Р Е Ш Е Н И Е №138
гр.Габрово, 02.07.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на
двадесет и трети юни през двехиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ
:КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
При
секретаря М.Шаханова, като разгледа докладваното от
съдия Големанова в.гр.д.№174 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
:
Производството
е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано
е по жалба на В.С. М. против Решение №111/05.03.2020г. по гр.д.№4/2020г. по
описа на РС Габрово, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск за
заплащане на сумата от 1203,66лв., представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 02.01.2017г.-02.01.2020г.,
ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата и жалбоподателя е осъден да заплати на ответната ОД МВР
Габрово сумата от 150лв.-разноски по делото.
В
жалбата се твърди, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че след като разпоредбите на ЗДСл и КТ не са приложими по аналогия
по отношение правото на допълнителен отпуск, то не са приложими и в настоящият
случай. Този извод бил неправилен, тъй като това са два различни вида
правоотношения. В специалния ЗМВР липсва уредба относно компенсиране на положен
извънреден труд, получен чрез преизчисляване на положения от ищеца нощен труд,
с коефициент 1,143, съгласно чл.9, ал.2 НСОРЗ, който не е отчетен от
работодателя. В Решение №311/08.01.2019 по гр.д.№1144/2018г. на ВКС, което не е
възприето от районния съд, състав на ВКС е приел, че разпоредбите на чл.67,
ал.7, т.1 и т.3 ЗДСл за заплащане на допълнителни възнаграждения за нощен труд
и за работа през официалните празници на държавните служители в системата на
МВР при действието на ЗМВР от 2006г.(отм.) намират субсидиарно
приложение, като съдът е приел, че положителния отговор на този въпрос е в
съответствие с основния правен принцип, закрепен в чл.6 от КРБ и в чл.14
ЕКПЧОС, приемането на обратното би довело до лишаване на държавните служители в
системата на МВР от тези допълнителни възнаграждения и по този начин би ги
поставило в неравностойно положение, както спрямо останалите държавни
служители, така и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение,
които получават такива допълнителни възнаграждения то КТ.
Неправилно
първоинстанционния съд бил приел, че след като в
Наредба №8121 з-776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба предвиждаща сумарно
отчитане на работното време общия брой часове положен труд между 22ч. и 6ч., то
не се касаело до празнота в закона, а тази липса била в следствие на
законодателно решение. Тъй като в ЗМВР и подзаконовите актове по приложението
му липсвала подобна уредба и ЗМВР е специален закон по отношение на КТ, то
липсвала специална разпоредба по материята спрямо общата на чл.9 НСОРЗ.
Жалбоподателят счита, че в този случай следва да се приложи чл.46, ал.2 ЗНА,
според който когато нормативният акт е непълен за неуредените от него случаи се
прилагат разпоредбите отнасящи се до подобни случаи, ако това отговаря на целта
на акта, а ако такива разпоредби липсват отношенията се уреждат съобразно
основните начала на правото на РБългария.
Липсата
на изрична регламентация не следва да се възприема като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд
в дневен, а е празнота в специалната уредба, поради което субсидирано следва да
се приложи НСОРЗ. Освен това съгласно разпоредбата на чл.67, ал.3 ЗДСл, която
намира приложение и по отношение държавните служители в МВР допълнителните
възнаграждения по ал.7, т.1-5, както и редът за получаването им не могат да
бъдат по –ниски от определените в трудовото законодателство. Освен това е
налице разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР, която урежда правата на служителите,
които полагат нощен труд и препраща към КТ.
Неправилен
бил и извода на първоинстанционния съд, относно
нормалната продължителност на нощния труд в КТ и ЗМВР. В чл.187 ЗМВР било
посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22ч. и 6ч., като работните часове не следва да надвишават следно 8часа за
всеки 24-часов период. Чл.187 ЗМВР не установява нормалната продължителност на
нощния труд, а определя максималния брой часове нощен труд, които е допустимо
да полагат служителите в МВР. Тази разпоредба касае само случаите на сумарно
изчисляване на работното време, а не случаите на подневно
отчитане на работното време. Неправилен е и извода на районния съд, че
разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ намира приложение само при работа на смени, при
които продължителността на работата през нощта е по-малка от продължителността
на работата през деня. Този извод бил погрешен ал.1 от чл.9 на НСОРЗ касае
случаите на подневно отчитане на работното време, а
не случаите на работа на смени при сумирано отчитане на работното време.
Неправилен е и извода, че не е налице положен от жалбоподателя извънреден труд.
Моли
съда от отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи
предявения иск.
В
депозирания по делото отговор на исковата молба ответника по жалбата и по иска
я оспорва и моли съда да потвърди обжалваното решение и да присъди юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че доколкото
продължителността на нощното работно време не била по-малка от тази на дневното
за служителите на МВР по специалния ЗМВР, не се налагало преобразуване на
нощните часове в дневни по смисъла на чл.9, ал.2 от НСОРЗ и не била необходима
методология за отчитане нормата на фактически положен труд, т.е. нямало
празнота в специалната уредба, която да бъде запълвана с общата трудова норма
по чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Липсата на изрична норма за преобразуване на часовете
нощен труд с коефициент 1,143 в дневен представлявала специална уредба,
отчитаща спецификата на дейността на държавните служители, а не празнина и
липса на регламент за служителите на МВР. Положеният от ищеца през процесния
период нощен труд в размер от 0,25лв./ч, установен със заповеди на министъра на
вътрешните работи, бил заплатен, видно от експертизата по делото. Нито един
нормативен акт от по-висок порядък спрямо Наредба №81213-776 не предвиждал
правото на преизчисляване на нощния труд в дневен. Отношенията уредени с ЗМВР,
ЗДСл. и КТ не били сходни, а различни, поради което и спрямо държавните
служители в МВР разпоредбите на ЗДСл. не се прилагали. Не било налице
противоречие между нормите на чл.179, ал.2 и чл.188, ал.2 от ЗМВР- за разлика
от КТ, който ограничавал нощния труд до 7ч, такова ограничение нямало предвидено в ЗМВР и при него нормалната
продължителност на работно време през деня съвпадала с нормалната
продължителност на работното време през нощта- 8 ч. Различието на
двете уредби било в резултат на спецификата на функционалните задължения на
служителите по чл.142, ал.1 ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на
обществените отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции.
Разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ следвало да бъде тълкувана във вр. с ал.1 на чл.9 от същата и намирала приложение само при
работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от
тази на дневното. При работа от държавните служители в МВР по служебно
правоотношение на смени, извънреден се явявал трудът в брой часове, положен над
нормата работни часове за отчетния период, като в случая броя часове не били
извънреден труд, доколкото специалния ЗМВР не предвиждал твърдяното от ищеца
преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143, в резултат на което
са получени. Не следвало да се възприемат доводите за липса на законодателно
определяне нормалната продължителност за полагане труд през нощта за държавните
служители в МВР, както и съобразяване на издадените подзаконови нормативни
актове, регламентиращи този въпрос, с разпоредбите на общностното
право, в частност с Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от
04.11.2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време, която
съгласно чл.1, т.3 от същата се прилага за всички сектори на дейност, както
обществени, така и частни. разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР била в унисон с
чл.8, б.А от Директивата, освен това служителите от системата на МВР имали
много повече привилегии от тези, които са по ЗДСл и КТ.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице,
активно легитимирано да подаде въззивна жалба, поради което същата е допустима.
Разгледана
по същество въззивната жалба е основателна.
За
да постанови обжалваното решение първоинстанционният
съд е приел за безспорно, че през процесния период жалбоподателят е бил в
служебно правоотношение с ответника, както и че същият е полагал труд на смени
при сумирано отчитане на работното време. Приел е, че при работа на смени
работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което
правело недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните служители
в гражданските ведомства, включително и конвертиране на часовете труд, положен
през нощта в дневни часове, като се е позовал на Решение №197/07.10.2019г. по
гр.д.№786/2019г. на ІVг.о. Правата и задълженията на
ищеца, произтичащи от заеманата от него длъжност се уреждат от ЗМВР, като
същият имал качеството на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8часа дневно и 40часа седмично при 5-дневна работна седмица. За
служителите работещи на 8, 12 или 24-часови смени – се изчислява сумарно за
тримесечен период (чл.187, ал.3 ЗМВР). Разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР позволява
полагането на труд и през нощта между 22 и 6 часа. В този случай работните
часове не следва да надвишават средно 8часа за всеки 24-часов период. За
служителите работещи на смени на смени е предвидено възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70часа на тримесечен период, което се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Въведена е
забрана за полагане на извънреден труд над 70часа за тримесечен период и
280часа годишно. Съобразно чл.187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и
разпределението на работното време и неговото отчитане се определят с наредба
на министъра на вътрешните работи. В издадената Наредба №8121
з-776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба регламентираща отчитането и
компенсирането на положения от държавните служители към МВР както нощен, така и
извънреден труд. Районният съд приел, че в случая не е налице празнота и
възможност за запълването с прилагане нормите на НСОРЗ, тъй като ЗМВР съдържал
ясни и конкретни норми по въпросите относно образуването на работната заплата
на служителите в МВР, допълнителните възнаграждения, работното време и т.н.,
които били в отклонение от общата уредба и се прилагат вместо нея. Поради
изложеното първоинстанционният съд приел, че липсва
основание за прилагане по аналогия или субсидиарно на
КТ и НСОРЗ относно нощния и извънреден труд на държавните служители в МВР. В
ЗМВР били предвидени специфични условия на труд на тези служители, които са
компенсирани по друг начин и в този случай доводите, че непреизчисляването на
нощния труд в дневен ще постави
държавните служители от МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни
служители бил неоснователен. КТ се прилагал за регулиране на отношенията със
служителите в силовите ведомства, само когато спецификата на задълженията на
служителите допуска това. Първоинстанционният съд счита, че разпоредбата на
чл.188, ал.2 ЗМВР препращала към глава ХV от КТ – Специална закрила на някои
категории работници и служители.
И в
КТ и в ЗМВР дефиницията за нощен труд е еднаква, но въпроса за нормалната
продължителност на нощния труд е уреден различно. Законодателят бил приел, че
съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на полагания през нощта труд за държавните служители
в МВР е 8:8, което водело до коефициент 1, а не както било предвидено за
работещите по трудови правоотношения 8:7, при което се получавал коефициент
1,143. Освен това разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ следвало да бъде
тълкувана във вр. с ал.1 и намирала приложение само
при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка
от тази на дневното, а настоящият казус не бил такъв. Първоинстанционният съд
приел също и че предвиденото в чл.89, ал.2 НСОРЗ превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент 1,143 при сумирано изчисляване на работното време цели да
определи възнаграждението на работника и служителя така, че когато той работи
седем часа през нощта да получава трудово възнаграждение за осем часа, а не
водело до възникнало на извънреден труд, какъвто нямало, макар че при преизчислението са получени повече часове. За тези часове в
повече се заплащало допълнително възнаграждение за положен нощен труд, а не
възнаграждение за извънреден труд, какъвто би бил налице ако работниците или
служителите са работили извън установеното за тях работно време. Извънредният
труд бил работа по трудово правоотношение извън установеното за него работно
време, която се осъществява по разпореждане или със знанието на определени лица
в предприятието. При сумирано изчисление на работното време извънреден труд би
бил налице ако има отработени часове по график извън месечната норма, като в
този случай се заплащало както определеното допълнително възнаграждение за
нощен труд, така и възнаграждение за извънреден труд. В настоящият случай
ищецът нито твърдял, нито установявал, че е полагал труд извън установеното му
работно време, което не водело до възникване на извънреден труд.
Въззивният
съд намира следното :
Не е
спорно, че през процесният
период жалбоподателят е изпълнявал длъжността младши експерт, той и ВОА при
ОД на МВР- Габрово, като е бил в служебно правоотношение с ответника, поради което в отношенията им намират приложение
разпоредбите на ЗМВР. ЗМВР е специален по
отношение на ЗДСл. и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи
труд по служебно правоотношение в системата на МВР.
Не се спори, че предвид характера на
заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд съгласно
графици както през деня, така и през нощта (22.00 – 06.00часа), а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно.
Въззивният съд намира, че фактическата
обстановка по делото е установена правилно от районният съд, но направените въз
основа на нея изводи са неправилни и не се споделят от въззивната инстанция.
Съгласно
чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, в т.ч.
и за извънреден труд (чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР). Установената нормална
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8часа дневно
и 40часа седмично при 5-дневна работна седмица. Обичайно работното време се
изчислява в работни дни-подневно, а за служителите
работещи на 8, 12 или 24-часови смени – се изчислява сумарно за тримесечен
период (чл.187, ал.3 ЗМВР). Разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР позволява
полагането на труд и през нощта между 22 и 6 часа. В този случай работните
часове не следва да надвишават средно 8часа за всеки 24-часов период.
Предвидено е и че работата извън работното време до 280часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70часа на
тримесечен период за служители, работещи на смени, чрез заплащане с 50%
увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.187, ал.5 и ал.6 ЗМВР).
Редът
за организацията и разпределението на работното време, неговото отчитане,
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивките се определя с
наредба на министъра на вътрешните работи. Разпоредбите
на Наредба №8121з-592/25.05.2015г., Наредба №8121з-407/11.08.2014г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. (приложима по настоящия казус) са аналогични и гласят,
че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8часа за всеки 24-часов период. В Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. липсва изрично правило, аналогично на правилото на
чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014г., съгласно което при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира
с общия брой отработени часове за отчетния период, т.е. липсва специално
правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни
часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР, каквато е била уредбата в действалата преди тях Наредба
№8121з-407/11.08.2014г. (отм.).
Безспорно е, че и в ЗМВР липсва
специално правило, което да определя
методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР. Липсата на специална разпоредба, с която да е
определена методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, не може да се приравни на
наличие на процесуална уредба в специалния закон, която дерогира
действието на разпоредбите на общия закон. Липсата на уредба по въпроса в
специалния закон е равнозначна на липса на специален закон, който да изключи
приложението на общия - в случая КТ и актовете по неговото
приложение и по-специално правилото на чл.9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В настоящият
случай не е налице конкуренция
между правни норми от общия и специалния
закон, а е налице празнина в специалната уредба. Да се приеме
противното би означавало да се третират по различен начин работници полагащи
труд при едни и същи условия(през нощта), а това е в разрез с основни принципи
закрепени в Конституцията на РБългария, а именно, че
всички граждани са равни пред закона и не се допускат привилегии на едни лица
спрямо други. Следва да се отбележи и че ако се приеме, че служителите в МВР,
полагащи нощен труд не се ползват с правата по чл.9, ал.2 НСОРЗ, то това
означава същите да бъдат дискриминирани прямо работещите по трудово
правоотношение.
Съгласно чл.46, ал.2 ЗНА, когато
нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта. В настоящият казус следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, тъй като тя урежда подобен случай и нейното приложение
отговаря на целта на акта, в който е налице празнина.
Изрично разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между
22,00ч. и 6,00ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на
труда. Следователно спрямо тях законодателят не е
изключил изрично приложимостта на общите разпоредби на КТ, ако те отговарят на
целта на акта. Закрилата
по глава XV от Кодекса на труда не касае лицата, полагащи нощен труд, а е
насочена към други категории лица-непълнолетни, бременни, трудоустроени, поради
което употребения в ЗМВР израз "специалната
закрила по Кодекса на
труда", следва да се тълкува, че препраща към нормите на
Кодекса на труда, свързани с отчитането и заплащането на нощния труд.
На следващо място не се спори, че е
налице служебно правоотношение по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. Съгласно принципните
разяснения, дадени в т.23 на Тълкувателно решение №6/06.11.2013г. на ОСГТК на
ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно
правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на
ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по
отношение на тях. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация,
препращаща към общия ЗДСл разпоредбите на чл.67, ал.7, т.1 и т.3 ЗДСл относно
заплащането на допълнителни възнаграждения за нощен труд и за работа през
официални празници на държавните служители намират субсидиарно
приложение и по отношение на държавните служители от системата на МВР (Решение
№311/08.01.2019г. по гр.д.№1144/2018г. на ІVг.о. на
ВКС). Приемането на обратното би поставило тези служители в МВР в
по-неблагоприятно положение спрямо останалите държавни служители в страната и
работещите по трудово правоотношение, които получават допълнително
възнаграждение по реда на чл.261 и чл.264 КТ.
Липсата на изрична правна уредба в ЗМВР
относно дължимостта на допълнително възнаграждение за
положен нощен труд и преизчисляването на същия в дневен не може да се приеме,
за забрана за подобно преизчисляване. Ако законодателят е считал, че това общо
правило на КТ не следва да се прилага по отношение на държавните служители от
системата на МВР щеше изрично за запише това в закова.
Следователно въпреки, че в цитираните
по-горе наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило,
съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при
сумирано изчисляване на работното време, тъй като размерите на допълнителните
възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени от
Министъра на вътрешните работи, приложение следва да намери НСРОЗ.
Сумираното
изчисляване на работното време е форма на отчитане, при която установената
нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-
продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. При
сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради
което за работодателя не съществува задължение през всеки календарен период
(седмица, месец) да осигурява отработване на пълния размер на
законоустановеното работно време. В случай, че нормата
работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд -
часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на нощните
часове в дневни по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ).
За работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени в системата на МВР работното време се изчислява сумирано за тримесечен
период с възможност за полагане на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8часа за всеки 24-часов период
(чл.187, ал.3 ЗМВР). Тази разпоредба не урежда, продължителност на полагания от
служителите от системата на МВР нощен труд от 8часа, а че ЗМВР разрешава полагане
на такъв, средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, т.е. задава
допустимия максимален брой часове нощен труд. Възможно е полаганият нощен труд
да е и по-малко, което отново налага извода, че законът не изключва
приложението на общите правила, както и приравняването на нощния труд към
дневния и коефициента, с който се приравнява, не изключва и приложението на
правилата за заплащане на извънреден труд. Това ограничение е приложимо само в
случаите на сумарно изчисляване на работното време, но не и при подневно отчитане на работното време, тъй като при подневно отчитане нормалната продължителност на работното
време е уредена в чл.187, ал.1 ЗМВР.
Правилото на чл.9, ал.2 НСОРЗ е общо,
поради което въззивният съд не споделя приетото от
районния, че е приложимо единствено при
"трудово възнаграждение, заработено по трудови норми" и при
"продължителност на нощното време, по-малка от продължителността на
дневното", нито че целта на посоченият в този текст коефициент е да
определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи
7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а когато се
работи 8 часа през нощта- няма какво да се "приравнява". Ако това
беше така, то би се стигнало до ситуация, при която служител, който полага
повече от 7 часа труд през нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно правно
положение, защото за него "приравняване" няма да е налице, което е
недопустимо и не това е смисъла на
разпоредбата. Предвидената възможност в специалния закон ЗМВР нощния труд да не
надвишава осем часа (а не седем, както предвижда КТ), не може да бъде основание
да бъдат поставени държавните служители, работещи в системата на МВР, в
неравностойно положение и положеният от тях през нощта труд да не се приравнява
на дневен както се процедира по отношение на работниците, полагащи труд по
трудови правоотношения, регулирани по КТ.
Неоснователни са доводите на първоинстанционният съд, че положените от ищеца часове
нощен труд следва да бъде заплатен само с по 0,25лв. на час. На държавните
служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд
през нощта от 22,00ч. до 6,00ч., като условията и редът за изплащане на тези
допълнителните възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, а техният размер – с негова заповед. Касае се за две различни и
паралелно действащи разпоредби, които установяват два отделни способа за овъзмездяване на нощния труд. Следователно разпоредбите на
чл.8 и чл.9, ал.2 НСОРЗ се прилагат съвместно, без едната да изключва
приложението на другата. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата
за заплащане на нощния труд, т.е. при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни
часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд (Решение
№14/27.03.2012г. на ВКС по гр.д. №405/2011г., IVг.о.,
ГК). Като приложението на чл.9, ал.2 НСОРЗ не се изключва от обстоятелството,
че ответникът е изпълнил задължението си да заплати на ищеца допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25лв. за всеки отработен час през
нощта (чл.8 НСОРЗ). Това са две различни възнаграждения за полагане на нощен
труд. За пълнота на изложението следва да се добави, че ответника прилага субсидиарно разпоредбата на чл.8 НСОРЗ, въпреки, че в ЗМВР
и подзаконовите актове по приложението му няма изрична разпоредба в тази
насока, но в същата хипотеза -липса на изрична разпоредба в специалния закон
отказва да приложи разпоредбата на чл.9 НСОРЗ.
Неправилно районният съд се е позовал
на цитираната от него практика на ВКС, тъй като същата не е относима
към настоящия правен спор. Непогасяването на правото на
отпуск по давност и т.н. представляват различни трудово- правни отношения,
които нямат нищо общо и не са свързани със заплащането и изчисляването на
положен труд. Недопустимо е начисляването и заплащането на труда да се обвързва
и компенсира с правото на отпуск. Право на всеки работещ е да получи заплащане
на труда си към момента на полагането му, съобразно действащите правила и
законови норми на изчисление на този труд, а не да бъде вероятно
"компенсиран" за него при настъпването на бъдещо евентуално събитие,
каквото е пенсионирането. В противен случай би бил нарушен основен правен
принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в законите и в
чл.6 КРБ и чл.4 ЕКЗПЧОС. Не би могло да се приеме за "компенсираща
привилегия" размера на отпуската, "по- ранно пенсиониране"
предвидено в ЗМВР- това са привилегии за служителите от системата на МВР, които
са свързани с естеството на работата им и нямат нищо общо с правото на
заплащане на труд и не "компенсират" изчислението на труда по
неравностоен начин за тези работещи спрямо всички.
От заключението на вещото лице, прието
като доказателство по делото и неоспорено от страните, е видно, че за процесния период 02.01.2017г.-02.01.2020г., ищецът е положил нощен труд
в размер на 1230ч. между 22:00 часа и 6:00 часа, за които му е заплатено само
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева на час.
Положеният нощен труд не е преизчисляван от ответника с коефицент
1.143 за превръщането му в дневен такъв. В случай на преизчисляването му за
процесния период 02.01.2017г.-02.01.2020г.,
се получават 1405,89ч, или разлика 175 часа, които по ставка за извънреден
труд възлизат на 1203,66лв.
Поради
изложеното обжалваното решение е неправилно и същото следва да бъде отменено, а
предявения иск да бъде уважен до размера на 1203,66лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба- 02.01.2020г. до окончателното
изплащане.
С
оглед изхода от делото на ответника следва да бъдат присъдени направените в първоинстанционното производство разноски в размер на
300лв., представляващи заплатено от същия адвокатско възнаграждение. Ответника
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС Габрово и сумата от 77,22лв.
Държавна такса, от която 48,15лв.-ДТ за първоинстанцционното
производство и 24,07лв.- държавна такса във въззивното
производство, както и сумата от 150лв.- разноски за изготвяне на експертиза.
Съобразно
уважената част от иска и на осн. чл.38 ЗАдв ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на жалбоподателя сумата от 150лв.- адвокатско
възнаграждение.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №111/05.03.2020г. по гр.д.№4/2020г. по описа на РС Габрово
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР–ГАБРОВО, със
седалище: гр.Габрово и адрес: ул.Орловска №50, да
заплати на В.С.М., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата 1203,66лв. (хиляда двеста и три лева и шестдесет
и шест стотинки)- представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 02.01.2017г.-02.01.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба 02.01.2020г. до
окончателното заплащане на сумата, на осн. чл.178,
ал.1, т.3 ЗМВР.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на
МВР–ГАБРОВО, със седалище: гр.Габрово и адрес: ул.Орловска
№50 да заплати на В.С.М., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата 300лв.(триста
лева)- разноски в първоинстанционото производство.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на
МВР– ГАБРОВО, със седалище: гр.Габрово и адрес: ул.Орловска
№50, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ГОС сумата
от 77,22лв.(седемдесет и седем
лева и двадесет и две стотинки)-държавна такса за двете инстанции.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР–
ГАБРОВО, със седалище: гр.Габрово и адрес: ул.Орловска
№50 да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ГОС сумата от 150лв(сто и
петдесет лева)-съдебно – деловодни разноски за изготвяне на експертиза,
заплатени от бюджета на съда
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР–
ГАБРОВО, със седалище: гр.Габрово и адрес: ул.Орловска
№50 да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ГОС сумата от 5лв. (пет лева)-
държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на
МВР–ГАБРОВО, със седалище: гр.Габрово и адрес: ул.Орловска
№50 да заплати на адв.Р.- М. Х. *** адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на сумата 150лв.(сто и петдесет
лева), определено на осн. чл.38 от ЗА вр. с Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: