Р Е Ш Е Н И Е
София, 09.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-3 състав, в
закритото заседание на девети юни през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр. дело № 6845 по описа
за 2017 год. и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК
и по реда на чл. 248 от ГПК.
Производството пред
настоящата съдебна инстанция е приключило с постановяване на решение № 261172
от 22.02.2021 г. по описа на СГС, I - 3 състав, с което З. „Л.И.“ АД, ***, е
осъдено да заплати на С.В.С., ЕГН **********, чрез адв.
В.О. - САК, съдебен адрес:***, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД
сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от ПТП, претендирано направо от застрахователя, ведно
със законната лихва, считано от 22.05.2016 г. до окончателното изплащане.
С решението З. „Л.И.“ АД е осъдено да заплати на адв. В.О.
- САК, съдебен адрес:*** адвокатско възнаграждение в размер 2 030 лв. на
основание чл. 38 ЗА, с ДДС.
С молба вх.№ 288833 от 08.03.2021
г. процесуалният представител на ищеца адв. В.О. е
поискал на основание чл. 248 ГПК да бъде изменено решението в частта за
разноските. Молителят излага, че съда правилно е определил размера на дължимото
адвокатско възнаграждение, но към него не е добавил дължимият ДДС, за което
твърди, че е представил доказателства, а именно акт за регистрация по ЗДДС.
Ответникът по молбата З. „Л.И.“
АД е изразил становище за неоснователност при мотиви, че при уговорено
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА, ДДС върху него не се дължи.
С молба вх.№ 295160 от
22.03.2021 г. ответникът З. „Л.И.“ АД, чрез юрк. М.В.
е поискал допълване на съдебното решение на основание чл. 250 ГПК с отбелязване
за това, че решението е постановено при участие на трето лице помагач на
страната на ответника на М.И.М., чрез законния й представител Е.Е.Д., ЕГН **********, което отбелязване според ответника по
аргумент от разпоредбата на чл. 223 ГПК е от значение с оглед обвързване на
подпомагащата страна с мотивите на решението, какъвто е и правния интерес от
конституирането му като страна в производството.
Ответника по молбата С.В.С.,
редовно уведомен, не е взел становище по молбата в законоустановения
срок.
Третото лице помагач на
ответника М.И.М., чрез законния й представител Е.Е.Д.
не взема становище по молбите с правно основание чл. 248 и чл. 250 ГПК и не
ангажира доказателства.
Съдът намира, че е сезиран
с искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските
и с искане по чл. 250 ГПК за допълване на решението.
По
отношение на искането по чл. 250 ГПК, съдът намира същото за основателно, поради което
и същото следва да бъде уважено, като диспозитива на
решението, след абзац втори следва да бъде добавен нов абзац, в който да бъде
отразено постановяването на решението при участието на трето лице помагач на
страната на ответника.
По
отношение на искането по чл. 248 ГПК:
От представените по делото доказателства
се установява, че молителят е направил искане за присъждане на адвокатски
хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, като върху определената сума
бъде начислен и ДДС, тъй като има регистрация по ЗДДС, като е представил и
удостоверение за регистрация по ЗДДС /л. 177 от делото/.
Правилно определения размер
на дължимото адвокатско възнаграждение при определени за основателни искове в
общ размер на 50 000 лв. е в размер на 2 436 лв. с включен ДДС /830 лв. + 1 200
лв., представляващи 3% от 40 000 лв. + 20% ДДС в размер на 406 лв./, като това
е и сумата, която следва да му бъде присъдена.
При така изложеното
настоящият съдебен състав намира, че искането на адвокат О. е основателно. При
определяне на възнаграждението от съда по чл. 38 от ЗА, размерът му не може да
бъде по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Тъй като съдът констатира, че адвокат О. е регистриран по ЗДДС,
то и върху определеното му от съда възнаграждение следва да се начисли и 20%
ДДС, съгласно § 2а от ДР към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, защото в противен случай реалния размер
на определеното му от съда възнаграждение ще бъде по-нисък от предвидения в
наредбата.
Водим от горното, съдът:
Р Е Ш И :
ДОПЪЛВА, на основание чл. 250 ГПК решение № 261172
от 22.02.2021 г. постановено по гр. дело № 6845/2017 г. по описа на СГС, I - 3
състав, като в диспозитива след абзац втори следва да
се добави и следния текст:
„РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на трето лице помагач на страната на ответника З. „Л.И.“ АД на М.И.М.,
ЕГН **********, чрез законния й представител Е.Е.Д.,
ЕГН **********.“
ИЗМЕНЯ решение № 261172 от
22.02.2021 г. постановено по гр. дело № 6845/2017 г. по описа на СГС, I - 3
състав на основание чл. 248 от ГПК, като
вторият абзац на диспозитива на Решението да
се чете по следния начин:
„ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД да заплати на адв. В.О. -
САК, съдебен адрес:*** адвокатско възнаграждение в размер 2 436 лв. на
основание чл. 38 ЗА, с ДДС.“
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните, вкл. и в частта, в която има характер на определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: