РЕШЕНИЕ
гр.
София, 25.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-15 състав,
в публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР А.
при секретаря А. Петрова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16371 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ.
Ищецът Я.К. твърди, че на 09.07.2017 г. в с.
Златна Панега е настъпило ПТП, причинено по вина на водача на л.а. „Рено Рапид“
с рег. № ********, който при движение с несъобразена скорост е изгубил контрол
над автомобила и блъснал ищеца, който се движел като пешеходец. Вследствие на
това ПТП на ищеца са причинени телесни увреждания, подробно описани в исковата
молба, като освен това ищецът сочи, че инцидентът е имал и негативни последици от
емоционално естество, както и по отношение начина му на живот. Ищецът твърди,
че е направил и разходи за лечението си в размер на 2 238 лв. Твърди, че
гражданската отговорност на водача на автомобила към момента на процесното ПТП е застрахована при
ответника, като посочва, че той му е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на 30 000 лв. Въпреки това, с оглед претърпените от ищеца вреди и
поради продължаващите му страдания, той иска ответникът да му заплати
допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 50 000
лв., както и обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за лечение, в размер на 2 238 лв., заедно със законната лихва
върху тези суми от датата на уведомяване на ответника за предявената претенция
до окончателното им изплащане. Претендира разноски по делото.
Ответникът „Г.з.“ ЕАД оспорва исковете. Признава
фактите, от които произтича основанието на отговорността му, т.е. че процесното
ПТП е настъпило на сочените от ищеца дата, място и по посочения начин,
включително че причина за ПТП е поведението на водача на автомобила, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника. Оспорва размера на
претенцията на ищеца за обезщетение за неимуществени вреди, като счита същата
за завишена. Твърди, че е изплатил обезщетение за тази претенция на ищеца в
дължимия, според ответника, размер от 30 000 лв. Оспорва и дължимостта на обезщетение
за имуществени вреди, като твърди, че необходимостта от заплащане на разходи за
лечението на ответника се дължи на това, че той не е заплащал
здравноосигурителни вноски. Възразява и че ищецът е допринесъл с поведението си
за настъпването на процесното ПТП, като твърди, че ищецът се е движил по
платното за движение, въпреки наличието на тротоар, при това по посоката на
движение на автомобила, като е бил под влияние на алкохол. Претендира разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
По делото е безспорно, като това
се установява и съгласно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 3 вр. с ал. 2 НПК с оглед
на представеното решение от 16.05.2018 г. на РС – Тетевен, че на 09.07.2017 г.
в с. Златна Панега е настъпило ПТП, в резултат на което на ищеца Я.К. са
причинени телесни увреждания. Процесното ПТП е причинено от поведението на
водача на л.а. „Рено Рапид“ с рег. № ********, който е нарушил задължения си
съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 2 и чл. 116 ЗДвП, като не е съобразил скоростта си
с пътните условия, не е избрал скорост, която да му позволи да спре при
възникване на опасност, не е осъществявал непрекъснат контрол върху
управлявания от него автомобил и не се е отнесъл с достатъчна предпазливост към
ищеца, който се е движел като пешеходец, особено като се има предвид
напредналата възраст на ищеца.
Следователно налице е
противоправно поведение на водача на автомобила, което е осъществено виновно (с
оглед на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а в случая вината на водача е
установена и съгласно решението на наказателния съд). Това поведение е довело
до настъпването на процесното ПТП, в резултат на което са настъпили увреждания
за ищеца. Следователно за ищеца е възникнало вземане за обезщетение на претърпяните
от него вреди във връзка с причинените му увреждания.
Според заключението на
съдебно-медицинската експертиза по делото, която е съобразила и представената
по делото медицинска документация, както и съгласно представеното решение на
наказателния съд, вследствие на процесното ПТП ищецът е получил цялостна
контузия на тялото, счупвания на костите на лявата подбедрица и на втори шиен
прешлен. Макар че в показанията си свидетелката М.М.(която е съпруга на сина на
ищеца) посочва, че ищецът е претърпял и спукване на черепа, както и травми на
лявата ръка, наличието на тези увреждания не може да се приеме за установено по
делото, тъй като за тях липсват данни в представената медицинска документация,
както и в заключението на експертизата. Напротив, в представения резултат от
образно изследване от 10.07.2017 г. (л. 45 и сл. от делото) изрично е посочено,
че няма данни за черепно-мозъчна травма. Травмите на лявата ръка могат да се
свържат с общите наранявания по тялото на ищеца, но липсват данни в
медицинската документация за по-значителни контузии в областта на ръката, за
които споменава свидетелката. Следва да се съобрази обаче, че свидетелката е
възприела състоянието на ищеца непосредствено след инцидента, поради което от
показанията й се установява непосредственото му състояние, а именно че
вследствие на удара ищецът е бил в безсъзнание.
Според вещото лице и съгласно
показанията на свидетелката М.М.след първоначално оказаната на ищеца помощ в
болницата в гр. Ловеч, ищецът е настанен за лечение в болницата в гр. Плевен,
където е лекуван в продължение на 11 дни, а също така е опериран кракът му,
като е поставен пирон, който към момента не може да бъде изваден поради
здравословното състояние на ищеца. Следва да се отбележи, че няма данни за
притискане на гръбначния стълб на ищеца, т.е. за неврологични усложнения
вследствие на шийната травма, поради което му е поставена шийна яка за период
от 2 месеца. През време на престоя си в болницата ищецът е изпитвал силни
болки, което е налагало да приема и обезболяващи медикаменти. Тези силни болки
са продължили и след изписването на ищеца от болницата, когато е продължил
лечението си в домашни условия. В показанията си свидетелката не уточнява каква
е била продължителността на болките на ищеца, които са основно в областта на
врата, рамото и крака. Според медицинската експертиза тези болки са съпътствали
цялото първоначално възстановяване на ищеца, което е продължило около 9 месеца,
като са били особено интензивни пред първите 2-3 месеца, както и през началните
2 месеца на рехабилитацията, в които случаи ищецът е следвало да приема и
болкоуспокоителни медикаменти.
От заключението на вещото лице и
от показанията на свидетелката се установява и че първоначално ищецът не е
можел да се предвижва, като е имал нужда от чужда помощ и при всекидневното си
обслужване. След като вече е започнал да става в рамките на първите 6 месеца
след инцидента ищецът е можел да се предвижва само с патерици (според вещото
лице) и то с чужда помощ (според свидетелката). Дори и след това обаче
подвижността му не се е възстановила съществено, като се има предвид, че и към
момента се нуждае от чужда помощ (според показанията на свидетелката), макар и
в по-намален обем, а също така година и половина след инцидента все още не е
възстановен изцяло кракът му, като предвижването му става с една патерица при
50% натоварване на левия крак (според вещото лице). Според свидетелката и
вещото лице фрактурата на шийния прешлен все още води до затруднения при
движението на главата, която не може изцяло да се завърта, а също така и до
болки в рамото. Продължават и болките в местата на травмите, макар и не
постоянни, като това отново налага употребата на болкоуспокояващи медикаменти в
моментите, в които ищецът изпитва болка. Като цяло възстановяването на ищеца е
забавено, което може да се отдаде и на възрастта му – той е на 70 години към
момента на процесното събитие.
Освен посочените физически уреждания
следва да се съобрази както нормалният стрес, който преживява човек при
участието си в ПТП, така и цялостното негативно отражение на събитието и на
получените от него увреждания на емоционалното състояние и начина на живот на
ищеца. Според показанията на свидетелката М.М.непосредствено след инцидента
емоционално ищецът е бил в лошо състояние, което и до сега не може да се
подобри съществено, тъй като ищецът, поради сериозните ограничения в
предвижването си, трудно и рядко напуска дома си и съответно е ограничил
контактите си само до най-близките му хора. Освен това ищецът все още изпитва
затруднения в полагането на грижи за себе си, а също така не може да се грижи и
за съпругата си, която е болна и за която преди процесното събитие е полагал
грижи.
Като се съобразят посочени
по-горе обстоятелства, свързани с получените от ищеца физически увреждания,
техния характер, продължителността на възстановяването на ищеца, което все още
е непълно, преживените страдания в емоционален план, значителните смущения в
начина на протичане на живота на ищеца, както и наличието на трайни последици
от уврежданията и към настоящия момент, като се вземе предвид и моментът на
настъпването на процесното ПТП през 2017 г., в който момент ищецът е бил на
възраст 70 години, съдът намира, че обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди следва да се определи на 70 000 лв.
По делото са представени фактури,
както и касови бележи, и вносна бележка за заплатени от ищеца суми във връзка с
лечението му. Фактурите и платежните документи са от 10.07.2017 г., 11.07.2017
г. и една фактура (с касова бележка) от 24.07.2017 г.
Според представените медицински
документи ищецът е опериран в УМБАЛ „Д-р Г. С.“ ЕАД, гр. Плевен на 11.07.2017
г. Именно от тази болница е издадена и фактурата от същата дата, в която е
посочено, че се отнася за медицинско изделие на стойност 1 980 лв., а във
вносната бележка за заплатената от ищеца сума от същата дата допълнително е
посочено, че се отнася за имплант. Както е посочено в заключението на
медицинската експертиза, а също и в епикризата от УМБАЛ „Д-р Г. С.-“ ЕАД и в
оперативен протокол от същата болница от 11.07.2017 г., при извършената на
ищеца операция е поставен интрамедуларен пирон. Като се има предвид, че разходът
от 1 980 лв. е заплатен в деня на операцията на болницата, където тя
е извършена, като е посочено, че се отнася за медицинско изделие – имплант, следва
да се приеме, че именно за поставения на ищеца пирон е заплатена посочената
сума, т.е. разходът е свързан с лечението му. Действително вещото лице по
медицинската експертиза заявява при разпита си, че цената на този консуматив е
около 700 лв., което свързва и с представената по делото фактура (с касова
бележка) от 27.02.2018 г. за сумата 704,20 лв., в която е посочено, че се
отнася за лекарствени средства. Въпреки това обаче няма други данни по делото,
от които да се приеме, че фактурата от 27.02.2018 г. отразява цената на
поставения на ищеца пирон, а не тази от 11.07.2017 г. Доколкото последната
фактура е непосредствено свързана с операцията, а в нея изрично е записано и че
се отнася за посоченото медицинско изделие, следва да се приеме, че заплатената
цена за поставения на ищеца пирон е именно 1 980 лв.
Другите разходи от общо 200 лв.,
съгласно фактурите от 10.07.2017 г., 11.07.2017 г. и 24.07.2017 г., също
се отнасят до медицински изделия и консумативи, като вещото лице по
медицинската експерти е посочил, че те са необходими и са във връзка с
лечението на ищеца. Като се съобрази, че разходите също са извършени в периода
на лечението на ищеца и непосредствено след това (болничното лечение е
продължило до 22.07.2017 г.) следва да се приеме, че тези разходи също са
направени във връзка с лечението.
Неоснователно е възражението на
ответника, че разходите във връзка с лечението на ищеца, биха били заплатени от
НЗОК, ако ищецът е бил здравно осигурен. Вещото лице е посочил, че използваните
при лечението медицински консумативи и изделия не се заплащат по клиничната
пътека, финансирана от НЗОК. Поради това заплащането на тези разходи от ищеца е
неизбежно свързано с лечението му. Освен това по делото няма данни ищецът да не
е здравно осигурен, а доколкото не се претендират разходи за извършената
операция (с изключение на медицинското изделие), за направените изследвания и за
болничния престой, може да се приеме, че ищецът е здравно осигурено лице и
последните разходи са заплатени от НЗОК.
Една от фактурите от 10.07.2017
г. за сумата от 58 лв. е за транспортирането на ищеца с линейка от болницата в
гр. Ловеч до тази в гр. Плевен (фактурата е издадена от болницата в гр. Ловеч).
Макар вещото лице да е посочил, че този разход поначало следва да се поеме от
болницата, която не е осигурила условия за лечение на пациента и го е насочила
към друго лечебно заведение, обстоятелството, че средствата са заплатени, а
транспортът очевидно е бил необходим, след като ищецът е насочен към болницата
в гр. Плевен и предвид състоянието му, обосновава извода, че и тази сума е
разход, направен от ищеца във връзка с лечението му.
Следователно всички посочени
по-горе разходи, чийто общ размер възлиза на 2 238 лв., са извършени от
ищеца във връзка с лечението на причинените му от процесното ПТП увреждания и
са необходими за това лечение, като не могат да бъдат избегнати. Поради това
тези разходи са в пряка връзка с получените от ищеца увреждания и съответно с
процесното събитие, поради което представляват претърпени от ищеца имуществени
вреди, които следва да бъдат обезщетени. Без значение в тази връзка е
представената фактура от 27.02.2018 г. за сумата 704,20 лв., която е оспорена
от ответника, тъй като посочената сума не се включва в разходите, чието
заплащане претендира ищецът.
Относно направеното от ответника
възражение за съпричиняване – за това, че поведението на ищеца е допринесло за
настъпването на процесното ПТП, следва да се посочи следното. Според
показанията на свидетеля В.В., който е водачът на автомобила, причинил
процесното ПТП, ищецът е пресичал улицата от ляво на дясно спрямо посоката на
движение на автомобила. Свидетелят посочва, че внезапно е забелязал крака на
ищеца да стъпва на осовата линия, разделяща двете ленти за движение, като
ищецът се е появил, след като са преминали поредица от четири товарни автомобила
(„ТИР“-ове, както посочва свидетелят) в лентата за насрещно движение, като е
излязъл след последния и без да се огледа. Свидетелят заявява, че е забелязал
ищеца от около три метра, като ударът е настъпил, след като ищецът е направил и
втора крачка и вече се е намирал в лентата за движение на лекия автомобил, тъй
като е пресякъл осовата линия.
Показанията на свидетеля не
съответстват на установено от автотехническата и медицинската експертиза по
делото. Според заключението на автотехническата експертиза ударът е настъпил на
посоченото от свидетеля В. място – в лявата част и към средата на лентата за
движение на лекия автомобил. Вещото лице обаче посочва, че ударът е настъпил,
след като автомобилът е застигнал и ударил отзад движещия се по платното за движение
в посоката на движение на автомобила ищец. Вещото лице посочва при разпита си и
че, за да настъпи ударът в левия крак на ищеца, в случай че той е пресичал от
ляво на дясно, е необходимо ищецът да е има време да спре и да се обърне,
докато от показанията на свидетеля става ясно, че събитието е протекло твърде
бързо, за да съществува подобна възможност. Така при пресичане по посочения от
свидетеля начин тялото на ищеца би било обърнато с дясната си страна към
автомобила и съответно ударът би бил в десния крак на ищеца. В заключението на
съдебно-медицинската експертиза по делото също се сочи, че според медицинските
данни ударът е настъпил отзад по отношение на ищеца.
Следователно не може да се
възприеме посоченият от свидетеля начин, по който се е осъществило процесното
ПТП. Следва да се приеме, че ищецът не е пресичал улицата, а се е намирал върху
платното за движение и е бил застигнат от лекия автомобил, което обяснява удара
отзад спрямо ищеца и нараняванията в лявата страна на тялото му (счупен е левият
му крак). Към момента на удара ищецът се е движел навътре в лентата за движение
на лекия автомобил, което се потвърждава от обстоятелството, че ударът е
настъпил в предната лява част на автомобила (както е посочено в
автотехническата експертиза по делото и видно от данните от констативния протокол
за ПТП от 10.07.2017 г.). В протокола за оглед на местопроизшествието от
10.07.2017 г. е посочено, че и от двете страни на пътя има тротоари, широки по
2 м.
Следователно ищецът е можел да се
движи по тротоара, но вместо това се е движел по платното за движение и то
значително навлязъл навътре в него по широчината му. Така той е нарушил
задълженията си съгласно чл. 108, ал. 1 ЗДвП да се движи по тротоара.
Поведението на ищеца е допринесло за настъпването на процесното събитие, тъй
като движейки се по платното за движение по посочения начин и като се съобрази,
че процесното събитие е настъпило през тъмната част на денонощието (около 23,00
ч. макар и на осветено с улични лампи място, както се сочи в протокола за оглед
на местопроизшествието), ищецът се е изложил на опасност, която е можел да
избегне. Поради това следва да се приеме, че ищецът е допринесъл с 25% за
настъпване на процесното събитие и съответно на вредите от него, като съответно
следва да се намали и дължимото обезщетение.
Може да се посочи, че същият
извод за съпричиняване следва и при възприемане на посочените от свидетеля В.
обстоятелства относно поведението на ищеца. В този случай той е пресичал не на
обозначено за това място (няма пешеходна пътека на мястото, както е посочено в
протокола за оглед), като не се е съобразил с приближаващия лек автомобил,
доколкото не се е огледал (според свидетеля) – нарушение на задължението на
пешеходците по чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Също така ищецът е пресичал при
ограничена видимост от гледна точка на водача на лекия автомобил, тъй като се е
предвижил през платното за движение, докато пред него се е движела колона от
товарни автомобили, както сочи свидетелят, които са препятствали възможността
движението на ищеца да бъде по-рано забелязано от водача на лекия автомобил,
което представлява нарушение и на задължението на пешеходците по чл. 114,
т. 2 ЗДвП.
Неоснователно е второто
възражение на ответника за съпричиняване, тъй като по делото не се установява
ищецът да е употребил алкохол. В заключението на медицинската експертиза е
разгледано това обстоятелство, но вещото лице основава заключението си на
описаните факти в постановлението на прокурора от 05.12.2017 г., по което е
образувано наказателното съдебно производство. Същото обстоятелство – че
за ищеца е установена концентрация на алкохол в кръвта от 2,3 %о – е посочено и
в мотивите към решението на наказателния съд. Обстоятелствата, обсъждани в
мотивите на акта на прокурора и на съда, представляват изводи на съответния
орган за фактите от значение за производството, а не отразяват непосредствено
възприети от органа обстоятелства. Поради това посочените актове не
представляват удостоверителни документи за посочените в тях обстоятелства и не
могат да бъдат годно доказателство за тези обстоятелства. Мотивите на
наказателния съд също така не са обвързващи за гражданския съд, а само
диспозитива на присъдата или решението. Поради това, при липса на преки
доказателства, не може да се приеме, че ищецът е бил повлиян от алкохол.
По делото е безспорно, като се
установява и от посоченото в констативния протокол за ПТП, както и съгласно
представената по делото справка от информационната система на Гаранционния фонд
(включена в исковата молба), че гражданската отговорност на водача на л.а. „Рено
Рапид“, причинил процесното ПТП, към момента на ПТП е застрахована при ответника
„Г.з.“ ЕАД. Поради това предявените искове за заплащане на застрахователно
обезщетение за причинените на ищеца вреди следва да се уважат. Следва да се
отчете както приетото съпричиняване на вредите от страна на ищеца от 25%, така
и безспорното обстоятелство, че ответникът вече е изплатил на ищеца обезщетение
от 30 000 лв., с което следва да се намали определената сума за
обезщетение за неимуществени вреди (като се съобрази и това, че ответникът
поначало оспорва дължимостта на обезщетението за претендираните имуществени
вреди). Така искът за обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи за
сумата 22 500 лв., а този за обезщетение за имуществени вреди – за сумата 1 678,50
лв.
Съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 вр.
с ал. 3 КЗ ответникът, като застраховател на гражданската отговорност на
причинилия ПТП водач, покрива и отговорността на застрахованото лице за лихви
за забава върху дължимото обезщетение за причинените вреди от датата на
уведомяване за застрахователното събитие или предявяване на претенция от
увреденото лице. В случая, видно от представеното по делото писмо от ответника
до ищеца, ищецът е предявил претенциите си във връзка с процесното събитие на 03.08.2017
г., поради което от този момент ответникът следва да заплати и лихвата за
забава върху дължимите обезщетения.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноските по делото, съответно на
уважената част от исковете, които възлизат общо на 1 258,74 лв. В тези
разноски не се включват разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като такива
не са претендирани (според списъка на разноските) и не са направени (видно от
договора за правна защита и съдействие). На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответника следва да се присъдят разноски, съответно на отхвърлената част от
исковете, които възлизат общо на 660,69 лв. (включително за юрисконсултско
възнаграждение).
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Г.з.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Я.М.К.,
ЕГН **********, адрес *** на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 22 500 лв. (двадесет и две хиляди и петстотин
лева) – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 09.07.2017
г. в с. Златна Панега, причинено от водача на л.а. „Рено Рапид“ с рег. № ********,
както и сумата 1 678,50 лв. (хиляда
шестстотин седемдесет и осем лева и 50 ст.) – обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разходи за лечение, причинени от същото ПТП, заедно със
законната лихва върху посочените суми от 03.08.2017 г. до окончателното им
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени
вреди до пълния предявен размер от 50 000 лв.,
както иска за обезщетение за имуществени вреди до пълния предявен размер от 2 238 лв.
ОСЪЖДА „Г.з.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Я.М.К.,
ЕГН **********, адрес *** сумата 1 258,74
лв. (хиляда двеста петдесет и осем лева и 74 ст.) – разноски по
делото.
ОСЪЖДА Я.М.К., ЕГН **********, адрес *** да заплати на „Г.з.“ ЕАД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление *** сумата
660,69 лв. (шестстотин и шестдесет лева и 69 ст.) – разноски по делото
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: