РЕШЕНИЕ
№ 2137
гр. Пловдив, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Иванка Анг. Боева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330102791 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 145 АПК, вр. с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството
на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на Д. Е. С., ЕГН **********, против Заповед за задържане на
лице рег.№ *** г., издадена от *** С.Ш., при ОД на МВР Пловдив, с която на основание чл.
72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е заповядано за срок от 24 часа задържане на жалбоподателя в
помещение за временно задържане на ***.
Жалбоподателят иска от съда да отмени оспорваната заповед като
незаконосъобразна, немотивирана, издадена при нарушение на материалния и процесуалния
закон и при липса на фактически и правни основания за нейното прилагане. Излага
съображения за липса на мотиви на органа, издал заповедта, и фактическа обосновка на
причините, довели до задържането. Оспорва и изложеното в заповедта по същество.
Претендира разноски.
Ответната страна – органът, издал оспорвания акт, излага съображения за
неоснователност на жалбата и моли за нейното отхвърляне. Счита, че заповедта е издадена
по законоустовения ред от компетентен орган и в нормативноопределената форма и
съдържание. Твърди, че предпоставка за издаване на заповедта е наличието на данни за
извършено престъпление, а не доказателства.
Съдът, като съобрази становище на страните и приложените по делото материали,
намира за установено следното:
1
Жалбата е подадена в законния 14-дневен срок от процесуално легитимирано лице –
адресат на оспорваната заповед, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съдът намира, че оспореният административен акт е постановен от оправомощен за
това орган, в пределите на материалната му компетентност. Същият обаче е
незаконосъобразен, тъй като е немотивиран при липса на изложени в нея фактически
основание за задържането, и издадена при отсъствието на достатъчно данни по преписката,
предполагащи задържане на лицето.
С атакуваната заповед, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за срок от 24 часа, Д. Е.
С. е бил задържан в помещение за временно задържане на****. В мотивировка на заповедта
е посочено като основание за задържането „за извършено престъпление по чл. 343Б, ал. 3
НК – затова, че на *** г. управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или
техните аналози.“ Съгласно чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР в заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1
ЗМВР следва да посочени фактическите и правните основания за задържането. Възприетото
от ЗМВР положение изцяло кореспондира на общото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.
Посочването им в заповедта представлява излагане на мотиви и обосновава
разпоредителната част на акта. При липса на мотиви, съдът не може да упражни контрол за
законосъобразност върху обжалвания административен акт и същият подлежи на отмяна
като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, като издаден в нарушение на чл.
74, ал. 2, т. 2 ЗМВР. Това е така, защото при осъществяване на съдебния контрол за
законосъобразност, преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на
въпроса, доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически
основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни
норми. В случая частично е цитирана разпоредбата на съответния състав на престъплението
по НК – чл. 343Б, ал. 3, като единствените факти, изложени от органа са, че деянието е
извършено на дата *** г. Липсва описание на мястото, където е установено деянието,
конкретното МПС, което е било управлявано, вида на наркотичните вещества, които
задържаният е употребил, начинът, по който е установено, че лицето е употребило
наркотични вещества или техните аналози. Бланкетното посочване на състава на
престъплението, без описание на конкретните фактически основания, мотивирали органа да
издаде заповедта за задържане, възпрепятства съда да осъществи реален контрол за
законосъобразност. В тази насока заповедта се явява незаконосъобразно, като немотивирана
и неотговаряща на изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР. Няма и друг документ, съставен
от издателя на оспорения акт и представляващ част от административната преписка, който
да съдържа липсващите в заповедта мотиви. Разпоредбата за съдържанието на заповедта по
ЗМВР е императивна и задължава органа да изложи освен правни, но и фактически
основания за задържане. Целта на закона е да не се допусне злоупотреба с правомощия. В
този смисъл: Решение № 15420 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7300/2016 г., V о.;
Решение № 8215 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5138/2017 г., V о.
От данни по приложената по далото преписка, въз основа на която е издадена
2
процесната заповед за задържане, не може да се направи положителен извод за наличие на
достатъчно данни за извършено престъпление, в каквато насока са твърдения на ответната
страна. В преписката не са налични материали, от които да е видно как органът, издал акта,
е констатирал, че задържаното лице е употребило наркотици или техните аналози. Подобни
данни не са описани и в заповедта, като е налице единствено крайната констатация на
органа, без посочване на обосновката за нея. Тези обстоятелства се установяват едва в
справката, представена по настоящото дело от *** гр. П., в която са описани датата, часа и
мястото на проверката, извършеното нарушение, конкретното МПС, управлявано от
задържания, техническото средство, с което е извършена проверката, и установеното
наркотично вещество. Нито едно от тези обстоятелства обаче не е видно от представената
преписка по издаването на заповедта за задържане или в самата заповед. Не става ясно и
дали са спазени изискванията и реда за проверка по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества
или техните аналози. Още повече като се има предвид и представената по настоящото дело
от Районна прокуратура Пловдив съдебно химикотоксикологична експертиза по ДП *** г.
на *** при *** /прекратено на ***г./, видно от която не са установени наркотични вещества
в кръвта и урината на Д. Е. С., при проби, взети на ***г., ***ч.
Предвид гореизложеното заповедта за задържане ще се отмени като незаконосъобразна.
С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 10 лева – ДТ и 460 лева – платено адв.
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Д. Е. С., ЕГН **********, Заповед за задържане на лице рег.
№ *** г., издадена от *** С.Ш., при ОД на МВР Пловдив, с която на основание чл. 72, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР е заповядано за срок от 24 часа задържане на Д. Е. С. в помещение за временно
задържане на ***.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Пловдив да заплати на Д. Е. С., ЕГН
**********, сумата от 470 лева /четиристотин и седемдесет лева/, представляващи разноски
по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Пловдив в
14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
3