Р Е Ш
Е Н И Е
Номер……., 10.11.2017
година,
град Варна,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На десети ноември две хиляди и седемнадесета година:
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар: Дияна
Димитрова
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 3962
по описа за 2017 г. на ВРС,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.439 от ГПК във вр. с чл.124 ГПК и чл.111 ЗЗД.
Ищците Г.С.Т. и Т.С.К. твърдят в исковата си молба,
че са получили покани за доброволно изпълнение, първият на 06.03.2017г., а
втората на 09.03.2017 год. за плащане, всеки един от тях на суми по
изпълнителен лист от 22.12.2011г., издаден по гр.дело № 8874/2007 г. от
РС-Варна, 12 състав -влязло в законна сила на 22.11.2011 г, както следва: олихвяема сума 1061 лв., считано от 05.11.2007 г., ведно
със законната лихва, която към 02.03.2017 г. е 1099.30 лв., неолихвяема
сума 426 лв., 0.80 лв. допълнителни разноски, 174 лева разноски по
изпълнителното дело, таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ
с включен ДДС в размер на 320.36 лв. в полза на ЧСИ и.с.,
per. № 712 с район на действие Окръжен съд - Варна, както и 500 лв. за
адвокатско възнаграждение. С вх. № 6596 от 13.03.2017 г. на ЧСИ
и.с., от името на доверителите ми съм оспорила вземането по посочения
изпълнителен лист, КАТО ПОГАСЕНО ПО ДАВНОСТ, изтекла в периода 22.11.2011 г. -
22.11.2016 г. и са отправили искане за прекратяване на изпълнителното
производство. Молбата им е оставена без уважение.
По
изпълнителен лист от 22.12.2011 г., издаден по гр.дело № 8874/2007 г. от РС-Варна, 12 състав - влязло в законна сила на
22.11.2011 г. са осъдени да платят сумата
от 2122 лева, представляваща обезщетение за ползването на
процесния имот за периода от
05.11.2002 г. до 05.11.2007 г., на
осн. чл.
59 ЗЗД, както и обезщетение
за забавено изпълнение в размер на законната лихва
върху главницата от 2122 лв., считано
от датата на подаване на
исковата молба - 05.11.2007
г. до окнчателното погасяване на задължението,
на осн. чл. 86 ЗЗД, както
и разноски за двете инстанции в размер на 852 лв.
Въз основа на този
изпълнителен лист по разпореждане от 02.03.2017 г. е образувано изпълнително дело №
20177120400238 по описа на ЧСИ И.С.,
per. № 712. Същото е образувано въз
основа на молба вх. № 5414 от 27.02.2017 г. от И.Б.И. ЕГН **********, П.К.С. ЕГН **********, П.Г.П. ЕГН ********** и З.Г.И. ЕГН **********, като наследници на М М.П.Т.ЕГН **********, починала на 28.08.2013г., при вече изтекла
погасителна давност на вземанията по
посочения изпълнителен лист.
Релевират доводи,
че приложима към настоящия случай е нормата на чл. 117, ал. 2 Закона за
задълженията и договорите, съгласно която ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Решението на
Окръжен съд гр. Варна, по което е издаден изпълнителният лист е влязло в
законна сила на 22.11.2011 год. Петгодишната погасителна давност е започнала да
тече именно от тази дата - 22.11.2011 год. и е изтекла на 22.11.2016 г. В посочения период нито взискателите, нито тяхната наследодателка
са предприели действия за принудително изпълнение, които да прекъснат давността
по см. на чл.116, б."в" ЗЗД. Поради това молят, съда да признае за
установено по отношение на ответниците И.Б.И. ЕГН **********,
с адрес ***, П.К.С. ЕГН **********, с адрес ***, П.Г.П. ЕГН ********** с адрес ***
и З.Г.И. ЕГН ********** с адрес ***, като наследниците на ММ.П.Т.ЕГН **********,
починала на 28.08.2013 г., че ищците не им дължат сумите, предмет на
принудително изпълнение по изпълнително дело № 20177120400238 по описа на ЧСИ И.С., рег. № 712, с район на действие Окръжен съд -
Варна, поради изтекла погасителна давност на вземанията по изпълнителен лист от
22.12.2011 г., издаден по гр.дело № 8874/2007 г. от РС-Варна, 12 състав -
влязло в законна сила, или за всеки един от ищците, както следва: Г.С.Т. не дължи сумата от 1061 лв. главница,
ведно със законната лихва, която към 02.03.2017 г., датата на получаване на
поканата за доброволно изпълнение, е 1099.30 лв., неолихвяема
сума 426 лв., сума 0.80 лв. допълнителни разноски, сума 174 лв. разноски по
изпълнителното дело, такса по т. 26 от тарифата за таксите и разноските на ЧСИ,
с включен ДДС в размер на 32.36 лв., както и 500 лв. адвокатско възнаграждение;
Т.С.К. не дължи
сумата от 1061 лв. главница, ведно със законната лихва, която към 02.03.2017
г., датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение е 1099.30 лв., неолихвяема сума 426 лв., сума 0.80 лв. допълнителни
разноски, сума 174 лв. разноски по изпълнителното дело, такса по т. 26 от
тарифата за таксите и разноските на ЧСИ с включен ДДС в размер на 320.36 лв.,
както и 500 лв. адвокатско възнаграждение.
С
отговора по чл. 131 от ГПК ответниците считат иска за неоснователен. В
качеството си на наследници на ищцата М***, починала на 28.08.2013г., са подали молба пред ЧСИ и.с.
за образуване на изпълнително дело на основание чл. 426 от ГПК, с приложени
описаните в отговора изпълнителни листове на 27.02.2017г. Вземанията по
изпълнителните листи са присъдени с влязло в сила съдебно решение, при което
възраженията срещу тях могат да се основават само на факти, настъпили след
влизане в сила на решението, с оглед преклудиращата му
сила на присъдено нещо. Твърдят, че за наследодателката
ММ.П.Т.изпълнителните листи са издадени на дата 28.02.2012г., което е посочено
с изричния печат, датиращ получаването им. Петгодишната давност е започнала да
тече от тази дата на издаване на изпълнителните листове - от 28.02.2012г., а с
образуването на изп. дело давността е прекъсната на
27.02.2017г. На осн. чл. 103 от ЗЗД правят изявление за прихващане на насрещни
и изискуеми, ликвидни вземания между страните, които са установени с влезлите в
законна сила Решение № 81 от 14.01.2010 г. на Варненски окръжен съд по възз. гр.д. № 115/2009 г. по описа на ВОС и Определение №
1114 от 22.11.2011 г. по гр. д. № 515/2010 г. по описа на ВКС, в случай че
съдът отхвърли основния и насрещния иск. В допълнително становище са изложили
обстойни съображения по направеното възражение за прихващане.
С отговора ответниците
са предявили насрещен иск, като твръдят че въз основа
на влязлото в законна сила Решение № 81 от 14.01.2010 г. на Варненски окръжен
съд по в.гр.д. № 115/2009 г. по описа на ВОС на В*** Г.
С***, Т.С.К. и Г.С.Т., е издаден изпълнителен лист от 02.05.2012г. за признато
право на задържане на осн. § 4в ПЗР ЗСПЗЗ вр. чл. 72 ЗС, в полза на В*** Г. С***,
Т.С.К. и Г.С.Т. върху ПИ № *** по ПНИ на с.о.
„Боровец - юг" до заплащане от ММ.П.Т.на сумата от 19221 лева,
представляваща стойността на направените в имота подобрения. Ответниците в качеството си на наследници на М***, починала
на 28.08.2013г. са подали молба на 27.02.2017г. пред ЧСИ и.с. за образуване на изпълнително дело на основание
чл. 426 от ГПК, с приложени изпълнителни листове от 28.02.2017г., издадени въз
основа на осъдителните диспозитиви в Решение № 81 от
14.01.2010 г. на Варненски окръжен съд по възз. гр.д.
№ 115/2009 г. по описа на ВОС, и и е образувано изпълнително дело №
20177120400238 по описа на ЧСИ и.с., per. № 712.
Ответниците Т.С.К. и Г.С.Т. са подали молба пред ЧСИ
и.с. на 09.03.2017 г. /В*** Г. С*** е починала на 22.09.2011г. и е заместена от
ответниците като нейни наследници/ за образуване на изпълнително дело на
основание чл. 426 от ГПК, с приложен горният изпълнителен лист, и е образувано
изпълнително дело № 20177120400276 по описа на ЧСИ и.с.,
per. № 712.
С получени от
ответниците, в качеството им наследници на М***, починала на 28.08.2013г. Покани за доброволно изпълнение, същите са поканени
да заплатят на ищците по изпълнително дело № 20177120400276 дължими суми към
14.03.2017 г. - всеки по 5688.98 лева, от които неолихвяема
сума в размер на 4805.25 лева, 7.05 лева допълнителни разноски и 34.50 лева разноски
по и.д., както й таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с
вкл. ДДС в размер на 517.18 лева в полза на ЧСИ и.с.,
както й други суми, дължими до този момент, в общ размер на 325.00 лева / в
т.ч. ДТ, адв. възн., възн.
за в.л., за пазач и пр./.
Ищците са възразили
със становище по изпълнителното дело, че вземането за подобрения и признатото
им право на задържане до заплащане на тези подобрения е погасено по давност,
което твърдение оспорват като неоснователно. Посоченият изпълнителен лист, с
който е признато ПРАВО НА ЗАДЪРЖАНЕ в полза на Т. К. и Г. Т. върху ПИ № *** по ПНИ на с.о. „Боровец-юг" до заплащане от М*** на
сумата от 19221 лева, представляваща стойността на направените в имота
подобрения, не представлява годен изпълнителен титул за заплащане на посочената
сума - от всеки един от длъжниците по 4805.25 лева,
както и сумата от по 5688.98 лева с разноските. Считат, че съгласно
разпоредбата на чл. 72, ал. З от ЗС, до заплащане на подобренията и на разноските,
добросъвестният владелец има право да задържи вещта. Силата на присъдено нещо
на решението се разпростира на основание чл. 298, ал. 4 ГПК само по отношение
на възраженията на ответника за подобрения, за които той има право на
задържане. Вземането за подобрения и правото на задържане, претендирано
по изпълнително дело № 20177120400276 са погасени по давност. На 22.11.2011г. е
влязло в законна сила въззивното решение в частта, в
която е признато право на задържане на осн. § 4 ПЗР ЗСПЗЗ вр. чл. 72 ЗС, в
полза на В*** Г. С***, Т.С.К. и Г.С.Т. върху процесния
имот до заплащане от ММ.П.Т.на сумата от 19221 лева, представляваща стойността
на направените в имота подобрения. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД,
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. По
този въпрос е налице трайна съдебна практика - Постановление № 6 от 27.12.1974
г. на Пленума на ВС, TP № 88от 26.06.1964 г. на ОСГК на ВС и др. които не са загубили
действието си и към настоящия момент. Вземането за подобрения е било изискуемо
от 22.11.2011г. и се е погасило на основание чл.117, ал. 2 ЗЗД с изтичането на
5-годишния срок от посочената дата - на 22.11.2016 г. На същата дата се е
погасило и признатото право на задържане, предвид обезпечителния му характер.
Към момента на
молбата за образуване на изп. дело № 20177120400276 -
на 09.03.2017 г. - вземанията на Т.С.К. и Г.С.Т. са били погасени по давност.
Признато право на задържане не съставлява действие по принудително събиране на
присъдено вземане. Действително признатото право на задържане съставлява
гаранция, че вземането ще бъде получено от кредитора. Чрез заявяването му в
производство по насочен срещу него въвод обаче
кредиторът брани правото си да осъществява фактическата власт върху имота,
както и правото си да получи едновременно изпълнение, но само посредством
правото на задържане той не би могъл да реализира принудително правото си да
получи вземането в същия изпълнителен процес. Позоваването на право на
задържане в изпълнителния процес не съставлява искане за упражняване на принуда
спрямо длъжника, а само защитно средство и в този смисъл не би могло да има за
последица прекъсване на давността. Упражненото право на задържане прекъсва
давността по смисъла на чл. 116, буква "б" ЗЗД само ако е предявено
като възражение в исковия процес, тъй като посредством него се заявява и самото
вземане. След като вземането е вече съдебно признато, правото на задържане служи
като обезпечение за неговото събиране, посредством което може да се постигне
едновременност на изпълнението, но не и принудително реализиране на самото
вземане. Вземанията по изпълнителните листи са присъдени с влязло в сила
съдебно решение, при което възраженията срещу тях могат да се основават само на
факти, настъпили след влизане в сила на решението, с оглед преклудиращата
му сила на присъдено нещо. В случая длъжниците по
изпълнителното дело се позовават именно на такива факти, свързани с изтичане на
погасителна давност, като твърдят, че такава тече от влизане в сила на
решението - на дата 22.11.2011 г., същата отбелязана на въззивното
решение като такава за влизане в законна сила.
Молят
съда да признаване на установено по отношение на ответниците
Т.С.К., ЕГН **********, с пост. адрес: ***, и Г.С.Т., ЕГН **********, с пост.
адрес: ***, че ищците не им дължат сумите предмет на принудително изпълнение по
изп. дело № 20177120400276 по описа на ЧСИ и.с., per. № 712 в общ размер от 22755.92 лева, или от
всеки ищец - по 5688.98 лева, от които неолихвяема
сума в размер на 4805.25 лева, 7.05 лева допълнителни разноски и 34.50 лева
разноски по и.д., както й таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските по
ЗЧСИ с вкл. ДДС в размер на 517.18 лева в полза на ЧСИ
и.с., както й други суми, дължими до този момент, в общ размер на 325.00 лева /вт.ч.ДТ, адв. възн., възн. за в.л., за пазач и пр./, поради изтекла погасителна
давност на вземането за подобрения, за което е издаден изпълнителен лист, с
което е ПРИЗНАТО ПРАВО НА ЗАДЪРЖАНЕ, на осн. § 4в ПЗР ЗСПЗЗ вр. чл.72 ЗС, в
полза на Т.С.К. и Г.С.Т. върху ПИ № *** по ПНИ на
с.о. „Боровец - юг", с площ 686.61 кв.м., при граници: път, ПИ №*** и ПИ №
***, до заплащане от ММ.П.Т.на сумата от 19221 лева, представляваща стойността
на направените в имота подобрения, на основание чл.439 от ГПК.
В срока по чл.131
от ГПК ищците са депозирали отговор по насрещния иск. Излагат съображения че
той е допустим но неоснователен. Изпълнително дело № 20177120400276 по описа на
ЧСИ И.С., per. № 712, с район на действие Окръжен съд
гр.Варна ищците са образували, след получени покани по изпълнително дело №
20177120400238 по описа на ЧСИ И.С. /приложени към
исковата молба/, за насрочен въвод във владение на
31.03.2017 г. в горепосочения недвижим имот, върху който имат право на задържане
до заплащане на сумите за подобренията. ПРИСЪДЕНИТЕ СУМИ ЗА ПОДОБРЕНИЯТА, без
да се оспорват до тогава от ищците по насрещния иск не са им платени. Ищците по насрещния иск твърдят, а това е
видно от определение №1114 от 22.11.2011 г. на ВКС на РБ, 1-во г.о. постановено
по гр.д. № 515/2010 г., че с касационна жалба наследодателката
им М***. е обжалвала решението само в частта, с която е признато право на
задържане, на осн. §4 ПЗР ЗСПЗЗ вр. чл. 72 ЗС, както и в частта относно
разноските, присъдени в полза на въззиваемата страна.
Предвид това излагат, че съдебно решение № 81 от 14.01.2010 г. по въззивно
гр.дело № 115 по описа за 2009 г. на Варненски окръжен съд само в тази част е
влязло в законна сила на 22.11.2011 год. В останалата, необжалвана част, по
нравилата на ГПК следва да е влязло в сила с изтичане срока за обжалване, който
във всички случаи не е 22.11.2011 г. Оспорват твърдението на ищците, че
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо,
поради което, както вземането за подобрения, така и правото на задържане са
погасени по давност на 22.11.2016 г., с изтичане на 5-годишния давностен срок.
При условие на
евентуалност, ако съдът приеме, че по отношение на процесното вземане на ищците
тече давност, то тя следва да се счита прекъсната с подаване на жалбата срещу
разпореждане от 27.12.2011 г. по гр.д. № 8874/2007 г. на ВРС 12 състав, в
частта, с която е отказано издаване на изпълнителен лист за сумата от 19 221
лева, тъй като липсва осъдителен диспозитив, а само е
признато право на задържане. Съответно докато трае съдебното производство
давност не тече и от постановяване на определение № 781 от 21.03.2012 г. -
влязло в законна сила на същата дата, с което е разпоредено издаването му,
започва да тече нова 5-годишна давност. Ето защо считат, че с подаване на
молбата за образуване на и.д. № 20177120400276 на 09.03.2017 г. 5-годишния
давностен срок не е изтекъл.
Ако съдът не
възприеме горните две разрешения и уважи насрещния иск, правят възражение за
погасяване по давност правото на ищците да искат предаване владението върху
процесния имот с идентификатор ***, с адрес : област Варна, община Варна,
гр.Варна, район „Аспарухово", п.к. 9000, кв."Галата", местност
Боровец - юг, с площ 687 кв.метра. Тази претенция също е предмет на
принудително изпълнение по изпълнително дело № 20177120400238 по описа на ЧСИ И.С., рег.№ 712, с район на действие Окръжен съд -
Варна. Същото е образувано въз основа на молба вх. № 5414 от 27.02.2017 г. от И.Б.И.
ЕГН **********, П.К.С. ЕГН **********, П.Г.П. ЕГН ********** и З.Г.И. ЕГН **********,
като наследници на ММ.П.Т.ЕГН **********, починала на 28.08.2013 г. по
изпълнителен лист за плащане сумата от 2122 лева, представляваща обезщетение за
ползването на процесния имот за периода от 05.11.2002 г. до 05.11.2007 г., на
осн. чл. 59 ЗЗД, както и обезщетение за забавено изпълнение в размер на
законната лихва лихва върху главницата от 2122 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба - 05.11.2007 г. до
окончателното погасяване на задължението, на осн. чл. 86 ЗЗД, както и разноски
за двете инстанции в размер на 852 лева, както и по изпълнителен лист за
предаване на владението върху гореописания имот, на основание чл.108 ЗС. В съдебно
заседание процесуалният им представител поддържа отговора и насрещният иск.
Съдът след преценка на представените и допълнително
събрани писмендоказателства по делото прие за
установено следното от фактическа страна по прадявените
искове: С Решение № 81 от 14.01.2010
г. на Варненски окръжен съд по възз. гр.д. № 115/2009
г. по описа на ВОС, вписано в АВ на 06.03.2012 г. под вх.рег.№ 4444, т.З, е
ОТМЕНЕНО Решение № 3251 от 25.11.2008 г. по гр. д. № 8874/2007 г. по описа на
ВРС - 12 с-в, с което е отхвърлен предявеният от ищцата ММ.П.Т.против ответниците В*** Г. С***, Т.С.К. и Г.С.Т. иск за предаване
на владението върху ПИ № *** по ПНИ на с.о. „Боровец
- юг", с площ 686.61 кв.м., при граници: път, ПИ №*** и ПИ № ***, на
основание чл. 108 ЗС, както й е отхвърлил иска й срещу същите лица за заплащане
на сума в размер на 400 лева, представляваща обезщетение за времето от
05.11.2002г. до 05.11.2007г., през което ищцата е била лишена от възможността
да ползва гореописания недвижим имот, на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със
законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска - 05.11.2007 г. до
окончателното й изплащане, на основание чл. 86 ЗЗД, и ищцата е осъдена да
заплати на ответниците разноски за първата инстанция в размер на 744 лева, като е постаноно
друго с което:
ОСЪЖДА В*** Г. С***,
Т.С.К. и Г.С.Т. са осъдени да ДА ПРЕДАДАТ на ищцата ММ.П.Т.владението върху ПИ
№ *** по ПНИ на с.о. „Боровец - юг", с площ
686.61 кв.м., при граници: път, ПИ №*** и ПИ № ***, на основание чл. 108 ЗС;
ОСЪЖДА В*** Г. С***,
Т.С.К. и Г.С.Т. ДА ЗАПЛАТЯТ на ищеца ММ.П.Т.сумата 2122 лева, представляваща
обезщетение за времето от 05.11.2002 г. до 05.11.2007 г., през което ищцата е
била лишена от възможността да ползва гореописания недвижим имот, на основание
чл. 59 ЗЗД, както й обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната
лихва върху главницата от 2122 лева считано от датата на подаване на исковата
молба - 05.11.2007 г. до окончателното погасяване на задължението, на основание
чл. 86 ЗЗД, както й разноски за двете инстанции в размер на 852 лева, на основание
чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./,
ПРИЗНАВА ПРАВО НА ЗАДЪРЖАНЕ, на осн.
§ 4в ПЗР ЗСПЗЗ вр. чл.72 3G,
в полза на В*** Г. С***, Т.С.К. и Г.С.Т. върху ПИ № *** по ПНИ на
с.о. „Боровец - юг", с площ 686.61 кв.м., при граници:
път, ПИ №*** и ПИ № ***, до заплащане
от ММ.П.Т.на сумата от 19221 лева, представляваща стойността на направените
в имота подобрения, както следва: 1. Масивна жилищна сграда със застроена
площ от 25 кв.м., изградена от тухли и бетон,
с вътрешна и външна мазилка и дървена дограма, циментова замаска, покрита с керемиди, извършена през 1983 г. и пристройка към нея сплощ
от 8 кв.м., изградена през 1985 г. на обща стойност
15000 лв; 2. Асма 13 кв.м. на
метална конструкция от тръби и винкел
с височина 2,3 м,1983 г. - 160 лв.;
3. Конструкция за лозе от стоманени тръби
ф60-24 бр. И ф35-12 бр. на
обща стойност 180 лева; 4. Дворна ограда от циментови
колове 30 бр., 1981 г. - 500 лева; 5. Кладенец от бетонови блокчета
с диаметър 90 см и дълбочина 10м, 1083 г. - 1500 лева;
6. Терасиране на мястото, 2000 г. - 500 лв.; 7. Лози
десертни, 20 год., 13 бр. -10 лева;
9. Лози винени, 20 год., 43 бр. - 300 лева; 11,12,13. Ябълки 20 год., 3 бр. на обща стойност -120 лева; 14,15. Череша 10 год.-1 бр.,25 год-1 бр. на обща стойност
- 80 лева; 16. Круша 20 год.-18 лева; 19. Слива Кюстендилска 20 год.- 40 лева;
20. Слива Ренглота 5 год.- 100 лева;
21. Слива Стенлей 20 год.- 10 лева;
22. Орехи 20 год., 2бр. - 300 лева; 23. Лешници 20 год., 2бр. - 80 лева; 24 Дрян 15 год., 1бр. - 50 лева; 25. Нар 6 год., 1бр. - 40 лева; 26. Мушмула 10 год., 1бр. -10 лева; 27,28. Праскови 7 год.,
2бр.,4 год, 3 бр. - 76 лева; 29. Декоративни рози 6 год., 8бр. - 32 лева; 30. Райска ябълка 5 год.,
1бр. - 50 лева; 31. Чемшири
7 год.,
4бр. - 20 лева; 32. Дафинов
лист 6 год., 2бр. - 20 лева; 33. Туя 3 год., 5бр. - 25 лева; като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над 19221 лева до общо
претендираната сума 28640лв.
ОСЪЖДА
ММ.П.Т.ДА ЗАПЛАТИ на ответниците В*** Г. С***, Т.С.К. и Г.С.Т. сумата 570 лв., представляваща направени разноски за двете инстанции
съразмерно на уважената им претенция,
на основание чл. 64, ал.
1 от ГПК /отм./.
С Определение №
1114 от 22.11.2011 г. по гр. д. № 515/2010 г. по описа на ВКС, Върховен
касационен съд не е допуснал касационно обжалване на Решение № 81 от 14.01.2010
г. на Варненски окръжен съд по възз. гр.д. № 115/2009
г. по описа на ВОС, по касационната жалба на ищцата М***, в частта, в която е
признато право на задържане на осн. § 4 ПЗР ЗСПЗЗ вр. чл.72 ЗС, в полза на В***
Г. С***, Т.С.К. и Г.С.Т. върху процесния имот до
заплащане от ММ.П.Т.на сумата от 19221 лева, представляваща стойността на
направените в имота подобрения, както и в частта на разноските, присъдени в
полза на въззиваемата страна, и ОСЪЖДА ММ.П.Т.ДА
ЗАПЛАТИ на ответниците В*** Г. С***, Т.С.К. и Г.С.Т.
сумата 1500 лв., направените по делото разноски пред касационната инстанция за
един адвокат.
От представените с исковата молба писмени доказателства и
приложеното изп.д.№ 2017712040238 на ЧСИ И.С. с рег.№ 712 в КЧСИ с район на действие Окръжен
съд-Варна се установява че, същото
е образувано въз основа на молба вх. № 5414 от 27.02.2017г. от И.Б.И. ЕГН **********, П.К.С. ЕГН **********,
П.Г.П. ЕГН ********** и З.Г.И. ЕГН **********,
в качеството им на наследници на ММ.П.Т.ЕГН **********, починала на
28.08.2013г. В
полза на последната са издадени изпълнителени листи
от 22.12.2011г., по гр.дело № 8874/2007 от РС-Варна, 12 състав, срещу ищците,
които са осъдени да й предядат владението върху върху ПИ № *** по ПНИ на с.о. „Боровец - юг" на основание чл.108 ЗС, както и да й заплатят сумата
от 2122 лева, представляваща обезщетение за ползването на процесния имот за
периода от 05.11.2002г. до 05.11.2007г., на осн. чл.59 ЗЗД, както и обезщетение
за забавено изпълнение в размер на законната лихва лихва
върху главницата от 2122 лв., считано от датата на подаване на исковата молба -
05.11.2007гг. до окончателното погасяване на задължението, на осн. чл.86 ЗЗД,
както и разноски за двете инстанции в размер на 852 лева. Въз основа на тези изпълнителени лист по разпореждане от 02.03.2017г. е образувано изпълнително дело №
20177120400238 по описа на ЧСИ И.С., per. № 712.
От завереното копие
на решението по в.гр.д.№ 115 по описа за 2009г. на ВОС е отразено, че то е
влязло в законна сила на 22.11.2011г., като издадените изпълнителни листи са
със същата дата. На 21.02.2012г. е постъпила молба от М***, чрез адв. М.Д. за издаване на изпълнителни листи от Решение №
3251/25.11.2006г. по гр.д.№ 8874/2007г. ХІІ състав на ВРС, Решение №
81/15.01.2010г. по в.гр.д.№ 115/2009г. по описа на ВОС и Определение №
1114/22.11.2011г. по гр.д.№ 515/2010г. І г.о. на ВКС, които са получени на
29.02.2012г.
Във връзка с
предявеният насрещени иск от приложеното изп.д.№ № 20127170400075 по описа на ЧСИ
Р. Тодорова, per. № 717 се установява взискатели по
същото са Т.С.К. и Г.С.Т., а длъжник ММ.П.Т.по приложения изпълнителен лист от
29.12.2011 г., издаден въз основа на осъдителните диспозитиви
по влязлото в законна сила Решение № 81 от 14.01.2010 г. на Варненски окръжен
съд по възз. гр.д. № 115/2009 г. по описа на ВОС и
Определение № 1114 от 22.11.2011 г. по гр. д. № 515/2010 г. по описа на ВКС, с
които ММ.П.Т.е осъдена да плати на В*** Г. С***, Т.С.К. и Г.С.Т.: 570 лв.,
представляваща направени разноски за двете инстанции съразмерно на уважената им
претенция; 1500 лв., направените по делото разноски пред касационната инстанция
за един адвокат; или разноски в общ размер от 2070 лева.
От представеното
удостоверение за наследници на В*** Г. С*** починала на 22.09.2011 г. се
установява, че Т.С.К. и Г.С.Т. са единствени нейни наследници.
По делото е прието
заверено за вярност копие на изпълнително дело № 20177120400276 по описа на ЧСИ и.с., per. № 712, от което се установява, че въз основа
на влязлото в законна сила Решение № 81 от 14.01.2010 г. на Варненски окръжен
съд по възз. гр.д. № 115/2009 г. по описа на ВОС на В*** Г. С***, Т.С.К. и Г.С.Т., е издаден
изпълнителен лист от 02.05.2012 г. за признато право на задържане на осн. § 4в
ПЗР ЗСПЗЗ вр. чл.72 ЗС, в полза на В*** Г. С***, Т.С.К. и Г.С.Т. върху ПИ № ***
по ПНИ на с.о. „Боровец - юг" до заплащане от ММ.П.Т.на
сумата от 19221 лева, представляваща стойността на направените в имота
подобрения.
По делото е
безспорно установено, че ищците Т.С.К. и Г.С.Т. са подали молба пред ЧСИ и.с. на 09.03.2017 г. /В*** Г. С*** е починала на
22.09.2011г. и е заместена от двамата като нейни наследници/ за образуване на
изпълнително дело на основание чл. 426 от ГПК, с приложен горният изпълнителен
лист, и е образувано изпълнително дело № 20177120400276 по описа на ЧСИ и.с., per. № 712.
С получени от П.Г.П.,
З.Г., П.К.С. и И.Б.И., в качеството им наследници на М***, починала на
28.08.2013 г. Покани за доброволно изпълнение, същите са поканени да заплатят
на Т.С.К. и Г.С.Т. по горепосоченото изпълнително дело № 20177120400276 дължими
суми към 14.03.2017 г. -всеки по 5688.98 лева, от които неолихвяема
сума в размер на 4805.25 лева, 7.05 лева допълнителни разноски и 34.50 лева
разноски по и.д., както й таксата по т.26 от Тарифа за таксите и разноските по
ЗЧСИ с вкл.ДЦС в размер на 517.18 лева в полза на ЧСИ
и.с., както й други суми, дължими до този момент, в общ размер на 325.00 лева /вт.ч.ДТ, адв. възн., възн. за за в.л., за пазач и
пр./. Длъжниците по делото П.Г.П., З.Г., П.К.С. и И.Б.И.
са възразили със становище по изпълнителното дело, че вземането за подобрения и
признатото им право на задържане до заплащане на тези подобрения е погасено по
давност.
При горната фактическа обстановка съдът достигна до следните
изводи по превяденият основен иск. Спорен между страните е въпросът дали процесното вземане
и предмет на образуваното изпълнително производство № 20177120400238 на ЧСИ И.С. е погасено
по давност.
Искът с правно
основание чл. 439 ал.1 ГПК във вр. с чл.124 ГПК е средство за защита на
длъжника по висящ изпълнителен процес, с чието предявяване се цели да се
установи, че изпълняемото право е отпаднало
поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване,
но имащи правно значение за неговото съществуване. От значение са само фактите,
настъпили след постановяване на решението по отношение на
вземането,визирано в издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело.
При така очертания
предмет на делото страните по него трябва да са длъжник и взискател.
Безспорно е, че ищците са длъжници, а ответниците взискатели
за сумите по издаденият срещу тях изпълвителен лист по влязлото в сила съдебно решение от
22.12.2011г. по гр.д.№ 8874/2007г. на ВРС. Длъжниците
се позовават само на факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в
производство, по което е издадено изпълнителното основание-изтекла погасителна
давност, на който факт не могат да се позоват в изпълнителното производство.
Тези обстоятелства обуславят правния интерес на двамата ищци и допустимостта на
иска.
Погасителната
давност е сложен юридически факт, състоящ се от два елемента: бездействие на
титуляра на правото и изтичане на определен период от време с начален и краен
момент. Общите правила за началния момент са уредени в чл.114 ЗЗД. Давностните срокове пораждат правно действие, ако през
време на тяхното протичане носителят на защитеното право може да упражни
правото си на иск. С разпоредбата на чл.115 ЗЗД са уредени хипотези, при които
носителят на правото не може да го упражни. В тези случаи се приема, че давностният срок спира да тече. Съгласно чл.115 б.”ж” ЗЗД давностният срок спира да тече докато трае съдебният процес
относно вземането. С предявяването на иска спира течението на давностния срок и
това състояние продължава до приключване на делото, но само в случай, че искът
бъде уважен по аргумент на чл.116 б.”б” ЗЗД. С чл.116 ЗЗД законодателно е
уредено прекъсване течението на давност. Предвидени са юридически факти, с
настъпването на които периодът от време от възникване на правото на иск до
осъществяването на съответния факт се обезличава юридически и започва да тече
нов давностен срок. Действието на прекъсването течението на давностния срок е
уредено в чл.117 ЗЗД. От кой момент почва да тече нова давност. След като
съгласно чл.115 б”ж” ЗЗД докато трае съдебния процес давностният
срок спира да тече, новият давностен срок ще започне да тече от влизане в сила
на съдебното решение, с което искът е уважен. Срокът на новата давност съгласно
нормата на чл.117 ал.2 ЗЗД е винаги 5 години.
В случая решението
по гр.д. № 8874/2007 г. на ВРС е влязло в сила на 22.11.2011г. и това е
началният момент на давностния срок за изпълнение на присъденото вземане. До 22.11.2016
г. взискателите са могли да упражнят правото си за
събиране на присъдените в полза ва васледодателката им суми, което съдът от доказателствата по
делото приема, че не е осъществено.
Въз основа на
издаденият в полза на наследодателкта на ответниците
изпълнителен лист по разпореждане от 02.03.2017г. е образувано изпълнително дело №
20177120400238 по описа на ЧСИ И.С., per. № 712.
Същото е образувано въз основа на молба вх. № 5414 от 27.02.2017г. от И.Б.И.
ЕГН **********, П.К.С. ЕГН **********, П.Г.П. ЕГН ********** и З.Г.И. ЕГН **********,
като наследници на ММ.П.Т.ЕГН **********, починала на 28.08.2013г.
, при вече изтекла погасителна давност на вземанията по посочения изпълнителен
лист.
Подаването на молба
и получаването на изпълнителен лист не попада в кръга на юридическите факти, с
настъпването на които се прекъсва давността и започва да тече нов давностен
срок. Този извод следва от принципа на по-силното основание-след като
образуването на изпълнително дело, изпращане и получаване на призовка за
доброволно изпълнение, проверката на имущественото състояние на длъжника и др.
не прекъсват давността / Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, още по-малко подаването
на молбата и издаването на ИЛ могат да прекъснат давността.
При положение, че
последните факти нямат отношение към давността и са ирелевантни
в този смисъл същите не следва да бъдат взети предвид и съответно обсъждани.
По изложените
съображения съдът счита, че така предявеният отрицателен установителен
иск от Г. Слевчев
Т. и Т.С.К. е основателен и доказан, поради което следва да се уважи.
По отношение
предявеният насрещен отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК, че ответниците не дължат на ищците Т.С.К., ЕГН **********,
с пост. адрес: ***, и Г.С.Т., ЕГН **********, с пост. адрес: ***, сумите
предмет на принудително изпълнение по изп. дело №
20177120400276 по описа на ЧСИ и.с., per. № 712 в общ
размер от 22755.92 лева, или от всеки ищец - по 5688.98 лева, от които неолихвяема сума в размер на 4805.25 лева, 7.05 лева
допълнителни разноски и 34.50 лева разноски по и.д., както й таксата по т. 26
от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с вкл. ДДС в размер на 517.18 лева в
полза на ЧСИ и.с., както й други суми, дължими до
този момент, в общ размер на 325.00 лева /вт.ч.ДТ,
адв. възн., възн. за в.л.,
за пазач и пр./, поради изтекла погасителна давност на вземането за подобрения,
за което е издаден изпълнителен лист, с което е ПРИЗНАТО ПРАВО НА ЗАДЪРЖАНЕ, на
осн. § 4в ПЗР ЗСПЗЗ вр. чл.72 ЗС, в полза на Т.С.К. и Г.С.Т. върху ПИ № *** по ПНИ на с.о. „Боровец - юг", с площ 686.61 кв.м, следва
да се има превди следното: От приложения по делото
изпълтилен лист въз основа на който е образувано
цитираното изпълнително дело № 20177120400276 по описа на ЧСИ
и.с., per. № 712 е видно, че той е с печат 02.05.2012г. Основанието въз основа
на който е издаден е влязло в сила
Определение № 781/21.03.2012г. постановено по ч.гр.д.№ 611/2012г. на ВОС с
което е постановено издаване на изпълнителен лист в полза на ищците Т.К. и Г.Т.
за признаване право на задържане на имота до заплащане на подобренията от наследодателкта на ищците по насрещния иск. Действително
давността за вземането на ищците за подобрения и задържане на имота срещу
ответниците в размер на 19221лв. е започнала
да тече от 22.11.2011г., когато е влязло в сила Решение № 81 на ВОС по в.гр.д.№
115/2009г. но долколото съдът е отказал издаване на
изпълнителен лист на оищците за това тяхно вземане, то
тази давност следва да се счита прекъсната с подаване на жалбата срещу
разпореждане от 27.12.2011г. по гр.д.№ 8874/2007г. на ВРС 12 състав, в частта,
с която е отказано издаване на изпълнителен лист за сумата от 19 221 лева, тъй
като липсва осъдителен диспозитив, а само е признато право на задържане.
Следователно докато
е течало съдебното производство давност не е текла и от постановяване на
определение № 781 от 21.03.2012г. - влязло в законна сила на същата дата, с
което е разпоредено издаването на изплънителен лист
за вземането на ищицет срещу ответниците, започва да
тече нова 5-годишна давност в полза на ищците. Молбата за образуване на и.д.
276 е от дата 09.03.2017г., към която 5-годишния давностен срок не е изтекъл.
Предвид това
предявеният насрещен иск по чл.439 от ГПК не явява неоснователн
и като такъв следва да се отхвърли от съда.
Ответниците с отговора на исковата молба са направили възражение за
прихващане по чл.103, ал.2 от ГПК на активното вземене
към тях с друго тяхно вземане им към ищците при условие, че съдът приеме основният
и насрещният иск за неоснователни. Това вързражение е
прието от съда и съообразно
правилата на чл.131-133 от ГПК, следва да се произнесе по него дори и ако
вземането по направеното възражение не е ликвидно към този момент.
Съгласно чл.
103 ал.2 ЗЗД съдебното прихващане се допуска и след като вземането е
погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичане на давността.
Предявената давност не погасява вземането на кредитора, но тя има правен ефект,
че то не може да бъде реализирано по съдебен или принудителен ред. По
изключение –съгласно чл.
103 ал.3 ЗЗД прихващането запазва своето погасително действие, макар и това
действие да се проявява, след като насрещното вземане е покрито с давност.
Прихващането не настъпва автоматически, по силата на закона, а в резултат на
едностранно волеизявление на един от двамата насрещни длъжници, отправено до
другия насрещен длъжник.
Съгласно чл.
103, ал.1 от ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и
заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно,
може да го прихване срещу задължението си.
В конкретният
случай, наличието на насрещни и изискуеми, ликвидни вземания между страните е
установено с влезлите в законна сила Решение № 81 от 14.01.2010 г. на Варненски
окръжен съд по възз. гр.д. № 115/2009 г. по описа на
ВОС и Определение № 1114 от 22.11.2011 г. по гр. д. № 515/2010 г. по описа на
ВКС.
За да се извърши
прихващане с погасено по давност вземане е необходимо активното вземане /
вземането с което се прихваща/ да е ликвидно /безспорно по основание и размер/
и да е изискуемо, а за пасивното вземане, т. е., вземането, което се прихваща,
е достатъчно да е изпълняемо, без да е необходимо да
е изискуемо; нужно е още и двете вземания да са съществували едновременнно в определен период от време.
В конкретния случая,
вземането на ММ.П.Т.за обезщетение за периода 05.11.2002г. до 05.11.2007г. в размер
на 2122 лв. и за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва
върху главницата от 2122 лева, считано от датата на подаване на исковата молба
- 05.11.2007 г. до 22.11.2011 т./към който момент е можело да се извърши
прихващането с насрещното вземане на ответниците В***
Г. С***, Т.С.К. и Г.С.Т. / в размер на 1056.66лв.(служебно изчислено от съда),
е станало изискуемо след изтичането на едномесечния срок от получаване на
съобщението от страните, че е постановено Решение № 81 от 14.01.2010 г. на
Варненски окръжен съд по възз. гр.д. № 115/2009 г. по
описа на ВОС, т.к. не е обжалвано от тях. Вземането за разноски в размер на 852
лева на ММ.П.Т.е станало изискуемо на 22.11.2011 г. Вземането за разноски в
размер на 2070 лева и вземането за подобрения в размер на 19221 лева на В*** Г.
С***, Т.С.К. и Г.С.Т. са станали изискуеми на 22.11.2011г. т. е., в периода
след 22.11.2011 г. (и най-рано на 22.11.2011 г.) двете вземания, описани
съответно в б/'a" и б."б" са съществували едновременно годни за
компенсиране, като активното вземане е било изискуемо, пасивното - също.
Действието на прихващането е обратно - от деня, в който прихващането е могло да
се извърши - чл.104, ал.2 ЗЗД. Двете насрещни вземания, са могли да се
прихванат най-рано на 22.11.2011 г. до размера на по - малкото на всяко от тях.
Ето защо съдът
счита, че следва да извърши прихващане на погасеното по давност вземане на
ответниците към ищците в общ размер на 4030.66лв. със стойността на присъдените
подобрения в общ размер на 19221лв, доколкото предмет на настоящото
производство са именно тези вземания по цитираните изпълнителни дела, т.е. да
намали размера на присъдените подобрения, предмет на изп.д.№
276 на ЧСИ И.С. до сумата от 15190.34лв.
При този изход от
спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответниците следва да бъдат
възложени сторените от ищците разноски в размер на по 145.26лв. всеки един.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
на осн.
чл.439 от ГПК във вр. с чл.124 от ГПК и чл.111 от ЗЗД, по отношение на
И.Б.И. ЕГН **********, с адрес ***, П.К.С. ЕГН **********, с адрес ***, П.Г.П. ЕГН ********** с адрес *** и З.Г.И. ЕГН ********** с адрес ***, всички в качеството им на наследници
на ММ.П.Т.ЕГН **********, починала на 28.08.2013г.,
че Г.С.Т. с ЕГН-********** *** и Тодорока С.К. с ЕГН-*********** ***, НЕ ДЪЛЖАТ сумите, предмет на принудително
изпълнение по изпълнително дело №
20177120400238 по описа на ЧСИ И.С.,
рег. № 712, с район на действие Окръжен
съд - Варна, поради изтекла погасителна давност на вземанията по
изпълнителен лист от 22.12.2011 г., издаден по гр.дело № 8874/2007 г. от РС-Варна, 12 състав, или за
всеки един от ищците, както
следва: Г.С.Т. не дължи
сумата от 1061 лв. главница, ведно
със законната лихва, която към
02.03.2017г., датата на получаване на поканата
за доброволно изпълнение, е 1099.30 лв., неолихвяема сума 426 лв., сума 0.80 лв. допълнителни
разноски, сума 174 лв. разноски по
изпълнителното дело, такса по т. 26 от тарифата за
таксите и разноските на ЧСИ, с включен ДДС в размер на 32.36 лв., както и 500 лв. адвокатско
възнаграждение;
Т.С.К. не дължи
сумата от 1061 лв. главница, ведно със законната лихва, която към 02.03.2017
г., датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение е 1099.30 лв., неолихвяема сума 426 лв., сума 0.80 лв. допълнителни
разноски, сума 174 лв. разноски по изпълнителното дело, такса по т. 26 от
тарифата за таксите и разноските на ЧСИ с включен ДДС в размер на 320.36 лв.,
както и 500 лв. адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Б.И.
ЕГН **********, с адрес ***, П.К.С. ЕГН **********, с адрес ***, П.Г.П. ЕГН **********
с адрес *** и З.Г.И. ЕГН ********** с адрес ***, против Г.С.Т. с ЕГН-**********
*** и Тодорока С.К. с ЕГН-*********** ***, насрещен отрицателен установителен
иск по чл.439 от ГПК във вр. с чл.124 от ГПК и чл.111 от ЗЗД за недължимост на сумите предмет на принудително изпълнение по
изп. дело № 20177120400276 по описа на ЧСИ и.с., per. № 712 в общ размер от 22755.92 лева, или от
всеки ищец - по 5688.98 лева, от които неолихвяема
сума в размер на 4805.25 лева, 7.05 лева допълнителни разноски и 34.50 лева
разноски по и.д., както й таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските по
ЗЧСИ с вкл. ДДС в размер на 517.18 лева в полза на ЧСИ
и.с., както й други суми, дължими до този момент, в общ размер на 325.00 лева /вт.ч.ДТ, адв. възн., възн. за в.л., за пазач и пр./, поради изтекла погасителна
давност на вземането за подобрения, за което е издаден изпълнителен лист, с
което е ПРИЗНАТО ПРАВО НА ЗАДЪРЖАНЕ, на осн. § 4в ПЗР ЗСПЗЗ вр. чл.72 ЗС, в
полза на Т.С.К. и Г.С.Т. върху ПИ № *** по ПНИ на
с.о. „Боровец - юг", с площ 686.61 кв.м., при граници: път, ПИ №*** и ПИ №
***, до заплащане от ММ.П.Т.на сумата от 19221 лева, представляваща стойността
на направените в имота подобрения, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.Б.И. ЕГН **********, с адрес ***, П.К.С.
ЕГН **********, с адрес ***, П.Г.П. ЕГН ********** с адрес *** и З.Г.И. ЕГН **********
с адрес ***, всички в качеството им на наследници на ММ.П.Т.ЕГН **********,
починала на 28.08.2013г., ДЪЛЖАТ на Г.С.Т. с ЕГН-********** *** и Тодорока
С.К. с ЕГН-*********** ***, само СУМАТА
от 15190.34лв. претендирана от последните двама като извръшени
подобрения в ПИ № *** по ПНИ на с.о.”Боровец-юг”, след
издаден изпълнителен лист по решение № 81/ 14.01.2010г. постановено по в.гр.д.№
115/2009г. по описа на ОС-Варна, за което е образувано ИД № 20177120400276 от ЧСИ И.С., № 712 на НК, поради
извършено прихващане със сумата от 4030.66лв., дължима от Г.С.Т. с ЕГН-**********
*** и Тодорока С.К. с ЕГН-*********** *** на И.Б.И.
ЕГН **********, с адрес ***, П.К.С. ЕГН **********, с адрес ***, П.Г.П. ЕГН **********
с адрес *** и З.Г.И. ЕГН ********** с адрес ***, всички в качеството им на
наследници на ММ.П.Т.ЕГН **********, починала на 28.08.2013г.
по издаден изплънителен лист от 22.12.2011г. по
решение № 81/14.01.2010г. постановено по в.гр.д.№ 115/2009г. по описа на
ОС-Варна, за което е образувано ИД № 20177120400238 от ЧСИ
И.С., № 712 на НК, на основание чл.103,
ал.2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА И.Б.И.
ЕГН **********, с адрес ***, П.К.С. ЕГН **********, с адрес ***, П.Г.П. ЕГН **********
с адрес *** и З.Г.И. ЕГН ********** с адрес *** да заплатят солидарно на Г.С.Т.
с ЕГН-********** ***, сумата от 145.26лв.,
представляваща направени по делото разноски на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Б.И.
ЕГН **********, с адрес ***, П.К.С. ЕГН **********, с адрес ***, П.Г.П. ЕГН **********
с адрес *** и З.Г.И. ЕГН ********** с адрес *** да заплатят солидарно Тодорока С.К. с ЕГН-*********** *** сумата от 145.26лв., представляваща направени по делото разноски на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: