Мотиви
към Присъда № 34 от 26.05.2017 г.,
постановена по н.о.х.д.№ 40/2017 г. по описа на ВРС:
Срещу подсъдимия Ц.А. *** е повдигнато
обвинение за това, че на 22.06.2015г., около 01.00 ч. в гр.В., в двора на НУ ,,***”
макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното
и е могъл да ръководи постъпките си е причинил на Ц.П.К. *** по ксенофобски
подбуди лека телесна повреда, изразяваща се разкъсно-контузна рана на дясна
вежда, което увреждане е причинило временно разстройство на здравето, не опасно
за живота - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.63.
ал. 1, т.4 НК, както и за това, че по същото време и място макар и
непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното деяние
и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с О.М.К. и
непълнолетните М.В.Б. и Т.М.И. и заедно
с наказателно неотговорният А.К.П. ***, е употребил насилие срещу И.В.К. и К.Г.
***, поради тяхната етническа ромска принадлежност, изразяващо се в нанасяне на
удари по телата им с палка – престъпление по чл.162, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр.
чл.63, ал.1, т.4 от НК,
Срещу подсъдимия Т.М.И. *** е повдигнато
обвинение за това, че на 22.06.2015г., около 01.00 ч. в гр.В., в двора на НУ ,,***”
макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното
и е могъл да ръководи постъпките си в съучастие като съизвършител с О.М.К. и
непълнолетните Ц.А.А. и М.В.Б. и заедно с наказателно неотговорният А.К.П.,***,
е употребил насилие срещу И.В.К. и К.Г. ***, поради тяхната етническа ромска
принадлежност, изразяващо се в нанасяне на удари по телата им с ръце и крака, - престъпление по чл.162, ал.2, вр. чл.20,
ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК,
Срещу подсъдимия М.В.Б. *** е
повдигнато обвиненеие за това, че на 22.06.2015г., около 01.00 ч. в гр.В., в
двора на НУ ,,***”, макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и
значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си, в
съучастие като съизвършител с О.М.К. и непълнолетните Ц.А.А. и Т.М.И. и заедно
с наказателно неотговорния А.К.П. ***, е употребил насилие срещу И.В.К. и К.Г. ***,
поради тяхната етническа ромска принадлежност, изразяващо се в нанасяне на
удари по телата им с клон – престъпление по чл. 162, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр.
чл.63, ал.1, т.4 от НК и
Срещу подсъдимия О.М.К. *** е
повдигнато обвинение за това, че на 22.06.2015г., около 01.00 ч. в гр.В., в
двора на НУ „***” в съучастие като съизвършител с непълнолетните Ц.А.А., Т.М.И.
и М.В.Б. и заедно с наказателно неотговорния А.К.П.,***, е употребил насилие
срещу И.В.К. и К.Г. ***, поради тяхната етническа ромска принадлежност,
изразяващо се н нанасяне на удари по телата им с палка, - престъпление по
чл.162, ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК.
В производството по
делото пострадалият К.Г.В. е предявил срещу всеки един от
подсъдимите граждански иск за сумата от по 10 000 лева за всеки един от
тях, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди
вследствие извършеното престъпление по чл.162, ал.2 НК. Съдът намери
предявените граждански искове за допустими и навременно предявени и ги прие на
основание чл.84, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ за разглеждане в настоящия наказателен
процес и конституира пострадалото лице К.Г.В. като граждански ищец в процеса,
а А.А. – законен представител/родител на
подс.Ц.А.-17 годишен конституира като граждански ответник в процеса.
Участващият по делото
прокурор поддържа обвинението така, както е внесено, като намира същото за
доказано по безспорен начин, както от обективна, така и от субективна страна, в
това число и особения мотив при извършване на този вид престъпления, в подкрепа
на което развива подробни доводи. Пледира за осъдителна присъда,
като указва, че при
индивидуализиране на наказанията следва да се вземе предвид смекчаващото
отговорността обстоятелство, а именно чистото съдебно минало на подсъдимите,
поради което прокурорът намира, че наказанията следва да бъдат лишаване от
свобода, отложени по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. По
отношение на предявения граждански иск представителят на обвинението намира
същият за основателен и доказан, като по отношение на размера, в който следва
да бъде уважен не взема конкретно отношение.
Повереника на гр.ищец – адв.Вл.Х. от
ВАК намира обвинението за доказно, а
предявеният гр.иск за основателен, поради което моли да бъде уважен в
пълен размер.
Гр.ищец К.В. поддържа искането да бъде
уважен гр.иск в пълен размер, като същият е предявил срещу всеки един от
подсъдимите гр.иск в размер на по 10 000 /десет хиляди/ лева за
обезщетяване на неимуществените вреди от
престъплението.
Защитата на подс.Ц.А. – адв.Л.П. намира
повдигнати срещу подс.А. обвинения за недоказани от субективна страна, а
обвинението по чл.162, ал.2 НК за недоказано и
от обективна страна. Твърди, че е налице противоречивост в обвинителния акт и моли неговият подзащитен
да бъде оправдан.
Подсъдимият Ц.А.А. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан,
неженен, ученик в 11 клас в ПТРГ „Н.Й.
Вапцаров“ – В., ЕГН ********** моли да бъде признат за невиновен и да бъде
отхвърлен гр.иск.
Гражданският ответник – А.А. моли да бъде постановена оправдателна присъда и съответно гр.иск да
остане без уважение.
Защитата на подс. Т.И. и на подс.М.Б. –
адв.Д.Д. твърди, че подзащитните й не познават значението на понятията
ксенофобия, дискриминация, дискриминационен мотив и т.н. Пледира,че са налице
две групи свидетели, които не могат да
установят авторството на деянието и съответно моли за оправдателна
шрисъда.
Подсъдимият Т.М.И. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, неосъждан,неженен, ученик
в 12 клас, ЕГН **********, а
подсъдимият М.В.Б. е роден на *** г. в
гр. К., адрес ***, българин, български гражданин, неосъждан, неженен,
средно образование, ЕГН **********. И двамата подсъдими - И. и Б. молят да
бъдат оправдани и съответно отхвърлени гр.искове.
Защитата на подсъдимия О.К. - адв.Г.З. намира деянието за недоказано,
както от обективна, така и от субективна страна. Твърди, че не е доказано
подсъдимите по делото да имат отрицателно отношение към ромските етноси, както
и да са осъществили насилие, мотивирани от различна народност, етнос или раса
на който и да било от пострадалите.
Подсъдимият О.М.К. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, неосъждан, средно образование, неженен, ЕГН **********.
Същият намира обвинението за недоказано, поради което моли да бъде оправдан и
отхвърлен гр.иск.
При проведеното наказателно разследване и
след използване на допустимите процесуални способи и средства за събиране и
проверка на доказателства е установена следната фактическата обстановка:
Свидетелите И.В.К., К.Г.В., И.П.Г. и К.В.К.
са роми и принадлежат към ромската етническа група. На 21 срещу 22.06.2015 г.
същите лица били в двора на Начално
училище „И. *** заедно със свидетеля Ц.П.К. ***, който е българин и играели на „комар”. Около 01.00
часа на 22.06.2015 г., в близост до учебното заведение и извън територията на
неговия двор се събрали подс.Ц.А.А., подс.Т.М.И., подс.М.В.Б. и тримата
непълнолетни, както и пълнолетният подсъдим О.М.К., като там заедно с тях били
и свидетелите А.Х.В., Н.С.С., Т.Ц.П., Д.К.М. и М.М.М., както и наркозависимото
и наказателнонеотговорно лице А.К.П. ***. Тогава четиримата подсъдими решили да нападнат ромите, които играели
комар в двора на училището. В този момент подс.Ц.А.А., подс.Т.М.И., подс.М.В.Б.,
подс.О.М.К. и наказателно неотговорният А.К.П., както и свидетелят Н.С.С.
влезли в училищният двор, като част от подсъдимите закрили лицата си с маски.
Подсъдимият Ц.А. и подсъдимият О.К.
държали метални палки, а подсъдимият М.Б. държал клон от дърво. Свидетелите А.Х.В.,
Т.Ц.П., Д.К.М. и М.М.М. останали извън двора на училището. След като влезли в
двора на НУ ,,***,, подсъдимите А., И., Б.
и К. и наркозависимото и наказателнонеотговорно лице П. нападнали нищо
неподозиращите и играещи карти лица от ромски произход и св.К., като крещели
„цигани ли сте, българи ли сте” и ги псували.
В този първоначален момент на нападението подсъдимите не разпознали
етническия българин св.Ц.П.К., който е техен познат и също го взели за ром. При
нападението над ромите, подс. А. и подс. К. им нанасяли удари с носените от тях
палки, а подс. Б. с държания от него клон от дърво. При така осъщественото
нападение, с нанасяне на удари с ръце и крака участвал и подс.Т.М.И. и
наказателно неотговорният А.П.. Четиримата подсъдими и лицето П. успели да
упражнят насилие срещу св.И.В.К. и гр.ищец К.Г.В., които получили удари по
тялото, а св. Ц.П.К. бил ударен с палка в областта на лицето, по дясна вежда от
подс. Ц.А.А., който едва след нанасянето на удара го разпознал. В този момент подс.О.К. извел от двора на
училището св.К., като последният им казал да му приберат останалите в двора на
училището вещи — телефон, намиращ се в чантичката на св. И.П.Г. и парите от
играта на комар. Св.К. бил качен в автомобила на св.Т.П., който се намирал
наблизо, за да бъде откаран в СО на МБАЛ „***” за оказване на медицинска помощ.
От своя страна останалите роми успели да избягат от нападателите си. Свидетелят
И.В.К. и гр.ищец К.Г.В. не потърсили медицинска помощ. Същата нощ патрулна полицейска
кола забелязала бягащите роми, които от своя страна им разказали за нападението
над тях и били откарани в РУ-В. за предоставяне на показания. Св. Ц.К. бил
откаран от св.П. до МБАЛ „Хр.Ботев”, където му била оказана медицинска помощ.
Горната фактическа обстановка се
установява изцяло и безпротиворечиво от събраните и проверени по делото гласни,
писмени и веществени доказателства, както и от проведените експертизи. Гласните
доказателства са събрани посредством разпит на свидетелите К.В., И.Г., Ц.К., К.К.,
И.В., Н.С., Т.П., Д.М., М.И., Р.П. и К.П.,
А.В., М.М.. По делото са проведени СМЕ по писмени данни №73 от 24.02.2016 г., СППЕ от 30.09.2016 г. и СППЕ
от 20.02.2017 г. Като писмени доказателства по делото са прочетени на
основание чл.283 НПК и съответно приобщени към делото следните писмени
документи от ДП № 1893/2015 г. по описа на ВрРП: л.25 Характеристични данни на И.В.К.;
л.26 Характеристични данни на К.Г.В.; л.27 Характеристични данни на И.П.Г.;
л.28 Характеристични данни на К.В.К.; л.31-32 Протокол за доброволно предаване
от 22.06.2015 г. на един брой сгъваема метална палка, тип пружина; л. 34
Протокол за доброволно предаване от 22.06.2015 г. на един брой палка,
алуминиева, покрита с черна гумена обвивка; л.56 Протокол за доброволно
предаване от 22.06.2015 г. на един брой
мобилен апарат марка „Нокиа” и един брой батерия към него; л.57
Постановление от 13.11.2015 г. за връщане на един брой мобилен апарат марка „Нокиа” и един брой
батерия към него; л.58 Разписка от 13.11.2015 г. за получаване на иззети вещи
брой мобилен апарат марка „Нокиа” и един
брой батерия към него; л. 69 Удостоверение изх. № 8/05.07.2016 г. от Център за
социална работа „Феникс” ООД по отношение на А.К.П.; л.73-74 Справка за
съдимост от 29.06.2016 г. по отношение на
А.К.П.; л. 76-77 Справка за съдимост от 17.07.2015 г. по отношение на А.Х.В.;
л.79 Справка за съдимост от 17.07.2015 г. по отношение на подс.Ц.А.А.; л. 80
Сведение-характеристика от ДПС-В. за подс.Ц.А.А.; л.81 Справка за лице от 15.07.2015
г. по отношение на Ц.А.А.; л. 83 Справка за съдимост от 20.07.2015 г. по
отношение на подс.М.В.Б.;л.84 Сведение-характеристика от ДПС-В. за М.В.Б.; л.85
Справка за лице от 15.07.2015 г. по отношение на М.В.Б.; л.87 Справка за
съдимост от 17.07.2015 г. по отношение на Н.С.С.; л.88 Сведение-характеристика
от ДПС-В. за подс.Н.С.С.;л.89 Справка за лице от 17.07.2015 г. по отношение подс.
Н.С.С.; л.90 Справка за съдимост от 17.07.2015 г. по отношение на подс.Т.М.И.;
л.92-93 Сведение-характеристика от ДПС-В. за подс.Т.М.И.; л.95 Справка за
съдимост от 17.07.2015 г. по отношение на А.К.П.; л.96 Сведение-характеристика
от ДПС-В. по отношение на А.К.П.; л.97 Справка за лице от 15.07.2015 г. по
отношение на подс. А.К.П.; л.99 Справка за съдимост от 17.07.2015 г. по
отношение на Т.Ц.П.; л.100 Характеристика от 23.07.2015 г. за Т.Ц.П.; л.101
Справка за лице от 15.07.2015 г. по
отношение на Т.Ц.П.; л.103 Справка за съдимост от 17.07.2015 г. по отношение на
подс. О.М.К.; л.104 Характеристика от 22.07.2015 г. за подс.О.М.К.; л.105
Справка за лице от 15.07.2015 г. по отношение на подс. О.М.К.;*** от 30.09.2015
г. по отношение на Д.К.М.; от л.135 до л.138 Медицинска документация; от л.140
до л.143 Медицинска документация; л.159 Справка за съдимост от 25.04.2016 г. за
Ц.А.А.; л.162 Справка от Унифицираната информационна система на прокуратурата
на Р Б.по отношение на подс. Ц.А.А.; л.166 Подписка за предаване на
непълнолетен под надзор на родител от 24.04.2016 г. по отношение на подс. Ц.А.А.;
л.171 Удостоверение за раждане на подс.Ц.А.А.; л.172 Справка от Унифицираната
информационна система на прокуратурата на Р Б.по отношение на подс. Ц.А.А.; л.
176 Подписка за предаване на непълнолетен под надзор на родител от 13.07.2016
г. по отношение на подс. Ц.А.А.; л. 179 Акт за раждане № 1583/15.09.1998 г. на Т.М.И.;
л.181 Справка за съдимост от 13.04.2016 г. по отношение на подс. Т.М.И.; л.182
Справка от Унифицираната информационна система на прокуратурата на Р Б.по
отношение на подс. Т.М.И.; л.188 Подписка за предаване на непълнолетен под
надзор на родител от 13.07.2016 г. по отношение на подс. Т.М.И.; л.191 Акт за
раждане № 278/23.06.1997 г. на М.В.Б.; л.193 Справка за съдимост от 20.04.2016
г. по отношение на подс. М.В.Б.; л.194 Справка от Унифицираната информационна
система на прокуратурата на Р Б.по отношение на подс. М.В.Б.; л.203 Справка за
съдимост от 29.06.2016 г. по отношение на подс. О.М.К.; л.204 Справка от
Унифицираната информационна система на прокуратурата на Р Б.по отношение на
подс. О.М.К.. От делото са прочетени и приобщени на основание чл.283 НПК л. 70
Справка за съдимост от 13.02.2017 г. по отношение на подс. М.В.Б.; л.74 Справка за съдимост от 22.02.2017 г. по
отношение на подс. О.М.К.; л.76 Справка за съдимост от 22.02.2017 г. по
отношение на подс. Ц.А.А.; л.78 Справка за съдимост от 27.02.2017 г. по
отношение на подс. Т.М.И.; л.79 Справка за съдимост по отношение на подс. Т.М.И.;
л.82 Молба вх.№ 2503/20.02.2017 г. от К. Г. В. за конституирането като гр.ищец
в процеса.
От показанията на гр.ищец К.Г.В.-самоопределящ
се като ром от ромски произход, дадени
пред съда и прочетените такива на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1 т.1 НПК,
дадени на 22.06.2015 г. по ДП пред орган на ДП, намиращи се на л.16 от ДП и
тези прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.1 НПК, дадени на 10.02.2016 г. пред
съдия в ДП, по ЧНД 172/2016 г. по описа на ВрРС на л. 18-19 ДП се установява,
че на посочените в ОА дата и място - в двора на Начално училище „И. *** се
намирали свидетелите от ромски произход - И.Г., К.К., И.В. и гр.ищец К.В., като
с тях бил и св.Ц.К. по прякор „К.”-българин и играели на комар, когато
непознати за него лица с маски на лицата и палки в ръцете, ги нападнали, като
му нанесли удари с дърво в областта на гърба и започнали да бият св.Ц. К.,
който от своя страна разпознал нападателите и дори извикал единия от тях по
име. Гр.ищец К.В. установява с показанията си, че заедно с останалите трима
роми успял да избяга от нападателите.
Съдът кредитира показанията на св.К.Г.В.
в горецитираната част като достоверни и кореспондиращи на останалите събрани по
делото доказателства.
Свидетелят И.П.Г. с показанията си,
дадени пред съда и с тези прочетени частично на основание 281, ал.4 вр. ал.1,
т.2, пред.2 НПК, дадени на 22.06.2015 г. пред орган на ДП, намиращи се на л.15
от ДП от ред 4 на л.15/отдолу нагоре/ от изречението, започващо с думите „Както
играехме карти ….” до ред 4 включително на гърба на л.15 /отгоре надолу/ установява лицата, които са били в двора на
училището, а именно че това са били свидетелите И.Г., К.К., И.В., К.В. и Ц.К.
по прякор „К.”, като установява, че около 4-5 човека са влезли в училищния двор
с маски на лицата и бухалки и започнали да бият св. И.В.К. с бухалка, като
биели и св.Ц.К.. Св.И.Г. установява още, че четиримата свидетели от ромски
произход успели да избягат от нападателите, като последните били разпознати от
св.К., който извикал един от тях поименно.
Съдът кредитира показанията на св.И.П.Г.
в горецитираната част като достоверни и кореспондиращи на останалите събрани по
делото доказателства.
Свидетелят Ц.П.К. установява с
показанията си, дадени устно и непосредствено пред съда, че на 21 срещу
22.06.2015 г. в двора на училище „И. *** е играел на комар с още четири човека,
като междувременно и други лица идвали и си отивали от това място. Св.К.
установява, че докато играели карти през нощта били нападнати, като трима от
нападателите дошли отпред, а останалите дошли отзад и същите били облечени с
черни дрехи, шапки и маски и носели палки и дърво. Свидетелят установява още
разпознаването от негова страна на подс.Ц.А., когото извикал по име. Св.К.
установява имената на лицата, които са влезли в училищния двор на 22.06.2015 г.
около 01, 00 часа и ги нападнали, а именно св.К. посочва подс.Ц.А., подс.Т.И.,
подс.М.Б., подс.О.К., св.Д.М. и лицето А.П.. Установява с показанията са, че по
същото време и място е ударен по дясната вежда с палка, след което е ударен по
лявата ръка и по гърба. Свидетелят К. установява с показанията си, че по–късно
в полицията е видял едно от момчетата, с които играел по-рано карти, че то също
е бито. Свидетелят К. твърди, че едно и също лице го е ударило и трите пъти,
като това не е бил подсъдимият О.К., както и че нападателите са го разпознали
още преди да бъде ударен.
Съдът кредитира изцяло показанията на
св.Цв.П.К. като логични, последователни, достоверни и кореспондиращи на
останалите събрани по делото доказателства.
Свидетелят К.К., който бил част от
групата, играеща карти в училищния двор установява с показанията си, дадени
пред съда и с тези прочетени на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК от
14.09.2015 г., дадени пред орган на ДП на гърба на л.20 от ДП и с тези
прочетени на основание чл.281, ал.1, т.1 НПК от 10.11.2015 г. дадени пред съдия
по ЧНД 1264/2015 г. по описа на ВрРС – л. 22-23 от ДП, че докато играели карти в двора на училището до Дома за деца в
град В., няколко лица прескочили оградата и се появили при тях с палки, тръби и
бухалки в ръцете, а един от тях бил с
маска. Свидетелят К.К. установява, че св.К. е разпознал един от нападателите и
дори извикал името му - „***”, след което св.К. получил удар в главата, а
всички останали успели да избягат.
Съдът кредитира показанията на св.К.К. в
тази им част като логични и достоверни и кореспондиращи на част от показанията
на св.К.В., св.Цв.К. и на св.И.Г..
От показанията на свидетелят И.В.К.-самоопределящ се като ром от ромски
произход, който е разпитан устно и непосредствено пред съда и прочетените
такива на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК, дадени на 22.06. 2015 г. пред орган на ДП,
намиращи се на гърба на л.11 от ДП ред 2-3 и 4, отгоре-надолу и прочетените
такива на основание чл.281, ал.1, т.2, пр.2 НПК, дадени на 10.02.2016 г. пред
съдия по ДП № 1893/2015 г. по описа на ВрРП, на л.14 от ДП, ред 6-7,
отдолу-нагоре, едно изречение, започващо с думите „По-късно….” се установява кои са участниците в играта на
комар в училищния двор, а именно –
свидетелите К.В., К.К., И.Г., И.В. и още едно момче, на което му казвали
„К.” и което е било познато на св.К.В.. Свидетелят В. установява с показанията
си, че по време на играта на комар не е имало спречквания или пререкания между
участниците, като по някое време няколко
непознати момчета се затичали към тях, като един бил с маска на лицето и държал
дърво. Свидетелят установява още, че първо са ударили момчето, играещо с тях
комар и му разцепили веждата, а после го ударили и него с дърво зад врата, при
което той самият паднал на земята, където нападателите продължили да го ритат
по тялото. Установява, че четиримата роми успели да избягат в посока към
стадиона на града, а по-късно в близост до магазин -„нон стоп” в града, намиращ
се в близост до болницата открили чантичката на И.Г..
Показанията на св.И.В. кореспондират на
показанията на св.К., на гр.ищец В., на част от показанията на св.И.Г. и на св.К.К.,
като съдът намира същите за логични и последователни, поради което ги приема за
верни.
Показанията на така оформилата се група
свидетели, а именно тази на свидетелите К.В., И.Г., К.К., И.В. и Ц.К. са
кореспондиращи един спрямо друг и кореспондиращи на голяма част от събраните по
делото писмени доказателства и заключение по приобщена СМЕ, поради което и
съдът ги приема за верни и ги кредитира.
По делото е разпитан св.Н.С., чиито
показания установяват, че на процесната дата същият се е намирал заедно с
подсъдимите на беседка в близост до училище „И. ***, като с тях е бил и А.П.,
който държал някакво дърво. Пред съда св.С. заявява, че е видял св.Ц.К. да
излиза от двора на училището със сцепена вежда. В хода на делото по реда на
чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК са прочетени показанията на св.Н.С., дадени пред
орган на ДП на 22.06.2015 г. на л.42, 43 и 44 от ДП, които същия отрича и които
установяват, че още докато били на беседката извън училището подсъдимите и Ал.П.
вземат решение да влязат в двора на училището и да набият циганите, като в
изпълнение а това свое решение се разделили на две групи и влезли в двора, като
подс.М.Б. носел клон и го счупил от гърба на единия ром. Това последно
обстоятелство кореспондира с показанията на св.К.В.. Св.С. установява още, че
повечето от нападнатите лица са се разбягали, а той самият бил останал на входа
на училището и не е вземал участие в
нападението. Св.С. установява още с показанията си от ДП, че след това в
автомобила на Т.П. се качили св.Цв.К.-К., подс.Т.И., подс.М.Б., лицето А.П.,
както и той самият. Св.С. установява, че подс.Т.И. бил с маска, и в
колата, по пътя разговаряли за някаква
чантичка, която били взели от мятото на нападението. Свидетелят установява, че
в автомобила на св.А.В. са се качили подс.Ц.А., св.А. В. и св.М.М..
В гореописаната част показанията на св.Н.С.
са правдиви и логични, кореспондиращи на показанията на св.К., св. В., св. В. и
св. М., поради което в частта, описана по-горе съдът ги кредитира.
От показанията на св.Т.П., дадени пред
съда и прочетените такива на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК, дадени на
22.06.2015 г. пред орган на ДП, на л.47 от ДП и прочетените на основание
чл.281, ал.1, т.1 НПК, дадени пред съдия по ЧНД № 1463/2015 г. на л.49-50 от ДП
се установява, че същата вечер до въпросната беседка св.Т.П. отишъл с
автомобила си, където са се били събрали четиримата подсъдими, Ал.П. и св.Н.С.
и взели решение да влязат в двора на
училището, за да бият циганите, които по това време са били вътре в двора. Св.П.
установява с показанията си, че той не е влизал в двора на училището, като след
влизането на останалите в училището, оттам видял да излизат само А.П., св.Ц.К.
със сцепена вежда и още някакво момче, като в неговата кола се качили св.Н.С.,
подс.М.Б., А.П. и св.Ц.К.. Св.П. установява още, че е закарал цитираните лица
до ЦСМП-В., които по пътя разговаряли за някаква чантичка, която се намирала в
колата, а накрая всички се събрали в
близост до комплекс „Хъшовете”.
Съдът кредитира показанията на св.Т.П.
досежно коментираната по-горе част, като кореспондиращи на показанията на св.С.,
на св.К., както и на свидетелите М., В. и М..
От показанията на свидетеля Д.М., дадени
пред съда и от тези, прочетени на основание чл.281, ал.1, т.1 НПК, дадени в
хода на ДП на 03.12.2015 г.,пред съдия на л.53-54 ДП се установява, че на
процесната дата същият е бил пред магазин „Била”, когато е бил извикан да отиде
при у-ще И. В.с предложение за осъществяване на побой. Свидетеля М. установява
още, че след като отишъл до беседка в близост до училището, където бил заедно със св.Н.С., подс.О.К. и подс.Т.И.,
чул викове, при което подс.Т.И., подс.О. К.и подс.Цв.А. влезли в уч.двор, а св.М., св.С., св.А.В. и св.М.М.
останали отвън. Този свидетел установява, че е
видял от уч.двор да излиза св.Ц.К. К.с нещо на веждата, поради което
последния бил качен в колата на Т.П., а останалите нападнати лица избягали.
Съдът кредитира показанията на св.Д.М.
досежно обсъдените по-горе обстоятелства, като кореспондиращи на показанията на
св.С., на св.К., както и на свидетелите П., В. и М..
По делото е разпитан и свидетеля А.В.,
който съгласно събраните писмени доказателства по делото е предал доброволно
гумена палка, която според показанията му била винаги в багажника на колата му.
Прочетени са показанията на св.В. на основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 НПК
от 22.06.2015 г., дадени пред орган на ДП, л. 33 от делото и на основание
чл.281, ал.1, т.1 НПК са прочетени показанията на свид. А.Х.В. от 04.12.2015 г., дадени пред
съдия по ДП 1893/2015 по описа на ВрРП, л. 36-37 от делото. От показанията на
св.В., дадени пред съда и прочетените такива от ДП по реда определен в НПК се
установява, че на 22.06.2015 г., около 00, 30 часа същият е бил заедно с подс.Ц.А. и св.М.М. и се возели с колата му из града,
докато стигнали до НУ „***”, където
подс.Ц.А. взел палката от колата му и с нея влязъл в двора на училището.
Св.В. установява с показанията си, че от уч.двор е излязъл св.Ц.К., който бил откаран в ЦСМП-В.
с колата на св.Т.П., а той отишъл заедно с подс.Ц.А. до ЦСМП.
В хода на делото е разпитана и св.М.М.,
като на основание чл.281, ал.1, т.2, пред.2 НПК са прочетени показанията на св.М.М.М.,
дадени пред съдия в хода на ДП от 08.12.2015 г. по ЧНД № 1394/2015 г. по описа
на ВрРС, намиращи се на л.61 от ДП. Св.М.
установява с показанията си , че през лятото на 2015 г. е излизала с подс.Ц.А.,
като същата заявява, че между тях и преди и сега не е имало сериозни кнфликти.
Св.М. установява, че процесната вечер, на
22.06.2015 г., около 00, 30 часа се е возела в една кола заедно със св.В. и
подс.Ц.А., когато на последния му звъннал телефона и бил извикан да се яви бързо при училище „И. ***.
Свидетелката установява още, че подс.А. е взел палка от багажника на автомобила
на св.В., с която влязъл в училището. Св.М. установява с показанията си още, че след около 10-15
минути от уч.двор излезли подс.А., който се качил в колата на св.Врачовкси и
св.Ц.К., който бил със сцепена вежда и който пък се качил в автомобил на св.Т.П.
и всички лица с двата автомобила отишли в спешния център.
Съдът намира показанията на св.А.В. и на
св. М.М. за допълващи се и кореспондиращи един спрямо друг. Показанията на св.М.
и на св.В. са достоверни с оглед заявеното от тях, което е на базата на лични
възприятия, логични са, последователни и правдиви и най-вече подкрепени от
останалите събрани по делото доказателства, които в своята съвкупност и
ваимовръзка обуславят гореизнесената фактология.
Показанията на свидетелите М.И., Р.П. и К.П.
с нищо не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по случая, тъй
като не установяват никакви обстоятелства и факти по делото.
В хода на делото е проведена СМЕ по
писмени данни №73 от 24.02.2016 г., изготвена от д-р Ф.Т. – съдебен лекар,
чието експертно заключение съдът приема за обективно, пълно и вярно и съгласно
което св.Ц.К. е получил разкъсно-контузна рана на дясна вежда, с което му е
причинено временно разстройство на здравето не опасно за живота.
В
хода на делото е проведена СППЕ от 30.09.2016 г. по отношение на лицето А.К.П.,
чието заключение гласи, че по време на извършване на деянието същият е бил в
неадекватно състояние вследствие употреба на психоактивни вещества; не е
съзнавал действията, които извършва и значението на деянието, както и неговите
противоправни последици и не е могъл да ръководи постъпките си, като същият не
може да участва в наказателното производство и да носи наказателна отговорност.
Съдът възприема експертното заключение като обективно, пълно и вярно.
В хода на делото е проведена СППЕ от
20.02.2017 г. по отношение на непълнолетните подсъдими, чието заключение гласи,
че: 1. към момента на извършване на деянието подсъдимите Т. М. И. и М. В. Б. са
съзнавали действията, които извършват и
значението на деянието, неговите противоправни последици и са могли да
ръководят постъпките си; и 2. към
момента на извършване на деянието подсъдимият Ц.А. е съзнавал действията, които извършва и значението на деянията си и
техните противоправни последици и е могъл да ръководи постъпките си, като
същият може да участва в наказателното производство и да носи наказателна
отговорност.
От прочетените и приобщени към делото
писмени доказателства, релевантни към настоящето производство се установява
следното:
От ДП № 1893/2015 г. по описа на ВрРП на
л.25 характеристични данни на св.И.В.К., на л.26 характеристични данни на св.К.Г.В.,
на л.27 характеристични данни на св.И.П.Г. и на л.28 характеристични данни на
св.К.В.К. установяват отрицателните характеристики по отношение на горните
свидетели. Видно от Протокол за
доброволно предаване на л.31-32 от ДП е,
че на 22.06.2015 г. подс. О. М. К. е предал доброволно на един брой сгъваема
метална палка, тип пружина, като в самия протокол с вписал обяснението, че с
тази палка е участвал в сбиване на
21/22.06.2015 г. в двора на у-ще „***”. Видно от Протокол за доброволно
предаване от 22.06.2015 г. на л.34 ДП е, че св.А.В. е предал един брой палка,
алуминиева, покрита с черна гумена обвивка, като в протокола е вписал
обяснението, че палката е негова, а подс.Цв.А. му я поискал предната вечер, за
да бие с нея едни цигани в НУ”***” след което я върнал. Видно от Протокол за
доброволно предаване от 22.06.2015 г. на л.56 ДП един брой мобилен апарат марка „Нокиа 106. 1” черен на цвят и един брой
батерия към него са предадени доброволно от подс.М. В. Б. ***, като видно от
Постановление на л.57 от 13.11.2015 г. за връщане на един брой мобилен апарат марка „Нокиа 106.1” черен на цвят и един
брой батерия към него и Разписка на л.58 от 13.11.2015 г. за получаване на
иззети вещи брой мобилен апарат марка
„Нокиа 106.1”
и един брой батерия към него е, че мобилния апарат и батерията към него са
върнати на собственика им – св.И.В.. Удостоверение изх.№8/05.07.2016 г. от
Център за социална работа „Феникс” ООД по отношение на А.К.П. на л.69 удостоверява, че лицето е включео в
дългосрочна рехабилитационна програма за лечение на наркомании и алкохолизъм.
Справка за съдимост от 29.06.2016 г. по отношение на А.К.П. на л.73-74 установява, че лицето е
осъждано. Справка за съдимост от 17.07.2015 г. по отношение на А.Х.В. на
л.76-77 установява, че лицето не е осъждано. На л.79 Справка за съдимост от
17.07.2015 г. по отношение на подс.Ц.А.А. установява, че лицето не е осъждано.
На л.80 е приложено Сведение-характеристика от ДПС-В. от 17.07.2014 г. за подс.Ц.А.А.,
което е съставено една година преди процесното деяние и е ирелевантно към
случая. На л.81 ДП е приложена Справка
за лице-установен извършител на престъпление от 15.07.2015 г. по отношение на Ц.А.А.,
в която са отразени съответните заявителски материали. Справка за съдимост от
20.07.2015 г. по отношение на подс.М.В.Б. на л.83 ДП установява, че подс.Б. не
е осъждан. Със Сведение-характеристика
на л.84 ДП от ДПС-В. за М.В.Б. се установяват характеристични данни за
личността на непълнолетния към датата на извършване на деянието подсъдим. На
л.85 Справка за лице - установен
извършител на престъпление от 15.07.2015 г. по отношение на М.В.Б. отразява
съответните заявителски материали. Справка за съдимост на л.87 ДП от 17.07.2015
г. по отношение на Н.С.С. установява, че лицето не е осъждано.
Сведение-характеристика от ДПС-В. за подс.Н.С.С. на л.88 ДП отново от 2014 г. е ирелевантно към
случая. Справка за съдимост на л.90 ДП от 17.07.2015 г. по отношение на подс.Т.М.И.
установява, че подс.И. не е осъждан към момента на извършване на деянието. Със
сведение-характеристика от ДПС-В. за подс.Т.М.И. на л.92 ДП се установяват
характеристични данни за личността на непълнолетния към датата на извършване на
деянието подсъдим. На л.103 ДП е видно от приложената Справка за съдимост от 17.07.2015 г. по
отношение на подс.О.М.К., че към момента на извършване на деянието подс.К. не е
осъждан. Видно от Характеристика от 22.07.2015 г. за подс.О.М.К. е, че същият е
с добри характеристични данни, а от Справка за лице от 15.07.2015 г. по
отношение на подс. О.М.К. се установява, че срещу него няма образувани ДП И ЗМ.
От л.135 до л.138 от ДП е приложена медицинска документация по отношение на св.Ц.К..
От л.140 до л.143 от ДП е приложена медицинска документация по отношение на
гр.ищец К.В., която е от 11.06.2015 г., т.е. преди инкриминираното деяние и е
ирелевантна към случая. На л.162 е приложена Справка от Унифицираната
информационна система на прокуратурата на Р Б.по отношение на подс. Ц.А.А., за
когото не са намерени данни в регистъра. С Подписка за предаване на
непълнолетен под надзор на родител от 24.04.2016 г. по отношение на подс. Ц.А.А.
е взета МН „надзор на родител”. Удостоверение за раждане на подс.Ц.А.А.
удостоверява, че родители на подс.А. са В.Л. и А.А.; Видно от Справка от
Унифицираната информационна система на прокуратурата на Р Б.по отношение на
подс. Ц.А.А. няма регистрирани други нак.производства. Акт за раждане №
1583/15.09.1998 г. на Т.М.И. установява, че подс.И. е роден на *** г. от
родители Д.Т.и М.И.. Справка от Унифицираната информационна система на
прокуратурата на Р Б.по отношение на подс.Т.М.И. установява, че спрямо същото
лице няма регистрирани други производства. С подписка за предаване на
непълнолетен под надзор на родител от 13.07.2016 г. по отношение на подс. Т.М.И.
е взета МН „надзор на родител”. Видно от
Акт за раждане № 278/23.06.1997 г. на подс.М.В.Б. е, че подс.Б. е роден
на *** г. в гр.К. от родители И.Ц. и В.Б.. Справка от Унифицираната
информационна система на прокуратурата на Р Б.по отношение на подс. М.В.Б.
установява, че спрямо същото лице няма регитрирани други производства. Видно от
справка от Унифицираната информационна система на прокуратурата на Р Б.по
отношение на подс. О.М.К. е, че спрямо същия не са регистрирани други
нак.производства. По делото са приобщени актуални справки за съдимост по
отношение на четиримата подсъдими, видно от които същите не са осъждани.
Веществените доказателства, приложени към
делото са един брой сгъваема метална палка тип пружинка и един брой палка с
дължина от около 42 см.
и с диаметър от около 3 см.,
алуминиева, покрита с черна гумена обвивка. Същите са предявени от съда на
основание чл.284 НПК на страните, които не са посочили във връзка с тях
искания, бележки и възражения.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
I. По отношение
обвинението срещу подсъдимия Ц.А.А. в извършване на престъпление по чл.131,
ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК :
Подсъдимият Ц.А. *** е обвинен в това, че
на 22.06.2015 г., около 01.00 ч. в гр.В., в двора на НУ ,,***” макар и
непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си е причинил на Ц.П.К. *** по ксенофобски подбуди
лека телесна повреда, изразяваща се разкъсно-контузна рана на дясна вежда,
което увреждане е причинило временно разстройство на здравето, не опасно за
живота - престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1, вр. чл.63. ал. 1,
т.4 НК.
От всички събрани по делото доказателства-писмени,
гласни, веществени и приети експертни заключения се установяват безспорно
следните обстоятелства във връзка с това конкретно обвинение, а именно
установява се, че 1.подс.Ц.А. към момента на извършване на деянието е бил непълнолетен,
но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, съгласно заключенията на проведените СППЕ; 2. че на пострадалия
свидетел Ц.П.К. е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК,
изразяваща се в разкъсно-контузна рана на дясна вежда, което увреждане е
причинило временно разстройство на здравето, не опасно за живота, съгласно
заключението по приетата СМЕ; 3. че подс.Ц.А. е причинил тази телесна повреда
на пострадалия при осъществено нападение над роми в един училищен двор, сред
които бил и пострадалия К., както и че 4. пострадалото лице е българин с
българско гражданство. Предвид събраните по делото доказателства съдът
установява безспорно, че деянието е извършено от подс.А. чрез активни действия
– удари с палка, осъществени на 22.06.2015 г., около 01, 00 часа в град В..
Установи се също така, че св.К. е българин с българско гражданство, който е бил заедно с група роми в двора на училище
„***”, където играели на „комар”, поради което и е попаднал в обсега на това
конкретно нападение. Доказа се по делото безспорно от показанията на
свидетелите В., К. и М., че подс.А. е влязъл с палка в двора на училището.
Самият св. К. посочва нападателите поименно, като заявява, че е ударен с палка
три пъти – по веждата, по гърба и по ръката именно от подс.А., след което е
разпознат като българин и добър познат на подсъдимите и изведен извън училищния
двор и му оказана помощ.
От обективна страна извършването на
инкриминираното деяние е доказано по несъмнен и безспорен начин, като са налице
всички признаци от състава на престъплението. Доказано е и авторството на
инкриминираното деяние.
От субективна страна обаче деянието остана
недоказано. В конкретния случай е повдигнато обвинение за причиняване на лека
телесна повреда по ксенофобски подбуди, при предвидени три алтернативи в
разпоредба на чл.131, ал.1, т. 12 НК, а именно
- причиняване на лека телесна по хулигански, расистки или ксенофобски
подбуди.
Със ЗИД на НК, ДВ, бр.33/2011 година в разпоредбата на чл.131, ал.1, т. 12 към
хулиганските подбуди се добавят още и „расистки или ксенофобски” подбуди. Това
допълнение в закона е продиктувано от приетото от страната ни Рамково
Решение 2008/913/ПВР на Съвета от
28.11.2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством
наказателното право. Този акт е приет от РБ.по силата на дял VI от Договора за
ЕС и с него всяка държава-членка се задължава да предпиеме необходимите
мерки и да гарантира, че расистките или
ксенофобските мотиви са разглеждани като отежняващо обстоятелство, като и че
престъпленията, свързани с тях са наказуеми с ефективни и възпиращи наказания в
размер поне от една до три годин лишаване от свобода. В Рамково Решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28.11.2008 г.
относно борбата с определени форми и
прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право обаче не е
дадена легална дефиниция на понятието „ксенофобия”. Терминът „ксенофобски
подбуди” се появява за първи път в НК
заедно с термина „расистки подбуди”, които са далеч по разпознаваеми. Понятието
„ксенофобия” няма легално определение.
Международната конвенция за ликвидиране
на всички форми на расова дискриминация, приета от всяка една от
държавите-членки на ЕС дава легално определение на термина „расова
дискриминация”, а именно това е всяко различие, изключване, ограничение, или
предпочитание на основата на раса, цвят, потекло или национален или етнически
произход. Расизмът е предразсъдък, базиран на вярата, че човешките раси имат
изразени характеристики и включва идеята, че една раса е по-висша от друга и
има правото да доминира над нея. Ето защо и признакът „раса” при
дискриминационните престъпления е далеч по-разпознаваем от признака
„ксенофобия”. Ксенофобия е дума, която идва от гръцки език и буквално означава
„страх от чужденци”, като това е проява на постоянна ирационална или прекомерна
ненавист или страх към чужденци. Тъй като в закона няма легална дефиниция на
термина „ксенофобски подбуди” съдът приема единствено по пътя на етимологичното тълкуване, че той се отнася само до посегателства над
чужденци или групи, възприемани от дееца като такива, поради наличие на някой
или някои от признаците, изброени в рамковото решение. Съдебната практика по
този въпрос е твърде оскъдна, а в наказателното право не може да има
разширително тълкуване и всяко престъпление трябва да е законоустановено.
Дискриминационните мотиви са единствен и
основен признак за различаване на престъпленията от омраза от сходни на тях
престъпни посегателства. Те са елемент от субективната, психическа страна на
престъплението, като за да бъдат открити и разпознати следва да се проследи
цялостното поведение на дееца. В конкретния случай проследявайки поведението на
подс.А. се установява, че той влиза през нощта в училищния двор заедно с
другите подсъдими и наказателно неотговорният и наркозависим Ал.П., за да
осъществят нападение над ромите, намиращи се там именно поради факта, че са
такива-роми, т.е. поради етническата им принадлежност, а етническата
принадлежност е признак на расизъм, на расова дискриминация, а не на
ксенофобия. Дееца в никакъв случай не е и не би могъл предвид обстоятелствата
да възприеме лицата, играещи карти в училищния двор като чужденци, и в частност
св.Ц.П.К..
С оглед всичко изложено дотук съдът
приема, че в конкретния казус мотива за извършване на престъплението не е и не може да бъде ксенофобски /отново с
уговорката, че няма легална дефиниция на понятието/, при което съдът не би
могъл да постанови друга присъда, освен оправдателна, защото престъплението по
чл.130, ал.1 НК пък от своя страна се преследва по тъжба на пострадалия.
Предвид всичко изложено дотук съдът
намира, че подсъдимия Ц.А. ***, ЕГН **********
следва да бъде признат за невинен в това на 22.06.2015г., около 01.00 ч. в гр.В.,
в двора на НУ ,,***” макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, да е причинил на
Ц.П.К. *** по ксенофобски подбуди лека телесна повреда, изразяваща се
разкъсно-контузна рана на дясна вежда, което увреждане е причинило временно
разстройство на здравето, не опасно за живота, поради което съдът с
произнесената присъда призна Ц.А. за невинен и на основание чл.304 от НПК го
оправда по повдигнатото обвинение в извършване на престъпление по чл.131, ал.1,
т.12, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.63. ал. 1, т.4
НК.
II. По отношение обвинението
срещу подсъдимите Ц.А.А., Т.М.И.,
М.В.Б. и О.М.К. в извършване на престъпление по чл.162, ал.2 от НК :
Срещу подсъдимите Ц.А.А., Т.М.И., М.В.Б.
– и тримата непълнолетни, но като са разбирали свойството и значението на
извършеното и са могли да ръководят постъпките си и срещу
пълнолетния подсъдим О.М.К. е повдигнато обвинение за това, че на
22.06.2015г., около 01.00 ч. в гр.В., в двора на НУ ,,***” в съучастие помежду
си като съизвършители и заедно с наказателно неотговорният А.К.П. са употребили
насилие срещу И.В.К. и К.Г.В., поради тяхната етническа ромска принадлежност –
престъпление по чл.162, ал.2 НК.
От така събраната доказателствена
маса се установява по несъмнен начин наличието на всички елементи
от състава
на престъплението по чл.162, ал.2 НК. Доказани са безспорно датата и
мястото на извършеното деяние 22.06.2015 г., около 01,
00 часа в двора на НУ „И. ***, както и неговите автори - подсъдимите Ц.А.А., Т.М.И.,
М.В.Б., О.М.К. и
наказателно неотговорният А.К.П., посочени
поименно в показанията на свидетелите К., П.,
С.,
М., В., М.. От обективна страна са налице всички признаци на
престъпния състав. Изпълнителното деяние се изразява в извършване на активни
действия от страна на подсъдимите по осъществяване
нападението над ромите и употребата на насилие срещу тях,
използвайки палки, клон от дърво и удари с ръце и крака по телата им. Доказа се
безспорно, че пострадалите свидетели – св.И.В. и гр.ищец К.В. са роми от ромски
произход и сами се самоопределят като такива, т.е. същите са с етническа ромска принадлежност.
От субективна страна деянието е извършено
от подсъдимите с пряк умисъл за всеки един от
тях, като са съзнавали свойството и значението на извършеното и са могли да
ръководят постъпките си, същите са целели крайния резултат, искали са неговото
настъпване и са се стремели към него. От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимите с пряк умисъл за
целенасочено нападение над роми, поради тяхната етническа принадлежност, което се установява
при проследяване поведението на
всеки един от тях по отделно, както и в
съвкупност. Проследявайки поведението на подсъдимите преди, по време и след извършване на деянието и
при така приетата фактическа обстановка се установява, че същите са се събрали
на беседка в близост до процесното училище, където взели решение да нападнат
играещите на карти роми. Отделно от това следва да се отбележи и
обстоятелството, че подс.А. е извикан по телефона да се яви бързо на посоченото
място, след което слизайки от колата същия взема палката от багажника на св.В.
и влиза с нея в училищния двор. С палка в ръцете влиза и подс.О.К., подс.М.Б.
носел клон от дърво, а подс.Т.И. и наркозависимото и наказателно неотговорно
лице А.П. излозвали ръцете и краката си
за да нанасят удари в телата на пострадалите.
Ясен показател за наличие
на дискриминационен
мотив е употребеният от страна на подсъдимите израз
при нападението - „цигани ли сте, българи ли сте” и последвалото
псуване от
страна на подсъдимите към намиращите се в училищния двор и играещи карти група роми
и св.К..
Според практиката на ЕСПЧ етническата
дискриминация е вид расова дискриминация. Дискриминационният признак
етническа принадлежност принадлежи към расизма. Европейската Комисия
в Препоръка
VII по расова нетърпимост
свързва директно расата с етническия произход. Дискриминационните признаци
националност, народност и етническа принадлежност имат сходни белези, защото
характеризират общности, които са основани
на етническа близост, общ език, религия, култура традиция, обичаи,
история. Расистките
подбуди по чл.116, ал.1, т.12 и по чл.131, ал.1, т.12 НК кореспондират
със
защитените признаци по чл.162, ал.2 НК.
Предвид всичко изложено по-горе съдът намира
за доказано както от обективна, така и
от субективна страна, че подсъдимия Ц.А.А.
на 22.06.2015г., около 01.00 ч. в гр.В., в двора на НУ ,,***”, макар и
непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното деяние
и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с О.М.К. и
непълнолетните М.В.Б. и Т.М.И. и заедно
с наказателно неотговорният А.К.П. ***, е употребил насилие срещу И.В.К. и К.Г.
***, поради тяхната етническа ромска принадлежност, изразяващо се в нанасяне на
удари по телата им с палка, поради което го призна за виновен и на основание чл.162,
ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.4 НК, вр. чл.55, ал.1,
т.2, б.”б” НК го осъди на пробация със
следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване
и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице
два пъти седмично, за срок от шест месеца; Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца. При определяне вида и
размера на наказанието съдът приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК, тъй като отчете многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, изразяващи се в чисто
съдебно минало, добри характеристични данни, изключително младата възраст на
подсъдимия А., който е бил непълнолетен не само към датата на извършване на
деянието, но и към датата на постановяване на присъдата, липсата на други
вредни последици от деянието, липсата на материални щети и на сериозни
здравословни последици за пострадалите, които почти веднага успели да избягат.
От всичко изложено дотук съдът намира за доказано както от обективна, така и от
субективна страна, че подсъдимия Т.М.И. на 22.06.2015г., около 01.00 ч. в гр.В., в
двора на НУ ,,***”, макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и
значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си, в
съучастие като съизвършител с О.М.К. и непълнолетните Ц.А.А. и М.В.Б. и заедно
с наказателно неотговорният А.К.П.,***, е употребил насилие срещу И.В.К.и К.Г.***,
поради тяхната етническа ромска принадлежност, изразяващо се в нанасяне на
удари по телата им с ръце и крака, поради което го призна за
виновен и
на основание чл.162, ал.2, вр. чл.20,
ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.4, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК го
осъди на пробация със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по
настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител или определено
от него длъжностно лице два пъти седмично, за срок от шест месеца; Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Съдът приложи разпоредбата на чл.55, ал.1,
т.2, б.”б” НК при определяне вида и размера на наказанието,
тъй като отчете многобройните смекчаващи вината обстоятелства, изразяващи се
в чисто съдебно минало, добри
характеристични данни, младата възраст
на подсъдимия И., който е бил непълнолетен към датата на извършване на
деянието, липсата на други вредни последици от деянието, липсата на материални
щети и на сериозни здравословни последици за пострадалите, които почти веднага
успели да избягат.
С оглед гореизложеното
съдът намери за доказано, както от обективна, така и от субективна страна, че подсъдимия М.В.Б.на 22.06.2015г., около 01.00
ч. в гр.В., в двора на НУ ,,***”, макар и непълнолетен,
но като е разбирал свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да
ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с О.М.К.и непълнолетните Ц.А.А.и
Т.М.И. и заедно с наказателноне отговорния А.К.П..***, е
употребил насилие срещу И.В.К.и К.Г.***, поради тяхната етническа ромска
принадлежност, изразяващо се в нанасяне на удари по телата им с клон, поради
което го призна за виновен в извършване на престъплението, в
което е обвинен и на основание чл. 162, ал.2, вр. чл.20, ал.2,
вр. чл.63, ал.1, т.4, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК го осъди на пробация със следните
пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично, за срок от шест месеца; Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца. При определяне вида и
размера на наложеното наказание съдът прецени, че следва да приложи
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК, тъй като са налице многобройните
смекчаващи вината обстоятелства, изразяващи се в чисто съдебно минало на подсъдимия, добри
характеристични данни, младата възраст
на подсъдимия Б., който е бил непълнолетен към датата на извършване на
деянието, липсата на други вредни последици от деянието, липсата на материални
щети и на сериозни здравословни последици за пострадалите.
Съдът призна за
виновен и подсъдимия
О.М.К.в това, че на 22.06.2015г., около 01.00 ч. в гр.В., в двора на НУ „***”
в съучастие като съизвършител с непълнолетните Ц.А.А., Т.М.И. и М.В.Б.и заедно
с наказателно неотговорния А.К.П.,***, е употребил насилие срещу И.В.К.и К.Г.***,
поради тяхната етническа ромска принадлежност, изразяващо се н нанасяне на
удари по телата им с палка, поради което и на основание чл.162, ал.2, вр.
чл.20, ал.2, вр. чл.55, ал.1, т.1 НК го осъди на три месеца лишаване от
свобода, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 НК се отлага за изпитателен
срок от три години. Към датата на извършване на деянието подс.К.е бил
пълнолетен, но за него също са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, а
именно чистото му съдебно минало, изключително добри характеристични данни,
млада възраст, липса на други вредни последици и материани щети, липса на
сериозни здравословни последици за постарадалите. Съдът на основание чл.55,
ал.3 НК не наложи по отношение на подс.К.по лекото наказание „глоба”,
предвидено в санкционната част на разпоредбата на чл.162, ал.2 НК.
С така наложените на
подсъдимите А., И., Б. и К.законово регламентирани наказания съдът намира, че ще бъдат постигнати целите на личната и
най-вече на генералната превенция, като счита, че същите са достатъчни по вид и
размер, за да окажат своето възпиращо и предупредително въздействие, както
върху подсъдимите, така и върху останалите членове на обществото.
По отношение на предявените
граждански искове от страна на гр.ищец К.В.срещу всеки един от подсъдимите за
сумата от по 10 000 лева за всеки един от тях, съдът намира, че гр.искове
са допустими и частично основателни до справедлив размер от по 150 лева за
всеки един от тях, а в останалата си част предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
При този изход на делото съдът: на
основание чл.86 вр. чл.84, ал.1
НПК осъди гражданския
ответник А..И. *** в качеството му на законен представител/родител на подс.Ц.А.А.да
заплати на гражданския ищец К.Г.В.сумата от 150 /сто и петдесет/ лева,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие на
извършеното престъпление по чл.162, ал.2 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.63, ал.1, т.4 НК, като отхвърля предявения граждански иск в останалата му
част за сумата над 150 лева до пълния предявен
размер от 10 000 лева, като неоснователен; осъди на основание чл.84, ал.1 НПК подсъдимия Т.М.И. ***
да заплати на гражданския ищец К.Г.В.сумата от 150 /сто и петдесет/ лева,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие на
извършеното престъпление по чл.162, ал.2 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.63, ал.1, т.4 НК, като отхвърля предявения граждански иск в останалата му
част за сумата над 150 лева до пълния предявен
размер от 10 000 лева, като неоснователен; осъди на основание чл.84, ал.1 НПК подсъдимия М.В.Б.***
да заплати на гражданския ищец К.Г.В.сумата от 150 /сто и петдесет/ лева,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие на
извършеното престъпление по чл.162, ал.2 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.63, ал.1, т.4 НК, като отхвърля предявения граждански иск в останалата му
част за сумата над 150 лева до пълния предявен
размер от 10 000 лева, като неоснователен и на основание чл.84, ал.1 НПК осъди подсъдимия О.М.К.*** да заплати на
гражданския ищец К.Г.В.сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие на извършеното
престъпление по чл.162, ал.2 вр. чл.20, ал.2 НК, като
отхвърля предявения граждански иск в останалата му част за сумата над 150 лева до пълния предявен размер от 10 000
лева, като неоснователен.
По
отношение на веществените доказателства съдът намира,
че същите следва да бъдат отнети
на основание чл.53, ал.1, б.”а”
НК в полза на държавата. Веществените
доказателства - един брой сгъваема метална палка, тип пружинка и един брой
палка с дължина от около 42 см.с
диаметър от около 3 см.,
алуминиева, покрита с черна гумена обвивка, след
отнемането им следва да бъдат унищожени.
При този
изход на делото съдът: осъди
на основание чл. чл.189, ал.3 НПК подсъдимите Т.М.И., М.В.Б.и О.М.К., както и
гражданския ответник А..И. А. в качеството му на законен представител/родител
на подс.Ц.А.А.да заплатят по равно в полза на държавата по сметка на РС-В.,
сума в размер на 200 /двеста/ лева, представляваща държавна такса върху
уважените граждански искове; осъди на основание чл.189, ал.3 НПК
подсъдимите подсъдимите Т.М.И., М.В.Б.и О.М.К.,
както и гражданския ответник А..И. А. в качеството му на законен
представител/родител на подс.Ц.А.А.да заплатят по равно в полза на държавата,
по сметка на ОД МВР-В. направените разноски на ДП в размер на 287 /двеста осемдесет и седем/ лева и осъди
на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимите подсъдимите Т.М.И., М.В.Б.и О.М.К.,
както и гражданския ответник А..И. А. в качеството му на законен
представител/родител на подс.Ц.А.А.да заплатят по равно в полза на държавата,
по сметка на РС-В. направените разноски по делото в размер на 410 /четиристотин
и десет/ лева.
При
гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.
16.06.2017 г. Районен
съдия:
гр.В.