Присъда по дело №2596/2023 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 72
Дата: 10 май 2024 г. (в сила от 28 май 2024 г.)
Съдия: Радостина Ташева Гергичанова
Дело: 20234430202596
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 декември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 72
гр. Плевен, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА
и прокурора Д. Ив. М.
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Наказателно дело
от общ характер № 20234430202596 по описа за 2023 година
И на основание данните по делото и закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Л. В. П. - роден на 07.12.1976г. в гр.Троян,
обл.Ловеч, живее в гр.Плевен, българин, български гражданин, със средно
образование, работи, разведен, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
това, че през периода от месец януари 2022г. до месец септември 2023г.
включително в гр.Плевен, като осъден да издържа свой низходящ - детето си
В. Л. П., роден на 19.08.2006г. (с решение на РС- Плевен по гр.д. №
1607/2016г., влязло в сила на 06.04.2016г. и с Решение по гр.д. №623/2023г.
влязло в сила на 19.05.2023г.), съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски на обща стойност 3233,55лв., както
следва 10 пълни месечни вноски по 120,00 лева, 8 пълни месечни вноски по
250,00 лева и 33,55 лв. – остатък, следи извършени частични плащания -
престъпление по чл.183, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.183, ал.1
от НК вр. чл54 от НК го осъжда на наказание “Пробация” при следните
пробационни мерки:
1
- по чл.42а, ал.ІІ, т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ
адрес гр.Плевен, ж.к.“Дружба“, бл.311, вх.И, ап.16 за срок от 8 месеца при
периодичност два пъти седмично;
- по чл.42а, ал.ІІ, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 8 месеца.
ПРИЗНАВА подсъдимия Л. В. П. - роден на 07.12.1976г. в гр.Троян,
обл.Ловеч, живее в гр.Плевен, българин, български гражданин, със средно
образование, работи, разведен, неосъждан, ЕГН ********** за
НЕВИНОВЕН в това, че през периода от месец март 2021г. до месец
декември 2021г. включително, като осъден да издържа свой низходящ -
детето си В. Л. П., роден на 19.08.2006г. (с решение на РС- Плевен по гр.д. №
1607/2016г., влязло в сила на 06.04.2016г. и с Решение по гр.д. №623/2023г.
влязло в сила на 19.05.2023г.), съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски - 9 месечни вноски, всяка от които
по 120 лв. и 110,00 лв.- частично за месец март 2021г., общо в размер на
1190,00 лв. - престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като на основание чл. 304 от
НПК го оправдава в тази част на повдигнатото му обвинение.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Л. В. П. със
снета по-горе самоличност, ДА ЗАПЛАТИ направените деловодни разноски в
размер на 120,00 лева, които да се преведат по сметка на Районен съд -
Плевен.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест пред Плевенски
Окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда №72, постановена по НОХД № 2506/2023г. по описа на
***ски районен съд.

***ска районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимия Л.В.П. от
гр.*** с ЕГН ********** за това, че през периода от месец Януари 2021г. до месец
Септември 2023г. в гр.***, като осъден да издържа свой низходящ - детето си В.Л.П., роден
на *** г. (с решение на РС- *** по гр.д. № 1607/2016г., влязло в сила на 06.04.2016г. и с
Решение по гр.д. №623/2023г. влязло в сила на 19.05.2023г.), съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 24 месечни вноски, всяка от
които по 120 лв. и 9 месечни вноски, всяка от които по 250 лева, общо 33 месечни вноски в
размер на 5130,00 лева.
В хода на съдебното следствие съдът, по искане на представителя на Районна
прокуратура – *** и на основание чл. 287, ал.1 от НПК, допусна изменение на обвинението
срещу подсъдимия Л.В.П., като прие същото като такова по чл. 183, ал.1 от НК за това, че
през периода от месец март 2021г. до месец септември 2023г. в гр.***, като осъден да
издържа свой низходящ сина си В.Л.П., роден на ***г., с Решение по гр. дело №1607/2016г.
по описа на РС - ***, в сила от 06.04.2016г. съзнателно неизпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски на обща стойност 4423,00 лева, както следва - 19
пълни месечни вноски по 120 лева, 8 пълни месечни вноски по 250 лева и 143,55 лева
остатък след извършени частични плащания в хода на разследването.
В съдебно заседание представителят на РП-*** поддържа обвинението против
подсъдимия П. във вида след неговото изменение по реда на чл. 287, ал.1 от НК. Счита, че
събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин факта на неизпълнение
на задължението за издръжка от страна на подсъдимия в размер на повече от две месечни
вноски и пледира да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 183, ал. 1 от Наказателни кодекс. Предлага да му бъде определено и
наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл. 54 от НК, а именно Пробация
като бъдат отчетени доброто процесуално поведение на подсъдимия и демонстрираното
желание да заплаща издръжка на детето.
Защитникът на подсъдимия – адв. З. П. от ПлАК взема становище, че за периода от
месец март 2021г.до края на същата година обвинението не е доказано предвид факта, че
през този период подсъдимият изцяло е осигурявал издръжка на сина си – В.Л.П., с когото
живеели в общо домакинство. Моли съда да приеме, че с банков превод от 15.12.2022г. на
сума от 240,00 лева са внесени две вноски, които следва да бъдат отнесени към месец
ноември и месец декември 2022г., поради което и за тези месеци на 2022г. обвинението е
1
недоказано и в тази част на обвинението подзащитният и следва да бъде признат за
невиновен и да бъде оправдан. Твърди, че с оглед събраните по делото доказателства и
съобразно с правилата в изпълнителното производство общият брой на вноските с
неизпълнено задължение за плащане на издръжка от страна на подзащитния и е 13, в това
число и направеното изменение на обвинението. От тези 13 неплатени суми за месечна
издръжка - 5 са 2022г. и 8 са за 2023г, като общата равностойност по това неизпълнено
задължение е 2730,00 лева, в която сума е включено частично неизпълнение за месец
февруари 2023г. от 130,00 лева. Изразява съгласие с представителя на РП-*** досежно вида
на наказанието, което следва да бъде определено и наложено на подсъдимия П..
Подсъдимият Л.В.П. в правото си на лична защита поддържа изразеното от
защитника му становище. При осигуреното му от съда право на последна дума отново
заявява, че е съгласен с казаното от защитника му.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на страните и разпоредбите на закона, приема за
установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Л.В.П. е роден на ***г. в гр.***, обл.Ловеч, живее в гр.***, българин,
български гражданин, със средно образование, работи, разведен, неосъждан, ЕГН
**********.
Подсъдимият Л.В.П. и свидетелката Й.Х.П. са бивши съпрузи, като двамата са
родители на непълнолетния В.Л.П., роден на *** година. Гражданският брак между двамата
бил прекратен с Решение от 06.04.2016г. (влязло в законна сила на същата дата),
постановено по гражданско дело №1607/2016г. на РС-***. С посоченото решение, съдът на
основание чл. 330, ал.3 от ГПК утвърдил писменото споразумение, постигнато между
страните, съгласно което родителските права върху роденото от брака дете *** били
предоставени за упражняване на неговата *** – Й.Х.П., а на бащата бил определен
съответен режим на лични отношения със сина му. Подсъдимият Л.П. бил осъден да
заплаща ежемесечна издръжка на детето си В.Л.П. чрез неговата *** и законна
представителка в размер на 120,00 лева, платима до 15-то число на месеца, считано от
06.04.2016 година до настъпване на законни причини за нейното прекратяване или
изменяване. От момента на прекратяване на брака между подсъдимия и свидетелката Й.П.
до първите месеци на 2021 година детето живеело при своята ***, след което последната
изпаднала в затруднение, пречещо и да полага грижи за издръжката и отглеждането на
момчето и това наложило то да живее при своя баща до края на 2021 година, през която
подсъдимият, подпомаган от свои близки осигурявал издръжката на *** и полагал грижи по
2
отглеждането му. От началото на 2022 година детето отново заживяло в дома на своята ***.
С влязло в законна сила на 19.05.2023 година съдебно решение № 623/04.05.2023
година, постановено по гр. д. № 451/2023 година на РС-***, съдът изменил определената с
решението по гражданско дело №1607/2016г. на РС-*** издръжка като осъдил Л.В.П. да
заплаща на В.Л.П. със съгласието на неговата *** и законен представител месечна издръжка
вместо по 120,00 лева по 250,00 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба –
24.01.2023 година до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или
прекратяването и, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до
окончателното изплащане.
Независимо от влезлите в сила съдебни решения, по силата на които подсъдимият П.
бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка на непълнолетното си дете в съответния
размер същият не заплащал такава срочно и в присъдения размер, като за времето от месец
януари 2021 година до месец септември 2023 година включително по сметка на Й.П. били
преведени суми от подсъдимия с основание издръжка: на 15.12.2022 година в размер на
240,00 лева, представляваща плащане на два броя месечни издръжки по 120,00 лева за
месеците ноември и декември 2022 година и на 22.02.2023 година в размер на 120,00 лева,
представляваща частично плащане за месец януари 2023 година, за който месец с оглед
влезлите в сила съдебни решения, описани по горе задължението за издръжка възлиза на
153,55 лева. В съдебно заседание по делото, проведено на 12.04.2024 година подсъдимият е
заплатил сумата от 250,00 лева за издръжка на непълнолетния *** П. чрез неговата *** –
свидетелката Й.П. за процесния период по първоначално повдигнатото обвинение, т. е.
пълно плащане по 120,00 лева за месеците януари и февруари 2021 година и частично
плащане в размер на 10,00 лева за месец март 2021 година.
През процесния период подсъдимият Л.В.П. работел в търговското дружество „***р“
ЕООД и реализирал трудови доходи. През месец юли 2022г. трудовото правоотношение на
Л.П. с „***р“ ЕООД било прекратено. Подсъдимият П. получил парична сума за
неизползван платен годишен отпуск в размер на около 3000 лева. През месец октомври
2022г. Л.П. отново сключил трудов договор с „***р“ ЕООД.
Поради дългото време, през което подсъдимият не изпълнявал задължението си за
издръжка, свидетелката Й.П. в качеството си на *** и законен представител на
непълнолетното им дете В.Л.П. подала жалба до РП-***.
По случая било образувано и проведено досъдебно производство.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на
ангажираните по делото писмени и гласни доказателства.
3
От приобщените по реда на чл. 283 от НПК към доказателствената съвкупност по
делото писмени доказателства, сред които Решение от 06.04.2016г. (влязло в законна сила на
същата дата), постановено по гражданско дело №1607/2016г. на РС-*** и Решение №
623/04.05.2023 година, постановено по гр. д. № 451/2023 година на РС-*** (влязло в законна
сила на 19.05.2023 година) се установява, че подсъдимият Л.П. и свидетелката Й.П. са
бивши съпрузи и родители на непълнолетното дете В.Л.П.. Установява се също така, че
гражданският брак между двамата е бил прекратен на 06.04.2016 година, като с влязло в
сила съдебно решение подсъдимият е бил осъден да заплаща на сина си чрез неговата *** и
законна представителка ежемесечна издръжка в размер на 120,00 лева, платима до 15-то
число на месеца, считано от 06.04.2016 година до настъпване на законни причини за
нейното прекратяване или изменяване, а с влязло в сила съдебно решение на 19.05.2023
година, размерът на месечната издръжка е бил увеличен на 250,00 лева, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 24.01.2023 година до настъпване на обстоятелства, водещи
до изменението или прекратяването и, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска от падежа до окончателното изплащане. Видно от останалите, приобщени към
доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства: Справка за актуално
състояние на „***“ЕООД, Учредителен акт, Трудов договор №7/04.10.2022 година, Заповед
№037/06.07.2022 година, Справка на ТД на НАП-В. Търново, Справка за изплатено парично
обезщетение за безработица, Допълнително споразумение към Трудов договор от
06.01.2023г. е че подсъдимият П. през процесния период е работел в търговското дружество
„***р“ ЕООД и реализирал трудови доходи, през месец юли 2022г. трудовото му
правоотношение с „***р“ ЕООД било прекратено, като му било изплатено обезщетение за
неизползван отпуск в размер на около 3000 лева. През месец октомври 2022г. Л.П. отново
сключил трудов договор с „***р“ ЕООД.
От приложената на стр. 52 в делото и приобщена по реда на чл. 283 от НПК Справка
вх. №10228 от 11.04.2024г. на ***-клон *** се установява, че подсъдимият П. за времето от
месец януари 2021г. до месец септември 2023г. включително е превел по сметка на
свидетелката Й.Х.П. следните суми с основание „издръжка“: 1. На 15.12.2022г. – 240,00 лева
и 2. На 22.02.2023г. – 120,00 лева. С оглед направеното в съдебно заседание плащане от
страна на подсъдимия на сумата от 500,00 лева, приета от свидетелката Й.П. в качеството и
на *** и законен представител на *** П. и съобразно правилото на чл. 76, ал.1 от ЗЗД се
установява, че същата представлява заплатена месечна издръжка по 120,00 лева за месеците
януари и февруари 2022 година и частично плащане за месец март 2022 година.
Съдът приема с доверие заключението на вещото лице В.В. по назначената и
извършена в хода на проведеното съдебно следствие съдебно-оценителна експертиза,
заключението по която е изцяло съобразено с обстоятелствата по делото и с нормативно
4
установените правила, в т. ч. и с разпоредбата на чл. 76, ал.1 от ЗЗД, която гласи, че: „този,
който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е
достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това,
погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни
задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се
погасяват съразмерно“. От същото се установява, че за периода от месец януари 2021 година
до месец септември 2023 година включително неплатената издръжка от страна подсъдимия
по отношение на непълнолетното му дете е в размер на 4 423,55 лева. В констативно-
съобразителната част на същото помесечно са отразени спорадично направените плащания
от подсъдимия по банков път (на 15.12.2022г- в размер на 240,00лв. и на 22.02.2023г. в
размер на 120,00лв. по арг. на приобщеното към доказателствета по делото писмо вх.
№10228/12.04.2024г. от ЦКБ) ) и заплатената сума от 250,00 лева в съдебно заседание по
делото.
Съдът обсъди и ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите В.Л.П., Й.Х.П., Т.В.П., Д.А.П. и дадените от подсъдимия обяснения.
Съдът приема с доверие показанията на свидетелите *** П. и Й.П. като обективни,
взаимно допълващи се и пресъздаващи факти от значение за делото, които са възприети
лично и непосредствено. От същите се установява, че почти през цялата 2021 година, синът
на подсъдимия живеел в едно домакинство със своя баща, който за това време основно е
полагал грижи за неговото отглеждане и издръжка. Изяснява се, че това било наложено
поради затруднение на свидетелката Й.П., вследствие на възникналата необходимост да
полага грижи за своята болна ***. Показанията на тези свидетели са категорични и
еднопосочни в частта, в която твърдят, че през инкриминирания период подсъдимият не е
заплащал редовно и изцяло дължимата месечна издръжка и рядко помагал като понякога
заплащал тренировките на детето, възлизащи на 60,00 лева месечно или таксата за
ползваните мобилни услуги, което също извършвал със закъснение и поради това по
десетина дни телефона на *** бивал изключен от мобилния оператор, респ. детето било
спирано от тренировки. Твърдението на свидетелката Й.П. за платени от подсъдимия по
банков път суми за издръжка съответства на приобщеното към доказателствата по делото
писмо вх. №10228/12.04.2024г. от ЦКБ. Индиция за това се съдържа и в показанията на
свидетелката Т.В.П. (*** на подсъдимия), която заявява на съда, че е предоставила на брат
си сумата от 500,00 лева и го е придружила до клон на банка, за да плати издръжка на своя
син. В останалата част показанията на тази свидетелка не съдържат нейни преки и
непосредствени впечатления досежно релевантни за делото факти, поради което съдът
намира, че не следва да бъдат подробно обсъждани. Съдът намира, че показанията на
свидетелката Д.А.П. (*** на подсъдимия) не допринасят за изясняване на фактическата
5
обстановка по делото, тъй като същите са неубедителни, непоследователни и не
възпроизвеждат конкретни факти от значение за делото. Свидетелката излага пред съда
твърдения, че понякога е давала на сина си суми за издръжка на внука и, но не може да
посочи какви суми, през кой период е давала, а също така и предавал ли е подсъдимият
сумите на сина си чрез неговата *** и законен представител.
Съдът обсъди и обясненията на подсъдимия Л.В.П., като съобрази, че същите освен
доказателствено средство са и средство за защита. След като прецени същите самостоятелно
и в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства намери, че следва да бъдат
кредитирани с доверие като убедителни и непротиворечиви твърденията му, че е баща на
непълнолетния ***, че с влезли в сила съдебни решения е бил осъден да заплаща
ежемесечна издръжка на сина си, че не е заплащал редовно дължимата издръжка и че
понякога е плащал таксите за ползвания от детето телефон и за посещения на спортни
занимания.
От правна страна:
От цялостния анализ на доказателствения материал, при обсъждане на събраните
доказателства, всяко едно поотделно и всички в тяхната съвкупност, съдът достигна до
несъмнения извод, че подсъдимият Л.В.П. през периода от месец януари 2022 година до
месец септември 2023 година е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъплението по чл. 183, ал.1 от НК, за което следва да бъде ангажирана и
понесена наказателна му отговорност. От обективна страна изпълнителното деяние
на престъплението се изразява в това, че през посочения период в гр.***, като осъден да
издържа свой низходящ - детето си В.Л.П., роден на ***г. (с решение на РС- *** по гр.д. №
1607/2016г., влязло в сила на 06.04.2016г. и с Решение по гр.д. №623/2023г. влязло в сила на
19.05.2023г.), съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски на обща стойност 3233,55лв., както следва 10 пълни месечни вноски по 120,00 лева,
8 пълни месечни вноски по 250,00 лева и 33,55 лв. - остатък, следи извършени частични
плащания.
Престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е формално и продължено престъпление,
което се осъществява с едно деяние във формата на бездействие и то трайно и непрекъснато
в определен период от време. За начало на извършеното се приема изтичането на срока, от
който подсъдимият се е превърнал в неизправен длъжник за най-малко две месечни вноски.
Следователно изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 от
Наказателния кодекс се свързва с наличието на съдебно решение без да съществува
изискване да е образувано изпълнително производство за събиране на вземанията.
Съдебните решения относно заплащане ежемесечна издръжка на низходящ се изпълняват
6
доброволно от родителя, който е задължен да намери начин за престиране на сумите при
условията, посочени в решението на съда. Целта е да се създадат възможно най-
благоприятни условия за отглеждането на детето и получаването на образование. По този
начин е защитено и правото на родителя, поел родителските права, за оказване на
материална подкрепа на неговото дете.
Чрез разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК се държи наказателно отговорен този, който
като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ съзнателно не изпълни задължението
си в размер на две или повече месечни вноски. В процесният случай това е подсъдимият.
Той е задължен с влезли в сила съдебни решения да заплаща ежемесечна издръжка на
детето си *** П. по гр.д. №1607/2016г. и по гр. д. 623/2023г. и двете по описа на РС-*** г. и
не е изпълнил задължението си размер на повече от две месечни вноски възлизащи на обща
стойност 3233,55лв., както следва 10 пълни месечни вноски по 120,00 лева, 8 пълни месечни
вноски по 250,00 лева и 33,55 лв. - остатък, следи извършени частични плащания. Следва да
се подчертае също, че задължението за издръжка има за цел на детето да се осигури
постоянен, сигурен доход, достатъчен за неговото отглеждане и възпитание. Даването на
джобни пари, плащане на определени такси за услуги и подобни, и то нерегулярно, каквито
данни се съдържат в доказателствения материал по делото, зависи от волята и желанието на
родителя, който ги дава, и не погасяват задължението му да дава издръжка за ежедневните
нужди на детето.
Необходимият минимум от неплатени поне две месечни вноски, за да възникне
отговорността по чл. 183, ал. 1 от НК, в настоящия случай е налице.
Дори да се приеме, че подсъдимият през инкриминирания период е бил финансово
затруднен, то това обстоятелство е ирелевантно за съставомерността на деянието, предмет
на обвинението, тъй като същият дължи присъдената издръжка независимо дали е трудово
ангажиран и какво материално положение има. Следва да се посочи също така, че целта на
издръжката е да се осигурят средства за съществуването на детето. Задължението на
родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно – с т.нар. „алиментен”
характер, тъй като това е основният социален и правен аспект на родителското
задължение. Аргументи в тази насока могат да бъдат открити в съдебната практика, където
се посочва, че за реализиране на състава на чл. 183, ал. 1 от НК от обективна и субективна
страна са без значение трудовият статус и получаваното възнаграждение на осъдения на
издръжка родител; здравословното му състояние; ново семейно или фактическо
съжителстване на бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите
възможности на родителя, комуто са възложени родителските права; предварителна
уговорка с него да не се плаща издръжка и други. Съгласно чл.143, ал.2 от СК родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. Същата е изискуема през
7
течението на целия месец, за който се отнася, тъй като цели задоволяване на бъдещи нужди
на лицето, в полза на което е присъдена.
От събраните доказателства се установява, че подсъдимият не е изпълнявал това свое
задължение, следователно са налице всички съставомерни признаци от обективна страна на
състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. ІІ от НК – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял именно
този резултат, тъй като е предвиждал неизбежното неизпълнение на своето задължение и
пряко го е целял.
Причини за извършване на престъплението, съдът намира в липсата на чувство за
отговорност от страна на подсъдимия П. по отношение на собствените му действия и
незачитане на установения и утвърден в страната правов ред.
С оглед установената по делото фактическа обстановка, настоящият съд приема, че
подсъдимият Л.П. е изпълнил задължението си за издръжка, вменено му с посочените по-
горе влезли в сила съдебни решения за част от инкриминирания период, а именно за времето
от месец март 2021 година до месец декември 2021 година. Този извод е обусловен от
установеното по делото кумулативно наличие на следните две предпоставки: детето е
живяло само при баща си (подсъдимият) и последният му е осигурявал необходимите
средства за издръжка /в този смисъл е Р. № 134/25.06.2012 г., ГД № 90/2011 г., ІV г. о. на
ВКС/.
По индивидуализация на наказанието:
Поради гореизложеното съдът призна подсъдимия Л.В.П. от гр.*** за виновен в това,
че през периода от месец януари 2022г. до месец септември 2023г. включително в гр.***,
като осъден да издържа свой низходящ - детето си В.Л.П., роден на ***г. (с решение на РС-
*** по гр.д. № 1607/2016г., влязло в сила на 06.04.2016г. и с Решение по гр.д. №623/2023г.
влязло в сила на 19.05.2023г.), съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни вноски на обща стойност 3233,55лв., както следва 10 пълни месечни вноски
по 120,00 лева, 8 пълни месечни вноски по 250,00 лева и 33,55 лв. - остатък, след извършени
частични плащания - престъпление по чл.183, ал.1 от НК, поради което и на основание
чл.183, ал.1 от НК вр. чл54 от НК го осъжда на наказание “Пробация” при следните
пробационни мерки: 1.) по чл.42а, ал.11, т.1 от НК - задължителна регистрация по настоящ
адрес гр.***, ж.к.“***“, ***, ***, *** за срок от 8 месеца при периодичност два пъти
седмично и 2.) по чл.42а, ал.11, т.2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 8 месеца. При определяне вида и размера на наложеното наказание
8
съдът взе предвид приложимата санкционна разпоредба, подбудите на подсъдимия, като
отчете смекчаващите вината обстоятелства, а именно чистото му съдебно минало,
старанието на подсъдимия в бъдеще да не допуска неизпълнение на вмененото му с влязло в
законна сила съдебно решение задължение за издръжка по арг. на представената Вносна
бележка (стр. 54 в делото) за платена месечна издръжка на детето му за период следващ
процесния, а именно месец декември 2023 година, трудовата му ангажираност (предвид
представените по делото Трудово договор и Допълнително споразумение (стр. 55 и 56 в
делото). Съдът счита, че така определеното и наложено наказание е справедливо,
съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението, както и че именно тази съвкупност от мерки за контрол и въздействие е
подходяща да повлияе превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от
страна, както на осъдения, така и върху другите членове на обществото.
При установените поделото факти, съдът призна подсъдимия Л.В.П. от гр.*** за
невиновен в това, че през периода от месец март 2021г. до месец декември 2021г.
включително, като осъден да издържа свой низходящ - детето си В.Л.П., роден на ***г. (с
решение на РС- *** по гр.д. № 1607/2016г., влязло в сила на 06.04.2016г. и с Решение по
гр.д. №623/2023г. влязло в сила на 19.05.2023г.), съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски - 9 месечни вноски, всяка от които по 120 лв. и
110,00 лв.- частично за месец март 2021г., общо в размер на 1190,00 лв. - престъпление по
чл.183, ал.1 от НК, като на основание чл. 304 от НПК го оправда в тази част на повдигнатото
му обвинение.
По направените по делото разноски:
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Л.В.П. от гр.*** да
заплати направените деловодни разноски в размер на 120,00 лева, които да се преведат по
сметка на Районен съд - ***.
По изложените съображения СЪДЪТ постанови присъдата си.
9
Съобщи за изтекли лични данни