НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ ……..
гр. Варна, 06.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав,
в публично заседание на двадесет и осми юни
през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА-ЯНЕВА
при
участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2064 по описа за 2021г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
се разглежда по реда на чл.
238 ГПК.
Производството по делото е образувано по предявен от П.Б.С. срещу "С.Г.
ГРУП" ЕАД иск с правно
основание чл.124, ал. 1 от ГПК, за установяване,
че ищцата не дължи сумата
от 1252.72 лева, представляваща задължение от 2015г. към „Теленор България“ ЕАД, прехвърлено на „С.“ ЕАД.
В
срока по чл.131 от ГПК, ответникът „С.“ ЕАД
не е подал писмен отговор.
Първо по делото заседание е проведено на 28.06.2021г., като редовно
призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание.
Ищецът П.Б.С. основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения: в
началото на 2019г. е започнала да получава
постоянни телефонни обаждания от лица,
които се представяли за служители на ответното
дружество. Те твърдели, че ищцата
има неплатен дълг към „Теленор
България“ ЕАД и, че вземането е прехвърлено към „С.“ ЕАД. П.С. посетила офиса на „Теленор
България“ ЕАД и там разбрала, че има
неплатено задължение от 16.04.2015г., изразяващо се в незаплатени сметки и неустойка за предсрочно прекратяване
на договори за услуги. Била
й предоставена фактура на стойност 1252.72 лева от 16.04.2015г. Оспорва да има
неплатено задължение към посочения мобилен
оператор, като наред с това поддържа,
че същото е погасено по давност. С оглед горното сезира
съда с искане за установяване в отношенията между страните, че С. няма парично задължение
към ответника.
Ответникът
не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията, ищецът е представил писмени доказателства, които
съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата
обуславят извода за вероятна основателност на претенцията.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.
С оглед направеното искане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски
в размер 50.11 лева за заплатена държавна такса и 360 лева – адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че П.Б.С., ЕГН **********,***, не дължи на „С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 1252.72 лева (хиляда двеста петдесет и два лева
и седемдесет и две стотинки), претендирана като задължение от
2015г. към „Теленор България“ ЕАД, прехвърлено на „С.“ ЕАД.
ОСЪЖДА „С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати П.Б.С., ЕГН **********,***,
сумата от 410.11 лева (четиристотин и десет лева и единадесет
стотинки), представляваща сторените в настоящото производство разноски за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване, на основание чл.
239 ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: