Решение по дело №1/2020 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.63, ал.1, предложение „второ” от ЗАНН, във връзка с глава ХІІ от АПК.

Делото е образувано по жалба, подадена от директор на ОДМВР-Видин, против решение № 173/13.11.2019 г., постановено по АНД № 76/2019 г. по описа на Районен съд Белоградчик, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 01/22.01.2019 на директор на ОДМВР-Видин, с което са наложени две административни наказания имуществена санкция в размер на по 3000.00 лева на основание чл.157, ал.1 от ЗОБВВПИ, за нарушение по чл.154, ал.4, във връзка с чл.157, ал.1 от ЗОБВВПИ.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че съдът е направил погрешни правни изводи, като не е съобразил правилно установената по делото фактическа обстановка. Иска се да бъде отменено решението на ВРС, като неправилно. Претендират се направените в производството разноски.

Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата и моли да потвърди първоинстанционното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че жалбата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното от фактическа страна: на 29.03.2018 г. съвместна комисия от служители на РИОСВ-Монтана, служба КОС при РУ-Белоградчик, Община Чупрене, ДИТ-Видин, РД„ПБЗН”-Видин и РС„ПБЗН”-Белоградчик извършили проверка в завод „Миджур”-Горни Лом, Община Чупрене, Област Видин, собственост на „Миджур Манеджмънт Кънстракшан” ЕООД, ползван и от дружество „Видекс”АД-София, оператор по смисъла на ЗООС. В хода на проверката било установено, че липсва договор за наем между собственика на имота и оператора „Видекс”АД, относно ползваните складови помещения № 1, 3, 4, 5 и 6. Според проверяващите липсвал и договор за въоръжена охрана на помещенията, в които се съхраняват взривни вещества. За проверката бил съставен протокол № 2/29.03.2018 г., подписан от членовете на комисията и от представител на проверяваното предприятие. Указано било на оспорващия да представи в РИОСВ-Монтана най-късно до 30.04.2018 г. следните документи: договор за наем на складовите помещения в завод „Миджур”, които се ползват за съхранение на взривни вещества и средства за взривяване, както и договор за въоръжена охрана на същите помещения. Тъй като тези предписания не били изпълнени в дадения срок, на „Видекс”АД бил съставен АУАН № КП-1/31.05.2018 г. за нарушение по чл.166 т.3 от ЗООС, на основание на който впоследствие директорът на РИОСВ-Монтана издал НП № 4/11.06.2018 г., с което на дружеството било наложено наказание по ЗООС.

На 19.04.2018 г. комисия от служители на служба КОС при ОДМВР-Видин, служба КОС при РУ-Белоградчик, РИОСВ-Монтана, Д„ИТ”-Видин, ТДНС-Видин, РД„ПБЗН”-Видин и РС „ПБЗН”-Белоградчик извършили проверка в завод „Миджур”, в присъствие на представители на завода. Установено било, че заводът не работи и не осъществява дейност. Договорът между собственика на имота, в който се намира завода: „Миджур Манеджмънт Кънстракшан” ЕООД и ползвателя „Видекс”АД бил прекратен формално, но продължавало ползването на някои помещения (складове № 1, 3, 4, 5 и 6), без  да има сключен писмен договор за наем между собственика и „Видекс”АД, съгласно чл.14 от ЗОБВВПИ. Не бил представен и договор за въоръжена охрана на обектите, в които се съхраняват взривни вещества от „Видекс”АД, въпреки че охрана на цялата територия на завода била осъществявана от лицензирано лице („ЕЛОС”ООД).

Проверяващите съставили протокол за извършената проверка рег. № 368000-3815/19.04.2018 г. на ОДМВР-Видин. Били дадени писмени предписания към „Видекс”АД, да изпълни изискванията на чл.14 и чл.32 от ЗОБВВПИ. На ръка бил добавен срок на изпълнение 18.05.2018 г. и отговорник управител на „Видекс”АД. Проверката за изпълнение на задължителните предписания била извършена на 20.06.2018 г.

На 23.04.2018 г. касаторът изпратил на управителя на „Видекс”АД писмо рег.№ 368000-3898, с което уведомил дружеството, че във връзка с извършена на 16.08.2017 г. проверка била издадена заповед № 368з-1423/17.08.2017 г. на директор на ОДМВР-Видин, с която били дадени задължителни предписания, касаещи ползвани от предприятието складове за съхранение на взривни вещества, мини и материали, на територията на завод „Миджур”. Към писмото била приложена и заповед № 368з-656/23.04.2018 г. на директор на ОДМВР-Видин, с която били дадени задължителни предписания на управителя на „Видекс”АД, със срок на изпълнение 18.05.2018 г.

Районен съд Белоградчик, като установил горната фактическа обстановка постановил решение, с което отменил НП. Приел, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на приложимия закон (ЗОБВВПИ), както и че процесните нарушения не са доказани в хода на производството.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: жалбата, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: в хода на производството са установени по безспорен начин съществени нарушения на приложимите материалноправни разпоредби на ЗОБВВПИ, както правилно е констатирал първоинстанционният съд, което обуславя отмяната на процесното постановление. Действително никъде в законодателството не е установено изискване за писмена форма за действителност на договорите за наем и за въоръжена охрана между гражданскоправни или търговски субекти. От друга страна на място при извършените проверки е установено наличието на жива охрана и на охранителна техника, както и ползването на помещения на собственика от дружество „Видекс”АД, поради което правилно съдът е приел, че не нарушена целта на закона.

С оглед направените от ответника твърдения мотивите на БРС следва да бъдат допълнени в следния смисъл: в хода на административно-наказателното производство не е допуснато съществено нарушение по смисъла на чл.34, ал.1 от ЗАНН. АУАН, инициирал това производство, е съставен в рамките на тримесечния срок за съставяне на акт от момента на откриване на нарушителя. Това е така, тъй като дадените предписания с протокол рег.№ 368000-3815/19.04.2018 г. действително са със срок за изпълнение 18.05.2018 г., но проверката за изпълнението им е извършена на 20.06.2018 г., откогато е започнал да тече срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. При това положение акт № 1/22.08.2018 г. е съставен в рамките на цитирания тримесечен срок.

С оглед гореизложените съображения жалбата е неоснователна. Районен съд Белоградчик е изградил обосновани правни изводи за наличие на допуснати съществени нарушения в хода на административно-наказателното производство и правилно е отменил атакуваното пред него наказателно постановление. Поради изложените съображения решението на Районен съд Белоградчик следва да бъде потвърдено.

На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски в производството по настоящето дело в размер на 660.00 лева, съгласно представените писмени доказателства – адв. пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Неоснователно е искането за намаляване на претендирания адвокатски хонорар. Съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Издадената на основание този текст Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в своя чл.18, ал.2 предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300.00 лева. Според чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 5000.00 до 10000.00 лева е в размер на 580.00 лева плюс 5% за горницата над 5000.00 лева. Определено по този начин дължимото в настоящия случай минимално възнаграждение би възлязло на 630.00 лева. Това е съвсем малко повече от претендираните от ответника 660.00 лева. Предвид сравнително високата правна и фактическа сложност на настоящето дело претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълния размер, като касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 660.00 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл.208 от АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 173/13.11.2019 г., постановено по АНД № 76/2019 г. по описа на Районен съд Белоградчик, с което е отменено наказателно постановление № 01/22.01.2019 г. на директор на ОДМВР-Видин.

ОСЪЖДА ОДМВР-Видин да заплати в полза на „Видекс”АД, ЕИК *********, представлявано от управителя Д.С.М., с адрес: ***, сумата от 660.00 (шестстотин и шестдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

                                                                                2.