че е поискал заплащането на обезщетение за претърпените от него щети.
По делото не е спорно, че на посочената дата - 07.ІХ.2017г. на АМ „Марица“,
посока Хасково - Харманли , в участъка при км.65+500 дясно водачът П. Т. от с.Костиево,
при управление на лек автомобил марка „Рено Канго“ с peг. № PB *** ЕК, не е съобразила
скоростта за движение с пътните условия, губи управление над автомобила и се удря в
крайпътната предпазната еластична ограда (мантинела)- реализирал е ПТП , при което са
причинени материалните щети. Това се установява и от приобщената по делото
административна преписка по издадено Наказателно постановление № 17-0271-000779/
02.Х.2017г.
Видно от същото водача на лекия автомобили не е съобразил скоростта си на
движението съответно с релефа на местността и атмосферните условия, с което виновно е
нарушил чл. 20 ал.2 от Закон за движение по пътищата (Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие).
Т. е. налице е противоправно и виновно поведение от страна на водача, довело до
причиняване на ПТП с материални щети – повредена крайпътната предпазната еластична
ограда (мантинела)- 28линейни, собственост на ищеца, което също не се оспорва по делото.
Предвид липсата на спор между страните, настоящия съдебен състав намира за доказана и
причинно-следствената връзка между настъпилите вреди и противоправното поведение на
водача на МПС-то. Следователно доказани са всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл 45 от Закон за задълженията и договорите, което е
необходимо за ангажиране отговорността на застрахователя по реда на чл. 432 ал.1 от КЗ.
Нужно е също така установяване, че автомобила на виновния водач е застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, действаща към датата
на настъпване на ПТП и че ищецът е поискал заплащането на обезщетение за претърпените
от него щети съгласно чл. 38 ал.1 от кодекса. Това обстоятелства също не се оспорва от
ответника, поради което съдът го приема за доказано, като индиция за това е и направеното
в полза на ищеца плащане на застрахователните обезщетения по определена от
застрахователя стойност по заведени при ответника щета № **********, в размер на
2 254.20лв. Това плащане и неговия размер не се оспорват и от страна на ищеца.
Предвид изложеното, съдът намира за доказан предявения иск по чл. 432 ал.1 от
Кодекс на застраховането по основание. Спорен остава единствено размера на същия. По
силата на застрахователния договор застрахователят се е задължил да покрие в границите на
определената между страните застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или
престой (чл. 429 ал.1 и чл. 493 ал.1 от КЗ). Съгласно разпоредбата на на чл. 499 ал.2 от
кодекса при вреди на имущество, обезщетението не може да надвиши действителната
стойност на причинената вреда. В случая се касае именно до такива вреди на имущество,
като според заключението на вещото лице по приетата съдебно техническа експертиза
стойността на увреждането на крайпътната предпазната еластична ограда (мантинела) при
ПТП на 07.ІХ.2017г., определена по цени на изпълнител към датата на реализиране на ПТП,
възлиза в размер на 2 746.56лв., като е уточнено, че в тази сума не са включени
транспортните разходи. Имайки предвид данните за стойността на увреждането към датата
на ПТП-то и вземайки предвид разпоредбата на чл. 499 ал.2 от КЗ, съдът намира за дължима
на ищеца сума в размер на 2 746.56лв., представляваща действителната стойност на
4
причинената от ПТП на 07.ІХ.2017г. вреда (повредени 28 линейни метра крайпътната
предпазната еластична ограда (мантинела).,
Отчитайки направеното от ответника и неоспорено от ищеца плащане преди
образуване на настоящото производство в размер на 2 254.20лв. по щета № **********,
състава на съда намира за оставаща като дължима сума в размер на 617.16лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени от ПТП на 07.ІХ.2017г.
имуществени вреди. Именно да този размер иска следва да бъде уважен , като в останалата
част до пълния предявен размер от 2 871.36лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Върху уважения размер на претенцията следва да се присъди и законната лихва считано от
датата предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на вземането.
Предявения акцесорен иск по чл. 86 ал.1 от ЗЗД съдът намира също за частично
основателен. Претенцията за заплащане на обезщетение за забава има акцесорен характер по
отношение на главното задължение и присъждането й зависи от неговата съдба. Съгласно
чл. 84 ал.3 от ЗЗД, деликвентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане и без
покана. Отговорността на застрахователя е договорна и функционално обусловена от
деликтната отговорност на причинителя на вредата, поради което същият ще отговаря и за
онези вреди и при същите условия, за които би отговарял деликвента, включително и за
лихвите за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 429 ал.3 от КЗ отговорността на
застрахователя по договора за ГО за дължимите от деликвента лихви върху обезщетението е
ограничена като началото на периода на забава се поставя с уведомяването на
застрахователя от застрахования или от увреденото лице за настъпилото застрахователно
събитие или с предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. В случая обаче по делото не са изложени нито твърдения за датата на
уведомяването на застрахователя от увредения за настъпилото застрахователно събитие,
нито пък за датата на предявяване на застрахователната претенция на ищеца пред
застрахователя-ответник, макар да не е спорно, че застрахователните претенции на ищеца са
били предявени пред ответника. Единствено в отговора на исковата молба процесуалния
представител на ответника е заявил е в дружеството е заведена щета под № ********** от
03.ХІ.2017г.
Предвид на това предявения иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД се явяват доказан по
основание, но недоказан по размер. Според състава на съда приложение следва да намери
нормата на чл. 162 от ГПК, според която в тези случаи размера се определя от съда по
негова преценка. С оглед изложеното и посочената разпоредба, съда счита че началния
период от който следва да се приеме че ответника е изпаднал в забава е явява 23.ХІ.2017г. ,
когато е извършено плащането по щетата.
Доколкото задължението за заплащане на лихви се погасява с изтичането на
кратка тригодишна давност съгл. чл.111 б.в от ЗЗД, то в случая възражението на ответника в
тази насока се явява основателно и претенцията за присъждане на лихва за забава за периода
от 23.ХІ.2017г. до 22.ХІІ.2018г., се явява погасени по давност.
По изложените съображения иска следва да бъде уважен за сумата от 188.05лв.
върху гладницата от 617.16лв. (изчислена с помощта на онлайн калкулатор) за периода от
23.ХІІ.2018г. до датата на завеждането на исковата молба -23.ХІІ.2021г. Иска в частта му до
пълния предявен размер от 285лв. и за периода от 07.ІХ.2017г. до 22.ХІІ.2018г., следва да се
отхвърли като неоснователен и погасен по давност.
Направеното от страна на ответника възражение за прекомерност на
възнаграждението за процесуално представителство на ищеца, съдът счита, че за
неоснователно предвид на това, че в приложения към исковата молба договор за правна
помощ е договорено и изплатено възнаграждение в размер на 250лв. което не се явява
прекомерно, вземайки предвид материалния интерес и проведените по делото съдебни
заседания.
За процесуално представителство на ответника, съдът счита, че се дължи
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 150лв. съобразно чл.37
от ЗПП и чл. 25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ с оглед материалния
интерес и проведените по делото съдебни заседания.
С оглед изхода на делото, съответно на уважените претенции, и на основание чл.
5
78 ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат заплатени направените по делото разноски в
размер на общо 121.49лв. за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение
за вещо лице, съобразно уважената част от предявените искове.
На основание чл. 78 ал.3 и ал.8 от ГПК и чл.37 от ЗПП и чл. 25 ал.1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, съответно на отхвърлената част на исковите претенции, на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на 186.22лв. -юрисконсултско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Евроинс“ АД, ЕИК *** гр. София на основание чл. 432 ал.1 вр.
чл. 429 ал.1 т.1 от Кодекс за застраховането, да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София БУЛСТАТ ***, сумата от 617.16лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени от ПТП на 07.ІХ.2017г. имуществени вреди по
щета № ********** от 03.ХІ.2017г., ведно със законната лихва считано от 23.ХІІ.2021г. до
окончателното изплащане на главницата, като иска за разликата над 617.16лв. до пълния му
предявен размери от 2 871.36лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗК „Евроинс“ АД, ЕИК *** гр. София на основание чл. 432 ал.1 вр.
чл. 429 ал.1 т.1 от Кодекс за застраховането, да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София БУЛСТАТ ***, сумата от 188.05лв. представляваща лихва за
забава върху гладница от 617.16лв. за периода от 23.ХІІ.2018г. до 23.ХІІ.2021г. (датата на
завеждането на исковата молба), като иска за разликата над 188.06лв. до пълния му предявен
размер от 285.00лв. и за периода от 07.ІХ.2017г. до 22.ХІІ.2018г. като неоснователен,
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗК „Евроинс“ АД, ЕИК *** гр. София, да заплати на Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. София БУЛСТАТ ***, сумата от 121.49лв. разноски по
делото съобразно уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София БУЛСТАТ ***, да
заплати на ЗК „Евроинс“ АД, ЕИК *** гр. София, сумата от 186.22лв. разноски по делото
съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните .
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
6