№ 1159
гр. Велико Търново, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20244110104074 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Ю. С. Д. против П. Ц. П.,
с която се иска осъждането на ответника за сумата от 1 600.00 лева, дадена на
неосъществено основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и за
сумата 250.00 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 1.11.2023
г. до 12.12.2024 г.
Ищцата твърди, че на 28.11.2022 г. е превела от собствената си банкова
сметка по банкова сметка на ответника сумата от 821.00 евро като разход за
вещо лице с цел същото да извърши оценка на недвижим имот, находящ се в с.
Р., Община Велико Търново, ул. „Тунджа“ № 4. Заявява, че и до момента
такава оценка не е направена, поради което края на м. октомври 2023 г. е
помолила ответника да й върне сумата от 1600 лева, но и понастоящем това не
е сторено.
Ответникът изразява становище за недопустимост и неоснователност на
претенциите. Заявява, че няма договорни отношения с ищцата, а с лицето Д. Т.
Д., за което е налице изрично адвокатско пълномощно, по което са извършени
необходимите услуги. Твърди, че до момента не е получавал изявление за
оттегляне на дадените му пълномощия, поради което мандатното
правоотношение е действащо и едва след неговото прекратяване за адвоката
възниква задължение да даде отчет за извършените разходи.
В проведеното открито заседание ищцата поддържа предявените искове и
моли за тяхното уважаване.
Ответникът, призован по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК, не се явява и не заема
1
допълнително становище по исковете.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
За основателността на главния иск в тежест на ищцата беше да установи,
че е предоставила на ответника претендираната сума, а в тежест на последния
- че е налице основание за задържане на същата.
От представените от ищцата писмени доказателства се установява по
безспорен начин, че на 28.11.2022 г. от банковата сметка на ищцата по банкова
сметка на ответника е преведена сумата от 821.00 евро с посочено основание
„разходи за вещо лице“, като въпросното обстоятелство не се спори от
ответника.
Ответникът обосновава задържането на сумата с твърдението, че няма
договорно отношение с ищцата, а с друго лице, във връзка с което
правоотношение е извършил необходимите услуги, че до момента не е
получавал изявление за оттегляне на дадените му пълномощия, поради което
мандатното правоотношение е действащо и едва след неговото прекратяване
за него възниква задължение да даде отчет за извършените разходи.
Аргументите на ответника и представените от същия доказателства не
доказват основание за задържане на получената сума.
От свидетелските показания на ангажирания от ищцата свидетел се
установява, че последната е един от съсобствениците на недвижим имот в с.
Р., както и че във връзка със снабдяването с нотариален акт за въпросния имот
са потърсени услугите на ответника в качеството му на адвокат. Въпросното
твърдение на свидетеля се потвърждава от представеното с отговора на
исковата молба удостоверение за данъчна оценка, в което ищцата
действително фигурира като съсобственик на имота. Установява се също, че с
цел изготвяне на оценка на въпросния имот от банкова сметка на ищцата по
сметка на ответника е преведена сумата от 821.00 евро с основание „разходи
за вещо лице“, както и че до изготвяне на такава оценка в крайна сметка не се
е стигнало. От горното следва, че връщането на дадената сума се дължи
поради неосъществяване на основанието, за което е преведена същата, като
под „основание“ съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД следва да се
разбира не неформалният договор за поръчка /дори да се приеме, че той е
сключен с трето за делото лице/, по силата на който е извършено плащането, а
насрещната престация, която е била овъзмездена с това плащане - изготвянето
на експертна оценка. А че при възлагане изготвянето на експертната оценка
ищцата е действала и от свои име и в свой интерес свидетелства фактът, че
същата е един от съсобствениците на имота и като такава несъмнено е целяла
снабдяването с нотариален акт, за който е била нужда въпросната оценка.
С оглед на горното, предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД е
2
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 1 564.66 лева – левовата
равностойност на сумата от 800.00 евро към момента на превода и отхвърлен
за разликата до 1 600.00 лева, имайки се предвид, че ищцата не търси сумата
от 21.00 евро, за която в о.с.з. сама признава, че е изпратила на ответника за
покриване на разноски за връчване на покани.
С оглед основателността на предявения главен иск следва да бъде
разгледана и акцесорната претенция за мораторна лихва. От представените от
ищцата писмени доказателства се установява, че последната е поканила
ответника да й възстанови преведената сума на 19.11.2024 г. съгласно
изпратената поканата по електронен път, доколкото няма данни другата
представената покана да е връчена на ответника. Изчислен по реда на чл. 162
ГПК, размерът на мораторната лихва върху сумата от 1 564.66 лева за периода
от 19.11.2024 г. до 17.12.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/ възлиза
на 17.18 лева, за която сума следва да се уважи искът.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищцата има право на сторените от нея разноски
за заплатена държавна такса, които по съразмерност възлизат на 63.27 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Ц. П., ЕГН ********** да заплати на Ю. С. Д., ЕГН
********** сумата от 1 564.66 /хиляда петстотин шестдесет и четири лева и
шестдесет и шест ст./ лева, дадена на неосъществено основание, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.12.2024 г. до
окончателното й изплащане, сумата 17.18 /седемнадесет лева и осемнадесет
ст./ лева, представляваща мораторна лихва за периода от 19.11.2024 г. до
17.12.2024 г., както и сумата от 63.27 /шестдесет и три лева и двадесет и седем
ст./ лева – разноски за производството съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3