Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Пирдоп, 18.09.2020 година
Районен
съд-Пирдоп, първи
състав, в публично заседание на двадесети август през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
Симеон Гюров
при участието на съдебния секретар
Гаргана Юнлю, като разгледа докладваното от съдията Гюров гражданско дело № 275 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 530 – чл. 541 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/, във
връзка с чл. 19 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/.
Производството по делото е
образувано по молба на Й.Х.Ц. с ЕГН:**********, с адрес: ***, кв.„Борово” №
214А, вх. А, ет. 11, ап. 26 чрез пълномощника си адв. Л.Б. от САК, със служебен
адрес: ***, офис 4. В молбата се твърди, че молителят носи името Й.Х.Ц.. Твърди
се, че когато се е родил е възникнал спор между родителите му относно избора на
собственото му име. Желанието на баща му е било да се казва „Й.", а на
майка му „Преслав”. Тогава е надделяло мнението на баща му. Още от мъничък
първоначално само майка му, а сега вече и всички негови приятели, познати,
роднини го наричали „Преслав”. Всички били възприели, че се казва „Преслав”,
асоциирали личността му с това име, и били много изненадани, ако някъде се
наложело да се представи с името си по документи. Твърди се, че също така
обаче, не желаел да наскърбява баща си, искал да носи и името, което той бил
избрал, тъй като безкрайно го обичал. В молбата се твърди, че между родителите
му все още не било изчезнало неудовлетворението от обстоятелството, че не са
постигнали съгласие относно избора на неговото собствено име. Молителят счита,
че ако към собственото му име „Й.”, избрано от баща му бъде добавено и името
„Преслав”, избрано от майка му и възприето от всички негови роднини и познати,
името с което още от малък се обръщали към него, име, с което бил свикнал и не
му е чуждо, а дори напротив, така се обръщали към него и съседите му, както и
колегите му щели да бъдат преодоляни всички затруднения за него и родителите му
по повод името му. В молбата се твърди, че само името „Й.”, като лично име, без
добавката „Преслав” му било чуждо, объркващо и му създавало изключителни
затруднения в личния и обществен живот. В молбата се твърди, че при раждането
му бил вписан в Регистрите по гражданското състояние с фамилията „Ц.”, тъй като
фамилията на баща му била Ц. /Христо Георгиев Ц./. Твърди се, че бащата на
неговия баща, явяващ се негов дядо по бащина линия се е казвал Георги Ц.
Веселинов. От 09 септември 1944г. той бил главен секретар на Централния комитет
на ОРПС и останал на този пост до 1948 г. От 27 февруари 1945 до 27 декември
1948 г. бил член на Централния комитет на БРП и на БКП до 5 ноември 1962 г.
Между 9 декември 1947 и 20 януари 1950 г. бил член на Президиума на Народното
събрание на Народна република България, а от 1951 до 1962 г. - министър на
вътрешните работи в правителствата на Вълко Червенков и Антон Югов и секретар
на ЦК на БКП между 16 януари 1950 и 19 февруари 1951 г. В молбата се твърди, че
в новото време отзивите за дядо му били много противоречиви, но той като негов
внук се чувствал длъжен да пази паметта на дядо си чиста, като счита, че един
от начините е да носи за свое фамилно име неговото собствено име, както
всъщност всички роднини го наричали „Георгиевия” внук. В молбата се твърди, че
затрудненията, които молителят изпитва като ползва името си представлява важно
обстоятелство по смисъла на чл. 19, an. 1 от ЗГР. Молителят моли съда да
постанови решение, с което да промени личното му име, като същото се чете „Й.-ПРЕСЛАВ”
вместо настоящето му лично име „Й.”, както и да се промени фамилното му име,
като същото се чете „ГЕОРГИЕВ” вместо настоящето му фамилно име „Ц.”.
В
проведеното съдебно заседание молителят лично и чрез процесуалния си
представител, поддържа молбата, като сочи, че са налице важни обстоятелства,
които обуславят исканата промяна на фамилното му име.
Община-Столична,
район „Красно село”, не изразява становище.
Представителят
на Районна прокуратура-Пирдоп не изразява становище.
Районен
съд-Пирдоп, първи състав, като взе предвид доводите на страните, прецени
събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приети по делото писмени
доказателства: Свидетелство за съдимост per. № 46360, изд. на 15.07.2020г. от
Бюро съдимост при СРС; Удостоверение за раждане на Й.Х.Ц.; Удостоверение за
раждане на Христо Георгиев Ц.; Лична карта; Удостоверение за липсата на
образувани досъдебни производства - per. № И 21 330, изд. от НСлС - ПРБ на
21.07.2020г; Декларация по чл. 534 от ГПК, е че майката на молителя е с
предбрачно фамилно име „Иванова”, бащата на молителя е с лично име „Христо”, дядото
на молителя е с имената „Христо Георгиев
Ц.”, а молителя е с лично, бащино и
фамилно име „Й.Х.Ц.”.
От разпита на свидетеля Борис
Бъчваров, се установява, че познава молителя повече от 20 /двадесет/ години,
знае как се казва. Знае от родителите му, че в началото са се двоумели за
неговото име дали да не бъде Преслав, като в един момент всички започнали да му
викат Преслав. Ходил е у тях. Общувал е със семейството му, а и с брат му.
Близки били. Дядото на молителя се казвал Георги. В махалата, на молителя му
викали „Георгиевия внук”. Приятелите му казвали Преслав, а баща му го наричал
Йонко. Баща му настоял да го кръстят Й. на времето, а майка му искала да бъде Преслав. С молителя се
запознал с името Преслав. Така го наричали всички познати. Отношенията с дядо
му били добри. Той обичал дядо си. Те били много близки.
При така установената фактическа обстановка, съдът
възприе следните правни съображения:
Молбата е ОСНОВАТЕЛНА.
І. По
характера на съдебното производство.
Предметът на производството е
установяване наличието на предпоставки, обуславящи допустимост на промяна на
вписано в регистъра на населението обстоятелство - името на личността. В
обществен интерес е стабилност и достоверност на отразените в този регистър
данни, поради което именно и за допускане промяната е необходимо и достатъчно
да се установи, че съществува значимо от гледна точка на обществото
обстоятелство, обуславящо пренебрегване на стабилността досежно вписаните в
регистъра данни. Ето защо, съдът счита, че производството по промяна на името е
охранително по своя характер. По изложените съображения решението по чл. 19 от
ЗГР е израз не на правосъдната компетентност на съда (като охранителен акт
решението не се издава в името на народа – арг. от чл. 118 от КРБ), а на
предвидената в чл.
ІІ. По
молбата с правна квалификация чл. 19 от ЗГР.
Според чл. 19, ал. 1 и ал.2 от
ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз
основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо
или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства
налагат това. Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото
лице, което служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от
останалите физически лица, поради което законът допуска да бъде променяно само
по изключение, при наличие на някоя от посочените по - горе предпоставки,
каквато в случая съдът намира, че е налице. Името е призвано да обезпечи и
определени обществени функции, в т.ч. и да индивидуализира личността при
участието й в социалния живот. Правото на име е субективно, лично, неотчуждимо
и неотменимо право от категорията на естествените, свързано с определен
гражданскоправен субект. Юридически то е уредено с императивни правни норми.
Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при
точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред /в
този смисъл е решение № 256 от 29.04.2004 г. по гр. д. № 513/2003 г., ІІ г. о.
на ВКС/. Законодателят определя името като съставно, състоящо се от три части -
собствено, бащино и фамилно, като всяка от тези части се използва при различни
условия на социално общуване. В тази връзка и законът установява различни
критерии за формиране на различните части на името - пълна свобода при подбора
на собственото име, през вариантите за фамилно име, до стриктно указани правила
за съдържанието на бащиното име.
В случая се иска промяна на личното
и фамилното имена на молителя от „Й.Х.Ц.“ да бъдат променени на „Й.-Преслав Х. Георгиев“. От представените по делото
официални свидетелстващи документи / Копие от акт за раждане; Копие
от лична карта/,
доказващи с обвързваща съда материална доказателствена сила, че фактите предмет
на изявление на органа, са се осъществили така, както е посочено в него - чл.
179 от ГПК, във връзка с чл. 540 от ГПК, се установява, че понастоящем молителя
фигурира в регистрите на населението с лично име „Й.”, бащино име „Х.” и с фамилно
име „Ц.”,
противното не се установи по делото.
От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че в обществото,
при условията на ежедневното му професионално и социално общуване, молителя в професионалните
си живот и контакти е използвал и е известен с лично име „Преслав” и кат
„Георгиевия внук”. С
оглед горното, може да се направи извод, че молителя Й.Х.Ц., търпи неудобство от факта, че в
регистрите за населението и в обществото, при условията на социално общуване е
индивидуализиран с различни имена. Като се има предвид това, а и че името е и
право на лицето, призвано да отстоява неговата индивидуалност, като то следва
да бъде използвано реално за идентифициране на лицето, както в семейството,
така и при социалните му контакти извън рамките на последното, където именно
намира приложение, то в конкретният случай се установява, че провеждането на
възложената от закона идентификационна функция създава и емоционален дискомфорт у молителя Й.Х.
Цанкв и е породило
реален риск от засягане процеса на социалната и професионалната му адаптация. С
оглед доказаното по безспорен начин, че молителя Й.Х.Ц. в действителност се идентифицира
с лично име „Преслав” и фамилно име „Георгиев”, а не със сегашното си лично и сегашното си фамилно име, съдът прави
извод, че са налице “важни обстоятелства” по смисъла на чл. 19 от ЗГР
обуславящи промяна на личното и на фамилното
имена на молителя.
Ето защо съдът намира, че за
молителя е налице законен интерес да бъде променени личното име на молителя от
„Й.” на „Й.-Преслав” и фамилното име на молителя от „Ц.” на „Георгиев”. Налице са важни обстоятелства
по смисъла на чл. 19 от ЗГР, които са направили лично и обществено неудобно за
него носенето на името в частта, в която се иска промяна.
С оглед на изложеното молбата
следва да се уважи, като се допусне исканата промяна на личното име и фамилното
име на молителя.
Предвид гореизложеното, Районен съд-Пирдоп, първи
състав
Р
Е Ш И
:
ДОПУСКА
ПРОМЯНА
на личното име и на фамилното име на лицето Й.Х.Ц., с ЕГН:**********, като в документите му за самоличност и в
актовите книги, вместо лично име „Й.”, следва да бъде вписано лично име „Й.-Преслав”
и вместо фамилно име „Ц.“, следва да бъде вписано фамилно име „Георгиев“, като занапред (ex nunc), имената на молителя
Й.Х.Ц., с ЕГН:**********, следва да се
четат: „Й.-Преслав Х. Георгиев”, с ЕГН:**********.
ЗАВЕРЕН
ПРЕПИС от
решението да се изпрати служебно на общинската администрация по постоянния
адрес на лицето за отбелязване в актовете за гражданско състояние, копие от
същото да се изпрати на Териториално звено “ГРАО” – Община Столичнча, район
„Красно село”, за вписване на промененото име, както и на съответната служба
“Бюро съдимост” за сведение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: