Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ........../……..2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на четвърти март през 2020
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 16512 по
описа за 2018
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение от 09.10.2018 г. постановено
по гр.д. № 1656/2018 г. на СРС, 76 състав, е признато
за установено на основание на основание чл. 124, ал. 1 във вр. е чл. 415 от ГПК, във вр. е чл. 150
от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от „Т.С." ЕАДсрещу А.Т.И., че
ответникът, че дължи: - сумата от
985,87 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от 18.08.2014г. до 04.2015г., ведно със законната
лихва, считано от 18.08.2017г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлена
претенцията за горницата до пълния предявен размер от 1 769,56 (хиляда
седемстотин шестдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки) лева, както и за
периода от м.05.2013г. до 17.08.2014г., като частично неоснователена и частично
погасена по давност; също дължи - сумата
от 191,35 лева - мораторна лихва за периода от 18.08.2014г. до 11.08.2017г.,
като е отхвърлена претенцията за горницата до пълния предявен размер от 417,34
лева, както и за периода от 15.08.2014г. до 17.08.2014г., като частично неоснователена
и частично погасена по давност.
С решението първоинстанционният съд се е
произнесъл и по разноските, като е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът А.Т.И. да заплати на „Т.С.”
ЕАД сумата 50,46лв.-разноски в заповедното производство и сумата 543,80
лв.-разноски в исковото производство. Решението е постановено
при участие на трето лице- помагач на страната на ищеца- „Н.” ЕАД.
Това решение е обжалвано и от двете страни по
спора.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД обжалва решението в частите,
в които исковете са били отхвърлени, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон относно
дължимост на цялата сума по изравнителните сметки след края на отоплителния
сезон, като счита, че изискуемостта на
изравнителбните сметки настъпва в процесния исков период , вкл. и вземанията за
отоплителния сезон м.05.2013г.-м.04.2014 г. ставали изискуеми през 2014 г.,
както и твърди, че е публикувал редовно на сайта си справка за дължимите суми
от м.02 до м.08.2014 г. Моли да се уважи въззивната жалба, като се отмени
решението в обжалваните част, вкл. и в частта за разноските, като исковете се
уважат в пълен размер, прави и искане за разноски.
Ответникът А.Т.И. чрез назначения му от СРС особен представител
по чл.47, ал.6 от ГПК адв.М.Н. от САК, оспорва жалбата с писмен отговор като
неоснователна.
Ответникът А.Т.И. чрез назначения му от СРС особен представител
по чл.47, ал.6 от ГПК адв.М.Н. от САК обжалва решението в частите, в които
исковете са били уважени, с оплаквания за неправилност на решението като
постановено при нарушение на материалния и на процесуалния закон, и
необоснованост. Правят се оплаквания за липса на мотиви, за необсъждане на
всички направени от ответната страна възражения, и конкретно за липсата на
прекратяване на договорната връзка от ищеца поради неплащане на две месечни
задължения съгласно чл.109, ал.3 от ЗЕЕЕ, за недължимост на лихви върху
прогнозни сметки, за неконтретизиране на исковата претенция-непосочване на
точния размер на вземането за сградна инсталация при отмяна на формулата към
Методиката за дялово разпределение с решение на ВАС от 2018 г. по адм.д.№ 1372/2016 г., неравноправност на клаузи от ОУ
на ищеца, които не са индивидуално уговорени, на липсата на доказателствена
стойност на събраните по делото доказателства, липса на доказателства за
реалното потребление, температурните условия, сертификати за качество и
изпитвателни протоколи, и такива за редовност на счетоводството и за връчване
на фактури на ответника.
Въззиваемата
страна-ищец „Т.С.” ЕАД
и третото
лице-помагач „Т.С.” ЕООД не са дали писмен отговор по въззивната жалба на
ответника в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
Въззиваемата страна-ищец „Т.С.”
ЕАД с
писмена молба слезд този срок, подадена за откритото съдебно заседание пред
СГС, оспорва жалбата, претендира разноски за въззивната инстнация вкл. за
защита от юрисконсулт, без списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение, е валидно, и допустимо. Изложени са достатъчно мотиви, от които да се
направи извод как е формирана волята на съда, отразена в диспозитива, като
необсъждането на всички доводи и възражения настраните евентуално води до
необоснованост на решението, но не и до неговата недопустимост или нищожност.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответника оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и на приложимите материално правни норми, както
и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Предметът на проверка
на въззивния съд е очертан от оплакванията с двете въззивни жалби относно несъобразяване с чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ и чл.31, ал.2 от
ОУ и невключване на сумите по изравнителните сметки при отчитане на
погасени по давност суми, и преценката на събраните по делото доказателства и
значението на липсващите такива, както и относно приетото и кредитирано от СРС
заключение на съдебно-техническа експертиза, които оплаквания относно фактите и
приложимото право, очертава обхвата на въззивната проверка за правилност, но не
и други факти, поради които са уважени/отхвърлени исковете, вкл. и относно
размерите, доколкото за тях няма оплакване с въззивната жалба.
Не се установи при
въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми.
Първоинстанционният съд е основал решението си на база приетите по делото
доказателства за качеството потребител на ТЕ на ответника за наличието на
облигационна връзка между ищеца и ответника по доставка на ТЕ при договор при
Общи условия, обвързващи ответницата като собственик на жилище в топлоснабдена
сграда-етажна собственост, и за размера и цената на реално доставената ТЕ за
жилището му, установети от приетата по делото комплексна съдебно-техническа и
счетоводна експертиза и на основание чл.162 от ГПК при определяне размера на
количеството реабно попреБена ТЕ и нейната цена. Първоинстанционният съд е
изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл.272 от ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря, като установи, че в
мотивите нарешението евзето отношение по направените с отговора на въззивната
жалба възражения, които са повторени и с въззивната жалба. Ето защо не е налице
твърдяната с въззивната жалба на ответника необоснованост на решението.
ПО ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
НА ИЩЕЦА
Неоснователно е и
оплакването на въззивника-ищец относно погасителната давност и приложението на
чл.155, ал.1 от ЗЕ и чл.31, ал.2 от ОУ, одобрени с решение на ДКЕВР от 2002 г. Първоинстанционният
съд е основал решението си на база приетото заключение на СТЕ, сочещо,
количеството потребена ТЕ и по реда на чл.162 от ГПК от сумата е приспаднал
размера на потребената ТЕ за период преди 01.07.2014 г. до които е счел за
погасени по давност. Тези констатации и правни изводи въззивният съд споделя и
на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
В допълнение и по
оплакването в жалбата следва да се добави следното : съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията
на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в
зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а
имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на
месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане
в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата
между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или
по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на
потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Ето защо давността
върху прогнозните вземания до 18.08.2014 г. и са погасени по давност, като
въззивният съд при преценката по чл.162 от ГПК намира, че над уважените размери
исковете срещу ответника се явяват недоказани и неоснователни, като съобрази и
липсата на оплаквания с жалбата относно начина на определяне по реда на чл.162
от ГПК на размерите на уважените искове.
ПО ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
НА ОТВЕТНИКА
Досежно правилността
на първоинстанционното решение в обжалваните от ответника части, настоящият въззивен
състав намира наведените от ответника с въззивната жалба доводи за неправилност за
неоснователни.
Не е спорно между
страните, че ответникът е потребител на ТЕ за исковия период за битови нужди,
установява се от експретизата, че в имота няма монтирани топлоразпределители,
при което количеството ТЕ се изчислява при т.нар. екстраполация, а за топла
водапри липса на узаконен водомер и на достъп, на база. Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за
енергетиката, облигационната връзка - договор за продажба на топлинна енергия -
се създава по силата на закона. Страни по договора са топлопреносното дружество
и собственикът или ползвателят на топлоснабдения имот. Съгласно чл.150, ал.2
ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от
съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен
всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тези
разпоредби са специални по отношение на разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗЗД, според
която договор при общи условия обвързва приемащия ги само ако ги е подписал.
Видно от приложените по делото ОУ/2014 г.,
за процесния период ищецът е обявил надлежно ОУ за доставка на топлинна енергия, като обявяването им е и
служебно известно на съда.
Според чл.150, ал.З ЗЕ несъгласните с публикуваните общи условия потребители на
топлинна енергия могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след
публикуване на ОУ. По делото не се твърди и не се доказва ответницата да е подала възражение по посочения
ред. Предложените от
потребителите и приети от топлопреносните предприятия различни условия се
отразяват в писмени допълнителни споразумения. Данни за такива различни условия
по делото няма.
За да уважи предавените искове за главница, и обусловения
иск за мораторна лихва за забава, първоинстанционият съд не се е позовал на
представените от ищеца фактури, а на приетата по делото комплексна съдебно-техническа
експертиза, която е дала заключение и въз основа на документите, приети по
делото- документите за отчет и
изравнение от третото лице-помагач. Ето защо оплакването по въззивната жалба на
ответниците за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд
относно липсата на фактури, или тяхното невръчване на ответниците, се явява
неоснователно. Изготвяни от ищеца фактури като изготвени от него документи, нямат обвързваща доказателствена сила и ищецът не може да бъде
освободен от процесуалното си задължение да установи при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, а именно доставяне на
претендираното количество ТЕ за исковия период за имота собствен на отвтеницата. Съдът не е основал решението си на
едностранно съставените от ищеца фактури,
а на други събрани доказателства, въз основа които може да бъде извършената преценката за реално доставената и потребена от ответницата ТЕ
за исковия период- в случая съдът и вещото лице по СТЕ са съобразявали и приетите по делото съставени от
третото лице индивидуални справки за отопление и топла вода и за дялово
разпределение, документи за главен отчет, подписан от ответната страна,
протокол за неосигурен достъп от 17.05.2015г.
При преценката на тези същи доказателства- отчети, изравнителни сметки и комплексната
експертиза, въззивният съд прави същите изводи, като тези направени от
първоинстанционния съд за установеност с тези доказателства на реално доставено
количество ТЕ и потребено от ответника за собственото му жилище за исковия период в
размер на общо 985,87 лв. главница за периода 18.08.2014 г.-30.04.2015 г. Вещите лица притежавани специални
знания в науката топлотехника и
счетоводството, мотивирали за заключенията си,
същите не са оспорени то страните приприемане на комплексното заключение, като вещите лица са дали отговор на поставените им задачи, предвид на което и
настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл.202 от ГПК намира, че следва да ги кредитира. Видно
от СТЕ, дължимите суми за реално потребена ТЕ за жилището на ответника са
посочени без предходни задължения и без да се прави прихващане. След като е установена
доставката на топлоенергия, ответникът дължи заплащането й, без значение дали
ищцовото дружество е издало фактури за тези доставки доколкото вземанията на
ищеца не са доказани само чрез счетоводните му записвания. Без значение е дали
ответната страна е получавала издаваните от ищеца фактури и дали ги е
подписала, тъй като задължението за плащане на топлинната енергия произтича от
доставката й до топлоснабдения имот, а не от фактурирането й. След като се установява задължение за цена на ТЕ, и ответникът с
въззивната си жалба не е направил оплакване относно факта на изпадане в забава,
а само за невъзможност за начисляване лихви върху прогнозни суми, каквото в
случая не е направено със съдебното решение на СРС, то решението и в частта, в
която е прието, че ответникът дължи и лихва за забава върху дължимата главница
в размер на 191,35 лв. за период 18.08.2014-11.08.2017 г., при отчитане на
погасените по давност вземания за лихви. Поради липсата на оплаквания с
въззивната жалба относно тези размери /т.е. няма оплакване по фактите/, въззивният
съд, с оглед забраната по чл.269 от ГПК, не може да преценява правилността на тези
суми, които са по-малки от претендираните размери от ищеца за главница и лихви
за забава.
Ответникът, като етажен собственик, дължи цената на
реално потгребената ТЕ не само за притежаваното от тях жилище в тази
сграда-етажна собственост, но и за ТЕ за отопление на общите части, също и за
сградната инсталация като обща част на ЕС. В този смисъл съдът съобрази т.2 от
ТР № 2/ 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 Г., ОСГК на ВКС и ТР № 2/2017 г. по
т.д.№ 2/82016 г. на ОСГТК на ВКС, сочещи на
липсата на противоречие на ЗЕ с чл.62 от ЗЗП, вр. пар.1 от ДР на ЗЗП,
съобразно което в сградите-ЕС, присъединени към топлопреносната мрежа за битови
нужди, етажните собственици са задължени да плащат цената на реално потребената
ТЕ, вкл. и за общите части на сградата. Това възражение по жалбата е
неоснователно. Неоснователно е и възражението за отмяна на методиката за
разпределение с решение на ВАС от 2018 г., потвърдено от 5 чл. състав на ВАС с решение № 13691 от 8.11.2018г. по адм. дело № 4785 от
2018 г. , тъй като това решение на ВАС няма обратно действие по силата на чл.
195 ал. 1 от АПК, поради което до отмяната му, подзаконовият нормативен акт
поражда правни последици и следва да бъде прилаган. Следователно независимо от
решението на ВАС по отмяна, настоящия състав е длъжен да съобрази и приложи
действащата към процесния период на доставка на топлинна енергия нормативна
уредба и по- конкретно методиката- приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба за
топлоснабдяването № 16- 334 от 06. 04. 2007 год, но дори и да не я прилага,
следва да определи задължението по реда на чл.162 от ГПК, което е и сторил.
Неоснователно е и оплакването за липсата на
доказателства за температурните условия, сертификати за качество и изпитвателни
протоколи, доколкото съгласно доклада на съдапо чл.146 от ГПК, препращащ към
определението по чл.140 от ГПК, в доказателствена тежест на товетника е
възлогжено доказване на тези факти. С въззивната жалба на ответника няма
оплакване за процесуални нарушения относно доклада на съда, при което липсата
на такива доказателства не може да обуслови обратен извод от въззивния съд.
С оглед на
изложените съображения и поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция
с тези на първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено.
По разноските за
въззивната инстанция : Съобразно изхода на спора, направените от въззивника-ищец
разноски остават в негова тежест.
Ответникът-въззивник се представлява с процеса от особен
представител по чл.47, ал.6 от ПК, който не дължи заплащане на държавна такса
по жалбата, съгласно т.7 от ТР № 6 по т..№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, като тя
се присъжда с решението по спора и се възлага на съответната страна. Доколкото
тази въззивна жалба на ответника не се уважава, то същият следва да заплати на
СГС дължимата държавна такса по нея в размер на 50 лв.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.10.2018 г. постановено по гр.д.
№ 1656/2018 г. на СРС, 76 състав.
ОСЪЖДА
на основание чл. 81, вр. чл.261 и чл.47, ал.6 от ГПК А.Т.И., ЕГН *** ***, да заплати на Софийски градски съд сумата
50 лв. държавна такса за въззивното производство.
Решението е постановено при участие на трето лице-
помагач на страната на ищеца- „Н.” ЕАД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.2, т.1,
предл.първо от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.