РЕШЕНИЕ
№ 4238
Стара Загора, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Стара Загора - IV състав, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ДАРИНА ДРАГНЕВА |
При секретар ИВА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ДАРИНА ДРАГНЕВА административно дело № 20257240700759 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 вр. с чл.117 ал.1 т.1 буква „а“ от КСО вр. с чл.145 и сл. от АПК, образувано по жалбата на Д. С. Г. против Решение №2153-23-32/02.07.2025г на Директора на ТП НОИ Стара Загора, с което е потвърдено разпореждане [номер]/25.04.2025г на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Стара Загора, а жалбата против него е оставена без уважение като неоснователна.
Решение №2153-23-32/02.07.2025г на Директор ТП на НОИ Стара Загора е обжалвано на 10.07.2025г в рамките на 14-дневния срок, чрез Директора на ТП НОИ Стара Загора и от лице, което е адресат на неблагоприятното за него и подлежащо на съдебен контрол Решение на Директора на ТП На НОИ Стара Загора. Жалбата е допустима.
Със Заявление от 22.04.2025г /лист 35/ жалбоподателят е поискал отпускане и изплащане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69б от КСО, към което е приложил трудова книжка №306/9.10.1991г и военна книжка №01546 – редник от 30.09.1989г, положил клетва на 11.11.1989г и служил до 12.03.1991г в поделение 58760 с вписана длъжност локомотивен машинист; Удостоверение №35/20.02.2025г, издадено от Рудник „Трояново-север“ село Ковачево, община Раднево, за това, че от 10.04.1989г до 07.06.1989г е бил на длъжност помощник локомотивен машинист в „Ж.п транспорт“ с І-ва категория труд т.6 от ПКТП, както и от 01.04.1991г до 01.01.2000г на длъжност Локомотивен машинист в „Ж.п. транспорт“, І-категория труд по т.6 от ПКТП, а от 01.01.2000г до 20.02.2025г Машинист локомотивен в „Експлоатация“, но ІІ-ра категория по чл.2 т.3 от НКТП или І-ва категория труд общо от 08г, 10м и 24 дни, но не и 10г. По тази причина жалбоподателят твърди, че времето на военната служба от 30.09.1989г до 12.03.1991г, през което е служил в поделение 58760 „Жп строител“ следва да се признае за трудов стаж от І-ва категория, съгласно чл.81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите / отменен/ . Трудът е полаган в СО „Марица-изток“ с място на работа рудник Трояново-север, село Ковачево и това, че е бил военнослужещ не отрича трудовото правоотношение, нито е основание да бъде присвоена друга категория – ІІІ-та, по която се числи времето на отбиване на военната служба. Счита, че материалния закон е приложен неправилно и иска отмяна на Решението на Директора на ТП НОИ Стара Загора с връщане на преписката за признаване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради трудов стаж от първа категория в размер на 10г. Претендира разноски по делото.
Ответника Директор ТП на НОИ Стара Загора се позовава на чл.81 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите /отменен/ и твърди, че няма правно основание, въз основа на което да се приеме, че полагания труд по време на наборна военна служба може да бъде определен като такъв от първа категория, освен ако се касае за подземна работа в мините и рудниците с подземна експлоатация. Иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна.
Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:
На първо място следва да се даде отговор на въпроса от кой момент чл.6 от ПКТП /отменен/ определя труда на локомотивния машинист и помощник локомотивния машинист като първа категория, за да се изясни, че едва през 1990г този труд е категоризиран от първа категория. С изменението на чл.6 от ПКТП /отменен/ ДВ бр.10/02.02.1990г са включени локомотивния машинист и помощник локомотивния машинист от отрасъл транспорт като труд от първа категория. На следващо място по силата на отменения ЗВВСНРБ срочно служещи са войниците на редовна военна служба във Въоръжените сили. Редовната военна служба, независимо от възложената в нейно изпълнение дейност, не е полагане на труд по силата на трудов договор, а е задължение на български гражданин към родината, което не е основание за осигуряване. По тази причина изпълнението на задължението за военна служба не би било зачетено за трудов и осигурителен стаж, ако отсъстваше правната фикция на чл.81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /отменен/. С тази правна норма е поставено равенство пред закона на всички срочно военнослужещи от войнишкия състав и изпълнението на задължението за военна служба към родината, не към работодател се зачита за трудов, съответно осигурителен стаж за пенсиониране. Това е основната и единствена причина, а именно военната служба не е изпълнение на задължение по трудов договор, поради която искането на жалбоподателя не намира своето правно основание. Единственото изключение е за времето, прекарано на подземна работа в мините и рудниците с подземна експлоатация от лицата, отбиващи наборната си военна служба, което о се причислява от съответната категория. Изключенията не се прилагат разширително, но съществото е, че военната служба е изпълнение на почетното задължение на всички български граждани към Народна Република България при това във Въоръжените сили. Изпълнението на това задължение може да се състои и в извършване на възложена трудова дейност, но тя се възлага от Въоръжените сили и се изпълнява като военно задължение, поради което отсъства същественото съдържание на трудовото правоотношение. По тази причина с правна норма е установена фикция за зачитане на времето в изпълнение на военната служба като трудов стаж, единствено с оглед на придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правната норма на чл.81 от ПКТП/отменен/ е приложима за трудовия стаж, придобит до 31.12.1999г при преценка правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание §2 от заключителната разпоредба на ПМС №235/20.10.1998г за приемане на ПКТП/отменен/. За трудовия стаж, придобит след 31.12.1999г се прилага Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, с която същият труд като локомотивен машинист вече е определен като втора категория. Удостоверение образец УП-3 отговаря на нормите на чл.81 от ПКТП като за времето от 01.04.1991г до 20.02.2025г жалбоподателят е бил в трудово правни отношения с рудник „Трояново-север“ село Ковачево и правилно, а и по този въпрос няма спор е разграничено времето, което по силата на ПКТП се счита за първа категория труд, а след 01.01.2000г, поради отмяната на този Правилник и влизане в сила на НКТП вече е втора категория труд. Видно е, че периода от 30.09. 1989г до 12.03.1992г не е посочен като трудов стаж при същото предприятие / промяната в наименованието и правния статут нямат правно значение/, и не е посочен, защото това е време на наборна военна служба, през което е изпълнявано военно задължение там, където бъде изпратен военнослужещия от Българската армия – от Началник щаба на поделението, а не по силата на възникнало трудово правоотношение. Няма значение какво е било съдържанието и естеството на определената от Въоръжените сили на РБ конкретна дейност. Тя не се определя правно като изпълнение на трудови функции, а на военното задължение на българските граждани. Всички военнослужещи са получавали и парично възнаграждение, но за изпълнение на военното им задължение.
По силата на чл.44 от действащата Наредба за пенсиите и осигурителния стаж категоризиране на труда при пенсиониране, времето на наборна военна служба се зачита като осигурителен стаж от трета категория, като на основание изключението по чл.81 от ПКТП/отменен/ от съответната друга категория ще бъде зачетено само времето, прекарано на подземна работа в мините и рудниците с подземна експлоатация от лицата, отбиващи редовната си военна служба. Като е определил, че времето от 30.09.1989г до 12.03.1991г е осигурителен стаж от трета категория ответния административен орган е приложил правилно материалния закон спрямо установените от официалните удостоверителни документи факти с правно значение. Свидетелски показания не са допустими за категорията труд по чл.69 и чл.69а от КСО. Единствено за условията на труд и за действително заеманата длъжност, ако са представени писмени доказателства, издадени от работодателя по време на полагане на труда, се допускат свидетелски показания, но военнослужещия по силата на закона няма работодател, а служи в Българската армия. В случая са представени официалните документи, които удостоверяват времето на наборна военна служба – военната книжка, с което се удостоверява, че жалбоподателя е бил на редовна военна служба от 30.09.1989г до 12.03.1991г, която е отслужил като локомотивен машинист. Това е било съдържанието на военната му служба, а не на трудово правоотношение. Времето на наборна военна служба не е действителен осигурителен стаж, поради което по силата на специална правна норма се зачита за целите на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст като стаж от трета категория.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.173 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. С. Г. против Решение № 2153-23-32/02.07.2025г на Директора на ТП НОИ Стара Загора.
Решението подлежи не обжалване пред ВАС на РБ. Да се връчи препис на страните.
| Съдия: | |