РЕШЕНИЕ  №1579

 

гр. Бургас, 10.10.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Марина Димова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 1641/2017 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на Е.К.С. и Г.К.Г.,***, против „Хелио-Тур-С“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. Е., с която претендират осъждане на ответника да предаде на ищците владението на следните 16 недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 67800.54.119, в местността „М.“, гр. С., с площ от 3859 кв. м., и разположените върху него 15 БУНГАЛА – едноетажни, едностайни, с дървена конструкция, всяко с площ от 7.2 кв. м., поради отнемане владението на ищците върху процесните имоти от служители на ответника чрез насилие на 26.09.2016 год.; ангажират доказателства и молят за присъждане на деловодните разноски.

Постройките, предмет на иска, са уточнени с писмени молби от 28.03. и 06.04.2017 год.

Правното основание на предявения осъдителен иск е чл. 76, ЗС.

Ответникът оспорва иска, моли за отхвърлянето му и за присъждане на деловодните разноски; ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от Нотариален акт № 174/28.06.2012 год., н. д. № 147/2012 год. на нотариус рег. № 396, ищците са легитимирани като съсобственици на 1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 67800.54.119, разположен в местността „М.“, землището на гр. С., целият с площ от 3860 кв. м. Ищците твърдят, че са владели непрекъснато имота, вкл. и разположените върху него 15 бр. едноетажни дървени бунгала, което са отдавали под наем на трети лица. Според ищците, на 26.09.2016 год. служители на ответното АД са отнели владението им върху процесните имоти – по насилствен начин, като са принудили наемателите на бунгалата да ги напуснат, а впоследствие са отказали на всички лица достъп и до процесния поземлен имот. В подкрепа на тези твърдения са показанията на свид. Г. И., която твърди, че през 2016 год. е видяла портала на къмпинга затворен, със забранен достъп до имота и до бунгалата в него. Според свид. Л.П., наематели на ищците му разказали, че са били изгонени от бунгалата си от служители на ответното дружество.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения осъдителен иск за неоснователен. Предметът на доказване е свързан с установяване владението на ищците върху процесните имоти, както и отнемане на това владение чрез насилие от органи или от служители на ответника-АД – чл. 154, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 76, ЗС. Съдът намира, че ищците не са провели пълно доказване на посочените обстоятелства. Показанията на разпитаните свидетели не разкриват авторството на твърдяното деяние, нито връзката между лицата, поставили бариерата пред къмпинга, и ответното АД, съотв. за възлагане на тази дейност от орган на дружеството. Твърденията на свид. И. в тази насока се основават на твърдения на трети лица – присъствалите на място журналисти, а показанията на свид. П. – на разкази на трети лица. Предвид изричното оспорване на посоченото обстоятелство от ответника, в тежест на ищците е да установи по несъмнен начин, че отнетото владение е извършено от служители или органи на „Хелио-Тур-С“ АД.

На второ място, делото не съдържа доказателства, че двете ищци са упражнявали владение върху целия поземлен имот с идентификатор 67800.54.119, както и върху всяко от процесните бунгала. Делото не съдържа доказателства за броя на тези бунгала, както и за владението им от ищците – в тази насока показанията на свид. П. разкриват бегли и непълни впечатления.

Предвид изложеното, съдът намира иска за неоснователен, а това налага отхвърлянето му.

Въпреки неоснователността на иска, молбата на ответника за присъждане на деловодните разноски следва да бъде оставена без уважение, тъй като делото не съдържа доказателства за разход, направен от посочената страна във връзка с правната й защита в процеса (чл. 78, ал. 3, ГПК).

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 76, ЗС на Е.К.С., ЕГН **********, с адрес ***, и Г.К.Г., ЕГН **********, с адрес ***, за осъждане на „Хелио-Тур-С“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Е., ул. „Александър Стамболийски“ № 170, да предаде на ищците владението на следните 16 недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 67800.54.119, в местността „М.“, гр. С., с площ от 3859 кв. м., и разположените върху него 15 БУНГАЛА – едноетажни, едностайни, с дървена конструкция, всяко с площ от 7.2 кв. м., владението върху които имоти е било отнето от служители на ответника чрез насилие на 26.09.2016 год.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника „Хелио-Тур-С“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. Е., за осъждане на ищците Е.К.С. и Г.К.Г.,***, да му заплатят направените по делото разноски.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/ не се чете/

Вярно с оригинала! М.Д.