Р Е Ш Е Н И Е № 247
Гр.Попово, 04.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповски районен съд, в
публично заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
При секретар
И.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 655 по описа на 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен
иск по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, във вр.с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Първоначално исковете са
предявени от „Ф.К." ЕООД,
гр.Б., против Б.Б.К.,***, и
против Й.М.Г.,***
Съдът след извършена служебна
проверка е установил, че по отношение на ответника Й.М.Г. ***, заповедта за
изпълнение е влязла в законна сила на 07.03.2019г. Поради което е счел, че за
кредитора-ищец в настоящото дело липсва правен интерес от предявяване на иск по чл.415 от ГПК против този длъжник, и същия
по отношение на нея се явява недопустим – обстоятелство, обусловило връщане на
исковата молба и прекратяване на
производството, на основание чл. 130 от ГПК, в тази част, с Определение
№830/25.10.2019г., като производството е продължило само по отношение на ответника Б.Б.К.,***
Ищецът- „Ф.К." ЕООД,
гр.Б., представлявано от ПСС, твърди, че с ответника- Б.Б.К.
били сключени Договор за потребителски кредит №**** от 01.12.2017г. и
свързаният с него Договор за допълнителни услуги от 01.12.2017г., ведно с Общи
условия към тях. Между длъжника и „Г.Ф.Б.“ ЕООД
бил сключен и Договор от 01.12.2017г. за гаранционна сделка (поръчителство),
въз основа на който ищецът се е задължил солидарно, при условията на
поръчителство, да отговаря за задълженията на длъжника към „Ф.К." ЕООД по
горепосочените договори. Допълнително между
ищецът, първия и втория ответник бил сключен и договор за поръчителство
от 01.12.2017т., въз основа на който втория ответник се задължил солидарно, при
условията на поръчителството, по посочения договор за кредит и договор за
допълнителните услуги към него.
На датата на подписване на посочените договори на длъжника била
предоставена заемната сума в размер на 500.00лв. Предвид това, длъжникът се е
задължил да погасява разсрочено, съгласно подписаният от него график на
плащанията, дължимите по двата договора суми (по кредита - главница и възнаградителна лихва, и допълнителната услуга по т.I от
Договора за допълнителни услуги - финансиране на възнаграждението на поръчителя
„Г.Ф.Б." ЕООД), при съответните падежи, ведно с другите допълнителни
услуги по т.II от Договора за
допълнителни услуги. По двата договора длъжникът извършил плащания до 28.01.2018г., като към
този момент се твърди, че били платени-главница-184.76лв., договорна
лихва-71.39лв., по ДДУ-267.54лв. и лихва
за забава-1.71лв., като след това не постъпили плащания.
За остатъкът от сумите по ч.гр.д.№93/2019г. по описа на PC-Попово била издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за
решене, с което да се признае за
установено, че ответника дължи на ищеца
сумата 775,63лв., представляваща общо задължение по договор за
потребителски кредит от 01.12.2017г. и договор за допълнителни услуги от 01.12.2017г., от която сума: 315,24лв.
–главница по договор за потребителски кредит от 01.12.2017г.;
43,37лв.-договорна лихва по договор за потребителски кредит от 01.12.2017г., за
периода от 01.12.2017г. до 28.01.2019г.; 374,46лв.-главница по т.1 (финансиране) и 24,00лв. –главница по
т.2 (за СМС известяване) по договор за допълнителни услуги от 01.12.2017г. и 18,56лв.-лихва за забава
върху неизплатена главница по договор за потребителски кредит от
01.12.2017г., за периода от 02.01.2018г.
до 28.01.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2019г. до изплащане на
вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№93/2019г. по описа на ПпРС. Претендират се разноски. В с.з. не се явява представител.
В едномесечния срок и по реда на
чл.131 от ГПК не постъпи писмен отговор от ответникът-
Б.Б.К. ***, не
представя доказателства, не прави
доказателствени искания Редовно призован за с.з. не се явява, не изпраща представител.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приложеното
ч.гр.д. № 93/2019г. на ПпРС, по
подадено от дружеството-
ищец заявление по
чл.410 от ГПК срещу Б.Б.К. и Й.М.Г.,*** била издадена
заповед за изпълнение на
парично задължение №74/01.02.2019г.
за заплащане на следните суми:
315.24лв.-главница по Договор за потребителски кредит № ****/01.12.2017г.;
43.37лв.- договорна лихва по Договор за потребителски кредит № ****/01.12.2017г.
за периода от 01.12.2017г. – 28.01.2019г.; 374.46лв. - главница по Договор за
допълнителни услуги от ****/01.12.2017г., 42.56 лв. - общо лихва за забава
върху неизплатените главници за периода
от 02.01.2018г. до 28.01.2019г. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение-29.01.2019г., до окончателното изплащане на задължението.
Видно от приложените съобщения длъжникът Й.М.Г. ***, е получил лично заповедта за изпълнение, на
21.02.2019г., и тъй като не е подадено
възражение от нея срещу издадената заповед за изпълнение, то същата по отношение на нея е
влязла в законна сила на
07.03.2019г
На длъжникът Б.Б.К.
, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради
което, на осн.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на заявителя бил даден едномесечен срок за
предявяване на настоящия иск.
От Договор за потребителски кредит №
****/01.12.2017г., сключен между ищеца
и ответника К., е видно, че
ответникът е получил от посочения кредитор заем в размер на 500.00лв., с размер
на месечна погасителна вноска от 51.23лв., със срок от 12 месеца. Първата
вноска по кредита е на 01.01.2018г., а последната на 03.12.2018г.
Годишният лихвен процент е фиксиран на 39,98%, обща сума за погасяване в размер
на 614.76лв. и ГПР- 48,10 %, както и еднократна такса за експресно одобряване
на документи при усвояване в размер на 5% върху главницата.
При подписване на договора, сумата е усвоена, като
е приложена и разписка от ответника за
получените от него 500.00лв., на 01.12.2017г.
В чл. 3 е
уговорено, че заемателят се
задължава в срок от 48 часа, считано от датата на сключване на договора, да
предостави едно от следните обезпечения:1-две физически лица-поръчители, всеки
от които да отговаря на редица изисквания-да има сключен безсрочен трудов
договор с минимално месечно БТВ от 1 500лв.; 2. неотменима и безусловна б.
гаранция от одобрена от кредитодателя
банка. Като при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение в посочения срок, длъжникът се съгласява и упълномощава кредитора
да сключи от негово име и за негова сметка, вкл. и при условията на чл. 38 от ЗЗД договор за поръчителство с одобрено от последния дружество-поръчител.
Уговорено е възнаграждение на поръчителя в размер на 642.00лв., което следва да
се плати от кредитополучателя на равни месечни вноски.
В чл.4 е
уговорено ползване на допълнителна услуга –чрез сключване на доп. договор,
кредитополучателя да ползва допълнителна услуга - финансиране на
възнаграждението на поръчителя, което длъжникът да плаща разсрочено.
На същата дата, между ищеца и К. е сключен и
договор за допълнителни услуги към
договор за потребителски кредит №****, по силата на който кредиторът е
предоставил на ответника допълнителни услуги, изразяващи се във финансиране,
разсрочване и заплащане на поръчителя на сумата, която се дължи от клиента за
възнаграждението по договор за поръчителство за кредита, със срок: 12 месеца, вноска:53.50лв., обща сума
642.00лв., вид на кредита:месечен. В договора не са посочени падежи, на които
да се извършва плащането, както и видно от т.5 и т.6 от договора също липсва
посочване на сроковете, касаещи тези уговорки относно забава при изплащането,
както и относно срокът на самия договор. Липсват и доказателства за това
кредиторът да е предоставил на длъжника сумата за възнаграждението на
поръчителя, нито такива, установяващи плащането й от поръчителя.
Към договора за потребителски кредит са приложени ОУ, както и погасителен план.
Приложен е и график на плащания към
договора за кредит и допълнителни услуги, в който е посочена месечна вноска-51.23лв., с посочена лихва и главница за всеки месец и
ГФБ-53.50лв., или общо за плащане на посочени конкретни дати-104.73лв.
Между ищеца, ответникът К., действаща чрез пълномощник-ищцовото дружество, и трето за процеса лице-„Г.Ф.Б.“ЕООД, гр.Б., на
01.12.2017г., е сключен договор за гаранционна сделка (поръчителство), по
силата на който поръчителя се е задължил към кредитора „Ф.К.“
ЕООД да отговаря солидарно за изпълнението на задълженията на длъжника по
договор №****. Договорът за
поръчителство влиза в сила след изтичане на два дни от подписването и при
условие, че длъжникът не предостави другите уговорени обезпечения на кредитора.
В т.4.2 е уговорено, че отговорността на поръчителя отпада, когато главното
задължение бъде обявено за недействително, а в чл.6 е уговорено, че поръчителят
не носи отговорност пред кредитора за допълнителните задължения, поети от
длъжника след сключването на гаранционния договор. В чл.9 е уговорено, че
кредиторът може да иска изпълнение от поръчителя веднага след падежа на
задължението на длъжника, а в ал.2 е посочено, че поръчителят следва да изпълни
задължението в срок(който не е посочен в договора) от поканата на кредитора към
него. В чл.11 е уговорено възнаграждението за гаранционната услуга, като е
предвидено, че същото може да бъде платено от кредитора чрез услуга
„финансиране на длъжника от кредитора по силата на договор за допълнителни
услуги“, а неплащането на това възнаграждение не препятства влизането в сила
или действието на договора и не освобождава поръчителя от поетите с договора
задължения към кредитора.
От извършената служебна справка в ТР се установява,
че ищцовото дружество,
което кредиторът е избрал за поръчител, е собственост на самото
дружество-кредитор.
На същата дата-01.12.2017г., между ищцовото
дружество и Й.М.Г., е сключен договор за поръчителство, съгласно който
поръчителя се задължава спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на всички
задължения на длъжника по договор за потребителски кредит №2286/01.12.2017г.,
както и по договор за допълнителни услуги №2286/01.12.2017г.
Не се оспорва от страните, и доколкото този факт се
твърди от ищцовата страна, Б. до 28.01.2019г. е извършвал плащания към ищеца в общ размер от 525.40лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е установителен,
след указания на съда на осн. чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК, поради което ищецът има правен интерес от предявяването му и
предвид обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то искът е
допустим.
Разгледан по същество, съдът го намира за неоснователен по следните
съображения:
За уважаването на исковата претенция е необходимо ищецът да докаже
качеството си на кредитор, факта, от който
произтича вземането му, както по основание, така и по размер, т.е. следва да докаже, че между него и първия
ответник са налице валидно сключени договор за кредит и договор за допълнителни
услуги; че дружеството е изправен кредитор по договора за кредит /предоставило е на заемателя
сумата, предмет на договора/; постигната уговорка за дължимост
на възнаградителна лихва, нейният размер; че задълженията по договора за кредит са
изискуеми; наличието на валидно сключен договор за поръчителство с втория ответник;
изпадането на длъжника в забава,
размерът на претендираната лихва за забава.
В настоящия случай ищецът претендира да е носител
на вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит № ****/01.12.2017г.
От
събраните по делото доказателства се установи, че между ответникът Б.Б. и „Ф.К." ЕООД е сключен договор за потребителски кредит № ****/01.12.2017г., по силата на който кредитодателят предоставил на кредитополучателя парична сума
в размер на 500.00лв., срещу задължението на последния да я върне на 12 месечни вноски, считано от 01.01.2018г.
до 03.12.2018г. Не се спори, че кредитополучателя е подписал договорът за кредит, както и че сумата, предмет на
договора му е предадена, в брой, за
което е подписал и разписка.
От
изложеното съдът намира, че ищецът доказа възникналото облигационно правоотношение с ответника К., основано на цитирания по-горе
договор за кредит, както и изпълнение на задължението на кредитодателя
да предаде реално паричната сума, което предпоставя насрещната престация
на кредитополучателя- ответник да върне предоставената му сума.
Няма спор и за това, че ответникът към настоящия момент е
заплатил на ищцовото дружество по посочения договор за кредит сумата от
525.40лв.
Няма спор и за това, че на
01.12.2017г. е подписан договор за
поръчителство с лицето Й.Г., с който
се е задължила да отговаря за
изпълнението на всички задължения по договора за кредит сключен между ищеца и отв. К.
Установява се от доказателствата по делото, че на същата дата
-01.12.2017г. между ищеца действащ лично и като пълномощник на отв. К.,
и трето за процеса лице-„Гаранцонен фонд Бългалия „ЕООД гр.Б. е сключен втори договор за
поръчителство, срещу поето задължение на
длъжника К. да заплати на поръчителя
възнаграждение в размер на 642.00лв., която сума съвпада, с подписания от нея,
на същия ден, договор за допълнителни услуги
към договор за кредит, с който договор
й се предоставя следната услуга: „финансиране, разсрочване и заплащане
на поръчителя на сумата, която се дължи от клиента за възнаграждението по
договор за поръчителство за кредита“.
Безспорно сключените между страните договор и договор за
допълнителни услуги към него попадат в приложното поле на Закона за
потребителския кредит (ЗПК).
В тази връзка, дори и при
липсата на възражение, съдът дължи служебна проверка относно действителността
на договора, съобразно изискванията на ЗПК, както и съобразяването на
договорните клаузи с правилата на добрите нрави – чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Именно поради това с определението за
насрочване на с.з. по делото съдът е обявил на страните, че ще извърши проверка
относно съответствието на клаузите в договора за кредит със ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.1
от ЗПК, договорът следва да е сключен
в писмена форма на хартиен или друг траен носител, което изискване в случай е
налице. В разпоредбите на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1-2 от ЗПК са изчерпателно
изброени задължителните реквизити на договора, като съобразно чл.20 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията по чл. 10, ал.1, чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и
ал.2 и чл. 12, ал.1,т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и в тази хипотеза, съгл. чл. 23 от ЗКП потребителят връща само
чистата стойност на кредита.
При преценка на процесните
договори, съдът намира, че същите са
недействителни по см. на ЗПК, и като такива не са могли да породят правните си последици, по следните съображения:
Съгласно
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът
за потребителски кредит трябва да
съдържа годишният процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение №
1 начин. Според § 1, т.1 от ДР на ЗПК, ”общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че ”обща
сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия
размер на кредита и общите разходи по кредита
за потребителя.
Видно от съдържанието на процесния договор
за кредит, в него не е отразена
действителната ”обща сума,
дължима от потребителя“. Така в графа ”детайли на кредита“ фигурира
”обща сума за погасяване“, но тя отчита
само общия му размер, без
да включва общите разходи за потребителя, в това число и възнаграждение
за поръчителя, което е ”допълнителна услуга“, пряко свързана с кредита, независимо че задължението
за кредитополучателя може и да не
възникне, ако успее да представи
обезпечението по чл. 3 от договора за кредит.
Това, от своя страна, се
отразява и на стойността на годишния
процент на разходите, защото той изразява общите
разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид/,
изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК.
Съгласно
чл. 21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този
смисъл, като не е включил възнаграждението за поръчителя – на стойност, близка
до тази на отпуснатия кредит, в ”общата сума, дължима от потребителя“,
кредиторът е заобиколил изискванията на закона за
точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което
клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на
разходите, са нищожни, т. е. не съществуват по договора. И тъй като не е
спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК.
От друга страна определеното възнаграждение за
поръчителя, както в договора, така и в договора за допълнителни услуги към него
в размер на 642.00лв., значително надхвърля получената в заем сума- 500.00лв.
Това утежнява прекомерно задължението на кредитополучателя, поради което се
явяват противоречащи на морала и добрите нрави клауза, обуславящо тяхната нищожност,
на осн. чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД. Предвидените
в договора обезпечения-поръчителство на две лица или банкова гаранция са от
такова естество, че поставят кредитополучателя в невъзможност в рамките на
уговорените 48 часа от подписването на договора да ги изпълни. Това автоматично води до следващото-
поръчителството и то от дружество, чийто собственик е самия ищец, което
утежнява изключително задължението на кредитополучателя. Посочените по-горе клаузи противоречат и на изричната
разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, забраняваща размер на ГПР над петкратния
размер на законната лихва. Съвсем отделно е и обстоятелството, че по договора
липсва изобщо яснота за това как е формиран размерът на възнаграждението на този поръчител. Липсват доказателства и за
това дали това
трето лице-поръчител е изплатил дълга
към кредитора, уведомен ли е за това длъжника, за да се прецени в крайна
сметка това възнаграждение уговорено в договора и договора за допълнителни
услуги към него възникнало ли е, и дължимо ли е
от главния длъжник.
Въз основа на изложеното, съдът приема,
че процесния договор, въз основа на който кредитора
основава своето вземане е недействителен, поради което следва да се приложи
хипотезата на чл.23 от ЗПК. Независимо от това, че предявения иск е установителен съдът счита, че не излиза извън обхвата на настоящото дело, и
няма пречка в установителен иск по чл. 422, респ. чл. 415 от ГПК да присъди
чистата стойност по кредита, тъй като в заповедното производство заявителят е
поискал връщане на определена сума от длъжника-ответник въз основа на
неизпълнение на процесния договор за потребителски
кредит, а с настоящото решение съдът определя какъв е точно размерът на
подлежащата на връщане сума.
При това положени, след като в чл. 23 от
ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност
на кредита и не дължи лихва
или други разходи по него,
то в настоящия случай ответникът К. не дължи възнаградителна
лихва, такси както и възнаграждение за поръчителя, тъй като същото се явява друг разход
по кредита. Въз основа на
изложеното, предявения иск за признаване за установено, че на ищеца се
дължи договорна лихва по договор за кредит в размер на 43.37лв. за периода от
01.12.2017г. до 28.01.2018г., както и
сумата 374,46лв.-главница по т.1 (финансиране) и 24,00лв. –главница по
т.2 (за СМС известяване) по договор за допълнителни услуги от 01.12.2017г. и 18,56лв.-лихва за забава
върху неизплатена главница, за периода
от 02.01.2018г. до 28.01.2019г се явява неоснователен, и като такъв
подлежи на отхвърляне. На основание
посочената норма, за длъжника К. възниква задължение да върне сумата от 500.00лв., представляваща чистата
стойност по договор за кредит от 01.12.2017г.
Тъй като обаче същия е заплатила
на кредитора по този договор сумата от 525.40лв., то и искът за тази главница, в претендирания
от ищеца размер от 315.24лв., също
подлежи на отхвърляне.
В този смисъл предявен установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК във вр.
с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, във вр.с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, се явява изцяло
неоснователен и като такъв се отхвърля
от съда.
При този изход на делото, макар и ищцовото дружество да има искане за присъждане на разноски,
то такива не му се дължат нито по
заповедното производство, нито по настоящото дело.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Ф.К.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление - гр.Б., ж.к.“С.*****, партер, представлявано от ПСС, против Б.Б.К., ЕГН **********,***,
иск за признаване за установено, че Б.Б.К. дължи на „Ф.К.” ЕООД гр.Б., сумата 775.63лв., представляваща
общо задължение по договор за потребителски кредит от 01.12.2017г. и договор за
допълнителни услуги от 01.12.2017г., от
която сума: 315.24лв. –главница по договор за потребителски кредит от
01.12.2017г.; 43.37лв.-договорна лихва по договор за потребителски кредит от
01.12.2017г., за периода от 01.12.2017г. до 28.01.2019г.; 374.46лв.-главница по т.1 (финансиране) и 24.00лв. –главница по
т.2 (за СМС известяване) по договор за допълнителни услуги от 01.12.2017г. и 18.56лв.-лихва за забава
върху неизплатена главница по договор за потребителски кредит от
01.12.2017г., за периода от 02.01.2018г.
до 28.01.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2019г. до изплащане на
вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№93/2019г. по описа на ПпРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред
Окръжен съд-Търговище.
СЪДИЯ: