№ 1181
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Галя Вълкова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело №
20231100109727 по описа за 2023 година
Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ и чл. 497 КЗ.
Ищцата Л. Т. К. твърди, че на 06.02.2023 г., около 16:40 ч. в гр. София,
бул. „Цар Освободител“ с посока на движение към бул. „Цариградско шосе“ е
пътувала в л.а. „Пежо“ с рег. № *******, управляван от З. Я.. При движение в
дясна пътна лента автомобилът е засечен от внезапно предприел маневра л.а.
„Фолксваген“ с рег. № *******, управляван от М. Д., навлизайки от средна в
дясна пътна лента без включена светлинна сигнализация и при несъобразяване
на движещия се в непосредствена близост л.а. „Пежо“. Посочва се, че в
резултат на пътния инцидент Л. К., пътувала на предна дясна седалка в
автомобил „Пежо“, е получила следните травматични увреждания: фрактура
на тялото на стернума, контузия на гръден кош. Ищцата е прегледана в
УМБАЛ „Св. Анна – София“ АД. Ползвала е отпуск за временна
неработоспособност в периода 07.02.2023 г. – 03.04.2023 г. Лечението е
проведено в домашни условия, при спазване на диетичен режим и
медикаментозно лечение. Продължително време ищцата изпитвала силни
болки, понякога придружени с гадене, бърза уморяемост и непълноценност,
приемала болкоуспокояващи. Твърди се и към момента ищцата да е в тежко
1
физическо състояние, изпитва силни болки в областта на гръдния кош, като
възстановителният процес не е завършил. Ищцата изключително трудно
преживявала претърпения стрес, не спяла, страхувала се, била с изострена
чувствителността. Твърди се, че гражданската отговорност на водача на л.а.
„Фолксваген“ с рег. № ******* към датата на процесния инцидент била
застрахована от ответното дружество. На 04.04.2023 г. ответникът бил сезиран
по реда на чл. 380 КЗ за изплащане на обезщетение, но такова не било
изплатено. По изложените съображения ищцата претендира осъждане на
ответното дружество да й заплати сумата от 26000 лв. – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
04.04.2003 г. до окончателното изплащане на претендираната сума.
В отговор на исковата молба ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва
предявения иск. Не оспорва съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за л.а. „Фолксваген“ с рег. № *******, както и
предявяването на претенция от страна на ищцата по реда на чл. 380 КЗ.
Оспорва механизма на ПТП и настъпването му по вина на водача на л.а.
„Фолксваген“, претърпените вреди, продължителността на възстановителния
процес и твърдяните болки и страхове. Посочва, че ищцата не е била пътник в
л.а. „Пежо“ при процесния инцидент, това не е отразено в съставените
протоколи и административнонаказателната преписка. Ищцата е представила
писмено доказателство за преглед, извършен 20 дни след инцидента. Твърди
ищцата да е допринесла за процесния инцидент поради непоставен предпазен
колан. Заявява становище за прекомерност на претендираното обезщетение.
Посочва, че лихва е дължима с изтичане на 3-месечен срок от предявяване на
претенцията, евентуално с изтичане на 15 работни дни при представени
доказателства.
В съдебно заседание ищцата, чрез адв. О., поддържа предявения иск.
Ответникът, чрез адв. Т., оспорва иска.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Не се спори, че към 06.02.2023 г. задължителната гражданска
отговорност на водача на л.а. „Фолксваген“ с рег. № ******* е застрахована от
ответното дружество.
2
За установяване механизма на ПТП по делото са приети Протокол за
ПТП № 1866825/06.2023 г. на МВР, Служебна бележка рг. № 433200-
33479/23.03.2023 г. и Удостоверение от 18.08.2023 г. на Отдел на Отдел „Пътна
полиция“ СДВР, както и акт № 695736/06.02.203 г. СДВР. В писмените
доказателствае отразено настъпване на 06.02.2023 г. на ПТП в гр. София, бул.
„Цар Освободител“ с посока на движение към бул. „В. Левски“ между л.а.
„Пежо“ с рег. № *******, управлявано от З. Я. и л.а. „Фолксваген“ с рег. №
*******, управлявано от М. Д..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М.
Д. и свидетеля З. З. Я.. Свидетелят сочи, че през пролетта на 2023 г.
управлявал л.а. в гр. София, като в района на кръстовището на Орлов мост,
посока към Летището, при движение по бул. „Цариградско шосе“ при
престрояване от средна в дясна лента автомобил на свидетеля бил ударен в
заден десен калник. При престрояването свидетелят сигнализирал с десен
мигач, не е спирал преди предприемане на маневрата. Допуска, че
автомобилът вдясно се е движел с по-висока скорост и не го е видял. Посочва,
че преди маневрата погледнал в огледалото за дясно виждане. Престроил се в
дясна лента, за да се движи по-бързо. След удара автомобилът на свидетеля
продължил направо, другият автомобил спрял в бордюр на пешеходната
пътека. В автомобила се возела жена, която се оплакала от болки в гърдите,
впоследствие ищецът бил информиран, че няма по-сериозни увреждания на
пътничката. Потвърждава, че скицата в протокола за ПТП отговаря на
механизма на инцидента.
Свидетелят Д. сочи, че при процесния инцидент се движел с л.а. „Пежо“
на кръстовището на Орлов мост в дясна пътна лента, която позволявала
движение направо и надясно. Автомобил от лява пътна лента завил и ударил
автомобила на свидетеля в левия калник. Свидетелят управлявал автомобила
със скорост от 50 км/ч. След удара автомобилът на свидетеля продължил към
разделителен бордюр навътре в самото кръстовище. На място дошли
служители на КАТ и Спешна помощ, откарали ищцата в болница, тя се
оплаквала, че не може да диша, впоследствие се оказала спукана гръдна кост.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства вещото лице
инж. А. П. А. посочва следния най-вероятен механизъм на ПТП: на 06.02.2023
г. около 16:40 часа в гр. София, по бул. „Цар Освободител“ с посока от бул. „В.
3
Левски“ към „Цариградско шосе“ в средна пътна лента се е движел л.а.
„Фолксваген“ с рег. № *******, управляван от М. Д.. В дясната пътна лента
малко зад него в същата посока се е движел л.а. „Пежо“ с рег. № *******,
управляван от З. З. Я.. При приближаване на кръстовището с бул. „Евлоги и
Христо Георгиеви“ при движение без изчакване л.а. „Фолкваген“ предприел
маневра десен завой от средна пътна лента без да намали скоростта при
движение със скорост от около 50 км/ч на разстояние около 20 м. от стоп
линията. Преди започване на маневрата най-вероятно водачът не е погледнал в
огледалата, тъй като л.а. „Пежо“ е бил изцяло видим за водача на л.а.
„Фолксваген“. Л.а. „Пежо“ не е имал възможност за реакция и задействане на
спирачната система, съответно – за предотвратяване настъпване на ПТП. След
удара двата автомобила се отклонили надясно, като л.а. „Пежо“ се ударил в
левия бордюр в платното за движение на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“.
Вещото лице заключава, че основна причина за настъпване на процесния
инцидент са субективните действия на водача на л.а. „Фолксваген“, който
преди да започне маневра престрояване в съседна дясна лента не се е огледал
внимателно и не е констатирал движещия се в близост зад него в дясна пътна
лента л.а. „Пежо“. Водачът на л.а. „Фолксваген“ е имал възможност да не
допусне ПТП при предварително внимателно оглеждане и констатация, че л.а.
„Пежо“ се движи в съседство в дясна пътна лента в рамките на опасната зона
за предотвратяване на удара.
При преглед на ищцата на 06.02.2023 г. в МБАЛ „Св. Анна – София“ АД
е констатирана: контузия на гръден кош. Отразено е, че ищцата отрича травми
и оплаквания на корем, глава и крайници. Направена е рентгенография на
гръден кош. На 07.02.2023 г. е издадено направление за рентгенография,
направена в „VІІІ ДКЦ София“ ЕООД със заключение за контузия на стернум.
По делото е приета и неоспорена Съдебномедицинска експертиза,
изготвена от вещото лице д-р Б. Е. К.. Експертът посочва, че фрактурата на
тялото на гръдната кост не се визуализира отчетливо на ренгенографиите,
проведени в УМБАЛ „Св. Анна“, тъй като фрактурната линия съвпада с
ренгеновия сноп. Едва след повече от две седмици, когато е настъпила
остеолиза на костните гредички в зоната на фрактурата тя е станала леко
забележима на профилна ренгенография от 24.02.2023 г., което е накарало
лекуващите лекари да назначат МРТ, където морфологията на увреждането е
ясно видима. Така експертът заключава, че в резултат на процесния инцидент
4
ищцата е получила телесно увреждане: контузия на гръдния кош в съчетание с
фрактура на тялото на гръдната кост. Според вещото лице фрактурата е
получена при притискане на горната половина на гръдната кост от
диагоналната презрамка на обезопасителния колан навътре към гръдната
клетка по време на възвратно-постъпателно движение на тялото на ищцата
към момента на удара между двете превозни средства, като счупването се е
локализирало под долния ръб на лентата на колана – т.нар. „синдром на
предпазния колан“. Доколкото ударът е страничен, това обуславя
първоначално неразместения характер на фрактурата и минималната й
дислокация. Едва на следващия ден е назначено медикаментозно лечение чрез
обезболяващи. Възстановителният период трае между два и половина до три
месеца. Болките са били интензивни в периода след настъпването на травмата
и са намалявали с действието на оздравителните процеси в организма. При
личен преглед за целите на експертизата вещото лице констатира, че
активните и пасивни движения при ищцата са безболезнени и в пълен обем.
Фрактурата е изцяло консолидирана без промяна на анатомичните параметри
на стернума. Следва да се отчетат амнестичните данни за стягане в областта
на гръдната кост, които не се очаква да доведат до усложнения и трайно
засягане на здравето на ищцата. Ищцата не е съобщила за болка при
физически натоварвания. При отчитане, че по делото липсват данни за други
травматични увреди, освен фрактурата на тялото на стернума и контузията на
меките тъкани на предна гръдна стена, вещото лице заключава, че ищцата е
била с правилно поставен обезопасителен колан.
Ищцата е ползвала отпуск за временна нерботоспособност в периода -
7.02.2023 г. – 22.04.2023 г.
На 04.04.2023 г. ищцата е отправила пред ЗК „Лев Инс“ АД писмена
застрахователна претенция за изплащане на претърпени неимуществени
вреди.
При така приетите за установени факти, съдът намира следното от
правна страна:
Ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на водача на лек автомобил “Фолксваген“ с рег. №
*******. В качеството си на застраховател, ответникът е поел риска да
застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният би
5
отговарял по българското законодателство.
Застрахованото при ответника лице на общо основание отговаря при
причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно средство и
тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на
непозволеното увреждане включва виновно извършено и противоправно
деяние, от което са произлезли вреди – травматични увреждания, причинили
болки страдания и отрицателни преживявания, наличие на причинна връзка
между деянието и вредите. В случая посочените елементи на фактическия
състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, съдът приема
за доказани от събраните по делото доказателства.
Съдът намира, че съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства установява управление на л.а. „Фолксваген“ от страна на водача
Д. в нарушение на правилата за движение е предприел маневра чрез
преминаване в дясна пътна лента без да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него или минават покрай
него и да извърши маневрата като се съобрази с тяхното положение, посока и
скорост на движение. С това е нарушено правилото на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
Ищцата е била пътник л.а. „Пежо“.
Събраните писмени доказателства и съдебно-медицинска експертиза
установяват пряката причинно-следствена връзка между пътния инцидент и
претърпените от ищцата увреждания, имащи характер на средна телесна
повреда: контузия на гръдния кош в съчетание с фрактура на тялото на
гръдната кост. Осъществено е консервативно лечение.
Съдът намира за неоснователно възражението за съпричиняване. Съдът
кредитира изводите на вещото лице К., че подобно телесно увреждане е
резултат именно на употребата на предпазен колан, като изводът се базира и
на фактите, че телесното увреждане е ограничено до областта на
съприкосновение на тялото с предпазния колан..
При това положение отговорността на ответника следва да бъде
ангажирана за обезщетяване на доказаните вредите от настъпилия деликт –
болки и страдания от претърпяното травматично увреждане.
По претендираното обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от
съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла
6
на тази разпоредба не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, претърпени медицински интервенции и необходим
възстановителен период, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и
произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения
(Постановление N 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС).
При определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и
икономическите условия в държавата в периода, на настъпване на вредите,
чиито обективен белег са и определените от закона лимити на отговорност на
застрахователя.
Съдът отчита, че ищцата е изпитвала интензивни болки и страдания от
произшествието непосредствено след инцидента, като болките са продължили
за времето на зарастване на фрактурата. Проведено е консервативно, а не
оперативно лечение, без изискване за спазване на постелен режим. Не се
установи ищцата да е била зависима и да е ползвала чужда помощ. Не се
установи възстановителният период да е продължил извън времето на
ползване на отпуск за временна нетрудоспособност в периода 7.02.2023 г. –
22.04.2023 г. Съдът отчита изводите на вещото лице за изцяло зарастнала
фрактура без засягане обема на движение на ищцата, като ищцата не твърди и
не доказва да е провеждала рехабилитационни процедури. Отчита се
чувството за стягане в областта на гръдната кост в степен, която не налага
прием на медикаменти. Съдът споделя изводите на експерта увреждането да
не води до промени в начина на живот на ищцата - професионален, социален и
личен. Не се очакват усложнения.
Като се вземат предвид тези обстоятелства, съдът приема, че справедлив
размер на претърпените от ищцата неимуществени вреди е 10000 лв. (срв.
Определение № 579/26.05.2017 г. по гр.д. № 4775/2016 г. на ВКС, IV г.о. -
присъдено обезщетение в размер на 15000 лв. при отчитане на комплекс от
увреди: разкъсно-контузна рана на предна повърхност на дясна подбедрица,
контузия на горни крайници – двустранно; охлузване на двете мишници;
7
двустранна контузия на лумбална област; контусио торацис; фрактура на Х-то
ребро – вляво по предна аксиларна линия; фрактура на стернум; фрактура на
гръдна част на гръбначния стълб, както и последиците от уврежданията –
синдром на удареното рамо; синдром на ротаторния маншон на рамото;
Решение № 50010/06.02.2023 г. по гр.д. № 1239/2022 г. на ВКС, I г.о -
присъдено обезщетение в размер на 12000 лв. за счупване на дясна раменна
кост, счупване на носни кости, посттравматична деформация на дясна раменна
кост и ограничение на движенията на дясна раменна става с хипотрофия на
мускулатурата, операция с фиксация на стренума).
По отношение на така определената главница ответникът дължи
заплащане и на законна лихва считано от 24.02.2021 г. - изтичане на 3-
месечния срок по чл. 497 КЗ за произнасяне по претенцията за извънсъдебно
заплащане на обезщетение, предявена пред застрахователя на 06.07.2023 г.
(при съобразяване, че срокът изтича в неделен ден).
По отговорността за разноски:
С определение от 27.11.2023 г. г. ищцата е частично освободена
заплащане на държавна такса. Съобразно уважената част от иска (0.38%)
ответникът следва да заплати на ищцата разноски в общ размер 461,70 лв. в
това число държавна такса и депозити за вещи лица.
Ответникът следва да заплати на адв. В. О. от САК възнаграждение
съобразно уважената част от иска по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. – в размер на 1
244,88 лв. с ДДС.
Ищецът следва да заплати на ответника разноски съобразно
отхвърлената част от иска в размер на 2 129,70 лв., в това число разноски за
вещи лица и адвокатско възнаграждение. Внесеният депозит за разпит на
свидетел подлежи на връщане като неизплатен.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество дължи заплащане
на държавна такса в размер на 540 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК “Лев Инс” АД, ЕИК ********* да заплати на Л. Т. К.,
8
ЕГН **********, IBAN *******:
- на основание чл. 432 (1) КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД сумата от 10000 лв. -
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 06.02.2023 г. в резултат на
виновно противоправно поведение на водача на л.а. “Фолксваген” с рег. №
*******, чиято гражданска отговорност към датата на събитието е била
застрахована от ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 06.07.2023 г. до окончателното изплащане на
присъдената сума като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран
размер от 26000 лв. и за присъждане на законна лихва за периода 04.04.2023 г.
- 05.07.2023 г.;
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 461,70 лв. - държавна такса и
разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА ЗК “Лев Инс” АД, ЕИК ********* да заплати на адв. В. В.
О. от САК на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 1 244,88 лв. с ДДС -
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА ЗК “Лев Инс” АД, ЕИК ********* да заплати по сметка на
Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 540 лв. –
държавна такса и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК Л. Т. К., ЕГН
********** да заплати на ЗК “Лев Инс” АД, ЕИК ********* сумата от 2
129,70 лв. – разноски и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
разглеждане на делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9