МОТИВИ
ПО НЧХД №31/2020Г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД - ЧЕРВЕН БРЯГ
Производството
е образувано по тъжба с вх.№377/22.01.2020г.
по описа на РС Червен бряг от Ф.В.Р. с ЕГН **********, адрес ***, чрез адв. И.В. ***, с обвинение по чл.130 ал.2 вр. ал.1 вр.чл. 20 ал.2 вр. ал.1 от НК против С.А.Р. с ЕГН **********, адрес *** и Т.Й.Ч. ЕГН **********, адрес ***
престъпление по чл.130, ал.2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, осъществено на 13.01.2020г. в град К..
С определение от 26.06.2020г. е допуснато изменение на обвинението на
основание чл.287, ал.6 НПК като производството срещу С.А.Р. с ЕГН **********,
адрес *** и Т.Й.Ч. ЕГН **********, адрес
*** се води за това че, на 13.01.2020г.
в гр. К., обл. Плевен, в съучастие като съизвършители, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в
областта на лицето на Ф.В.Р. с ЕГН **********, адрес ***, причинили на
последния травматични увреждания контузия в областта на дясното око, насиняване
в областта на горния и долен клепач на дясното око, разкъсно
контузна рана на долния клепач - разстройство на
здравето временно и неопасно за живота, извън тези по чл.128 и 129 НК- престъпление по чл.130 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК.
На
основание чл. 84 ал.1 от НПК е приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес граждански иск от Ф.В.Р.
против
подсъдимите за сумата от 5000 лв. солидарно, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 130 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 от НК,
ведно със законната лихва, считано от 13.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и
направените по делото разноски. Тъжителят е конституиран по делото и като
граждански ищец.
В съдебно
заседание гражданският ищец Ф.В.Р.,
редовно призован,
не се явява. Представлява се от адв.
И.В. ***, който моли съда да постанови осъдителна присъда по посочената в тъжбата
правна квалификация за всеки от подсъдимите и уважаване изцяло на гражданския
иск като излага подробно становище по същество.
В
съдебно заседание подсъдимите, редовно призовани се явяват лично и с
пълномощник адв. Ц.А. ***. Подсъдимите и техният
процесуален представител молят съда да ги признае за невиновни и да ги оправдае
по повдигнатите обвинения.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият С.А.Р. е с ЕГН **********. Роден е на ***г***. Българин е. С българско гражданство е. С основно образование е. Не е женен. Безработен е. Не е осъждан към
датата на извършване на деянието.
Подсъдимият Т.Й.Ч. е с
ЕГН **********. Роден е на ***г***.
Българин е. С българско гражданство е.
Със средно образование е. Женен. Работи.Осъждан е за престъпление от общ характер към датата на извършване на
деянието, а именно с определение по НОХД № 17/2019г. по описа на ЧРС за престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК , извършено на 20.10.2018г. в гр.К., като му
било наложено наказание 10 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на
основание чл.66, ал.1 НК било отложено с 3 годишен изпитателен срок.
Определението влязло в сила на 15.01.2019г.
Подсъдимите и тъжителят живеят в град К., община Червен бряг.
На
13.01.2020г. Ф.В.Р. ***, известен като
„магазина на ***“
около 17.20 часа, за да си купи цигари.
По същото време и
място пред търговския обект се намирали двамата подсъдими. Между тъжителя и подсъдимите възникнал конфликт, при който С.Р.
и Т.Ч. удряли с ръце и юмруци по главата, в резултат
на което причинили травматични
увреждания контузия в областта на дясното око, насиняване в областта на горния
и долен клепач на дясното око, разкъсно контузна рана на долния клепач. На мястото били свидетелите
г.о.А.,К.М.К.и И.К.Х., които след излизането от магазина на тъжителя се отправили в различни посоки и не станали
свидетели на случилото се между тъжителя и подсъдимите. Ф.Р. се отправил към
дома на сестра си – Л.В.М. , която живеела наблизо. Като го видяла свидетелката
незабавно потърсила помощ от съпругата му -
В.Б.К., която заедно с родителите си го откарала първоначално в Центъра
за спешна помощ в Червен бряг, а от там и в ЦСМП Плевен, където на Р. била
оказана медицинска помощ.
За случилото се
бил подаден сигнал на телефон 112 още същата вечер, а на следващият ден в
писмена форма / сигнал с вх.№374000-186/2020г./, в който Р. посочил, че на
13.01.2020г. около 17.20 часа пред магазина на
Б.Х.бил бит от подсъдимите вкл. били отправени заплахи за саморазправа вкл. към семейството
му.
С тъжба с вх.№377/22.01.2020г. е инициирано настоящето производство по
НЧХД № 31/2020г. по описа на РС Червен
бряг.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приобщените по
делото писмени
доказателства вкл. заверено копие на медицинско удостоверение от 14.01.2020г.;
заверено копие на лист за преглед на пациент; медицинско направление и резултати
от образно изследване; заверено копие по сигнал
№374000-186/14.01.2020г. от Ф.В.Р.; справка за съдимост с рег.№96/05.02.2020г. за
С.А.Р.; справка за съдимост с рег. №95/05.02.2020г. за Т.Й.Ч., писмо с рег.№
374000-418/23.01.2010г. ведно с преписка на РУ Червен бряг по сигнал № 186/14.01.2020г.и др.
От писмените доказателства разгледани по отделно, съдът установи следните
факти и обстоятелства:
Установява се от
заверено копие на медицинско свидетелство изх.№3/14.01.2020г. издадено от д-р
Анета В.Георгиева – хирург в Медицински център Червен бряг ЕООД, че Ф.В.Р. бил
освидетелстван с травматични увреждания / вкл. контузия на дясно око, хематом
върху очите до почти пълно затваряне и насиняване на клепачите/, като при
освидетелстването пострадалият съобщил , че
на 13.01.2020г. бил нападнат и бит от двама мъже / познати/, които му
нанесли юмручни удари в областта на главата, повален на земята бил ритан; не е
губил съзнание; оплаквал се от главоболие; бил извършен преглед от Спешна помощ
Плевен вкл. бил извършен преглед при невролог и насочен към офталмолог и очен лекар.
Видно
от заверено копие на лист за преглед на пациент на (л.5 от делото) на 13.01.2020г. Ф.В.Р. постъпил в
спешно отделение в МБАЛ Плевен „***“ ЕАД – Плевен като в анамнезата е посочено,
че по данни на пострадалия му бил нанесен побой от двама мъже, които познава. В
обективно състояние е установен периорбитален хематом
в дясно, повърхностна рана на долен клепач, зачервена конюнктивна в дясно.
Установява
се от заверено копие на лист за преглед на пациент, че на пострадалия бил
констатирано ***
Видно
от справка за съдимост рег.№96/5.02.2020г. и №375/26.06.2020г. С.А.Р. не е
осъждан за престъпления от общ характер.
Видно
от справка за съдимост рег.№95/5.02.2020г. и №374/26.06.2020г. Т.Й. Чанково е осъждан по НОХД №17/2019г. по
описа на РС Червен бряг за престъпление по чл. 129 ал2 от НК, като му е наложено
наказание 10 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.
66 ал.1 от НК се отлага за срок от 3 години. Определението, с което е одобрено
споразумението по делото е влязло в сила на 15.01.2019г.
Установява
се от писмо с рег.№374000-418/23.01.2020г., на РУ Червен бряг и приложено към
него преписка, че на 14.01.2020г. Ф.В.Р. подал сигнал с вх.№374000-186/2020г. в
който моли за съдействие РУ Червен бряг да бъдат предупредени С.Р. и Т.Ч. , като в сигнала се посочвало още, че
на 13.01.2020г. около 17.20 часа пред магазина на Б.Х.бил бит от същите лица, както и заплашван
лично и семейството му със саморазправа.
Установява
се от докладна записка рег.№374р-633/14.02.2020г. , че на 13.01.2020г.
полицейски инспектори от РУ Червен бряг посетили адрес в гр. К. по сигнал за
нанесен побой на място на Ф.В.Р., като в подадения сигнал били посочени като
извършители С.А.Р. и Т.Й.Ч..
Установява
се от справка с вх.№2052/1.06.2020г. издадена от РЦ 112 Монтана, че на
6.12.2019г. и на 7.12.2019г. били подадени сигнали от В. К., а на 13.01.2020 г. в 19.50 часа бил
подаден сигнал от лице представило се като В. М. Р., в 20.14 часа бил подаден
друг сигнал от мобилен телефон от неизвестно лице.
Видно
от медицинска документация изпратена от
ЦСМП Плевен вкл. заверено копие на фиш за спешна медицинска помощ
№214/13.01.2020г. и амбулаторен дневник от 13.01.2020г. тъжителят потърсил
медицинска помощ на 13.01.2020г. като бил насочен към специалист за изследване.
Установява
се от справка вх.№2070/2.06.2020г.
издадена от ОД на МВР Плевен за задгранични пътувания, че Ф.В.Р.
напуснал територията на Република България на 15.01.2020г. през ГКПП Аерогара
София.
Видно
от справка рег.№374000-3330/19.06.2020г. на РУ Червен бряг ведно с преписка
вх.№37400-728/2020г., че по сигнал на В.Б.К. за отправени заплахи за
саморазправа и убийство от Т.Й.Ч. и С.А.Р. била извършена проверка в хода на
която са снети сведения и лицата са предупредени на основание чл. 65 от ЗМВР.
Изложената
по-горе фактическа обстановка се доказва и от
приобщените по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията
на разпитаните свидетели на тъжителя Л.В.М. , Х.М.Д., В.Б.К. . Установява се от
показанията на свидетелката Л.В.М. /сестра на тъжителя/, че на процесната дата Ф.В.Р.
посетил дома на сестра си като съобщил, че му бил нанесен побой от Т.Й.Ч.
и С.А.Р.. Тъжителят бил целият в кръв, окото му било подуто, Р. треперел целият.
От показанията на свидетелката се установява още, че пострадалият потърсил
медицинска помощ и било проведено лечение,като в продължителен период от време
се хранел с течни храни, имал главоболие и се страхувал, като няколко дни след
побоя отпътувал при роднини в Г. и от тогава не се е връщал от страх. Съдът
кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелката като обективни и
безпристрастни, съответни на писмените доказателства по делото вкл. заверено
копие на медицинско свидетелство изх.№3/14.01.2020г., заверено копие на лист за
преглед на пациент, сигнал с вх.№374000-186/2020г., справка
вх.№2070/2.06.2020г. издадена от ОД на
МВР Плевен. Въпреки наличието на роднинска връзка между свидетелката и тъжителя
и въпреки обстоятелството, че свидетелката Л.В.М. не е очевидец на деянието на
подсъдимите, съдът установява, че свидетелката
излагат ясни и непротиворечиви множество
косвени доказателства за времето и мястото на осъществяване на престъпленията,
за авторите и обстоятелството, че
поведението и на двамата е
умишлено. Свидетелката внася в процеса доказателства и за последиците от деянието,
продължителността на болките и страданията на Ф. Р., лечението и нуждата от
по-специални грижи за храненето му. В
подкрепа на показанията на св. Л.В.М. са и показанията на св. Х. М. Д.. Видно
от изложеното от последната, свидетелката е възприела физическото и психическо
състояние на тъжителя непосредствено след нанесения побой – „ беше много пребит,
окото му беше затворено, посиняло, подуто отвсякъде“, „не можеше да се движи“, „ много беше зле“. Пред
свидетелката тъжителят е посочил извършителите – „ каза, че са го пребили Т. и С.,
а другият Г. е гледал отстрани и не го е спасил“. Свидетелката посочва, че
продължително време след побоя Ф.Р. се е хранел с течни храни със сламка, изпитвал
е болки, окото му било превързано, пиел лекарства светлината го дразнела, като
признава, че тъжителят се намира в Г.. Свидетелката признава, че е възприела
състоянието му непосредствено в продължение на месец. В тази част съдът
кредитира показанията на свидетелката като достоверни и обективни , въпреки
наличието на родствена връзка по сватовство / майка е на св. В. К./ предвид съответствието с приобщената
медицинска документация вкл. показанията на св. М..В останалата част
показанията на свидетелката обаче съдът не кредитира с доверие, а именно в
частта, в която посочва, че всеки ден е била в домът на дъщеря си, както и че е
била постоянно с тъжителя след побоя и е възприела лично и непосредствено както
състоянието му, така и провежданото лечение. В тази част показанията на
свидетелката не кореспондират както с показанията на св. М. относно
отпътуването на съпруга й за чужбина, така и с приетото по делото писмено
доказателство - справка вх.№2070/2.06.2020г. издадена от ОД на МВР Плевен за задгранични
пътувания.
В
подкрепа на изложеното от св. М. и св. Д.
относно авторите на престъплението, както и за времето и мястото на
осъществяване на изпълнителното деяние, са и гласните доказателства, съдържащи
се в показанията на св. В. К. / съпруга на тъжителя/. От показанията на
свидетелката се установява, че между подсъдимите и семейството на тъжителя са съществували влошени отношения през месец
декември 2019г., като С.А.Р. и Т.Й.Ч., когато подсъдимите отправяли заплахи към
семейството на Ф.Р. вкл. за палеж и убийство, за което св.В.К. подала сигнал до
МВР. От показанията на свидетелката е видно, че на 13.01.2020г. съпругът й
посетил местния хранителен магазин, за да си купи цигари и отпред пред
търговския обект му бил нанесен побой от двамата подсъдими. Свидетелката
посочва, че пред нея тъжителят посочил авторите на деянието, както и
обстоятелството, че на място е присъствал техен познат Г., но последният не се
е притекъл на помощ на Ф.Р.. Свидетелката е категорична,
че два или три дни след побой тъжителят
отпътувал за Г. и се страхува да се върне в България именно поради двамата
подсъдими. Свидетелката е възприела непосредствено състоянието на пострадалия –
дясното му око беше подуто, по лицето му имаше белези, беше в лошо състояние,
съмняваха се за сътресение на мозъка ;
има силно главоболие, има сцепена вежда над окото, главата му била
подута. От показанията на свидетелката се установява, че поддържа със съпруга
си ежедневен контакт чрез електронни устройства, в хода на които тъжителят
споделял, че все още изпитва главоболие, не е можел да се храни самостоятелно и
едва след няколко месеца е започнал да се храни сам. Въпреки
обстоятелството, че свидетелката е съпруга на тъжителя съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелката като обективни и безпристрастни. Свидетелката е от
най-близкия роднински кръг на пострадалото лице и очевидно има най-ясен поглед
върху неговото състояние, както психическо , така и физическо непосредствено
след побоя.Свидетелката излага логично и последователно възприетото от
обективната действителност и внася в наказателния процес доказателства за
елементите на състава на престъплението както от обективна, така и от
субективна страна свързани с изпълнителното деяние и авторите на осъщественото
обществено опасно деяние. Свидетелката съобщава и за периода от време, в който
тъжителят се е възстановявал вкл. потвърждава изложеното от предходните две
свидетелки, че не желае да се върне в родината си, тъй като се страхува от
подсъдимите.
Гласните доказателства в показанията на трите
свидетелки относно деянието и неговите автори кореспондират и със заключението
на вещото лице по назначената съдебно медицинска експертиза, поради което съдът
ги възприема изцяло като правдиви и достоверни и съответни на обективната
действителност. Ето защо
съдът приема, че установените по делото фактите и
обстоятелства в показанията на свидетелите Л.В.М. , Х.М.Д., В.Б.К. доказват по безспорен и категоричен начин
механизма на изпълнителното деяние, времето и мястото на осъществяване на
деянието, елементите на престъплението по чл.130, ал.1 вр.
чл. 20 ал.2 вр. ал.1 от НК от субективна страна
/умисъл и мотиви – влошени отношения между семействата/, както и авторите на
обществено опасното поведение. С показанията
и в процеса се внасят доказателства в подкрепа на предмета на повдигнатото обвинение, поради
което и с оглед съответствието с писмени и гласни доказателства, както и със
заключението на вещото лице, съдът ги кредитира като правдиви и достоверни и ги
възприема изцяло.
Съдът кредитира частично с доверие показанията
на свидетелите на подсъдимите Г.О.А.,К.М.К.и И.К.Х., в частта, в която и
тримата посочват единодушно обстоятелството, че на процесната
дата в град К. са се намирали пред хранителния магазин и са
възприели както подсъдимите С.А.Р. и Т.Й.Ч., така и тъжителят Ф.В.Р.. В тази част показанията на свидетелите
кореспондират изцяло на заявеното от тъжителя пред трите свидетелки Л.В.М.,
Х. М. Д., В.Б.К., поради което се възприемат от съда като правдиви. Свидетелят Г.О.А.
посочва още, че двамата подсъдими са избутали пострадалия, което съответства на
изложеното от Ф.Р. пред най-близкия му семеен кръг, а именно, че поведението на
С.А.Р. и Т.Й.Ч., при което са му причинили травматични увреждания, е било
извършено и от двамата, съвместно. СвидетелятК.М.К.посочва
обаче пред състава на съда, че след излизането на тъжителя от търговския обект
двамата със свидетелката И.К.Х. и не са възприели поведението на тримата
участници в конфликта, тъй като са си тръгнали преди Р., Ч. и Р.. Обратно св. Х.
посочва,че тъжителят е започнал да удря С.А.Р. и да крещи, като подсъдимият го
е избутал и пръв от мястото си е тръгнал тъжителят , а впоследствие и
свидетелите. Противоречията в показанията на свидетелите Г.О.А.,К.М.К.и И.К.Х.
за детайли във фактическата обстановка, а именно в последователността на
събитията и поведението на веки от участниците, дерогира
обстоятелството, че същите са обективни и безпристрастни. Липсва логичност и
последователност в изложените от тези свидетели факти, поради което съдът не ги
кредитира в тази им част с доверие.
По делото е назначена и съдебно медицинска
експертиза. Видно от заключението на вещото лице по нея, на тъжителя Ф.В.Р. е причинено както следва:
контузия в областта на дясното око, насиняване в областта на горния и долен
клепач на същото дясно око, контузия на окото, разкъсно-контузна
рана на долния клепач на дясното око. Описаните увреждания са травматични,
могат да се получат по начин и време както се съобщава – удар поне с умерена
сила с юмрук в областта на дясното око. Няма медицински данни за други и
по-тежки увреждания. Причинено е болки и страдания с временно и неопасно за
живота разстройство на здравето – поне 15-20 дни. Съдът възприема като компетентно изготвено,
обективно и безпристрастно заключението на вещото лице по назначената съдебно
медицинска експертиза. Заключението изцяло съответства на писмените
доказателства по делото: заверено копие на медицинско свидетелство
изх.№3/14.01.2020г., заверено копие на лист за преглед на пациент, сигнал с
вх.№374000-186/2020г., медицинска документация изпратена от ЦСМП Плевен вкл.
заверено копие на фиш за спешна медицинска помощ №214/13.01.2020г. и
амбулаторен дневник от 13.01.2020г. тъжителят потърсил медицинска помощ на
13.01.2020г., поради което се кредитира и възприема от състава на съда като годно доказателствено
средство за съдържащите се в него изводи.
От
всички доказателства разгледани по отделно и в съвкупност съдът прави следните
правни изводи:
Тъжбата е подадена в 6 месечния срок по чл. 81, ал.3 НПК, поради което
е процесуално допустима.
По съществото си тъжбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
За да е
налице състав на престъпление по чл.130, ал.1 НК е необходимо да са
осъществени признаците на състава както
от обективна, така и от субективна страна.
От обективна страна е необходимо да бъде
доказано, че на процесната дата и място на тъжителя
са причинени телесни увреждания. В конкретния случай от писмените
доказателства - заверено
копие на медицинско свидетелство изх.№3/14.01.2020г., заверено копие на лист за
преглед на пациент, сигнал с вх.№374000-186/2020г., медицинска документация
изпратена от ЦСМП Плевен, заверено копие на фиш за спешна медицинска помощ
№214/13.01.2020г. и амбулаторен дневник от 13.01.2020г., както и от заключението на вещото лице по назначената съдебно медицинска експертиза, по безспорен и
категоричен начин се установява, че на 13.01.2020г. на тъжителя са
причинени увреждания от категорията на травматичните, които са довели до
разстройство на здравето извън тези по чл.128 и чл.129 НК. По делото са налице и множество косвени
доказателства относно изпълнителното деяние на престъплението по чл.130, ал.1 НК, съдържащи се в показанията на свидетелите Л.В.М., Х. М. Д., В.Б.К., в
писмените доказателства – заверено копие на медицинско свидетелство
изх.№3/14.01.2020г., заверено копие на лист за преглед на пациент, сигнал с
вх.№374000-186/2020г., медицинска документация изпратена от ЦСМП Плевен,
заверено копие на фиш за спешна медицинска помощ №214/13.01.2020г.Доказателство
за механизма на изпълнителното деяние съдът установи и в заключението на вещото
лице, което е категорично, че механизмът
е следният – удари с ръце и юмруци,
по време и място, както съобщава тъжителя. От субективна страна, подсъдимите са осъществил
деянието си при пряк умисъл. Те са
знаели, че причиняват на тъжителя увреждания посредством ударите по лицето и главата и тялото и са целели престъпния резултат. Двамата подсъдими ясно са осъзнавали обществено
опасния характер на деянието и неговите последици. Доказан по делото е и мотива
за деянието –наличие на влошени отношения между семейството на тъжителя и
двамата подсъдими, за което свидетелства В.Б.К..
Изложеното дотук
представлява основание, деянието на подсъдимите да бъде квалифицирано като
такова по чл.130, ал.1 НК, осъществено при условията на съучастие от С.А.Р. и Т.Й.Ч. като съизвършители.
Съгласно
чл. 20, ал.1 НК съучастници в извършването на умишлено престъпление
са извършителите, подбудителите и помагачите,
а съгласно ал.2 извършител е този,
който участвува в самото изпълнение на престъплението.
В
конкретния случай всеки от подсъдимите е участвал в общата дейност като е
нанасял удари на пострадалия и от субективна страна е целял да причини съставомерните последици със съзнанието, че не е сам и
волята да осъществи намерението си заедно с другия участник в изпълнителното
деяние. Кой от подсъдимите какви
удари и с какво ги е нанесъл е без
значение относно това, дали деятелността е извършителска.
когато съизвършителите
имат сходно поведение като това на подсъдимите в настоящия процес, резултат от
него е причинен от всички, независимо от конкретния принос. Важното е тази
дейност от изпълнителното деяние за осъществяване на общия резултат. Съчетаните
действия на С.А.Р. и Т.Й.Ч. са довели до разстройство на съзнанието на тъжителя.
Изпълнителната им дейност сочи на съзнаване, че участвуват
заедно в изпълнението на едно престъпление,
поради което съдът приема, че са налице условията на чл.20, ал.2 В
тази насока е и съдебната практика Решение №586/02.12.1983г. по н.д.№
527/1983г., II Н.О. на ВС, Решение №4/26.03.2001г.
по н.д.№ 756/2000г. III Н.О. на ВКС, Решение № 119/25.05.2000г. по н.д.№ 14/2000г. I Н.О. на ВКС,
Решение №295/01.08.2006г. по н.д.№
911/2005г. I Н.О. на ВКС
и др.
С оглед на горното съдът приема, че
повдигнатите обвинения срещу С.А.Р. и Т.Й.Ч. са доказани в пълнота по безспорен
и категоричен начин и са осъществени всички елементи на състава на престъпление
по чл.130, ал.1 вр.
чл. 20, ал.2 вр. ал.1 НК от всеки от тях както от
обективна, така и от субективна страна като на 13.01.2020г. в гр. К., обл. Плевен, в съучастие
като съизвършители, чрез нанасяне на удари с ръце и
крака в областта на лицето на Ф.В.Р. с ЕГН **********, адрес ***, причинил на
последния травматични увреждания контузия в областта на дясното око, насиняване
в областта на горния и долен клепач на дясното око, разкъсно
контузна рана на долния клепач - разстройство на
здравето временно и неопасно за живота, извън тези по чл.128 и 129 НК.
По отношение на индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия С.А.Р..
В
настоящият случай са налице предпоставките на чл.78а, ал.1 от НК по отношение
на подсъдимия. За деянието се предвижда наказания “Лишаване от свобода до 2
години или „Пробация“. Престъплението
е умишлено. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по раздел 4 на Глава 8 от НК. С
деянието не са причинени съставомерни имуществени
вреди и доказателства за такива не са приобщени по делото. Поради това и на
основание чл.303, ал. 2 вр. чл.301, ал.1, т.4 от НПК
подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се
наложи административно наказание. При
индивидуализацията на наказанието, съдът отчете като отговорността
обстоятелство чистото му съдебно минало, въз основа на което може да бъде
направен извод, че настоящото деяние е изолиран и инцидентен случай. Отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът не отчита. Предвид това, съдът приема,
че с оглед наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, целите на
наказанието ще се постигнат с определяне на наказание в размер на минимума
предвиден в разпоредбата на чл.78а от НК, а именно “Глоба” в размер на 1000 лв.
Така наложеното наказание, по преценка на съда, съответства в пълна степен на обществената
опасност на дееца и деянието. С налагането му последният ще има възможност да
преосмисли постъпката си и да съобрази в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото.
По
отношение на индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Т.Й.Ч..
Видно
от справката за съдимост на Т.Й.Ч., последният е осъждан с определение по НОХД
№ 17/2019г. по описа на ЧРС, влязло в
сила на 101.2019г., за престъпление
по чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК, извършено на
20.10.2018г. в гр.К., като му било наложено наказание 10 месеца лишаване от свобода, изпълнението
на което на основание чл.66, ал.1 НК било отложено с 3 годишен изпитателен
срок. Последното обуславя извод, че деецът е с по-висока степен на обществена
опасност от обичайното. Същевременно по делото не са налице доказателства за
причинени травматични увреждания, които да са довели до разстройство на
здравето за по продължителен период от
време от 15-20 дни, както и доказателства за същината на провежданото лечение,
за което свидетелстват Л.В.М., Христина Монова Димитрова, В.Б.К., поради което
съдът при индивидуализация на наказанието приема, че адекватното наказание за
извършеното престъпление от страна на Ч. следва да бъде наказание "Пробация“при следните пробационни
мерки: на основание чл.42а, ал.2 т.1 от НК задължителна регистрация по адрес гр. К., обл.
Плевен, ул. „*** с явяване и
подписване на осъдения пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице – два пъти седмично за срок от 2 /две/
години; на основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 /две / години; на
основание чл. 42а ал.2 т.6 от НК безвъзмезден труд в полза на обществото за
срок от 2 /две/ години в размер на 100 часа годишно, или общо 200 /двеста/
часа. Така отмерена санкцията се явява съответна за
постигане целите на генералната и на специална превенции с оглед тежестта на
извършеното деяние и степента на обществена опасност на дееца.
Относно
гражданския иск:
Подсъдимите са
извършили деяние по чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, с което са причинили на пострадалия неимуществени вреди, щетите от които следва да
възмезди. С това деяние подсъдимите са осъществили фактическият състав на
непозволеното увреждане, поради което и дължат обезщетение за неимуществените
вреди. Противоправното деяние, извършено от
подсъдимите е в нарушение на правни норми, свързани с неприкосновеността на здравето
на личността, охранявана от нормите на чл.130 и сл. от НК. Налице са и
останалите визирани в закона елементи на състава на чл.45 от ЗЗД. Предвид това
съдът приема, че в хода на съдебното производство предявеният граждански иск против
С.А.Р. и Т.Й.Ч. е доказан по своето основание и размер. Доказателства за
причинени неимуществени вреди и осъщественото от подсъдимите противоправно деяние се съдържат в гласните доказателства в
показанията на свидетелите Л.В.М., Христина Монова Димитрова, В.Б.К.. Свидетелите са единодушни, че пострадалият е изпитвал болки
и страдания, дискомфорт, невъзможност да извършва
движения в пълен обем, бил е изплашен, стреснат и притеснен, страхувал се е да
излиза от дома си т.е. е изпитвал негативни чувства и емоции, които не
са отшумели и до днес. С оглед правилата на деликтната
отговорност и на справедливостта, и като взе предвид причинените на гражданския
ищец морални страдания от деянието и причиненото увреждане на неговата психика,
съдът оценява неимуществените вреди на сумата от 2000 лв. Съдът приема, че по този начин в пълна степен ще
бъдат репарирани причинените на пострадалият морални страдания, резултат от
огорчението, унижението и накърненото достойнство. Съдът счита това обезщетение
за справедливо и съответно на обществената опасност на извършеното престъпление.
Тази сума подсъдимите следва да заплатят на гражданския ищец солидарно ведно със законната лихва от деня на
деликта до окончателното й изплащане. За разликата до
5000 лв. съдът отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода по
делото, съдът осъди на основание чл.189,
ал.3 НПК С.А.Р. и Т.Й.Ч.
да заплатят солидарно на Ф.В.Р. направените по делото разноски в размер
на 15 лв. държавна такса, 150 лв. за вещо лице и адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв. или общо сумата от 565 / петстотин шестдесет и пет/ лева,
както и всеки от тях да заплати сумата от 40 /четиридесет/ лв. в полза на
държавата по сметка РС Червен бряг
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
При
горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
06.07.2020г. Председател :
Гр.Червен бряг /Виолета
Николова/