Р Е Ш Е Н И Е № 4
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 11.02.2021г.
Видинският районен съд, пети граждански
състав, в публично заседание на единадесети януари,
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря М.Евтимова,
като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 15 по описа за 2020г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
р-н.Младост, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
от Джейсън Кинг и Марек Слачик, със съдебен адрес:***2 против Л.Д.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***.
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във
връзка с чл. 79 от ЗЗД. Обстоятелствата, от които произтича исковата претенция,
са наличието на сключени между страните Договор за предоставяне на мобилни
услуги и Договор за лизинг на мобилни устройства от 19.04.2018г., както и
Допълнително споразумение към договора за мобилни услуги от 06.07.2018г.; че
ищецът е изправна страна по договорите, както и че ищецът е прекратил
предсрочно договора поради неизпълнение от страна на ответника.
Иска
се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че му дължи заплащане на сумата в размер на 21.82 лева
– потребени и незаплатени мобилни услуги по договора за периода 05.06.2018г. –
04.08.2018г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК по гр. д. № 1839/2019г. по описа на ВРС, по което има издадена заповед
за изпълнение, 234.18 лева – представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги и да осъди ответницата да заплати
сумата в размер на 62.79 лева – незаплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг от 19.04.2018г. Претендира присъждане на разноските.
В
срока за отговор на исковата молба е постъпил писмен отговор от ответника чрез
назначения му особен представител, с който заявява, че искът е допустим, но
неоснователен, като поддържа от своя страна, че ищецът не е обявил на ответника
предсрочното прекратяване на договора.
Не са
налице обстоятелства, които се признават от ответника и които да подлежат на
доказване.
Съдът
е указал доказателствената тежест на страните: че в тежест на ищеца е да
установи наличието на твърдяните облигационни правоотношения, че е изправна
страна по договорите; че е прекратил едностранно договора поради неизпълнение
от страна на ответната страна, както и да установи размера на претендираните
суми.
Съдът,
като взе предвид в съвкупност и поотделно представените по делото писмени
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна.
Не се
спори между страните и се установява от представените по делото договор Договор
за предоставяне на мобилни услуги от 19.04.2018г. и Допълнително споразумение
към договора за мобилни услуги от 06.07.2018г., че между страните е било налице
облигационно отношение, по силата на което ищцовото дружество се е задължило да
предостави мобилна услуга с мобилен/фиксиран номер 0359896213100, а ответницата
се е задължила да заплати определена цена. А също, че с Договор за лизинг на
мобилни устройства от 19.04.2018г., ищцовото дружество е предоставило на
ответника устройство марка „Моторола“, модел „Мото С Плюс Дуал Блек“, ведно с
погасителен план, неразделна част от договора за лизинг. С договорите
ответницата е декларирала, че е запозната и приема Общите условия по
договорите.
Ищецът
е издал фактура № ********** от 05.07.2018г. за отчетен период от 05.06.2018г.
до 04.07.2018г. за предоставени мобилни услуги в размер на 21.82 лева и крайна фактура
№ ********** от 05.08.2018г. за отчетен период от 05.07.2018г. до 04.08.2018г.,
включваща задължението за предоставени мобилни услуги от предходния период в
размер на 21.82 лева, вноска за лизинг в размер на 62.79 лева и неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги в размер на
234.18 лева, или обща сума в размер на 306.99 лева. Ответната страна формално
оспорва иска, но не е оспорила представените от ищеца писмени доказателства,
както и начислените му с процесните фактури суми, поради което съдът приема, че
ответницата е останала задължена за заплащане на исковите суми по договора за
предоставяне на мобилни услуги и по договора за лизинг на мобилно устройство в
посочения във фактурите размер. Не се оспорва и обстоятелството, че ищцовото е
изпълнило задълженията си по договора – да предостави на ответника договорените
мобилни услуги и да предаде на ответника лизинговата вещ, поради което ищецът е
изправна страна по договорите. Ответникът не е ангажирал доказателства за
погасяване на задълженията си към ищцовото дружество – обстоятелство, което ако
е налице е в негова тежест да установи – поради което той е неизправна страна
по договорите.
Ищецът
е подал до съда заявление за издаване на заповед за изпълнение и в
реализираното заповедно производство по гр. д. № 1839/2019г. по описа на ВРС му
е издадена Заповед за изпълнение № 1767 – РЗ т 16.09.2019г. за сумата в размер
на 72.81 лева – незаплатени месечни абонаментни вноски, неустойка за предсрочно
прекратяване на договора в размер на 234.18 лева както и за сумата в размер на 6.01
лева – мораторана лихва за период от 21.08.2018г. до 12.06.2019г. В настоящото
производство се претендира установяване дължимостта на сумата в размер на 21.82
лева – незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги
за периода 05.06.2018г. – 04.08.2018г. и не се претенира установяване
дължимостта на лихвата за забава, пресъдена със заповедта за изпълнение, поради
което заповедта за изпълнение в частта, в която са пресъдени сумата над 21.82
лева – главница, както и мораторна лихва - следва да бъде обезсилена.
Ищецът,
като изправна страна по договорите има право да иска изпълнение от страна на
ответника – заплащане на договорената цена за процесните периоди. Исковете като
основателни следва да бъдат уважени. Налице е изискуемост на главниците, тъй
като тя настъпва по силата на договора и при сключване на индивидуален договор,
какъвто е настоящия случай, всеки потребител бива уведомен за датата от месеца,
на която ще му бъде издадена фактура, като неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за заплащане на дължимата сума
/чл.26.4 от ОУ, в сила от 29.11.2015г., приети от потребителя/ съгласно т.11 от
Договора, и не зависи от разваляне на договора, което дори да е налице, в
случая има действие само занапред.
Относно
претендираната от ищеца неустойка по чл.92, ал.1 от ЗЗД, същата обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, като за да бъде ангажирана
отговорността на ответницата на цитираната законова разпоредба, е необходимо да
са налице следните предпоставки: да съществува задължение; задължението да не е
изпълнено; неустойката да е договорена между страните по договора. В настоящия
случай, поддържа се от ищеца, че се е възползвал от правото по чл.75 от Общите
условия /ОУ/ по договора - да прекрати едностранно договора с абоната - длъжник поради неизпълнението му –
неплащане на дължимите суми от абоната в договорения срок, като неполучаването
на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за заплащане на
дължимата сума, и да му начисли неустойка за прекратяването в размер на три
месечни абонаментни такси /без отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до
изтичане на срока за ползване на услугите. Видно от Решение №42/11.05.2015 по
дело №1357/2013 на ВКС, ТК, I т.о., съгласно чл. 20а, ал.2 ЗЗД, договорите
могат да бъдат изменени, прекратени, развалени или отменени само по взаимно
съгласие на страните или на основания, предвидени в закона; Според чл.9 ЗЗД,
съдържанието на договора се определя свободно от страните, доколкото не
противоречи на повелителните норми на закона или добрите нрави. Въз основа на
съдържащите са в чл.20а, ал.2 и чл.9 ЗЗД правила за поведение, се извежда
следния отговор на поставения материалноправен въпрос: Прекратяване на
двустранни договори се извършва по взаимно съгласие на страните, на
основанията, установени в закона или тези, предвидени в договора, при условие,
че последните не противоречат на императивните норми или на добрите нрави.
Основанията за прекратяване на договора са фактите, с настъпването на които се
преустановява действието му. Преценката за основанието, на което е прекратен
договора, се прави във всеки отделен случай въз основа на доказване на наведените
обстоятелства, от осъществяването на които се твърди, че са настъпили правните
последици на прекратяване на договора. В настоящия случай, ищецът твърди
едностранно прекратяване на договора, сключен между страните поради виновното
му неизпълнение от страна на получателя на мобилни услуги – незаплащане на
цената по договора в предвидените от страните срокове, което по правната си
същност съставлява разваляне на двустранен договор от кредитора поради
неизпълнение от страна на длъжника, поради причина, за която последният
отговаря – основание по чл.87, ал.1 от ЗЗД, като с оглед на характера на
насрещните престации – за продължително изпълнение, развалянето на договора има
действие само занапред. Съдът е указал на ищеца с доклада си по делото, че следва
да установи обстоятелството, че е прекратил предсрочно и едностранно процесния
договор за предоставяне на мобилни услуги, както и да установи размера на
претендираната неустойка, но ищецът не ангажира доказателства в тази насока -
договорът между страните да е прекратен по предвидения в закона ред – в случая
– с писмено предупреждение, с даден на длъжника подходящ срок, тъй като
договорът е сключен в писмена форма, съгласно чл.87, ал.1, изр. последно от ЗЗД, както и такова волеизявление да е достигнало до ответницата, поради което
исковата претенция за установяване дължимостта на неустойка в размер на 234.18
лева, се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена,
доколкото не се установи да са налице предпоставките за възникване на
задължение на ответницата за заплащане на неустойка по сключените между
страните договор за мобилни услуги, както и нейния размер.
Предвид
основателността на главния иск, основателен се явява и искът за пресъждане на
лихва за забава върху главницата за дължима сума по договора за предоставяне на
мобилни услуги, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
04.07.2019г. до изплащане на вземането.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да понесе направените и
претендирани от ищеца разноски съразмерно уважената част от иска както следва:
в настоящото производство - за депозит на особен представител в размер на 26.54
лева и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 47.77 лева или общо
разноски в размер на 74.31 лева, както и редуцирани разноски по заповедното
производство по ч.гр.Д.№ 1839/2019г. по описа на ВРС – 48.66 лева за адвокатско
възнаграждение и за държавна такса в размер на 6.77 лева или общо разноски в
размер на 55.43 лева.
Разноски
за държавна такса на ищеца не се следват, тъй като по делото е събрана ДТ само
в размер на 25 лева, тоест за един иск, при положение, че единият иск /за
пресъжсане на неустойка/ е отхвърлен. Ответницата следва да понесе ДТ за
останалите два иска – за заплащане на главница по договора за мобилни услуги и
за пресъждане на главница по договора за лизинг, която не е събрана от ищеца –
общо в размер на 100 лева.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Л.Д.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***,
че дължи изпълнение на парично задължение на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н.Младост, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда
6, представлявано
от Оле Бьорн Шулстъд, със съдебен адрес:***2, за следните суми: 21.82 /двадесет и един лв. и осемдесет
и две ст./ лева, представляваща
неизплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период от 05.06.2018г.
– 04.08.2018г., по Договор за предоставяне на мобилни услуги от 19.04.2018г. и Допълнително
споразумение към договора за мобилни услуги от 06.07.2018г., ведно със
законната лихва от подаване на
заявлението по чл.
410 от ГПК по гр. д. № 1839/2019г. по описа на ВРС - 04.07.2019г., до изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА Л.Д.Ц., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
р-н.Младост, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
от Оле Бьорн Шулстъд, със съдебен адрес:***2, сумата в размер на 62.79 /шестдесет и два лв. и седемдесет
и девет ст./ лева, представляваща
неизплатени лизингови вноски по Договор за лизинг на мобилни устройства от
19.04.2018г., с който ищцовото дружество е предоставило на ответницата
устройство марка „Моторола“, модел „Мото С Плюс Дуал Блек“, за периода от
м.08.2018г. до м.03.2020г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н.Младост, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда
6, представлявано
от Оле Бьорн Шулстъд, със съдебен адрес:***2, против Л.Д.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, иск за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото
дружество сумата в размер на 234.18 лева – неустойка за предсрочно прекратяване
на Договор за предоставяне на мобилни услуги от 19.04.2018г. и Допълнително
споразумение към договора за мобилни услуги от 06.07.2018г., за която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1767 – РЗ т 16.09.2019г.
по ч.гр.Д.№ 1839/2019г. по описа на ВРС, като неоснователен и недоказан.
ОБЕЗИСЛВА Заповед за
изпълнение на парично задължение № 1767 – РЗ т 16.09.2019г. по ч.гр.Д.№ 1839/2019г.
по описа на ВРС, в частта, в която е пресъдена главница над 21.82 лева – представляваща неизплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период от 05.06.2018г. –
04.08.2018г., по Договор за предоставяне на мобилни услуги от 19.04.2018г. и Допълнително
споразумение към договора за мобилни услуги от 06.07.2018г., както и в частта,
в която е пресъдена сумата в размер на 6.01 лева – мораторана лихва върху главницата
за периода от 21.08.2018г. до 12.06.2019г.
ОСЪЖДА Л.Д.Ц., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
р-н.Младост, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
от Оле Бьорн Шулстъд, със съдебен адрес:***2, направените от ищеца
разноски в настоящото производство – общо
в размер на 74.31 /седемдесет
и четири лв. и тридесет и една ст./ лева,
и разноски в заповедното производство по ч.гр.Д.№ 1839/2019г. по описа на ВРС –
общо в размер на 55.43 /петдесет и пет
лв. и четиридесет и три ст./ лева.
ОСЪЖДА Л.Д.Ц., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на РС – Видин, държавна такса по настоящото производство
в размер на 100 /сто/ лева.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: