Мотиви към НОХД № 149/2020г. по описа на Каварненски
Районен съд.
Срещу подсъдимата
А.Р.М. ЕГН ********** родена на ***г***,с последен адрес с.***,общ.Добрич
обл.Добрич улица «Втора» № 8,българско гражданство,с.о.,неосъждана e повдигнато
обвинение и същата е предадена на съд за това,че за периода 11.08.2015г. до
11.06.2020г.,след като е осъдена с Решение № 67/15.07.2015г. по гражданско дело
№ 421/2014г. на РС гр.Каварна влязло в сила на 11.08.2015г. да издържа свои
низходящи И.С. А. ЕГН ********** и Г.С.А.ЕГН **********,чрез техния баща и
законен представител С.А.И.,съзнателно не е изпълнила задължението си в размер
на две и повече месечни вноски,а именно 60 месечни вноски по 90 лева,за всяко
дете или общо 120 вноски в размер на
общо 10 800 лева-престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
Наказателното
производство по делото се разглежда в отсъствие на подсъдимата А.Р.М. на
основание чл.269 ал.3 т.4 б.“а“ от НПК.На отсъстващата подсъдима е назначен
служебен защитник,като настоящия съдебен състав приема,че разглеждане на делото
в отсъствие на подсъдимата няма да попречи за разкриване на обективната истина.
Представителят на
Районна прокуратура Каварна поддържа обвинението и счита,че от събраните в
досъдебната фаза и в хода на съденото следствие доказателства се доказва по
категоричен и несъмнен начин обвинението,че подсъдимата е извършила
престъпление по чл.183 ал.1 от НК.Счита,че категорично се доказва и
фактическата обстановка изложена в обвинителния акт.Пледира по отношение на
подсъдимата да бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три
месеца,като на основание чл.66 от НК,същото да бъде отложено с три годишен
изпитателен срок.
Назначеният
служебен защитник изразява становище,че в досъдебното производство от обективна
страна са установени именно тези факти и обстоятелства касаещи постановеното
съдебно решение,с което представляваното от назначения служебен защитник лицее
осъдено да заплаща процесната издръжка.Пледира да бъде определено наказание
такова каквото е предложено от страна на представителя на прокуратурата на
общоприетия минимум от три месеца „лишаване от свобода“,като се съобразят чистото
съдебно минало на подсъдимата,не лошите характеристични данни.
С протоколно
определение в съдебно заседание е оставена без уважение молбата на С.А.И. с ЕГН
********** като баща и законен представител на децата И.С. А. ЕГН ********** и Г.С.А.ЕГН ********** за прие3мане за съвместно
разглеждане в наказателния процес на предявения граждански иск против А.Р.М.
ЕГН **********.
Съдът след
преценка на представените по делото доказателства и след като обсъди доводите
на страните в процеса прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата А.Р.М.
и свидетелят С.А.И. заживели на съпружески начала през 2008г. до месец декември
2013г.От съвместното им съжителство се родили дъщеря-Г.С.А.с ЕГН ********** и
син-И.С. А. с ЕГН **********.
През декември
2013г. подс.М. напуснала дома им и оттогава грижите за двете деца били напълно
поети от бащата-св.С.И..Въпреки забляването си и трайно намалената си
трудоспособност св.С.И. като баща и със съдействието на близките му е
осигурявал през годините основните битови и жизнени условия за отглеждане на
децата си.
През 2014г. завел
дело срещу М. за определяне издръжка за децата,която да се плаща от
майката.Подс.М. била осъдена с Решение № 67/15.07.2015г. по гр.д.№ 421/2014г.
на РС-Каварна за определяне на издръжка,влязло в сила на 11.08.2015г.Със
съдебното решение М. била осъдена да издържа своите низходящи-Г.С.А.и И.С. А.
чрез техния баща и законен представител св.С.И. в размер на 90 лева месечно за
всяко едно от децата.
От влизане в сила
на Решение № 67/2015г. на КРС до приключване на досъдебното производство М.
продължава да не изпълнява съдебното решение по отношение на постановената
издръжка на двете си деца.
Видно от
направените справки,М. няма регистрирани на нейно име МПС.Има отбелязвания в
Бюро по труда в гр.Добрич,че е била регистрирана като безработна през
2006г.,2008г. и м.02.2014г.,а в момента няма текуща регистрация.В Агенция по
вписване гр.Добрич има отбелязване за наличен недвижим имот-къща в с.***.Няма
парични средства депозирани в банки в Р.България.
По този
начин за посочения период подсъдимата не
е изпълнила задължението си в размер на 60 месечни вноски и не е плащала
месечна издръжка за сумата от 10 800 лева.Причина за това неизпълнение не е
обоснована от подсъдимата,тъй като същата не била установена и не е давала обяснения
по случая.Същата не поддържала никакви отношения с децата си от години.Според
обясненията на св.И. единствения път когато тя поискала да види децата си бил
когато той завел делото за издръжка.След постановяване на решението подсъдимата
била казала на свидетеля И.,че няма да плаща определената издръжка за децата
си.Това потвърдила и по телефона на водещият разследването след проведен
разговор чрез брат и.
А.Р. М. е родена
в с.***,обл.Добрич,българска гражданка,със с.о.,неосъждана до момента,живее и
работи в Германия от години.От данните по съдебното решение за постановяване на
издръжка на РС Каварна става ясно,че подсъдимата има още две деца,като полагала
грижи за едното от тях,а другото било при баща си.Посочила е,че живее и
работи като домашна помощница в
Р.Германия.Полагала грижи за възрастни хора,за което получавала съответно
възнаграждение/по данни на свидетели по делото за издръжка около 1500 евро
месечно.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Установената
по-горе фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаният в съдебно заседание свидетел С.А.И.,***,писмо
от ТД на НАП,писмо от Служба по вписванията,писмо от сектор „ПП“ при ОД на МВР
Добрич,постановление за обявяване на ОДИ,писмо от Второ РУ Добрич, Решение №
67/15.07.2015г. по гр.д.№ 421/2014г. на РС-Каварна за определяне на
издръжка,влязло в сила на 11.08.2015г,докладна записка,справка за съдимост.
Показанията на
разпитаният в хода на съдебната фаза на
наказателното производство свидетел-С.А.И.-съдът възприе и им дава
вяра,като прецени,че същите са единни и логични,кореспондират с останалите
събрани по делото доказателствени материали и са относими към предмета на
доказване в производството.Показанията на св.И. депозирани в настоящия процес
са единни и напълно правдоподобни относно основните факти по делото във връзка
с извършването на инкриминираното деяние от А.Р.М..
Останалите
събрани в процеса писмени доказателства-съдът кредитира изцяло,като прие,че са
единни,непротиворечиви,взаимно допълващи се и кореспондират със събраните по
делото гласни доказателства и са относими към основния факт,включен в предмета
на доказване по делото.
Преценявайки
горепосочените писмени и гласни доказателства,Съдът намира,че те съставляват в
своята съвкупност система от факти,свързани помежду си с основния
факт,представляват отделни доброкачествени звена от веригата,намират се в
хармония и водят до извод,който е единствено възможен,изключващ всички останали
относно авторството на деянието и виновността на дееца.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед на
гореизложената фактическа обстановка,Съдът намира,че от обективна и субективна
страна подсъдимата А.Р.М. е осъществила
състава на чл.183 ал.1 от НК.
Непосредствен
обект на престъпното неплащане на издръжка са обществените отношения
осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да доставят
средства за съществуване на нуждаещите се,които са нетрудоспособни и не могат
да се издържат от собственото си имущество.От наказателноправна гледна точка
правнорелевантен за делото факт е,че задължението за издръжка е парично и се
дължи на месечни вноски.
От обективна страна е налице влязло в
сила съдебно решение. Подс.М. била осъдена с Решение № 67/15.07.2015г. по
гр.д.№ 421/2014г. на РС-Каварна за определяне на издръжка,влязло в сила на
11.08.2015г.Със съдебното решение М. била осъдена да издържа своите низходящи-Г.С.А.и
И.С. А. чрез техния баща и законен представител св.С.И. в размер на 90 лева
месечно за всяко едно от децата. От влизане в сила на Решение № 67/2015г. на
КРС до приключване на досъдебното производство,т.е за периода от 11.08.2015г. до 11.06.2020г.,М. продължава да
не изпълнява съдебното решение по отношение на постановената издръжка на двете
си деца.
Изпълнителното
деяние в процесния случай е осъществено чрез бездействие и се изразява в
съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка в размер на 60 месечни
вноски по 90 лева,за всяко дете или общо 120 вноски в размер на общо 10 800 лева.
Касае се за
престъпление на просто извършване по ал.1 на чл.183 от НК,тъй като законът не
изисква нищо друго освен неплащането на издръжката.Налице е и друго изискване за
престъплението по чл.183 от НК-особен субект –лице,което е осъдено да издържа
свой низходящ.
От субективна
страна неплащането на издръжката от страна на подс.М. е осъществено с пряк
умисъл.М. е предвиждала неизбежното
неплащане на издръжката в размер повече от две месечни вноски.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА
НА НАКАЗАНИЕТО :
При
индивидуализацията на наказанието и
наказателната отговорност на подсъдимата за престъплението по чл.183 ал.1 от НК,съдът съобрази следното:
При определяне на
наказанието на подсъдимата съдът взе предвид видовете наказания,предвидени в
закона за това престъпление-алтернативните такива-до една година „лишаване от
свобода“ или „пробация“-разпоредбите на общата част на НК,касаещи
материята,наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства,а именно дългия
период от време,през който подсъдимата е лишила децата си от издръжка,а така
също и липсата на критично отношение към извършеното,неявяването за участие в
съдебното производство и разглеждане на същото в нейно отсъствие,упоритостта
при извършване на това престъпление,изразяваща се в неплащане на дължимата
издръжка в продължение на пет години.Съдът отчете и наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства-чистото съдебно минало на подсъдимата/същата не е
осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК/.С оглед индивидуализиране наказателната отговорност на дееца,съдът съобрази
степента на обществена опасност на деянието и дееца,мотивите и подбудите за
извършване му,личността на извършителя.
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме,че целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимата А.Р.М.,като
наказанието бъде определено при условията на чл.54 ал.1 от НК.За престъплението
по чл.183 ал.1 от НК е предвидено наказание“лишаване от свобода“ до една година
или „пробация“.Съдът съобразявайки горните обстоятелства счита,че е справедливо
и съответно на извършеното от подсъдимата М. да определи наказание при приложение разпоредбата на чл.54 ал.1 от НК в
размер на минималния,предвиден в посочената по-горе разпоредба,а именно 3/три/
месеца „лишаване от свобода“.
Съдът счита,че са
налице предпоставките визирани в разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК при
подсъдимата А.Р.М..Съгласно разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК съдът може да
отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години,ако
лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и
ако намери,че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на
осъдения,не е наложително да изтърпи наказанието.Съобразно съдимостта на подсъдимата М. към момента на извършване
на процесното деяние,същата е неосъждана и определеното наказание е под три
години лишаване от свобода,поради което е допустимо отлагането на изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода.Освен това условното осъждане в процесния случай не
противоречи на изискванията на обща и лична превенция.В настоящия случай съдът
прецени,че е възможно постигане целите на генералната и специалната превенция
на наказанието визирани в чл.36 от НК и без ефективно изтърпяване на наказанието при изпитателен срок в
минимален размер,предвиден в посочената разпоредба,а именно 3/три/ години.В
този смисъл е и константната практика на ВКС/Решение № 401/2002г. на
ВКС,Решение № 528/1993г. на ВКС,Решение № 386/73г. на ВКС и др./
Съдът наложи на
подсъдимата следното наказание:
на основание
чл.183 ал.1 във връзка с чл.54 от НК ОСЪЖДА А.Р.М. ЕГН ********** родена на ***г***,с
последен адрес с.***,общ.Добрич обл.Добрич улица «Втора» № 8,българско
гражданство,с.о.,неосъждана на „Лишаване от свобода” за срок от 3/три/
месеца,като на основание чл.66 ал.1 от НК отлага изпълнението на наложеното
наказание за срок от 3/три/ години.
Определеният
размер на това наказание съдът намира за
справедлив и съответстващ на тежестта,обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на
подсъдимата.Освен това,съдът счита,че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху нея и ще и се отнеме възможността да върши и други престъпления,а
също така ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.По този начин и с това наказание съдът счита,че ще бъдат постигнати
целите на генералната и специалната превенция визирани в разпоредбата на чл.36
от НК.
Така
мотивиран,Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: