№ 260
гр. Пазарджик, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Д. П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20255200500252 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на В.ски районен съд № 395 от 01.11.2024г. постановено по
гр.д.№20235210100656 по описа на същия съд за 2023година, Е ПРИЗНАТО
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по отношение на М.
А. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „У.“ № 7, че ответниците С. Г. Й.,
с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „У.“ № 5, А. Д. Й. с ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ул. „Л.“ № 20, П. Д. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „У.“
№ 5, Б. Д. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Л.“ № 7 и А. Ш. Ю. с ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „Л.“ № 7 не са собственици на основание
придобивна давност на следния недвижим имот - Жилищна сграда с
идентификатор 10450.501.1510.1 по КККР на гр. В., одобрени със Заповед №
РД-18- 1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо сградата, от 26.09.2022г., находяща се в гр. В., ул. „У.” № 7, със
застроена площ от 72 кв., брой етажи- един, брой самостоятелни обекти в
сградата - няма данни, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, построена в поземлен
1
имот 10450.501.1510 по КККР на гр. В., с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до
10 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 1848,
квартал: 402, парцел: XVI, при граници и съседи по скица: имоти с
идентификатор:10450.501.1511; 10450.501. 3122; 10450.501.1509;
10450.501.2222 и 10450.1501.2224 по КККР на гр. В..
ПОСТАНОВЕНА Е на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, ОТМЯНА на
нотариален акт за собственост върху недвижим имот от 01.09.2022 г.
придобит на основание давностно владение, № 103, том 2, рег. № 3547, дело
283 на нотариус Е.Ч., с район на действие РС-В., вписан в регистъра на НК
под № 649, който акт е вписан в СВп В. с вх. рег. № 2346 от 01.09.2022 г., дв.
вх. № 2343, акт № 154, том 9, дело 1146.
ОТХВЪРЛЕН Е КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от С. Г. Й., с
ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „У.“ № 5, А. Д. Й. с ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ул. „Л.“ № 20, П. Д. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „У.“
№ 5, Б. Д. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Л.“ № 7 и А. Ш. Ю. с ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „Л.“ № 7, срещу М. А. Й. с ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ул. „У.“ № 7, иск с правно основание чл. 108 от ЗС, за признаване
за установено, че ищците са собственици на Жилищна сграда с
идентификатор 10450.501.1510.1 по КККР на гр. В., одобрени със Заповед №
РД-18-1214 от 06.06.2018 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо сградата, от 26.09.2022г., находяща се в гр. В., ул. „У.” №7, със
застроена площ от 72 кв., брой етажи- един, брой самостоятелни обекти в
сградата - няма данни, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, построена в поземлен
имот 10450.501.1510 по КККР на гр. В., с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до
10 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 1848,
квартал: 402, парцел: XVI, при граници и съседи по скица: имоти с
идентификатор: 10450.501.1511; 10450.501.3122; 10450.501.1509;
10450.501.2222 и 10450. 1501.2224 по КККР на гр. В. и за предаване на
владението върху него.
ОСЪДЕНИ СА С. Г. Й., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „У.“ №
5, А. Д. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Л.“ № 20, П. Д. Й. с ЕГН
2
**********, с адрес: гр. В., ул. „У.“ № 5, Б. Д. А. с ЕГН **********, с адрес:
гр. В., ул. „Л.“ № 7 и А. Ш. Ю. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.„Л.“ № 7,
да платят на М. А. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „У.“ № 7,
сторените от него разноски в размер на 1000 лв. платено адвокатско
възнаграждение и 54 лв. платена държавна такса.
Решението се обжалва изцяло от ответниците в производството пред
първата инстанция по предявения срещу тях отрицателен установителен иск
за собственост /ОУИС/ и ищци по предявения от тях и срещу първоначалния
ищец М. А. Й. насрещен ревандикационен иск за собственост/чл.108 от ЗС/, а
именно от С. Г. Й.; А. Д. Й.; П. Д. Й., Б. Д. А. и А. Ш. Ю., в частта с която е
прието за установено по отношение на ищеца М. А. Й., че същите не са
собственици на основание давностно владение на еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор 10450.501.1510.1 по КККР на гр.В., със застроена
площ на 72кв.м., построена в ПИ с идентификатор 10450.501.1510 по същите
КККР на гр.В. и е отменен КНА №103 от 01.09.2022г., както и в частта с
която е отхвърлен предявения от същите ответници против М. Й.
ревандикационен иск по чл.108 от ЗС по отношение на същия недвижим имот.
Твърдят жалбоподателите, че постановеното решение е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно с искане да се постанови друго с което да
се уважи предявения от същите ревандикационен иск за собственост и се
отхвърли предявения срещу тях ОУИС. Считат, че Районен съд -В.
неправилно е възприел и превратно е обсъдил събраните доказателства което е
довело до постановяване на неправилно решение. Твърди се, че от
приложената декларация по чл.14 от ЗМДТ и приходна квитанция за платени
данъци от ищеца М. Й. с дата 20.06.2022г. се установявало, че след като е
започнал да предявява самостоятелни претенции към сградата и във връзка
образуване на делото, съзнателно е декларирал сградата и заплатил данъците
от 01.01.2012г, докато според жалбоподателите, съдът неправилно е обсъдил,
че ищеца е плащал данъци от 2012г. Допълва се, че за да събере доказателства
в своя полза, които да му послужат пред съда ищецът М. Й. едва на
20.01.2023г е заявил последен настоящ адрес на ул.“У.“№5 в гр.В., от което се
разбирало, че постоянният му адрес е в село Драгиново, където постоянно е
пребивавал. Акцентира се, че в приложените по делото от страна на
жалбоподателите подадени сигнали до община В. същите са конкретизирали,
че ищеца М. Й. извършва незаконно строителство пристрояване на
3
процесната сграда, както и пояснили с каква цел извършва това строителство,
като в противовес на приложените сигнали, съдът констатирал и приел, че
жалбоподателите са сигнализирали за незаконното строителство на една от
сградите в имота на ищеца Й..
Посочва се приложената от ищеца М. Й. нотариална декларация от
двама свидетели, че процесната сграда е построена от общия наследодател А.
Й., която е от дата 16.06.2022г. и е с цел да послужи пред съда по
образуваното дело, като според жалбоподателите ищецът за да събере повече
доказателства в своя полза и с цел да обърка съда, е приложил архитектурен
проект от 02.09.1967г., издаден на името на наследодателя А. Й. на двуетажна
жилищна сграда, която не е за процесната сграда, попадаща в кв.402, а на
сграда попадаща в кв.397, което
обстоятелство не е обсъдено от решаващия съд. Според жалбоподателите
съдът е обсъдил частично и избирателно показанията на свидетелите, като е
дал вяра на противоречивите показания на свидетелите, ангажирани от страна
на ищеца М. Й., че той е живял сам със семейството си в имота и го е своял за
себе си без да бъдат съпоставени с другите събрани по делото доказателства.
Считат, че от показанията на свидетелката К. се установявало, че къщата е
строена 1967-68г. от бащата А. Й., и че са били седем деца; че Д. Й. е бил
женен и той е помагал да се построи къщата, но поради обстоятелството че е
била малка, Д. построил другата къща, а в процесната останали да живеят
цялото семейство на наследодателя А. Й.. Установявала още, че ищецът след
женитбата 1974г отишъл да живее в с.Драгиново, където е живял до 2014г.;
Цитират се част от показанията й -„…..В къщата ме пускаше големия брат, Д.
не помня да е имал ключ за малката къща. За малката къща нямахме ключ.
Никой нямаше ключ“. Твърдят жалбоподателите, че същата свидетелка
установила, че едва през 2019г ищецът М. е започнал да предявява
собственически права върху процесната сграда. Акцентира се, че съпоставени
показанията на тази свидетелка с приложените писмени доказателства,
същите се потвърждавали, тъй като от приложеното Удостоверение за
идентичност и описание на имот, издадено от община В. по искане на ищеца
М. Й. е от дата 18.06.2014г. Считат жалбоподателите, че приложените от тяхна
страна писмени доказателства не са обсъдени в съвкупност с целия
доказателствен материал. Цитира се разрешение за изработване на ПУП от
04.03.2008г. и Заявление за разглеждане на ПУП от 23.02.2011г. до община В.
4
от които се установявало, че след смъртта на Д. Й. единствено С. Й. се е
интересувала за процесния имот, владяла го е изключително за себе си и
децата и с тези действия по явен и недвусмислен начин е показвала отричане
владението на останалите съсобственици. Жалбоподателите считат решението
за неправилно и незаконосъобразно, постановено въз основа на
противоречиви, неточни гласни доказателства от страна на свидетелите
на ответната страна, че ищецът М. Й. е упражнявал непрекъсната фактическа
власт върху процесната недвижима вещ, още преди пожара, за който се
установило, че е преди 20 години-след смъртта на М.К.-1994г и преди смъртта
на Д. Й., починал през 2003г. Като въпреки, че от показанията на всички
свидетели в съвкупност се установило, че приживе на майката М.К. и след
нейната смърт в къщата са живеели сестрата Ф. А.а Т. с децата си до 2014г и
свидетелката К.. В заключение жалбоподателите считат, че от събраните в
съвкупност доказателства не се е установило процесната сграда да е владяна
от ищеца в продължение на 10г както в периода след смъртта на М.К. 1994г и
преди смъртта на Д. Й. починал през 2003г както и до 2019г. и това владение
да е било постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и без насилие.
Предвид изложеното считат, че постановеното решение е необосновано.
неправилно и незаконосъобразно. Молят да се отмени постановеното
решение на РС-В. и постанови друго с което да бъдат признати за собственици
на процесната сграда.
Постъпила е в законния срок и втора въззивна жалба №8254 от
03.12.2024г. /л.29/ подадена само от ответницата С. Г. Й. чрез адв.Х. Т. от
САК, в която моли да се отмени изцяло решението на районният съд и се
отхвърли първоначалния иск, както и да се уважи насрещния иск с
присъждане на разноските по делото. Излагат се съображения, че решението
е постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е
необосновано: 1.По отношение на първоначалния отрицателен
установителен иск за собственост, се акцентира, че правният интерес
ищецът е обосновал с качеството си на наследник, по силата на което е
придобил идеална част от имота и придобИ.ето по давност на останалите
идеални части. Счита жалбоподателят, че ответниците също имат права върху
имота по наследство. Затова ищецът М. Й. следвало главно и пълно да
докаже, освен качеството си на наследник, но изтеклата в негова полза
придобивна давност за да изключи правата на ответниците. Смята, че от
5
доказателствата по делото се установява, че с решение №28 от 21.6.1967г., ИК
на ГНС-В., /л.18/ учредява право на строеж за жилищна сграда върху
общинско място на бащата А. А. Й. и на сина Д. А. Й.; че сградата е построена
през 1967-1968г, като по това време бащата А. Й. е имал сключен на
29.09.1942г граждански брак с М.К. /л.185/, от който съпрузите имат 6 деца, /
в същност според удостоверението за наследници са общо 7деца-л.78 и
л.81/ , сред които ищеца М. и наследодателя на ответниците Д.; че Д. Й. е
сключил през 1966г. граждански брак /л.188/ с ответницата С. Й. и затова с
построяването на сградата съпрузите А. и М. Й.и, са придобили 1/2 ид.ч. от
нея в СИО, а съпрузите Д. и С. са придобили също 1/2 ид.ч. от сградата в СИО
по силата на чл.13 във връзка с чл.103 от ПЗР на СК от 1968г /отм./; че бракът
на съпрузите А. Й. и М.К. е прекратен с решение от 25.11.1976г. по гр.д.
№1339/1976г. на Окръжен съд Пазарджик /187/; че Решението е връчено на
бившите съпрузи на 8.12.1976г., няма отбелязване за обжалване на решението
и същото е влязло в сила на 16.12.1976г. С това жалбоподателката счита, че
съпружеската имуществена общност е прекратена и е възникнала
съсобственост между бившите съпрузи при права по 1/4 ид.ч., и за Д. и С. Й.и
с 1/2 ид.ч. в СИО; че след развода, на 29.12.1976г./л.186/1 А. А. Й. сключва
граждански брак с Н./Н./ А. Й.; че на 30.05.1991г. почива наследодателя А. А.
Й., който е баща на ищеца М. и наследодател на ответниците на Д.; че
наследници по закон на неговата ¼ ид.ч. са седемте му деца от брака с
М.К.-З. А.а Б., Д. А. Й., А. А. Й., Б. А. Й., Ф. А.а Т., М. А. Й. и М. А.а К. и
преживялата съпруга Н. с права по 1/32 ид.ч.; че на 12.12.1994г. почива
бившата съпруга М.К., която живее в имота и като наследници на нейната 1/4
ид.ч. са призовани нейните седем деца с право на по 1/28 ид.ч. от имота, като
към този момент правата на децата от брака й с А. Й. са по 1/32 ид.ч./ 7/224
ид.ч./ като наследници на баща си и по 1/28 ид.ч. / 8/224 ид;ч./ като
наследници на майка си или всяко от децата, включително ищеца и
наследодателя на ответниците притежава по 15/224 ид.ч. от имота по
наследство, а преживялата съпруга Н. притежава 7/224 ид.ч. от имота или
общо притежаваните наследствени права от наследството оставено от А. А. Й.
и М.К. е в обема на 112/224 ид.ч. или 1/ 2 ид.ч. от процесната сграда.
Посочва още, че правата на Д. Й. и на съпругата С. са другата 112/224
/1/2/ ид.ч. в СИО и само за Д. още 15/224 ид.ч. по наследство от родителите си,
като ищецът М. би следвало да има същата ид.част от 15/224 ид.ч. по
6
наследство. Счита жалбоподателят, че от удостоверението от Община-В. се
установявало, че първата адресна регистрация на ищеца М. Й. на адреса на
имота е направена през 2022г., /л.26/ който е посочен като настоящ, а не
постоянен адрес на лицето, като се сочи, че трите приходни квитанции за
платени местни данъци и такси са две от 2022г. и една 2023г., /л.27-30/ които
установявали плащане на суми за минало време. Допълва, че са разпитани
свидетели, като на ищеца са Б. и П., а посочени от ответниците са К. и Б..
Анализират се свидетелските показания в посока, че като според св.Б., която
е семейна приятелка на ищеца от построяването на къщата ищеца живеел в
нея с родителите си, като не е живял на друго място; че там са се родили
децата му и неговите внучета; че в къщата живеели и сестрите му, но след като
се оженили, я напуснали; че приживе майка му М.К. казвала, че ще препише
къщата на М.; че след като се оженил ищецът заживял в къщата, която се
състояла от стая, салон и кухня и че там живяла и сестрата Ф. с децата си след
като съпругът й я изгонил, но след смъртта й в с.К., си отишли; Че св.П.,
роднина по съребрена линия на М. и Д. помнела от 50 години, че ищеца живее
в спорния имот с родителите си и че в къщата живяла и сестрата Ф. ”бая
години” с децата си, която починала в тази къща, че след смъртта й децата
поживели още в нея и си отишли в с.К.; че свидетелката не знаела дали
сестрата М. К. е живяла в къщата; че свидетелката заявявала, че от 20 години
живее и работи в гр.Солун, като се прибира на половин година за по 2
седмици. Сочи се, че според обясненията на ищеца той е сключил граждански
брак на 11.09.1974г., на 27.12.1974г. е влязъл в казармата и е служил 2г. и
1месец.; че св.К., родена през 1960г./сестра на ищеца и наследодателя на
ответниците/ твърдяла, че къщата е построена през 1967-1968г. от баща им и
от нейният /на свидетелката/ брат Д.; че в нея заживели родителите, седемте
им деца, като Д. бил вече женен; че бащата А. казвал, че къщата е за Д. и ще
му я припише; че къщата била малка и през 1971г . Д. построил в същия
двор друга къща и се преместил с жена си в нея; че М. /ищеца/ се оженил
непосредствено преди казармата и след като се уволнил отишъл да живее с
жена си в с.Драгиново, а след смъртта на бащата А. Й. /30.05.1991г./в къщата
продължила да живее майка им М. К. /починала на 12.12.1994г./; че при нея
се върнала да живее и дъщерята Ф. /починала на 23.7.2005г./ с дъщерите си;
че преди 2005г. и К. се върнала в къщата, защото съпругът й с когото живеела
в гр.Банско починал; че след смъртта на Ф. свидетелката и дъщерите
7
продължили да живеят в къщата-тя до 2013г., а дъщерите до 2014г; че М. се
появил във В. на ул.У. през 2013-2014г., който през 2019г. отказал да
предостави една стая на брат си А., като заявил… че ”ще стават убийства”; че
Свидетелят Б., роден през 1970г. познавал страните от 17 годишна възраст.
От баща си знаел, че къщата е строена от Д. с участието на своя баща. След
казармата М. отишъл да живее с жена си в с.Драгиново и се появил преди 6-7
години в процесния имот; че бащата на М. и Д. се оженил и живеел в
с.Ракитово, а в малката къща /процесната/ живеел Д.. Твърди се от
жалбоподателя, че според заключението на вещото лице изготвило
техническата експертиза представения по делото архитектурен проект не се
отнася за процесната сграда. За същата сграда няма издадено разрешение за
строеж и архитектурен проект и че сградата се състои от коридор, стая с бокс
и спалня с вход от север и коридор със стая с вход от юг.
Акцентира жалбоподателката С. Й., че преценката на
доказателствата водела до извода за следните според страната общи факти:.
Акцентира се, че писмените доказателства, не са оспорвани и съответно
оборени и това са тези, изложени в т.2.1. на писмената защита; че по силата
на отстъпеното право на строеж по време на брака на бащата А. Й. и на брака
на сина Д. Й., всеки от тях е станал собственик на по 1/2 ид.ч. в СИО от
процесната едноетажна къща; че по това време 1967-1968г. семейството на А.
е било със 7 деца, от които 4 под 18 годишна възраст. Семейството на Д. е било
с едно дете А., като през 1969г. се ражда второто им дете П. и през 1971г. се
ражда третото им дете Б.. Акцентира, че практически съвместното
обитаване на тази къща/по това време без пристроената в последствие стая/ е
било твърде затруднено дори за хора от етническата група на страните по
делото и това е наложило построяването на първия етаж от втората,
новата къща в същия двор в която се е преместил Д. и семейството му.
Допълва се, че свидетелите на ищеца твърдят, че М. винаги е живял в тази
къща, като няма обяснение на факта, че за първи път той се е регистрирал на
адреса през 2022г., посочил го е като настоящ адрес, и няма данни къде са
постоянните адреси на М., съпругата и децата му, като се има в предвид
стриктното изискване за адресна регистрация в периода до 1990г. Смята
жалбоподателката , че показанията на свидетелите на ищеца противоречат на
тези на св.К., която е сестра на ищеца М. и на наследодателя Д. и има
непосредствени впечатления за времето, когато е построена къщата и
8
отношенията в семейството. Отчита се, че през 1967-1968г. тя е била на 7-8
годишна възраст и затова е живяла със семейството на родителите си поне до
навършване на 16г. възраст, когато е било възможно сключването на
граждански брак с разрешение на съда. По тази причина според
жалбоподателката, същата /св.К./ има лични впечатления, че след отбИ.ето
на военната си служба братът М. е отишъл да живее със съпругата си в
нейното село Драгиново. Изтъква се, че свидетелката не е в лоши отношения с
ищеца или с ответниците, няма собствени претенции, свързани с
наследствения имот и е разбираемо впечатлението й, че имота е ”приписан” на
Д., който е бил човека построил къщата; че същият Д. построил и втора къща,
защото многолюдното им домакинство живеело твърде притеснено. Допълва,
че показанията й съответстват с тези на незаинтересования свидетел Б.,
според който бащата на М. и на Д., се оженил и живеел в с.Ракитово, а М. се
появил преди 6-7 години. Излага се и довод, че свидетелите на ищеца излагали
фактите декларативно, не ги свързват с конкретни периоди от време за да
бъдат проверени по време на разпита им. Обръща се специално внимание на
свидетелката Б., семейна приятелка на ищеца че е очевидно заинтересована
от неговата кауза и не давала обяснение, как М. и семейството му са живели
заедно с всички останали роднини в периода след 1976г. след като площта на
жилището не позволява това. Според жалбоподателят, няма и обяснение, защо
ищеца не е регистриран на адреса и кое е наложило да стори това едва през
2022г. и че адресната регистрация не е абсолютно доказателство, че едно лице
живее на адреса, но смята , че е индиция, че същото е живяло на друго място.
Въз основа на така изложените факти и обстоятелства пълномощникът
на жалбоподателката прави следните правни изводи: Като спорен по делото
се определя въпроса дали ищецът е придобил правото на собственост на тези
ид.части, надхвърлящи наследствените му 15/224 ид.ч. от жилищна сграда
с идентификатор 10450.501.1510.1 с площ от 72 кв. по КККР на гр.В.,
одобрени със Заповед №РД-18-1214/06.06.2018г на Изпълнителния Директор
на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата е от 26.09.2022г.
разположена в Поземлен имот с идентификатор 10450.501.1510 по КККР на
гр.В.. Твърди, че позоваването на собствено право и доказването му е
предпоставка да се отрече правото на ответниците, защото придобИ.ето по
давност на чужди идеални части от наследствен имот е уредено различно от
придобИ.ето на ид. части от имот придобит в съсобственост поради правна
9
сделка. Твърди, че подробно е разгледан казуса в Tълк.p.№1 от 2012г. по т.д.
№1 от 2012г. на ОСГК, което становище е възпроизведено в многобройната
практика по чл.69 от ЗС. Цитира : ”В закона се урежда придобИ.ето и
изгубването на права, а не и на факти. Възможни са различни хипотези, при
които един от владелците упражнява фактическа власт върху общата вещ, като
разграничителният критерий е по какъв начин е започнало владението. Има
случаи на частно правоприемство когато на две лица е прехвърлено
/възмездно или безвъзмездно/ правото на собственост и е предадено
владението върху един имот като впоследствие въз основа на вътрешните им
отношения само един от приобретателите остава там. Тогава следва да се
приеме, че съвладението продължава като последният владее своята идеална
част и същевременно държи идеалната част на другия приобретател. Той е
съсобственик и съвладелец. Подобни са случаите при наследяването като
общо правоприемство. Владението е част от имуществото на наследодателя и
с приемане на наследството то продължава от наследниците по право,
независимо че само един от тях остава в наследствения имот”-тълк.р.№1 от
2012г. по т.д.№1 от 2012г. на ОСГК, ”При спор за придобИ.е по Давност на
съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на
въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По
начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на
което е започнало, Докато не бъде променено. След като основанието, на
което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава
такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните
идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС.
Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите
идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне
с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да
са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва
отричане владението на останалите съсобственици”.-цитира се
Тълкувателното решение. В заключение ВКС приема, че ”презумпцията по
чл.69 от ЗС в отношенията между съсобствениците се прилага, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. При съсобственост възникнала от наследяване доказването е
главно и пълно, че държането е променено във владение за себе си.
Допълва още, че в случая предмет на доказване е придобИ.ето на
10
наследствените идеални части на другите наследници над тези придобити
лично по наследство. От доказателствата по делото не се установявало такова
изключително действие чрез което ищецът да е превърнал държането във
владение. Допълнено е , че презумпцията по чл.69 от ЗС не намира
приложение в отношенията на сънаследниците. Дори и да се приеме, че през
2019г. ищецът изгонил св.К. от къщата, не е налице изтекъл срок от 10 години
като обективен елемент на придобивната давност. Затова жалбоподателят
счита, че отрицателния установителен иск следва да се отхвърли.
В случай, че ответниците и ищци по насрещния иск също не докажат по
отношение на ищеца, че са придобили наследствените му идеални части,
смята, че първоначалния иск следва да се уважи до размера на 15/224 ид.ч. и
да се отхвърли в останалата му част. В този случай следвало да се има
предвид, че ищецът не може да черпи права принадлежащи на други лица,
които не участват по делото и не оспорват нотариалния акт.
3.2.По насрещния иск, се поддържа, че сградата, предмет на делото е
възникнала през 1967-1968г., като съсобствена на съпрузите А. Й. и М.К. с 1/2
ид.ч. в СИО и Д. Й. и С. Й. също с 1/2 ид.ч. в СИО към 1968г. Допълва, че за
В. не се е прилагал ЗРПВПВНИ / ЗАКОН за реда на прехвърляне вещни
права върху някои недвижими имоти (отм.)Обн., Изв., бр. 90 от 11.11.1958 г.,
изм., бр. 65 от 14.08.1959 г., бр. 99 от 20.12.1963 г., изм. и доп., бр. 29 от
11.04.1969 г., отм., ДВ, бр. 26 от 30.03.1973 г., в сила от 30.03.1973 г.,-чл.15/
който се отнасял само за окръжните градове и национални курорти; че на
30.3.1973г. влиза в сила ЗСГ, който ограничава свободното разпореждане с
недвижими имоти в населените места сред които е и В., като придобивната
давност до отмяната на глава II от ЗСГ се урежда от същия закон; че Съгласно
чл.15 ал. 1 т. 1 от ЗСГ/отм/ собствеността върху недвижими имоти се
прехвърля, правото на строеж, на надстрояване и пристрояване се учредява
или прехвърля, а правото на ползуване се учредява чрез общинския народен
съвет по местонахождението на имота, освен ако: 1. (доп. - ДВ, бр. 52 от 1980
г.) сделката се извършва между съпрузи за имоти, които не са имуществена
общност, между роднини по права линия, между братя и сестри или между
съсобственици; А съгласно чл.29 ал. 1 т.4 от ЗСГ отм./ Не се допуска
придобИ.е по давност на недвижими имоти и на вещни права по чл. 15: ако
придобивната давност се използува за заобикаляне на законни разпоредби,
които не допускат придобИ.е на недвижимия имот или вещното право от
11
владелеца чрез други правни способи. Посочва, че практиката по тези
разпоредби е константна, че при действието на ЗСГ/отм./придобИ.ето по
давност е възможно, ако е между лицата по чл.15 ал. 1 т. 1 от същия закон.
Позовава се жалбоподателят на свидетелските показания на св.К., че
сградата е строена с цел да стане собственост на сина Д.; че същият е
построил и втора сграда, като оставил първата да се ползва от неговите
роднини; че Д. Й. е владял сградата чрез другиго-неговите роднини, които в
различни периоди от време са живели в процесната сграда. Посочва, че за
периода от 1968г. до 1978г. е изтекла придобивната давност в полза на
съпрузите Д. Й. и С. Й.. Затова счита, че насрещният иск следва да бъде
уважен. С оглед изложеното моли да се отмени решението и да се отхвърли
първоначалния иск и се уважи насрещния иск или евентуално да се уважат
исковете частично, като се признае за установено по отношение на
ответниците, че не са собственици на наследствените на М. Й. 15/224 ид.ч. и
се отхвърли иска над този размер, както и да се признае по отношение на
ищеца, че ответниците са собственици на 209/224 ид.ч. от процесния имот и
се отхвърли иска над този размер, като се осъди ищеца да предаде владението
на тези идеални части.
В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна и на двете
въззивни жалби от ищеца М. Й., чрез пълномощника си адв. Х. Р. от САК, с
вх.№1766 от 12.03.2025г. като счита същите за неоснователни и
необосновани и моли да бъдат оставени без уважение и да се потвърди
първоинстанционното решение като валиден, допустим, правилен и
законосъобразен съдебен акт. Счита обжалваното решение за правилно,
законосъобразно и обосновано. Акцентира се в отговора, че въззивниците са
наследници по закон на брата на ищеца Д. А. Й. с ЕГН **********, починал
на 05.08.2003г. като С. Г. Й. е негова съпруга, а А. Д. Й., П. Д. Й., Б. Д. А.
и А. Ш. Ю. са негови деца; че ищецът М. А. Й. и неговото семейство -
съпругата и децата му, са живели в спорната жилищна сграда дълги години,
включително и към настоящия момент я обитават изцяло, осъществяват
фактическа власт и то с намерение за себе си, факт, потвърден според
въззиваемата страна от събраните писмени и гласни доказателства по делото;
и че никога в сградата с идентификатор 10450.501.1510.1 не са живели лицата
посочени в издадения констативен нотариален акт.
12
Счита, че в противовес на посоченото по-горе ответниците са признати
за собственици по давностно владение и документи по отношение на
жилищната сграда с идентификатор 10450.501.1510.l, предвид проведена на
основание чл. 587 от ГПК обстоятелствена проверка и е издаден констативен
нотариален акт. Акцентира, че посоченото в нотариалния акт не съответства
на действителното право положение по отношение на вещното право на
собственост върху спорната сграда; че ответниците не са придобили по
давност това право, тъй като въобще не са осъществявали фактическа власт и
не са владели имота явно, спокойно, непрекъснато и постоянно, с намерение
да своят изцяло за себе си в предвидения от закона 10-годишен период от
време; че от показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява
че въззивниците необезпокоявано са упражнявали фактическа власт върху
процесния имот по отношение на ищеца и че са отблъсквали негови
владелчески действия в определения от закона срок. Допълва, че основният
аргумент, изложен във въззивните жалби и обосноваващ искането за
обезсилване на обжалваното Решение бил, че М. Й. не е упражнявал
фактическа власт върху процесния имот. В тази връзка се допълва, че в
проведеното пред първоинстанционния съд съдебно дирене при условията на
пълно и главно доказване с всички допустими, относими и необходими
доказателства се установи, че въззиваемият е осъществил владение на имота в
продължение на 20 г., като упражнявал фактическата власт и недвусмислено е
манифестирал намерението си за своене на вещта; че по делото са представени
Данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ, от която е видно, че М. Й. плащал
данъци и такси от 2012 г.; че тези факти са подкрепени и от свидетелските
показания на св.Б. и св. П., които правилно били кредитирани от
първоинстанционният съд като логични и последователни. На следващо
място, въззиваемият счита, че районният съд правилно е съобразил
обстоятелството, че въззивниците са заплатили дължимите данъци и такси
непосредствено преди издаването на констативния нотариален акт, което
единствено доказвало намерението им да отнемат собствеността на М. Й. без
основание. Това се потвърждавало и от свидетелските показания на св. Б.,
които се ограничавали до предположения и противоречиви твърдение, целящи
да въведат съда в заблуждение, на които съвсем обосновано
първоинстанционният съд не е дал вяра; че с доказването на факта, че М. Й. е
осъществил обективния и субективния елемент на владението, се изключва
13
владение от въззивниците върху същия обект на правото на собственост.
По отношение на предявения насрещен иск, счита че исковият съд
правилно е констатирал липсата на две от предпоставките, а именно имотът да
е собственост на ищците и ответникът по иска да го държи без основание. По
отношение на наведените твърдения в една от въззивните жалби следвало да
се има предвид, че след влизане в сила на ЗСГ (30.03.1973 г.) наследодателят
на жалбоподателите - ищци не е могъл да придобие собствеността върху
спорния имот по давност поради забраната на чл. 29, т. 4 ЗСГ (отм.), която
не е допускала придобИ.ето по давност на недвижими имоти и на вещни права
по чл. 15 от ЗСГ, за които се изисква разпореждане чрез общинския народен
съвет по местонахождението на имота, ако давността не е изтекла до влизане в
сила на ЗСГ; че законовият текст разпорежда, че след влизане в сила на ЗСГ -
30.03.1973 г. , за такива имоти давност не тече, защото допускането на такова
придобИ.е би било способ, чрез който да се заобиколи закона и
задължителното изискване за прехвърляне (придобИ.е) на имота чрез
разпореждането на ОбНС. В този смисъл смята, че са разясненията, дадени с т.
6, раздел I от постановление -№ 4/78 г. на Пленума на Върховния съд,
относимо към прилагането на ЗСГ (отм.), като забраната за притежаване на
посочените имоти отпада с отмяната на глави първа и втора на ЗСГ през 1990
г. (ДВ, бр. 2 1 от 13.03.1990 г.), а с това ставало възможно и придобИ.ето им по
давност и че давността продължава да тече след отмяната на глава II от ЗСГ -
ДВ, бр. 23 от 20.03.1990 г.
Предвид изложеното въззиваемата страна счита, че
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми; че съдът е изградил правните
си изводи въз основа на фактическа обстановка, изградена при правилна
преценка на събраните по делото доказателства, като обжалваното Решение е
постановено в унисон с константната съдебна практика, изтъквано като
допълнителен аргумент, обосноваващ неговата допустимост, правилност и
законосъобразност. Моли да се оставят без уважение въззивните жалби
срещу Решение № 395 от 01.11.2024г., постановено по гр.д.№656/2023г. по
описа на РС - В. като неоснователни и необосновани и да се потвърди
първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за
въззивното производството.
14
Страните не сочат нови доказателства по реда на чл..266 от ГПК пред
въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивните жалби на
ответниците по първоначалния ОУИС и ищци по насрещния
ревадикационен иск, както и постъпилия отговор от насрещната по
спора страна, и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно
основание в чл.124 ал.1 от ГПК /Граждански процесуален кодекс/-
отрицателни установителни искове за собственост /ОУИС/, във връзка с
чл.79 ал.1 от ЗС /Закон за собствеността/, съединени по реда на чл.211 ал.1
от ГПК с насрещни ревандикационни искове /НРИ/ за собственост по
чл.108 от ЗС във връзка с чл.79 ал.1 от ЗС.
В исковата си молба с вх.№3580 от 07.07.2023г. подадена от М. А. Й. с
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. В., ул. „У.” №7, със съдебен адрес в
гр. София,ул. Сердика №23 чрез пълномощник: Адвокат Х. Ц. Р., от САК-
София СРЕЩУ: С. Г. Й. с ЕГН ********** и с постоянен адрес в гр. В., ул. У.
5 , А. Д. Й. с ЕГН ********** и с постоянен адрес гр. В., ул. Л. 20, П. Д. Й. с
ЕГН ********** и с постоянен адрес в гр.В., ул. У. 5, Б. Д. А. с ЕГН
********** и с постоянен адрес в гр.В., ул. Л. 7 и А. Ш. Ю. с ЕГН **********
и с постоянен адрес в гр. В., ул. Л. 7, ищецът М. А. Й. твърди, че предявява
отрицателен установителен иск с искане да бъде установено спрямо
посочените ответници, че същите не са станали собственици на основание
давностно владение на следния недвижим имот: Жилищна сграда с
идентификатор 10450.501.1510.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри /КККР/ на гр. В., общ. В., област Пазарджик, одобрени със Заповед
за одобрение на КККР №РД-18-1214 от 06.06.2018г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо сградата от 26.09.2022г., адрес на сградата:
гр. В., ул. „У.” №7, със застроена площ от 72 квадратни метра, брой етажи 1
(един), брой самостоятелни обекти в сградата-няма данни, с предназначение -
Жилищна сграда-еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма, разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
15
10450.501.1510 по същата КККР на гр. В., общ. В., област Пазарджик,
одобрени със същата заповед на ИД на АГКК, адрес на поземления имот в гр.
В., ул. „У.” №7, целият на площ по скица от 474 квадратни метра, трайно
предназначение на територията- Урбанизирана, начин на трайно ползване-
Ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 1848, квартал: 402, парцел: XVI, при граници и съседи по
скица: имоти с идентификатор:10450.501.1511; 10450.501.3122;
10450.501.1509; 10450.501.2222 и 10450.1501.2224.
Твърди ищецът, че за посочения недвижим имот ответниците са се
снабдили с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит на
основание давностно владение №103, том II, рег. №3547, дело №283 от
01.09.2022г. на нотариус Е.Ч. с район на действие Районен съд- гр. В., вписан
в регистъра на НК под №649, като посоченият нотариален акт е вписан в
Службата по вписванията- гр. В. във вх. рег. №2346 от 01.09.2022г., дв. вх. рег.
№2343, акт №154, том IX, дело №1146. Поддържа, че с така издадения
констативен нотариален акт на основание наследство и давностно владение
за собственици са признати следните лица и при квоти: 6/10 за С. Г. Й. и по
1/10 за А. Д. Й., П. Д. Й., Б. Д. А. и А. Ш. Ю.. Твърди ищецът, че с Решение
№28 на Изпълнителният комитет на Градски народен съвет-В., взето на
заседанието му на 21.VI. 1967г. с протокол №7 е отстъпено безвъзмездно
право на строеж /суперфиция/ в кв. 344 кв. Каменица, парцел II на А. Й. и Д..
Ат. Й., като в Разписен лист към проекта за дворищна регулация на гр. В.,
окръг Пазарджишки, отново са посочени същите лица: Д. А. Й., като срещу
неговото име е посочено Решение №14 от 1971г. на Изпълнителният комитет
на Градски народен съвет В., а срещу името на А. Й. - с Решение №28 на
изпълнителният комитет на Градски народен съвет- В., взето на заседанието
му на 21.VI.1967г. Посочено било в разписния лист, че имотът попада в кв.
402, като от имота е образуван парцел XVI, както и че е отстъпено право на
1
строеж за всеки по /2 идеална част. Ищецът поддържа, че въпросната сграда с
идентификатор 10450.501.1510.1, за която е издаден констативния нотариален
акт, е построена именно в поземлен имот с идентификатор 10450.501.1510, за
същият е учредено и гореописаното право на строеж - имотът се намира в
квартал: 402, парцел: XVI. Твърди се, че А. А. Й. с ЕГН **********, (в полза
на който е и учредено право на строеж) е баща на ищеца М. А. Й. и на Д. А.
Й., като Д. Й. е починал, и неговите наследници са се снабдили с констативен
16
нотариален акт за въпросната сграда. Поддържа, че жилищната сграда, която е
и предмет на спор в това исково производство е построена в изключително
кратък период (няколко месеца) след учредяване на правото на строеж изцяло
от бащата на ищеца А. А. Й., който баща, с ЕГН ********** е починал на
30.05.1991г. Твърди се, че съгласно Удостоверение за наследници с изх. №440
от 06.10.2022г. наследници по закон и призовани към наследяване на същия
към момента на неговата смърт са лицата: Н. А. Й.-съпруга; Б. А. Й.-син; М.
А. Й.-син; М. А.а К.-дъщеря; Ф. Д. Ш.- дъщеря; З. А.а Б.-дъщеря; Д. А. Й.-
син; А. А. Й.-син; Ф. А.а Т.-дъщеря, или общо 9 наследника. /Според
удостоверението за наследници Ф. Ш. не е низходящ и пряк наследник на
общия наследодател/.
Ищецът сочи, че след открИ.е на наследството на А. А. Й. на основание
чл. 9, ал. 1 от ЗН във връзка с чл. 5, ал. 1 от ЗН, съпругата на наследодателя и
неговите деца наследяват по закон всеки по равна част от имуществото
оставено от наследодателя, включително и от правото на собственост от
построената от него приживе жилищна сграда, която е и предмет на исковия
спор. Допълва, че от своя страна ответниците в производството са
наследници по закон на брата на ищеца Д. А. Й. с ЕГН **********,
починал на 05.08.2003г., като С. Г. Й. е негова съпруга, а А. Д. Й., П. Д. Й., Б.
Д. А. и А. Ш. Ю. са негови деца. Твърди се още, че ищецът М. А. Й. и
неговото семейство - съпругата и децата му, са живели в спорната жилищна
сграда дълги години, включително и към настоящия момент я обитават
изцяло, осъществяват фактическа власт и то с намерение за себе си, факт
който можело да бъде потвърден от роднини, съседи и други лица и че
никога в сградата с идентификатор 10450.501.1510.1 не са живели лицата
посочени в издадения констативен нотариален акт /КНА/. Уточнява, че в
същност братът на ищеца в резултат на отстъпеното му право на строеж е
построил другата сграда в поземления имот, а именно: сграда с
идентификатор 10450.501.1510.2, по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. В., общ. В., област Пазарджик, одобрени със Заповед за
одобрение на КККР №РД-18-1214 от 06.06.2018г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА АГКК, находяща се в област Пазарджик, община В., гр. В., ул.
У. № 7, функционално предназначение- Жилищна сграда - еднофамилна,
брой етажи 2, застроена площ 80 кв. м., като в тази сграда с идентификатор
10450.501.1510.2 са живели братът на ищеца Д. Й. и неговото семейство и за
17
същата ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост върху
недвижим имот по писмени доказателства №24, том I, рег. №357, дело №2З
от 2011г. на Юлиан Комсалов-нотариус с район на действие района на
Районен съд-гр. В., вписан в регистъра на Нотариалната камара под №646 и
вписан в Службата по вписванията- гр. В. във вх.рег. №322 от 10.03.2011г., акт
№198, том I, дело № 146/2011г. Допълва, че за издаването на този нотариален
акт, ответниците са представили на нотариуса същото решение №14 от 1971
г. на Изпълнителният комитет на Градски народен съвет В., като противно на
закона би било издаването на друг констативен нотариален акт въз основа на
същия документ, тъй като правото на строеж учредено в полза на
наследодателя на ответниците Д. Й. (за ½ идеална част) е реализирано за
друга сграда, намираща се в същия поземлен имот. Счита, че наведените
твърдения относно наличието на осъществено наследствено правоприемство и
осъществена фактическа власт от страна на ищеца М. Й. по отношение на
спорната сграда обосновават правния интерес на ищеца за предявяването на
отрицателен установителен иск. Ищецът се позовава на Тълкувателно
решение №8 от 27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. №8/2012г. в което е
даден отговор на въпроса при какви предпоставки е допустимо предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права. Изтъква,
че в мотивите на тълкувателното решение е посочено, че интерес от
отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато
ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на
твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект; че с
отрицателен установителен иск могат да се защитават и фактически
състояния. За такъв определя и случаят, при който владението е смутено, /но
не е отнето/ преди да са изтекли шест месеца от установяването му от лице,
което неоснователно претендира, че е собственик. Счита, че интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има
възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция,
ако отрече претендираните от ответника права. Позовава се на приетото от
ОСГТК на ВКС , че правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато:
ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на
фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника; че в производството по този иск ищецът доказва
18
фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът-фактите, от
които произтича правото му, като акцентира, че настоящият случай попада
изцяло в хипотезите посочени в тълкувателното решение.
Излагат се от ищеца и доводи и по отношение на твърденията за
наличие на давностно владение осъществено от лицата посочени в
Нотариален акт за собственост №103, том II, рег. №3547, дело №283 от
01.09.2022г. на нотариус Е.Ч. с район на действие Районен съд-гр. В., вписан в
регистъра на НК под №649, в смисъл, че ответниците не са станали
собственици на спорната сграда на оригинерно правно основание-давностно
владение, тъй като не са налице предпоставките предвидени в чл.79 от ЗС,
а именно упражняване на владение и изтичане на период от време с
определена от закона продължителност; че същите не са придобили правото
на собственост върху жилищна сграда с идентификатор 10450.501.1510.1, тъй
като не са осъществявали фактическа власт, не са владяли постоянно,
непрекъснато и явно, с намерение да станат собственици на процесната
сграда. и че всъщност ответниците никога не са живели в спорната сграда.
Допълва, че не е налице и вторият елемент от фактическия състав-изтичане на
период от време- в случая 10-годишен такъв, в който да е осъществено
владението. Акцентира, че владението като фактическо състояние се състои от
два елемента-обективен, наречен корпус и субективен, наречен анимус; че
обективният елемент се изразява в действията, които извършва владелецът, и
че тези действия трябва да съответстват на онези действия, които обичайно
извършва собственикът на вещта. А вторият елемент на владението е
субективен и се изразява в намерението вещта да се държи като своя. Твърди
ищецът, че ответниците нито са извършвали действия, които да съответстват
на онези, които обичайно извършва собственикът (те не са осъществявали
фактическа власт изобщо), нито е налице намерение за своене на вещта, което
да е манифестирано спрямо всички лица, включително и другите
съсобственици. Позовавайки се на посоченото наследствено правоприемство,
се поддържа, че съгласно и задължителната тълкувателна практика в случая
не намира приложение презумпцията по чл. 69 от ЗС, като според приетото в
Тълкувателно решение №1/2012г. от 6 август 2012г. на ОСГК на ВКС
„Презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията
между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически
факт, различен от наследяването и че в случаите, при които един от
19
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на
основание, което изключва владението на останалите, намерението му за
своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа
власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. А когато съсобственикът е
започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той
е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията
се счита за оборена. Акцентира, че независимо от какъв юридически факт
произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който
упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с
едностранни Действия Държането им във владение. И ако се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор
за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за
себе си. Твърди се, че в противоречие с изложеното ответниците са
признати за собственици по давностно владение и документи по отношение на
жилищната сграда с идентификатор 10450.501.1510.1, предвид проведена на
основание чл. 587 от ГПК обстоятелствена проверка и е издаден констативен
нотариален акт. Като счита, че посоченото в нотариалния акт не съответства
на действителното право положение по отношение на вещното право на
собственост върху спорната сграда. И че ответниците не са придобили по
давност това право, тъй като въобще не са осъществявали фактическа власт и
не са владели имота явно, спокойно, непрекъснато и постоянно, с намерение
да своят изцяло за себе си в предвидения от закона 10-годишен период от
време. Моли ищецът да се постанови съдебно решение, с което да се признае
за установено спрямо всичките посочени ответници, че същите не са
собственици на следния недвижим имот: Жилищна сграда с идентификатор
10450.501.1510.1 КККР по на гр. В., общ. В., област Пазарджик, одобрени със
Заповед за одобрение №РД-18-1214 от 06.06.2018г. на ИД на АГКК последно
изменение на КККР засягащо сградата от 26.09. 2022г., адрес на сградата: гр.
В., ул. „ У. ” №7, със застроена площ от 72 кв.м., брой етажи 1 (един), брой
самостоятелни обекти в сградата-няма данни, с предназначение -Жилищна
сграда-еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
няма, разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10450.501.1510 по
същата КККР на гр.В. одобрени със същата заповед на ИД на АГКК, с адрес
на ПИ -гр. В., ул.„У.” №7, целият на площ по скица от 474кв.м., трайно
20
предназначение на територията-Урбанизирана, начин на трайно ползване-
Ниско застрояване (До 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 1848, квартал 402, парцел: XVI, при граници и съседи по
скица: имоти с идентификатор: 10450.501.1511 ; 10450.501. 3122;
10450,501.1509; 10450.501.2222 и 10450.1501.2224.
Ищецът моли на основание чл.537, ал. 2 от ГПК, при уважаване на иска
да се отмени Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит
на основание Давностно владение №103, том II, рег №3547, дело №283 от
01.09.2022г. на нотариус Е.Ч. с район на действие Районен съд-гр.В., вписан в
регистъра на НК под №649 и впИ. в Службата по вписванията-гр.В. във вх.рег.
№2346 от 01.09. 2022г., дв. вх. рег. №2343, акт № 154, том IX, дело №1146.
Претендира присъждане и на разноските в производството.
С допълнителна молба ,вх.№4131 от 14.08.2023г.-/л.51/уточнява, че
интересът на ищеца да предяви ОУИС произтича от това, че той се легитимира
като собственик на определена идеална част от имота въз основа на
осъществено наследствено правоприемство, но заедно с това заявява и
самостоятелни права върху останалите наследствени идеални части
придобити по давност като е преобърнал държането им във владение-по
отношение на идеалните части на останалите наследници на общия
наследодател А. А. Й., като е манифестирал желанието си да свои целия имот,
включително и идеалните части, които ответниците са придобили по
наследство, както и идеалните части на останалите наследници на общия
наследодател, като с издадения на ответниците КНА за собственост по
давностно владение и наследство, е накърнена неговата правна сфера. И че в
същност ищецът е придобил в собственост спорната сграда на основание
наследство и давностно владение, като от смъртта на А. А. Й. на 30.05.1991г.
и до момента процесната сграда и достъп до нея имат само ищеца и
семейството му -жена и деца, като с ключ от сградата други лица не
разполагат. В тази връзка посочва и действията, с които, според него е
манифестирал желанието си да свои имота и че това са такива, които всеки
собственик извършва-сменени дограми на прозорците, поставена вътрешна
топлоизолация, измазани стени на стаите, поставена подова настилка /плочки,
ламинат/, подменени врати, прокаран водопровод, обзаведени стаи с мебели и
ел. уреди и всичко друго нужно за едно домакинство, като партидите за ток и
вода на сградата били на негово име. Ищецът не конкретизира времето или
21
периода през който твърди, че е извършвал тези действия в сградата.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответниците на подадената искова молба и същевременно с това е
предявен от последните насрещен ревандикационен иск за собственост
срещу първоначалния ищец, с правно основание в чл.108 във връзка с
чл.79 ал.1 от ЗС по отношение на същия недвижим имот: жилищна сграда
с идентификатор 10450.501.1510.1 по КККР по на гр. В., общ. В., област
Пазарджик, одобрени със Заповед за одобрение №РД-18-1214 от 06.06.2018г.
на ИД на АГКК , с адрес на сградата: гр. В., ул. „ У. ” №7, със застроена площ
от 72 кв.м., брой етажи 1 (един), брой самостоятелни обекти в сградата-няма
данни, с предназначение -Жилищна сграда-еднофамилна, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, разположена в
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10450.501.1510 по същата КККР на
гр.В. одобрени със същата заповед на ИД на АГКК, с адрес на ПИ -гр. В., ул.
„У.” №7, целият на площ по скица от 474кв.м.
В отговора на ИМ с вх.№5276 от 12.10.2023г./л.71/, ответниците по
първоначалния ОУИС оспорват изложените в исковата молба твърдения и
представените доказателства за платени данъци и декларация от 2022г.
Твърдят, че не оспорват, че с решение на изпълнителния комитет на Градски
народен съвет е отстъпено безвъзмездно право на строеж на техния свекър и
дядо А. Й., както и на съпругът на отв.С. Й. и баща на децата им /останалите
четирима ответници/ Д. Й.. Посочват, че преди да им се отстъпи право на
строеж, семейството на Д. Й. е живеело в имот близо до гробищата на гр.В.,
като Д. Й./ /първородния син/ и наследодателя му А. А. Й. били изградили две
дървени колиби в които живеели ответниците. Поддържа, че когато на
наследодателят А. Й. е отстъпено право на строеж, Д. Й., е бил в казармата и
А. Й. предложил да му се съобщи новината за строеж на две къщи на
свиждане. Мотивът на А. Й. бил да запише в разрешението за строеж, и името
на сина му Д., за да знаят братята му, че този имот с къщите е негов. Твърди
се, че след казармата било обявено от свекър и свекървата на първата
ответница С. Й., /общите наследодатели А. и М. Й.и/, че първо ще се построи
едноетажна къща, в която да се пренесат ответниците от колибите, но че
парите които те изкарват, ще се дават, за да се построи бързо, защото къщата е
в „твоя имот /на Д./ и ще остане за него и семейството, срещу гледане когато
22
остареят. Твърди се, че тогава ищецът по иска М. Й. бил на 12 години И че
всички пари които изкарвали С. Й. със съпругът си Д. Й., ги вземала
свекървата и за купуване на материали за построяването на процесната къща,
която се състояла от една голяма стая, кухня и две малки стаи. Ответниците
твърдят, че всички са се нанесли да живеят там. Твърди първата ответница, че
в последствие, отворила пункт за изкупуване на железа, хартия, събиране на
средства и започнал строежа на другата построена сграда в имота. Твърди, че
свекърът и свекърва винаги заявявали на С. Й., че тази къща е нейна и на Д., и
затова, всеки който се оженил, отивал при съпругата му да живее и в
последствие си изграждали свои домове.
Твърдят ответниците още, че по същия начин постъпил и ищеца, който
се оженил за жена от с.Драгиново, също си построил къща „където му са
родени децата, които и към настоящия момент живеели там и там му е
постоянният адрес. Допълва, че в построената къща останали да живеят само
семейството на С. Й. заедно с наследодателите А. и М.. Твърди се още, че през
2002г зълвата Ф. А.а Т. / дъщеря на А. Й. и сестра на Д. Й./ , се разделила със
съпругът си и свекървата М. Й. /вече разведена-с фамилия К. / помолила сина
си Д. Й. да й даде/на сестра си Ф./ една стая, за да живее с децата си, докато си
стъпи на краката си, на което С. и Д., се отзовали, и Ф. била доведена в
къщата, като в последствие тя се разболяла и починала през 2005г.
Ответниците твърдят, че с ищеца са поддържали добри отношения и
често им е гостувал и в един момент попитал дали може и той да се нанесе в
една стая, за да се чувства добре когато идва във В.; Стая била отстъпена и на
него, като в началото отсядал сам, след това със съпругата си, но децата му си
живеели в Драгиново. Допълва, че след смъртта на Ф., в къщата останала да
живее дъщеря й М. М.В., но с оплаквания „че когато се виждали с ищеца М.,
той я тормозел, като през 2015г, заминала на работа в чужбина и не се е
връщала от тогава.
Твърдят ответниците, че през целия период всички са знаели, че С. Й.
владее къщата, че тя е стопА.та и никой не предявявал собственически права.
Посочва, че през 2019г. А. А. Й., /син на двамата общи наследодатели М. и А.
Й.и/ се разболял и децата му отказали да се грижат за него и по молба на
зълвата М. А.а К., /сестра на Д. Й. и на А. Й./, жителка на гр.Разлог, С. Й. се
съгласила той да бъде приет в къщата и да бъде гледан, но ищецът М. ги
23
изгонил /М. и А./ след скарване с обиди и викове.
Ответниците поддържат, че от този момент се развалили отношенията с
ищеца М., но че същият започнал на проявява собственически права през
2022г. когато започнал да строи около къщата, колиба с подръчни
материали, без да дава обяснения , а само заявил на първата ответница, че
тази къща е негова и каквото искал ще прави. Била уведомена Община В. за
незаконното строителство който бил спрян след проверка.
Ответницата С. Й. подала и жалба в полицията срещу ответника,
защото бил агресивен към нея, заплашил я, завързал куче, което не
позволявало да се доближи до къщата.
Ответниците сочат още, че според удостоверението за наследници на
наследодателя А. А. Й., се установило че има и наследници, които не носят
неговите имена. Посочва се, че тъй като наследодателят е бил в първо
съжителство с жена с имена М. А.а К., от което съжителство били родени
децата: З. А.а Б., Д. А. Й., А. А. Й., Б. А. Й., Ф. А.а Т., М. А. Й. и М. А.а К..
Твърди се, че с М. А.а К., наследодателят А. Й. живял до 1980г., като след
построяването на сградите, той я напуснал и сключил граждански брак с Н. А.
Й., и заживял с нея в гр.Ракитово, като двамата нямали родени деца от
брачното съжителство. Поддържат ответниците, че описаните наследници в
Удостоверението за наследници на наследодателя, са деца на Н. Й. от друг
мъж, които никога не са идвали в процесния имот, не се познават от
ответниците и никога същите не са претендирали за оставеното наследство от
наследодателя. Твърди се, че наследодателят А. А. Й. живял известно време с
новата си съпруга Н., но се върнал при ответниците в къщата и отново
заживял с М. К., до смъртта си. Допълват, че докато наследодателят А. А. Й.
живял със съпругата му Н. Й. в гр. Ракитово, били продадени ниви тяхна
собственост, и на ищеца М. Й. му били дадени пари от продажбата, които той
изхарчил отдавайки се на разгулен живот по пътувания, кръчми и кафенета и
без да се възползва от парите, дадени му от баща му да си купи и построи
къща, а претендирал за срутената къща строена от Д..
Ответницата С. Й. твърди, че през целия период и след смъртта на
съпругът си Д. А. Д., /почнал на 05.08.2003г/, е свояла къщата като своя, че
всички негови наследници са знаели за завета на наследодателя му баща А. А.
Й. , че къщата е в двора на Д. и ще бъде негова, като до 2019г. стояло
24
обзавеждането на С. Й. на стаите, които е поддържала и давала да отсядат
наследниците в нужда . Твърди се, че през 2022г. ищецът М. Й. се снабдил с
Удостоверение за настоящ адрес в гр.В., ул.”У.”,тъй като постоянният му адрес
е бил в село Драгиново, където живеят децата му и въз основа на него
декларирал къщата на негово име и платил данъци. От разговор с началника
на местни данъци и такси, първата ответница разбрала, че неправилно от
служителя е декларирано на негово име, тъй като в декларацията не били
приложени скици, за да се установи на кого е записана сградата и други
документи, легитимиращи го като собственик. Оспорват се приложените
квитанции за платени данъци с довод, че същите са заплатени на 11.08.2022г.
за пет години назад и към настоящия момент, въпреки, че ответниците
плащали данъци за имота и сградите. Ответниците твърдят, че през целия
период са стопанисвали имота и къщата като своя, поддържали са я и са се
разпореждали с нея, което е било известно на всичките наследници и които
нямат претенции, защото имота е малък. Като от последните /първата
ответница/ е правено и искане от 2008г. и 2011г. пред Община В. за
изработване на ПУП във връзка с имота. Поддържат ответниците, че ищеца
М. А. Й. е ползвал едната стая от къщата със знанието, че я държи за
ответниците и че не е установено последният да е извършвал някакви
действия във връзка с имота и сградата ,които да сочат, че е предявявал
собственически права в период, който му позволява закона да придобие имота
по давност, като тези собственически права ищецът е заявил през 2022г.
.Считат ответниците, че ищеца М. А. Й. не е станал собственик по
давностно владение, защото само ответниците като семейство са се се
грижили „подобрявали ,пазили и въобще са извършвали явно и недвусмислено
всички действия ,които демонстрират собственическото им отношение към
имота и процесната къща. Твърдят още, че със съставянето на нотариален акт
за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение
,вписан в Служба по вписванията, правилно и законосъобразно е
констатирано, че вече е възникнало в полза на ответниците собствеността
върху къщата; че констатациите на нотариуса се основават на протокол за
разпит на трима свидетели по нотариалното дело, приложените скици за
сградата, и че тя е собственост на наследодателя на ответниците Д. А. Й.; че
Владението им върху процесния имот е започнало преди ответниците да
наследят наследодателя си -като същото от самото си начало е било с
25
намерение в някакъв последващ момент-било чрез правна сделка, било чрез
продължило във времето фактическо състояние и формално/документално/да
ги направи собственици на къщата.
Предвид изложеното, ответниците поддържат, че по отношение на Д.
А. Й. и съпругата му С. Г. Й. /първата ответница/ , а по настоящем и на
наследниците му-деца и преживяла съпруга, е осъществен придобивният
способ на чл.79,ал,1 от 3С, с начален момент, от който е започнала да тече
придобивната давност по отношение на всички лица, в това число и на ищеца
е от построяването на къщата, в който строеж са участвали и когато
наследодателят е заявил, че къщата ще бъде за тях и предшестващото искане
за отстъпено право на строеж на половината имот вписано името на
наследодателят им Д. А. Й.. Ответниците се позовават на приложимост на
презумпцията па чл.69 от ЗС и ППВС №6 от 27.12.1974г., по гр.д.9/1974 с
което е прието, че когато един от съсобствениците упражнява фактическа
власт върху съсобствена вещ ,като не се съобразява с правата на останалите
съсобственици, да владее изключително за себе си и че щом фактическата
власт се упражнява изключително от такъв съсобственик „той не е държател
на идеалните части на останалите съсобственици, а техен владелец. Като в
случая още от самото си начало упражняването на фактическата власт е било с
намерението да се държи целият имот като свой в частност и заради взетото
решение на родителите -А. и съпругата му и доведено до знанието на децата
им решение ,поради което някакво последващо манифестиране на промяната
на намерението не е било необходимо да се извършва. Акцентират
ответниците, че всички са се съобразявали с решението на наследодателя и
след женитбата им те са напускали имота, като са построили свои къщи,
включително и ищеца, който е построил къща в с.Драгиново, създали са деца,
които и към настоящия момент живеят в с.Драгиново, както и постоянният му
адрес все още е в с.Драгиново. А не както последният твърдял, че живее от
години, но фактически действията които извършва са от 2022г. Като последен
аргумент в подкрепа на тезата си ответниците изтъкват обстоятелството, че за
да настъпят правните последици на уредената в чл.79 от ЗС придобивна
давност ,е необходимо легитимиращото се за собственик лице да се позове на
изтичането на съответния период от време, чрез предявяване иск за
собственост, възражение срещу предявен иск или чрез снабдяване на
нотариален акт издаден по обстоятелствена проверка и което последните са
26
направили. Предвид заявеното оспорване на ИМ, ответниците молят да се
постанови решение ,с което да се отхвърлят като неоснователни и
недоказани, предявените искове от М. А. Й. за признаване за установено
спрямо всички ответници, че последните не са собственици на следния
недвижим имот: Жилищна сграда с идентификатор 10450.501.1510.1 с площ
от 72 кв. по КККР на гр.В., одобрени със Заповед N2 РД-18-1214/06.06.2018г
на Изпълнителния Директор на АГКК ,последно изменение на КККР,
засягащо сградата от 26.09.2022г. разположена в Поземлен имот с
идентификатор 10450. 501.1510 по КККР на гр.В., и да бъде отхвърлен иска с
правно основание чл.537, ал.2 от ГПК по отношение на нотариалният акт за
собственост върху недвижимия имот придобит по давностно владение
,вписан в Служба по вписвания - В.. Претендират присъждане на разноските
в производството.
В срока за отговор на исковата молба, от страна на всички
ответници е предявен и насрещен иск /НИ/ -ревандикационен иск за
собственост по чл.108 от ЗС във връзка с чл.79 от ЗС /вх.№5277 от
12.10.2023г./ против първоначалния ищец М. А. Й., с посочени постоянен и
настоящ адрес и ЕГН, с твърдения, че ответника по иска М. А. Й., че не е
собственик на недвижим имот: Жилищна сграда с идентификатор
10450.501.1510.1 със застроена площ от 72 кв. по КККР на гр.В., одобрени със
Заповед № РД-18-1214/06.06.2018г на Изпълнителния Директор на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо сградата от 26.09.2022г.
предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, разположена в Поземлен
имот с идентификатор 10450.501.1510 по КККР на гр.В., доколкото с
Решение на изпълнителния комитет на Градски народен съвет е отстъпено
безвъзмездно право на строеж на свекърът и дядо на ищците по насрещния
иск А. А. Й., както и на съпругът на първата ищца /С. Й./ и баща на децата си
/другите ищци по НИ/, Д. Й. /син на първия/; че .преди да бъде отстъпено
право на строеж, семейството на Д. А. Й. живеело в имот близо до гробищата
гр.В., като Д. и баща му А. били изградили две дървени колиби в които
живеели. А когато на наследодателя /А. Й./ било отстъпило право на строеж,
синът му Д., бил в казармата където му била съобщена новината от баща му ,
че от Съвета са му предоставили имот, за да построи две къщи, за което
бащата записал и името на Д., защото искал другите му братя да знаят когато
пораснат, че имота с къщите е негов. Твърди се, че .след като Д. отбил
27
военната си служба, баща му и майка му /А. и М. Й.и ,свекър и свекърва на
първата ищца по НИ-С. Й./ й заявили, че първо ще построят едноетажна къща
в която да се пренесат от колибите, но парите които изкарват Д. и С., ще ги
дават, за да се построи бързо, защото къщата е в имота на Д. и ще остане за
него и С. , срещу гледане когато остареят /А. и М./.Твърди се ,че по това
време ответника по иска М. А. Й. бил на 12 години. И че всички пари, които
изкарвали Д. и С. като съпрузи ги вземала М.К. /свекървата/ за закупуване на
материали за построяването на процесната къща, която се състояла от една
голяма стая, кухня и две малки. Твърдят ищците по НИ, че всички се нанесли
да живеят там, като в последствие ищцата С. Й. отворила пункт за изкупуване
на железа, хартия, събрали средства и започнал строежа на другата построена
сграда в имота. Твърди се, че А. и М. /свекър и свекървата на първата ищца по
НИ/ винаги заявявали, че тази къща е на ищците, затова, всеки който се
оженвал отивал при съпругата му да живее и в последствие си изграждали
свои домове. Твърди се, че по същия начин постъпил и ответника М. А. Й.,
който се оженил за жена от с.Драгиново, също си построил къща „където му
са родени децата, които и към настоящия момент живеели там и че там му е
постоянният адрес. Твърди се, че в построената къща останало да живее
само семейството на Д. и С. Й.и, заедно с наследодателите А. А. Й. и М. А.а
К., като през 2002г Ф. А.а Т. /дъщеря на А. А. Й. и на М.К./ / се разделила
със съпругът си и М.К. помолила сина си Д. А. Й. да й даде една стая, за да
живее с децата си, докато си стъпи на краката си, която молба била уважена и
Д. довел сестра си Ф. в къщата, която в последствие се разболяла и починала
през 2005г. Твърдят ищците по НИ, че са поддържали добри отношения с
ответника по НИ, който често им гостувал, като след молба от негова страна
и съгласие от ищците по НИ му било отстъпено и той се нанесъл в една стая,
за да се чувства добре когато идва във В., като в началото отсядал сам, след
това със съпругата си, но че децата му си живеели в Драгиново. Поддържа се
още, че след смъртта на Ф. Т., в къщата останала да живее дъщерята й М.
М.В., но непрекъснато се оплаквала ,че когато се виждали с М. Й. я тормозел,
като през 2015г. заминала на работа в чужбина и не се е връщала. Твърдят
ищците, че през целия период всички знаели, че ищцата С. Й. владеела
къщата, че тя е стопА.та и никой не е предявявал собственически права за нея.
Допълва, че през 2019г наследодателят А. А. Й. се разболял и децата му
отказали да се грижат за него, при което сестра му М. А.а К., жител на
28
гр.Разлог, помолила ищцата С. Й. да приеме А. в къщата, и тя да го гледа във
В., за което получила съгласие от С., но М. и А. били изгонени от ответника
М. Й. след скарване.
Твърдят ищците по НИ, че от този момент се развалили отношенията с
М. Й., но че собственически права започнал да проявява през 2022г когато
започнал да строи около къщата, колиба с подръчни материали, без да дава
обяснения на ищците, като след сигнал до Общината за незаконно
строителство за строежа, служители извършили проверка и го спрели да
строи. Първата ищца подала и жалба в полицията, защото М. Й. бил агресивен
към нея, заплашвал я и завърза куче, което не позволявало да се доближи до
къщата.
Излага същите обстоятелства както и в отговора на исковата молба по
първоначалния иск, че според удостоверението за наследници на
наследодателя А. А. Й. , в което има и наследници, които не носят неговите
имена, тъй като наследодателят е бил в първи брак с М. А.а К., от което
съжителство са родени децата :З. А.а Б., Д. А. Й., А. А. Й., Б. А. Й., Ф. А.а Т.,
М. А. Й. и М. А.а К.. Твърди се, че с М. А.а К., наследодателят живял до
1980г. След построяването на сградите, той я напуснал и сключил граждански
брак с Н. А. Й., отишъл да живее при нея в гр.Ракитово, като двамата нямат
родени деца от брачното съжителство. Уточнява, че описаните наследници в
удостоверението за наследници на наследодателя са деца на Н. Й. от друг
мъж, които никога не са идвали в процесния имот, не се познават с ищците и
никога не са претендирали за оставеното наследство от наследодателя.
Посочва, че А. Й. е живял известно време с новата съпруга Н., но се върнал в
къщата и отново заживял с М., до смъртта си.
Твърдят, че докато живеел наследодателят А. Й. с Н. Й. в гр. Ракитово,
продали ниви тяхна собственост и на М. Й. били дадени пари от продажбата,
които той изхарчил като не се възползвал от парите дадени му от баща му да
си купи и построи къща, а претендирал за срутената къща строена от Д..
Твърди първата ищца по НИ, че през целия период и след смъртта на
съпругът й Д. Й., е свояла къщата като своя, всички наследници знаели завета
на наследодателя, че къщата е в двора на Д. и ще бъде негова, като до 2019г
стояло нейното обзавеждане на стаите, които поддържала и давала да отсядат
наследниците в нужда
29
Твърди се още, че през 2022г. М. Й. се снабдил с Удостоверение за
настоящ адрес в гр.В., ул."У.”, тъй като постоянният му адрес бил в село
Драгиново, където живеят децата му и въз основа на него декларирал къщата
на негово име и платил данъци, като в разговор с началника на местни данъци
и такси, ищцата разбрала, че неправилно от служителя е декларирано на
негово име, поради не приложени скици, за да се установи на кого е записана
сградата и други документи, легитимиращи го като собственик.
Ищците по НИ твърдят през целия период са стопанисвали имота и
къщата като своя, поддържали са я и са се разпореждали с нея, което е било
известно на всичките наследници и които нямат претенции, защото имота е
малък, като първата ищца твърди че с документи от 2008г. и 2011г. е правила
искане пред Община В. за изработване на ПУП във връзка с имота. Допълва,
че само ищците, са се грижили „подобрявали ,пазили и въобще са извършвали
явно и недвусмислено всички действия, които демонстрират собственическото
ни отношение към имота и процесната къща. Допълва се, че със съставянето
на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давностно владение ,вписан в служба по вписванията, правилно и
законосъобразно е констатирано вече възникнало в тяхна полза собственост
върху къщата; че констатациите на нотариуса се основават на протокол за
разпит на трима свидетели по нотариалното дело приложените скици за
сградата, че е собственост на наследодателя им Д. А. Й.; че владението им
върху процесния имот е започнало преди да наследят прекия си наследодател,
като същото от самото си начало е било с намерение в някакъв последващ
момент —било чрез правна сделка, било чрез продължило във времето
фактическо състояние и формално/документално/да ги направи собственици
на къщата Заявяват, че по отношение на съпругът на ищцата С. Й., а именно
Д. Й. и самата нея, а по настоящем и на наследниците на Д. Й.- неговите
деца, е осъществен придобивният способ на чл.79, ал,1 от ЗС, като
началният на всички лица, в това число и на ответника, момент е от
построяването на къщата, в който строеж са участвали и когато
наследодателят е заявил, че къщата ще бъде за тях и предшестващото искане
за отстъпено право на строеж на половината имот вписано името на
наследодателя им Д. Й.. Изхождайки от прилагането на законната
презумпция на чл.69 от ЗС-ППВС №6 от 27.12.1974г. по гр.д.9/1974 според
която се приема, че когато един от съсобствениците упражнява фактическа
30
власт върху съсобствена вещ ,като не се съобразява с правата на останалите
съсобственици, да владее изключително за себе си. Че щом като фактическата
власт се упражнява изключително от такъв съсобственик, той не е държател на
идеалните части на останалите съсобственици, а техен владелец. И че в случая
още от самото си начало упражняването на фактическата власт е било с
намерението да се държи целият имот като свой в частност и заради взетото
решение на родителите А. Й. и съпругата му М.К. и доведено до знанието на
децата им решение „поради което ищците считат, че някакво последващо
манифестиране на промяната на намерението не е било необходимо да се
извършва; И че всички са се съобразявали със решението на наследодателя и
след женитбата им те са напускали имота, като са построили свои къщи,
включително и ответника М. Й., който построил къща в с.Драгиново, създали
са деца, които и към настоящия момент живеят в с.Драгиново, както и
постоянният му адрес все още е в с.Драгиново. Акцентира се на твърдяния
факт, че когато му е била отстъпена стая да живее, уговорката с М. Й. е, че ще
отсяда когато му е трудно да се прибира в Драгиново. Повтарят ищците, че от
средата на 2022г ответникът е започнал да предявява собственически права
върху къщата, не ги допуска до къщата, завърза зло куче, с което не им
позволява да доближат къщата, започна да строи колиби със стари материали
и ги гони от имота. Твърдят ищците, че са се снабдили с нотариален акт
№103,Tом 2,дело 283/2022г на основание давностно владение, но че
ответника М. Й. се е снабдил с настоящ адрес на ул.У.”, декларирал къщата на
него и платил данъци, въпреки, че ищците плащат за всичките сгради в имота
и че към настоящия момент облагородявал къщата, като заявявал, че щял да
докаже, че ремонта е извършил преди години.
Предвид изложеното ищците по насрещния иск молят, да се постанови
решение - искането /петитумът/ е уточнено от ищците с допълнителна молба
вх.№5617 от 25.10.2023г.-л.128 / в смисъл , с което да се признае за
установено по отношение на ответника М. А. Й., че ищците са собственици
по наследство и давностно владение на Едноетажна жилищна сграда с
идентификатор 10450.501.1510.1 със застроена площ от 72 кв. по КККР на
гр.В., одобрени със Заповед №РД-18-1214/06.06.2018г на Изпълнителния
Директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата е от
26.09.2022г. предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, разположена в
Поземлен имот с идентификатор 10450.501.1510 по КККР на гр.В. и да се
31
осъди ответника по насрещния иск М. А. Й. да предаде на ищците по
насрещния иск владението върху имота, с присъждане на направените в
производство съдебно-деловодни разноски.
С втора допълнителна молба за отстраняване на нередовности касаещи
посочване на ищците по насрещния иск, кой от тях каква идеална част от
притежава и кога е започнал за владее имота и в какъв период го е владял, с
вх.№6210/17.11.2023г./л.146/ ищците уточняват, че процесният недвижим
имот първата ищца С. Й., заедно с наследодателят на ищците Д. А.
Д.,ЕГН:... починал, на 05.08.2003г, владее имота от 1972г. от започването на
строежа, като къщата е построена от тях и със техни средства, без строителни
книжа; че А. А. Й., ЕГН: **********-свекър на първата ищца и дядо на
останалите ищци, е споделял, че е подготвял строителни книжа за строеж на
къща, но не е могъл да построи нищо, тъй като по време на строежа на
процесната къщата се развел със съпругата си /тяхна баба/ и напуснал
жилището ,като сключил брак с Н. А. Й. и се пренесъл да живее в гр.Ракитово
в жилището и семейството й. Ищците твърдят, че си спомнят, че е идвал при
баба им и всички му казвали, че има две жени. Ищците заявяват, че като деца
на С. и Д. Й.и, са родени в тази къща и там са израснали, защото строежът и
обзавеждането на втората построена двуетажна къща в имота, започнала да се
строи през 1980г. и продължила и след смъртта на наследодателят им Д. А. Д..
Предвид изложеното ищците по насрещния иск твърдят, че ищцата С. Г. Й.
владее къщата от 1972г, и притежава 6/10 идеални части, а останалите
наследници по 1/10 идеална част получени по наследство и давностно
владение от наследодателят им Д. А. Й.,ЕГН:********** починал на
05.08.2003г. Уточняват ищците, че с молба вх.№5617 от 25.10.2023г са
оспорили приложения проект от ответната страна, като заявяват, че
процесната къща е едноетажна каменна и е строена без строителни книжа,
въпреки споменаването от наследодателя А. Й. пред първата ищца С. Й., че
бил взел имот от общината ,изваждал документи за строеж, доколкото, след
като напуснал жилището вече не се споменавало за това, въпреки, че същият
идвал и общувал с изоставената си съпруга. И че освен това служителите в
община В. заявили пред ищците, че този проект е за двуетажната къща,
построената в поземлен имот V-1839 по плана на гр.В. и се предполага, че
наследодателя А. Й. е имал Договор за ОПС/отстъпено право на строеж/,
строително разрешение и приложения проект за строеж в друг имот за който
32
ищците по насрещния иск нямат информация, но категорично заявяват, че
наследодателят им А. А. Й. не е построил къща, която да им е оставена в
наследство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на
предявения насрещен иск от ответника М. А. Й., чрез пълномощника си
адв. Х. Р. от АК-София, с вх.№235 от 12.01.2024г. / л.153 и следващите/ в
който предявения иск се квалифицира като недопустим, а по същество и като
неоснователен. Твърди се, че съгласно чл. 108 от ЗС „Собственикът може да
иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание
за това.”; че искът по чл. 108 от ЗС е вещен, собственически, петиторен, че с
него се търси защита на вещни права-правото на собственост или ограничено
вещно право върху чужда вещ, като съществена особеност, която
характеризира този иск, е обстоятелството, че предмет на иска е
съществуването на правото на собственост в патримониума на ищеца и че
ищецът е този, който трябва конкретно да посочи юридическия факт, от който
черпи правата си, тоест да посочи конкретното правно основание, въз основа
на което твърди, че е станал собственик на имота и да докаже
осъществяването на придобивния фактически състав. Допълва, че съдът
сезиран с ревандикационен иск се произнася с отделен установителен
диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума
на ищеца, съответно формира се и сила на присъдено нещо. Акцентира, че
началото на исковото производство е поставено от М. Й., като е предявил
отрицателен установителен иск на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който
иска да бъде установено, че ответниците и ищци по насрещния иск не са
собственици на същия имот. Счита, че предметът на иска по двата иска
(първоначалния и насрещния иск) е абсолютно идентичен и че това е
съществуването на правото на собственост върху спорния имот в правната
сфера на едни и същи лица (ответниците по първоначалния и ищци по
насрещния иск); че с насрещния иск са заявени две придобивни основания:
осъществено наследствено правоприемство и давностно владение, като
същевременно в петитума на исковата молба на първоначално заведения
отрицателен установителен иск не е посочено конкретно придобивно
основание, което задължава, ответниците да изчерпят всички възможни
такива, на които смятат, че са придобили спорния имот. В тази връзка се
поддържа, че именно с оглед идентичността на предметите на двата иска
33
не е налице правен интерес от предявяването на насрещния ревандикационен
иск, като същият се явява недопустим и производството по него следва да
бъде прекратено.
При условията на евентуалност се поддържа, че ако съдът намери
насрещният иск за допустим, то ответникът твърди, че същият е изцяло
неоснователен и недоказан, доколкото твърденията изложени в насрещния иск
не отговаряли на действителното правно положение между страните,
включително и за наличието на твърдяното право на собственост в правната
сфера на ищците. Допълва, че всеки един от ищците следва да посочи
фактите, от които черпи своето право, както и да ги докаже, като в случая
насрещният иск бил написан в първо лице, единствено число и само и
единствено от името на С. Г. Й., а другите лица били посочени бланкетно като
ищци, без да е налице изложение на обстоятелства, въз основа на който се
основават техните искове. Счита, че при предявен ревандикационен иск
ищецът следва да докаже, че е носител на твърдяното вещно право, което е и
предмет на иска. Ответникът оспорва изцяло активната
легитимация на всеки един от ищците, като твърди, че нито един от тях не е
собственик на спорния недвижим имот. Акцентира се, че твърденията на С.
Й., че тя и нейният вече починал съпруг Д. Й. са обитавали и стопанисвали
спорната сграда още от самото й построяване не отговарят на обективната
действителност; че братът на М., Д. и неговото семейство са живели и
обитавали другата сграда в поземления имот, а именно сграда с
идентификатор 10450.501.1510.2, по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. В., общ. В., област Пазарджик, одобрени със Заповед за
одобрение на КККР №РД -18-1214 от 06.06.2018 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА АГКК, находяща се в област Пазарджик, община В., гр. В., ул.
У. №7, функционално предназначение - Жилищна сграда - еднофамилна, брой
етажи 2, застроена площ 80 кв. м. Като неверни се квалифицират и
твърденията, че М. Й. едва през 2022г. започнал да обитава сградата с
идентификатор 10450.501.1510.1 и с адрес в гр. В., ул. „У.” №7, а до преди
това бил живял в къща в с. Драгиново. Заявява, че семейството на М. Й.
никога не е живяло в с. Драгиново. Всъщност считано от смъртта на баща му
А. А. Й., настъпила на 30.05.1991 г., до настоящия момент включително
34
спорната сграда се обитава и достъп до нея имат само и единствено ответника
М. Й. и неговото семейство (жена и деца); че с ключ за сградата други лица не
разполагат; че действията, с които последният е манифестирал желанието си
да свои имота са такива, които всеки собственик извършва, изброяват се-
сменени дограмите на прозорците, поставена вътрешна топлоизолация и са
измазани стените на стаите, поставена е подова настилка (плочки, ламинат),
подменени врати, прокаран водопровод, стаите обзаведени с мебели и ел.
уреди и всичко друго нужно за едно домакинство. Твърди се още, че в сградата
всички вещи принадлежат на М. Й. и на неговото семейство, като последният
и неговата съпругата изгледали децата си в тази къща. Партидите за ток и
вода за съответната сграда били на името на М. Й.. Направено е и изрично
възражение за изтекла придобивна давност в полза на М. Й., като същият
осъществявал фактическа власт върху имота с намерение да го свои в
предвидения в закона 10-годишен срок.
Допълва, че в обстоятелствената част на предявения насрещен иск има
изложени твърдения, че волята на наследодателя А. Й. била сградата да остане
за сина му Д. и неговото семейство, които твърдения били неверни и не
отговарящи на действителността, и че същите нямат и никаква юридическа
стойност, защото за правните актове (едностранните и/или двустранните
правни сделки), водещи до прехвърляне и/или учредяване на вещни права
върху недвижим имот, е необходимо да бъдат обективирани във формата,
която законът предписва за съответния акт. Посочва, че съгласно чл. 18 от 33Д
договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни
права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт и
че по делото не са представени каквито и да било писмени доказателства, от
които да е видно, че наследодателят е извършил разпоредителни действия в
полза на някои от ищците.
По отношение на твърденията за осъществен фактически състав на
придобивната давност в полза на ищците по НИ поддържа, че в насрещния
иск изцяло бланково С. Й. посочва, че е стопанисвала и обитавала спорната
сграда, без конкретно посочване на действията, които е извършвала, като не е
конкретизиран и периодът на владение; че никъде не се посочва как
останалите ищци са манифестирали своето желание да своят сградата за себе
си, в какъв период, какви действия са извършвали, доведени ли са до знанието
на всички, включително и на М. Й.. Счита, че родствената връзка между
35
ищците не е възможно да обоснове наличието на съвладение и че за да бъде
осъществен фактическият състав на придобивната давност по смисъла на чл.
79 от ЗС е необходимо владението да отговаря на изискванията на чл. 68 от
ЗС-владелецът трябва да упражнява фактическа власт върху вещта (corpus),
както и да свои вещта, да владее вещта за себе си (animus). Посочва още, че
съществува принципната възможност за възникне на съсобственост, когато е
налице съвладение, като в този случай двата признака на владението трябва
да са налице за всеки един от съвладелците и следва и да е изтекъл в полза на
всеки един от тях предвидения в закона срок -10 години. Допълва, че в
обстоятелствената част на насрещния иск не е посочено какви са действията,
които всеки един от ищците е извършвал и съставляващи съдържанието на
вещното право на собственост. Посочва, че изцяло бланково е посочено, че
били полагани грижи за имота, същият бил стопанисван и поддържан, което
било неконкретизирано и невярно. Акцентира, че сградата, която е предмет
на спора, е построена изцяло от наследодателя А. Й. (баща на М. Й.), на
когото е отстъпено безвъзмездно право на строеж с Решение №28 на
изпълнителният комитет на Градски народен съвет-В., взето на заседанието му
на 21.06.1967г., като бащата на М. е починал на 30.05.1991г. и волята на
наследодателя никога не е била построената къща да остава за сина му Д. и
неговото семейство ,като определя всички наведени твърдения в тази насока
за неверни. Заедно с това не ставало ясно каква точно идеална част от
правото на собственост всеки един от ищците е придобил по давност, като да
е осъществявал явно, непрекъснато, спокойно, постоянно владение в
определен период от време и каква идеална част е придобил по наследство.
Счита, че тези факти са от значение, тъй като в случай на съсобственост,
възникнала в следствие на осъществено наследствено правоприемство, всеки
един от съсобствениците е владелец на собствената си идеална част и е
държател на частта от правото на собственост на останалите. И че в случай, че
един от съсобствениците е преобърнал с едностранни действия държането във
владение, е необходимо намерението за своене да бъде манифестирано явно
спрямо всички лица, участници в имуществената общност, а в случай на спор
за собственост, в тежест на съсобственика е да докаже действията, с който е
демонстрирал собственическото си поведение спрямо останалите носители на
съответните идеални части от собствеността. Посочва, че в уточнителните
молби е записано, че ищците са упражнявали владение от 1972г. и в
36
продължение на 20 години са живеели в къщата, като към този момент
наследодателят А. Й. е бил още жив, и че същият е починал през 1991 г.
Допълва, че спорната сграда е построена от наследодателя А. Й., а не от
ищцата С. и нейния вече покоен съпруг Д., каквито твърдения имало, като се
посочва, че братът на М., Д., съпругата му С. и децата им са живели в
другата сграда, изградена в същия имот вследствие на учреденото право на
строеж на Д., но не и в сградата, която е предмет на настоящия спор, за
която е било учредено право на строеж на наследодателя А.. Ответникът счита
за неверни твърденията, че ищците доброжелателно са допуснали М. Й. да
живее в къщата и че всички знаели, че тя е била тяхна. Посочва, че М. дълги
години обитава къщата, за което обстоятелство не е искал ничие съгласие
и/или одобрение, още повече на ищцата С. и/или на децата й. Определя като
неотносими към предмета на спора какви са отношенията между М. и/или
ищцата С. от една страна, и трети за спора лица от друга.
Поддържа още, че предмет на иска по чл. 108 ЗС е да се установи
притежаваното от ищеца право и да се осъди ответникът да върне владението
или държането, като ищецът е този, който трябва да докаже, че е носител на
вещното право на собственост на посоченото от него основание. Допълва, че
ищците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост върху
недвижим имот придобит на основание давностно владение №103, том II, рег.
№3547, дело №283 от 01.09.2022г. на нотариус Е.Ч. с район на действие
Районен съд-гр. В., вписан в регистъра на НК под №649 и вписан в Службата
по вписванията-гр. В. във вх. рег.№ 2346 от 01.09.2022г., дв. вх. рег. №2343,
акт №154, том IX, дело №1146. Счита, че посоченото в КНА не отговаря на
действителността, поради което е предявен отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, а като последица от уважаването му и
на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е направено искане за отмяната му. Счита,
че от изложеното в предявения насрещен иск и представените писмени
документи не може да се установи по безспорен начин, че лицата в КНА са
собственици на спорната сграда на основание давностно владение и
наследство; че ищецът е този, който трябва да докаже твърденията си, които
обосновават активната му процесуална легитимация, в частност
притежанието на правото на собственост на заявеното основание, а
недоказването е основание искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Определят се като безуспешни опитите на ищцата С. Й. за смущаване
37
владението на М. Й. назад в годините, включително и чрез подаване на
сигнали/ жалби/, молби и други до различни институции, а така представените
от нея писмени документи ответникът квалифицира като неотносими и счита,
че не следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото,
тъй като по никакъв начин не доказвали факта на владение, който същата
твърдяла, че е осъществен в нейна полза. Оспорват се и представените
документи за изработване на подробен устройствен план, като неотносими
към спора. Допълва, че не може да бъде уважено и искането за предаване на
владението на вещта, защото ответника М. Й. осъществява фактическа власт
върху имота на правно основание, а именно осъществено наследствено
правоприемство и давностно владение. Посочва, че наследодателят А. А. Й. е
построил сградата и на него е било отстъпено право на строеж, той е бил
собственик на къщата, а след неговата смърт по пътя на наследяването са
неговите наследници по закон, включително и М.; че след смъртта на
наследодателя, М. е извършил действия, посредством които е преобърнал
държането във владение, включително и към настоящия момент, осъществява
фактическа власт върху вещта с намерение да я свои за себе си. Повтаря, че в
производството е направено и възражение за изтекла в полза на М. Й.
придобивна давност, като заключава, че предявеният срещу него
ревандикационен иск следва да бъде отхвърлен и в частта, с която се иска
осъждане за предаване на владението на вещта, тъй като ответникът по
насрещния иск владее недвижимия имот на правно основание, което
обстоятелство прави искането на връщане на вещта неоснователно. Моли
съдът да постанови акт, с който да бъде прекратено производството,
образувано по субективно съединените насрещни искове с правно основание
чл. 108 от ЗС. А в случай, че съдът счете така предявените субективно
съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС за допустими, моли да се
постанови съдебно решение, с което същите да бъдат отхвърлени като
неоснователни и да бъдат оставени без уважение, като се установи, че ищците
не са собственици на основание давностно владение и наследство на
гореописания недвижим имот, съответно да бъде отхвърлено и искането за
предаване на владението върху вещта. Претендира присъждане на разноски по
предявената срещу него насрещна искова претенция.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
38
Страните в производството са наследници по закон на А. А. Й., роден
на 22.11.1918г. и починал на 30.05.1991г., като ищецът по първоначалния иск
М. А. Й., роден на 23.04.1955г. е негов син, а ответниците А. Д. Й., роден на
25.04.65г., П. Д. Й., родена на 31.07.1969г.; Б. Д. А. , родена на 30.10.1971г. и А.
Ш. Ю., родена на 02.11.1975г. са негови внуци по коляното на сина му Д. А.
Й., роден на 15.10.1946г., / най-големия от всички синове на наследодателя/ и
починал на 05.08.2003г., а ответницата С. Г. Й., родена на 30.10.1947г. е
наследница по закон на Д. А. Й. като негова преживяла съпруга /чл.9 ал.1 от
ЗН/. Освен посочените двама синове, общия на страните наследодател А. А.
Й. е оставил преживяла съпруга Н. А. Й., родена на 10.06.1924г. и починала
на 01.08.2004г., която от своя страна е оставила низходящи от друг предишен
брак-дъщеря С.М. Б. , син А. Д. Б., син А. Д. Б., починал на 30.11.2013г. /без
вписани данни за наследници/, дъщеря Д. Д. Б., починала на 17.09.2019г., без
вписани данни за наследници; дъщеря М. Д. О., починала на 12.12.2021г., без
вписани данни за наследници, дъщеря А. Д. О. ,починала на 15.02.2017г., също
без вписани данни за наследници. Общият наследодател А. А. Й. е оставил
освен двамата си низходящи синове М. и Д., и още наследници -син Б. А. Й.,
роден на 18.03.1951г., дъщеря М. А.а К. родена на 10.01.1960г.,.Общият
наследодател А. Й. е оставил още наследници-дъщеря З. А.а Б., родена на
18.10.1944г. и починала на 14.02.2015г., която от своя страна е оставила
низходящи-деца /внуци на общия наследодател/ -дъщеря ЙорД. Д. М., родена
на 22.03.1962г., син А. Д. Б., роден на 27.04.1964г., дъщеря М. Д. И. , родена на
14.11.1965г., син Д. Д. Б., роден на 22.05.1968г., Ф. Д. Б.-дъщеря, родена 20.06.
1972г.; син А. Д. Б., роден на 26.07.1976г.,дъщеря Л. Д. Р., родена на
21.07.1979г. и син А. Д. Б., роден на 29.09.1973г. и починал на 06.09.2019г.
без вписани данни за наследниците му/. Общият наследодател е оставил като
наследници и низходящите-деца -син А. А. Й., роден на 09.04.1949г. и
починал 12.10.2019г., който от своя страна е оставил като наследници по
закон-преживяла съпруга Л. А.а Й., родена на 02.08.1949г., низходящи-деца
/внуци на общия наследодател А. Й./-, а именно-дъщеря А. А.а Й., родена на
28.02.1978г., дъщеря Р. А.а Й., родена на 22.12.1982г. ; внуци на А. А. Й. по
право на заместване по коляното на сина му Б. А. Й., роден на 26.03.1976г.
починал на 31.12.2015г.- Л. Б.ова Й., родена на 14.08.1990г. и Р. Б.ова Й.,
родена на 11.11.2003г. Общият наследодател А. А. Д. е оставил като
наследник и дъщеря Ф. А.а Т., родена на 08.07.1953г. и почнала на
39
23.07.2005г. , която от своя страна е оставила низходящи-деца /внуци на
общия наследодател/ , а именно – дъщеря М. М.В., родена на 13.02.1972г., син
ДД.М.Т., роден на 31.03.1974г., дъщеря С.М. Т., родена на 10.09.1979г. и
дъщеря Р. М. Т., родена на 28.11.1968г.
Посочената в удостоверението за наследници на А. А. Й., като негова
наследница, а именно дъщеря Ф. Д. Ш., /позиция 5/ , родена на 29.03.1941г.
и починала на 23.04.2013г. , и оставила от своя страна низходящи-деца, а
именно дъщеря Ж.В. А.а, родена на 25.07.1961г., дъщеря Н. В.Г. родена на
07.09.1964г. и син К.В.Ш., родена на 05.06.1967г.-наследник на Н. , в същност
е наследница единствено на майка си Н. А. Ш. /втората съпруга на А. А. Й., / ,
доколкото по делото не е спорно, че общия наследодател не е имал общи
родени деца от този брак с тази съпруга- виж удостоверение за наследници
№407 от 27.09.2023г. л.78, удостоверения за съпруга и родствени връзки
№АОУ-783 и №АОУ-782,двете от 06.10.2023г., всичките издадени от Община
Ракитово. Освен това бащиното име на Ф. Ш. /Д./ не съвпада с личното име на
наследодателя А. А. Й., което следва да носи, съгласно Правилника за водене
на регистрите за гражданско състояние от 02.07.1929г. , действал до 1950г./
отм. с ПРАВИЛНИК за водене регистрите за гражданско състояние (отм.), ако
е негова дъщеря.
Установява се от удостоверение за съпруг и родствени връзки/ АУО-
783 от 16.10.2023г. на Община Ракитово-л.81, че М. А.а К., родена на 16.07.
1921г. /записана в удостоверението като разведена, и без вписани данни
считано от кога/, е майка на децата -З. А.а Б. /пор.№6 от удостоверението за
наследници на общия наследодател А. Й., изх.№407 от 27.09.2023г./, на Д. А.
Й. /пор.№7./, на А. А. Й. /пор.№8/; на Б. А. Й. /пор.№2/, на Ф. А.а Т. /пор.9/, на
М. А. Й. /пор.№3/ и М. А.а К. /пор.№4/. Същата е починала на
12.12.1994г./л.204/.
От своя страна преживялата съпругата/втора по ред/ на общия
наследодател А. А. Й., а именно, Н. А. Й., родена на 10.06. 1924г., записана
като вдовица, е майката на децата-Ф. Д. Ш., /пор.№5/, А. Д. Б. /пор.№1.3/; Д.
Д. Б. /№1.4/; М. Д. О. /1.5/; С.М. Б./№1.1/, А. Д. О. /пор.№1.6/ и А. Д. Б. /пор.
№1.2/. Или като краен резултат общия на страните наследодател А. А. Й. е
оставил в момента на смъртта си, настъпила на 30.05.1991г. наследници по
закон-преживяла втора съпруга Н. А. Й. /№1/ и низходящи, деца от
40
бившата си съпруга М. А.а К. - Б. А. Й., М. А. Й. /ищец в производството/ ,
М. А.а К., З. А.а Б. Д. А. Й. /наследниците му са ответници по
първоначалния иск /, А. А. Й. и Ф. А.а Т. или общо наследници по 7 /седем
/колена плюс преживяла съпруга, която след смъртта си е оставила
наследници от друг предходен брак, като двамата съпрузи А. и Н. Й.и
нямат оставили свои общи низходящи след смъртта си.
Установява се, че А. А. Й. е сключил граждански брак с Н. Д. Б. /
идентична с име Н. А. Й./ л.190/ на 29.12. 1976г., като съпругата приема
фамилното име на съпруга си Й./л.186/, като пред това е прекратен по
съдебен ред /решение от 25.11.1976г. на Пазарджишки окръжен съд по гр.д.
№1339/1976г. по описа на същия съд с развод, сключения между А. А. Й. и М.
А.а по баща К., граждански брак на 22.09.1942г. А синът му Д. А. Й. е
сключил граждански брак с първата ответница С. Г. П., с фамилно име Й. на
20.04.1966г. /л.189/.
Установява се, че на 01.09.2022г. от нотариус Е.Ч., с район на действие
РС-В. е съставен констативен нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит на основание давностно владение №103, том II,
рег.№3547, нот.дело №283 от 01.09.2022г./вписан в Службата по вписванията
при РС-В./, според който въз основа на извършена обстоятелствена проверка,
по нотариалното дело, от нотариуса е съставен нотариален акт, с който са
признати ответниците по първоначалния ОУИС С. Г. Й., А. Д. Й., П. Д. Й., Б.
Д. Абу Е. и А. Ш. Ю., за собственици на основание наследство и давностно
владение при квоти 6/10ид.ч. за С. Й. и по 1/10ид.ч. за А. Й., П. Й., Б. Д.
Абу Е. и А. Ш. Ю., на жилищна сграда с идентификатор 10450.501.1510.1 по
КККР на гр.В., одобрени със заповед № РД 18-1214 от 06.06.2018г. на ИД на
АГКК, с адрес на сградата-гр.В., ул.“У.“ №7, с площ от 72кв.м., на 1 етаж, с
предназначение -еднофамилна жилищна сграда, както и на сграда с
идентификатор 10450.501.1510.3 по същите КККР, с последно изменение
засягащо имота от 02.05.2022г., намираща се на същия адрес, със застроена
площ от 17кв.м., на 1 етаж, с предназначение-гараж, като двете сгради са
разположени в ПИ с идентификатор 10450.501.1510 по същите КККР и на
същия административен адрес, целия с площ от 474кв.м., трайно
предназначение на територията -урбанизирана, начин на трайно ползване-
ниско застрояване на 10м., с номер по предишен план-1848, квартал 402,
парцел-ХVI, при граници и съседи-имоти с идентификатори 10450.501.1511;
41
10450.501.3122;10450.501.1509; 10450.501.2222 10450.501.2224. Според
приложената скица на еднофамилна жилищна сграда №15-703760 от
30.06.2023г., /л.16/ с идентификатор 10450.501.1510.1 на 72кв.м.,
разположена условно в източната половина на ПИ, същата жилищна
сграда откъм източната си страна е разположена в непосредствена близост с
улица “ У.“, и до сграда №10450.501.1510.4, на която източната граница
граничи и със същата улица, като тази жилищна сграда има неправилна форма
с издадена средна част на север, доближаваща се до към границата със
съседния от север ПИ 10450.501.1509. В близост до така описаната
еднофамилна жилищна сграда и разположена западно от нея, е нанесена
втора сграда с почти квадратна форма , като страните й са ориентирани
успоредно на границите на ПИ в посока изток-запад, север -юг, записана е с
идентификатор №10450.501.1510.2, която е разположена в средата на същия
ПИ, като югозападно от нея е разположена сграда с идентификатор
№10450.501.1510.3-описания в нотариалния акт /КНА/ гараж на 17кв.м. В
скицата като собственици на същата еднофамилна жилищна сграда
10450.501.1510.1 на 72кв.м. са записани лицата посочени и в КНАС, издаден
от нотариус Чолев.
По дело е приложено Решение №28 на Изпълнителния комитет на
Градски народен съвет -В., взето на заседанието му на 21.06.1967г. с протокол
№7,-л.18 /към този момент общия на страните наследодател А. А. Й. е бил на
49г., първата му съпруга М. е била на 46г., синът му Б. е бил на 16г., синът
М. е бил на 12г., синът Д. е бил на 21г. и вече женен за С. М.ова, дъщерята
М. е била на 7г., дъщерята З. е била на 23г.; синът А. е бил на 18г., а дъщерята
Ф. е била на 14г., съгласно което в т. IV се отстъпва безвъзмездно право на
строеж /суперфиция/ в държавен имот в кв.344-кв.Каменица в парцел II , в
полза на А. Й. и на Д. А. Й.. В решението не е изрично посочено какъв, колко
на брой и какви строежи се допуска да бъдат реализирани, с какво
предназначение и с каква застроена площ да са. Към датата издаването на
разрешението за отстъпено право на строеж, действа чл.38. (Ал. 1, изм. -
Изв., бр. 66 от 1959 г.) от Правилника за държавните имоти /от 1952г./, ,
според който Правото за построяване на сгради върху държавна земя може да
бъде отстъпено на кооперации, други обществени организации и на частни
лица с разрешение от органите, посочени в чл.34. /(Изм. - Изв., бр. 82 от 1958
г.) Държавни имоти могат да бъдат заменявани доброволно с имоти на
42
кооперации, други обществени организации или на частни лица с разрешение
на ръководителя на ведомството, на което са предоставени за ползуване, а
държавни имоти, предоставени на народните съвети, могат да бъдат
заменявани с разрешение на изпълнителния комитет на окръжния народен
съвет или на изпълнителния комитет на народния съвет, приравнен на
окръжен съвет. В този случай се прилагат съответно чл. 30 и 31. / Съгласно
Решение № 751 от 16.07.2003 г. на ВКС по гр. д. № 341/2002 г., IV г. о.
Решенията на изпълнителните комитети на бившите окръжни народни съвети
като индивидуални административни актове, издадени от колективен орган в
кръга на тяхната компетентност, са имали вещно действие - прехвърляли са
ограничено вещно право на строеж върху държавна земя и титулярът на това
право е бил собственик и на осъществения строеж, като правото на строеж се
учредява от ИК на съответния окръжен народен съвет. В случая, това право е
било учредено с посоченото решение, което представлява индивидуален
административен акт, издаден от колективен държавен орган, в кръга на
определената му със закона компетентност. Този акт е конститутивен и има
вещно правно действие, поради което с него е било учредено ограниченото
вещно право по чл. 63, ал. 1 от Закона за собствеността върху държавна земя.
Еднофамилната жилищна сграда е била изградена без съответните строителни
книжа , въпреки отстъпеното право на строеж като с построяването й правото
на строеж се е трансформирало в право на собственост върху изградения
обект, поради което не е било необходимо допълнително сключване на
договор или съставяне на нотариален акт. Съгласно 39. Кооперациите, другите
обществени организации и частните лица, на които е отстъпено правото на
строеж по предходния член, придобиват собствеността върху построената от
тях сграда.(Ал. 2, изм. - Изв., бр. 66 от 1959 г.) Те могат да се ползуват от
земята, доколкото това е необходимо за използването на сградата, съобразно с
нейното предназначение, освен ако са установени други условия в решението
на органа по § 34, с което се отстъпва правото на строеж.
С второ решение №14 на ИК на ГНС-В., /л.117/ от заседание от
16.03.1971г. е постановено, че се отстъпва възмездно и безсрочно право на
строеж върху ½ част от държавно дворно място от 420кв.м., съставляващо по
Регулационния план на гр.В. парцел II в кв. 377А на Д. А. Й. жител на
гр.В. без да се уточнява какъв обект може да се строи -търговска сграда
,промишлена страда, жилищна , курортна Според разписен лист по плана
43
от 1983г. / л.21/ за имот пл.№1848, -представляващ двор е записано, че е
налице Отстъпено право на строеж от Община В. на Д. А. Й. и на А. Й./ от по
½ ид.ч. за всеки един от двамата, като за последният това е съгласно решение
№28 от 21.06.1967г., като имотът попада в кв.402 и е записан с парцел XVI, а
за първият ОПС е по решение №14 на ИК на ГНС-В., като отново не става
ясно какъв е предмета на ОПС-какво се разрешава да се строи и с какво
предназначение.
За изясняване на спора от фактическа страна е допусната и изслушана
съдебно-техническа експертиза, заключението по което изготвено от вещото
лице И.И.Ш. , вх.№6628 от 30.09.2024г., въззивният съд възприема изцяло
като обосновано, компетентно изготвено и неоспорено от страните и от което
се установява, на база проверка на документите по делото и в Община В.,
както и извършен оглед на място, че /л.256/ според справката в Община В.
във връзка с отстъпено право на строеж съгласно Решение №26/21.06.1967
г. на ГНС в кв.З44 парцел II по действащия тогава КРП на гр.В. за построената
жилищна сграда- еднофамилна със ЗП от 72 кв.м, брой етажи — един, с
идентификатор 10450.501.1510.1 по КККР на гр.В. одобрени със Заповед РД
№ 18 – 1214 от 06.06.2018г .на ИД на АГКК, ( по предходен план парцел XV1-
1848, в кв.402) няма издадено разрешение за строеж и Общината не
разполага със строителни книжа за описаната сграда. На въпроса дали има
одобрен архитектурен проект за построяване на жилищна сграда въз основа на
ОПС с Решение №26 от 21.06.1967г. на ГНС в кв. кв.344 парцел II по
действащия тогава КРП на гр.В. и ако има такъв построена ли е сградата
съобразно одобрения архитектурен проект, кога е построена на етап груб
строеж, издавано ли е удостоверение за въвеждане на експлоатация на
жилищната сграда и кога ?, вещото лице е установило, че в Община В. не е
намерен проект за жилищна сграда въз основа на ОПС с Решение №26 от
21.06.1967г. на ГНС в кв. кв.З44 парцел II по действащия тогава КРП на гр.В..
Установило е, че е построена сграда- едноетажна, еднофамилна със ЗП
/застроена площ/ -72 кв.м., която е изградена изцяло с каменна зидария с Н
височина/ -1.90-2.00 м и тухлена зидария с Н /височина/ — 0.60 м. /надзид/ и
има разпределение: коридор който е преграден и са оформени два входа- от
юг и вход от север, като северният вход е с разпределение : коридор,
кухненски бокс със стая, спалня, а южният вход е с разпределение : коридор
и стая, като по устни данни от С. Й. жилищната сградата е строена през 1968
44
год. без проект и разрешително за строеж . На въпрос, дали построената в
имота жилищна сграда с идентификатор 10450.501.1510.1 по КККР на Гр.В.,
одобрени със Заповед РД № 18-1214 от 06.06.2018г.на ИД на АГКК е
изградена в съответствие с приложения към исковата молба архитектурен
проект /извадка от ПУП и архитектурни проекти от 02.09.1967г. на
наследодателя А. А. Й.-т.16 от описа на доказателствата/, експертът е
установил, че няма разрешение за строеж и строителни книжа /проект/ за
описаната сграда. На следващия въпрос, 4.В кой от действащите КРП на
гр.В. за пръв път е нанесена жилищна сграда с идентификатор
10450.501.1510.1 по КККР на гр.В., находяща се в източната част на поземлен
имот с идентификатор 10450.501.1510. по КККР на гр. В., е установено от
експерта, че в КРП на гр.В., одобрен със Заповед РД 14-03-163 от 13.10.1983
год. има нанесен кадастъра на жилищна сграда —МЖ( един етаж) в парцел
XVI-1848, в кв.402 по плана на гр.В. /или това е станало приживе на общия
наследодател и на сина му Д./; На въпроса какви кадастрални и регулационни
планове са действащи за периода 1967 год. до настоящия момент и
идентичен ли е в кв.344 парцел II по действащия към 21.06.1967 г. КРП с
Парцел в кв.З77а. парцел П по действащия към 18.03.1971г. КРП с УПИ XVI в
кв.402 и с ПИ с идентификатор 10450.501.1510. по КККР на гр.В. одобрени
със заповед № РД -18-1214 от 06.06.2018г.на ИД на АГКК , е отговорено, че
през 1967 год. е действал планът одобрен със Заповед №3583 от 26.07.1957
год. /обезсилен/; През 1983 год. действа планът одобрен със Заповед № РД 14-
03-163 от 13.10.1983 год. за В.; През 2010 год. действа регулационен план
одобрен с Решение №292/25.11.2010 г./асфалтова база/. Вещото лице е
констатирало, че при сравняване на данните в Община В., е установило ,че
ПИ с идентификатор 10450.501.1510. по КККР на гр.В. одобрени със Заповед
РД № 18-1214 от 06.06.2018 г. на ИД на АГКК. е идентичен с УПИ XVI -1848
в кв.402 по сега действащия регулационен план; както и с парцел II в
кв.З77А и с част от парцел „ЗА колодрум“ в кв.344 по плана на гр.В. от
1957г./обезсилен/. Въз основа на констатациите си вещото лице
заключава еднозначно, че в Община В. няма издавани разрешение за строеж
и строителни книжа за описаната сграда. Пак там, не е намерен
архитектурен проект за жилищна сграда въз основа на ОПС с Решение №26 от
21.06. 1967г. на ГНС в кв. кв.344 парцел II по действащия тогава КРП на гр.В.;
че сградата е строена през 1968 год./ по устни данни / и няма издавано
45
удостоверение за въвеждане на експлоатация на жилищната сграда; че за
построяването в имота на жилищна сграда с идентификатор 10450.501.1510.1
по КККР на гр.В., одобрени със Заповед РД 18-1214 от 06.06.2018г. на ИД на
АГКК няма издавано разрешение за строеж и строителни книжа /проект/ за
описаната сграда; че в КРП на гр.В. одобрен със Заповед РД 14-03-163 от
13.10.1983 год. има нанесен кадастъра на жилищна сграда -МЖ( един етаж)
в парцел XVI-1848, в кв.402 по плана на гр.В., че предвид действащите КРП на
гр.В. за периода от 1967г. до момента и при сравняване на данните в Община
В., е установено, че ПИ с идентификатор 10450.501.1510. по КККР на гр.В.
одобрени със Заповед РД №18-1214 от 06.06.2018г. на ИД на АГКК е
идентичен с УПИ XVI-1848, в кв.402 по сега действащия регулационен
план и с парцел II В кв.З77А и с част от парцел „ЗА колодрум“ в кв.344 по
плана на гр.В. от 1957г.
В съдебно заседание вещото лице изцяло поддържа заключението си.
От страните в производството няма постъпили възражения, оспорвания или
несъгласие с констатациите, заключенията и изводите на експерта, няма
въведени доводи за некомпетентност на експерта или за представено
невярно заключение или че същото не е достатъчно пълно и ясно или че е
необосновано и възниква съмнение за неговата правилност, поради което
експертното заключение е приобщено към доказателствения материал по
делото. Липсата на строителни книжа за процесната сграда с идентификатор
№10450.501.1510.1 по КККР на гр.В., в Община В. изрично е удостоверено и
от самата община с нарочно писмо изх.№94-00/3290 от 06.03.2024г. /л.189/
По делото са разпитани две групи свидетели:
Свидетелката Р. Й. Б., /л.193/ на 70години, без родство със страните,
установява, че с ищеца М. са семейни приятели, ежедневно е била у него до
2019г. Допълва, че познава и неговата съпруга. Свидетелства, че М. живее на
ул. „У.“ № 7, в гр.В., а свидетелката на „У.“ № 4. Знае, че в двора им има две
къщи, като предната къща била на М.. Същата била строена с камъни, имала
и нов покрив и е едноетажна. Свидетелката обяснява, че М. се грижи с години
за тази къща. Знае, че преди 20 години е била изгоряла до камъните и той сам
си направил ремонта. Знае, че до сега, от както свидетелката го познава, той
се е грижил за тази къща. Свидетелства ,че преди това никой не е живял в тази
къща. Познава родителите на М. - А. и М. и знае, че те са живяли в предната
46
къща, където е сега е М.. Свидетелката не знае кога е построена къщата, макар
да е родена през 1954г. Твърди, че от 52 години /или от 1972г./ е в тази
махала и знае, че къщата е била построена от баща му и от майка му.
Обяснява, че в нея са живеели майка му, баща му и М.. Свидетелката не знае
брат му Д. къде е живял. Обяснява, че Д. не го виждала в двора и е
категорична, че освен М. никой друг не е виждала там. Уточнява, че откогато
е отишла в тази махала през 1972г. М. е в бил в тази къща. Знае, че Д. е на
втората къща отзад. Тогава къщата отпред била построена. За втората къща,
отзад знае, че е имала 3-4 стаи и в момента е на 3 етажа. Знае, че братът на М.
ги е направил. Посочва, че в началото на 70-те години задната къща
/голямата/ е била построена от Д. и че когато е отишла в началото на 70-те
години, в предната къща са живели само М., майка му и баща му. Знае, че
М. има по-малка сестра, оженила се като малка в Разлог. И че той няма други
сестри сега, защото са починали. Знае, че приживе са идвали сестрите, едната
от които е била в К.. Знае още, че е дошла и е живяла при него, но после си
отишла. Знае, че сестрите на М. са били родени тогава, когато свидетелката е
дошла в махалата. Най-малката сестра била на 12-13 години и е живяла при
майка си и баща си. След това се оженила в Разлог и я е нямало . Знае, че
децата на М. са родени в къщата на „У.“., както и внучетата. Свидетелства, че
след смъртта на родителите си М. останал там. Свидетелката не знае брат му
Д. да е предявил претенции за предната къща. Посочва, че тя е постоянно у
тях, не е имало никакви проблеми и че М. никой не го е гонил от къщата.
Свидетелката посочва, че познава много добре родителите на М. и че същите
не са споменавали за кого коя къща е, като за предната къща, доколкото си
помня, майка му е казвала, че ще остане на М.. Уточнява, че това се е случило
първите години, когато отивала на гости, тогава, когато още М. не е бил
женен и майка му М. му е казвала, че ще препише на сина си М. къщата.
Уточнява, че тогава М. не е била заедно с А.. А. бил в Ракитово. М. посрещал
свидетелката с жена си А.. Категорична е, че С. и Д. не са й отключвали
предната къща. Повтаря, че всичко било опожарено и М. си го направил
самичък. Била останала каменната част от къщата, каменната зидария била
метър, а сега нагоре са тухли, както и преди да изгори били тухли. Обяснява
че Покривът и стените ги направил М., който работел като строител, а
Пожарът бил преди 20 години. Свидетелката сочи, че е сключила граждански
брак през 1972 година, като до сключването на брака живеела на „У.“ № 4.
47
,както и преди това там живяла. Знае, че М. се оженил 2 години след
свидетелката, през е 1974 година. Знае, че е ходил и в казармата, не помни
дали е бил женен или след това е ходил в казармата. Категорична е, че М. не е
ходил да живее на друго място. Винаги си е бил в къщата. Знае, че съпругата
му е от с.Драгиново и че със семейството си е живял на ул. „У.“ № 7.
Двуетажната къща тогава била на 1 етаж. В задната къща живеели С. и Д..
Свидетелката не си спомня кога е построена тази двуетажна къща, отзад.
Когато се оженила свидетелката, къщата отпред била построена. Не си
спомня кога е построена задната къща. Знае, че къщите са заградени и че
входът на задната къща е от другата улица /което е невярно обстоятелство
доколкото ПИ в който се намират и двете къщи има един единствен излаз и то
само на една единствена улица „У. / от източна страна-виж скицата на л.116/ и
че М. си е отпред на улицата. Установява, че между двете къщи има дървена
ограда, висока 1 метър и се вижда. Свидетелката не знае кога е построена
задната къща, в която живее С.. Посочва, че С. и Д. не са живеели в задната
къща, През 1972-1974 г., не може да каже кога е построена втората къща.
Посочва, че когато започнала да контактува с М. и семейството му, брат му Д.
не е живял в предната къща. Той живеел в задната къща. Свидетелката
познавала М. и семейството от началото на 70-те години на миналия век.
Категорична е, че М. никога не е ходил да живее в Драгиново, но не излага
конкретни обстоятелства за този си твърдян извод. Знае, че постоянният му
адрес е на ул. „У.“ № 7. И че децата са му родени там и внучетата. Посочва, че
когато е изгоряла къщата, останали камъните. Другото било тухли и покрив.
Знае, че Ф. е живяла няколко години в предната къща при М. и след това е
отишла в К.. Предполага, че М. я е пуснал да живее. Когато дошла да живее,
дошла с децата си. Дъщеря й М. си отишла в К. след смъртта на Ф.. Когато
дошла Ф., била с двете й деца, които тогава били женени, но без мъже. След
смъртта на майка си Ф., си отишли в К.. Знае, че Ф. е починала в К., в нейната
си къща. Не знае някой да е гонил Ф. от къщата. Описва предната къщата -
отпред представлява една стая, кухня и салон и че вътре е обзаведена – дИ.,
легло, спалня, кухня, шкафове, масичка. Знае, че малката сестра М. се е
оженила много малка и че е идвала в къщата, но не я виждала. Знае, че М.
през 2022 година не е строил, но че иска да си строи. Знае, че в двора М. не е
изграждал незаконни постройки. Свидетелката не си спомня майката на М. М.
кога е починала, но знае, че са били разведени с мъжа си. Също не знае кога
48
Д. е починал, предполага че има 10-15 години, но не е напълно сигурна.
Свидетелката А. Х.ВА П., на 59г. без близко родство със страните,
като уточнява, че майка й е първа братовчедка на М. Й. и на Д. Й.,
свидетелства, че познава Д. и М. и децата им. Познава и А. Й., като уточнява,
че е родена в къщата срещу тях. Обяснява ,че от както се помни М. и А.
живеят в тази къща, но не обяснява защо живеят. Знае, че на ул.„У.“ № 4 има
една къща, има ограда и зад оградата е на С. къщата. Знае, че в малката къща,
откакто се помни живеят М. и А. Й.и. Не уточнява началото на живеенето им
там -година и месец. Свидетелства, че познава майката и бащата на М. и знае,
че те живеели в малката къща. Посочва, че Д. и М. са имали 3 сестри, които
като малки живеели в тази къща и при мъжете си живеели. Знае, че Д.
откакто тя помни си е живеел, в голямата къща, зад на М. къщата, като също
не обяснява началото на живеенето му и защо. Свидетелката не знае голямата
къща кога е построена. Заявява, че има спомени за къщата на М., без да
уточнява защо смята че е негова. Знае, че синът на С., А. Й. й е съученик и че
къщата е строена отдавна. Свидетелства, че е ходила в къщата на А., и че
той живеел зад малката къща. Предполага, че голямата къща е построена
след малката къща. Посочва, че откакто има спомени /не уточнява годината
или приблизително считано от кога/ , Д. е живеел в голямата къща и че няма
спомени да е живял в малката къща. Свидетелката не съобщава да е живяла
временно или постоянно в тази къща и да е наясно дали е имало спорове
относно собствеността на къщата и какви са били. Обяснява, че не е слушала
от родителите на М. и Д., че последните искат да оставят къщата на някой от
тях. Свидетелката не знае кога е починала майката на М. и на Д., като
уточнява, че майката на М. и Д. е живяла заедно с баща им. Знае, че
родителите на М. и Д. са били разделени, защото бащата си взел приятелка
или съпруга, а след това пак се прибрал при жена си. Знае, че дядото А. Й. е
починал в малката къща, като първо той починал, след това старата леля.
Свидетелката няма спомен Д. да е живял в малката къща и не знае да е имало
пререкания между двамата братя М. и Д., нито е слушала да спорят. Помни,
че М. е живял над 50 години в тази къща. Слушала, че М. не е платил
данъците на къщата, и че С. го е обвинявала, че не плащал данъци. Знае, че е
имало пожар преди 21 години на малката къща, или около 2003г. факт не
споменаван от ищеца М. Й. в ИМ и че той е правил ремонта на къщата изцяло.
Според свидетелката бил е изгорял покривът, подът, стените и че М. си е
49
направил всичко. Къщата била опожарена и вътре не се е влизало като М. си
правил ремонта, като не уточнява с какви финансови средства и какъв
произход имат същите. Категорична е, че в този ремонт не се е включвала С..
За оградата около малката къща знае, че тя е от камъни, но не знае дали отзад
има ограда . Свидетелства, че С. не й е отключвала предната къща и че в
предната къща живеят А. и М. Й.и. Категорична е, че М. и семейството му не
са се местили другаде, нямат друга къща и че М. има 3/три/ дъщери, които там
са отглеждани. Свидетелката не сочи период от време през който са
отглеждани там децата от М.. Свидетелства, че в имота е имало и сайвант
долепен от страни до къщата и че както къщата така и целия сайвант
изгоряли. Смята, че когато къщата и сайванта са изгорели, родителите на М.
не са били живи. Знае, че Ф. е живеела там, след като се е разделила с мъжа си
и тя взела децата си и дошла в на майка си в къщата. Смята, че доста години
са живели там и че Ф. е починала в малката къща на ул. „У.“. Свидетелката не
може да посочи до кога са живели там Ф. и децата й, но знае, че са живеели
там и че след като е починала Ф., децата й живели още малко и след това се
преместили в К. в бащината им къща. Знае, че сестрата на М. М. е женена в
Разлог. Свидетелката няма спомен, М. да е живяла в в тази къща, знае, че
след като се е оженила в Бабек след това се е преместила в Разлог.
Свидетелката посочва, че от 20 години е била в чужбина, където е работила,
като се е прибирала през 5-6 месеца и за по 2 седмици до месец, работела в
таверна, в кухня в Солун, Гърция, тоест възприятията й за отношенията между
страните по делото обективно са силно ограничени като време , като
непосредствено наблюдение за процесите и за пространство, относно
обитаването на процесната къща и от кого в същност е извършвано.
Свидетелката обяснява, че е родена през 1965г. и е била дете, когато М. се е
оженил. Знае, че е той е дошъл с булката в предната къща, като тогава брат му
Д. е бил женен и е живеел на голямата къща.
Ищецът М. Й. по реда на чл.176 от ГПК обяснява, че се е оженил на
11.09.1974 година, на 27.12.1974 е влезнал в казармата и е служил към
строителните войски.
Свидетелката М. А.А К., на 64г., сестра на ищеца М. Й. и леля
на ответниците, като деца на починалия й брат Д. и роднина по сватовство
втора степен, като сестра на съпруга Д. със съпругата му С. /зълва/,
обяснява, че е била много малка, но знае, че баща й 1967-68 година /тогава
50
според казаното свидетелката е била на 8г./, е започнал да строи къща в
Асфалтова база. И че тогава 1967-68 година баща й строил тази къща.
Свидетелства, че са били седем деца, че Д. е бил женен и че той е помагал да
се съгради тази къща. Пояснява още, че къщата била построена 1967-68
година и че всичките са живеели там. Знае, че баща й след като построил
къщата казал, че ще препише къщата на Д.. посочва, че ..“Баща ми каза, че
къщата ще е за Д.“. Допълва, че след като се построила къщата всички
живеели там, включително и Д. с жена му. Категорична е, че тогава е нямало
друга къща в този двор. Свидетелства, че след това Д. построил 1971 година
задната къща. Обяснява, че малката къща /предната/ била малка за всички
и затова Д. построил другата къща. Като изградил другата къща, Д. отишъл
там да живее. Свидетелства, че в малката къща останала тя заедно със
сестрите и М.. Посочва, че след казармата М. отишъл да живее в с.
Драгиново, защото сестрите му живеели в малката къща. Знае, че М. се е
оженил преди казармата, След това отишъл с жена си в с.Драгиново да живее.
Свидетелката е категорична, че М. е живял в с.Драгиново до 2013г. или 2014г.
и от време на време дохождал. Но че 2013-2014 година се върнал на „У.“ и там
се настанил. Пояснява, че баща й А. Й., е починал 1991 година и след смъртта
му, майката на свидетелката останала да живее в къщата. И че тогава М. се
преместил в Драгиново. Свидетелства, че след смъртта на баща си, М. е
живял в малката къща. Когато починал баща им, свидетелката имала пречки и
се махнала, идвала във В., но тук нямало работа и се преселила в Разлог и там
отишла за работа. Знае, че сестра й Ф. е седяла на малката къща и че всеки
петък вечерта или събота е идвала във В.. Установява, че след смъртта на баща
им /А. А. Й./, М. живеел в къщата на ул. „У.“. Знае, че голямата къща на Д. е
построена 1971 година; че майка й и баща й А. и М. Й.и, са нямали
намерение да оставят малката къща на М.. Знае, че всичко е преписано на
големият й брат Д., и че това го знае от доста отдавна. Уточнява, че майка й
М.К. го е казвала това. Свидетелства, че е живяла в къщата на ул. „У.“ и че
там я е пускал големият й брат. Уточнява че майка й е била жива, когато е
идвала при нея и че за свидетелката най-много се е грижел големия й брат.
Свидетелката знае, че в малката къща е имало пожар. Обяснява, че къщата
е имала сайвант. Горели трици, запалил се таванът на къщата. Свидетелката не
знае кой е запалил къщата, предполага, че този, който пуши цигари я е
запалил. Обяснява, че когато изгоряла къщата, Ф. е живеела в нея и че след
51
като изгоряла, къщата я е възстановила Ф.. Ф. била болна от рак, била
жива , когато изгоряла къщата. Свидетелката посочва, че Ф. е починала в тази
къща. Свидетелства, че майка й М. не е била жива, когато е починала Ф..
Знае, че майка й М. пуснала Ф. да живее в къщата, когато била жива, като Ф.
починала след майка си. След смъртта на майката М., Ф. продължила да живее
с трите си деца в къщата. Знае, че Д. си е изградил неговата къща и не помни
той да е имал ключ за малката къща. Според свидетелката, за малката къща
нямали ключ и никой не е имал ключ. Свидетелства, че се е оженила в Банско,
като съпругът й починал, живеела мизерен живот с него; Дошла си във В., а
след нея дошла и Ф.. Когато свидетелката се върнала, родителите й не били
живи и че тя е питала сестра си и големият си брат Д. дали може да дойде.
Повтаря ,че след смъртта на Ф. децата й останала в същата къща. Уточнява, че
през 2013 година отишла в Разлог, но децата на Ф. живеели до 2014 година в
малката къща. Знае, че М. е бил там, когато свидетелката е живяла със
сестрите си, но след това не знае какво се е случило с него. Категорична е
свидетелката, че М. е живял в с.Драгиново, че след казармата е отишъл да
живее в Драгиново/…бега да живее/..Свидетелката не знае . колко години е
останал М. в с.Драгиново.. Знае, че като се е върнал във В. със семейството
си, децата му били големи. Свидетелства, че през 2019 година е била при М.
за да й даде една стая за брат й А.. Искала стая за А. А. Й. от М., но той не
разрешил и й казал, че никой няма да живее там, защото той бил собственик.
Посочва, че това го казал през 2019 година. Описва, че къщата се състои от 2
стаи, едната стая била с кухня, като М. заградил салона, за да нямат
останалите нищо общо с него. Свидетелката живеела с Ф. в две малки стаи,
а след това дъщерята на М. – К. се оженила там и М. пристроил още една
стая. С. Й. казала на свидетелката да й дадат на К. една стая, защото
последната няма къде да живее, с което свидетелката се съгласила с
уточнението, че ще й се даде едната стая, но че едната да остане за
свидетелката, когато иска да се прибера. Свидетелката не знае, кога К. е
дошла да живее там и че по това време М. и А. /майката и сина/ живеели там.
Свидетелства, че М. е построил допълнителната стая, но не знае през коя
година. Посочва, че М. не й е разрешил да се яви там 2019 година, защото
щяло да има убийства. Не знае кога е строил тази къща. Категорична е , че
голямата къща е на Д., че малката е също на Д. и е записана на негово име.
Свидетелката е категорична, че М. не е правил нищо след пожара, знае, че той
52
има 3 момичета; че по време на пожара там са били, не може да уточни датата
на Пожара, но е бил след смъртта на майката на свидетелката.. Д. бил жив
тогава. Знае, че децата на М. и самия М. са били по време на пожара в къщата.
Свидетелства, че сестра й Ф. е купила ритловиците за покрива, знае, че Ф. е
вземала пенсия и че тя е купила материала, а М. го е сложил на готово.
Последният разпитан свидетел И. А. Б., на 54г. без родство със
страните установява, че познава от отдавна страните по делото-М., С. и децата
й- от 17 годишен ги познава/или от 1987г./, като твърди, че е съученик с
дъщерята на С.- Б. бил съученик. Знае от разговори между родителите на Б. и
баща си А. на които е присъствал лично каква къща имат ответниците по иска.
Обяснява, че Д. /Ш./ е бил голям приятел с баща му А., и че двамата /Д. Й. и
А. Б./, са строили старата къща, като Д. строил къщата и с баща си, след
което Д. се оженил. Свидетелят не знае кога точно Д. се е оженил, но че Д. е
живеел там в къщата. Д. бил на години, когато строил къщата. Свидетелят не
помни строежа на къщата /роден е 1970г./, но от пораснал знае къщата.
Свидетелства, че от баща си знае, че Д. и баща му са я строили. Д. после си
строил къщата отзад. Другата къща не знае кога е строена. По свои спомени
другата къща - голямата била построена. Свидетелят, не знае кой е живял в
голямата къща . Предполага, че децата са живеели в нея. Знае, че преди да се
построи новата къща, Д. живеел в старата къща. У Б. ходил от време на време,
и знае, че тя е живеела в старата къща, когато е ходил. Не си спомня дали
новата къща е била построена тогава, когато е ходил. Допълва, че новата къща
не е била построена тогава. Знае, че М. тогава е живеел в с.Драгиново.
Уточнява, че познава от доста време М., който си е живеел в къщата във В..
Знае, че М. като се оженил, изкарал казармата и си живеел в с.Драгиново.
Свидетелят не знае ищецът М. кога се е оженил. Уточнява, че от скоро живее
М. във В.. Не знае кога се е оженил. Пояснява, че познава дядото на Б. и знае,
че той е бил женен в Ракитово. Ш. /Д./ живеел в старата къщата и че там
всички живеели. Допълва, че Ш. не е живял в голямата къща. За Ф. знае, че е
живеела малко и после си е отишла. Допълва, че свидетелят живее в
Асфалтова база, ул. „Т.“ № 31, която се намира на 120-130 метра от ул. „У.“.
Свидетелят не знае, дали в малката къща е имало пожар в нея. Категоричен е,
че М. е дошъл във В. преди 6-7 години и че пред това свидетелят не го е
виждал да е идвал на гости при майка си. Свидетелства, че с М. Й. се познава
от отдавна, че той е живял е в Драгиново, и че се е запознал с него преди 5-6
53
години, Видял го, но е категоричен, че не живее в махалата и че много
отдавна е бил тук, като един- два пъти го е срещал в махалата. Свидетелства,
че не го е срещал в малката къща, срещал го е по улиците едни-два пъти;
Знае, че М. е брат на Д.. Знае, че в малката къща, че живеела бабичката С., но
че свидетелят не е ходил скоро, но знае че тя е живеела, че тя живее там.
Твърди, че сигурно щерките й живеят там. Уточнява, че това са негови
предположения, защото не е ходил там, и в голямата къща не е ходил.
Установява се от доказателствата по делото ,че имот пл.№1848 попада
в УПИ №XVI в кв.402 по сега действащия план на гр.В., е идентичен с парцел
II в кв.344 по обезсиления план от 1957г., като урегулирания поземлен имот
№XVI в кв.402 по сега действащия план, е с площ от 474 кв.м., при съдени -
север УПИ- XV -1847; изток -улица, юг-ПИ- XVII 1849 и от запад УПИ-
XIX -за озеленяване, като регулацията за УПИ №XVI -1848 в кв.402 по
действащия план е приложена. /Удостоверение за идентичност и описание на
имот -№567 от 25.08.2014г. на Община В./-л.24/. Документът не е оспорен от
страните в производството. Съгласно отразеното в издадено бланково
удостоверение от Общински народен съвет-финансов отдел В. №1390 от
03.08. 1990г. /л.25/, според което по основните книги на съвета е записана
декларация №6 от 1971г. подадена от общия наследодател на страните по
спора А. А. Й., със записани следните покрити имоти:-собствена къща,
полумасивна на 1 етаж на 85кв.м., строена през 1969г. и дворно място от
210кв.вм., при съседи-Й.Й., Д. Й., с тогавашна пазарна цена от 8000лв, въз
основа на отстъпено право на строеж-7лв за кв.м., като данъчната оценката на
сградата е от 1530лв и 420лв данъчна оценка на дворното място /по 2лв на
кв.м. х 210кв.м./ В удостоверението е записано, че се касае за имот който е
държавен.
Според удостоверение от Община В. № 00021 от 20.01.2023г. ищецът
М. А. Й. има записан в регистрите последен настоящ адрес в гр.В., ул.У.“
№7, считано от дата 20.01.2023г., като в удостоверението липсват данни за
предходен постоянен и настоящ адрес на лицето и от кога е регистриран на
него /л.26/. Според приходни квитанции ищецът е заплатил наведнъж на дата
11.08.2022г. всички данъци и такси битови отпадъци по партида
**********001 /дан. Обект-63049022, считано за периода от 31.10.2011г. до
08.08.2017г., и от 29.05.1998г. до 02.07.2018г., и считано от 29.05.1998г. до
02.07.2019г.,както и за 2023г., като сумите /дължимо и платено/ са
54
конкретизирани по години , както и общ сбор /общо платено/.Начислена и
заплатена е и съответната лихва за забава в плащанията по години.
Според представено в оригинал данъчно съобщение до М. А./л.184/ от
19.01.1999г., от данъчна служба при Община В., на лицето е определен
размера данъците и таксите въз основа на извършена данъчна оценка на
данъчно облагаем обект-земя и сграда-жилище, с адрес В., ул.“У.“, парцел 16
кв.402 по плана , с партида №**********001.Същият номер на партидата и на
данъчния обект, са записани и за имота в приходните квитанции от 2022г. и
2023г./л.27-л.30/.
Според препис извлечение от акт за сключен граждански брак /л.185/,
А. А. Й. и М. А.а К., са сключили граждански брак на 21.09.1942г., като
съпругата е приела фамилното име на съпруга си по време на брака-Й., който
е прекратен с развод през 1976г. Според удостоверение на Община В. №94-00-
3290 от 06.03.2024г. /л.189/, Общината не разполага със строителни книжа на
сграда с идентификатор 10450.501.1510.1. по КККР на В., находяща се в
УПИ-XVI-1848 в кв.402 по КК на В., като според общината представеният от
ответницата С. Г. Й. архитектурен проект е за двуетажна жилищна сграда
и не касае сграда с идентификатор №10450.501.1510.1, с предназначение
„жилищна сграда—еднофамилна“ с брой етажи-един, находящ се в УПИ-XVI-
1848 в кв.402 по КК на В.. В писмото е записано изрично, че в приложения
архитектурен проект квартала, в който попада сградата е 397, а не 402 по сега
действащия регулационен план , и че показаната ситуация в проекта е от
изток, а в действащата КК и РП, е от запад .л.189.Допълнено е, че за имот
идентификатор 10450.501.1510 по КККР на гр.В., УПИ ХVI-1848 в кв.402, е
издадено удостоверение за идентичност на имота с посочен парцел и квартал
по обезсиления план от 1957г.
Според нотариално заверена декларация имащата характер на
свидетелстващи показания /л.23/, с рег.№2261 от 16.06.2022г. на нотариус
Е.Ч., изхождаща и собственоръчно подписана от лицата Д. Г.М., ЕГН-
**********, с постоянен адрес гр.В., ул.“Т.“ №22 и В.Л.М., ЕГН-**********,
с постоянен адрес в гр.В., ул.“У.“ №4, /деклараторите не са разпитвани като
свидетели по делото за посочените от тях в декларацията факти и
обстоятелства/, с която декларират дословно под страх от наказателна
отговорност, че В ПИ с идентификатор 10450.501.1510 по КККР на гр.В.
55
одобрени със заповед РД-18-1214 от 06.06.2008г., преди 2000г. от А. А. Й.,
бивш жител на гр.В., починал на 31.04.1991г. е била /беше/ построена
следната сграда-едноетажна жилищна сграда с площ от
72кв.м.Деклараторатите не индивидуализират точната година на
построяването на сградата, дали същата съществува понастоящем, на какво
основание е построена от лицето като неин строител, нито индивидуализират
мястото /като дворно място, парцел, урегулиран поземлен имот в което е била
построена, и чия собственост е било това място с характеристиките такива
каквито са били към момента на изграждането й като улица, номер, квартал ,
или поне преди твърдяната 2000г., както и от колко и какви помещения се е
състояла сградата за да бъде квалифицирана от последните именно като
едноетажна жилищна сграда /л.23/, поради което съдът приема че този частен
свидетелстващ документ няма материалноправна доказателствена стойност,
освен ,че изявленията, които се съдържат в него са направени от лицата,
подписали документа и сочени като негови автори. Подобен свидетелстващ
документ е представен от З.Д.Ц.П., ЕГН-********** и А. А.В., ЕГН-
**********, нотариално заверен №2103 от 10.06.2022г. с която декларират ,че
едноетажна сграда с идентификатор 10450.501.1510.1 с площ от 72кв.м. и
гараж с идентификатор 10450.501.1510.3 с площ от 17кв.м.,са построени
преди повече от 40г. и са собственост на наследници на Д. А. Й., като
сградата и гаража са построени от Д. А. Й. през 1975г.По същите съображения
изложени по отношение на предходната нотариално заверена декларация и
тази декларация не може да бъде ценена като писмено доказателство по
делото за фактите и обстоятелствата посочени в нея.
Според данните от справка №842506 от 03.07.2023г. /л.31/ чрез
отдалечен достъп на Агенцията по вписванията , отбелязванията и
заличавания на името на ответницата П. Д. Й., за първи път е открита имотна
партида с номер 8273 от 10.03.2011г. на СВ-В., по отношение на сграда, в пл.
№-1848, парцел XVI, с площ по документи 80кв.м., 2МЖС-Къща в гр.В., въз
основа на КНА ,издаден по документи с вписани собственици-по 1/10 ид.ч. за
всеки от лицата-А. Д. Й., за П.Д.Р., Б. Д. Р. и за А. Ш. Ю. и 6/10ид.ч. за С. Г.
Й. /справка №5-л.32/;.Съставени са отделни имотни партиди по отделно на
първия и на втория жилищен етажи, записани като самостоятелни обекти в
същата сграда /партида 8272-за първи жилищен етаж записан като
изключителна собственост на А. Ш. Ю. и партида №8275 за втори жилищен
56
етаж записан като изключителна собственост на П. Д. Р. /по ИМ с фамилно
име Й. и с едно и също ЕГН в двата документа/ от 10.03.2011г. Според същата
справка на 01.09.2022г. /пор.№1/ с партиден №41154 в същия парцел, а
понастоящем в ПИ с идентификатор 10450.501.1510 е записана сграда с
предназначение-еднофамилна жилищна сграда на 72кв.м., едноетажна с
идентификатор 10450.501.1510.1, записана въз основа на КНА по
обстоятелствена проверка, като съсобственост на С. Г. Й., А. Д. Й., А. Ш.
Ю., Б. Д. А. и П. Д. Й.. На името на същите лица като собственици в същия
ПИ е записана и сграда с идентификатор 10450.501.1510.3-гараж на 17кв.м.,
със същия административен адрес, партида №41155. Отразяванията по
партидите съответстват на издадения в полза на ответниците по предявения
ОУИС, КНА по писмени доказателства №24,том I, рег.№357, дело №23 от
09.03.2011г. и от КНА №103, том II, рег.№3547, дело №283 от 01.09.2022г./л.34
и л.9/
Установява се, че до и от момента на воденето /стартирането /на
информационната система от 2002г. при Агенцията по вписванията до
03.07.2023г., липсва отразяване едноетажната еднофамилна жилищна сграда
на 72кв.м. с идентификатор10450.501.1510.1 в ПИ 10450.501.1510 , а преди
одобряването на КККР, намираща се в имот пл.№1848, парцел XVI-общ по
плана на гр.В. да е записана като собственост на името на ищеца М. Й..
Според удостоверение за данъчна оценка по чл.264 ал.1 от ДОПК, от
11.08.2023г. за имот партиден номер 6304Н45302, находящ се в гр.В.
,ул.“У.“№7, планоснимачен номер 1848 от квартал 402, УПИ парцел XVI, с
идентификатор на поземления имот 10450.501.1510, и представляващ
жилище 10450.501.1510.1 на 72кв.м. на 1 етаж, и имот идентификатор
10450.501.1510.3-гараж на 17.кв.м., са записани на името на петимата
ответници по иска, нямат непогА.и задължения .
Установява се, че ищецът М. А. Й. е подал декларация като собственик
по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот -земя и сграда
/л.91/ с вх.№27044 от 20.06.2022г./ със забележка за сменен номер на адреса/,
като посоченият от декларатора адрес е в гр.В., ул.“У.“№5, /имотът се намира
на №7/, с която декларира имот придобит в негова собственост по
наследство, на 01.12. 2011г., без да посочва праводателя си. Според
служебната справка отразена в същата декларация, касае се за имот с кад.
57
№1848 от плана от 1983г. УПИ /парцел/ XVI, кв.402, като земята е с площ от
350кв. , а сградата е застроена на 70кв.м.За сградата е посочено още, че
същата има предназначение на къща, на 1 етаж, няма отразено за историята
на сградата, че същата е новопостроена на мястото на изгоряла преди това
сграда , със същата площ, етажност и предназначение, като е записано че
сградата е въведена в експлоатация след 01.01.1990г. и преди 01.01.2005г.,
тоест декларира се старата сграда преди да бъде унищожена от пожара. В
описанието на обектите в сградата /л.92/ е записано, че се касае за
декларирано жилище, построено през 1968г., с РЗП 70кв.м., полумасивно,
без данни за извършен основен ремонт, а деклараторът се е вписал като
едноличен собственик на сградата-декларацията е подадена на 20.06.2022г.
Няма посочен в декларацията вид на документа за собственост, на който се
позовава и легитимира декларатора като едноличен собственик на имота.
По делото са приложени жалба и писмена кореспонденция между С. Й.
и РУ-МВР В. за отправени сигнали от лицето за извършване на незаконен
строеж от ищеца М. Й., представляващ пристройка към съществуваща сграда
в ПИ с идентификатор 10450.501.1510, и за който имот според жалбоподателя
притежава отстъпено право на строеж с решение №14 от 1971г. на името на
починали й съпруг Д. Й. ,с искане лицето на бъде предупредено на спре
пристрояването и да не се саморазправя, като сигнала датира от 31.05.2022г. и
че по жалбата е образувана полицейска преписка ,лицето е предупредено и
същата е изпратена в РП-Пазарджик. Жалба /сигнал/ с подобно съдържание е
изпращана и до Община В., като в отговора си Общината е констатирала че и
по отношение на всичките четири сгради разположени в ПИ 10450.501.1510,
с №1, 2, 3 и 4, включително и процесната няма издадено от общината
разрешение за строеж и документ за собственост, независимо, че се отчита, че
с решение №14 на ИК на ГНС-В. от 18.03.1971г. се отстъпва възмездно и
безсрочно право на строеж върху 1/2 ид.ч. от държавно място от 420кв.м.
,съставляващо по парцел II кв.377 на Д. Й. , и че макар да е издадено
строително разрешение №156 от 21.06.1976г. за нова ж. сграда в парцел VII-
ГНС, липсва протокол за открИ.е на строителна площадка и определяне на
строителна линия и няма други строителни книжа и документи, както и че
няма данни да е издавано разрешение за строеж на ищеца М. Й. за пристройка
в УПИ-ХVI-1848 в кв.402-ПИ-10450.501.1510 /л.89/.Установява се ,че и
ответниците са заплатили през 2022г. предходни задължения данък сгради и
58
ТБО за процесната едноетажна жилищна сграда , с начало 2017г. до 2022г.
като сумите също са внесени наведнъж с един вносен документ от
27.07.2022г. Липсват данни издаденото строително разрешение №156 за
строеж на нова жилищна сграда на Д. А. Й. в парцел № VIII-ГНС в кв.347 по
плана на гр.В. от 21.06.1978г. да има връзка и да се отнася за строежа на някоя
от сградите в процесния УПИ-ХVI-1848 в кв.402-ПИ 10450.501.1510. В тази
връзка е и категоричния извод на вещото лице Шулева че няма издадено
разрешение за строеж и строителни книжа за процесната еднофамилна
едноетажна жилищна сграда с идентификатор 10450.501.1510.1 със застроена
площ от 72кв.м.
Обжалваното решение е валидно като постановено от надлежен
съдебен състав в рамките на правораздавателната му компетентност по
предвидения процесуален ред и форма.
Обжалваното решение е допустимо по отношение на предявения
отрицателен установителен иск за собственост при наличие на правен
интерес за ищеца М. А. Й. да установи по отношение на всички ответниците,
че последните не са собственици на процесната жилищна сграда с
идентификатор 10450.501.1510.1, по наследство и придобивна давност и
поради придобИ.ето му по давност в изключителна собственост от ищеца,
предвид оспорването на собственическите права на ищеца чрез снабдяването
на ответниците с КНА за собственост върху същия имот на основание
наследство и придобивна давност.
Обжалваното решение е процесуално допустимо и по отношение на
предявения насрещен ревандикационен иск, доколкото ответниците по
първоначалния ОУИС и ищци по насрещния ревандикационен иск за
собственост и независимо, че се позовават на същите факти и обстоятелства за
придобИ.е в собственост по наследство и давностно владение на процесния
имот, но освен правото на собственост ищците по насрещния иск въвеждат и
ново правно основание относимо към искането им за предаването на
владението на имота от ответника, а имено, че последният владее имота без
правно основание и следователно дължи по закон предаване на владението в
полза на невладеещия собственик, тоест след като ответника по НИ има
качеството на владеещ несобственик, за да се възстанови действителното
правно положение той следва при уважаване на ревандикационната претенция
59
да бъде осъден и да предаде владението върху имота на невладеещия
собственик. Тоест, независимо, че ответниците по ОУИС следва да установят
правата си на собственост, като същите следва да заявят, да предявят и да
докажат в производството по предявения срещу тях отрицателен
установителен иск като следва да въведат и изчерпят всички правни
основания на които твърдят да са придобили правото на собственост и
независимо от основанието въведено от ищеца по предявения ОУИС, то при
отхвърляне на отрицателния установителен иск за собственост ще се
формира сила на присъдено нещо за ответниците по иска по отношение на
качеството им на титуляри и носители на правото на собственост върху
процесния недвижим имот, но няма да бъде формирана сила на присъдено
нещо по отношение на иска за ревандикацията на имота в полза на
правоимащите ищци по насрещния иск, а именно предаването на владението в
тяхна полза, което предполага, установяване на това ново правно положение
именно за тях, че същите освен, че са изключителни собственици на
процесната жилищна сграда, в същност са и лишени от възможността да
осъществяват реално нейното правно владение и упражняване на фактическа
власт в резултат от действия и поведение демонстрирани от ответника, който
държи имота без правно основание, като последният по предявения срещу
него насрещен ревандикационен иск може да оспорва иска и да доказва, че
държи имота на правно основание и да иска последният да бъде отхвърлен
като неоснователен. В същност чрез предявяването на насрещния
ревандикационен иск ищците по него целят да получат пълна по обем съдебна
защита и закрила на твърдяното от тях притежавано право на собственост
върху сградата, при евентуално предхождащо цялостно отхвърляне на
предявения срещу тях от ищеца М. Й. отрицателен установителен иск за
собственост и за да могат в пълнота да ползват правомощията си по
отношение упражняване на правото на собственост-на владеене, на ползване и
на разпореждане с процесния имот. Двата иска имат връзка помежду си, и
разрешават окончателно и със сила на присъдено нещо правото на
собственост върху процесната еднофамилна жилищна сграда между
спорещите страни в производството и предаването на владението й в полза на
действителния й собственик. В този смисъл налице е частично припокрИ.е на
основанията на собственост, които ответниците по предявения срещу тях
ОУИС следва да установят по отношение на предявения срещу тях
60
отрицателен иск, че същите са собственици на някое от правните основания
предвидени в закона, като същите по предявения от тях насрещен
ревандикационен иск срещу ищеца по ОУИС М. Й., освен правото си на
собственост следва да установяват, и че собственият им имот се владее от
ответника без никакво правно основание и да искат последният да бъде
осъден да им предаде владението му. Само с отхвърлянето на предявения от
ищеца М. Й. срещу ответниците ОУИС не може да се постигне преследваната
от тези ответници цел, а именно реално и фактически да получат владението
на имота си като предявят насрещен положителен ревандикационен иск
срещу владелеца несобственик и тази им претенция бъде уважена. Затова за
ответниците по предявения ОУИС и ищци по предявения насрещен
ревандикационен иск е налице правен интерес в общ процес да се разреши
със сила да присъдено нещо, дали те са собственици на процесния имот, дали
ответника по насрещния иск владее имота без правно основание и да искат от
съда да постанови осъдителен диспозитив за предаване на владението от
владеещия несобственик в полза на невладеещия собственик.
Съдебната практика не забранява като недопустимо такова обективно
съединяване на ОУИС с насрещен ревандикационен иск, с оглед постигане на
максимална правна защита на правото на собственост. В този смисъл е и
практиката на ВКС на РБ-Решение № 530 от 5.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1560/2009 г., I г. о. ГК; Решение № 1046 от 13.07.2004 г. на ВКС по гр. д.
372/2003 г., IV г. о., Решение № 503 от 02.05.2012 г. на ВКС по гражданско дело
№ 83 / 2011 г. по описа на Първо гражданско отделение и други.
I.По основателността на предявения от ищеца М. Й. отрицателен
установителен иск за собственост.
По делото няма спор, а това се установява от събраните по делото
доказателства , че с решение на Изпълнителния комитет на Градски народен
съвет-В. №26 от 21.06.1967г. е отстъпено безвъзмездно право на строеж
/суперфиция/ върху държавна земя, представляваща парцел II в кв.344
/кв.Каменица/, по действащия тогава кадастрален и регулационен план на
гр.В., одобрен със заповед №3583 от 26.07.1957г.-действал до 13.10.1983г.
Правото на строеж е учредено общо в полза на две физически лица -баща -А.
А. Й. и син Д. А. Й., като двамата към момента са били женени и са сключили
граждански брак, първия с М. А.а К. и втория със С. Г. Й.. Предмет на
61
отстъпеното право на строеж е построяване на едноетажна еднофамилна
жилищна сграда със застроена площ 72кв.м. Факт е, че такава жилищна сграда
е изградена заедно от двамата суперфициари с влагането на общи средства и
общ труд, като между двамата не е имало приживе спорове дари процесната
жилищна сграда да е била придобита в изключителна собственост в полза на
бащата или в полза на сина, респективно до смъртта на бащата последният да
е прехвърлил своите притежавани права от собствеността в полза на сина си
Д. и последният да придобие изключителната собственост върху жилищната
сграда или обратното синът да е прехвърлил правата си на собственост в
построената жилищната сграда в полза на баща си, и последният да е станал
изключителен собственик на същата.Вярно е, че за построената еднофамилна
жилищна сграда не са издавани,/ в архива на Община В. не са открити /
разрешение за строеж и други строителни книжа/ за описаната сграда, нито
има изготвен архитектурен проект за същата /обратното не се твърди от
страните/, но независимо от това решението за отстъпване от ИК на ГНС-В.
на право на строеж в полза на бащата и на сина Й.и №26 от 21.06.1967г. не е
отменено. Същото е издадено с административен акт на изпълнителните
комитети /ИК/ на окръжните народни съвети /ОНС/ или на народните съвети,
приравнени на окръжни, постановявани на основание чл. 15 (отм.) вр. чл. 13
ЗС (отм.) и пар. 38 вр. пар. 34 П. (отм.). като съгласно чл. 15 от ЗС право да се
построи сграда върху държавна земя и да се придобие право на собственост
върху сградата /право на строеж/ се отстъпва по реда на чл. 13 ЗС. Следва да
се съобрази, че според чл. 18 ЗС прехвърлянето на право на собственост или
учредяването на друго вещно право върху недвижим имот, в случаите,
предвидени в раздела за държавна собственост на ЗС, се е извършвало
писмено, при което нотариална форма не е необходима/както е в случая/, но
във всички случаи се касае до прехвърляне или учредяване на вещни права
върху държавни имоти въз основа на сложни фактически състави, включващи
сключването на договори, вземането на решения от държавни органи и други
елементи. Правото на строеж върху държавна земя се е отстъпвало въз основа
на заповед на председателя на ИК на ОНС по местонахождението на
държавния имот, то възниква съгласно чл. 13, ал. 2 ЗС със сключване на
договор между него и лицето /обществената организация/, на което се
отстъпва. За възникване на правото на строеж е необходимо да бъдат налице
всички елементи на фактическия състав, от който то възниква. В случая
62
спорове и възражения относно действителността и за надлежното учредяване
на суперфиция няма надлежно въведени в производството и исковия съд не се
е занимал с този въпрос.
Следователно в резултат на построяването на жилищната сграда от
двамата суперфициари /независимо кой от двата е вложил паричните средства
и труд при осъществяването на строежа, но при участието и на двамата
суперфициари от което могат да възникнат единствено облигационни
претенции, но не и трансформация и съсредоточаване на правото на строеж в
патримониума само на единия суперфициар/ , осъществено на основание
безвъзмездно отстъпено право на строеж, правото на суперфиция се е
трансформирало в право на собственост върху построената страда в полза и на
двамата суперфициари. Няма спор, се жилищната сграда е построена в
рамките на няколко месеца от учредяването на правото на строеж и
следователно към 1968г. същата е станала съсобствена между двамата
суперфициари баща А. и син Д. при равни права от по ½ ид.част за всеки един
от двамата. Построената еднофамилна жилищна сграда има непосредствено
предназначение да задоволява жилищни нужди на семейството изразяващи се
в обитаване, живеене, битово устройване и стопанисване на процесния обект
на всяка семейство и домакинство. Следователно и с оглед нормата на чл.13
ал.1 от СК, в сила от 22.05. 1968г., предвиждаща, че / Недвижимите и
движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на
брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име
са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството, която се
прилага в хипотеза за придобити имущества на заварените от този закон
бракове /Чл. 103. Правилата на този кодекс относно имуществените
отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди
влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове/., следва че към момента
на построяването на жилищната сграда същата е в режим на съпружеска
съсобственост, като ½ ид.част от сградата е в режим на съпружеска
имуществена общност /СИО/ между съпрузите А. и М. Й.и, а другата ½ ид.ч.
от сградата е в режим на СИО между съпрузите Д. и С. Й.и. Съсобствеността в
посочената конфигурация не е променяна до прекратяването на брака на
съпрузите А. и М. Й.и, с развод със съдебно решение от 25.11.1976г. по гр.д.
№1339/ 1976г. на ОС-Пазарджик, в сила от 16.12.1976г. в резултат на което
притежаваната от двамата бездялова ½ СИО се трансформира в обикновена
63
съсобственост от по ¼ ид.ч. за всеки един от двамата, останала в този си вид
до настъпването на смъртта на А. А. Й. на 30.05.1991г. /чл.26 ал.1 и чл.27 от
СК от 1985г./. Към датата на смъртта си наследодателят не е прехвърлял по
надлежния ред притежаваната от него идеална част от процесната жилищна
сграда нито на сина си Д. нито на някой друг от децата му или на трети лица, и
до смъртта си е живял непрекъснато в тази жилищна сграда, независимо, че
след развода е сключил нов граждански брак /втори/ с Н. /Н. Д. Б./ А. Й., от
който брак няма низходящи . Липсват данни, а и не се твърди по делото
бившата съпруга на А. Й., М.К. да е прехвърлила притежаваната от нея 1/4
ид.ч. от собствеността , в резултат на придобитата по време на брака с А. Й.
СИО/1/2/, да се е разпоредила със същата приживе в полза на някое от децата
си или на трети лица. Същата е починала на 12.12.1994г./л.204/.
Следователно към момента на открИ.е на наследството на А. А. Й.-
30.05.1991г. , неговата лична ¼ ид.ч. от процесната жилищна сграда се
разпределя по-равно между наследниците му по закон-седем деца от първия
си брак-Б., М., М., З., Д., А., Ф. и преживялата го втора съпруга-Н. А. Й..
Притежаваната от М. К. /Й./ на собствено основание след прекратяване на
СИО ¼ ид.ч. от жилищната сграда се трансформира и разпределя между
наследниците й -същите седем деца наследници и на баща си А..
Другата 1/2 ид.ч. от жилищната сграда останала в режим на СИО
между съпрузите Д. и С. Й.и, е трансформирана в обикновена съсобственост в
резултат на смъртта на съпруга Д. Й. настъпила на 05.08.2003г. /чл.26 ал.1 от
СК от 1985г. и се разпределена между наследниците по закон на Д. Й.-
преживяла съпруга С. и деца А., П., Б., А..
С исковата си молба /предявен първоначален отрицателен
установителен иск за собственост/ ищецът М. А. Й. претендира да е
едноличен собственик на жилищна сграда по наследство и последвала
придобивна давност на идеалните наследствени части на останалите
наследници на общия наследодател.
По наследство от баща си А., цялото от ¼ ид.ч. от жилищната сграда /
при общо 8 наследници, с равни наследствени права -7деца и преживяла втора
съпруга/ , ищецът М. Й. притежава 1/32 ид.ч. собствени наследствени права
, а от майка си М. притежава още 1/28 ид.ч. от сградата /при 7 наследника/
или общо по наследство притежава 15/224 ид.ч. / 1/32 + 1/28= 7/224 +8/224 /
64
от правото на собственост върху процесната жилищна сграда. Или ищецът
твърди, че останалите наследствени части от 209/224ид.ч. ги е придобил в
лична индивидуална собственост по давност поради което претендира, че
ответниците по иска не са собственици на процесния имот, защото правото на
собственост е изцяло трансформирано в неговия патримониум.
Предвид твърденията на ищеца М. Й., предявил ОУИС ,, че същият е
установил еднолична фактическа власт върху цялата еднофамилна жилищна
сграда с начало смъртта на наследодателя си А. А. Й., или считано от
30.05.1991г., то ищецът се позовава на правно валидно владение
осъществявано именно за напред лично от него и семейството му.
Невярно е твърдението на ищеца, че суперфицията за построяването на
процесната жилищна сграда е отстъпено от ИК на ГНС-В. с решение № 26 от
21.06.1967г. единствено и само в полза на баща му А. Й., а в полза на Д.
учредено друго безсрочно право на строеж за което е издадено от ИК на ГНС
решение №14 от 15.03.1971г. по отношение на ½ ид.ч. от дворно място от
420кв.м.-парцел II кв.374, след като вече първата жилищна сграда реално е
построена. Съдържанието на решението на ИК - ГНС-В. №26 от 21.06.1967г.
ясно и недвусмислено сочи, че титуляри на ОПС са две конкретни физически
лица А. А. Й. -баща и на неговия син Д. А. Й.. В хипотеза на общо учредено
право на строеж в полза на две лица, построеното въз основа на така
отстъпеното право на строеж става съсобственост между всички
суперфициари, /чл.30 ал.1 и ал.2 във връзка с чл.63 ал.1 от ЗС/, доколкото
липсва всякаква индивидуализация кой суперфициар какъв строеж следва да
реализира и какво да построи в резултат на отстъпеното му право на строеж
върху държавна земя. Или в случая всяка сграда построена въз основа на
отстъпено право на строеж става собственост на двамата суперфициари, освен
ако изрично не е предвидено нещо друго. Нещо друго в случая няма
предвидено. След като процесната жилищна сграда реално е построена през
1968г., отстъпеното в последствие право на строеж в полза на Д., касае друг
обект различен от първоначалния, защото предходното ОПС на него и на баща
му фактически е и реализирано, тоест правото на строеж е трансформирано в
право на съсобственост между бащата А. Й. и сина Д. Й. върху така
изградената еднофамилна едноетажна жилищна сграда на 72кв.м.
Основният спорен въпрос е дали ищеца М. Й. въз основа на упражнява
65
фактическа власт е придобил в изключителна собственост процесния имот
изключващо правото на собственост на ответниците върху него, или този имот
е придобит в изключителна собственост на ответниците по давностно
владение, или същият този имот е останал съсобствен между всички
наследници на общия наследодател и към момента .
По делото безспорно се установява, че към момента на построяването
на еднофамилната жилищна сграда същата има както се посочи съсобствен
характер в режим на СИО, като ½ ид.ч. от същата е съпружеска общност
между съпрузите А. и М. Й.и , а другата ½ ид.ч. е СИО между съпрузите Д. и
С. Й.и.
След прекратяването на брака с развод между А. Й. и М.К. и открИ.е
на наследството на А. Й. , /в резултат на трансформацията на СИО в
обикновена съсобственост/ неговата собствена 1/8 ид.ч. е разпределена между
8 /осем/ наследници , между които са и сина М., както и сина Д., като
наследствените права на М. към 30.05.1991г. от наследството на баща си са
1/32ид.ч. или 7/224ид.ч. , а след смъртта на майка си М.К. получава още 1/28
ид.ч. или 8/224 ид.ч. или общо 15/224ид.ч. Ищецът М. Й. не твърди, да е
завладял приживе на наследодателите си идеалните части, които му се полагат
от наследството на родителите му и да е трансформирал държането им във
владение с намерение да ги свои като своя изключителна собственост.
Безспорно в случая се касае за първоначално възникнала между
страните съсобственост по силата на наследствено правоприемство за ½
идеална част от процесната жилищна сграда, като другата ½ ид.ч. се
подчинява на друг правен режим-СИО.
ПридобИ.ето на един съсобствен по наследство имот по давност
предполага установяване, че владелецът след като първоначално осъществява
лично или чрез другиго фактическа власт на собствените си наследствени
идеални части и държи чуждите му идеални части за останалите
съсобственици, трансформира държането на чуждите идеални части във
владение с намерение да ги свои като своя изключителна собственост, което
намерение следва да се обявено публично, да е достигнало до знанието на
останалите съсобственици, и същите да не са се противопоставили на това
негово намерение, като владението следва да е осъществявано спокойно,
несъмнено и без да е оспорвано от останалите съсобственици, нито по
66
някакъв начин да е смущавано, включително и чрез сигнализиране на
съответните институции, че владелецът нарушава правата на останалите
съсобственици и иска съдействие това нарушаване да бъде прекратено по
съответния предвиден в закона ред. В случая не е приложима презумпцията
на чл.69 от ЗС предвид сънаследствения и съсобствен характер за възникване
на собствеността.
Освен това по време на действие на ЗСГ /отм/ обн. ДВ, бр. 26 от
30.03.1973, отм., бр. 19 от 1.03.2005 г./не е течала придобивна давност
съгласно чл.29 ал.1 т.4 от закона, като никоя от страните не се позовава на
цитираната норма.
Ответниците по предявения ОУИС твърдят, че ОПС за процесната
жилищна сграда е учредено в полза на двамата суперфициари-А. и Д. Й.и-
баща и син, по настояване на бащата за да бъдат построени две къщи за двете
семейства-това на А. и на Д. и за да знаят другите деца, че имотът с къщите е
само на Д., като строителството било извършено и с финансови средства,
отделяни от семейството на Д., като след строежа всички се нанесли да живеят
в построената сграда, без да се уточняват поименно лицата, но се
индивидуализира построената сграда-голяма стая, кухня и две малки сгради.
Не става ясно, дали заявеното от А. и съпругата му М. относно
принадлежността на правото на собственост върху построената сграда на Д. е
възпроизвело правно и фактическо действие доколкото само по себе си това
устно изявление не легитимира автоматично Д. Й. като собственик на цялата
еднофамилна , едноетажна жилищна сграда на 72кв.м. и не може да бъде
основание за прехвърляне на право на собственост защото не е извършено в
предвидената форма-нотариален акт за собственост. Липсват и данни в точно
определен момент приживе наследодателят и преди да напусне жилищната
сграда да се е разпоредил с притежавана от него идеална част от построената
къща в полза на прекия наследодател на ответниците /Д. Й./, както и
евентуално така направеното от него изявление да е дало основание на Д. да
започне да упражнява фактическа власт върху идеалните части от правото на
собственост на баща си и на майка си по начин че да ги придобие в своя
индивидуална собственост, като е отблъснал досегашното владение на
другите наследници на двамата наследодатели и да е установил еднолична
фактическа власт върху целия имот с намерение да го свои като своя
изключителна собственост. Нещо повече, само по себе си ползването на
67
съсобствено жилище за задоволяване по нужди на семейството не води
автоматично до трансформация на държането във правно валидно владение,
като намерението да се свои имота изцяло като собственост на Д. не е било
доведено именно от последния до знанието на останалите му братя и сестри.
Освен това изявлението, че имотът става еднолична собственост на Д., е
направено от неговите родители, но не и от самия Д., което той /Д./ лично и
чрез правни и фактически действия , да е обявил на останалите свои братя и
сестри, по начин, че той действително приема казаното от родителите си и
започва да упражнява фактическа власт върху целия имот с намерението да го
свои като свой собствен. Обявяването от родителите на Д., че процесния имот
ще е за него и за неговото семейство по никакъв начин не обвързва и не
задължава останалите деца и бъдещи наследници на родителите си да
приемат безусловно, че се променя характера и естеството упражняването на
фактическата власт по отношение на техните части от страна на Д. от
обикновено държане във владение за себе си , като свои имота лично на себе
си като едноличен собственик. Д. Й. е този който следва да обяви на всички
наследници, да каже, да демонстрира намерението си да свои целия имот като
своя изключителна собственост приживе на родителите си, а след смъртта им
и по отношение на другите техни наследници, защото той е този който иска да
трансформира държането на техните идеални части във владение като ги свои
лично за себе си. Фактът, че в жилищната сграда са живеели останалите деца
на общия наследодател докато са създали свои семейства, означава, че такава
придобивна давност за наследодателя на ответниците Д. Й. няма как да е
течала в негова полза, тоест до смъртта на А. Й., а след това и на М.К.,
останала въпреки развода си да живее в процесния имот като притежаваща 1/4
ид.ч. от прекратената СИО, процесният имот е останал съсобствен между Д.
Й., съпругата му С. Й. в режим на СИО за двамата в размер на (1/2 ид.ч. ) и
неговите разведени родители в обема по ¼ ид.ч. на А. и 1/4 ид.ч. за М.. А след
смъртта на общия наследодател и на бившата му съпруга, тяхните
наследствени части са преминали в собственост по наследство на техните
деца, съобразно наследствените си права които притежават от майка си и от
баща си, включително е оформен и дял на преживялата втора съпруга на А.,
Н. Й..
Следователно в най-добрия случай ищецът М. Й. е придобил по
наследство от родителите си в собственост по наследство на 15/224 идеални
68
части от процесната жилищна сграда. От своя страна ответника Д. Й. е
придобил общо права на собственост по отношение на процесния имот на две
самостоятелни правни основания- ½ ид.ч./ или /112/224ид.ч./ в режим на СИО
със съпругата си С. Й. и още 15/224 ид.ч. от наследството на родителите си,
или общо 127/224ид.ч. По делото не се установява М. Й. да е придобил в
собственост по давностно владение останалите 209/224 идеални части от
процесната еднофамилна жилищна сграда. По делото не се установява същият
да е упражнявал самостоятелна фактическа власт върху цялата сграда с
намерение да я свои като своя еднолична собственост, доколкото такова
своене обективно и субективно не е доведено до знанието на останалите
съсобственици-сънаследници. Фактът, че той е извършвал ремонтни дейности
след като къщата е била изгоряла и с оглед нейното възстановяване, не
означава непременно, че той манифестира намерение да свои имота като своя
изключителна собственост, доколкото се касае за дейности по ремонт и
поддръжката на сградата, която поначало е обитавана от всички негови братя
и сестри, като същински и изключителни собственически намерения за своене
на сградата , от негова страна са демонстрирани едва през 2019г. отказвайки да
допусне в имота свои брат и сестра , заявявайки им едва тогава, че той се
счита за едноличен собственик на този имот. Ремонтирането и
възстановяването на сградата при знание от страна на М. Й. за нейния
съсобствен сънаследствен характер без ясно изразени субективни намерения
да свои имота като своя изключителна собственост , бе породило евентуално
за него облигационни претенции за разходите които той е направил за
съсобствената вещ с оглед на нейното поддържане, запазване и съществуване,
но не и да придобие сградата в своя изключителна собственост. Индиция, че
до този момент той не е имал намерение да свои имота като своя
изключителна собственост е факта, че до началото на 2023г. той не е имал
регистриран последен настоящ адрес съвпадащ с административния адрес на
процесната жилищна сграда-гр.В., ул.“У.“ №7, в хипотеза на императивно
задължение което има по закон. Съгласно Чл. 94. От Закона за гражданската
регистрация (В сила от 1.01.2000 г. - ДВ, бр. 67 от 1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр.
39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Настоящ адрес е адресът, на който
лицето живее, като алинея втора предвижда, че Всяко лице има само
един настоящ адрес. Или в случая от административна гледна точка ищецът
М. Й. е започнал фактически да живее на настоящия си адрес /ул.У.“ №7/ от
69
момента на регистрацията си защото до този момент той не може за има по
закон едновременно два или повече настоящи адреса на които да живее
едновременно, защото законът допуска физическото лице да има само един
настоящ адрес и това е адреса, който той фактически обитава. Самият ищец не
дава разумно обяснение ако е живеел преди 2023г. на този настоящ адрес защо
не се е регистрирал на него, ако е вярно твърдението му, че той извършва
правни и фактически действия изразяващи се в своене на имота като свой
собствен което логично включва и регистрирането му на този настоящ адрес
като индиция и намерение не само да живее на този адрес като наследник, но
и да придобие жилищната сграда в изключителна собственост
трансформирайки държането на имота във владение с намерение да го свои
като своя изключителна собственост. Освен това съгласно Чл. 99. От ЗГР (В
сила от 1.01.2000 г. - ДВ, бр. 67 от 1999 г.) (1) Всяко лице е длъжно в срок 30
дни да заяви промяната на настоящия си адрес и след като ищецът М. Й. не е
заявил промяна на настоящия си адрес, то следва, че преди 2023г. неговият
адрес който обитава и на който фактически живее се намира на друго място,
респективно в друго населено място и че това в същност не е бил адресът на
процесната жилищна сграда. Задължението за заявяване на промяна на
настоящия си адрес в срок от 30дни е скрепено с административна санкция за
неизпълнилия това си задължение адресат в размер на глоба от 200 до 500лв.
Следователно ищецът не е имал основание да се регистрира на новия си адрес
преди 2023г защото фактически преди това той не е живял там. Ако е вярно
твърдението му, че ищецът М. Й. от 1991г. упражнява еднолично и
самостоятелно фактическа власт върху процесната наследствена и
съсобствена жилищна сграда и живее постоянно в нея, то той е следвало
добросъвестно да заяви промяната на адреса си още тогава, а не да стори това
след повече от 32г. като наследник и собственик имащ намерение да свои
сградата още от тогава като своя изключителна собственост
Освен, че до този момент той не е имал субективното намерение да
свои имота като свой собствен, е и факта, че едва от 2023г. започва за плаща
местен данък и такса битови отпадъци за процесния имот, и че до този момент
в продължение на повече от 10г. назад във времето той нито е плащал
ежедневно данък и ТБО нито е декларирал имота като своя изключителна
собственост. Плащането на данъка за стар, преходен период от време ведно с
лихвата за закъснялото плащане е косвена индиция, че адресатът по начало не
70
е имал намерение да свои имота от момента на най-рА.та неплатена година,
защото в случая се касе за облигационно задължение, което първоначално
адресатът не го е считал, че е лично негово , като едва през 2019г. го приема
за свое задължение, което изпълнява със задна дата с цел да извлече от това
плащане на изгодни правни последици като му се признае, че плащайки със
задна дата МДТ , то и със задна дата е трансформирал субективното си
намерение от държане на идеалните части на останалите съсобственици в
намерение за своене на същите като своя изключителна собственост.
От разпитаните по делото свидетели не може с категоричност да се
приеме за безспорно установено, че ответниците / н-ци на Д. Й./ по предявения
първоначален отрицателен установителен иск за собственост, респективно
ищци по насрещния ревандикационен иск или че ищецът М. Й. по предявения
ОУИС и ответник по насрещния иск са придобили в изключителна
собственост процесния имот на основание придобивна давност. В същност
процесният имот не е загубил съсобствения си и сънаследствен характер.
Имотът е владян съвместно от всички наследници на общите на
страните наследодатели А. и М. Й.и, съвместно е обитаван от всички в
различни периоди от време, не се установява с категоричност еднолично
завладяване на целия имот от страна на М. Й. или от Д. Й., респективно от
неговите наследници и трансформиране на собствеността в притежание на
един правен субект поради което същият се е намирал в режим на смесена
съсобственост- по наследство от родителите си от ищеца М. Й. в обема на
15/224 ид.ч. и по наследство и по СИО за Д. Й., като обема права на Д. е
формирана от 15/224 ид.ч. лично по наследство от родителите си и в режим на
СИО от 1/2 ид.ч. за него и за съпругата му С. или в общ размер на 127/224 ид.ч
Или предявеният ОУИС е основателен за 15/224 ид.ч., в какъвто обем
са правата на ищеца М. Й. придобити по наследство и по отношение на които
ответниците /н-ци на Д. Й./ не притежават противопоставими права на
собственост, доколкото същите не са придобили тези идеални части по
давност в своя изключителна собственост, като липсват категорични и
безспорни данни за упражнявана фактическа власт върху тях с намерение да
ги своят като своя изключителна собственост.
Или претенцията по ОУИС следва да бъде уважена частично като се
приеме за установено, че ответниците не са собственици на 15/224 ид.ч. от
71
процесната жилищна сграда, като по отношение на останалата претендирана
част ОУИС и до пълните 224/224 ид.ч. от имота се отхвърли като
неоснователна.
Ревандикационният иск е основателен общо до размера на 127/224
ид.ч., в какъвто размер са правата които притежават общо ответниците, като
размера е формиран от наследствените права на собственост на Д., който
получава от родителите си /15/224 ид.ч./ и правата които Д. и съпругата му
имат в режим на СИО от ½ ид.ч. или 112/224ид.ч. или общо всички ответници
по ОУИС и ищци по НРИ като цяло притежават права на собственост в
общия обем на 127/224ид.ч. В такъв обем следва да бъде уважена
ревандикационната претенция доколкото по делото не се установява ищците
по насрещния иск да са придобили в изключителна собственост по давностно
владение останалите идеални наследствени части упражнявайки фактическа
власт с намерение да своят тези чужди идеални части за себе си ,като своя
изключителна собственост.
Въззивният съдът не дава вяра на свидетелските показания на
свидетелите по отношение на твърдяните факти и обстоятелства по
отношение упражняването на самостоятелна фактическа власт от страните
върху имота с намерение да се свои като собствен поради следните
обстоятелства:
Свидетелката Б. няма преки впечатления за процесния имот, макар да
твърди, че всеки ден е била в него до 2018г. защото не посочва качеството си
и основанието да е била в него-наемателка, държателка, да е упражнявала
фактическа власт върху сградата вместо М., но за негова сметка или друго
правно основание.. Свидетелката няма представа за имота и владението му до
2014г., /пожарът в къщата/ макар че твърди че е била постоянно в него, като
същата е родена през 1954г. и би следвало да има непосредствени впечатления
ако действително е била в този имот, като посочва, че след пожара М. се е
занимавал с възстановяването и ремонта на къщата. Свидетелката освен това
не знае кога е построена първоначално къщата, при положение, че е била на
14 г. възраст достатъчно голяма за да възприеме обективно и правилно този
факт, ако е била в имота, както твърди. Освен живеенето в тази къща на
родителите на М. и на самия М., други действия на ищеца по упражняване на
фактическа власт върху сградата с намерение да се свои имота като негов не
72
се излагат от същата.. Свидетелката знае, че в имота са идвали и са живеели и
другите братя и сестри на М., като докато децата са били малки същите са
живеели заедно с родителите си А. и М. в тази къща. Свидетелката не знае по
това време къде е живеел Д., при положение, че той е бил семеен още от
20.04.1966г., а свидетелката твърди, че е близка съседка на имота.
Свидетелката не може да каже кога и кой от родителите е декларирал, че ще
се препише тази къща на ищеца М. Й. и дали действително такова преписване
е осъществено кога и как. Показанията на свидетелката са общи и без
конкретика и не са убедителни. Свидетелката не може да обясни, защо смята,
че децата на М. и внуците му са се родили в тази къща, при положение ,че това
е станало след ходенето в казармата и доколкото съпругата му е от
с.Драгиново в хипотеза, че къщата е недостатъчна по обем и характеристики и
не може да приеме и да обслужва всичките семейства- на Д., на М. и на баща
им А., още повече при още 5деца. Свидетелката няма представа за границите
на втора къща и от къде същата има изход, като твърди, че има за нея втора
улица в хипотеза ,че в същност такава няма. Не става ясно на каква база
информация свидетелката е категорична, че М. никога не е живеел в
с.Драгиново,/свидетелката не твърди, че е живяла в същото това населено
място/, но свидетелства, че в процесната къща са живеели сестрите на М., Ф.
и М. през различни периоди от време. Свидетелката няма представа къде е
живял по това време Д., както и по времето когато М. е бил войник, къде е
била правена сватбата му с А. и какво е пречело на М. да живее в с.Драгиново.
Показанията на свидетелката са общи и неубедителни.Освен това същата
изобщо не споменава, че знае от М., че той смята цялата тази жилищна сграда
за своя еднолична собственост и заради това, ще изгони всички останали
съсобственици и наследници от нея и че ще я стопанисва и ползва по начин,
присъщ на всеки един собственик като ще упражнява фактическа власт върху
цялата сграда като своя лична собственост. Свидетелката А. Х.ва П.,
племенница на М. и Д., като майка й е първа братовчедка на страните, не може
да уточни от кога знае и твърди че в тази къща живеят само М. и съпругата му
А.. Свидетелката не сочи, че има преки впечатления от обитаването и от
обитателите на спорната жилищна сграда. Свидетелката не може да уточни от
кога и с кого Д. живее според нея в задната жилищна сграда. Свидетелката не
знае, родителите на Д. и на М. да са посочили изрично на кой от двамата да
оставят къщата и как. Свидетелката няма представа кой е живял в малката
73
къща макар да твърди, че се намира срещу процесната къща. Свидетелката не
знае за спорове между страните относно правото на собственост за сградата.
Знае, че в предната къща живеят А. и М., но не уточнява точно от кога
,категорична, е че М. няма друга къща и че той е правил ремонта на къщата
след пожара. Свидетелката знае, че преди пожара в къщата е живяла и
сестрата на М. Ф., а след смъртта й там са живеели известно време децата й.
Логично е свидетелката да няма ясни и подробни спомени за съобщаваните от
нея събития предвид на признатия от последната факт с правно значение, че
още от 2004г. свидетелката трайно и постоянно работи в чужбина от където се
прибира епизодично и само за по 1-2 седмици в годината, време напълно
обективно недостатъчно за да придобие свидетелката реална и вярна
представа за случващите се събития в процесната жилищна сграда през една
цяла календарна година и да може достоверно да ги възприеме, анализира и
възпроизведе. Въззивният съд дава вяра на свидетелските показания на М.
К., сестра на М. и на Д., наследодателя на ответниците, очевидец и пряк
участник в събитията, които възпроизвежда. Знае, че когато е била на 8години,
че баща й е започнал да строи процесната къща в асфалтовата база, като към
този момент Д. е бил женен и са били общо 7деца. Свидетелката има
непосредствена представа за времето за което е била построена къщата, както
и за декларацията на баща й А., че ще препише къщата на Д.. Свидетелката
лично е била пускана от Д. да живее в малката /построената/ процесна
жилищна сграда приживе на майка си М.. Свидетелката е категорична, че
родителите й не са имали намерение да остават жилищната сграда на М.. Знае,
че след като е изгоряла къщата същата е била възстановена с финансови
средства на сестра й Ф., като след възстановяването на къщата Ф. починала в
нея след раково заболяване, като преди нея е починала майка й М.. Според
удостоверението за наследници дъщерята Ф. е починала на 23.07.2005г., а след
смъртта нейните деца са останали да живеят в къщата, като останали там до
2014г., за което свидетелства М. К.. Свидетелката е категорична, че брат й М.
е живял в с.Драгиново след като се е върнал от казармата, а от с.Драгиново се
върнал в гр.В. с порасналите си деца. Пред свидетелката, която е наследник
като него на общите наследодатели А. и М., едва през 2019г. последният е
заявил собственическите си намерения по отношение на процесната жилищна
сграда като не я е допуснал до нея, заявил е ,че никой няма да живее там
защото “той бил собственик“. Свидетелката обяснява, че живяла в двете
74
малки стаи на къщата заедно със сестра си Ф., а след пожара е живяла и
дъщерята на М. К., като за целта М. построил допълнителна стая. Знае, че
сестра й Ф. е купила ритловиците за покрива на сградата ,а М. ги сложил на
готово. Четвъртият разпитан свидетел И. Б. свидетелства, че познава страните
от 17 годишен или от 1987г., като знае, че Д. и бащата на свидетеля са
построили заедно с бащата на Д. старата къща, след което Д. се оженил. Знае,
че Д. е живял в построената от него и от баща му къща. Знае, че след това е
била построена голямата къща отзад, но не знае кой е живял в нея. Знае, че
дъщерята на Д. Б. е живяла в старата къща, като по това време новата къща не
е била построена. Знае, че М. по това време е живеел в с.Драгиново, знае, че
като се е оженил, и е изслужил казармата, е отишъл да живее в Драгиново.
Свидетелят посочва с категоричност, че М. от скоро живее в къщата във В.-
от 6-7г., а преди това не е идвал да види майка си. Знае, че Д. е живеел в
старата къща и че в нея са живеели всички, като Ф. живяла малко. Свидетелят
не знае в малката къща да е имало пожар .Свидетелят посочва, че не е виждал
М. в малката къща, и го е срещал по-скоро на улицата. Знае, че в старата къща
е живяла С., като предполага, че тя живее там, но че не е ходил на място.
От така депозираните свидетелски показания не може еднозначно и с
категоричност да се установи дали ищците или ответниците са установили
самостоятелна и за себе си фактическа власт върху чуждите идеални части на
собственост по отношение на процесната жилищна еднофамилна едноетажна
сграда по начин, че да са трансформирали държанието им в своене с
намерение да ги своят изключително за себе си. Нито страните по ОУИС нито
страните по НРИ установяват по несъмнен начин да са придобили еднолична
фактическа власт върху притежаваните наследствени части от другите
наследници по отношение на имота, респективно съсобствените части на
другите съсобственици по начин, че дадат основание за начало на течене на
придобивната давност в полза на Д. Й. и в последствие на неговите
наследниците по начин, че същите за придобият имота в изключителна
собственост. Такова придобИ.е в изключителна и еднолична собственост на
еднофамилната жилищна сграда не се установява и по отношение на ищеца
М. Й. поради което не може да се приеме за основателен довода, че той владее
изцяло имота на правно основание годно да го направи собственик и че като
такъв предявения срещу него насрещен ревандикационен иск за собственост е
неоснователен.
75
В този смисъл въззивният съд заключава, че като краен резултат
процесната жилищна сграда е запазила съсобствения си и сънаследствен
характер между всички наследници на общите наследодатели за размера на ½
ид.ч. , а другата ½ ид.ч. е останала в режим на СИО за Д. и С. Й.и,
трансформирана в обикновена съсобственост след смъртта на Д. .
Предвид изложеното следва да се приеме, че ответниците /и като
наследници на Д. Й./ по предявения срещу тях ОУИ за собственост, не са
собственици на 15/224 ид.ч. от процесната жилищна еднофамилна
едноетажна жилищна сграда с идентификатор 10450.501.1510.1 на 72кв.м., и
за посочения обем права, съответстващи на наследствените права на ищеца
М. Й. се постанови уважаване на така предявения иск, като за разликата над
посочения обем и до претендираните останали 209/224 ид.ч. от имота исковата
претенция се отхвърли като неоснователна.
По отношение на предявения насрещен ревандикационен иск се
установява, че ищците по него са собственици общо на 127/224 ид.ч.,
формирани от 15/224 ид.ч. представляващи обема на наследствените права
които притежава наследодателя Д. Й. като наследник на родителите си А. и М.
Й.и, като останалите ½ ид.ч. като СИО трансформирана със смъртта му в
обикновена съсобственост или общо ищците по насрещният иск притежават
собственически права в обема на 127/224 идеални части и в такъв общ обем
следва да бъде уважен общо ревандикационния иск, като за разликата до
224/224идеални части или за 97/224 ид.ч. равандикационния иск се отхвърли
като неоснователен тъй като ищците по насрещния иск не са придобили в
собственост по наследство и давностно владение процесните идеални части от
имота.
При този изход на спора в полза на ищеца по предявения ОУИС ще
следва да се присъдят разноски съразмерно с уважената част от иска в размер
на 66,96лв заплатени като адвокатско възнаграждение/като данни за пълно
плащане на цялата уговорена сума от 3700лв няма представени/, а по
насрещния иск съразмерно с отхвърлената част от иска от 433.04лв или общо
500лв разноски.
За ответниците по предявения ОУИС ще следва да присъдят за първата
инстанция съобразно отхвърлената част от иска 1187.29лв -за ответниците /без
С. Й. / а само за С. Й. -1166.29лв, а в полза на ищците по насрещния иск
76
съразмерно с уважената част от иска, сумата от 721.46лв за ищците без С. и
само за С. Й. - 708.71лв.
За въззивната инстанция разноски в пола на жалбоподателите по
общата жалба по ОУИС -933.04лв и за НРИ-566.96лв, а само за въззивницата
С. Й. 1119.62лв за ОУИС и за НРИ-453.57лв.
Предвид изложеното обжалваното решение ще следва да се отмени
изцяло и се постанови ново съобразно установените от въззивната инстанция
права на страните в съсобствеността, с присъждане и на разноските за двете
инстанции изчислени съобразно с уважената ,респективно отхвърлената част
от исковете.
Водим от горното Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение на В.ски районен съд № 395 от
01.11.2024г. постановено по гр.д.№20235210100656 по описа на същия съд за
2023година
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
по отношение на М. А. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „У.“ № 7, че
ответниците С. Г. Й., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „У.“ № 5, А. Д. Й.
с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Л.“ № 20, П. Д. Й. с ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ул. „У.“ № 5, Б. Д. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Л.“
№ 7 и А. Ш. Ю. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Л.“ № 7, НЕ СА
СОБСТВЕНИЦИ на основание придобивна давност на общо 15/224
идеални части / петнадесет върху двеста двадесет и четири идеални
части/ от следния недвижим имот - Жилищна сграда с идентификатор
10450.501.1510.1 по КККР на гр. В., одобрени със Заповед № РД-18-
1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
сградата, от 26.09.2022г., находяща се в гр. В., ул. „У.” № 7, със застроена
площ от 72 кв., брой етажи- един, брой самостоятелни обекти в сградата -
няма данни, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, построена в поземлен
имот 10450.501.1510 по КККР на гр. В., с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до
10 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 1848,
77
квартал: 402, парцел: XVI, при граници и съседи по скица: имоти с
идентификатор:10450.501.1511; 10450.501. 3122; 10450.501.1509;
10450.501.2222 и 10450.1501.2224 по КККР на гр. В., КАТО ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за размера над 15/224 идеални части и до 224/224 ид. части или за
разликата от 209/224 ид.ч.
На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, ОТМЕНЯ нотариален акт за
собственост върху недвижим имот от 01.09.2022 г. придобит на основание
давностно владение, № 103, том 2, рег. № 3547, дело 283 на нотариус Е.Ч., с
район на действие РС-В., вписан в регистъра на НК под № 649, който акт е
вписан в СВп В. с вх. рег. № 2346 от 01.09.2022 г., дв. вх. № 2343, акт № 154,
том 9, дело 1146 за размера на 15/224 идеални части от процесния имот.
По предявения от ищците С. Г. Й., с ЕГН **********, с адрес: гр. В.,
ул. „У.“ № 5, А. Д. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Л.“ № 20, П. Д. Й.
с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „У.“ № 5, Б. Д. А. с ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ул. „Л.“ № 7 и А. Ш. Ю. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.
„Л.“ № 7, срещу М. А. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „У.“ № 7, иск с
правно основание чл. 108 от ЗС, ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на ответника М. А. Й., че ищците СА СОБСТВЕНИЦИ общо на 127/224
идеални части / сто двадесет и седем върху двеста двадесет и четири
идеални части/ от Жилищна сграда с идентификатор 10450.501.1510.1 по
КККР на гр. В., одобрени със Заповед № РД-18-1214 от 06.06.2018 г. на ИД на
АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата, от 26.09.2022г.,
находяща се в гр. В., ул. „У.” №7, със застроена площ от 72 кв., брой етажи-
един, брой самостоятелни обекти в сградата - няма данни, с предназначение:
жилищна сграда еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: няма, построена в поземлен имот 10450.501.1510 по КККР на гр. В., с
трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно
ползване - ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма,
номер по предходен план: 1848, квартал: 402, парцел: XVI, при граници и
съседи по скица: имоти с идентификатор: 10450.501.1511; 10450.501.3122;
10450.501.1509; 10450.501.2222 и 10450. 1501.2224 по КККР на гр. В., и
ОСЪЖДА ответника М. А. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „У.“ № 7,
да предаде на ищците владението върху така посочените идеални части от
процесния имот, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за размера над 127/224 идеални
78
части и до 224/224 ид. части или за разликата от 97/224 ид.ч.
ОСЪЖДА М. А. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „У.“ № 7, ДА
ЗАПЛАТИ на С. Г. Й., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „У.“ № 5,
РАЗНОСКИ ЗА ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ В ОБЩ РАЗМЕР на 1875лв/хиляда
осемстотин седемдесет и пет лева/, съобразно отхвърлената част на
предявения срещу ответницата отрицателен установителен иск за собственост
и съобразно уважената част от предявения от ищцата насрещен
ревандикационен иск.
ОСЪЖДА М. А. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „У.“ № 7, ДА
ЗАПЛАТИ на А. Д. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Л.“ № 20, П.
Д. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „У.“ № 5, Б. Д. А. с ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „Л.“ № 7 и А. Ш. Ю. с ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ул. „Л.“ № 7 , общо разноски за първата инстанция в размер на
1908.75лв /хиляда деветстотин и осем лева и седемдесет и пет стотинки/
съобразно отхвърлената част на предявения срещу ответниците отрицателен
установителен иск за собственост и съобразно уважената част от предявения
от ищците насрещен ревандикационен иск.
ОСЪЖДА С. Г. Й., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „У.“ № 5, А.
Д. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Л.“ № 20, П. Д. Й. с ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „У.“ № 5, Б. Д. А. с ЕГН **********, с адрес:
гр. В., ул. „Л.“ № 7 и А. Ш. Ю. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Л.“ № 7
ДА ЗАПЛАТЯТ на М. А. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „У.“ № 7,
общо разноски за първата инстанция в размер на 500лв /петстотин лева/,
съобразно уважената част на предявения от М. Й. отрицателен установителен
иск и съобразно отхвърлената част от предявения срещу него насрещен
ревандикационен иск.
ОСЪЖДА М. А. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „У.“ № 7, ДА
ЗАПЛАТИ на С. Г. Й., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „У.“ № 5,
РАЗНОСКИ ЗА въззивната ИНСТАНЦИЯ В ОБЩ РАЗМЕР на 1573.19лв
/хиляда петстотин седемдесет и три лева и деветнадесет стотинки/, съобразно
отхвърлената част на предявения срещу същата отрицателен установителен
иск за собственост и съобразно уважената част от предявения от последната
насрещен ревандикационен иск.
ОСЪЖДА М. А. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „У.“ № 7 ДА
79
ЗАПЛАТИ на А. Д. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Л.“ № 20, П. Д.
Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „У.“ № 5, Б. Д. А. с ЕГН **********,
с адрес: гр. В., ул. „Л.“ № 7 и А. Ш. Ю. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.
„Л.“ № 7, РАЗНОСКИ ЗА въззивната инстанция в общ размер на 1500лв
/хиляда и петстотин лева/ съобразно отхвърлената част на предявения срещу
същите отрицателен установителен иск за собственост и съобразно уважената
част от предявения от последните насрещен ревандикационен иск.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
80