Решение по дело №242/2020 на Районен съд - Исперих

        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260006  , 13.01.2021г., гр.Исперих

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

            ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД

            На четиринадесети декември през 2020 година,

            в публично заседание, в състав:

                                                                                           Председател: Юлияна ЦОНЕВА

            Секретар: Наталия Тодорова,

            Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията АНД № 242 по описа за 2020                                               година и за да се произнесе взе предвид следното:

            Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от С.М.Ю., ЕГН-********** ***, офис 309 против Наказателно постановление № 20-0275-000342 от 21.08.2020г. на Началник Група към ОД на МВР-гр.Разград, РУ – гр.Исперих, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), извършено на 08.08.2020г. в гр.Исперих, обл.Разградска и на основание чл.174, ал.1, т.2 от същия закон, са му наложени административни наказания “Глоба” в размер на 1 000.00 (хиляда) лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 (дванадесет) месеца. Жалбоподателят оспорва Наказателното постановление като незаконосъобразно и претендира цялостната му отмяна. Счита, че е издадено при неправилно приложение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалния закон. Твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, като отрича да е управлявал автомобила под въздействие на алкохол. Изразява съмнение в техническата изправност на устройството, с което му е взета проба. В обжалвания акт липсвало фактическо описание на нарушението, относимо към разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Не било посочено и основанието за отнемане на контролни точки.

            За въззиваемата страна – РУ на МВР-гр.Исперих, не се явява представител и не ангажира становище по жалбата.

            За Районна прокуратура-гр.Разград, ТО-гр.Исперих, редовно уведомена, не се явява представител.

            Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС. На 08.08.2020г. управлявал лек автомобил, марка и модел „БМВ 320 Д“, с рег.№ Р 3303 КН, по ул.“Ахинора“ в гр.Исперих в посока към центъра на града, когато в 3:37 часа, до Супермаркет Алди, бил спрян за проверка от служители на РУ на МВР - гр.Исперих – свидетелите А.Ю.Х., на длъжност „мл.автоконтрольор” и Д.В.Д., на длъжност „полицай ППД”. Водачът излязъл с автомобила си от кръстовището с ул.”Христо Смирненски”, като форсирал двигателя на автомобила, преплъзвайки задните си гуми от лявата пътна лента към дясната пътна лента и обратно, т.нар. „дрифт”. По този повод бил спрян за проверка от контролните органи. Същият бил проверен за употреба на алкохол, като му е взета алкохолна проба с техническо средство – Алкотест Дрегер 7510, с фабр.№ ARDN 0059. Цифровата индикация на уреда отчела 0.88 промила алкохол в издишания въздух от водача на автомобила. На последния бил издаден и Талон за изследване № 078912 от 08.08.2020г., в който собственоръчно вписал отказ да бъде изследван с доказателествен анализатор, както и да му бъде извършено медицинско и химическо изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, удостоверено с подписа му.

            Въз основа на горните констатации, на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA, № 226585 от 08.08.2020г. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда, вкл. АУАН бил предявен на жалбоподателя, който го подписал с отбелязване, че се е запознал със съдържанието му и няма възражения по него. Подписал и Разписката към АУАН, че е получил препис от него на 08.08.2020г. и е уведомен, че в 3-дневен срок може да направи допълнителни обяснения и възражения. Такива не били направени в посочения срок.

Въз основа на съставения АУАН от 08.08.2020г., било издадено и оспорваното в настоящото производство Наказателно постановление (НП) № 20-0275-000342 от 21.08.2020г. на Началник Група към ОД на МВР-гр.Разград, РУ – гр.Исперих, с което за извършеното на 08.08.2020г. нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.174, ал.1, т.2 от същия закон, на жалбоподателя са му наложени административни наказания “Глоба” в размер на 1 000.00 (хиляда) лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 (дванадесет) месеца, за това, че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда, вкл. НП е връчено лично на жалбоподателя на 25.09.2020г., удостоверено с подписа му. В НП е отразено, че на водача се отнемат общо 10 точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР, като към 21.08.2018г. му остават 26 контролни точки.

            Възприетата горе фактическа обстановка във връзка с установяване на нарушението и съставянето на АУАН се установява от събраните по делото писмени доказателства – материалите по административнонаказателната преписка, както и от непротиворечивите показания на разпитаните по делото свидетели – полицейските служители, извършили проверката. Техните показания са последователни, взаимнодопълващите се и кореспондират помежду си.

            Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване административен акт.

            Разгледана по същество е неоснователна.

            За да направи този извод, съдът приема, че както Наказателното постановление, така и Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание, съобразно изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Констатираното от проверяващите органи административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочена е конкретната нарушена законова разпоредба, както и съответната норма, въз основа на която следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя.  

            АУАН е съставен при пълно съблюдаване на изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН - в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване и установяване на нарушението, надлежно е подписан от актосъставителя и свидетелите, посочени в него, съобразно изискванията на чл.43, ал.1 от ЗАНН.   В прдоставения му от закона (чл.44, ал.1 от ЗАНН) 3-дневен срок от подписването на Акта, жалбоподателят не е направил възражения по него, вкл. и свързани с техническата изправност на Алкотест Дрегера и отчетените показатели за употреба на алкохол, отразени в АУАН, предвид възраженията му по жалбата. Самият жалбоподател не доказва факти, различни от тези, които е възприел административнонаказаващият орган. По този начин съдът счита, че не е оборена и следва да се зачете презумптивната доказателствената сила на АУАН по смисъла на чл.189, ал.2 от ЗДвП.  Констатациите по него се потвърждават и от показанията на разпитаните актосъставител и свидетеля при извършване и установяване на нарушението. Съдът няма основание да не кредитира същите, като те установяват по безспорен начин обстоятелствата на нарушението – времето, мястото и начина на извършване, участниците в него и наличието на виновно поведение у водача на лекия автомобил. Жалбоподателят не е възразил срещу така възприетите фактически обстоятелства. Подписал е АУАН без възражения. Не доказва пред съда да е направил и писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, което изключва нобходимостта от проверка на спорни обстоятелства при липса на заявени такива. При това положение за съда се налага единствения извод, че описаното в АУАН и НП нарушение действително е извършено от жалбоподателя.

            Категорично се установи, че жалоподателят е управлявал МПС-лек автомобил след употреба на алкохол в нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП. Цитираната разпоредба го задължава, в качеството му на водач на МПС, да не управлява пътно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над 0.5 на хиляда, което в конкретния случай не е спазено. Предприел е управлението на автомобила след като е употребил алкохол, при концентрация на алкохол в съставомерния размер над 0.5 на хиляда, а именно 0.88 на хиляда, установена по надлежния ред чрез техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабр.№ ARDN 0059. Проверката за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя, като водач на процесното МПС, е извършена съобразно правилата, регламентирани в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл.6, ал.4, изр.2 от тази Наредба, при отказ на водача да избере установяването на концентрация на алкохол в кръвта чрез изследване с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване, какъвто е процесният случай, изрично отразено в издадения му талон за изследване, при констатиране на нарушението се приемат отчетените показания от техническото средство. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на обсъжданото административно нарушение на правилата за движение по пътищата. Действал е при пряк умисъл – въпреки знанието за законовата забрана е предприел управление на автомобила, след като вече е употребил алкохол. С това си поведение ангажира административнонаказателната си отговорност и следва да понесе предвидените в разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, наказания. Санкиониран е правилно, като е приложена съответната административнонаказателна разпоредба и са му определени административни наказания “Глоба” в размер на 1 000.00 (хиляда) лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 (дванадесет) месеца. Тези наказания са с точно фиксиран в закона размер и не съществува процесуална възможност за изменение на същите. Управлението на МПС след употреба на алкохол се характеризира с повишена обществена опасност, като потенциална и сериозна предпоставка за възникване на ПТП с тежки общественоопасни последици, поради което съдът, счита, че наложените наказания ще изпълнят изискванията на закона за превенция.

            Като законосъобразно, обжалваното НП следва да бъде потвърдено от съда.

            По отношение на отразените в НП отнети контролни точки на жалбоподателя следва да се отбележи, че тяхното отбелязване в съдържанието на НП, макар и невлязло в сила е съответно на разпоредбата на чл.3, ал.2 от цитираната Наредба № Із-2539 от 2012г.  на министъра на вътрешните работи, за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Тези контролни точки нямат санкционен характер, а представляват  средство за отчет на извършваните нарушения от водача при упражняване на вече признатото му право да управлява МПС. Отнемането им винаги е свързано с извършване на нарушение от съответния водач и е само една последица от извършеното нарушение, която възниква по силата на закона. Съгласно чл.3, ал.1 и чл.6 от Наредбата, отнемането на точки е поставено в зависимост от влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено административното наказание, като при обжалване на наказателното постановление контролни точки се отнемат само за потвърденото наказание. Моментът на настъпване на правния ефект е този на влизане в сила на наказателното постановление - моментът на стабилизиране на акта, с който се приема, че е налице извършено нарушение и същото е санкционирано. Само в този случай нарушението се отчита, чрез отнемане на контролни точки. В наказателното постановление само се отбелязва конкретния брой на отнетите точки, но отнемането не се налага като самостоятелно наказание с Наказателното постановление. В тази част то има характер на констативен административен акт, с контролна и удостоверителна функция, и не подлежи на проверка от съда.

            Воден от изложените съображения, съдът

 

                                                                Р  Е  Ш  И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0275-000342 от 21.08.2020г. на Началник Група към ОД на МВР-гр.Разград, РУ – гр.Исперих, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), извършено на 08.08.2020г. в гр.Исперих, обл.Разградска и на основание чл.174, ал.1, т.2 от същия закон, на жалбоподателя С.М.Ю., ЕГН-********** са наложени административни наказания “Глоба” в размер на 1 000.00 (хиляда) лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 (дванадесет) месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: